Опровергаване на еволюцията
Съдържание
Предговор
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Ръководство
за проучвания


   

Опровергаване на еволюцията
  Home     Ванс Феръл  

 

Глава 8

ДНК и белтъци

Защо ДНК и белтъците не могат да се появят по случайност

Тази глава е основана върху стр. 265-313 от Origin of Life (том втори от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 110 изявления от учени. Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

Едно от най-важните открития на двадесети век е откриването на молекулата на ДНК. То оказа силно въздействие върху биологичните изследвания. Но то също вкара еволюционните учени в недоумение и объркване. Ако се решат да признаят пълните следствия от ДНК, това би нанесло пълно унищожение върху тяхната теория.

Тази глава е свързана тясно с предишната. В главата за Първобитната среда научихме, че земната околна среда – сега или в миналото – никога не би могла да позволи образуването на живи същества от неживи материали. Тази глава ще разгледа предимно кода на ДНК, съставките на белтъците – и ще покаже, че те са толкова сложни, че отхвърлят всяка възможност да са произведени от случайни събития.

Но еволюционистите ни казват, че случайните събития са единствените събития, които са действали в процеса на еволюция.

Значението на това е огромно. Поради препятствието на многомилиардния код на ДНК не само е невъзможно животът да се образува по случайност – но и той никога не би могъл да еволюира в нови и различни видове! Всяка последваща видова промяна би изисквала напълно нов и различен, но също и много подробен код от първия си ден на своето съществуване като отделен нов вид.

Както много други глави в тази книга, тази глава е напълно достатъчна сама по себе си да унищожи еволюционната теория по отношение на произхода на живота.

1 – ДНК И НЕЙНИЯТ КОД

ГРЕГОР МЕНДЕЛ – (*#1/7 Gregor Mendel’s Monumental Discovery*) Това, което полага основата за цялата съвременна изследователска работа в генетиката, е монументалният труд на Грегор Мендел. На нашия уебсайт ще намерите пълният разказ за това.

СТРОИТЕЛНИТЕ ПЛАНОВЕ ЗА ВАШЕТО ТЯЛО – (*#2 The Story of DNA*) Всеки от нас започва като малко кълбо не по-голямо от точка на тази страница. Вътре в това микроскопично кълбо има над два метра ДНА (дезоксирибонуклеинова киселина) навита на кълбо. Вътре в тази ДНК е целият код за това какъв ще станете – всички ваши органи и всички ваши характеристики.

Самата ДНК е навита на дълги ивици. ДНК е носителят на кода на наследяване в живите същества. Тя е като микроскопичен компютър с вградена памет. ДНК съхранява фантастичен брой “строителни планове” и в правилното време и правилното място издава заповеди към далечните части на тялото да произвеждат свои клетки и структури.

Чували сте за “гени” и “хромозоми.” вътре във всяка клетка на вашето тяло има ядро. Вътре в това ядро, заедно с други сложни неща, има хромозоми. Вътре в хромозомите има гени. Гените са свързани в хромозоми като мъниста на верижка. Вътре в гените е сложната химическа структура, която наричаме ДНК. Всеки ген съдържа хиляди такива ДНК единици. Във всяка клетка има десетки хиляди такива гени, подредени в 23 двойки хромозоми.

МОЛЕКУЛАТА НА ДНК

Дезоксирибонуклеиновата киселина е двойна спирала намираща се в хромозомите, разположена в ядрото на всяка жива клетка. Молекулата се състои от само четири нуклеотидни единици, аденин, гуанин, цитозин и тимин (ДНК) или урацил (РНК). Страните на спиралата се състоят от редуващи се дезоксирибозни захари и фосфати.

Илюстрацията вдясно: Защо е във формата на спирала? Защото ДНК съдържа изключително дълъг код, тя трябва някак да се вмести в хромозомата. илюстрацията вдясно показва как спиралата се използва за да вмести огромна дължина в малката хромозома!

Четири илюстрации долу, всяка на нарастващо увеличение. Първо, виждаме клетката с ядрото съдържащо хромозомите. Второ, вътре в хромозомите виждаме спиралата на ДНК, която изгглежда като спираловидна стълба. Трето, още по-голямо увеличение разкрива химическия код на развитата спирала на ДНК. Четвърто, виждаме химическите формули на стените и пръстените.

Вътре в ДНК се съдържат всички генетични вариации за даден вид. Това се нарича генетичен фонд на генетичните характеристики. Също се нарича геном. Това са всичките характеристики, които вашият вид може да има; обратно на това, конкретният код за ВАС е генотип, който е кодът за всички възможни наследени характеристики, които вие можете да имате. Генотипът е кодът на отделния индивид; геномът важи за популации, за целия вид.

(Като уточнение, тук трябва да се спомене, че генотипът включва всички характеристики, които вие можете да имате в тялото си, но онова, което действително ще имате, се нарича фенотип. Това е защото в генотипа има много нереализирани или рецесивни характеристики, които не се изявяват във фенотипа. Например, в генотипа може да имате и сини, и кафяви очи от вашите предшественици, но вашите ириси нормално ще показват само един цвят.)

НАВИТИ ИВИЦИ – (*#3/33 The Origin of DNA*) Вашата ДНК е разположена в цялото ви тяло в около 100 хиляди милиарда екземпляра, което е средният брой живи клетки във възрастен човек. Как изглежда тази ДНК? Тя изглежда като две преплетени ивици вертикална лента, които са навити една около друга. От долу до горе има хоризонтални спици или стъпала, свързващи двете ивици. Като цяло всяка молекула ДНК прилича на спираловидна стълба.

Спираловидните страни на стълбата на ДНК са направени от сложни захарни и фосфорни съединения, а стъпалата са азотни съединения. Именно подредбата на химическата последователност в ДНК е това, което съдържа необходимата информация.

Кодът в ДНК във всяка клетка е безкрайно сложен! Ако преведете всички кодирани в ДНК инструкции от само ЕДНА човешка клетка на английски, те ще запълнят множество големи томове, като всеки том ще бъде с размерите на подробен речник!

ДВОЙНА СПИРАЛА – Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) е двойна спирала в хромозомите, които са разположени в ядрото на всяка жива клетка. Молекулата се състои само от четири нуклеотида, аденин, гуанин, цитозин и един, който е или тимин (в ДНК), или урацил (в РНК). Страничните стени на спиралата се състоят от редуващи се дезоксирибови захари и фосфати.

Илюстрацията ни показва странната форма на ДНК. Тя има тази форма защото трябва да се вмести в малката хромозома. Не би могла да го направи ако няма тази изкривена форма. Четирите илюстрации показват намаляващи изгледи на молекулата на ДНК и какво има в нея.

ДЕЛЕНЕ НА ДНК – ДНК има много особен начин на делене и съчетаване. Стълбата буквално се “откопчава” и “закопчава.” Когато клетките се делят, стълбата на ДНК се разполовява по средата. Така се получават две единични вертикални ленти, всяка с половината от стъпалата. И двете се възпроизвеждат незабавно – и вече където е имало само една завършена стълба, сега има две! Всяка нова ивица има точно същата последователност както първоначалната ивица на ДНК.

Този процес на разделяне може да става с удивителната скорост от 1000 основни двойки на секунда! Ако ДНК не се дели така бързо, може да ви отнеме 10,000 години тази първа клетка да се развие до новородено дете.

Човешките клетки могат да се делят повече от 50 пъти преди да умрат. Когато умрат, незабавно биват заменени с нови. Всяка минута във вашето тяло умират 3 милиарда клетки и биват незабавно заменени с нови.

ОСНОВЕН КОД – (*#7 Coding in the Information*) Човешкото тяло съдържа около 100 трилиона клетки. В ядрото на всяка клетка има 46 хромозоми. В хромозомите на всяка клетка има около 10 милиарда от тези стълби на ДНК. Учените наричат всяка спираловидна стълба ДНК молекула; те също ги наричат основни двойки. Последователността от химикали вътре в тези основни двойки дава кодовите инструкции за вашето тяло. Тези кодови инструкции контролират цялата ви наследственост и много от вашите метаболични процеси.

Без вашата ДНК не можете да живеете. Без ДНК нищо на земята не може да живее. Вътре във всяка основна двойка ДНК има фантастичен файл с информация. A-T-C-T-G-G-G-T-C-T-A-A-T-A, и така нататък, е кодът за едно живо същество. T-G-C-T-C-A-A-G-A-G-T-G-C-C и така нататък, започва кодът за друго. Всеки код продължава с милиони “букви.” всяка буква е направена от специален химикал.

Молекулата на ДНК е във формата на навита стълба, която учените описват като “двойно навита спирала.” Използвайки данни от една изследователка (без да ѝ отдадат признание), *Уотсън и *Крик “откриват” структурата на ДНК.

КРАЙНА СЛОЖНОСТ – За да образува белтъци, молекулата на ДНК трябва да контролира разполагането на аминокиселини в определен конкретен ред в молекула направена от стотици хиляди части. За всяка позиция тя трябва да избере правилната аминокиселина от около двадесет различни аминокиселини. Самата ДНК е направена само от четири различни строителни блокчета (A, G, C и T). Те са подредени в основни кодови елементи от по три единици (A-C-C, G-T-A и т.н.). Това дава 64 основни кодови единици. С тях могат да се построят милиони отделни кодове. Всеки код определя един от многото милиони фактори във вашето тяло, органи, мозък, и техните функции. Ако бъде пропуснат само един код, вие сте в сериозен проблем.

