Глава 14

ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ПОТОПА

Какво всъщност е станало след Потопа

Тази глава е основана върху стр. 665-719 от Origin of Life (том втори от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 80 изявления от учени. Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

Най-старите налични исторически документи са написани от Мойсей. Това са книгите Битие и Йов. В първата е дадена историята на света от около 4000 пр. Хр. до около 1900 пр. Хр. В първите две глави на Битие намираме описание на седмицата на Сътворението, когато е бил направен нашият свят и всичко в него. В Битие 6 до 9 ни се казва за световния Потоп станал около 2348 пр. Хр. (година 1656 от Сътворението).

Последствията от това гигантско наводнение са толкова драматични, че днес намираме много свидетелства за него около нас. Невъзможно е правилно да изследваме произхода и науките за земята без да разбираме последствията от Потопа. По тази причина сме включили тази глава.

Ще започнем като разгледаме скалните слоеве и вкаменелостите като последствие и свидетелство за Потопа.

След това ще разгледаме няколко други свидетелства от времето преди Потопа, по време на Потопа и от периода веднага след Потопа.

В тази глава ще получим по-добро разбиране за последствията от Потопа. Също ще видим по-ясно как тези последствия доказват не униформизъм, а катастрофизъм. Наистина е имало световен Потоп! Само той може да обясни многото географски характеристики върху нашата планета днес.

УНИФОРМИЗЪМ – Основен принцип на еволюцията в продължение на повече от век е била теорията за униформизма, която учи, че “всичко продължава както си е било от началото” (ще откриете, че 2 Петър 3:3-7 е интересно четиво).

Когато еволюционистите виждат огромния океан, милионите вкаменелости и дебели въглищни жили в седиментните слоеве, вкаменелостите от миди по върховете на най-високите планини, дълбоките каньони с малки реки, огромните пресъхнали езера и разседните скални блокове в планините – те заявяват, че всичко това се е появило чрез същите постепенни процеси и природни сили, които действат днес.

“Това е големият основополагащ принцип на съвременната геология и той е известен като принцип на униформизма. . . . Без принципа на униформизма едва ли би могло да има геология, която да е нещо повече от просто описания.”—*W. D. Thornbury, Principles of Geomorphology (1957), pp. 16-17.

Съвестните учени признават, че униформистката теория не обяснява нищо относно възрастта на вкаменелостите, скалните слоеве, относно възрастта на земята, или каквото и да било друго:

“Идеята, че темповете или интензивността на геологичните процеси са били постоянни е толкова очевидно противоречаща на данните, че човек може само да се чуди на нейната жизненост. . . . Съвременният униформизъм . . . не показва нищо относно възрастта на земята, нито относно каквото и да било друго.”—*James H. Shea, “Twelve Fallacies of Uniformitarianism,” in Geology, September 1982, p. 457.

“Униформистите намират за особено трудно да прилагат своя принцип, а именно: (1) причината за издигането на планините; (2) произхода на геосинклиналите; (3) произхода на петрола; (4) причината за продължителното заледяване; (5) механиката на разседите; (6) причината за пенеплените; (7) причината за глобалния топъл климат; (8) естеството на вулканичната дейност произвеждаща огромни области с вулканична покривка; (9) естеството на процесите на издигане на континентите; (10) произхода на минералните депозити; (11) естеството на метаморфизма; (12) произхода на солните находища; (13) естеството на образуване на гранитите; и (14) произхода на въглищните жили. Засега нито едно от горните явления не е било задоволително обяснено на основата на настоящите процеси.”—H. R. Siegler, Evolution or Degeneration—Which? (1972).

Виж глава 12, Вкаменелости и слоеве, за повече информация относно това.

КАТАСТРОФИЗЪМ – Обратно, схващането наречено катастрофизъм учи, че в ранни времена е станало някакво ужасно критично явление.

Геологичните данни навсякъде ясно показват, че именно поради катастрофа с такива гигантски размери скали са били изкривени, планини са били издигнати, вода се е издигнала над земята и самата атмосфера е била дълбоко засегната. Като следствие са изригнали хиляди вулкани и от полюсите, които преди са били топли, са се спуснали огромни ледници.

“[*Брец] не може да допусне съществуването на такъв потоп, но твърди, че данните показват неговата реалност. Тази теория представлява завръщане към катастрофизма, който много геолози не желаят да приемат.”—*W. D. Thornbury, Principles of Geomorphology (1954), p. 401.

Данните са толкова убедителни, че много светски учени наистина се отказват от униформизма.

“Всъщност, катастрофистите са били много повече емпирично ориентирани от Лайел [който първи защитава униформизма преди повече от век]. Геологичните данни наистина изглежда подкрепят катастрофизма; скалите са били натрошени и изкривени; цели фауни са били унищожени. За да избегне тези буквални свидетелства, Лайел налага върху данните своето въображение. Геологичните данни, твърди той, са изключително несъвършени, и ние трябва да вмъкнем в тях онова, което логично можем да изведем като заключение, но не можем да видим. За разлика от него, катастрофистите са били твърдолинейните емпирици на времето си.”—*Stephen Jay Gould, “Catastrophes and Steady State Earth,” in Natural History, February 1975, p. 17. [Гулд е професор в Харвардския университет, преподавател по геология, биология и история на науката.]

“Конвенционалният униформизъм или ‘градуализъм,’ т.е. учението за непроменимата промяна, истински противоречи на всички данни от след-камбрийските седименти и на геотектоничната [относно движението на земната повърхност] история, за която тези седименти свидетелстват.”—*P. D. Krynine, “Uniformitarianism is a Dangerous Doctrine,” in Paleontology, 1956, p. 1004.

“Боя се, че често предметът [геология] се преподава повърхностно, като максимата на Гайки, ‘настоящето е ключът към миналото,’ се използва като катехизис, а внушителното понятие ‘униформизъм’ като димна завеса за прикриване на объркването и на студента, и на преподавателя.”—*Stephen Jay Gould, “Is Uniformitarianism Useful?” in Journal of Geological Education, October 1957, p. 150.

1 – ВКАМЕНЕЛОСТИ, СЛОЕВЕ, И ПОТОПЪТ

Макар че този раздел повтаря части от главата по-горе, Вкаменелости и слоеве, ние смятаме повторението за необходимо, защото сега ще свържем данните от вкаменелостите и слоевете със световния Потоп. Без това би било по-трудно правилно да разгледаме връзките, следствията и въздействието от Потопа.

ВКАМЕНЕЛОСТИ И СКАЛНИ СЛОЕВЕ – Над разтопените скали в средата на нашата планета има мантия от черен базалт, от който идва лавата изригваща от вулканите. Над този базалт могат да се видят светлите едрозърнести кристали, които наричаме гранит. Това е основата на света и тя поддържа всички континенти. На някои места този гранит е близо по повърхността, но често над него има голямо количество седиментни скали.

Седиментните скали над гранита очевидно са положени от гигантски воден потоп, и са съставени от слоеве или пластове. Слоевете са съставени от донесени от водата наноси като дребни камъчета, чакъл, пясък и глина.

“Около три четвърти или дори повече от повърхността на земята, 142 милиона квадратни километра, е съставена от седиментни скали като основа на повърхността или под тънка покривка от мантийни скали. . . . Дебелината на скалните слоеве е от няколко метра до 12,000 метра на различните места. . . . Огромното мнозинство от скалните слоеве е съставено от плитководни наноси.”—*O. D. von Engeln and *K. E. Caster, Geology (1952), p. 129.

В тези слоеве се намират много милиарди вкаменелости. Това са останки – или форми – от растения и животни, които са умрели внезапно. Но днес не е нормално да наблюдаваме вкаменяване, внезапно затрупване и високо налягане.

“За да се вкамени, едно растение или животно обикновено трябва да има твърди части като кости, черупка или дърво. Трябва да бъде заровено бързо, за да се предотврати гниенето, и трябва да остане неподвижно по време на целия процес.”—*F. H. T. Rhodes, H. S. Zim, and P. R. Schaffer, Fossils (1962), p. 10.

Седиментните слоеве (наричани също слоеве с вкаменелости, или “геологична колона”) са били положени по време на Потопа. В гранита няма вкаменелости, защото тези скали са били образувани преди Потопа.

Не можем да очакваме да намерим вкаменелости в гранита, тъй като удивителната информация дадена в глава 3, Произход на земята, разкрива, че гранитът е “скалата на сътворението,” предхождаща Потопа. Там научихме, че в началото гранитът трябва да се е появил за по-малко от три минути!

МИЛИОНИ ЖИВОТНИ СА ИЗМРЕЛИ ВНЕЗАПНО – Количеството вкаменелости в седиментните скали е огромно.

“На това място [в Уайоминг] търсачите на вкаменелости са открили склон буквално покрит с големи фрагменти от динозавърски кости. . . . Накратко, мястото е истинска мина за кости от динозаври. . . . Количеството вкаменелости е забележително; били са натрупани като дървени трупи на речен праг.”—*Edwin Colbert, Men and Dinosaurs (1968), p. 151.

Могат да се цитират десетки други места на огромни “гробища с вкаменелости.” Внезапно са били погребани огромни количества растения и животни. Съществуват толкова много вкаменелости, че един изследовател е съставил таблица за разпределение на въглерода – и е открил, че понастоящем повечето от въглерода в нашия свят е заровен във вкаменелостите в седиментните слоеве!

Преди да е станал световният Потоп, трябва да е имало огромно количество живи растения и животни. Данните показват, че тогава нашият свят е нямал пустини, високи планини, почти никакви океани, и растенията и животните са били многобройни дори по полюсите. Така че светът трябва да е бил пълен с растителност и животни.

ПОВЕЧЕТО ВИДОВЕ ВЕЧЕ СА ИЗЧЕЗНАЛИ – По-рано в историята трябва да е станало някакво голямо природно бедствие, защото повечето от видовете, които някога са живели, са изчезнали!

“Естественият отбор не само създава нови видове – ако наистина го прави – но също премахва видове, и то в гигантски мащаби. Изчислено е, че 99 процента от всички видове, когато някога са съществували, сега са изчезнали. Така че може би е по-полезно да открием защо видовете изчезват отколкото защо се появяват.”—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), p. 86.

“Вече няма нужда да се оправдаваме с оскъдността на данните от вкаменелости. В известен смисъл те са вече неуправляемо изобилни, и откритията далеч изпреварват обясненията.”—*T. N. George, “Fossils in Evolutionary Perspective,” in Science Progress, January 1960, p. 1.

ЗАЩО ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ СА ТОЛКОВА ВАЖНИ – Понятието “еволюция” означава, че видовете постепенно се променят в други видове. Ако такива видови промени стават днес, трябва да могат да се видят преходните форми. Ако са ставали в миналото, вкаменелостите ще показват преходните форми.

Интересно е, че еволюцията основава своите твърдения на вкаменелостите. Това е защото няма никакви сведения днес да протичат еволюционни процеси. Следователно дарвинистите трябва да гледат на вкаменелостите като първостепенно доказателство, че еволюцията въобще се е случила.

“Най-важното доказателство за теорията за еволюцията е доказателството от палеонтологията [вкаменелостите]. Макар че изучаването на другите клонове на зоологията, като сравнителна анатомия или ембриология, може да даде основания да се смята, че животните са родствено свързани, откриването на различни вкаменелости и тяхното правилно разположение в относителните слоеве и възрасти е което даде главната фактологична основа за съвременния възглед за еволюцията.”—*G. A. Kerkut, Implications of Evolution (1960), p. 134.

“Макар сравнителното изучаване на живите растения и животни да може да даде много убедителни подробни доказателства, вкаменелостите дават единственото историческо документирано свидетелство, че животът е еволюирал от по-прости към все по-сложни форми.”—*O. Dunbar, Historical Geology (1960), p. 47.

Но точно както днес няма преходни форми, нямало е и в миналото! Понастоящем всичко, което имаме, са отделни растителни и животински видове. Не могат да се намерят никакви преходни видове. (Често ще наричаме тези основни типове “видове,” макар че направените от човека системи за класификация се различават една от друга, понякога неправилно класифицирайки подвидове или цели родове като “видове.” Виж глава 11, Животински и растителни видове, за повече информация.)

В този голям прозорец към миналото – вкаменелостите – също намираме само разграничени растителни и животински видове, без преходни форми. С изключение на създанията, които са изчезнали (растения и животни, които вече не съществуват, като динозаврите), всички вкаменелости от растения и животни, които не са изчезнали, са точно като съществуващите днес (стазис). Могат да се намерят само разграничени видове; няма половинчати, нито преходни видове (междинни). Следователно във вкаменелостите няма НИКАКВО доказателство за еволюцията.

В твърдението на *Къркут, цитирано по-горе, “разположението” на вкаменелостите в слоевете е това, което дава доказателство за еволюцията. Всичко, което дарвинистите имат в своя подкрепа, е разположение, не преходни форми. Но кое е направило това разположение?

ЕКОЛОГИЧНИ ЗОНИ
Тази проста диаграма показва как с повишаване на нивото на водата първо най-бавните създания са били погребани в седиментите, и след това по-бързите и по-големите.

РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ – Най-бавно движещите се създания са били затрупани най-напред; след тях са били затрупани по-бързо движещите се. С издигането на водите на световния потоп, те първо са покрили по-бавно движещите се водни същества и са ги погребали под седименти.

След това са били покрити по-бавно движещите се земни създания и са били погребани под седименти. След това са били покрити по бързите създания (земни и водни). В седиментните слоеве с вкаменелости често откриваме тази подредба, по-малки същества в по-долните слоеве, и по-големите по-горе.

Но дори и най-малките същества са сложни по устройство. Точно под най-долния слой, камбрия, не откриваме въобще никакви вкаменелости! Това е удивително и ужасно разочароващо за еволюционистите. Формите на живот на най-ниско ниво в слоевете са сложни многоклетъчни животни и растения.

“Твърди се, че последователността от палеонтологични находки [вкаменелости] е твърде прекъсната, твърде изпълнена с ‘липсващи звена,’ за да служи като убедително доказателство. Ако предполагаем предшественик не е намерен, просто се твърди, че все още не е намерен. Самият Дарвин често използва този аргумент – и по негово време вероятно е бил оправдан. Но този аргумент е изгубил своята стойност поради огромния напредък на палеобиологията [изучаване на животинските вкаменелости] през двадесети век. . . . Истинското положение на нещата е, че вкаменелостите, които са очаквани, не са намерени. Точно където се предполага, че от основното стъбло са се отделили нови разклонения, остава невъзможно да се намерят свързващите видове.”—*N. Heribert-Nilsson, Synthetische Artbildung (1953), p. 1168 [директор на Ботаническия институти в Лунд, Швеция].

Всяка клонка на въображаемите “родословни дървета” на растенията и животните е отделен растителен или животински вид, или изчезнал, или като съществуващите днес (макар и често по-голям). Но не съществуват междинни форми на живот за да свържат клонките! Няма клони и няма стъбло, само “клонки.” Останалата част от дървото е въображаема.

БЪРЗО ОБРАЗУВАНЕ НА ОГРОМНИ НАХОДИЩА – Днес никъде по земята нямаме образуване на вкаменелости в мащабите, които виждаме в геологичните находища. Находищата Каро в Африка, например, сдържат останките от вероятно 800 милиарда гръбначни! Но такива вкаменелости не се образуват днес. В червени приливи [сезонно размножаване на планктон, произвеждащ токсини в голямо количество] в Мексиканския залив могат да умрат милиони риби, но те просто се разлагат; не стават на вкаменелости. Подобно, остатъците от растения днес не се превръщат на въглища. За да може да има вкаменяване, растенията трябва да бъдат погребани бързо под изключително тежък товар от седименти.

За да стане това погребване са необходими условия на масивен потоп. В миналото е станала огромно световно бедствие. То е било причината за находищата на хипопотами в Сицилия, които са толкова огромни, че се използват като източник на въглища; големите находища на бозайници в Скалистите планини; находищата на динозаври в Блак Хилс в Скалистите планини, както и в пустинята Гоби; находищата на риби в девонския слой в Шотландия, балтийските находища на кехлибар, кариерата Агати Спринг в Небласка, и още стотици. Днес няма никакво подобно образуване на вкаменелости. То е станало само веднъж в историята – по време на Потопа.

Често вкаменелостите в тези находища идват от различни, далечни един от друг климатични пояси, нахвърляни едни върху други в безредна маса. Нищо не може да обясни това освен световен Потоп. И тези вкаменелости е трябвало да бъдат бързо погребани. *Пинна обяснява защо е така.

