Глава 21

АРХЕОЛОГИЧНО ДАТИРАНЕ

Египетските и други дати правят археологичните находки да се съгласяват с Библията

Тази глава е основана върху стр. 1069-1087 от Other Evidence (том трети от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 46 изявления от учени. Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

Креационистките книги обикновено са дълбоко съсредоточени върху защита на шестдневното сътворение на света от Битие 1, както и световния Потоп в Битие 6 до 9. В тази книга ние отбелязахме многократно, че научните данни изобилно потвърждават тези двете големи исторически събития.

Но има и друга страна на потвърждаването на Библията, която обикновено бива пренебрегвана: историческото датиране на вековете след Потопа. Светските хуманисти пренебрегват и тълкуват неправилно данните, опитвайки се да преместят древната история с хиляди години назад. Тяхната цел е да противоречат на библейското датиране, за да подкопаят доверието в учението на Библията.

Има изобилни данни показващи, че най-ранните случаи на човешка цивилизация са в Близкия изток. Такива данни са няма свидетелство за факта, че Ковчегът се е спрял там. (“Араратските планини” в Битие 8:4, 16 са на съвсем късо разстояние на северозапад от Плодородния полумесец.) Експерти в изучаването на древни писмености са открили, че най-ранните именници на царе също са от този регион, включително Египет.

Ключът към правилното тълкуване – или неправилното тълкуване – на археологичните находки се намира в датирането на Близкия изток; защото след Потопа хората най-напред са се умножили по население в Плодородния полумесец, и оттам са заселили Египет. Днес всички археологически дати са основани на изводи относно египетската хронология.

На нашия уебсайт ще намерите внимателен анализ на близкоизточното археологическо датиране; оттам ще научите, че има огромно прикриване на данни.

Поради това прикриване археологическите открития направени в Египет, Палестина, Йордания, Ирак, Иран, Турция и средиземноморските острови са датирани и тълкувани неправилно.

Тъй като мнозинството от средствата за археологически изследвания са контролирани от светски хуманисти, писаните доклади обобщаващи заключенията от разкопките съдържат неправилни дати. От средата на 20 век досега археологическите данни биват изопачавани за да подкопават свидетелствата за хора, места и събития споменати в Библията.

Систематичното неправилно тълкуване на близкоизточните дати води до прилагане на откритията към неправилни времеви периоди. Системата на датиране е внимателно променена така че събитията в Близкия изток да не съвпадат с историята в Стария Завет.

На основата на библейските данни, датата на Потопа е определена между 4500 и 2300 пр. Хр. На основата на внимателен анализ, авторът на тази книга вярва, че Потопът се е случил през 2348 пр. Хр. Тази година, 2348 пр. Хр., отговаря приблизително на 1656 AM (anno mundi, “от основаването на света”), или около 1,656 години след Сътворението.

За по-малко от век след Потопа, Египет бива заселен и е установено първото царство в него.

В действителност, археолозите имат нужда от Библията. Тя е най-старата историческа книга в света. Археолозите работят при много трудни условия и се нуждаят от точни исторически сведения.

Ето единадесет основни проблема на съвременната археология:

1. Разкопките отнемат време. При сегашния темп, разкопките само на Хазор ще отнемат 800 години.

2. Обикновено много малка част от дадено място бива разкопавана, и много рядко разкопките стигат до самата скална основа.

3. Находките са твърде несигурни. Много неща не биват откривани просто защото са изгорели или изгнили.

4. Дори редките находки на документи са често неразчетени или датирани неправилно, според неправилна египетска хронология.

5. Само около 200 от общо 5,000 места в Израел и Йордания са разкопани, и по-малко от 50 от тях са сериозни разкопки.

6. Както в Хесвон, понякога археолозите не знаят какво точно разкопават, и затова тълкуват резултатите неправилно.

7. Предразсъдъците пречат на археолозите да достигнат до истината. Всички разкопки в Моав и Амон са тълкувани неправилно защото е прието за даденост, че не е възможно тези два народа да са съществували толкова рано.

8. По-малко от 5% от намерените документи биват публикувани в рамките на 10 години след откриването; повечето документи никога няма да бъдат публикувани.