ИЗУМИТЕЛНО ТВЪРДЕНИЕ – Еволюционистите прилагат своята теория към удивителните открития относно ДНК и стигат до напълно изумяващо твърдение:

Цялата сложна ДНК във всички форми на живот се е образувала сама в началото от мръсна вода! Имало е малко чакъл, и малко пръст. Наблизо е имало малко вода и отгоре светкавици. Светкавицата е ударила мръсната вода и е създала живи същества с пълна ДНК. Те не само са съдържали целия си генетичен код, но също са били способни незабавно да ядат, смилат храна, движат, изпълняват ензимни и полови функции, и всичко останало.

Те незабавно и автоматично са знаели как да произвеждат допълнителни клетки; тяхната ДНК е започнала да се дели (клетките трябва постоянно да се обновяват, иначе създанието бързо умира); клетките им са започнали да правят нови; и всяка нова клетка е можела незабавно да върши десетките хиляди функции, които първото създание, амебата, е можело и е трябвало да прави.

Тази същата светкавица е направила и мъжки, и женски екземпляр и техните цялостни храносмилателни, дихателни и кръвоносни органи. Дала им е пълна способност да произвеждат потомство, и то от своя страна още потомство. Тази същата светкавица също е направила тяхната храна, с нейната ДНК, мъжки и женски, и т.н., и т.н.

И според тази детска приказка ние сме произлезли от такова нещо! Но това е приказка, която само много малки деца биха счели за правдоподобна.

“Лабораторните експерименти показват, че основните градивни съставки на живота, белтъците и органичните молекули, се образуват много лесно в среда, в която има въглерод и вода.”—*Star Date Radio Broadcast, January 24, 1990.

В тази глава няма да разглеждаме повечето от горните точки. Вместо това ще се съсредоточим върху ДНК и белтъците във всяка клетка във всяко живо същество.

ОТ НАЧАЛОТО Е НУЖНА АПАРАТУРА ЗА ПРЕВОД – Количеството информация в генетичния код е толкова голямо, че би било невъзможно да бъде събрано по случайност. Но в допълнение, трябва да има средство тя да бъде преведена, така че тъканите да могат да използват кода.

“Дали кодът и средството за превеждането му са се появили едновременно при еволюцията? Изглежда почти невероятно, че е възможно да е станало такова съвпадение, като се има предвид огромната сложност от двете страни и изискването те да се координират точно за да оцелеят. За някой преди Дарвин (или скептик относно еволюцията след Дарвин) тази загадка определено би тълкувана като най-могъщото свидетелство за специално сътворение.”—*C. Haskins, “Advances and Challenges in Science” in American Scientist 59 (1971), pp. 298.

Не само че ДНК е трябвало да се самосъздаде по случайност, но и машината за превод е трябвало да е създадена по случайност – и то също незабавно! Без нея информацията в ДНК не би могла да се предаде на тъканите. Последствието би било незабавна смърт.

“Кодът е безсмислен ако не е преведен. Преводната апаратура на клетката се състои от поне петдесет макромолекулни съставки, самите които са кодирани в ДНК [!]; кодът не може да се преведе по друг начин освен чрез продуктите на превода. Това е съвременният израз на omne vivum ex ovo [‘всяко живо нещо идва от яйце’]. Кога и как се затваря този цикъл? Изключително трудно е да си представим.”—*J. Monod, Chance and Necessity (1971), p. 143.

Тази преводна апаратура също е наречена “адапторна функция.” Без преводач изключително сложното кодиране съдържащо се в молекулата на ДНК би било безполезно за организма.

“Информационното съдържание на последователностите от аминокиселини не може да се увеличи, докато не се появи генетичен код с адапторна функция. Във физикохимическия свят не съществува нищо, което дори смътно да прилича на код. Човек е принуден да заключи, че понастоящем не съществува никакво валидно научно обяснение за произхода на живота.”—*H. Yockey, “Self Organization Origin of Life Scenarios and Information Theory,” in Journal of Theoretical Biology 91 (1981), p. 13.

“Клетките и организмите също са информирани [създадени и управлявани от разум] животоподдържащи системи. Основната съставка на всяка информирана система е нейният план. Тук, твърди креационистът, има непреодолима преграда, която оставя навън еволюциониста. Всеки опит да се създаде модел или теория на еволюцията на генетичния код е напразен, защото този код няма никаква функция докато не бъде преведен, т.е. Докато не доведе до образуването на белтъци. Но апаратурата, чрез която клетката превежда кода се състои от около седемдесет съставни части, които сами са продукт на кода.”—*Michael Pitman, Adam and Evolution (1984), p. 147 [курсивът е негов].

СЪЗДАВАНЕ НА КОДОВЕ – *Сър Артър Кийт, изтъкнат анатом от 30-те (и съучастник в измамата с пилтдаунския човек), казва: “Ние не вярваме в теорията за специалното сътворение, защото тя е невероятна.” Но самият живот и всичките му функции са невероятни. И всеки истински вид има свой уникален замисъл. Една проста жива клетка може да съдържа сто хиляди милиона атоми, но всеки атом ще бъде подреден в конкретен ред.

Но всичко това е основано върху замисъл, а замисълът изисква разум – в този случай изключително висока степен на разум. Най-развитото мислене и планиране на човека е създало самолети, ракети, компютри и обиколки около Луната. Но нищо от това не е станало по случайност. Необходими са били внимателно мислене и подреждане. В продуктите има въплътени планове за устройство.

Биологичният свят е пълен със сложни взаимодействащи механизми, които зависят от кодирани и подробни инструкции за своето развитие и взаимодействие. Но сложността и кодирането, на което е основана, не еволюират. Оставени сами на себе си всички неща стават по-случайни и неорганизирани. Колкото по-сложна е системата, толкова по-сложно устройство е необходимо за да я поддържа в действие и да се противопоставя на постоянната тенденция към разпадане и разлагане.

ДНК и другите вещества като нея въобще не съществуват извън живите клетки. Удивително, те произвеждат клетки и са продукт от клетки; но не се намират извън клетките. ДНК е изключително продукт на клетката; не можем да я произведем. Най-близкото, до което можем да стигнем, е да синтезираме прости къси вериги от мононуклеотидна РНК – и не можем да отидем отвъд това, въпреки целия ни прехвален разум и оборудвани лаборатории за милиони долари.

ТРАНСПОРТНА РНК – Необходими са специални молекули на “транспортна РНК.” Без тях ДНК е безполезна в тялото. Вижте какво представлява s-РНК:

“Кодът в гена (който е ДНК, разбира се) се използва за да произведе транспортна РНК молекула, в която е закодирана информацията необходима да определи конкретната последователност от аминокиселини в белтъка.

Клетката трябва да синтезира съставните части (нуклеотиди) за РНК (след като първо синтезира съставките на всеки нуклеотид, които включват индивидуалните основи и рибозата). Клетката трябва да синтезира съставките, или аминокиселините, които в крайна сметка се полимеризират за да образуват белтъка. Всяка аминокиселина трябва да се активира от ензим, който е специфичен за тази аминокиселина. След това тази аминокиселина се съчетава с друг вид РНК, наречена разтворима РНК или s-РНК.

За всяка отделна аминокиселина има специфична s-РНК. Има и друг вид РНК известна като рибозомна РНК. Под влиянието на транспортната РНК рибозомите се събират в съединения известни като полирибозоми. Под ръководството на информацията съдържаща се в транспортната РНК докато е в контакт с полирибозомите, съединенията на аминокиселини и s-РНК се използват за да образуват белтъци. За това са необходими и други ензими и ключови молекули.

През това време сложният енергиен апарат на клетката се използва за да осигури енергията необходима за многото синтези.”—Duane T. Gish, “DNA: Its History and Potential,” in W. E. Lemmerts (ed.), Scientific Studies in Special Creation (1971), p. 312.

ЖИВИЯТ КОМПЮТЪР – ДНК и свързаните с нея органи си взаимодействат като сложен компютър.

“Всичко това е удивително подобно на ситуацията в живата клетка. Дисковете са ДНК; ‘думите’ са гените; а ‘битовете’ (битът е електронният аналог на ‘да’ или ‘не’) са основите аденин, тимин, гуанин и цитозин.”—*Fred Hoyle and *Wickramasinghe, Evolution from Space (1981), p. 106.

Навсякъде в клетката намираме изключително високотехническа компютъризация. Електрическата поляризация е ключова по значение в ДНК. Това са положителни и отрицателни електрически импулси в ДНК и в клетъчната мембрана, цитоплазмата и ядрото. Резултатът е двоична система подобна на онова, което се съдържа в най-сложните компютри на света, но далеч по-сложна и миниатюризирана. В компютърната теория “байтът” е съставен от осем бита и може да съдържа 256 различни двоични комбинации, достатъчно за да обхване повечето букви или символи. Следователно байтът представлява буква или символ. В биологията еквивалентът е три нуклеотида, наречени кодон. Биологичният код (в ДНК) е основан върху тези тройки, както откриват *Крик и *Бренър. Тази се използва за да определи коя аминокиселина за каква цел ще се използва.