“Всъщност, когато един организъм умре, тъканите, които съставляват неговите меки органи, преминават през бързо разлагане поради такива фактори като нашествие на бактерии и ерозия от водата (особено в морето). . . . Ако организмът трябва да бъде запазен, той трябва да бъде защитен от разрушителни елементи възможно най-бързо. . . . И колкото по-бързо стане това затваряне, толкова по-вероятно е организмът да бъде запазен. . . . Има някои слоеве, като образуваните от фини дребнозърнести варовикови скали, които са се втвърдили толкова бързо, че са дали възможност да се запазят най-деликатните структури на много организми.”—*G. Pinna, The Dawn of Life, pp. 1-2 [Помощник директор на Музея по естествена история в Милано, Италия].

Въпреки тези факти, все още има научни автори, които си въобразяват, че когато някое животно падне в кал, асфалт или вода – и умре – то става на вкаменелост! Но такава идея е измислица.

“Лесно можем да си представим условията, които са довели до вкаменяването на трите индивида [три вкаменелости на птици] преди толкова време. Те вероятно са били подгонени от някое хищно влечуго, паднали са във вода и кал, от които не са могли да се измъкнат.”—*R. Peterson, The Birds, p. 10.

ДОКАМБРИЙСКА ПРАЗНОТА – Най-долният слой с вкаменелости в него се нарича “камбрий.” Той съдържа голямо изобилие от над хиляда различни видове създания – всички сложни и многоклетъчни морски животни.

“В камбрия се намират поне 1500 вида безгръбначни, всичките морски животни, от които 60% са трилобити и 30 процента главоноги.”—*Maurice Gignoux, Stratigraphic Geology (1955), p. 46.

Над това се намират ордовик, силур и девон, и всички те съдържат морски същества подобни на тези в камбрия. Първите земни животни се срещат едва в перм и карбон.

Слоевете с вкаменелости по света дават изобилни доказателства за голям воден потоп покрил цялата земя. Под седиментните слоеве с техните огромни количества вкаменелости откриваме “докамбрийския период” – без никакви вкаменелости. (Някои учени твърдят, че се намират някои, други казват, че не са сигурни, а други твърдят, че под камбрия няма абсолютно никакви вкаменелости.)

Седиментните слоеве с техните милиарди вкаменелости са могъщо последствие и доказателство за Потопа. Докамбрийската липса на вкаменелости е допълнително доказателство. Еволюционистите сочат към тези слоеве с техните вкаменелости като доказателство за еволюцията. Но в скалите с вкаменелости трябва да можем да намерим преходни – еволюиращи – видове растения и животни. В допълнение, на дъното под камбрия трябва да можем да намерим видовете, от които са еволюирали камбрийските видове.

“Вече не можем да пренебрегваме това обстоятелство като приемаме, че всички докамбрийски скали са твърде метаморфирали за да позволят запазването на вкаменелости от предшествениците на камбрийските метазои. . . . Дори ако всички докамбрийски прародители на камбрийските метазои са били с меки тела и следователно е било трудно да се запазят, пак в докамбрийския слой трябва да има далеч по-изобилни следи от тяхната дейност отколкото намираме днес. Нито можем да оправдаваме неуспеха да се намерят докамбрийски вкаменелости на животни с липса на търсене.”—*W. B. Harland and *Rudwick, “The Great Infra-Cambrian Ice-Age,” in Scientific American, 211 (1964), pp. 34-36.

“Защо такива сложни органични форми (в камбрия) се намират в скали на възраст около шестстотин милиона години, но липсват или не могат да се различат в данните от предшестващите ги два милиарда години? Ако наистина е имало еволюция на живота, отсъствието на задължителните вкаменелости в скалите по-стари от камбрия е озадачаващо.”—*G. M. Kay and *E. H. Colbert, Stratigraphy and Life History (1965), pp. 102-103.

ВКАМЕНЕЛОСТИ ОТ ДЪРВЕТА – Полистратните дървета са вкаменени дървета, които се простират вертикално през няколко пласта скални слоеве. Те често са дълги повече от 6 метра. Често е запазена цялата дължина на дървото, от долу до горе. Такова образувание лесно бива обяснено чрез Потопа, но е невъзможно да се вмести в теорията на униформизма, която казва, че скалните слоеве са като годишните пръстени на дърветата, и са се образували много бавно в продължение на два милиарда години. Образуването на всеки слой предполагаемо е отнело милиони години.

Няма съмнение, че тези дървета бързо са били покрити от слоевете, иначе всяко дърво би се разложило докато чака в продължение на стотици хиляди години слоевете да се образуват около него. От долу до горе тези изправени дървета понякога обхващат слоеве за “милиони години.” Доста очевидно, и дърветата, и седиментите около тях са били донесени и положени по едно и също време.

Мнозина ще си спомнят избухването на планината Св. Елена на 18 май 1980. Веднага след избухването на място са били направени изследвания и е било открито, че взривът е напълнил Спирит Лейк с дънери, много от които са плавали вертикално поради тежестта на корените им. Това ни помага да си обясним какво е станало по времето на Потопа, когато дърветата са били събрани на едно място и след това, докато са плавали вертикално във водата, са били покрити много бързо със седименти.

Поради движенията на земната кора съчетани с последователно отлагани на седиментни пластове, има случаи, в които вертикални дървета могат да се открият на няколко нива. Като се имат предвид хаотичните условия по времето на Потопа, това е разбираемо. Намирани са вкаменени дървета в хоризонтално, вертикално, диагонално и обърнато положение.

ВЪГЛИЩА И НЕФТ – Повечето геолози са единодушни, че въглищата произлизат от древни растения, а нефтът от древни морски животни (предимно от меките части на безгръбначни, но също и от риби). Днес не се образуват естествено нито въглища, нито нефт. Те не се намират в депозитите от плеистоцена (ледниковата епоха) а са били бързо отложени по време на Потопа, преди да започне движението на ледовете.

“Нефтът се среща в скали от всички епохи от камбрий до плиоцен включително, но не са намерени доказателства, че след плиоцена се е образувал някакъв нефт, макар че седиментните схеми и дебелината на слоевете в плеистоцена и по-късните седименти са подобни на плиоцена, когато се е образувал нефт.”—*Ben B. Cox, “Transformation of Organic Material into Petroleum under Geological Conditions,” Bulletin of the American Association of Petroleum Geologists, May 1946, p. 647.

Защо след плиоцена не се е образувал никакъв нефт? Това е загадка за еволюционните геолози, но не е проблем за геологията на Потопа.

От началото на камбрия до края на плиоцена е времето на Потопа.

“Очевидното отсъствие на образуване на нефт след плиоцена все още не е обяснено в никое изследване на преобразуването на органичен материал в нефт.”—*Ibid.

(Наистина под нивото на камбрия са намерени някои нефтени залежи, но след това беше открито, че те са се процедили дотам от слоеве с вкаменелости отгоре.)

Бързо са били положени големи количества растителност, които са се превърнали във въглищата, които използваме днес. Поради условията на Потопа, в тези въглищни слоеве са били положени и други неща:

(1) Във въглищните жили често биват намирани морски животни (червеи, корали, морски гъби, миди и т.н.).

(2) Намирани са също огромни скали.

(3) Във въглищни жили биват намирани изправени или наклонени под ъгъл, или дори обърнати с корените нагоре вкаменени дървета.

(4) Понякога въглищната жила е разделена на две от донесени от водата морски седименти.

(5) Под жилата често има “подпочвен” седимент.

(6) Между въглищни жили често се намират слоеве от отложен варовик, шисти (втвърдена глина) или пясъчник. Често в една такава въглищна жила има десетки такива междинни слоя.

Еволюционистите твърдят, че за образуването на нефт и газ са необходими милиони години и че те не могат да се образуват бързо от растителност, както изисква геологията на Потопа. Но експерименти направени наскоро показват, че нефт може да се произведе много бързо:

“Има големи надежди в система развита от правителствени учени, която превръща органична материя в нефт и газ чрез обработка с въглероден окис и вода при висока температура и налягане. . . . Чрез процеса на превръщане на отпадъци в нефт, от 800 милиона обработваеми отпадъци всяка година могат да се получат 1.1 милиарда барела нефт.”—*L. L. Anderson, “Oil from Garbage,” in Science Digest, July 1973, p. 77.

Ето случай на бързо образували се въглища:

“Петцойт (1882) описва много забележителни наблюдения, които е направил по време на строежа на железопътния мост при Алт-Брайзах близо до Фрайбург. Дървените пилони забити в земята са били затиснати от лежащите над тях блокове. Изследване на тези затиснати пилони показва, че в средата на пилона има черно, подобно на въглища вещество. От средата до повърхността цветът на дървото се сменя от черен на тъмнокафяв, на светлокафяв, и накрая на жълт. По химически състав подобното на въглища вещество отговаря на антрацит, а черното дърво прилича на кафяви въглища.”—*Otto Stutzer, Geology of Coal (1940), pp. 105-106.

“От всички налични данни изглежда, че въглищата могат да се образуват за съвсем кратко време от геологична гледна точка, ако има благоприятни условия.”—*E. S. Moore, Coal (1940), p. 143.

ПРОБЛЕМЪТ НА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОТО ОТЛАГАНЕ – Геолозите твърдят, че седиментните слоеве са били постепенно полагани в продължение на стотици милиони години. Но различни характеристики на слоевете показват, че са били отложени бързо при условия на наводнение. Очевидно е имало бързо донасяне на различни материали от вода.

Един пример за това е последователното отлагане. В слоевете намираме пласт от едър чакъл и малки камъни, над тях по-дребен чакъл, намаляващ последователно до още по-фин материал като пясък. Под това постепенно отлагане намираме друга серия от последователно отложени слоеве, донесени от водата.

“Явлението последователно отлагане (едри камъни на дъното с последователна промяна до по-фин материал отгоре) е трудно за обяснение на основата на униформизма, но не и на основата на Битие 8:1-3, където ни се казва, че Създателят е пресушил водите на потопа чрез силни ветрове, които са движели водите чрез “отиване и връщане” [пряк превод на думите “малко по малко” в Битие 8:1-3—бел. прев.]. Този процес също по-задоволително обяснява многослойното отлагане, повтарянето на определени слоеве, в някои случаи то 150 слоя един над друг. Униформистката геология не дава задоволително обяснение на това явление.

Съществува и въпросът относно несъответствията, тоест внезапната промяна във вида на вкаменелостите без съответна промяна във физическия състав на скалните образувания, или едни и същи вкаменелости разделени от огромен времеви интервал. Това не може да бъде обяснено от униформизма. Ако отлагането е било винаги постоянно, както се твърди, такива несъответствия не би трябвало да съществуват. Озадачаващата поява на така наречените ‘по-стари вкаменелости’ над ‘по-млади вкаменелости’ – която палеонтолозите се опитват да обясняват с възседи, може да се обясни много по-лесно като се приемат световните вулканични и земетръсни движения придружавали Потопа. Всъщност самото присъствие на на огромни количества вкаменелости може да се обясни само ако растенията и животните са били внезапно потопени под вода, затворени на едно място и погребани под маси от седимент. Почти невъзможно е да се обясни как организмите биха могли да се преобразуват във вкаменелости ако просто са умрели и са останали изложени на разлагащите процеси на въздуха, слънцето и бактериите.

Има така наречени гробища на вкаменелости, в които често се намират богати съвкупности от организми. Едно такова намиращо се в лигнитните залежи от еоцена в Гайзелтал в централна Германия съдържа повече от шест хиляди останки от гръбначни животни заедно с дори по-голям брой миди, насекоми и растения. Някои от тези животни са толкова добре запазени, че все още е възможно да се изследва съдържанието на техните стомаси. Лесно е да си представим как са били положени от въртящите се и движещи се води на голям потоп, но не и как това може да е станало при условията на униформизма.”—H. R. Siegler, Evolution or Degeneration—Which? (1972), pp. 78-79.

ЕДИНСТВОТО НА СЛОЕВЕТЕ – В основата на еволюционната теория е схващането, че всеки слой е бил полаган в продължение на милиони години. Казва се, че всички слоеве са отнели два милиарда години.

Противно на това, данните показват, че вкаменелостите във всеки слой са били положени бързо, а не бавно. Но в допълнение, също има данни, че всеки слой е бил положен по същото време както и всички останали слоеве!

Основната разлика е, че всеки слой има различни вкаменелости, но това също може лесно да се обясни чрез постепенно издигащото се ниво на водите, които са донасяли и бързо са погребвали големи маси от растения и животни. Всеки пореден слой е бил бързо полаган от Потопа.

Две от най-важните гранични точки в геологичната колона са между палеозоя и мезозоя, и между мезозоя и ценозоя.

Внимателно изследване от *Видман в Германия на тези две граници разкрива, че между тях, двете най-очевидни деления в геологичната колона, няма видима времева разлика!

“Границите между ерите, периодите и епохите в геологичната времева скàла обикновено означават внезапни и значителни промени в характера на вкаменелостите. Например, границата между периодите триас и юра на мезозойската ера (преди около 180 милиона години) е предполагаемо белязана от спонтанната поява на нови видове. . . . Преоценката на данните от Йост Видман от университета в Тюбинген във Федерална република Германия дава по-ясна картина на еволюцията на границите на мезозоя (преди 225 милиона до 70 милиона години). Той заключава, че при тези граници няма световно измиране на видове, нито спонтанна поява на нови видове.”—*Report of the International Geological Congress at Montreal: “Fossil Changes: ‘Normal Evolution,’” in Science News, September 2, 1972, p. 152.

Това е важна точка, която *Видман довежда до вниманието на научния свят. Макар повечето еволюционисти да твърдят, че геологичната колона бавно се е образувала в мира и спокойствието на униформистките епохи, има други еволюционисти, които заявяват, че трябва да е имало последователност от няколко катастрофи с течение на времето. Но *Видман внимателно анализира двете главни граници в колоната – и открива, че при тези граници не е станало “никакво световно измиране на видове или спонтанна поява на нови видове.” Това е важно. Цялата геологична колона е едно цяло и е била образувана много бързо по едно и също време.

Ето някои допълнителни причини защо е така:

(1) Бързо, иначе не би имало вкаменелости. Всеки слой е трябвало да бъде образуван бързо, иначе няма да се получат вкаменелости.

(2) Бързо, иначе не би имало скали. Физическата структура и взаимовръзките на слоевете изискват бързо отлагане, за да могат да се втвърдят в скали.

(3) Няма ерозия между слоевете. Всеки слой е бил положен направо върху долния слой, тъй като няма следи от ерозия между тях. Всеки слой е бил образуван веднага след предишния и много бързо, и веднага след това – без никаква междинна ерозия – над него е била образуван следващият слой. И така нататък.

(4) Слоевете не се простират по целия свят. Има множество “несъответствия,” където един слой свършва хоризонтално и до него започва друг слой. Но няма световно несъответствие; вместо това един слой постепенно се прелива в друг, който го следва по-нататък с непрекъснато и бързо отлагане, без времеви интервал в нито една точка.

(5) Обикновено няма ясни граници. Между слоевете рядко има ясна физическа граница. Обикновено те се свързват и сливат един с друг в общ слой със значителна дебелина.

ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА СЛОЕВЕТЕ И ВЪЗСЕДИ – Ако еволюционната теория беше правилна, всеки слой в колоната би бил полаган постепенно върху предишния слой в продължение на дълги епохи.

Но вместо това намираме “несъответствия” и “възседи.” “По-млади слоеве,” които би трябвало да са близо до повърхността, се оказват под няколко “по-стари слоеве.”

Това лесно може да се обясни с турбулентността на един световен Потоп, който е положил всички слоеве в относително кратко време.

Но еволюционната теория е напълно озадачена от такова състояние на нещата. Затова нейните поддръжници са измислили теорията за “възседите.” Както споменахме в глава 12, Матерхорн – един от най-високите и най-известни върхове в Швейцария – предполагаемо се е преместил хоризонтално на много километри от някакво далечно място. Еволюционните теории относно скалните слоеве изискват такава хипотеза. Или планините се хващат и се преместват в други земи, или еволюцията умира от болезнена смърт.

Целият Матерхорн лежи върху това, което се теоретизира като “по-млади слоеве,” следователно трябва да е пропътувал над планините до своето сегашно местоположение. Същото важи за Апалачите, които са се покачили от Атлантика върху Северноамериканския континент. Те са пристигнали преди пилигримите!

Но в действителност възседите са само поредното следствие от Потопа. Например, в даден момент някои земни животни и растения са били покрити с носени от Потопа седименти. Тогава води с риба са били донесени от по-далечно място и са отложили пласт от седименти над земните създания. И така се е появил “възседът.”

Свързан с това проблем е, че макар най-долният слой винаги да трябва да е камбрий, в действителност на дъното са намерени много различни слоеве!

“Нещо повече, колко много геолози са разсъждавали върху факта, че в кристалната основата на много места са намирани скали не само от камбрий, но от много различни епохи?”—*E. M. Spieker, “Mountain-Building Chronology and Nature of Geologic Time-Scale,” in Bulletin of the American Association of Petroleum Geologists, August 1956, p. 1805.