9. Преобладава униформисткото мислене. Теорията е, че слой седименти с дебелина един метър задължително отнема двойно повече време за отлагане от слой, който е половин метър.

10. Датите са основани на парчета керамика; а стиловете керамика са основани на неправилна египетска хронология.

11. Директорът на експедицията и организацията, която го финансира, решават какви ще са изводите.

Ето какво ще намерите в главата “Археологическо датиране” на нашия уебсайт:

Значението на археологията. Опитът да бъде свързан дарвинизмът с археологическото датиране. В действителност, експертите непрекъснато снижават възрастта на Първата египетска династия. Защо Библията е важен исторически документ. Именниците на египетските царе на Мането и проблемите с тях. Изследванията на *Великовски и Курвил. Събитията след Потопа [много интересно четиво]. Прикриването на резултатите от радиовъглеродно датиране. Писмата и отговорите на *Великовски. Още проблеми с радиодатирането. Точността на датирането по слънчеви затъмнения. Проблемът с датирането по египетски частични затъмнения. Теорията за “Сотическия цикъл.” Измамата на “астрономически поправеното” египетско датиране. “Изгревът на Сотис” и сериозните проблеми с теориите. Плюс приложение с изследване на “Погребалните могили в Близкия изток.”

Снижаване на датите – Най-ранната египетска дата е началото на първата египетска династия. Първият цар е бил Менес. В своята книга Богове, гробове и учени, Серем ни казвам, че датата определена за това най-ранно събитие в Египет, изчислена от много учени, бива постепенно снижавана с течение на времето: Шамполион: 5867 пр. Хр. / Лесьор: 5770 пр. Хр. / Бох: 5702 пр. Хр. / Унгер: 5613 пр. Хр. / Мариет: 5004 пр. Хр. / Бругш: 4455 пр. Хр. / Лаут: 4157 пр. Хр. / Шаба: 4000 пр. Хр. / Лапсиус: 3890 пр. Хр. / БунсенМ 3623 пр. Хр. / Брестед: 3400 пр. Хр. / Георг Щайндорф: 3200 пр. Хр. / Едуард Майер: 3180 пр. Хр. / Уилкинсън: 2320 пр. Хр. / Палмър: 2224 пр. Хр.

Понастоящем тази най-ранна египетска дата се приема за 3100 пр. Хр., като някои смятат за по-правилно 2900 пр. Хр.

“В продължение на само един век изследвания, най-ранната дата в египетската история – обединението на Египет при цар Менес – се срина от 5876 до 2900 пр. Хр., и дори тази последна дата не е установена със сигурност. Всъщност имаме ли някакви сигурни дати въобще?”—Johannes Lehmann, The Hittites (1977), p. 204.

Датите на Сътворението и Потопа – Тук трябва да споменем, че датата на шестдневната седмица на Сътворението е изчислявана различно от креационистите между 8000 и 4000 пр. Хр. В следствие на научните данни представени в тези книги, авторът я поставя приблизително около 4000 пр. Хр.; 4004 пр. Хр. би било точно 4,000 години преди раждането на Христос.

Датата на Потопа се смята между 4500 и 2300 пр. Хр. В следствие на данните представени в тази книга, авторът я определя на 2348 пр. Хр.

Разбира се, и двете дати са твърде консервативни; но те са в съгласие с данните от природата и с Библията, която е най-точния древен исторически документ известен на човечеството. Годината 2348 пр. Хр. би съответствала на 1656 от Сътворението.

Около век след края на Потопа Египет е бил заселен и е било установено първото царство.

Но сегашната историческа наука, основана на неправилна теория за египетската хронология и ненадеждни данни от въглерод-14, се опитва да направи археологическите находки да противоречат на библейския разказ за древните събития. Например:

Стените на Ерихон – Първите разкопки на Ерихон от Гарстанг разкриват, че стените са били “паднали навън.” Гарстанг датира стените по времето на атаката срещу града от Исус Навиев, според разказа в Исус Навиев 6. Гарстанг също открива, че ранното ниво на Ерихон, по времето на падането на стените, е било по-дълбоко от нормалното и е било изгоряло. Очевидно това, което е станало, е, че вместо градът да бъде плячкосан, той е бил изгорен с всичките вещи в него. Това би направило нивото по-дълбоко от нормалното. (Спомнете си, че само един човек, Ахан, взе плячка от града.) Следователно, резултатите от разкопките на Ерихон съвършено съвпадат с библейския разказ.