БИОЛОГИЧНИЯТ КОМПИЛАТОР – Кодът в растенията и животните е ДНК, но ДНК е различна от аминокиселините, чието производство управлява. Този код също решава в кои от 20 протеина ще се съединят аминокиселините. Има междинно вещество между ДНК и аминокиселините и белтъците. Това междинно вещество е t-ДНК. Но сега сложността става дори по-голяма: Всеки от 20-те белтъка изисква различна междинна t-ДНК! Всеки изпълнява една конкретна функция; и химически всяка молекула t-ДНК е различна от всички други молекули t-ДНК.

Биологичният компилатор, който изпълнява тези задачи по разкодирането, е t-ДНК. Той променя езика на кода на ДНК в различен език, който клетките могат да разберат – за да могат да произвеждат правилните аминокиселини и белтъци. Без тези много t-ДНК молекули целият код би се разпаднал, заедно с онова, което би трябвало да произвежда.

ДНК ИНДЕКСИРАНЕ – Информация, която е недостъпна, е безполезна, дори да е цялостна. Всеки компютър трябва да има база данни. Без нея необходимата информация не може да се извлече и използва. Големите компютърни бази данни имат библиотеки на дискове, но имат нужда от индекс за да могат да се използват. Без индекс компютърът няма да знае къде да търси за да намери необходимата информация.

ДНК е база данни с огромни размери, но също са необходими индекси. Те се различават от преводачите. Има химикали, които не са в ДНК, които работят като индекси за да намерят конкретната необходима информация. ДНК и индексите се редуват едни с други; информацията се изтегля постепенно. Индексът дава началото на производството на материали чрез ДНК. Наличието на тези материали от своя страна започва индексирането на производство на други материали. На по-високо системно ниво (нервна, мускулна, хормонална, кръвоносна система и т.н.) има и други индекси. Безкрайната сложност на всичко това е удивителна. Следващия път, когато се порежете, мислете за всичките сложни дейности необходими за зарастването.

ПРЕВКЛЮЧВАНЕ В КЛЕТКАТА – “Кое е най-важно; какво трябва да се направи сега?” Компютрите работят като следват определена последователност от инструкции. Те получават заповеди, “Първо направи това, след това направи онова, и в отговор превключват от една програма на друга. Но как клетката превключва ДНК от един процес на друг? Никой не може да открие.

“В бактериите, например, Жакоб и Моно демонстрират система за контрол, която работи като изключва ‘репресорни’ молекули, т.е. декодира ДНК при правилния ‘ред,’ за да прочете правилните (полипептидни) подпрограми. Изследвайки евкариоти [често срещана бактерия] Бритън и Дейвидсън предполагат, че има ‘сензорни гени,’ които реагират на дразнения и предизвикват производството на РНК. Това от своя страна активира ‘производствен ген,’ синтезира се m-РНК и необходимият белтък се сглобява като рибозома. В това могат да участват много базови последователност на ДНК, не в производството на белтък или РНК, а в контрола на това производство – в превключването на правилните последователности в правилното време.”—*Michael Pitman, Adam and Evolution (1984), p. 124.

ПЕТТЕ СЪЕДИНЕНИЯ В ДНК И РНК – ДНК е изключително сложна химическа молекула. Откъде е дошла? Как се е образувала сама в началото? Как може да продължава да произвежда копия на самата себе си? В кода на ДНК има два вида основи: пурини (аденин и гуанин) и пиримидини (тимин, или в РНК урацил; и цитозин). Откъде са дошли тези пет съединения? Чарли, ти така и не ни каза нищо за произхода на видовете; помогни ни сега да открием произхода на ДНК!

Искате ли слава и богатство? Ако искате Нобелова награда, открийте как да синтезирате всички пет съединения в ДНК. Ако искате славно място в историята, открийте как се прави жива, функционираща ДНК. Ако е станало от пясък и вода, нашите способни учени също трябва да могат да го направят.

Учените в крайна сметка успяват да измислят сложни начини в скъпи лаборатории да синтезират мъртви количества от четири от тези пет съединения, използвайки рядко срещани материали като циановодородна киселина или цианоацетилен. (Тиминът засега не може да се синтезира.) Захар може да произведе в лаборатория, но фосфатната група е изключително трудна за произвеждане. В присъствието на калциеви йони, намиращи се в изобилие в океаните и реките, фосфатният йон се утаява. В живите същества тази задача се изпълнява от ензимите, но как е възможно ензимно действие извън растенията или животните? То не може да стане.

След това идват полинуклеотидните вериги, които трябва да се образуват в точната форма, за да обгърнат спиралната молекула на ДНК. Нужно е 100% съответствие. Но химиците очевидно не са способни да произведат синтезирани полинуклеотиди, и са напълно неспособни да ги подредят в предварително определени размери и форми (*D. Watts, “Chemistry and the Origin of Life,” in Life on Earth, Vol. 4, 1980, p. 21).

Ако университетските учени работещи в лаборатории оборудвани за милиони долари не могат да направят ДНК и РНК, как е възможно случайни движения на пясък и мръсна вода да ги произведат в самото начало?

НЕ ПО СЛУЧАЙНОСТ: СЪЗДАДЕНИ ОТ РАЗУМ – В генетичния код намираме информация, която не е по случайност. Но такава информация е доказателство, че кодът е дошъл от интелигентен Ум.

Хората търсещи данни за живот в космоса биват наставлявани да търсят неслучайни сигнали като най-добро доказателство, че там живеят разумни хора. Понамперума казва, че такава “неслучайна последователност” ще докаже разумен извънземен произход (*C. Ponnamperuma, The Origins of Life, 1972, p. 195). *Карл Сейгън добавя, че послание с високо информационно съдържание би било “несъмнено изкуствено [произведено от разум] междузвездно послание” (*Carl Sagan, Cosmos, 1980, p. 314).

“В очите на биолозите предположението за някаква целенасоченост е върховният научен грях. . . . Следователно отвращението, което биолозите изпитват към мисълта, че в биологичното устройство може да има някаква целенасоченост, е отвращение към схващането, че биологията може да е свързана с разум по-висш от нашия.”—*Fred Hoyle and *Chandra Wickramasinghe, Evolution from Space (1981), p. 32.

ВСЯКА ХАРАКТЕРИСТИКА СЕ УПРАВЛЯВА ОТ МНОГО ГЕНИ – Колкото повече учените изучават генетиката, толкова по-зле става положението. Вместо всеки ген да управлява много различни фактори в нашето тяло, генетиците откриват, че много различни гени управляват един фактор! Поради това би било невъзможно основният код на ДНК да е “еволюирал” постепенно. Основният код на ДНК трябва да се е появил “внезапно”; и веднъж появил се, този код не може никога да се променя!

“Но постепенно става ясно, че повечето белези, дори най-простите, са регулирани от много гени: например четиринадесет гени засягат цвета на очите на дрозофилата. (Не само това. Например, мутацията, която потиска ‘червените очи,’ развива ‘косматото крило.’ Все още няма разбиране за механизма.) Нещо по-лошо, един единствен ген може да влияе върху няколко различни белези. Разбира се, това беше особено лоша новина за селекционерите. . . . През 1966 Хенри Харис в Лондон демонстрира за изненада на всички, че 30% от белезите са полиморфни [тоест всеки белег контролира няколко различни фактора, а не само един]. Изглеждаше невероятно, но неговият труд скоро беше потвърден от Ричард Левонтин и други.”—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), pp. 165-166.

(Тук е необходимо уточнение относно основния код на ДНК в истинския вид, който никога не се променя: Глава 11, Животински и растителни видове, ще обясни как генетичният фонд в даден вид може да е достатъчно обширен за да произведе хибриди или разновидности. Именно затова има различни породи кучета, и някои птици, особено когато са изолирани на остров – като чинките на Дарвин на Галапагос – могат да произведат човки с различни дължини. Затова има два цвята на пъстър молец и различни резистентни форми на бактерии.)

За да може еволюционната теория да успее, цялостната органична сложност на целия вид трябва да се е появила преди много време по случайност – и трябва да го е направила бързо, много бързо – за секунди, иначе съществото незабавно ще умре!

2 – МАТЕМАТИЧЕСКИ ВЕРОЯТНОСТИ ЗА ДНК

НАУЧНА НОТАЦИЯ – Тя представлява число следвано от друго число, написано с по-малък шрифт в горната част на реда. Чрез нея могат да се използват малки числа за да обозначава числа, които са толкова огромни, че не бихме могли да ги схванем, и е много трудно да се запишат изцяло. Така 8 трилиона (8,000,000,000,000) може да се запише като 8 × 1012, а един милиард (1,000,000,000) може да се запише просто като 109. Ето няколко сравнения, които ще ви покажат невъзможно големия размер на такива числа:

Брой косми на главата 2 × 106
Секунди в годината 3 × 107
Пенсионна възраст (0 до 65) в секунди 2 × 109
Население на света 5 × 109
Мили [1.6 km] в светлинна година 6 × 1010
Песъчинки по всички брегове на земята 1022
Видими звезди 1022
Водни капки във всички океани 1026
Светлинен интензитет на Слънцето 3 × 1027
Електрони във вселената 1080

Смята се, че в природата не може да съществува число по-голямо от 2 × 1030. До края на тази глава ще разгледаме някои наистина огромни числа!

МАТЕМАТИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДНК – (*4#37 More Mathematical Impossibilities*) В света на живите организми не може да има живот или растеж без ДНК. Какви са математическите възможности (в математиката те се наричат вероятности) по случайност да се образува САМО ЕДНА молекула ДНК?

“Сега знаем, че самата клетка е далеч по-сложна отколкото сме си представяли. Тя включва хиляди функциониращи ензими, всеки от които сам по себе си е сложна машина. Нещо повече, всеки ензим се образува в следствие на ген, част от ДНК. Информационното съдържание на гена в неговата сложност трябва да бъде толкова голямо, колкото е информационното съдържание на ензима, който контролира.

Един среден по големина белтък може да включва около 300 аминокиселини. Генът в ДНК, който контролира това, трябва да има около 1000 нуклеотида в своята верига. Тъй като в ДНК има четири вида нуклеотиди, верига от 1000 звена може да съществува в 41000 различни форми.

Като използваме малко алгебра (логаритми), можем да видим, че 41000 е приблизително равно на 10600. Десет умножено по себе си 600 пъти ни дава 1 следвано от 600 нули! Това число е напълно отвъд нашите възможности да го схванем.”—*Frank Salisbury, “Doubts about the Modern Synthetic Theory of Evolution,” American Biology Teacher, September 1971, pp. 336-338.

И така, броят на възможните кодови комбинации за средната молекула ДНК е огромно число! Това не е 4000 (4 следвано от 3 нули), а 4 умножено по себе си 1000 пъти! Как е възможно произволна случайност да произведе правилната комбинация от толкова много възможности за грешка?

НЕОБХОДИМ Е ЖИВОТ – В допълнение към ДНК, необходимо е точно в същото време да се произведат незабавно много други материали, като белтъци, ензими, въглехидрати, мазнини и т.н. Биещото сърце, функциониращите бъбреци, кръвоносните съдове, и т.н. Те всички трябва да бъдат подредени в сложната структура на организма, и трябва да им е вдъхнат ЖИВОТ!

Без ЖИВОТ нито един от суровите материали, дори да са наредени в правилния ред, няма да има никаква стойност.

Човек не може да произведе живот от камъчета, пръст, вода или светкавица. Светкавицата унищожава живота; не го създава.

МАШИНАТА НА ГОЛИ – Един инженер по съобщителна техника се опитва да открие вероятността за създаване на нежив организъм с малко части (само 1500) до състояние да може да се възпроизвежда.

“Да предположим, че искаме да построим машина, която може да взема части за самата себе си и е способна да построи от тези части втора машина като самата себе си.”—*Marcel J. E. Goley, “Reflections of a Communcations Engineer,” in Analytical Chemistry, June 1961, p. 23.

Като оприличава живия организъм на машина, която просто посяга и избира необходимите части за да направи двойник на самата себе си, Голи се опитва да открие вероятността за 1500 необходими части – което изисква 1500 правилни избора в определен ред. Ще са необходими много различни части, и Голи приема, че всички те ще лежат около тази машина! Голи приема, че нейната механична ръка ще има само 50/50 вероятност за грешка в посягане и избиране на правилната част! Такова съотношение (1500 с вероятност 50/50) е нелепо (трябва да бъде едно на сто милиона за ВСЕКИ от правилните 1500 избора от 1500 части), но Голи все пак изчислява вероятността на основата на този избор “едно от две.” но дори с такава висока вероятност за успех Голи открива, че има вероятност само едно на 10450 машината да успее да произведе сама себе си! Това е едно следвано от 450 нули!

Броят на всички думи във всички книги издадени някога по целия свят е далеч по-малък. Те са само около 1020, и това би се равнявало на само 66 от тези 1500 възможности за избор при вероятност 50/50, извършени в правилен ред!

ТВЪРДЕ МНОГО НУКЛЕОТИДИ – Само броят на нуклеотидите в ДНК би бил твърде голям за изчисленията за машината на Голи. В клетката няма 1500 части, върху които да се изчисляват вероятностите – има много хиляди фактори, от които нуклеотидите са само един единствен фактор.

(1) В ДНК на един изключително малък бактериален вирус (theta-x-174) има 5,375 нуклеотида. (2) В една едноклетъчна бактерия има около 3 милиона нуклеотида. (3) В една човешка митохондриална молекула ДНК има повече от 16,000 нуклеотида. (4) В ДНК на една клетка от тялото на бозайник има приблизително 3 милиарда нуклеотида. (Хората и повечето животни са бозайници.)

Технически “нуклеотидът” е сложна химическа структура съставена от (нуклеинова киселина) пурин или пиримидин, захар (обикновено рибоза или дезоксирибоза) и фосфорна група. Всеки един от тази хиляди нуклеотиди във всяка ДНК е подреден в точно определен ред! Представете си 3 милиарда сложни химически съединения, наредени в точно определена последователност!

НЕ Е ВЪЗМОЖНО ПО СЛУЧАЙНОСТ – Могат да се направят много подобни математически сравнения. Идеята е, че случайността не може да произведе онова, което е в живия организъм – нито сега, нито преди, нито някога в бъдещето. Просто не може да стане.

И дори това да бъде успешно постигнато, организмът все още няма да е жив! Подреждането на материя в правилния ред не произвежда живот.

И веднъж направено, то ще трябва да има непрекъснат източник на вода, въздух и храна, непрекъснато налични веднага след като е оживяло. Когато организмът на еволюциониста се появи от камъни, вода и светкавица, той ще трябва веднага да има източник на храна за живот.

Проблемите и препятствията са безкрайни.

“На основата на вероятности . . . всяка жизнена верига ДНК с повече от 84 нуклеотида не може да бъде следствие от случайни мутации. На това ниво вероятностите са 1 на 4.80 × 1050. Ако бъде написано, такова число би изглеждало така:

480,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000,000

Математиците са единодушни, че статистически всяка вероятност отвъд 1050 е на практика нулева вероятност. Всеки известен вид, включително ‘най-малките едноклетъчни бактерии, има значително по-голям брой нуклеотиди от 100 или 1000. Всъщност едноклетъчните бактерии имат около 3,000,000 нуклеотида подредени в специална последователност. Това означава, че няма никаква математическа вероятност кой да е известен вид да е бил плод на произволна случайност – случайни мутации (да използваме любимия израз на еволюциониста).’”—*I. L. Cohen, Darwin was Wrong (1984), p. 205.

Уайсонг обяснява изискванията за да се кодира една молекула ДНК. Той има предвид да се изберат правилните белтъци, всичките ляво ориентирани, и да се поставят в правилната последователност в молекулата – и това да стане по случайност:

“Това означава, че трябва да се образуват около 1089190 молекули ДНК, за да има вероятност да се образува необходимата ДНК последователност за кодирането на 124 белтъка. 1089190 молекули ДНК биха тежали 1089147 пъти повече от Земята, и определено биха били достатъчно за да изпълнят цялата вселена много пъти. Изчислено е, че цялото количество ДНК необходимо за кодиране на 100 милиарда човека може да се събере в половин таблетка аспирин. Със сигурност 1089147 пъти тежестта на Земята е огромно количество и то показва колко невъзможна е вероятността да се образува една молекула ДНК. Не е възможно да се образува такова колосално количество ДНК.”—R. L. Wysong, The Creation-Evolution Controversy, p. 115.

ЕДИН ПРЕВЪЗХОДЕН ЦИТАТ – Еволюционистите твърдят, че всичко невъзможно може да стане по напълно произволна случайност – просто като цитират достатъчно голяма вероятност. *Питър Мора обяснява на своите колеги учени истината относно еволюционното теоретизиране:

“Една допълнителна страна, която искам да разгледам, е това, което аз нарича практика на избягване на извода, че вероятността за възпроизвеждане е нулева. Именно до такъв извод трябва да достигнем от класическите принципи на квантовата механика, както Уигнър демонстрира.

Тези условни вероятности [огромните числа за брой събития цитирани от еволюционистите като доказателство, че е възможно да стане] приемат за даденост поти неограничено количество време и почти неограничено количество материал (мономери), така че дори най-невероятното събитие би могло да се случи. Това означава да се използват вероятности и статистически изчисления когато такива фактори нямат никакъв смисъл.

Когато трябва да се прибягва до условието за безкрайно време и материя за практически цели [за да може еволюцията да успее], понятието вероятност [възможността събитието да се случи] бива унищожено. По такава логика можем да докажем всичко, че без значение колко сложно е, всичко ще се повтори точно по същия начин и безброй много пъти.”—*P. T. Mora, “The Folly of Probability,” in *S. W. Fox (ed.), The Origins of Prebiological Systems and of Their Molecular Matrices (1965), p. 45.

3 – АМИНОКИСЕЛИНИ И БЕЛТЪЦИ

НУЖНИ СА И БЕЛТЪЦИ – (*#6 Amino Acid Functions*) Нека сега да разгледаме белтъците:

Дори да съберем ДНК и белтъци, това няма да ги направи живи; но от друга страна не може да има живот без белтъци и ДНК. Белтъците също трябва да са се образували мигновено, и то в правилната комбинация и количество, още в самото начало. И да не забравяме последователността: Белтъците трябва да са в правилната последователност, точно както ДНК трябва да е в правилната последователност.