Как се решава такъв проблем? В хаоса на един световен потоп, всред земни конвулсии и ураганни ветрове, могат да се получат всякакви подреждания на слоеве. Теорията на Потопа може да отговори на въпроси, на които еволюционната теория не може.

ПРЕДСКАЗАНИЯ ОСНОВАНИ НА ПОТОПА – Ако Потопът е образувал слоевете със седиментни скали с техните милиарди вкаменелости, тогава трябва да очакваме изброените по-долу неща – и при изследване на вкаменелостите в слоевете те всички се оказват верни:

(1) Животните живеещи на по-долни нива ще бъдат погребани в по-долни слоеве.

(2) Създанията погребани заедно обикновено са живели в същата екологична област.

(3) Хидрологичните сили (завличане и носене от водите) обикновено ще подреждат заедно създания с близки по форма тела. Поради по-ниското съпротивление въ водата, животните с по-прости форми ще бъдат погребани първи.

(4) Безгръбначните морски животни нормално ще бъдат намирани в най-долните слоеве, тъй като живеят на дъното на морето.

(5) Рибите ще бъдат намирани в по-горни слоеве, тъй като могат да плуват по-близо до повърхността.

(6) Земноводните и влечугите ще бъдат погребани по-горе от рибите, но като правило под земните животни.

(7) В по-долните слоеве ще бъдат намирани не много растения или животни.

(8) Първите земни растения ще бъдат намирани заедно със земноводните.

(9) Бозайниците и птиците нормално ще бъдат намирани на по-високи нива от влечугите и земноводните.

(10) Тъй като много животни обикновено се движат на групи при опасност, ще намираме стадни животни погребани заедно.

(11) В допълнение, по-големи и по-силни животни ще се намират в нива отделно от по-бавните животни (тигрите няма да се намират заедно с хипопотами).

(12) В слоевете ще има относително малко птици, тъй като те могат да летят до най-високите точки.

(13) В слоевете няма да се намират много хора. Те ще бъдат най-отгоре, опитвайки се да плуват докато умрат; след което телата им ще потънат до повърхността на седиментите и там ще се разложат.

В горните 13 точки имаме обосновано обяснение на основата на Потопа за това, което намираме в последователността от вкаменелости в геологичната колона.

Въпреки това, без да имат никакви други доказателства да представят, еволюционистите заявяват, че именно тази последователност при вкаменелостите е главното доказателство, че животните са “еволюирали” едно от друго!

ОЩЕ ЕДИН ПОГЛЕД ВЪРХУ “ГЕОЛОГИЧНАТА КОЛОНА” – Сравнете следния анализ с диаграмата в началото на глава 12, Вкаменелости и слоеве:

Наши дни (Холоцен) – Топене на ледниците. Свидетелства за човешки цивилизации.

Плеистоцен – Водите на Потопа завършват своето оттегляне от континентите. Вече не се образуват вкаменелости, слоеве и нефт. Започва ледниковата епоха.

Плиоцен – Потопът е завършил. Започва образуването на първите планини с издигането на континентите, спадането на океанските дъна и изпълването на океаните. Ако това не беше станало, днес всичко би било под водата. Продължава образуването на слоеве на някои места.

Миоцен – Биват погребани голям брой птици. Първи свидетелства за вулканична лава.

Олигоцен – Погребани маймуни.

Еоцен – Погребани бързи животни (напр. коне). Вече няма погребани бавни животни (включително динозаври).

Триас – Погребани силни земни животни (най-бавните динозаври).

Мисисипи – Погребани първите земни животни (бавните, напр. малки влечуги).

Силур – Положени първите земни растения.

Камбрий – Потопът започва. Започва образуването на вкаменелости и слоеве. Биват погребани най-бавните създания. Но растенията изплават до по-високи нива.

Докамбрий – Преди Потопа. Няма седиментни слоеве или вкаменелости.

В следващите страници е дадено по-пълно обяснение на горната таблица.

2 – СВЕДЕНИЯ ОТНОСНО ПОТОПА

СВЕТОВЕН ПОТОП – Нашата планета е водна планета. На нея има над 2,200 милиона km³ вода! С вода са покрити 72 процента от повърхността на нашата планета. Всеки кубичен километър съдържа 33 милиона тона минерали. На ден дъждовете изливат върху земята 1.4 тона вода. Понастоящем количеството на наличната вода по земята е 27,000 литра на човек от населението. Световните океани са толкова огромни и дълбоки, че ако земята беше абсолютно равна, морето ще я покрие с обвивка дълбока 2.7 километра.

Светът преди Потопа не е бил виждал дъжд. Но когато е завалял, е завалял истински. Когато е започнал Потопът от Битие, огромната водна обвивка над земята се е разрушила и “са се отворили небесните извори.” В продължение на шест седмици са валяли проливни дъждове.

РАЗКАЗИ ЗА ПОТОПА – По целия свят раси и племена имат в своите предания разкази за голям потоп, който е покрил цялата земя. Събитието е било толкова разтърсващо и е променило живота на хората, че разказите за голямото бедствие са били предавани през поколенията. Постепенно, с развитието на митологиите, легендите относно този потоп са станали част от тях. Тези разкази включват различни страни на описанието на Битие за Потопа:

“Отдавна е известно, че по целия свят са разпространени легенди за голям потоп, в който са измрели почти всички хора.”—*George Frazer, Folklore in the Old Testament, Vol. 1 (1919), p. 105.

Едно изследване на 120 племенни групи в Северна, Централна и Южна Америка разкрива, че всяка от тях има предания за потопа (*International Standard Bible Encyclopedia, Vol. 2, p. 822).

(1) Нечестието е било разпространено сред хората.

(2) Бог е видял, че е необходим потоп.

(3) Едно семейство от осем души е било защитено.

(4) Направена е била голяма лодка.

(5) Семейството, заедно с много животни и птици, е влязло в лодката.

(6) Потопът е погребал всички живеещи на земята.

(7) Водата е покрила цялата земя за известно време.

(8) Лодката е заседнала на висока планина.

(9) Първо са били изпратени две или три птици.

(10) Хората са напуснали лодката заедно с всички животни.

(11) Оцелелите са отдали поклонение на Бога за това, че ги е пощадил.

(12) Дадено е било обещание на божествено благоволение, че вече няма да има друг световен потоп.

В Потопът разказан върху камък (B. Nelson, The Deluge Story in Stone) Б. Нелсън прави друго изследване на древната литература и легенди относно Потопа. В следната таблица са дадени разкази и писмени паметници от 41 различни племенни и народностни групи.

Първо, ще изброим тези 41 групи, много от които са древни народи (“А и В” означава две различни подгрупи; например, Фиджи А и В.)

Асирия-Вавилон (А и В), Аляска, Андамански острови, Мала Азия, ацтеки, Бразилия, чероки, Китай, кри, Египет, ескимоси (Канада), Фиджи (А и В), Гърция, Хаваи, Индия (А и В), Италия, Лапландия, лени ленапе, Литва, Подветрени острови, мандани, мичоакани, Никарагуа, папагос (Мексико), Персия (А и В), Перу, пима, Русия, Скандинавия (А и В), Суматра, Сирия, такое, тлинкут (А и В), толтеки, Уелс.

Второ, ще изброим дванадесет точки в техните легенди, според колко пъти всяка е включена в легендите на тези 41 групи.

Унищожение чрез потоп – 41 пъти.
Някои хора са спасени – 38 пъти.
Спасени са в лодка – 36 пъти.
Целият свят е унищожен от потопа – 24 пъти.
Едно семейство е специално защитено – 15 пъти.
Потопът е бил причинен от прегрешенията на човечеството – 14 пъти.
Потопът е следствие от божествена наредба – 10 пъти.
Първо са били изпратени птици – 9 пъти.
Животните също са били спасени в лодката – 8 пъти.
Оцелелите са отдали поклонение на Бога след напускане на лодката – 7 пъти.
Лодката е заседнала на висока планина – 6 пъти.
След напускане на лодката, Бог показа благодат на спасените – 5 пъти.

В книгата на *сър Джеймс Фрейзър, Фолклорът в Стария Завет (*Sir James G. Frazer, Folklore in the Old Testament, 1919, Vol. 1, pp. 146-330) има дори още по-голям сбор от разкази за Потопа. На 185 страници от книгата на Фрейзър има 11 разказа от древна Гърция, 6 европейски разказа, 29 персийски и индийски разказа, 31 разказа от Австралия, югоизточна Азия и Тихия океан, 63 от Северна, Централна и Южна Америка и 3 от Африка; общо 143 разказа за Потопа. Можете да ги намерите изброени в Donald W. Patten (ed.), Symposium on Creation IV (1972), pp. 36-38.

В James E. Strickling, “Legendary Evidence for the Confusion of Tongues,” in Creation Research Society Quarterly, September 1974, pp. 97-101, може да се намери превъзходен анализ от пет страници на легендите за объркването на езиците. Дадени са цитат и от множество източници.

“Има много описания на забележителното събитие [Потопа от Битие]. Някои от тях идват от гръцки историци, някои от вавилонски записи; други от плочки с клиновидно писмо [от Месопотамия], а други от митологията и традициите на различни народи, така че можем да кажем, че в древни времена или наши дни няма друго такова събитие, за което да има по-добро доказателство или по-многобройни сведения. . . . То е едно от събитията, които изглеждат известни на най-далечните народи – в Австралия, в Индия, в Китай, в Скандинавия и в различните части на Америка.”—Stephen D. Peet, “Story of the Deluge,” American Antiquarian, Vol. 27, No. 4, July-August 1905, p. 203.

ИМЕТО НА НОЙ – Ако разказът за Ковчега и Потопа може да се намери сред 120 различни племена на земята, не трябва ли да очакваме, че и името на Ной ще бъде запомнено от някои от тях?

Името на Ной наистина се намира в разказите и езиците на човечеството. Ако е така, това е забележително културно свидетелство за световния Потоп, който сам по себе си е оставил толкова много физически свидетелства по нашата планета. Истинността на разказа за Потопа се потвърждава не само от скалните слоеве и тяхното съдържание на вкаменелости, но и от езиците на човечеството! Ето някои интересни факти.

Санскрит (от древна Индия) е основен език, произхождащ почти от времето на Потопа. Според индийските легенди Ма-ну е човекът, който е построил лодката, и след това със седем други човека е влязъл в нея и са били спасени. Ма е древна дума за “вода.” Следователно Ма-ну може да означава “Ной на водите.” По-късно на санскрит Ману възприема значението на “човечество.”

Най-древният човек според германските племена е бил наречен Манус. Манус също е името на литовския Ной.

На еврейски “карат” означава “Армения.” Представката ар означава планина, така че “Армения” вероятно означава планината на Мени. Според Битие 8:4 Ной е слязъл на суша някъде в планините Арарат.

Легендарният основател на първата египетска династия е бил Менес, а Минос предполагаемо е бил първият човек на Крит. Живеещите наблизо гърци са казвали, че Минос е син на техния бог Зевс и е бил владетел на морето.

Английската (а също и във всички германски езици) дума за човек идва от санскрит, ману.

Египетският бог Ну е бил бог на водите, който е изпратил потоп за да унищожи човечеството. Египтяните са отъждествявали Ну с дъжда и атмосферата. Шумерите са учели, че Ану е бог на атмосферата. Те са наричали дъгата “големия лък на Ану.”

В древна Африка царят на Конго е бил наричан Мани Конго. По-късно Мани става почетно обръщение към всички водещи мъже в страната.

В Япония ману се преобразува в мару, име добавяно към имената на повечето японски кораби. Китайската митология учи, че Хакудо Мару е дошъл от небето за да научи хората как да строят кораби. Ние знаем, че Ной е бил първият корабостроител и че всички древни и съвременни корабни корпуси са проектирани по приблизително един и същи начин. Древните лодки са подражавали на първообраза. Ковчегът е бил големият образец за лодка. Хората, които е трябвало да пътуват покрай бреговете на новите океани, са знаели, че в планините на Арарат е имало заседнала лодка, която се е справила успешно с плаването. Те внимателно са подражавали на нейното устройство.

На японски мару също означава защитен кръг или прибежище. Първите хора населяващи Япония са били наричани Айну, а май означава “първият човек” на някои местни езици в Австралия.

Сред северноамериканските индианци ману се преобразува в мине, което за сиусите означава “вода”; от там идват нашите названия Минеаполис (град на вода) и Минесота (небесносиня вода). Минетоба (Манитоба в Канада) означава за асинибойните “водна прерия.”

В Южна Америка откриваме думата манагуак (Манагуа, столицата на Никарагуа) на езика нахуатл, която означава “заобиколен с езера.” Легендарният град Маноа (което означава “водата на Ной”) предполагаемо е бил столицата на бога Ел Дорадо. Названията на няколко важни реки в Южна Америка идват от ману: Амазонка (оригинално название Манау), Ману в Перу, а също Муйману, Тахуаману, Париаману, Такуатиману, и т.н. Във всички тези ману означава “река” или “вода.”

Египтяните измислят своята картинна писменост – ние я наричаме йероглифи – скоро след Потопа. Тяхната дума за вода е била вълниста линия. Когато по-късно бива развита азбуката, този символ е станал буквата “М,” от майим, семитската дума за вода. По-късно тя става гръцката буква Мю, римската буква М, и нашата съвременна буква М.

Асирийското название за “дъжд” е било зинну. Римският бог Янус (от който произлиза названието на месец януари) е бил първоначално етруски бог баща на света и изобретател на корабите. Името лесно може да произлиза от еврейската дума за “Бог на Ной,” произнасяно от етруските Ях Ну.

Гръцките богини на морето са били нейади, означаващо “водна богиня.”

Древните норвежци в Скандинавия са наричали своя бог на корабите Ньорд, живеещ в Ноатун, голямото пристанище на корабите на боговете. На норвежки Ноа е родствена с исландската дума нор, което означава “кораб.”

Първоначалната дума на санскрит за “кораб” е била нау, което по-късно преминава в нашите английски думи navy (“флот”), nautical (“мореплавателен, свързан с мореплаването”), и nausea (“морска болест”).

(За горната информация сме благодарни на Бенгт Сейдж. Виж “Noah and Human Entomology” in Creation the Cutting Edge, pp. 48-52. Издателят, Creation Life Publishers [Master Books] в Ел Кахон, Калифорния, има много много други превъзходни книги. Пишете им да ви изпратят каталог.)

СЪТВОРЕНИЕТО И ПОТОПЪТ В КИТАЙСКИЯ ЕЗИК
В ранните времена събитията от Сътворението и Потопа са били втъкани в писмените символи на този древен език.

ПОТОПЪТ В КИТАЙСКИЯ ЕЗИК – Според китайско-японската Библиотека Йенчин на Харвард, писменият китайски датира приблизително от 2500 пр. Хр. Това точно съответства на края на Потопа. Интересно е, че две от най-ранните писмености – египетската и китайската – са били основани на изображения.

Поради своя древен характер, картинната китайска писменост съдържа информация за нас от най-ранните времена. В своите изображения тя съдържа факти записани в книгата Битие.

С. Х. Канг и Етел Нелсън изследват подробно тази писменост и написват книгата Откриването на Битие: Как истините на Битие са скрити в китайския език (C. H. Kang and Ethel A. Nelson, The Discovery of Genesis: How the Truths of Genesis Were Found Hidden in the Chinese Language). Това е интересна книга, която бихте искали да прочетете. Ето някои открития от книгата:

(1) Китайският символ за дявол се образува от три други символа: човек, градина и тайно (Битие 3:1-7).

(2) Изкусител е съчетание от три думи: дявол, покрит и дърво (Битие 3:1-6).

(3) Праведност е съчетание от овца, аз и ръка (Битие 4:2-5).

(4) Китайската дума за цялостен е съчетание от осем човека, които са хванати за ръце над земята (Битие 7:7, 13; 8:13-16).

(5) На китайски лодка е една дума съставена от други две. Двете думи са съд и осем (Битие 7:7, 13; 8:13).

(6) Бунт и бъркотия се пишат с един и същи символ: съчетание на думите език и вървене (Битие 11:4-9).

(7) Един пример за необикновени открития е символът за градина или поле, който е квадрат. Вътре в квадрата има четири прави линии насочени навън във формата на знака “плюс.” Според Битие 2:9-14, от градината изтичаше река, която се разделя на четири реки, и напояваше цялата градина.

Канг и Нелсън разкриват десетки други китайски думи предполагащи връзка с Битие. Цялата книга е много интересна. (През 1997 д-р Нелсън, д-р Джинджър Тонг Чок и Ричард Бродбъри издадоха God’s Promise to the Chinese, книга разширяваща изследването върху символите върху гадателски кости, най-старата известна китайска писменост.)

Докато са се премествали в новата си родина след разпръсването от Вавеловата кула и са съставяли своята картинна писменост, китайците са сложили в своите “картинни думи” спомени от тези ранни събития: Грехопадението на човека, ранната жертвена система, световния Потоп и Вавеловата кула. Това са четири от известните събития описани в Битие 3 до 11.

