Опровергаване на еволюцията
Съдържание
Предговор
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Ръководство
за проучвания


   

Опровергаване на еволюцията
  Home     Ванс Феръл  

 

Глава 5

ПРОБЛЕМЪТ С ВРЕМЕТО

Защо дългите епохи не могат да произведат еволюционна промяна

Тази глава е основана върху стр. 181-183 от Origin of the Universe (том първи от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 15 изявления от учени. Ще намерите още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

В следващата глава ще разгледаме неточността на много съвременни методи за датиране на древни материали и предмети. Макар да е важно да разбираме технологиите за датиране, трябва да имаме предвид, че точността на съвременните техники за датиране всъщност няма пряка връзка с въпроса дали еволюцията някога се е случила или би могла да се случи.

Дългите епохи не са еволюция; дългите епохи не могат да произведат еволюция! Еволюцията може да стане само чрез поредица от следните събития: възникване на материя от нищо (глава 2), зараждане на живи организми от нежива материя (глави 7-8) и еволюция на живи организми в по-развити форми на живот чрез естествен отбор или мутации (глави 9-10, 12-13). Но дори да имаме трилиони години, в които това да стане, еволюцията не може да направи тези неща.

МАГИЧЕСКО ВРЕМЕ – Смята се, че времето някак си може да произведе еволюция, ако има достатъчно време, в което тя да стане! Еволюционистът ни казва, че ако имаме достатъчно време, всички непреодолими препятствия пред спонтанното зараждане някак ще изчезнат и животът може да се появи внезапно, да расте и да процъфтява.

„Произходът на живота може да се разглежда правилно само в контекста на почти невъобразим обхват от време.”—*Harold Blum, Time’s Arrow and Evolution, p. 151.

В други глави ще научим, че дори мигновена, непрекъсната, многопосочна химическа активност (продължаваща с епохи), и цялото време и пространство във вселената за тази активност не могат да постигнат онова, което е нужно. Те не могат да произведат живот от нищо.

„Не е тайна, че еволюционистите се покланят пред олтара на времето. Няма голяма разлика между думите на еволюциониста, ‘времето го направи,’ и думите на креациониста, ‘Бог го направи.’ Времето и случайността са божество с две глави. Голяма част от усилията на учените са прахосани в опит да се покаже, че еволюцията е имала на разположение цели епохи от време.”—Randy Wysong, The Creation-Evolution Controversy (1976), p. 137.

Всъщност какво е времето? То не е някакво магическо вещество. Времето е просто множество минали моменти точно като настоящия момент. Представете си, че гледате купчина кал или морска вода, и в света няма друго живо същество освен вас. Продължете внимателно да гледате купчината или локвата в продължение на повече от хиляда години. Ще се появи ли живот в калта или във водата? Няма да се появи. Милиони години след това всичко ще бъде същото. Нищо няма да се промени особено. Просто натрупана кал или локва вода, и това е всичко.

Вие и аз знаем, че нищо няма да се случи след цяла година; тогава защо те смятат, че ще стане след един милион години? Тъй като живото създание трябва да се появи наведнъж – внезапно, с всички свои части – за да оцелее, няма значение колко векове натрупваме; нищо няма да стане!

Да кажем, че животът е започнал в тази морска вода в някоя година в миналото – „защото пясъкът и водата са били там достатъчно дълго” – е само пожелателно мислене и нищо повече. Определено не е научно да си въобразяваме, че може би е станало когато никой не го е наблюдавал. Няма данни днес да има самозараждащ се или еволюиращ живот, или да го е имало някога, или да може да стане някога.

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ, ТОЛКОВА ПО-МАЛКА ВЕРОЯТНОСТ - В главата „Произход на живота” в книгата Физика и химия на живота, *Дж. Уолд казва, „Дали времето върши чудеса?” След това той обяснява нещо, което вие и аз бихме искали да запомним: Ако вероятността за определено събитие е само 1/1000 (един път на хиляда), и имаме достатъчно време да повтаряме опитите много пъти, вероятността то да се случи продължава да остава само едно на хиляда. Това е защото вероятностите нямат памет!

Но *Уолд продължава нататък. Той обяснява, че ако се направят достатъчно много опити – цялостната вероятност за случване на събитието ще продължи да намалява! Ако го опитаме хиляда пъти и то не се случи нито веднъж, и след това го опитаме още хиляда пъти и то пак не се случи, тогава вероятността то да стане продължава да намалява. Ако го опитаме един милион пъти – и то все още не се е случило – тогава вероятността то да се случи е намаляла на по-малко от един път на милион! Идеята тук е, че времето никога не работи в полза на събитие, което не може да стане!