Белтъците си имат своя сложна последователност! Имат свой собствен код. Този код се “нарежда” в дълга сложна верига от материали. От своя страна всеки от стотиците различни белтъци е съставен от по-малки единици наречени аминокиселини. Има двадесет основни аминокиселини (плюс още две необходими при хората след детството). Аминокиселините са сложни съединения от специално подредени химикали.

Да се образуват тези аминокиселини от нищо и правилната последователност – и това да стане по случайност – би било също толкова математически невъзможно, колкото и образуването на кода на ДНК!

ЛЯВО (L) И ДЯСНО (D) ОРИЕНТИРАНИ АМИНОКИСЕЛИНИ

Двете молекули са еднакви във всяко отношение освен по форма. Те са еднакви по химически състав, но различни по пространствено измерение. Едната е огледален образ на другата. Едната е като лява ръкавица, другата е като дясна ръкавица. Но в животните се намират само лявоориентирани (L). Тук е показана типична аминокиселина в двете форми.

САМО ЛЯВООРИЕНТИРАНИ – В глава 6 (Неточни методи за датиране) споменахме за L и D аминокиселини. Този фактор е от голямо значение когато разглеждаме вероятността аминокиселините да са се образували по случайност.

Деветнадесет от двадесетте аминокиселини (всички освен глицина) съществуват в две форми: D и L. Съединенията са едни и същи, но са подредени по различен начин. Разликата е като разликата между лявата и дясната ръка. И двете са едни и същи, но по форма са противоположни една на друга. Тези два типа аминокиселини са наречени енанциомери. (Две други названия за тях са енанциоморфи и стереоизомери. Вижте от диаграмата, че те са химически еднакви, но пространствено различни. Те са огледални образи един на друг. Единият е като лява ръкавица; другия като дясна ръкавица. И в двете форми се вижда ясно типичната аминокиселина.)

С цел опростяване, в това разглеждане ще ги наричаме ляво ориентирани аминокиселини (L) и дясно ориентирани аминокиселини (D).

Живите създания трябва да имат белтъци, а белтъците са съставени от смес от 20 ляво ориентирани аминокиселини. Всички тези аминокиселини трябва да ляво-, а не дясно ориентирани! (Трябва да се спомене, че всички захари в ДНК са дясно ориентирани.)

(С цел опростяване ще приемем, че дясно ориентираните аминокиселини никога не се срещат в живи организми, но има няколко изключения, като например клетъчните стени на някои бактерии, в някои антибиотични съединения и всички захари.)

“Много изследователи са се опитвали да намерят правдоподобни природни условия, при които L-аминокиселините ще се натрупват в по-голямо количество от D-аминокиселините, но всички такива опити се провалят. Докато не се реши този жизнено важен проблем, никой не може да каже, че сме намерили натуралистично обяснение за произхода на живота. Тези изомерни несъответствия сочат към биохимично сътворение.”—Dean H. Kenyon, affidavit presented to U.S. Supreme Court, No. 85-15, 13, in “Brief of Appellants,” prepared under the direction of William J. Guste, Jr., Attorney General of the State of Louisiana, October 1985, p. A-23.

ПЪЛНА НЕСПОСОБНОСТ – (*#5/29 DNA, Protein and the Cell*)Учените имат доста добра представа за множеството от химически стъпки в сглобяването на молекулата на ДНК; но не само че ДНК не може да се синтезира “в природата” на морския бряг, но дори добре обучени учени не могат да я синтезират в своите лаборатории за милиони долари!

“Еволюцията на генетичната машина е стъпката, за която няма лабораторни модели; затова можем да спекулираме безкрайно, без да сме ограничавани от неудобни факти.”—*R. Dickerson, “Chemical Evolution and the Origin of Life,” in Scientific American, September 1978, p. 70.

В нея участват десетки вътрешни и взаимосвързани фактори. Един от тях е връзката ген-белтък. Тя трябва да съществува преди ДНК да може да работи, но все още никой няма никаква представа как да я направи, още по-малко как тя може да се образува в кална локва.

“Тя никога не е била пресъздадена в лаборатория и данните в подкрепа на тяхното образуване по произволна случайност в първобитната среда са много недостатъчни. Появата на връзката ген-белтък, която е абсолютно жизнено необходим етап по пътя от безжизнени атоми до нас самите, е все още забулена в почти пълна тайнственост.”—*A. Scott, “Update on Genesis,” in New Scientist, May 2, 1985, p. 30.

4 – СИНТЕЗИРАНИ БЕЛТЪЦИ

ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ НА МИЛЪР – През 1953 един студент по биохимия (*Стенли Милър) прекарва искра през безкислородна смес от газове в продължение на седмица и произвежда няколко микроскопични следи от неживи аминокиселини. По-рано в глава 7, Първобитната среда, разгледахме това в подробности (включително схема на сложното оборудване използвано от него); експериментът на *Милър показва, че ако аминокиселините могат да се образуват по някакъв начин, те ще бъдат смес от ляво и дясно ориентирани – и следователно не могат да се използват в живи тъкани.

“Аминокиселините синтезирани в лаборатория са смес от ляво и дясно ориентирани форми.”—*Harold Blum, Time’s Arrow and Evolution (1968), p. 159.

Дори ако в древността някоя искра да е успяла да превърне някои химикали в аминокиселини, наличието на дясно ориентирани аминокиселини ще блокира машината на тялото и ще убие всяка форма на живот, в която се намират.

(1) Има 20 аминокиселини. (2) Всеки среден по размери белтък съдържа 300 аминокиселини в специална последователност. (3) Има милиарди по милиарди възможни комбинации! (4) Правилната комбинация от 20-те аминокиселини трябва да се сглоби в правилната последователност, за да може да се направи функционален белтък.

(5) В допълнение трябва да се образуват свръхсложните ДНК вериги заедно със сложни ензими, и много повече от това.

НЕВЪЗМОЖНА СЛУЧАЙНОСТ – Какви са вероятностите всичко това да се случи, и така да образува живо същество от белтък произведен по случайност от пръст, вода и искри? По-малко от едно на милиарди. Просто не може да се случи.

Еволюционистите говорят за “вероятности” като че ли са “възможности,” ако им се даде достатъчно шанс. Но реалността се различава от техните измислени числа.

Има много малка вероятност да можете да хвърлите камък с ръка и той да падне от другата страна на Луната. Вероятността да го направите е също толкова малка колкото и това въображаемо животно на еволюционистите, което създава само себе си от нищо, и след това еволюира във всички форми на живот.

Един математик би могъл да изчисли вероятността да постигнете това като научна нотация с 50 или повече нули, но това не означава, че наистина можете да хвърлите камък до Луната! Такива вероятности не са истински “вероятности,” те са “невъзможности”!

Вероятността по случайност да синтезирате само ляво ориентирани аминокиселини за една малка белтъчна молекула е едно на 10210. Това е едно с 210 нули отзад! Това е толкова голямо число, че вероятността е напълно извън всякакво обсъждане.

Ето ви някои големи числа, за да схванете колко огромни са такива числа: Десет милиарда години са 1018 секунди. Земята тежи 1026 унции (2.8 × 1027 грама). От единия край до другия вселената има диаметър 1028 инча (2.5 × 1029 милиметра). В цялата вселена има 1080 елементарни частици (субатомни частици: електрони, протони, неутрони и т.н.). Сравнете тези огромни числа с невъобразимо по-големите числа необходими за случайно образуване на правилната смес от аминокиселини, белтъци и всичко останало от напълно произволна случайност съчетана с пръст, вода и така нататък.

Колко време ще ви трябва да извървите 1028 инча от единия край на вселената до другия? Е, след като го направите, ще трябва да го направите още милиарди пъти, за да прекарате същото време както да опитате всички възможни случайни комбинации да сглобите само ЕДИН белтък с правилно подредени аминокиселини.

След експеримента на *Милър с аминокиселините, други изследователи се опитват да синтезират аминокиселини. Единственият начин, по който успяват да го направят, е от истински аминокиселини от жива тъкан! Но какво са постигнали? Нищо, абсолютно нищо. Но за медиите това няма значение; скоро заглавията във вестниците закрещяват, “УЧЕНИТЕ НАПРАВИХА БЕЛТЪЦИ!”

“Оборудването трябва да се състои от последователност от белтъци, както и от нуклеинови киселини с ‘правилно’ подреждане.”—*R. W. Kaplan, “The Problem of Chance in Formation of Protobionts by Random Aggregation of Macromolecules,” in Chemical Evolution, p. 320.

5 – ОЩЕ ПРОБЛЕМИ С БЕЛТЪЦИТЕ

ВСИЧКИ 20, НО В 39 ФОРМИ – Еволюционистите ни казват, че някога в далечното минало всички белтъци са се образували от случайни химикали плуващи във водата или заровени в почвата.

Но съществуват 20 различни основни аминокиселини. Всяка от тях, с изключение на глицина, може да съществува в L (ляво ориентирана) и D (дясно ориентирана) структурни форми. В живата тъкан се намира само L-формата; в лабораторния синтез биват произвеждани равни количества от L и D формата. Няма начин да се синтезира само L-форма.