Може би си спомняте, че по-рано споменахме, че китайците са отбелязали слънчевото затъмнение от 2250 пр. Хр., най-ранната точна дата в историята потвърдена научно (виж глава 4, Възрастта на земята). Библейският разказ показва, че Потопът е станал малко преди тази дата.

РАЗМЕРИТЕ НА НОЕВИЯ КОВЧЕГ – На основата на еврейския лакът равен на 563.88 cm е изчислено, че ако този голям съд – Ковчегът – е била само наполовина на размера даден в Битие 6:14-16 – пропускайки водните създания – той все още би могъл да побере две до седем от всички основни видове животни и птици. Останалата част от съда вероятно е била използвана за складиране на храни. Но тези изчисления са основани на по-малкия еврейски лакът за размерите на Ковчега. Но е много вероятно Мойсей да е използвал лакътя от своето време – египетския лакът – когато е давал размерите на Ковчега. Това би направило гигантския съд дори по-голям. Ето данните:

Според Битие 6:15 Ковчегът е бил дълъг 300 лакти, широк 59 лакти и висок 30 лакти. Вавилонският лакът е бил 603.504 cm, по-късният обикновен еврейски лакът е бил 533.4 cm, а египетският лакът е бил 629.12 cm.

На основата на еврейския лакът размерите на Ковчега биха били дължина 133.3 m, ширина 22.2 m и височина 13.3 m. С трите палуби в Ковчега той е имал обща площ 8,900 m² и общ обем от 40,000 m³. Общото водоизместване на Ковчега би било 40,000 тона.

На основата на египетския лакът използван по времето на Мойсей, размерите на Ковчега биха били дължина 157.3 m, ширина 26.2 m, а височината би била 15.7 m. На тази основа – с три палуби – неговата обща площ би била 12,400 m², а обемът би бил 65,000 m³. Общото водоизместване би било 65,000 тона.

Ковчегът е бил с правоъгълна форма, не кораб с наклонени страни, така че е имал много по-голям полезен обем. Изчислено е, че дори ако се използва за основа по-малкия лакът от по-късни времена, 563.88 cm, Ковчегът би бил толкова голям, че би могъл да побере 522 вагона! А 150 вагона са достатъчни за да поберат по едно от всеки вид земни животни в света с достатъчно място за да им е удобно.

В продължение на 4,000 години след построяването на Ковчега корабите рядко са надвишавали 60 метра дължина. Едва през 1854 е построен кораб с дължина по-голяма от Ковчега: Етурия, Кунард лайнер построен в Англия. Едва след Втората световна война започват да се строят кораби с по-голям обем и тонаж – океанските супертанкери.

ХРОНОЛОГИЯ НА ПОТОПА – В глава като тази трябва да дадем библейското датиране на Потопа от Битие. Макар че е невъзможно да дадем точни дати, според консервативната библейска хронология Сътворението е бил приблизително през 4004 пр. Хр. (2000 години преди раждането на Христос). Потопът започва 1656 години по-късно (1656 о.С. – от Сътворението), което означава приблизително 2348 пр. Хр. Това е най-точната дата, която можем да изчислим.

Ето според Битие 7 и 8 кратка хронология на събитията по време на Потопа (следните числа са основани на 30-дневни месеци):

40 дни – Вали дъжд в продължение на 40 дни (7:4, 12, 17).

110 дни – Водите се надигат и достигат най-високата си точка след около 110 дни (7:24).

74 дни – Оттеглянето “малко по малко” на водите отнема още 74 дни, докато започват да се виждат върховете на планините (8:5).

40 дни – Минават още 40 дни преди Ной да изпрати гарвана (8:6-7).

7 дни – Минават седем дни преди Ной да изпрати гълъба за първи път, но “водата бе още по лицето на цялата земя” (8:8; ср. 8:10, “още седем дни”).

7 дни – Седем дни по-късно гълъбът е изпратен за втори път и намира маслинения лист, защото “водата е спаднала” (8:12).

7 дни – След още седем дни гълъбът е изпратен за трети път и не се връща, защото “водата е спаднала” (8:12).

29 дни – Общият брой дни дотук е 285, но сравнението на датата в 7:11 със следващото събитие в 8:14 дава общо 314 дни. През тези допълнителни 29 дни Ной е чакал докато “водата пресъхна по земята” за да махне покрива на Ковчега. По това време гарванът е престанал да лети “насам натам” (8:7).

57 дни – От времето на премахването на покрива на Ковчега до деня когато хората и животните напускат Ковчега минават още 57 дни. Когато “земята” съвършено “изсъхна,” Ной напусна ковчега (8:14).

371 дни – От времето на започването на дъжда до напускането на Ковчега минават общо 371 дни.

Някои предполагат, че водите на Потопа са достигнали своята максимална височина за 40 дни, докато други смятат, че те са продължили да нарастват през първите 150 дни.

Свежият маслинов лист (намерен малко след като Ковчега заседна на планините Арарат) би имал почти четири месеца да покълне от безполово поникнало маслинено клонче погребано близо до повърхността.

РАЗКАЗИ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО – Преди да завършим този раздел е интересно да отбележим, че по целия свят се намират не само разкази за Потопа, но и разкази за Сътворението. В тях също намираме прилики с описанието дадено в Битие. Тук няма да имаме място да ги обсъждаме; но например, човекът е бил направен от глина, и навсякъде се среща змията, която причинява големи проблеми на човечеството. Често се смята, че е била крилата.

“Изключително голям брой религиозни предания сред различни народи – евреи, християни, мюсюлмани, американски индианци, полинезийци, австралийски аборигени – описват живите организми като първоначално направени от глина.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 84.

“Легенди за дракони са оцелели в продължение на векове в норвежките митове, средновековните английски балади, оперите на Вагнер, японското изкуство и в китайските народни приказки.”—*Op. cit., p. 145.

3 – УСЛОВИЯТА ПРЕДИ ПОТОПА

Какви са били условията преди Потопа? Има няколко сведения за условията преди Потопа, които намираме днес:

ПО-ТОПЪЛ КЛИМАТ – Скалите съдържащи вкаменелости от всички “епохи” разкриват, че едно време климатът по цялата земя е бил топъл, и съвременните разграничени климатични пояси не са съществували. Например, далеч на север и далеч на юг са растели палми и гигантски папрати. Те са били погребани по времето на Потопа, разкривайки какъв е бил местният климат преди Потопа.

“От дълго време се смята, че средният климат на земята през вековете е бил по-мек и по-хомогенен отколкото днес. Ако е така, настоящето определено не е много добър ключ към миналото по отношение на климата.”—*R. H. Dott and *R. L. Batten, Evolution of the Earth (1971), p. 298.

Преди Потопа климатът по целия свят е бил топъл и приятен навсякъде.

“В онези дни [когато са живели динозаврите] земята е имала тропичен или субтропичен климат по голяма част от своята повърхност, и в широко разпространените тропически земи е имало изобилие от пищна растителност. Земята е била ниска и е нямало високи планини образуващи физически или климатични прегради.”—*E. H. Colbert, “Evolutionary Growth Rates in the Dinosaurs,” in Scientific Monthly, August 1949, p. 71.

“Климатичните условия тогава са били много по-равномерни по цялата земя от сега. Значителни варовикови образувания от камбрия на по-високи нива показват ясно, че са били отложени в относително топли или умерено топли води.”—*W. J. Miller, An Introduction to Historical Geology (1952), p. 116.

“Общото разпределение и характерът на скалите и съдържащите се в тях вкаменелости показват по-равномерно разпределени климатични условия от днешните. Вкаменелостите в арктическите скали не се различават по същество от тези на по-ниски географски ширини.”—*Op. cit., p. 143.

“В случая с девона, такива данни показват мек климат по целия свят.”—*O. D. Von Engeln and *K. E. Caster, Geology (1952), p. 596.

“Относно по-ранните палеозойски периоди, характерът и разпределението на мисисипските вкаменелости ясно показва отсъствието на ясно разграничени климатични пояси като тези в наши дни.”—*W. J. Miller, An Introduction to Historical Geology (1952), p. 169.

Дори еволюционистите признават, че въглищата са се образували от отлагания на огромни количества растителност, предимно дървета. Сега е известно, че вътре в Антарктида съществуват огромни въглищни залежи. Това е още едно свидетелство за топъл климат по целия свят в по-ранните епохи.

“Не е имало бели полярни шапки, нито червенокафяви пустинни области, защото почти всички земни области са били покрити с гъста зелена растителност, дори в полярните райони (в планините на Антарктика са били открити богати въглищни залежи).—John C. Whitcomb, Early Earth (1986), p. 22.

Преди време Антарктика е имала изобилие от растителност и големи дървета, както се вижда от “широко разпространените находки на въглища и вкаменено дърво.” Преди време арктическите региони са били с тропически климат:

“Геолозите копаят въглища за научни цели в . . . планините Хорлик [в Антарктида]. Учени от щатския университет на Охайо са открили, че въглищата датират от перм, преди около 250 милиона години, когато Антарктида е имала сравнително топъл климат.” “Миналата година петима геолози сондираха и взривиха 6-метрова скала за да извадят на бял свят почти непроменени антарктически въглища. Широкоразпространените находки на въглища и вкаменено дърво на повърхността показват, че преди повече от 250 милиона години Антарктида е имала пищна растителност.”—*D. M. Tyree, “New Era in the Loneliest Continent,” National Geographic, February 1963, pp. 288, 296.

“Изследователят на Арктика барон Тол намира останки от саблезъб тигър и 27-метрово сливово дърво със зелени листа и зрели плодове на клоните на около 960 километра на север от полярния кръг, в Новосибирските острови. Днес единствената растителност, която вирее там, е висока 2.5 cm върба.”—Joseph C. Dillow, The Waters Above (1982), p. 346.

“Вкаменелости от растения намерени от чилийски учени на остров Крал Джордж поставят древното минало на Антарктика в умерен климатичен пояс. Допълнителни сведения за топлото минало на континента се виждат в неговите въглищни залежи, преобразувани останки от отдавна изчезнали гори.”—*W. R. Curtsinger, “Antarctica’s Newer Side,” National Geographic, November 1971, p. 653.

“В Доклада на Геологичната служба на САЩ от 1978 д-р Джак Уулф казва, че в миналото Аляска е изобилствала с тропични растения. Той е намерил сведения за мангрови дървета, палми, бирмански лакови дървета и групи дървета, които днес произвеждат индийско орехче и макасарско масло.”—*Op. cit., p. 348.

ВОДНА ОБВИВКА
Атмосферата преди Потопа е съдържала огромно количество влага, което е поддържало топла цялата планета.

ВОДНИ ПАРИ – Кое е предизвикало промяната от топъл климат по целия свят до съвременните климатични пояси, които се променят от много горещи до ледено студени? Вероятно е било промяна в земната атмосфера.

Има три фактора в атмосферата, които създават парников ефект в съвременния климат: озон, въглероден двуокис и водни пари. Ако преди Потопа един или повече от тази фактори са били в изобилие във въздуха, това би означавало много различен световен климат. Най-могъщият от трите са водните пари. И наистина, много от водата в съвременните океани е дошла от небето по време на Потопа!

В древни времена нашата планета трябва да е била покрита отвсякъде с покривало от водни пари. То се нарича “водна покривка.” Има очевидни свидетелства, че едно време тропически растения са виреели далеч на север и далеч на юг. Този ранен топъл климат по целия свят може да се обясни единствено с голямо количество вода заобикаляща планетата.

“Нарастването на количеството водни пари . . . ще повиши температурата на земната повърхност . . . и ще увеличи дори повече температурата на въздуха на височини 6-8 km, с което ще намали температурния градиент във височина.”—*C.E.P. Brooks, Climate Through the Ages (1949), p. 115.

Освен огромното количество водни пари преди Потопа, намираме, че състоянието на скалните слоеве е необяснимо:

“Няма данни в ранната история на земята да са съществували климатични пояси, но днес във всички точки на земята е ясно видимо разделението на климатични пояси, по географска ширина и надморска височина. Тази необичайна ситуация е трудна за обяснение.

Невъзможно е да си представим свръхконтинент, който може да лежи изцяло в един климатичен пояс. Всяка въртяща се планета обикаляща слънцето с наклонена ос на въртене трябва да има климатични пояси. Следователно е очевидно, че климатичните условия в миналото са били значително различни от видимите днес.”—*Edgar B. Heylmun, “Should We Teach Uniformitarianism?” in Journal of Geological Education, January 1971, p. 36.

“Главният атмосферен абсорбент на навлизащата слънчева светлина са водните пари. Абсорбирането от озона е незначителен фактор в количествено изражение, докато другите газове са напълно прозрачни. Абсорбирането на напускащото излъчване от земята отново се дължи до голяма степен на водните пари, като въглеродният двуокис и озонът играят малка роля. . . . Абсорбираната част от излъчването обикновено затопля атмосферата, и точно както затопленото стъкло на парника повишава температурата вътре, водните пари повишават температурата на земната повърхност под тях. Тази повърхност или кой да е предмет върху нея постоянно обменят енергия с водните пари в атмосферата, така че температурата на повърхността е тясно свързана с количеството и температурата на водните пари.”—*Harold K. Blum, Time’s Arrow and Evolution (1951), p. 57.

“Изчисленията показват, че 50-процентно намаление на количеството въглероден двуокис във въздуха ще намали средната температура на земята с 3.8 градуса по Целзий. Имаме разумно основание да смятаме, че такъв рязък спад в температурата ще направи ледниците да се разпространят по цялата земя.”—*Gilbert N. Plass, “Carbon Dioxide and Climate,” in Scientific American, Vol. 201, July 1959, p. 42.

Има предположения, че преди потопа оста на нашата планета не е била наклонена на 23°. Но ако оста на земята не е била наклонена тогава (което може и да не е вярно), тогава температурните разлики по света би трябвало да са били дори по-резки от сега! Единственото решение на този проблем е, че значителна част от водата в океаните е била в небето над главите ни.

ПО-НИСКО МОРСКО РАВНИЩЕ – Преди Потопа вероятно е имало само широки реки. Огромните океански падини, които имаме днес – на някои места по-дълбоки от 8 km – тогава не са били необходими. Цялата земя трябва да е била много красива.

Има няколко свидетелства, които ни казват, че в по-ранни времена океанските падини са се ИЗПЪЛНИЛИ с вода. Ето някои от тях:

(1) Подводните планини са открити за първи път от морски капитан през Втората световна война. Като личен изследователски проект докато е кръстосвал Тихия океан, Хари Хес, командир на десантния кораб Кейп Джонсън е държал своя дълбоководен ехолот включен през цялото време. Профилите на морското дъно са били записвани на графирана хартия. Като анализира данните, той открива угаснали вулкани с плоски върхове на стотици метри под морското равнище.

Нито един от тях не достига повърхността. Тези образувания биват наречени “подводни планини.” (Друго название за тях е “гайоти.”) Какво може да ги е причинило?

Вулканичната дейност е започнала преди края на Потопа. Върховете на вулканите на дъното на океана, които са изгаснали още преди океанските басейни да са се изпълнили с вода, са ерозирали – изравнени – от действието на бурите и вълните, когато морското равнище ги е достигнало. Океаните са продължили да се изпълват и тези изравнени върхове са останали под водата, на известно разстояние под повърхността.

Това също обяснява кораловите атоли в Тихия океан. Коралите растат само близо до повърхността, но дълбоко в океана могат да се намерят останки от древни корали. Казва се, че ниските или частично потопени вулкани в центъра на тези коралови образувания вероятно са били потънали в миналото. Това е възможно. Но също е възможно да са били покрити от повишаващото се ниво на океана.

Възможно е също върховете на океанските вулкани да са се взривили, както Кракатоа преди около век, но такива експлозии не биха снижили върховете им толкова ниско колкото са днес, нито биха изравнили върховете. Докато океаните са се покачвали до сегашните си нива, запълването им е забавяло скорост и коралите са имали време да изградят атоли около тези гайоти.

(2) Прилики между растения и дървета в области, които сега са далеч едни от други. Растителността Бразилия има множество забележителни прилики с растителността в западна Африка. Възможно е единствената причина за тези прилики в растителността на два разделени континента да са климатичните условия. Но фактор може да бъде и възможността в древни времена южният Атлантик да не е съществувал като широк океан.

Очевидно е, че има изобилни сведения за световен Потоп в миналото. Навсякъде, където се обърнем, виждаме нови данни за последствията от него. В приложението към тази глава (на нашия уебсайт) може да се намери значително количество допълнителни данни. Книгата на Уиткомб и Морис, Потопът от Битие (Whitcomb and Morris, The Genesis Flood), също ще ви даде множество допълнителни научни данни по тази тема.