Но след това хуманистите поемат контрола над археологическите разкопки.

Когато Катлийн Кениън започва своите разкопки при Ерихон през 50-те, тя разкопава само един малък участък – и след това авторитетно заявява, че Гарстанг е сбъркал; стените датират от време, което не може да се съгласи с библейския разказ. Но датите на Кениън са основани на допускания основани на погрешна египетска хронология. Защо учените възприемат мнението на Кениън относно възрастта на стените на Ерихон като толкова точно, когато проблемът със стените на Гезер, датирани по същата погрешна хронология, продължава да е в пълен хаос и без никакво решение?

Място и датиране на Содом – Когато се стига до разкопаване на хълм до южния край на Мъртво море, сред археолозите е имало голямо безпокойство дали точно този хълм трябва да се счита за древния Содом. Ако този библейски разказ бъде потвърден, последствията няма да са добри за съвременния либерален свят, с неговото възприемане на практиките в древен Содом.

За по-обширно изследване на проблема препоръчваме да отидете на нашия уебсайт и да прочетете главата “Археологическо датиране.”

“Ако дадена дата от радиовъглероден тест подкрепя нашите теории, ние я поставяме в основния текст. Ако не им противоречи напълно, поставяме я в бележка под линия. Ако противоречи напълно, просто я изхвърляме.”—*Professor Brew, цитиран в J. O. D. Johnston, “Problems of Radiocarbon Dating,” in Palestine Exploration Quarterly 105, p. 13 (1973).

“Възприетите понастоящем абсолютни хронологии на близкоизточните цивилизации през трето и второ хилядолетие пр. Хр. разчитат в крайна сметка на сотическия метод за датиране. Египетската хронология е отделена от другите като ‘себе-датирана,’ а другите цивилизации от същия период се датират според нея. Курвил и Великовски привеждат много силни аргументи против верността на сотическия метод за датиране.”—David J. Tyler, “Radiocarbon Calibration: Revised,” in Creation Research Society Quarterly, June 1978, p. 20.

НАМЕРЕНИ СА НЕВКАМЕНЕНИ КОСТИ ОТ ДИНОЗАВЪР – През 1961 петролен геолог намира голямо находище на кости в северозападна Аляска. В него има кости на динозаври с патешки човки, динозаври с рога, големи и малки месоядни динозаври. Уилиям Клемънс и други учени от Калифорнийския университет в Бъркли и университета на Аляска започват да изследват находището. На учените са нужни 20 години за да приемат, че това наистина са кости на динозаври. Първото съобщение е публикувано през 1985 (Geological Society of America Abstract Programs, Vol. 17, p. 548). Веднага след това е публикувана друга статия описваща находището и удивителното състояние на костите (Kyle L. Davies, “Duckbill Dinosaurs [Hadrosauridae, Ornitischia] from the North Slope of Alaska,” Journal of Paleontology, Vol. 61, No. 1, pp. 198-200).

Проблемът е, че тези кости са все още в забележително прясно състояние. Те не са вкаменени. От динозавърските кости дори бива извлечен белтъкът остеокалцин. Тъй като дълговерижните белтъци естествено се разпадат, такова откритие потвърждава скорошна дата за тези вкаменелости (New Scientist, October 31, 1992, p. 18).

Запазването в относително свежо състояние за повече от 25,000 години е доста невероятно. Очевидният извод е, че тези кости са били положени в относително скорошни времена. Това находище на кости е удивително свидетелство, че времето на динозаврите не е било преди милиони, а само преди няколко хиляди години.