ТРИПТОФАН СИНТЕТАЗА А

Това е последователността от аминокиселини само за един белтък във вашето тяло. Аминокиселините (подредени от ляво на дясно) са свързани. Ако бъдат разделени, ще изглеждат така: метионил, глутаминил, аргинил, и т.н.

Ето всички 39 форми. През какво многообразие от случайни събития трябва да премине еволюцията, и да произведе само L-форми. Всяка от тях си има своя сложна последователност от аминокиселини:

1 - Глицин
2а – L-аланин 2b – D-аланин
3а – L-валин 3b – D-валин
4а – L-левкин 4b – D-левкин
5а – L-изолевкин 5b – D-изолевкин
6а – L-серин 6b – D-серин
7а – L-треонин 7b – D-треонин
8а – L-цистеин 8b – D-цистеин
9а – L-цистин 9b – D-цистин
10а – L-метионин 10b – D-метионин
11а – L-глутамична киселина 11b – D-глутамична киселина
12а – L-аспартична киселина 12b – D-аспартична киселина
13а – L-лизин 13b – D-лизин
14а – L-аргинин 14b – D-аргинин
15а – L-хистидин 15b – D-хистидин
16а – L-фенилаланин 16b – D-фенилаланин
17а – L-тирозин 17b – D-тирозин
18а – L-триптофан 18b – D-триптофан
19а – L-пролин 19b – D-пролин
20а – L-хидроксипролин 20b – D-хидроксипролин

ЗАЩО САМО L-ФОРМАТА – Може би се чудите защо D-формата на белтъка не работи в хората и животните. Проблемът е, че всяка белтъчна верига, веднъж като бъде построена от други белтъци (да, сложната структура на всеки белтък се образува във вашето тяло от други безмозъчни белтъци!), незабавно се нагъва по определен начин. Ако в една верига има дори само една дясно-ориентирана аминокиселина, тя не може да се нагъне правилно.

(Виж нашето специално изследване върху Protein на нашия уеб-сайт. То е впечатляващо и показва удивително сложните дейности на белтъците вътре в клетката.)

6 – ПРОИЗВОДСТВО НА ПЕТ СПЕЦИАЛНИ МАТЕРИАЛА

Пропускаме този раздел от тази книга. Той се състои от подробна информация за изискванията за всяка стъпка необходима за произвеждане на белтъци, захари, ензими, мазнини и ДНК. Сложността на всичко това е впечатляваща. Само за изброяване на стъпките са необходими три пълни страници! Ще намерите всичко това на страници 280-283 от том 2 от Evolution Disproved series или на нашия уебсайт, evolution-facts.org.

7 – ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕМАТИЧЕСКИ НЕВЪЗМОЖНОСТИ

ВСИЧКО ПО СЛУЧАЙНОСТ – По-рано в тази глава казахме, че възможните комбинации на ДНК са 41000. Това е относно комбинациите в ДНК; какво да кажем за комбинациите в белтъците?

Възможните подредби на 20-те различни аминокиселини са 2,500,000,000,000,000,000. Ако еволюционната теория е вярна, всяка белтъчна подредба в живите форми трябва да се е произвеждала по случайност докато се появи правилната подредба – първо една комбинация, после друга, докато се намери онази, която е правилната. Но дотогава организмът ще е мъртъв отдавна, ако въобще някога е станал жив!

Веднъж като случайните подредби успеят да произведат правилната комбинация от аминокиселини за ЕДИН белтък, същият процес трябва да се повтори за другите 19 белтъци. И след това това всичко трябва да се предаде на потомството!

РЕКАТА НА ЖИВОТА – Главният белтък във вашите червени кръвни телца съдържа 574 аминокиселини. Докато тази формула не бъде произведена правилно по случайност, и след това предадена правилно на следващото поколение, вашите предшественици не биха могли да живеят дори минута, още по-малко да оцелеят и да се възпроизвеждат.

Във вашето тяло има милиарди червени кръвни телца. Именно това прави кръвта ви червена. Всяко червено кръвно телце съдържа около 280 милиона молекули хемоглобин, а в една точка на този лист могат да се съберат 1000 червени кръвни телца. (Хемоглобинът е съдържащ желязо белтъчен материал в червените кръвни телца, който пренася кислород от дробовете към тъканите и въглероден двуокис от тъканите към дробовете.) Вашите червени кръвни телца са необикновени както по сложност, така и по своето необичайно количество. Фактите относно вашите червени кръвни телца биха могли да изпълнят няколко големи книги.

ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА БЕЛТЪК ПО СЛУЧАЙНОСТ – Вероятността за образуване на 124 специално подредени белтъци от 400 аминокиселини по случайност е 1 на 1064489. ТОВА е огромно число! Ако пишем хиляда нули на всяка страница, ще е необходима книга от 64 страници само за да напишем числото!

Ако ВСЯКА молекула във всички океани на 1031 планети беше аминокиселина, и ако тези молекули се свързват непрекъснато в поредици от 124 белтъци ВСЯКА секунда в продължение на 10 милиарда години, вероятността да се образуват по случайност тези 124 белтъци състоящи се от 400 ляво-ориентирани аминокиселини ще бъде 1 на 1078436. А ТОВА е още едно ГОЛЯМО число! Това е едно следвано от 78,436 нули!

Както споменахме по-рано, такива “вероятности” са “невъзможности.” те са интересни за игри по математика, но нищо повече. Те нямат нищо общо с реалността. Но именно такива вероятности участват в образуването на само 124 белтъци! Ако такива вероятности, умножени милиони пъти, не се реализират, еволюцията би била напълно невъзможна.

В тази и в предишната глава разгледахме само основите на най-долното стъпало на еволюцията. Тоест, разгледахме само първите мигове от времето. Но какво да кажем за развитието след това?

Още пълни невъзможности.

ЕНЗИМИ – *Фред Хойл пише в New Scientist, че за да може един жив организъм да съществува, са необходими 2000 различни много сложни ензими. И след това добавя, че процесът на случайно пренареждане не може да образува един такъв ензим дори за 20 милиарда години! След това той добавя следното:

“Не знам колко време трябва да мине за да могат астрономите да осъзнаят, че нареждането на дори един сред многото хиляди биополимери [ензими, белтъци, хормони, и т.н.], от които зависи животът, не може да се е появило чрез природните процеси тук на земята.

За астрономите ще бъде малко трудно да разберат това, защото те ще бъдат уверявани от биолозите, че не е така; а биолозите от своя страна са уверявани от други хора, че не е така. ‘Другите’ са група хора [еволюционните теоретици], които съвсем откровено вярват в математически чудеса.

Те защитават вярването, че скрит в природата извън нормалната физика съществува закон, който върши чудеса (стига чудесата да са в помощ на биологията). Тази любопитна ситуация е много странна за професия, която дълго време е била посветена да намира логични обяснения. . . . Съвременните чудотворци винаги се оказват в зоната на здрача на [двата закона на] термодинамиката.”—*Fred Hoyle, “The Big Bang in Astronomy,” in New Scientist, November 19, 1981, pp. 521-527.

*Тейлър казва, че белтъците, ДНК и ензимите – всички от които са много сложни – са необходими веднага след като еволюцията произведе новото създание.

“Основното възражение против всички тези [еволюционни] теории е, че те включват възможност човек да извади себе си от блатото като дърпа собствената си коса. Не можете да направите белтъци без ДНК, но не можете да направите ДНК без ензими, които са белтъци. Това е положение от вида на въпроса за кокошката и яйцето. Като се има предвид сложността на тези молекули, напълно невероятно е подходящият ензим да се е появил по случайност, дори за дълъг период от време. А и не е възможно да е имало дълъг период [в който това да стане].”—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), p. 201.

Ензимните системи въобще не работят в тялото, докато не са напълно завършени.

“Диксън [водещ ензимолог] признава, че не може да види как такава система би могла някога да се образува спонтанно. Основната трудност е, че ензимната система въобще не работи докато не е напълно завършена, или почти напълно. Друг проблем е въпросът как ензимите се появяват без предварително съществуващи ензими, които да ги направят. ‘Връзката между ензимите и живота,’ пише Диксън, ‘е толкова тясна, че самият проблем за произхода на живота е предимно проблем за произхода на ензимите.’ ”—*Michael Pitman, Adam and Evolution (1984), pp. 144-145.

ИЗЧИСЛЕНИЯТА НА ДИКСЪН-УЕБ – През 1964 на страница 667 от техния справочник, Enzymes, *Малкълм Диксън и *Едуин Уеб споменават към своите колеги учени, че за да могат да се доведат необходимите аминокиселини до достатъчна близост, за да образуват една белтъчна молекула, необходим е обем с аминокиселинен разтвор равен на 1050 пъти обема на нашата Земя! Това би било 1 с 50 нули след него, умножено по съдържанието на съда с разтвора. А съдът би бил толкова голям, че планетата Земя би могла да се побере в него!