4 – ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ПОТОПА

С изключение на първоначалното Сътворение, нашият свят е бил променен от Потопа повече от кое да е друго събитие в историята на тази планета. Едва ли има място, където да погледнем, което да не е било рязко засегнато от Потопа и непосредствените последствия от него: пустините, моретата, речните каньони, хълмовете, равнините и планинските вериги. Ето няколко примера за тези последствия:

КОНТИНЕНТАЛНИ ШЕЛФОВЕ – Континенталните шелфове заобикалящи всички континенти на планетата са още едно свидетелство за по-ниско – или постепенно нарастващо – морско равнище в миналото. Това са равни области простиращи се от сушата под водата навътре в океаните. От бреговата линия на края на континентите дълбочината на морето постепенно се увеличава. Този обхват на равните области може да достигне 1,200 km на места, но средната ширина е около 70 km. След това от определена първа точка с дълбочина 90 метра дъното спада до втора точка с максимална дълбочина 450 метра, със средна дълбочина около 130 метра. След тази втора точка дъното се спуска рязко надолу до океанското дъно.

Ето четири възможности за произхода на континенталните шелфове:

(1) Първата или втората точки може би бележат морското равнище в древността.

(2) Втората точка може би също бележи точката на замръзване, мястото, до което постепенно запълващото се море се е спряло за известно време, тъй като вулканичният прах в небето е спрял слънчевата светлина и е направил полярните области да започнат да задържат големи количества вода и да я преобразуват в дебели маси лед. По време на това по-бавно запълване гигантски вълни и бури може да са ерозирали огромни области.

Над първата точка, където спадането на дъното е по-постепенно, бурите от Потопа може да са преминали и по-спокойното море е предизвикало по-малка ерозия, след като запълването е завършило.

(3) Първата точка на ръба на шелфовете може би също е точката на орогения (образуване на планините), при което континенталните плочи са започнали да се нагъват и днешните океански плочи са се понижили поради приплъзването.

(4) Водата в океаните се е повишила до определена височина. По-късно, по време на топенето на ледниците, водата от топенето се е оттекла в моретата и е довела морското равнище до сегашното му ниво.

Това са възможни сценарии, но каквото и да е станало точно, единствено Потопът може да е причинил образуването на континенталните шелфове.

“Следователно океанските басейни могат да се характеризират като препълнени – водата не само ги запълва догоре [до континенталните шелфове], но прелива и над долната граница на континентите [прелива над шелфовете].”—*J. V. Trumbull, et. al., “An Introduction to the Geology and Mineral Resources of the Continental Shelves of the Americas,” in U.S. Geological Survey Bulletin 1067 (1958), p. 11.

“Вероятно обемът на водата в океаните се е увеличил достатъчно за да обясни относителното потъване на подводните планини. Ако тази идея е вярна, през последните 100 милиона години трябва да е имало около 30-процентно увеличение на на обема на водата в океаните.”—*Edwin L. Hamilton, “The Last Geographic Frontier: The Sea Floor,” in Scientific Monthly, December 1957, p. 305.

По-късно в тази глава, в раздела Образуване на планините ще покажем, че планините и континентите са се издигнали през последния етап на Потопа (късен плиоцен) и после малко след това (плеистоцен). Това двойно издигане може да помогне да обясним двете точки в промяната на дълбочината на континенталния шелф.

КОРАЛИ ПО ПОДВОДНИТЕ ПЛАНИНИ – Корал и фораминифер са две малки растения съдържащи значителни количества калций, които растат близо до морската повърхност. Остатъци от тези малки създания са намерени по плоските върхове на подводните планини. В миналото корали са растели върху тези планински върхове, които сега са дълбоко под водата! Това е важен момент, тъй като коралите не могат да живеят под дълбочина 60 метра. В миналото морето трябва да е било далеч под сегашното си ниво.

Оценката от 100 милиона години дадена от *Хамилтън в горния цитат е основана на факта, че коралите могат да живеят и растат единствено близо до повърхността на океана. Еволюционната теория определя възрастта на тези останки на късна креда или ранен терциер, но този проблем може също да бъде решен ако предположим бързо напълване на океаните с вода. Интересно е, че цели 30 процента от океаните лежат над тези коралови отлагания върху подводните върхове!

“По някаква неизвестна причина, вероятно свързана с изостатично компенсиращо действие на подземни сили, целият подводен хребет е потънал, и то е потънал достатъчно бързо за да убие рифовите корали, когато коралите са се оказали под своята жизнена зона близо до повърхността.”—*Op. cit., p. 303.

Еволюционистите смятат, че причината е понижаване на океанските дъна. Но това решение ще добави само още 70 процента вода към океаните! Необходимо е нещо повече от просто потъване на морското дъно.

Подводните каньони са още едно свидетелство, че моретата са се изпълнили постепенно и са станали днешните огромни океани. Ще разгледаме тези каньони по-късно в тази глава.

ПРОИЗХОД НА ОКЕАНИТЕ – Потопът описан в Битие 6-9 е имал най-дълбоко въздействие върху нашата планета от всички други събития от първоначалното сътворение, с изключение на Грехопадението. Един удивителен пример за това са огромните океани, които заобикалят отвсякъде континентите.

С настоящите континенти и дълбоки океански басейни, ако цялата вода в настоящата атмосфера внезапно падне като дъжда, тя ще покрие цялата повърхност на планетата до средна дълбочина само 5 сантиметра (*C. S. Fox, Water, 1952). Преди Потопа очевидно сме имали далеч по-голямо количество влага в атмосферата. Това би създало по-равномерно разпределен топъл климат по целия свят и би обяснило защо далеч на север и далеч на юг са намерени вкаменелости на тропически растения. От небето са се изсипали масивни количества вода. В допълнение, очевидно от вътрешността на земята са били освободени огромни количества вода. Поради това сега имаме толкова много вода в океаните, че ако повърхността на земята бъде изравнена, “Земята ще бъде напълно покрита с вода дълбока 1.2 километра” (Creation Research Society Quarterly, June 1987, p. 27). Друга оценка установява нивото на 2.7 километра: CRSQ, September 1987, p. 54.

Има данни, че голяма част от сегашното морско дъно едно време е било суша:

“В дълбините на морето има запазени вкаменелости на земни организми, обезпокоявани единствено от леки течения и от бавния дъжд от океански отлагания от горните водни слоеве.”—*E. L. Hamilton, “The Last Geographic Frontier: The Sea Floor,” in Scientific Monthly, December 1957, p. 303.

Трябва да е имало огромни нагъвания, както и потъване на суша, за да остане място за океаните. Ако това не е станало, днес цялата земя би била под водата и не би имало континенти. Съвсем ясно това е било действие на Божието провидение. Океанските басейни е трябвало да потънат, а континентите да се надигнат – иначе след Потопа не би имало суша.

До края на годината на Потопа, описана в Битие 7 и 8, “долините [басейните] се снишиха” и големите маси вода “стоящи над планините” “побягнаха” и “се спуснаха на бяг . . . на мястото, което беше определил за тях. Положил си предел [бреговете], за да не могат да преминат; нито да се върнат пак да покрият земята” Псалм 104:6-9.

ПОДВОДНИ КАНЬОНИ – Друга останка от Потопа са големите каньони прорязани в океанското дъно. Те могат да се открият точно под местата, където големите реки се вливат в океана. Известни като “подводни каньони,” тези каньони биха могли да бъдат образувани само ако дъното на океана е потънало, нивото на водата е било по-ниско, и океаните постепенно са се запълвали с дъжд от небето и бързо движение на водата по тези долини. Един пример е каньонът вътре в океана точно под река Хъдсън в Ню Йорк.

Еволюционната позиция, че океаните никога не са се запълвали, оставя еволюционистите без решение на въпроса за произхода на подводните каньони.

“Трудностите срещани при обясняване на снижаването на нивото на водата необходимо за прорязването на каньоните от потоци вода [при количеството вода, което имаме днес] изглеждат непреодолими. . . . Ако е вярно заключението на Толстой, че каньонът Хъдсън продължава до дълбочина 4,600 метра, величината на снижаване на морското ниво за да позволи прорязване на такъв каньон над водата изглежда отвъд всякаква възможност за изпълнение.”—*William D. Thornbury, Principles of Geomorphology (1954), p. 472.

Тези диагонални каньони могат да се намерят прорязани в континенталните шелфове като продължение на теченията на всички големи реки на континентите: Колорадо, Колумбия, Амазонка и т.н.

Такива колосални речни потоци не биха могли да съществуват, ако океаните винаги са били на сегашните си нива. Учените не могат да обяснят тези каньони. Някои предполагат за наличието на “тинести потоци” като отговор, докато други осъзнават, че става въпрос за нещо много по-голямо.

“Можем ли ние, като търсачи на истината, да продължим да си затваряме очите за очевидния факт, че огромни области от речното дъно са потънали с няколко мили?”—*Kenneth K. Landes, “Illogical Geology, in Geotimes, March 1959, p. 19.

Браун разглежда техните огромни размери и значимост.

“Има няколкостотин каньона на морското дъно. Някои от тези подводни каньони се равняват на Големия каньон по дължина и дълбочина. Един каньон е три пъти по-дълбок от Големия каньон. Друг е 10 пъти по-дълъг, толкова дълъг, че може да се опъне по цялата дължина на Съединените щати. Много от тези V-образни каньони са продължения на големи реки. Примерите включват каньоните на реките Амазонка, Хъдсън, Ганг, Конго и Инд.

Как са се появили? Какви сили биха могли да просекат каньони, които понякога са на 4,600 метра под морското равнище? Дали морското дъно е било издигнато или нивото на водата е било по-ниско, така че древните реки да просекат тези каньони? Ако да, как? Каньоните на сушата предполагаемо са се образували чрез действието на бързо течащи реки и оттичане на водата от повърхността. Но скоростта на теченията измерени в подводните каньони е твърде ниска – обикновено около един километър в час. Често течението е в обратната посока на каньона. Понякога има подводни свличания или течения на гъста тинеста вода. Но те не биха могли да образуват дългите разклонени очертания, които се срещат при речните системи и подводните каньони. Освен това, опитите с тинеста вода в действителни подводни каньони не показват никаква способност на тази вода да просича каньони.”—Walter T. Brown, In the Beginning (1989), p. 63.

ВИСОКИ ЕЗЕРА – Напълно очевидно е, че в ранни времена в затворените езерни басейни на континентите е имало много повече вода.

Всеки, който някога е бил в околността на Солт Лейк Сити, не би могъл да не забележи белезите от високи водни нива по околните планини. Могат да се видят четири отчетливи белега, най-високият от които е на 300 метра над сегашното ниво на Голямото солено езеро. В миналото това древно езеро е покривало площ от 52,000 квадратни километра (учените наричат това древно езеро “езерото Бонвил”).

В Невада може да се намери друг басейн на древно езеро (“езерото Лахонтан”); в миналото то е покривало 22,000 квадратни километра. В Glacial and Pleistocene Geology *Флинт изброява 119 древни езера, които днес са пресъхнали или почти пресъхнали.

Такива издигнати брегови линии и тераси образувани от древни езера могат да се намерят по целия свят.

“Има много примери извън Съединените Щати на подобни обширни езера през времена на дъждове причинени от топящи се ледници. Езерото Текскоко в Мексико е било поне 53 метра по-високо от сегашното си ниво; Титикака в Южна Америка е било 90 метра по-високо; Мъртво море е било 430 метра по-високо, и около него са наблюдавани поне 15 стари брегови линии; Каспийско море е било поне 76 метра по-високо и се е свързвало с Аралско море на изток и Черно море на запад.”—*W. D. Thornbury, Principles of Geomorphology (1954), p. 418.

ГОЛЕМИ РЕКИ – В миналото също е имало далеч по-голям обем вода в реките. Днес е честа гледка малки потоци да текат между стръмни високи стени на големи каньони. Очевидно в миналото през тях трябва да са текли гигантски реки за известно време. В допълнение, на по-високи нива могат да се видят големи отлагания на седименти (алувиум) оставени от тези древни реки.

На много места намираме големи долини с малки потоци в тях, с данни, че преди време през долините са текли много големи реки.

“Ако един поток, или по-точно ако размерите на меандрите на потока [извивките на коритото наляво и надясно в рамките на долината] са твърде малки в сравнение с размера на долината, за потока се казва, че е недостатъчен; ако е твърде голям, се нарича прекомерен. Трудно е да се посочат примери на прекомерни реки или потоци с твърде малки долини за размерите на потока. Следователно е закономерен въпросът дали въобще съществуват прекомерни потоци. . . . Недостатъчните потоци могат да просъществуват безкрайно време; затова и съществуват много примери на такива потоци.”—*W. D. Thornbury, Principles of Geomorphology (1954), p. 156.

“Долините обикновено изглеждат твърде големи за да са били образувани от потоците, които текат през тях.”—*O. D. Von Engeln and *K. E. Caster, Geology, pp. 256-257.

Съществуват и масивни алувиални низини, остатъци от предишни гигантски наводнения. От двете страни на река Мисисипи има огромни равни области. Това е алувиална низина, и тя се простира на много километри. В древни времена тя е била част от огромна река, която сега бива наричана “река Теаис.”

ОГРОМНА ЕРОЗИЯ И СЕДИМЕНТИ – (*#1/6 Water Power*) Огромни количества вода са се оттекли то сушата и са отнесли със себе си много от почвата и седиментите. В много места по света е останал само пясък. Това може да е само поредното следствие от Потопа. Виждаме свидетелства за него като гледаме нашите планини, равнини, пустини и реки. Вземете за пример Големия каньон в Аризона.

Важен резултат от това е било погребването на на толкова много растителност и животни. По света има места, където съдържащите вкаменелости седиментни скали са дълбоки няколко километра. От долу до горе вкаменелостите в седиментните скали ни дават сведения за гигантска, но бърза катастрофа. Преди Потопа тези седиментни слоеве не са съществували.

ЕРОЗИЯ ОТ ВЪЛНИТЕ – Водата има могъщо действие, не само когато тече, но и когато удря многократно върху дадена повърхност. Океанските вълни могат да бъдат много разрушителни, както ни казва Рейчъл Карсън в книгата Морето около нас (Rachel Carson, The Sea Around Us). *Кинг също споменава това:

“Вълните рядко са високи повече от 8 метра; но силните бури могат да ги вдигнат до 18 метра, и има непроверени сведения за дори по-високи вълни. . . . Огромната ударна сила на вълната не може да се осъзнае докато не удари предмет, който не може да плава с нея. Вълните удрящи бреговете на Огнена земя могат да се чуят на 30 километра разстояние. Пръските от вълна по време на буря достигат до върха на морски фар на 60 метра над морското ниво. Силата на вълните удрящи брега може да се измери, и тя може да достигне 30 тона на квадратен метър.”—*Thompson King, Water (1953), p. 49.

По време на Потопа са бушували ужасни бури. Текли са огромни количества вода и са смилали и разрушавали повърхността. Масивните вълни също са оставили своите следи. Всичко това е довело до удивително ниво на ерозия, която е причинила седименти довели до хилядите метри дебели слоеве от седиментни скали, които виждаме днес.

СКАЛНИ СЛОЕВЕ – Някои данни от седиментните скални слоеве показват, че седиментните скални слоеве са били положени бързо по едно и също време, което показва, че е имало един световен Потоп.

(1) Седиментните скали, понякога на дълбочина дори до камбрия, са в невтвърдено състояние. Тоест не са били втвърдени в твърда скала. Но ако тези скали са били притиснати под милиони тонове скали в продължение на милиони години, те отдавна да са се втвърдили.

(2) Вкаменелостите и скалните слоеве показват бързо отлагане причинено от внезапен световен потоп, а не бавно отлагане за дълги периоди. Разгледахме това подробно по-рано в тази глава в раздела Вкаменелости и скални слоеве. Има хиляди кубични километри такъв материал, но днес не може да се види образуване на нищо подобно. Целият процес е протекъл много бързо в даден момент в миналото.

(3) Слоевете са разбъркани и често натрошени. Ако е имало бавно равномерно образуване на слоеве в следствие на ерозия, слоевете биха били равномерни и сравнително плоски. Но това, което виждаме в действителност, може да бъде следствие само на ужасна катастрофа.

(4) Геолозите знаят много добре, че реките просичат твърди материали само когато се спускат доста бързо по стръмни повърхности. В сравнение с това, реките, които лъкатушат бавно по равна повърхност могат да просекат само по-меки материали. Но това, което намираме, са данни, че в миналото реките, които днес са бавни, са просекли дебели пластове от твърди скали – например, на такива места като река Колорадо в Големия каньон в Аризона, и река Сан Хуан в Колорадо.

Някои речни каньони не са били просечени от реки “в продължение на милиони години,” а са били просечени бързо докато скали са били все още меки и слоевете са били положени едва наскоро.