Може ли времето да променя камъни в ракуни, вода в пуйки или пясък в риба? Може ли времето да изобрети човешките хормони, телескопичното око на орела или да направи Луната да обикаля около Земята? Може ли да увеличава сложността и да изобретява нови организми?

Истината е, че колкото повече време минава, толкова повече е разпадането, и толкова по-малка е вероятността еволюцията да се случи.

*Бернал от университета Макгил обяснява теорията на еволюционистите за това как са станали произходът и еволюцията на живота:

„Можем да си представим живота като вода държана на правилната температура в правилната атмосфера при правилната светлина за дълги периоди от време.”—*J. O. Bernal, цитирано в *N. J. Bernal, You and the Universe (1958), p. 117.

Противно на това, двама от водещите еволюционни учени на Англия, *Хойл и *Викрамасинхе, работейки независимо един от друг, стигат до извод различен от извода на Бернал: Вероятността животът да се е самозародил от нежива материя във вселената е на практика нула! (*Fred Hoyle and *C. Wickramasinghe, Evolution from Space). Един от тези изследователи е агностик, а другият е будист, но на основата на своите анализи и двамата решават, че произходът на живота изисква той да е бил създаден от Бог.

London Daily Express (August 14, 1981) поставя заключението на тези двама учени в заглавие: „Двама скептични учени разсъждават заедно и достигат до удивително заключение: Трябва да има Бог.” В своята книга *Хойл и *Викрамасинхе заключават, че вероятността за зараждането на живот от еволюционни процеси където и да е във вселената е също толкова смислена, колкото и вероятността да получим напълно действащ Боинг 747 от торнадо минаващо през бунище (*Fred Hoyle, Science, November 12, 1981, p. 105). Съоткривателят на молекулата на ДНК казва следното:

„Честният човек, въоръжен с цялото налично досега познание, може само да заяви, че в известен смисъл днес произходът на живота изглежда почти чудо, толкова много са условията, които е трябвало да бъдат изпълнени, за да може животът да започне.”—*Francis Crick, Life Itself: Its Origins and Nature (1981), p. 88.

РЕАЛНО ВРЕМЕ ИЛИ ТЕОРЕТИЧНО ВРЕМЕ – Много от това говорене за „милиони години” е против фактите. Еволюционните учени ни казват, че миналото се простира на милиарди години съществуване на живота на Земята. Казват ни, че човекът е бил тук в продължение на повече от един милион години. Това е теорията, но фактите казват съвсем друго. Когато разгледаме тези факти, както са налични от различни изследвания на древността, откриваме, че записаната история се простира само няколко хиляди години назад. Преди това време нямаме абсолютно никакво потвърждение от кой да е научен метод за датиране. (Още данни за това ще намерите в глави 4 и 13, Възрастта на Земята и Древният човек.)

Ако човешките същества са били на тази планета в продължение на повече от един милион години, както теоретизират еволюционистите, тогава трябва да имаме голямо количество сгради и писмени паметници, простиращи се поне 500,000 години назад.

ДЕФЕКТНИ МЕТОДИ ЗА ДАТИРАНЕ – Еволюционистите се опитват да докажат дълги епохи от време чрез определени теоретични методи за датиране. Но когато анализираме тези методи за датиране, откриваме, че всеки един от тях е доста дефектен и изключително ненадежден.

Освен известните същностни слабости в допусканията и методологията (които ще започнем да разглеждаме малко по-долу), ние дори не можем да проверим тези дати обективно. Дори датирането с уран не може да бъде потвърдено.

Освен записаната история, която се простира не повече от няколко хиляди години назад в миналото, ние нямаме начин да проверим предполагаемата точност на теоретичните методи за датиране. Всъщност дори методите за датиране не потвърждават методите за датиране! Всички те дават различни дати! С много редки изключения, те винаги се разминават!

Има множество много конкретни проблеми с тези методи за датиране. В следващата глава ще научим, че има толкова много източници на възможни грешки или неправилни тълкувания в радиометричното датиране, че повечето дати биват отхвърлени и никога не се използват! Използват се само онези, които имат някакво подобие едни с други – и по-важно, с теорията от 19 век.