След като използваме горния метод за получаване на ЕДНА белтъчна молекула, какво би било необходимо за да се образува ЕДНА молекула хемоглобин (кръв), която съдържа 574 специално кодирани аминокиселини? На страница 279 от своята книга, Introduction to Protein Chemistry, *Фокс и *Фостър ни казват как да го направим:

Първо, необходими големи количества от случайни количества от всички 20 основни вида белтъчни молекули. За да имаме успех, необходими са достатъчно случайни белтъчни молекули за да изпълнят обем, който е 10512 ПЪТИ обема на цялата известна вселена! И цялото това пространство трябва да е здраво натъпкано с белтъчни молекули. В допълнение, всички те трябва да съдържат само лявоориентирани аминокиселини (което може да стане само в 50 процента от случаите при лабораторен синтез).

Тогава и само тогава произволната случайност може да произведе точно правилната комбинация за ЕДНА молекула хемоглобин, с правилната последователност от 574 лявоориентирани аминокиселини!

Но във всяка жива клетка също има хиляди други видове белтъчни молекули, и дори ако всички те биха могли да бъдат сглобени по случайност, клетката все още няма да е жива.

ОТВЪД ДНК И БЕЛТЪЦИТЕ – В тази глава съсредоточихме нашето внимание върху ДНК и последователността при белтъците. Но само за миг, нека погледнем отвъд ДНК и белтъците, към някои от по-сложните органи в човешкото тяло. Като направим това, препятствията, които случайността трябва да преодолее стават наистина невероятни. Помислете за човешкия мозък, с неговите десет милиарда свързани клетки в мозъчната кора. Как е възможно всичко това да се е появило по случайност? Помолете някой експерт по вътрешните жлези да ви обясни производството на хормони. Умът ви ще се замае. Вгледайте се в човешкото око и вижте как е устроено и как работи. Вие, които се придържате към еволюцията като че ли е работеща теория, откажете се! Откажете се! Няма никаква вероятност! Еволюцията е невъзможна!

КОМПЮТЪРНА СИМУЛАЦИЯ – Преди края на 40-те хората е трябвало да развиват своите различни еволюционни теории с молив и хартия. Но тогава биват изобретени компютрите. Това променя цялата картина. През 70-те вече беше ясно, че теориите за “дългите епохи” просто не работят. Компютърни изчисления са установили факта, че независимо колко време се дава за постигането на резултата, еволюцията не може да произведе форми на живот!

Еволюционистите вече не могат да казват убедително, “Ако имаме достатъчно време и достатъчно възможности, живи същества могат да се образуват от морска вода и светкавици, и пеликани могат да се променят в слонове.” (За съжаление еволюционистите все още говорят такива неща, защото незапознатото общество не знае фактите в тази книга.)

Но сега компютърните учени могат да вкарат данните в голям компютър и да получат доста бързи отговори. За коренно кратко време те могат да открият дали в еволюцията е възможна в края на краищата!

За съжаление еволюционистите предпочитат да избягват такива компютърни симулации; те се страхуват да се изправят лице в лице с фактите. Вместо това те прекарват време в обсъждане на техните нереални идеи един с друг и писане на статии за своите теории в научни списания.

Един компютърен учен, който говори на специален симпозиум по биология във Филаделфия през 1967, когато компютрите още не бяха така мощни както са днес, изложи фактите по следния начин:

“Днес компютрите работят в обхват, който не е напълно несъизмерим с онзи, с който се работи в действителните еволюционни теори. Ако един вид се размножава един път на година, броят на циклите за един милион години е същият, който може да се получи при десетдневни изчисления, които повтарят програма, чиято продължителност е една стотна от секундата. . . . Сега имаме по-малко оправдание да обясняваме трудностите [на еволюционната теория] като се позоваваме на ненаблюдаемите следствия на астрономически [изключително огромни] числа на малки вариации.”—*M. P. Schutzenberger, Mathematical Challenges to the Neo-Darwinian Interpretation of Evolution (1967), pp. 73-75 (реч изнесена пред симпозиум Института Уистър по анатомия и биология).

След това *Шутценбергер обръща внимание на ключовия въпрос, който учените приемат за единствена основа за еволюцията: постепенни подобрения в генетичния код чрез благоприятни мутации, което води до нов и променен вид:

“Ние вярваме, че това не е възможно. Всъщност, ако се опитаме да симулираме такава ситуация като правим случайни промени на текстово ниво – букви или буквосъчетания, размерът на единиците няма значение – при компютърни програми, откриваме, че нямаме никаква вероятност (т.е. по-малко от 1/101000) променената програма дори да започне да изчислява; тя просто спира!

Нещо повече, няма никаква вероятност (по-малко от 1/101000) да видим този механизъм (тази единствена променена характеристика в ДНК) да се появи спонтанно, и дори да се появи, дори още по-малко [вероятност] да се запази!

Ние вярваме, че в неодарвинистката теория за еволюцията има сериозна празнина, и вярваме, че тази празнина е толкова голяма, че не може да се преодолее със съвременните схващания за биологията.”—*Ibid.

Вероятността дори за само една мутация да е благоприятна и да подобри ДНК е 1/101000. 101000 е едно с хиляда нули след него! Като сравнение, едно на един милион има само шест нули! Сравнете това с почти невъзможната вероятност да спечелите голяма многомилионна щатска лотария в Съединените щати: Това число е изчислено, и е относително “малко” число: шест и шест нули след него. Еволюцията изисква вероятности, които са напълно извън областта на реалния свят.

ЕЗИКЪТ НА ДНК – Друг изследовател в същия този Институт Уистър, *М. Идън, казва, че кодът в молекулата на ДНК е всъщност в структурна форма, като буквите и думите в езика. Точно като тях, кодът на ДНК е подреден в определена последователност и само поради тази последователност този код може да има някакъв смисъл.

След това *Идън обяснява, че както други езици, ДНК не може да се променя чрез случайни промени; ако това стане, резултатът винаги ще е объркване!

“Никой сега съществуващ формален език не може да толерира произволни промени в последователността от символи, която изразява неговите изречения. Смисълът неизменно бива унищожен.”—*M. Eden, “Inadequacies of Neo-Darwinian Evolution as a Scientific Theory,” in op. cit., p. 11.

И въпреки това еволюционната теория учи, че ДНК и всеки живот са се появили по случайност, и след това са еволюирали чрез случайни промени вътре в ДНК!

(За повече информация за тези специални еволюционистки конференции, виж глава 1, История на еволюционната теория.)

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ, ТОЛКОВА ПО-МАЛЪК УСПЕХ – Еволюционистите си въобразяват, че времето може да реши проблема: Ако имаме достатъчно време, невъзможното може да стане възможно. Но времето работи против успеха. Ето защо:

“Времето не помага. Биомолекулите извън живата система се разпадат с времето, не се изграждат. В повечето случаи биха издържали не повече от няколко дена. Времето разгражда сложните системи. Ако една голяма ‘дума’ (белтък) или дори абзац се образува по случайност, времето ще работи за нейното разпадане. Колкото повече време ѝ давате, толкова по-малка вероятност има този частичен ‘смисъл’ да оцелее в химическия водовъртеж на материята.”—*Michael Pitman, Adam and Evolution (1984), p. 233.

ВСИЧКО НАВЕДНЪЖ – Всичко трябва да се е появило заедно и изведнъж. Всичките различни части на живия организъм трябва да са се образували от гъста кална вода за няколко минути.

“Но конвенционалната Дарвинова теория обяснява повечето адаптации като приема за даденост, че е протекло достатъчно време в процеса на еволюция, за да може естественият отбор да ни даде всички биологични адаптации, които виждаме на Земята днес, но в действителност процесът на приспособяване трябва по необходимост да протича много бързо (за едно или най-много две поколения).”—*E. Steele, Somatic Selection and Adaptive Evolution (2nd ed. 1981), p. 3.

“Така че едновременното образуване на две или повече молекули на който и да е ензим напълно по случайност е фантастично невероятно.”—*W. Thorpe, “Reductionism in Biology,” in Studies in the Philosophy of Biology (1974), p. 117.

“От гледна точка на вероятността, подреждането на съвременната среда дори в една молекула аминокиселина би било напълно невъзможно за цялото време и място налично за произхода на живота на Земята.”—*Homer Jacobson, “Information, Reproduction and the Origin of Life,” American Scentist, January 1955, p. 125.

“Образуването на полипептидна верига на белтък съдържащ сто аминокиселини представлява вероятност едно на 10130. И отново да споменем, няма сведения, че една последователност е по-стабилна от друга, от енергийна гледна точка. Общият брой на водородните атоми във вселената е само 1078. Че вероятността да се образува една от тези полипептидни вериги по случайност е невъобразимо малка; в границите на условията на времето и пространството ние я считаме за нула.”—E. Ambrose, The Nature and Origin of the Biological World (1982), p. 135.

“Инструкциите за възпроизводството на растенията, за енергията и за извличането на материали за растеж от средата, за последователността на растежа и за работния механизъм превеждащ инструкциите в растеж – всичко това е трябвало да присъства едновременно в този миг. Това съчетание от събития изглежда напълно невероятно като случайно събитие и често е приписвано на божествена намеса.”—*Homer Jacobson, “Information, Reproduction, and the Origin of Life,” American Scientist, January 1955, p. 121.

БАКТЕРИИ ОПРОВЕРГАВАТ ЕВОЛЮЦИЯТА – Нека да отидем отвъд молекулите на ДНК и частите на белтъците и да разгледаме една от най-простите форми на живот. Учените са изследвали подробно бактерията Escherichia coli. Тази бактерия често се намира в голямото черво.