ДАТИРАНЕ ПО ВАРВИ – “Варвени глини” са седименти с тънки слоеве, с редуващи се светъл и тънък слой. “Варвена хронология”е друго еволюционно средство за датиране на седиментите, защото еволюционистите теоретично тълкуват всяка варва (слой) като отлагания за една година. Но във варвите намираме малки камъчета, насекоми и умрели животни. Как може да се обясни мъртва риба лежаща на дъното на езерото в продължение на две години без да гние, докато бъде покрита от бавно натрупващите се седименти и след това се превърне във вкаменелости? Къде става това в съвременните езера? По тази тема може да се каже много повече, но горното трябва да е достатъчно за да опровергае теорията за “варвено датиране.”

ФАКТИ ОТНОСНО ДИНОЗАВРИТЕ – Високо в теоретичната колона на скалните слоеве намираме мезозоя, който включва периодите триас, юра и креда. В тези нива намираме динозаврите. Очевидно влечуги по естество, много от тях са гигантски същества. Динозаврите са измрели в следствие на Потопа.

Еволюционистите признават, че динозаврите са били внезапно унищожени по цялата земя, но не могат да дадат задоволително обяснение за причините.

Учените са озадачени защо в седиментните слоеве има граница, под която има динозаври, но над нея няма динозаври. Тази граница се нарича граница К/Т.

“Един от съвременните научни дебати е относно причините за масовите измирания в края на кредната епоха, преди около 65 милиона години. . . . Учените наричат тази важна, загадъчна граница в историята на живота граница К/Т. Кредната епоха е обозначена като К, за да се разграничи от по-ранната епоха карбон (когато са се образували въглищата), която се обозначава с С. Седиментните скални пластове над креда, които включват вкаменелостите от Епохата на бозайниците, традиционно са наричани терциер или Т.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 246.

Правени са предположения, че динозаврите са били избити от вулкани, климатични промени или от други животни, които са изаждали яйцата им. И все пак, далеч по-чувствителни форми на живот са оцелели от вулкани, климатични промени и животни, които ядат яйца. Еволюцията няма отговор за изчезването на динозаврите.

“Това са някои от теориите предложени за обясняване на внезапното изчезване на динозаврите по целия свят. Всяка теория обяснява смъртта на някои динозаври на някои места, но опитите да бъдат използвани някои от тях или съчетание от тях за обясняване на световно изчезване са се провалили. Историята на динозаврите е като криминален трилър, на който са откъснати последните страници. И палеонтолозите го знаят. Те също знаят, че загадката вероятно никога няма да бъде разкрита.”—*J. M. Good, *T. E. White, and G. F. Stucker, “The Dinosaur Quarry,” U. S. Government Printing Office (1958), p. 26.

Ето двете възможности за изчезването на динозаврите:

(1) В Ковчега не са били взети никакви динозаври. Имаме причина да смятаме, че преди Потопа хората са били по-големи, по-силни, и са живеели по-дълго. Може да е било по-добре тези гигантски влечуги да не бродят по земята след Потопа, когато хората ще бъдат по-малки и по-слаби. Защо в Ковчега да бъдат взети динозаври, ако малко след това са щели да изчезнат?

(2) Някои креационисти вярват, че в Ковчега може да са били взети някои млади динозаври, които са измрели малко след края на Потопа. Други животни са изчезнали след Потопа; същото може да е станало с динозаврите. Има предположение, че студеният климат господствал над земята известно време след Потопа е причинил тяхното измиране.

Няколко от видовете подобни на динозаври са били взети в Ковчега. Това определено включва крокодили, алигатори и комодски дракони, а също вероятно и млади екземпляри от онова, което днес се нарича “динозаври.” След Потопа динозаврите са измрели, докато други подобни на динозаври същества, крокодили, алигатори и комодски дракони, не са измрели. Има някои неопределени данни, че някои динозаври са оцелели известно време след Потопа.

Едно изненадващо откритие наскоро може да ни даде допълнително разбиране относно причината за изчезването на динозаврите. Едно важно краткосрочно следствие е било бързото охлаждане след Потопа, причинено от вулканично замърсяване на въздуха, което в продължение на години е пречело на затоплящата слънчева светлина да достигне земята.

“Каквато и да е била причината за този спад [на световните температури в по-ранни времена], тя може да е довела също и до измирането на динозаврите (които вероятно са били приспособени към по-мек и равномерен климат) и е дала предимство на топлокръвните птици и бозайници, които имат способността да поддържат постоянна вътрешна температура.”—*Asimov’s New Guide to Science (1984), p. 204.

Това глобално охлаждане веднага след Потопа може да е премахнало динозаврите като е направило от техните яйца да се излюпват само мъжки или само женски.

“Крокодилите и влечугите имат една особена характеристика на възпроизводство, която не се среща при никоя друга жива група влечуги. При всички други гръбначни [включително змиите], полът на потомството се определя от генетиката; при крокодилите и костенурките се определя от средата. Удивително е, че полът на животното, което ще се излюпи от яйцето, зависи от температурата, на която е било изложено яйцето! Високите температури водят до женски при повечето костенурки, и мъжки при повечето крокодили. При по-ниски температури яйцата на костенурките излюпват повече мъжки, а на крокодилите повече женски. . . . Този очевидно противоположен ефект може да е свързан с размерите на тялото; в двата случая по-високите температури произвеждат по-големи индивиди: При костенурките женските са по-големи от мъжките. . . . При крокодилите мъжките са по-големият пол. . . .

Ако полът на динозаврите се е определял от температурата както при костенурките и крокодилите (вместо да се определя генетично както при змиите), промените в климата биха произвели числено превъзходство на единия от половете [при динозаврите], което би създало генетични проблеми и рязък спад на възпроизводството. Следователно динозаврите могат да са изчезнали защото яйцата им са произвели твърде много индивиди от един пол.

Изследвания правени наскоро от Греъм Уеб в Австралия показват, че съотношението между половете при костенурките се поддържа от разпределението на яйцата в гнездото. Всички яйца в най-горния ред се развиват в мъжки, средните редове дават съотношение 50-50 на половете, а от яйцата в долните редове се излюпват само женски.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 101.

Интересно е също, че мнозинството от по-големите динозаври са били тревопасни, и много от хищните динозаври са ядели други динозаври. Това обяснява защо е било възможно динозаврите да съществуват на земята заедно с човека – преди Потопа и вероятно след него – без да бъдат значителна опасност за него.

“Динозаврите са били предимно тревопасни, въпреки техните огромни размери и определено хищния външен вид. Едно изключение е гигантският тиранозавър, който очевидно е ядял други динозаври.”—*Asimov’s Book of Facts (1979), p. 136.

Доста странно, динозаврите често са показвани в музеите като забележително доказателство за еволюцията – когато всъщност те не са никакво доказателство! (1) Били са нееволюиращи, разграничени видове, и (2) тяхното внезапно изчезване от нашата планета не може да бъде обяснено от еволюционните теории.

Както при много животни, динозаврите очевидно са се събирали на групи във време на опасност. Надигащите се води на Потопа накрая са ги погълнали и са ги погребали под вода и седименти. Днес намираме техните кости в така наречени “гробища на динозаври.” Погребването на такъв голям брой от тези огромни създания изисква ужасно световно бедствие.

Фактът, че те са се събирали заедно по време на бедствие, преди да умрат, показва, че са били издавени от Потопа, а не са умрели след него. Кажете на вашите познати, че динозаврите са поредното доказателство за Потопа и поредното отричане на еволюцията.

“Когато слоят беше разкрит [при напречен разрез на хълм в Ню Мексико], той разкри забележителен гроб на динозаври, в който имаше буквално десетки скелети, натрупани едни върху други и преплетени едни с други. Очевидно беше, че ги е постигнало някакво бедствие, така че всички са умрели заедно и са били погребани заедно.”—*Edwin Colbert, Men and Dinosaurs (1968), p. 141.

В Уайоминг са намерени динозавърски кости, “натрупани като дънери в речно задръстване.” В Националния динозавърски парк в Юта и Колорадо (Морисоново образувание от юра) са изровени повече от 300 динозавъра от множество различни видове.

“От тези пустинни земи са изровени безбройни кости и много цели скелети на динозаври и други свързани с тях влечуги, особено от 24-километровия отрязък на реката на изток от Стиввил, местност, която е истинско гробище за динозаври.”—*Edwin Colbert, The Age of Reptiles, p. 141.

Еволюционната теория заявява, че “епохата на динозаврите” – и смъртта на динозаврите – са станали милиони години преди човекът да е еволюирал на тази планета. Но има ясни свидетелства, че динозаврите са живели на земята заедно с хората. В глава 13, Първобитният човек, говорихме подробно относно събитията в Глен Роуз, Тексас, където в един и същи слой тиня има и следи и от човек, и от динозавър – и понякога човешките следи са точно върху динозавърските. Това е известно като кредно образувание Глен Роуз, разположено в плоски варовикови седименти близо до малкото градче Глен Роуз, Тексас, и на известно разстояние по река Палъкси на запад от градчето. Следите са подредени една след друга, и в два-три случая динозавърските и човешките следи се пресичат – и в два случая човешката следа е разположена точно върху динозавърската. Има направени книги и филми за тези следи. (Виж превъзходната книга, John Morris, Tracking Those Incredible Dinosaurs and the People Who Knew Them.)

Има прост отговор на въпроса защо динозаврите се намират сам в слоевете триас, юра и креда – трите периода на мезозойската ера. На основата на геологията на Потопа, отговорът е достатъчно прост: Те могат да бягат по-бързо от иглолистните дървета, трилобитите, океанските корали, земноводните (като жаби), растенията и рибите, всички които намираме в така наречената “палеозойска ера”; но имат по-тромава походка от по-бързите бозайници и птици, които намираме в “ценозойската ера.”

ПЛАНИНООБРАЗУВАНЕ – По време на Потопа огромни количества вода са дошли от небето; но според Битие 7:20 повърхността на света не е имала високи планини по време на Потопа.

(1) Ако Потопът е бил покрил най-високите планини, които имаме днес, днес не би имало суша, тъй като на земята би имало твърде много вода. (2) Ако планинообразуването не беше станало след Потопа, днес не би имало суша, тъй като водите са покривали и най-високите планини от преди Потопа (Битие 7:20).

Светът би бил покрит завинаги с вода, ако не е имало планинообразуване – но по Божието провидение е имало. (Под “планинообразуване” имаме предвид не само образуването на съвременните планини и върхове, но също и издигането на континенталните маси – което включва потъването на океанските падини.)

Океанските падини на нашия съвременен свят са много по-дълбоки от преди Потопа, тъй като те трябва да служат като хранилище за огромните количества вода, които по онова време са се изсипали от небето и са изригнали от земята. Преди Потопа небето е съдържало дебел слой от водна покривка от “водите над твърдта,” а земята е имала подземни канали изпълнени с “водите под твърдта” (Битие 1:7).

Не само че океанските падини са по-дълбоки от преди Потопа, но и планините са по-високи:

Връх Еверест е 8,848 метра над морското равнище, а най-дълбоката падина в океана (Марианската падина близо до Гуам в Тихия океан) е дълбока 10,915 метра. Най-високата планина е почти 9 километра над морското равнище, а най-дълбоката падина е 11 километра под него!

Учените са намерили изобилни свидетелства за планинообразуване. Те го наричат “орогения.” На основата на данни от вкаменелости, като цяло се вярва, че повечето от днешните планински хребети са се издигнали по време на плеистоцена или късния плиоцен (и двата са станали малко след Потопа). Това е в съгласие със събитията по време на Потопа. Един еволюционист, водещ експерт по геология, пише:

“Въпреки факта, че сведенията са пръснати и данните никога не са били напълно организирани, глобалното разпределение на тези движения е удивително. В Северна Америка са регистрирани движения то късния плиоцен или плеистоцена, включващи издигания на хиляди метри в Аляска и крайбрежните хребети в южна Калифорния. . . . Алпите очевидно са се издигнали по време на плеистоцена и късния плеистоцен. В Азия е имало голямо издигане в ранния плеистоцен в Туркмения, Памир, Кавказ и като цяло в централна Азия. Повечето от огромните издигания на Хималаите се датират в ‘късния терциер’ и плеистоцена. В Южна Америка Перуанските Анди са се издигнали на поне 1,500 метра след плиоцена. . . . В допълнение към тези тектонични движения, за много от високите вулканични конуси около Тихия океан, в западна и централна Азия и в Източна Африка се смята, че са се издигнали до сегашната си височина по време на плиоцена и плеистоцена.”—*R. F. Flint, Glacial Geology and the Pleistocene Epoch (1947), pp. 514-515.

По време на плеистоцена или късния плиоцен е имало огромни движения на кората. Планините са се издигнали, и морските падини са потънали. Водата се е оттекла в тези падини и под нейната голяма тежест те са потънали още повече. (Подобно потъване е станало в Антарктида, което е потънала под тежестта на километрите дебел лед натрупан върху нея.)

Скалните слоеве са се извивали, нагъвали, издигали и спадали, и понякога са се премествали на малки разстояния настрани. Други слоеве са се обърнали на обратно. От всичко това са се образували съвременните големи невулканични планински вериги.

Учените не могат да дадат разумно обяснение за тези вериги, но се опитват да опишат резултатите. Понятието често използвано за да опише тази дейност е “нагънати планини.” Това огромно притискане на земни маси е било придружено от ужасяващи напрежения върху скалите, които са причинили натрошаването на някои от тях.

“Най-очевидните и вероятно също най-значителните структурни образувания по лицето на земята са големите вериги от нагънати планини, като Хималаите, Андите и Апалачите, така наречените орогенни вериги.”—*W. H. Bucher, “Fundamental Properties of Orogenic Belts,” in Transactions of the American Geophysical Union, August 1951, p. 514.

“Все още не можем да достигнем до уникално задоволителна теория за образуването на планините.”—*R. L. Dott and R. L. Batten, Evolution of the Earth (1971), p. 417.

“Причината за деформирането на външните пластове на земята и последвалото от това образуване на планините все още ефективно се съпротивява на обяснения.”—*A. J. Eardley, “The Cause of Mountain Building: An Enigma,” in American Scientist, June 1957, p. 189.

Нагънатите планини са само един от двата главни вида планини; другият е вулканични планини. И двата датират от едно и също време, макар че в по-малък мащаб вулканичната дейност продължава и днес.

Евлюционистите теоретизират, че планините се издигат с равномерна, много бавна скорост от един километър на всеки един милион години. Но теорията не отговаря на фактите. Каскадите в Северозападна Северна Америка са една от най-високите вериги в Америка, но геолозите ги определят като най-младата планинска верига в Северна Америка.

“Ако планините се издигат със скорост 1 километър на 1 милион години, защо някои планини са толкова високи, ако са толкова млади [както са класифицирани от геолозите]?”—Ariel Roth, “Some Questions about Geochronology,” in Origins, Vol. 13, no. 2 (1986), pp. 80-81.

ПОДЗЕМНИ ПОТОЦИ – В книгата Битие има интересно историческо твърдение относно началото на Потопа: “В същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха” (Битие 7:11).

В това изречение има много информация. Преди Потопа огромни количества вода са били в земята, и изворите са се разпукнали – и са изригнали. Имало е огромни количества вода във водната покривка над небето – и небесните отвори са се разкрили – и водата е започнала да се излива на земята.

Изглежда по-голямата част от водата в Потопа – намираща се сега в океаните – е дошла от земята, не от небесата. Това изригване на вода на гигантски струи е причинило силни движения на повърхността, но също и под нея. Земята е била извивана, смазвана, нагъвана докато се е опитвала да се приспособи към освободените огромни сили. В допълнение, континентите са започнали да се издигат, а морските дъна да потъват.

(Забележителни открития относно водата в земята като свидетелство за скорошен Потоп може да се намери в “The Earth Hasn’t Dried Out Yet,” Appendix 5, “Things to Think About, в Effects of the Flood на нашия уебсайт.)

ВУЛКАНИЧНА ДЕЙНОСТ – (*#2/4 When Water and Magma Mix*) Отворил се е и друг извор. Това са били падините с подземна разтопена магма. Когато водата е започнала да изригва от земята, геологичната система на земята е била доведена до хаос. Трябвало е да има преместване на големи маси за да запълнят огромните празнини от изригналата вода. Появили се са се огромни пукнатини – и водата отгоре е слязла надолу и е срещнала разтопената магма.

Потопът тъкмо е бил започнал. Изворите на голямата бездна са били отворени и водата се е изливала. Скоро е започнала да се излива и лава. Тези вулкани от своя страна са предизвикали няколко други явления, които ще отбележим по-късно. Изливането на толкова много вода е причинило огромни високи и ниски налягания вътре в земята. Гигантските пукнатини са отвели лавата по-близо до повърхността. Навлизайки в тези пукнатини, водата е стигнала до разтопените скали и на земната повърхност са изригнали лавови потоци, създавайки хиляди вулкани.