Някои хора смятат, че различните методи за датиране (уран, въглерод 14 и т.н.) могат да бъдат проверени по скалните пластове и вкаменелостите, или обратното. Но и това не е вярно. Геологичната колона и приблизителните епохи на всички пластове с вкаменелости са били определени много преди някой да е чул или мислел за радиоактивно датиране. Няма връзка между двете теории и между датите, които те дават. Още информация за това ще дадем в глава 12, Вкаменелости и слоеве.

ДЪЛГИТЕ ЕПОХИ СА НЕОБХОДИМИ - В продължение на почти два века еволюционистите са знаели, че тъй като няма доказателство, че еволюцията се е случила в миналото, и няма доказателства тя да става днес, те ще трябва да допуснат дълги епохи като средството, чрез което тя се е случила!

В своята книга, The Science of Biology (с. 636), *Вайш ни казва, че до началото на осемнадесети век еволюционистите „са осъзнавали, че всяка идея за еволюция изисква достатъчно стара земя; и те се заели да изчислят тази възраст.” Дългите епохи са били резултат от пожелателно мислене.

Самият *Дарвин е осъзнавал проблема.

„Вярата, че видовете са непроменими образувания, е почти неизбежна, ако историята на света се приема да има кратка продължителност.”—*Charles Darwin, Origin of the Species (conclusion to the second edition).

Това изречение има смисъл. *Дарвин го казва, тъй като няма свидетелство еволюцията да се е случила по кое да е време в записаната история. Еволюцията не би могла да се е случила в миналото, освен ако Земята не е съществувала дълго време. Но има категорични доказателства, че нашата планета не е на повече от 6000-10,000 години (виж глава 4, Възрастта на Земята). И когато изследваме всички факти, възрастта на Земята отива повече към 6000, отколкото към 10,000 години.

Нужни са научни данни за датиране, за да се докажат дългите епохи. Но няма такива данни. Всички неисторически методи за датиране са ненадеждни. Именно това ще научим в главите за Неточни методи за датиране и Вкаменелости и слоеве.

Дарвинистите твърдят, че нашата планета е на възраст 5 милиарда години. Еволюционните теоретици отчаяно се нуждаят от дълги времеви епохи; защото винаги когато се сблъскат с фактите опровергаващи възможността за еволюционните процеси, те могат да отговорят, „Ами ако имаме достатъчно време, може би ще могат да са случат.” Иронията е в това, че дори земята да беше на трилиони трилиони години, еволюцията пак не би могла да се случи. Главите за ДНК и белтъци, Мутации и Природните закони ясно ще покажат, че произходът на живота и еволюцията на видовете не могат да се случат и за милиард трилиона трилиона години!

Първо, дългите времеви епохи не могат да ДОКАЖАТ еволюцията; и второ, дългите времеви епохи не могат да ПРОИЗВЕДАТ еволюция. Еволюционните процеси – преобразуване от един вид форма на живот в друг – са невъзможни и в кратък, и в дълъг период от време.



ГЛАВА 5 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
ПРОБЛЕМЪТ С ВРЕМЕТО

  1. Еволюционистите гледат на времето така, като че ли то има чудодейни качества. Могат ли дългите времеви епохи да произведат събитие, което не може да се случи? Това е добра тема за обсъждане в клас.

  2. Хойл казва, че еволюцията е също толкова вероятно, колкото е вероятно торнадо в сметище да произведе напълно действащ Боинг 747. Изчислете дължината на времевите епохи необходима за произвеждане на този самолет от непрекъсната поредица от торнада.

  3. Какво има предвид *Уолд, когато казва, че колкото повече време минава, толкова по-малко вероятно е еволюцията да се случи?

  4. Ако едно невъзможно събитие (например мръсна вода да се превърне в животно, или риба да изпълзи от водата и да се промени в жаба) не може да се случи за една година, защо да очакваме, че ще може да се случи за един милион години? Не трябва ли такова събитие да се случи в живота на едно отделно създание? В рамките на този живот, може ли създанието да промени всичките си органи, да си намери партньор също като себе си, и да произведе потомство?

  5. Според вас еволюционната теория на научни факти ли е основана, или на измислици?



ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Листната мравка строи гнезда от съшити листа. Тя взема една от своите ларви-бебета, внимателно я държи в челюстите си, и изстисква малко течност от бебето – като лепило за залепване на листата.





The Evolution Cruncher
Copyright © 2001 Vance Ferrell
превод Copyright © 2009 Божидар Маринов