В ДИНОЗАВЪРСКИТЕ КОСТИ СА НАМЕРЕНИ НЕВКАМЕНЕНИ КРЪВНИ КЛЕТКИ – През 1990 биват намерени костите на прекрасно запазен тиранозавър. Когато са донесени в лабораторията на щатския университет на Монтана, изследователите забелязват, че “някои части дълбоко в дългата кост не са напълно вкаменени” (M. Schweitzer and T. Staedter, “The Real Jurassic Park,” Earth, June 1997, pp. 55-57).

Мери Швайцер и нейните сътрудници се редуват да наблюдават през микроскопа тънък отрязък от тази динозавърска кост, пълна с кръвоносни капиляри. Тя пише:

“Лабораторията се изпълни с шум на удивление, защото аз бях фокусирала лещите върху нещо вътре в съдовете, което никой от нас не беше забелязал преди: малки кръгли предмети, прозрачни, с тъмна среда. Един колега ги погледна и извика, ‘Това са червени кръвни телца! Това са червени кръвни телца!’”—Ibid.

Тогава Швайцер се обръща към своя началник, известен археолог, “Динозавъра” Джак Хорнър.

“ ‘Не мога да повярвам,’ казва тя, ‘В края на краищата костите са на 65 милиона години. Как е възможно кръвни телца да оцелеят толкова дълго?’ ‘Какво ще кажеш да се опиташ да докажеш, че те НЕ са червени кръвни телца,’ отговаря Хорнър.”—Ibid.

Тя се опитва да го направи. Резултатът? “Все още нямаме успех” (Ibid.).

Свидетелството, този хемоглобин (носещ кислород белтък, който дава червения цвят на кръвта), е оцеляло – и това хвърля огромни съмнения върху теорията за “милиони години.”

Ето го свидетелството:

Тъканта е оцветена в червенокафяво, цвета на хемоглобина, както е била и течността извлечена от тъканта на динозавъра. Хемоглобинът съдържа молекули хем. Когато през мострите биват прекарани с лазер определени светлинни честоти, биват открити рефракции уникални за хема. Тъй като хемът съдържа желязо, той реагира на магнитни полета различно от други белтъци. Извадки от мострата реагират по същия начин както съвременни мостри от хемоглобин. За да е сигурно, че мострите не са били замърсени с бактерии съдържащи хем (макар че бактериите не съдържат хемоглобин), извадки от мострата са били инжектирани на плъхове. Кръвта на плъховете не формира никакви антитела, което показва, че не е имало бактерии.

Процесът на биохимично разлагане започва малко след смъртта. Тези клетки е трябвало отдавна да са се разпаднали – освен ако не са на няколко хиляди години.

---

ГЛАВА 21 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
АРХЕОЛОГИЧЕСКО ДАТИРАНЕ

1. Тази глава не е пряко свързана с еволюционното учение, а с датирането на историята на древността. Защо тогава е важна тази глава?

2. В началото най-ранната египетска дата е била определена на почти 6000 пр. Хр. Постепенно тя бива понижавана. Какви са изчисленията за нея днес? Ка се отнася към консервативната преценка за датата на Потопа? Запомнете наизуст консервативните дати за Потопа и Сътворението.

3. Избройте 5 от 11-те причини защо съвременното археологическо дело е объркано и неточно в изводите си.

4. Напишете доклад върху стените на Ерихон и датирането на Содом, като пример за предразсъдъци в археологическите находки.

5. Напишете доклад върху Мането и надеждността на неговия именник на царете.

6. Напишете доклад върху изследванията на Великовски и Курвил върху датирането на древната история.

7. Напишете доклад върху разселването от Ковчега в Месопотамия и случая с Вавел.

8. Напишете доклад върху заселването на Египет.

9. Напишете доклад върху прикриването на истината относно радиовъглеродното датиране.

10. Напишете доклад върху датирането по слънчеви затъмнения.

11. Напишете доклад върху сотическия цикъл.

12. Напишете доклад върху “изгрева на Сотис” и проблемите със свързаната с него теория.

13. Напишете доклад върху трите египетски сезона и втория египетски календар.

14. Напишете доклад върху изводите относно Мането, датирането по затъмнения, Сотис и изгрева на Сотис.

15. Напишете доклад върху близкоизточните погребални могили.