Кракатау е бил вулканичен остров в протока Сунда между Ява и Суматра. След като е изпускал дим в продължение на няколко дни, се е отворила странична пукнатина. През тази пукнатина е навлязла морска вода, която след това е достигнала до основния тунел на вулкана. Това е причинило експлозията.

След изригването на Тамбора през 1815, изригването на Кракатау през 1883 е било най-силната експлозия за последните няколкостотин години. Как ли би изглеждало изригването на десетина Кракатау едновременно!

Този единствен вулкан през 1883 е причинил световен спад на температурите продължил пет години. Подобни са били последствия след изригването на Тамбора през 1815. Нова Англия е имала 15 сантиметра снежна покривка през юни 1816 и температурите са били спаднали до 3° С през август същата година (National Geographic, December 1943).

По цялата земя има буквално хиляди изгаснали вулкани от плеистоцена и дори след плеистоцена. Това означава, че те са били активни около края на Потопа и дори за известно време след това.

“По време на геологичните епохи лавата е текла много по-свободно от сега; тя не само е изригвала от кратери, но също е изтичала от огромни пукнатини в земната кора. Най-голямото единично скално образувание на земята, простиращо се на повече от 1,600 километра по брега на Канада и Аляска, се е появило именно по този начин. Бавно процеждаща се лава е изградила големи плата, които сега покриват повече от 500,000 km² във Вашингтон, Орегън, Айдъхо и северна Калифорния. Известното плато Декан в Индия, чиято скала, разтопена в миналото, се простира на 3 километра под повърхността, е образувано от дори по-голямо изригване. Аржентина, Южна Африка и Бразилия имат подобни плата.”—*Galy Webster, “Volcanoes: Nature’s Blast Furnaces,” in Science Digest, Novermber 1957, p. 5.

“Присъствието на огромни маси вулканични скали по целия свят е поредният проблем за униформизма. Често те се намират навлезли в преди отложени седиментни скали или на повърхността, покривайки огромни области от по-ранни отлагания. Платото Колумбия в северозападните Съединени щати е огромно лавово плато с площ около 500,000 km² с почти невероятна дебелина. . . . Нищо видяно от човека в настоящата епоха не може да се сравни с явленията причинили образуването тези огромни структури. Принципът на униформизма се проваля напълно в този важен момент от геологичните тълкувания. От друга страна, достатъчно е като обяснение катастрофично действие като разпукването на изворите на дълбоката бездна по време на Потопа.”—John Whitcomb, The World that Perished (1988), pp. 84, 86.

Очевидно е, че стари лавови потоци се намират не само на повърхността, но и под нея, но в нито един случай лавови образувания от древни вулкани не могат да се намерят под нивото на камбрия. Началото на камбрия бележи началото на Потопа. Това вулканично действие е станало по време на Потопа и след това – но не и преди това.

Вулканична дейност е имало не само известно време след Потопа, но и по време на Потопа, докато водите са се оттегляли. Знаем това от лавовите възглавници. Това са особени закръглени във формата на възглавници образувания, които се получават когато лавата изтича от подводен вулкан. Такава лава се намира в голямо изобилие по целия свят, включително Канада:

“Лавовите възглавници . . . са често срещани в много части на Канадския щит.”—*W. G. Q. Johnston, “Pillow Lava and Pahoehoe: A Discussion,” in Journal of Geology, 77:730 (1969).

“Лавовите възглавници, образуващи се когато течна лава се охлажда под водата, са най-изобилното вулканично скално образувание по земята.”—*J. G. Moore, “Mechanism for Formation of Pillow Lava,” in American Scientist, 63:269 (1975).

МАГНИТНИ ПРОМЕНИ – По това време е имало многократни магнитни промени в земното ядро, причинени от структурни компенсиращи действия вътре в земята. Те са били причинени от размествания в земята, водата, и от вулканични взривове. Тази тема е разгледана в глава 19, Палеомагнитно датиране. [Поради липса на място трябваше да пропуснем почти всичко в тази глава; но ще го намерите на нашия уебсайт.]

ВУЛКАНИЧНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ – Като цяло носените от въздуха замърсители не остават дълго в атмосферата. Частиците сажди или прах в тропосферата (достигаща до горния край на облаците, до около 20 километра) обикновено падат на земята или биват отмити за няколко седмици от дъжд или сняг. Газовете биват погълнати от влагата за четири месеца.

Но когато замърсителите бъдат изстреляни в стратосферата (между 16 и 48 километра височина), те могат да останат там в продължение на години. Вулканите са една от естествените причини за това. По време на Потопа хиляди вулкани са изхвърлили в стратосферата огромни количества прах.

“Вероятно най-тежките замърсители на стратосферата са вулканичните изригвания: Издигайки облак прах пълен със серен двуокис на височина 20 километра, едно голямо изригване може да забули половината от земното кълбо с покривало от частици, което намалява слънчевата светлина и понижава температурата на повърхността.

Веднъж като се издигнат на голяма височина, замърсителите могат да останат дълго. Необезпокоявана от климата и вертикалните движения на въздуха в тропосферата, стратосферата бива почиствана от само една схема на кръговрат. Докато силни ветрове от изток на запад движат въздуха на стратосферата около земята, замърсяването постепенно бива влачено от лениво хоризонтално движение към полюсите. Ветрове на големи височини в средните ширини свалят част от въздуха в стратосферата надолу към тропосферата, а останалата част в края на краищата потъва в замръзналите полярни области, връщайки своя товар от замърсители на земята.”—*Oliver E. Allen, The Atmosphere (1983), p. 142.

БЪРЗО ОХЛАЖДАНЕ – Днес в света има има над 10,000 изгаснали вулкани. Това включва подводните планини. Те са причинени от катастрофичните условия под повърхността на земята по време на Потопа. Хиляди вулкани са изхвърлили толкова много дим, че са затъмнили небето. Последствията са били бързо охлаждане на земята.

Когато през 1883 Кракатау изхвърля своя връх, взривът се чува на хиляди мили. В небето биват изхвърлени около 2.5 квадратни километра пръст. Според Х. Уекслър от Климатичната служба на САЩ, нужни са били около три години за да се слегне прахът от Кракатау. Той също ни казва, че е възможно слънчевата радиация да бъде намалена с 20 процента от само едно силно вулканично изригване.

Прахът от Кракатау е причинил рязко снижаване на световните температури в продължение на около две години. След това вече прахът се е бил слегнал достатъчно, за да могат температурите бързо да се върнат към нормалните. Но Кракатау е бил само един вулкан. В края на Потопа, когато едновременно са изригвали хиляди вулкани, климатичните условия по целия свят са се променили рязко и бързо. Когато прахът се е слегнал, климатът отново се е стоплил.

Подобен взрив е станал в Индонезия през 1815:

“На 7 април 1815 избухва връх Тамбора, намиращ се на малък остров източно от Ява. Във високите части на атмосферата биват изхвърлени 150 km³ скали и прах. В следствие на това голяма част от слънчевата светлина бива отразена обратно в космоса и в продължение на около година температурите са били по-ниски от нормалното. В Нова Англия, например, 1816 е била необичайно студена, и през всеки месец на тази година е имало слани, дори през юли и август. Годината е била наречена ‘година без лято.’”—*Isaac Asimov, Asimov’s New Guide to Science (1984), p. 169.

Нарастването на количеството въглероден двуокис от вулканичното изхвърляне на пепел ще повиши съвсем малко температурите. Дори осемкратно увеличение на СО₂ ще увеличи средната температура само с около 1° С. Но прахът (аерозолите) ще намалят температурите значително и по-ефективно. Учените ни казват, че продължителната вулканична дейност може да доведе до ледникова епоха.

“Четворно увеличение на концентрацията на прах в глобалната атмосфера над равновесната . . . може да снижи средната температура на повърхността с около 3.52К. Ако се задържи в продължение на няколко години, такова температурно снижение може да е достатъчно за да доведе до ледникова епоха.”—*S. I. Rasool and S. H. Schneider, “Atmospheric Carbon Dioxide and Aerosols: Effects of Large Increases on Global Climate,” in Science, 173 (3992):138-141 (1971).

Бързото охлаждане предизвикано от стотици и хиляди вулканични изригвания точно след Потопа е довело ледниковата епоха.

ЗАМРЪЗВАНЕТО НА ПОЛЮСИТЕ – (*#3/2 Killed, Frozen, and Buried*) Температурата на водата се променя по-бавно от температурата на почвата или скалите. Полярните морета са спомогнали за забавяне на замръзването на полюсите, но когато най-после полярните води са замръзнали, те са замръзнали много здраво.

В даден момент вероятно е станало следното:

Всред изригванията, взривовете и замърсяването от 10,000 вулкани, полюсите са замръзнали и животните в далечния север са били сковани от студа. Едно от тези животни е бил мамутът, вид гигантски слон.

“Трябва да споменем изчезването на вълнестия мамут в северна Евразия. Само в Сибир са били намерени и продадени на пазара за слонова кост около 50,000 бивни от мамути, и има редки случаи на цели животни запазени в замръзналата почва.”—*R. F. Flint, Glacial and Pleistocene Geology (1957), p. 470.

Не само мамутите, но и много други животни са били бързо замразени. Ето как един учен изброява различните видови, които са били бързо замразени:

“Обширните площи в централна Аляска с пясъчно-глинест алувиум, сега замръзнали, съдържат множества бозайници. . . . Замръзването е запазило кожата и тъканите на някои от бозайниците. Списъкът с животни включва два вида мечки, мечи вълк, вълк, лисица, язовец, росомаха, саблезъб тигър, ягуар, рис, вълнест мамут, мастодонт, два вида коне, камила, антилопа сайга, четири вида бизони, карибу, лос, гигантски лос, елен, два вида овце, видове мускусен бик и як, гигантски ленивец и няколко вида гризачи.”—*Op. cit., 471.

Един експериментален зоолог, *Сандерсън, се опитва да си представи възможните обстоятелства, които биха могли да произведат такива бързо замръзнали екземпляри, каквито е видял в далечния север. Животинските останки изглежда са преминали и през силни бури, и през бързо замръзване.

“В Аляска . . . бозайниците и другите животни, с едно-две значими изключения, са били буквално разкъсани на парчета докато плътта им е била все още жива. Млади и стари животни са били влачени, разкъсвани и тогава са замръзнали. Но има и области, където животните са били разкъсвани, но са имали време да се разложат преди да замръзнат. . . . Освен тях също има подобни огромни маси животни, включително цели семейства или стада, всички натрупани в падини и речни корита, от които са останали само кости.”—*Ivan T. Sanderson, “The Riddle of the Frozen Giants,” in Saturday Evening Post, January 16, 1960, p. 83.

Силни ветрове могат да са едно обяснение за намирането на големи количества останки накуп, или замръзнали в падини в земите на север, или като вкаменелости затворени в кухини в седиментните слоеве на юг. Липсата на слънчева светлина поради вулканичния прах отгоре би предизвикала и силния студ в северните ширини, и силните бури, които биха достигнали по-топлите области на юг.

Кое би могло да причини всичко това? *Сандерсън, който не вярва в разказа от Битие, решава, че бурите и внезапното замръзване трябва да са били предизвикани от газове и дим изстреляни към небето от голям брой вулкани! Ето неговото живо описание:

“Внезапно масово изпускане на прах и газове би причинило образуването на чудовищни количества дъжд и сняг, и дори би създало толкова дебела покривка, че да прекрати достъпа на слънчева светлина в продължение на дни, седмици, месеци или дори години, ако продължат движенията в земната кора. Ще бъдат причинени ветрове по-силни от всичко познато днес, и ще се натрупват студени фронтове с изключително крайни температури от двете страни. На едно място ще има четиридесет дни и нощи на непрекъснати снеговалежи, на друго ще има наводнения по цели континенти, а на други места ревящи урагани и земетресения ще причиняват свличания и цунами.”—*Ibid.

Замръзването на полюсите е довело до две големи последствия. (1) В леда на полярните области са били затворени огромни количества вода, и (2) На юг по континентите са започнали да се разширяват ледникови покривки. Популярното название на това е “ледникова епоха,” но научното название е период на заледяване. Едва след оттеглянето на водите на Потопа ледниковите покривки са можели да започнат своето неумолимо настъпление на юг. Ледниците са направили въздуха над тях изключително студен.

“Тъй като повечето от навлизащата слънчева радиация се отразява от снежна покривка, въздухът над снежната покривка е по-студен, а в студения въздух атмосферното налягане намалява по-бързо с височината. Това обикновено създава ‘студена депресия’ във въздуха над снежната покривка.”—*L. D. Williams, “Effects of Insulation Changes on Late Summer Snow Cover in Northern Canada,” in Proceedings of the WMO/IAMAP Symposium on Long-Term Climatic Fluctuations (1979), p. 444.

Еволюционистите твърдят, че са необходими много хиляди години за да се образуват ледените шапки на полюсите, и че самото им съществуване е доказателство за дълги епохи. През Втората световна война ескадрон от осем изтребителя Р-38 Лайтнинг напускат военновъздушна база на американската армия в Гренландия в посока към Великобритания. Принудени са да се върнат поради силна снежна буря. Макар да извършват аварийно кацане, пилотите биват спасени. През 1988 американската армия решава да извади самолетите. Но вместо само да почистят малко сняг от тях, както се е очаквало, самолетите са били намерени погребани под 80 метра лед! (*Life, December 1992).

ОСТАТЪЧЕН КАТАСТРОФИЗЪМ – Това е названието дадено на явленията по време на краткия период от време точно след края на Потопа. Повечето от нещата, които виждаме около нас днес, са следствие от явленията през този период. Нека сега да разгледаме някои от тези явления:

ЛЕДНИКОВ ПЕРИОД
Вследствие на засилена вулканична дейност са се образували масивни ледени покривки, които са се придвижили на юг.

ЗАЛЕДЯВАНЕ – Има изобилни свидетелства, че северна Азия, цяла Канада и около една четвърт от Съединените щати са били покрити с лед преди време.

Тези масивни ледникови покривки са били причинени от два фактора: (1) Помрачаването на небето от вулканичен прах, и (2) загубата на топлинното покривало на земята. Обвивката от водни пари в атмосферата е това, което преди това е давало на нашата планета нейния “парников” ефект.

Снеговалежите са натрупали огромни количества вода във формата на лед. Днес остатъците от него се намират предимно в Гренландия и Антарктика, но също в северна Канада и северна Азия. Ако тази натрупана вода бъде внезапно разтопена, всички големи пристанища в света ще бъдат потопени от водите.

Учените са открили, че в Антарктида почти не вали сняг. От гледна точка на дъжд и сняг тя е “най-сухият континент на планетата.” но ледът в Гренландия е дебел повече от 1.6 километра, а в Антарктида повече от 8 километра. Първоначално тези големи полярни ледени шапки трябва да са били много по-големи. Кога е паднал всичкият този сняг в Антарктида?

През ледниковата епоха е валял толкова много сняг, че са се образували ледници движещи се на юг към екватора:

“Геолозите и климатолозите се опитват в продължение на повече от един век да обяснят причините за заледяването в континентален мащаб. Предлагани са теория след теория, но всички обясняват или твърде малко, или твърде много. Никоя не може да се смята за задоволителна, поне в техния настоящ вид.”—*J. Gilluly, *A. C. Waters, and *A. O. Woodford, Principles of Geology (1952), p. 319.

Настъпвайки от североизток, канадската ледникова покривка е оставила голяма част от Аляска и тихоокеанския бряг незаледени, но се е разширила на юг докато границата на леда се е простряла над голяма част от северните Съединени щати. При максималното си разпространение на юг, границата на леда е минавала от Сиатъл във Вашингтон до Бисмарк в Северна Дакота, и след това е завивала на юг, следвайки коритото на съвременната река Мисури, покрай Омаха и Сейнт Луис, след това на изток покрай Синсинати, Филаделфия и Ню Йорк, спирайки до южния край на Лонг Айлънд.

Когато ледниковите покривки са достигнали максималното си разширение, те са покривали 44 милиона квадратни километра земя в полярните области, или около 30 процента от повърхността на земята. Това е три пъти повече от покритата с лед земя днес.

Тези ледници са триели, драскали и излъсквали твърдия гранит. На други места са оставили купове седименти отстрани (странични морени) и също в краищата на своето разпространение (крайни морени). Ледниците наистина са оставили своя белег върху нашата планета!

Един пример за въздействието на тези ледници може да се намери на Канадския щит и Великите езера в Америка. При движението си на юг ледът е изтърквал хиляди квадратни мили гранитна скала в Канада и е изсякъл Великите езера. Първоначално тези езера са били много по-големи от сега.