При благоприятни условия бактериалните клетки могат да се делят на всеки 20 минути. След това тяхното потомство незабавно започва да се възпроизвежда. Теоретично, една клетка може да произведе 1020 клетки за един ден! Изследователите са изследвали бактерията E-coli в продължение на повече от век. За цялото това време тези бактерии са се възпроизвеждали толкова пъти, колкото хората за милиони години. Но никоя бактерия не е наблюдавана да се променя в нещо друго. И всички тези малки създания не се делят просто. Единствената хромозома се възпроизвежда (прави копие на самата себе си) и след това се разделя на две. След това всяка дъщерна клетка се разделя на две, образувайки различните клетки в бактерията. Тези малки бактерии могат да се делят и сексуално, и асексуално.

Escherichia coli има около 5000 гени в своята единствена хромозомна верига. Това е равностойно на един милион трибуквени думи. Но тази малка бактерия е едно от “най-простите” съществуващи живи създания.

Моля ви, не подценявайте сложността на това създание със само ЕДНА хромозома: Първо, тази една хромозома е секретна ключалка с един милион комбинации, подредени в определена последователност. Второ, всяка единица е направена от три подединици (A-C-C, G-T-A, и т.н.). Трето, подединиците са подредени от четири различни химически строителни блокчета: A, G, C и T. Какъв е възможният брой комбинации за тази една хромозома? Вземете лист хартия и се опитайте да го откриете сами.

ПРЕМЕСТВАНЕ НА РАМКАТА – Тогава учените откриха едно дори “по-просто” създание, което живее в човешките черва. То се нарича theta-x-174, и е малък вирус. Той е толкова малък, че не съдържа достатъчно информация в ДНК за да произведе белтъците в своята мембрана! Тогава как го прави? Как може да произведе белтъци без достатъчно код ДНК за да произвежда белтъци! Учените са били напълно озадачени при откриването на този вирус. След това откриват високотехнологичната тайна: Отговорът е просто още едно свидетелство за свръхразумен Създател. Изследователите откриват, че това миниатюрно безмозъчно създание непрекъснато произвежда този протеин хиляди пъти на ден, и го прави чрез “преместване на рамката.”

Ако се опитаме да го опишем с прости думи, генът бива четен започвайки от първата ДНК база, за да произведе белтък. След това същата информация се чете отново – но този път пропускайки първата база и започвайки с втората. Това произвежда различен вид белтък. И така продължава. Опитайте се да пишете писмо по този начин, и ще започнете да виждате колко безкрайно сложно е: Опитайте се да пишете писмо / пишете писмо по / писмо по този / по този начин.” Така най-простият от вирусите използва своя ДНК код за да произвежда своите белтъци!

Възможно ли е да си помислим, че вирусът е бил достатъчно умен, за да измисли тази сложна процедура със собствения си мозък? Или някой ще каже, че всичко това “просто е станало по случайност”?

Като има предвид това, *Уоли Гилбърт, молекулярен биолог, носител на Нобелова награда, казва, че бактериите и вирусите има по-сложни системи за четене на кода на ДНК от “по-висшите форми на живот.”

ЦЕНТРАЛНАТА ДОГМА – *Франсис Крик, съоткривател на структурата на ДНК, формулира принцип в генетиката, който той нарича “Централната догма”:

“Предаването на информация от нуклеинова киселина към нуклеинова киселина или от нуклеинова киселина към белтък може и да е възможно, но предаването от белтък на белтък или от белтък на нуклеинова киселина е невъзможно.”—*Francis Crick, “Central Dogma,” quoted in *Richard Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 77.

Централната догма е важен научен принцип и означава следното: Сложното кодиране в ДНК в клетъчното ядро определя характеристиките на организма. Но онова, което е в тялото и което става с тялото не може да влияе на кодирането на ДНК. Това означава следното: Видовете не могат да се променят от един в друг! Всички членове на един вид (кучетата, например) могат да бъдат резултат от широкия обхват на информацията на “генетичния фонд” в ДНК, но никой член на този вид, поради средата или каквото е станало с този индивид, не може да се променя в друг вид. Само промените в кодирането на ДНК могат да произведат такива промени; нищо друго не може да ги произведе.

“Тя [Централната догма] се оказва много плодотворен принцип, още откакто Джеймс Уотсън и Крик откриха двойната спирална структура на ДНК през 50-те. ДНК е инструкции за действие; тя дава нареждания на РНК и на белтъците как да се подреждат.”—*Richard Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), ibid.

“Честният човек, въоръжен с цялото налично досега познание, може само да заяви, че в известен смисъл произходът на живота засега изглежда почти чудо, толкова много са условията, които е трябвало да бъдат изпълнени, за да започне.”—*Francis Crick, Life Itself (1981), p. 88.

БЛУ ДЖИЙН – Докато пишем тази книга, излезе новината, че IBM са започнали работа върху най-големия компютър, който някога са правели. Той се нарича Блу Джийн; и вероятно е много мощен, тъй като те строят все по-големи компютри още от 40-те. Този ще бъде около 100 пъти по-мощен от Биг Блу, компютърът използван за да победи на шах Каспаров преди няколко години.

Те се опитват да схванат нещо, което е толкова безкрайно сложно, че никой по-малък компютър не може да свърши работата. Не, не нещо просто като полет до Сатурн и обратно. Тяхната цел е да решат нещо далеч по-сложно: Те се опитват да осъзнаят как се навиват белтъците!

Във всяка клетка във вашето тяло безмозъчни белтъци сглобяват още белтъци от аминокиселини. Те ги поставят в правилната последователност (!) и веднага след като тази задача е завършена, новият белтък автоматично се навива на кълбо, сложно като преплетена прежда. IBM се опитват да разберат начина, по който моментално се навива този микроскопичен безмозъчен новороден белтък!

Компютърът ще струва 100 милиона долара, и университетът Станфърд се опитва да убеди хора да им позволят да използват техните домашни компютри, за да помогнат за осъществяването. Те казват, че информацията им е нужна за да измислят лекарства против HIV и други вируси. Засега те успяват само да накарат белтъка да се сгърчва; не могат да го направят да се навива (NPR, Wednesday evening, September 27, 2000).

За повече информация относно белтъците и как работят в клетката, идете на нашия уеб-сайт, evolution-facts.org, и намерете отделната тема за белтъците, която сме подготвили. Тя съдържа забележителна колекция от факти.

Докато приготвяме тази книга за печатницата: Наскоро беше открито, че ужасната болест “луда крава” (първоначално предизвикана от канибализъм) се причинява от белтъци, които не се навиват правилно.



ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Зъбите на плъха са направени по такъв начин, че горните два зъба минават зад долните два под такъв ъгъл, че се подострят едни други. Инженерите в Дженерал Електрик са искали да открият точно правилния ъгъл между ножа и метала, за създадат самонаточваща се резачка; затова са изследвали зъбите на плъха. Открили са, че няма начин това да се постигне по-ефективно. Минавайки през метала, малки парченца от острието биват отчупвани от метала под такъв ъгъл, че острието винаги остава остро. Това самонаточващо се острие трае шест пъти по-дълго от всички други остриета, които преди това са правили. Всичко това защото учените са изследвали зъбите на плъха.



ГЛАВА 8 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
ПЪРВОБИТНАТА СРЕДА

  1. Направете диаграма на молекула на ДНК. Използвайте различни цветове за да покажете различните части.

  2. Проучете разказа за откриването на ДНК и напишете доклад върху него.

  3. Как е по-лесно да се направи ДНК, по случайност или от учени в лаборатория? Може ли по някой от този два начина да се направи жива ДНК?

  4. Направете проучване относно състава на червените кръвни телца и напишете доклад относно съставните части. Подчертайте онези части, които биха могли да се образуват от случайно действие (наречено “естествен отбор”).

  5. Има 20 основни аминокиселини, 300 аминокиселини в специална последователност във всеки средно голям белтък, и милиарди възможни комбинации. Какво според вас ще стане с вашето тяло, ако само една от тези последователности липсва?

  6. Могат ли “неслучайни закономерности” да се образуват по случайност? Кодовете се създават от разумни хора. Могат ли да бъдат произведени по случайност?

  7. Открийте как се дели ДНК и напишете кратък доклад за това.

  8. Случайното производство на аминокиселини винаги произвежда 50/50 смес от ляво и дясно ориентирани аминокиселини. Възможно ли е случайността на еволюцията да произведе жива тъкан само с лявоориентирани аминокиселини?

  9. Защо еволюционистите не се отказват от опитите да докажат, че е възможно да стават невъзможни неща?

  10. Има 26 причини ДНК да не може да се образува извън жива тъкан. Избройте 10 от тях, които правят най-невероятно тя да бъде създадена по синтетичен път.

  11. Накратко обяснете едно от следните неща: апарат за превод, транспортна РНК, биологичен компилатор, кодон, нуклеотид, t-ДНК.

  12. Напишете доклад за математическите възможности (вероятности) аминокиселини, белтъци или ДНК да могат да се образуват по случайност в съдове с химически вещества, изпълващи цялото пространство в цялата вселена.





The Evolution Cruncher
Copyright © 2001 Vance Ferrell
превод Copyright © 2009 Божидар Маринов