В леда в далечния север и далечния юг все още има затворена много вода. Земният товар от лед, близо 37 милиона km³, покрива около 10 процента от сушата. Около 86 процента от леда са натрупани в континенталния ледник на Антарктида, и още 10 процента в ледника на Гренландия. Останалите 4 процента се намират в Исландия, Аляска, Хималаите, Алпите, и няколко други места. Ако всичките 23 милиона кубични километра лед в света се стопят внезапно, обемът на океаните ще се увеличи с около 1.7 процента. Това ще бъде достатъчно, за да може морското ниво да нарасне с 55 метра. Емпайър Стейт Билдинг ще бъде потопен във вода до 20-тия си етаж. Учените изчисляват, че нивото на водата в океаните по време на ледниковата епоха е била по-ниско със 122 метра. Това може да е една от причините да изглежда, че запълването на океаните е било спряло за известно време.

Изчисленията показват, че спад в средната годишна температура на земята със само 3.5 градуса е достатъчен за да направи ледниците да нараснат, докато повишение на температурите със същото количество би разтопило Антарктида и Гренландия за няколко века.

Общата площ покрита от ледници е била невероятно огромна.

“Около 10 милиона km² от Северна Америка, 5 милиона km² или повече от Европа и засега неизвестна, но вероятно сравнима по размери площ в Сибир са били покрити с ледници. В допълнение, още много, по-малки площи, са били покрити с местни ледникови покривки. В планините, на места където днес няма ледници или има само малки ледници, е имало хиляди големи ледници.”—*W. D. Thornbury, Principles of Geomorphology (1954), p. 354.

Но геолозите нямат задоволително обяснение какво точно е причинило тази ледникова дейност.

“Основната причина за заледяването остава неясна. . . . Предложени са поне 29 ‘обяснения’ за причината за обширните заледявания. Повечето от тези обяснения поначало са имали малка вероятност за оцеляване, но други са имали известна степен на успех докато се окажат незащитими поради натрупана впоследствие информация.”—*William L. Stokes, “Another Look at the Ice Age,” in Science, October 28, 1985, p. 815.

ПОВЕЧЕ ВАЛЕЖИ В ТРОПИЦИТЕ – Добре известно е, че в ниските ширини е имало много повече валежи известно време след Потопа. Това е съвпаднало с настъпването на ледниците в северните ширини. Дори пустини като Сахара са имали изобилие от дъжд. Водните нива в езерата и континенталните низини са били много по-високи. Известно време всички реки по света са носели много по-големи обеми вода.

ВНЕЗАПНО ЗАТОПЛЯНЕ – Точно както е имало внезапно замръзване, така след това е имало внезапно затопляне. Това е обобщение от геологичните данни.

Да си спомним отново изригването на Кракатау през 1883. ЕДНО голямо вулканично изригване е било достатъчно за да помрачи небето над хиляди квадратни километри, да изпрати прах в стратосферата около целия свят, който остава в продължение на две години, и да охлади планетата в продължение на повече от година. Но след това климатът отново бързо се затопля.

Нека също да вземем предвид десетте хиляди вулкани, сега изгаснали, които тогава са изригвали и изхвърляли лава, камъни и прах през цялото време. Следствията са били не двегодишно захлаждане, а ледникова епоха продължила неопределен период от време. Когато вулканите утихнали, прахът се слегнал и голяма част от планетата отново се затоплила. Това е довело до бързо оттегляне на ледниковите покривки.

“Данните показват доста бърза промяна от повече или по-малко стабилни ледникови условия до следледникови условия.”—*D. B. Ericson, et. al, “Late-Pleistocene Climates and Deep-Sea Sediments,” in Science, August 31, 1956, p. 388.

Данните за бързо затопляне са добити от изследване на дълбоководни седименти, речни устия, белези по брегови линии и пресъхнали езера. Бързите промени при всички тях показват доста бързо затопляне на климата.

Внезапното затопляне бързо би увеличило топенето на ледовете, оттока на ледниковите езера и дебита на реките към устията на реките и към океаните.

“Нивото на езерата в Големия басейн в Скалистите планини е спаднало от най-високите тераси до сегашното. Големи количества наноси и глина носени от река Мисисипи внезапно биват отложени в долината и устието на реката. Бързото оттегляне на леда отваря оттока на Великите езера на север и температурите на повърхността нарастват почти до междуледниковите нива в Европа. Във всеки от тези примери промяната е най-забележителната характеристика, за която данните говорят.”—*Wallace Broeker, et. al, “Evidence for an Abrupt Change in Climate Close to 11,000 Years Ago,” in American Journal of Science, June 1960, p. 441.

(Числото “11,000” в заглавието на горната статия идва от радиовъглеродно датиране; но както научихме в глава 6, Неточни методи за датиране, действителната възраст ще е много по-ниска.)

Това, което затопля земята, е слънчевата радиация. Топлината се задържа от парниковия ефект. Парниковият ефект е следствие от водни пари, въглероден двуокис и озон в атмосферата. Потопът е премахнал голяма част от водните пари и е затворил големи количества въглерод във вкаменелости, въглища и нефт. Поради силното отслабване на парниковия ефект и поради блокирането на светлината от вулканичния прах, ледниковите покривки са започнали своето движение на юг. Но вулканите са добавили повече въглерод във въздуха и той е останал след слягането на праха. Слънчевата светлина отново е можела да проникне до повърхността и нивото на водните пари леко се е покачило. Така е станало затоплянето.

“Понастоящем ние изпращаме всяка година в атмосферата 4.1 милиарда тона въглероден двуокис; само половината от това може да бъде погълната от океаните и горите. Някои учени предсказват, че ако сегашното ниво на потребление на горива продължи, до 2030 може да има нарастване на световните температури от 3 до 9 градуса. Такава промяна би стопила полярните ледове, би повишила нивото на океаните и сериозно би разстроила земеделието и екосистемите.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 202.

Интересно е, че са открити толкова много данни, които разкриват световни промени в температурите и климата, че е създадена нова теория за тяхното обяснение. Наричайки тази теория хипотеза на пулсиращия кръговрат, *Елизабет Врба от Йейл казва, че е имало множество климатични промени, че всяка от тях е унищожила някои видове, и по някакъв неизвестен начин магически е предизвикала внезапното еволюиране на нови видове. Тя е събрала данни от целия свят показващи, че в миналото е имало поне една масивна промяна на климата.

МОДЕЛ НА ПОТОПА – (*#4/5 Petrified Wood / #5/22 Things to Think about*) Ще забележите, че като описвахме последствията от Потопа, разгледахме много парчета от пъзела. Нека сега за малко да се опитаме да ги сглобим. Следната схема би била това, което учените наричат “модел на събитията по време на Потопа и след Потопа”:

Преди Потопа климатът е бил топъл до самите полюси и причината за това е била обвивката от водни пари и други фактори. Не са съществували високи планини и е имало само широки реки и малки морета. Имало е динозаври, но най-големите от тях са били растителноядни, и най-кръвожадните вероятно са се задоволявали да атакуват растителноядните динозаври (точно както гигантският мускусен кит атакува само гигантската сепия, но не закача другите същества в океана). Във всеки случай, поради греха на човека “земята се изпълни с насилие” (Битие 6:13) – вероятно извършвано и от човека, и от животните, едни спрямо други.

Потопът е започнал изведнъж с изливането на дъждовете и изригването на складираната вода под повърхността. Огромните кухини в земята, в които се е изляла водата, са потънали рязко надолу. Геологичното равновесие е било нарушено и са се отворили гигантски пукнатини, което е изляло водата върху огромни басейни от гореща магма.

В същото време океанските падини са започнали да потъват и континентите са започнали да се издигат, до известна степен. По-късно е имало още потъване и издигане. Водата вероятно е била най-спокойна най-далеч на север и на юг, и там океанските течения са били най-бавни.

“Към целия общ хаос от Потопа трябва да се добави ефектът от гравитационното привличане на луната върху световния океан. Понастоящем луната привлича “гърбица” от вода, и докато земята се върти под нея, тази гърбица се вижда като настъпващ прилив; но водите днес никога не отиват отвъд своите определени граници.

По време на Потопа от Битие гърбицата е оставала и не се е разбивала в брегове, така че земята, продължавайки въртенето си под нея, е причинявала натрупване на огромни течения. Скоростта на водата движеща се над потопената земя може да е била и стотици километри в час точно под гърбицата, но е намалявала до нула близо до полюсите на земната ос.

Процесът би произвел огромни количества седименти и би довел до сложно, но все пак организирано влияние на сили върху скоростта на отлагането на седименти и утайки.”—Ian T. Taylor, In the Minds of Men (1987), p. 111.

Последствията са били ужасни бури и повишаване на водното ниво. Бързо движещи се води, масивни вълнения, бързо отлагане на седименти, утаяване и отмиване, гигантски острови от растителност, вулканичен огън и лава, сеизмични (“приливни”) вълни – всичко това е допринесло за хаоса.

Морските животни са били отмити от движещите води и покрити с “камбрийски” седименти. Върху тях още морски животни са били покрити с “ранно палеозойски” чакъл, пясък и глина.

Най-бавните земни животни и някои риби са погребани в “силурска” кал. До този момент нивото на водите вече е било високо и е започнало да покрива семенни растения с “девонски” почви.

Скоро надигащите се води са достигнали иглолистните дървета и са ги погребали под “пермски”отлагания. След това са били застигнати най-бавните от големите динозаври и са били покрити с “триаски” почви.

До това време бурите вече са били станали толкова силни, че животните са били захвърляни на купове и така са се появили множествата “гробища на вкаменелости.”

Накрая “юрски” и “кредни” седименти са погребали последните динозаври и по-бързите бозайници са били застигнати и погребани от “терциерна” земя. Накрая последните са били заровени под “кватернерни”седименти.

Почти няма погребани хора, маймуни, и има относително малко птици. Защо? Защото те са знаели как да оцеляват до самия край, като се качват до най-високите точки и се държат за дървета и скали. И когато е дошъл краят, вече е нямало погребване, само потъване до морското дъно, където са се разложили или са били изядени от все още живите риби в океана.

С напредването на водите движенията на земята са се усилвали, и тези движения, заедно със силата на бурите и вулканичната дейност, са довели до “прекъсвания” – където свършва един слой и до него започва хоризонтално друг.

Скоро вече е имало едно световно море, тъй като водите са били покрили и най-високите планини, които по начало не са били много високи (Битие 7:20).

Тогава вече е започнало наистина гигантско планинообразуване. Най-ниските котловини първи са се изпълнили с вода и са започнали да потъват под тежестта ѝ. Толкова много вода е била излязла изпод земята, че повърхността е била структурно отслабена. Водата спускаща се във вулканичните пукнатини е предизвикала масивни взривове. Когато нивото на водата се е покачило дотолкова, че да покрива повечето от ранните вулкани в океаните (сега наричани морски върхове), водата се е изливала навътре в кратерите – и предизвиквала ужасни взривове, които са разрушавали върховете на вулканите.

С оттегляне на водите на Потопа, под въздействието на всички явления, големите океански падини са потънали, а континентите са се издигнали – всичко това като равновесно действие, което учените наричат геостазия. Веднъж или два пъти е имало пауза, която е създала съвременния континентален шелф. Това е станало или при първоначалното запълване на океаните, или по-късно, когато са ставали тези гигантски движения на земята.

Напреженията при потъване, издигане и страничен натиск са довели до гигантски нагъвания и издигане на огромни планински вериги. Апалачите вероятно са се издигнали по-рано, защото имат белези от въздействието на водите на Потопа по тях. Издигнати са били и много други вериги. Един от последните е бил планините Каскейд в щата Вашингтон, защото по тях няма белези от ерозия от Потопа.

С появяването на все повече суша са се появили и вулканичните хребети. Пояси от вулкани обграждат Тихия океан, пресичат Средиземно море и други морета.

Ледниковите покривки започнали да се разпространяват от полюсите. Те вероятно са покривали голяма част от Европа, Азия и Северна Америка преди да се оттеглят отново. Но дори след като са се оттеглили, малко цивилизации са били способни да навлязат в тези студени области преди те да се затоплят достатъчно. Това е станало точно преди времето на Христос.

Докато северните ширини са били обхванати от студено време, Египет, Близкият изток и Индия са имали идеален климат. Вероятно е бил подобен на южна Калифорния, но с по-добри валежи.

Постепенното затопляне на планетата е довело до няколко значителни последствия, които започнали точно след времето на Христос. (1) Близкият изток, където едно време е била съсредоточена цивилизацията, бавно се превърнал в гореща, безплодна пустош. (2) Затопляйки се, северна Европа постепенно се изпълнила с народи, които по-късно нахлули и победили Римската империя. (3) Европа станала център на цивилизацията в Запада. (4) Близкият изток е станал суха пустиня без дървета.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ – (*#6/38 Additional Evidences of the Flood / #7 The Water Explosion*) Могат да бъдат представени множество различни модели на Потопа, които вероятно също биха били обобщили данните така добре. Но те няма да бъдат много различни от този.

Фактите взети като цяло сочат към световен Потоп, а не към дълги епохи от образуване на седиментни слоеве и еволюция на преходни видове.

Потопът е бил толкова повсеместен и унищожителен в причините, обхвата и последствията си, че е оставил и до днес трайни белези на земята, в небето и в живите същества. Невъзможно е да обсъждаме сътворението и еволюцията без да обърнем специално внимание на Потопа и могъщите последствия от него.

---

ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Трилобитът се намира в изобилие на най-ниските нива на вкаменелостите; но според *Леви Сети, неговите очи “притежават най-сложните очни лещи произведени някога от природата,” създаването на които изисква “познаване на принципа на Ферма, синусовото условие на Абе, закона на Снел за пречупването и оптиката на двойно пречупващ кристал.” Той заключава: “Лещите изглежда като че ли са били проектирани от физик.”

Тъй като омарите прекарват живота си движейки се назад, те имат необичайна вътрешна отделителна система. Бъбрекът е разположен пред устата, така че кръговратът през хрилете да отнася отпадъците надалеч от тялото. Ако отворът на бъбрека беше в задната част на тялото, както е при повечето създания, отпадъците биха отивали към хрилете. Това съвършено устройство дава възможност на омарите да живеят ефективно, било когато бавно пълзят напред или бързо плуват назад.

Една бактерия има малки влакна усукани на твърда спирала в единия си край. При внимателно изследване с микроскоп учените с пълно удивление открили, че тази бактерия има роторен двигател! Тя върти този тирбушон като винт на кораб и така се движи във водата. Може дори да се движи назад! Изследователите все още не могат да разберат как е способна да върти механизма. Използвайки този метод за движение тя е способна да поддържа скорост, която, ако бактерията беше голяма колкото човек, би била 50 километра в час. Коментирайки върху това в Smithsonian, *Лио Янос казва, че “природата е изобретила колелото.” друг изследовател, *Хелмут Трибуч, заявява: “Една от най-фантастичните идеи в биологията се сбъдна: Природата наистина е произвела роторен двигател, оборудван със съединител, въртяща се ос, лагери и предавателна кутия.”

---

ГЛАВА 14 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ПОТОПА

1. Разгледайте и сравнете теорията на униформизма с факта на катастрофизма.

2. Изберете една от следните теми и напишете доклад как тя сочи към световен Потоп в миналото: (1) съществуването на седиментни слоеве и вкаменелости; (2) защо в долните слоеве се намират вкаменелости на по-малки и по-бавни организми, а в горните на по-големи и по-бързи организми; (3) фактът, че вкаменелостите са били положени толкова бързо; (4) фактът, че започвайки с най-долния слой с вкаменелости, камбрия, има такова огромно количество вкаменелости, но под него няма почти нищо; (5) съществуването на полистратни дървета; (6) находищата на въглища и нефт; (7) произходът на постепенното отлагане; (8) единството на слоевете; (9) последователността на слоевете и възседите.

3. Има няколко сведения относно условията преди Потопа. В един или два кратки абзаца разгледайте едно от следните: (1) климата преди Потопа; (2) атмосферата преди Потопа; (3) океаните преди Потопа.

4. Потопът е засегнал целия свят и е споменат в по-късни документи. Изберете една от следните теми и напишете статия от половин страница върху нея: (1) Разкази за Потопа; (2) името на Ной в световните езици; (3) Потопът в китайския език; (4) размерите на Ноевия ковчег в библейския разказ; (5) хронологията на Потопа в библейския разказ.

5. Потопът е оказал най-могъщо въздействие върху нашата планета от всички явления освен шестдневното Сътворение. Изберете една от следните теми и напишете един или няколко параграфа обясняващи как то сочи към Потопа: (1) континентални шелфове; (2) корали по подводните планини; (3) подводни каньони; (4) съществуването на океаните; (5) високопланински езера; (6) големи реки; (7) огромна ерозия и седименти; (8) седиментни слоеве; (9) варвена хронология; (10) динозаври; (11) планинообразуване; (12) подземни реки; (13) вулканична дейност; (14) вулканични замърсители; (15) заледяване; (16) увеличени тропически валежи известно време след това; (17) внезапно затопляне.

6. Съставете ваше описание на модела на Потопа, показвайки последователността на събитията по време и след Потопа.