Глава 1

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ

Как съвременната наука се оказа в този проблем

Тази глава е основана върху стр. 895-934 (History of Evolutionary Theory) и 1003-1042 (Evolution and Society) от Other Evidence (том трети от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 318 изявления от учени. В приложението към тази глава ще намерите тези изявления, заедно с много повече, на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

Тази глава е много съкратена, и пропуска много, много цитати от учени, историци и еволюционисти.

ВЪВЕДЕНИЕ

Въведение: Еволюцията на звездите е основана върху схващането, че нищото може да се взриви и да произведе всички звезди в света. Еволюцията на живота е основана върху двете свързани теории на спонтанното зараждане и ламаркизма (наследяването на придобитите характеристики); въпреки че те остават основата на биологичната еволюция, и двете са опровергани от учените преди повече от един век.

Науката е изучаване на природния свят. Благодарни сме на многото посветени учени, които работят усилено, подобрявайки нашия живот. Но в тази книга ще научим, че техните открития не са донесли смислени доказателства подкрепящи еволюционната теория.

Предпоставките са важни. Те са схващания, чрез които биват тълкувани научните факти. В продължение на повече от един век се полагат усилия за обясняване на научните открития чрез една теория от средата на 19 век, известна като „еволюция.” Тя е формирала основата на много теории. Но никоя от тях не е основана върху научни факти!

Да ги повторим отново, ето ги двете предпоставки, върху които са основани различните теории за еволюцията:

1 – Това е еволюционната формула за правене на вселена:

Нищо + нищо = два елемента + време = 92 природни елемента + време = всички физически закони и напълно подредена вселена от галактики, система, звезди, планети и спътници, обикалящи в съвършено равновесие и ред.

2 – Това е еволюционната теория за правене на живот:

Кал + вода + време = живи същества.

Еволюционистите теоретизират, че горните две формули могат да направят всичко около нас да възникне само – с изключение на направените от човека неща, като автомобили или сгради. Сложни неща като дървени кутии с гвоздеи в тях изискват мислене, интелигентност и внимателно майсторство. Но всичко друго около нас в природата, като колибри или човешкото око, е обявено за резултат от случайни грешки, произволен хаос и време. Нямате нужда дори от суровини, за да започнете. Те също се правят сами.

Как започва цялата тази безсмислица? Ще започнем тази книга с кратък преглед на съвременната история на еволюционната теория.

Но нека не забравяме, че макар да е безсмислена, еволюционната теория е засегнала силно – и е повредила – човечеството през 20 век. Ще продължаваме ли да позволяваме това да става и в 21 век? Общественото и моралното въздействие, което еволюционните схващания са упражнили върху съвременния свят, е било ужасно.

Моралът и етичните стандарти са силно снижени. Децата и младежите биват учени в училищата, че са развита форма на животни; няма морални принципи. Тъй като са просто животни, те трябва да правят каквото искат. Личното оцеляване и успех идват само чрез съревнование, борба, и прегазване на другите.

Ето кратък преглед на някои от хората и събитията в историята на съвременната еволюционна теория. Но това е само бегъл поглед. Ще намерите много повече като четете нататък в тази книга. И всичко това е увлекателно четиво!

В тази глава са изброени само няколко неща, но те са достатъчни за да ви дадат добър увод към останалата част на книгата.

1 – Учени през 18 и 19 век

Преди средата на 19 век учените са били изследователи, които са вярвали твърдо, че цялата природа е направена от Върховен Създател. Тези пионери, които са положили основите на съвременната наука, са били креационисти. Те са били хора с гигантски интелект, които е трябвало да се справят с големи трудности в своята работа. Те са били изследователи, които са работели усилено.

Обратно на това, философите са си седели без да се вдигат от своите удобни кресла, и са теоретизирали относно всичко, докато учените са продължавали своята работа без да им обръщат внимание.

Но през 19 век настъпва промяна, когато философите се опитват да придобият контрол над научната дейност и да потиснат изследванията и откритията, които биха опровергали техните теории. Днешните еволюционисти енергично защитават ненаучните теории, които те са измислили преди повече от век.

Уилям Пейли (1743-1805) в своята класическа книга от 1802, Естествена теология, обобщава възгледа на учените. Той твърди, че внимателно устроените структури, които виждаме в живия свят, ясно сочат към Създател. Ако видим часовник, знаем, че е имал проектант и производител; би било глупаво да предполагаме, че се е направил сам. Това е „аргументът на устройството.” Всичко около нас е светът на природата, и над главите нощем има вселена от звезди. Можем да пренебрегваме онова, което е там, или да му се подиграваме, но нашите подигравки не променят реалността. Един водещ атеистичен учен в наши дни, *Фред Хойл, пише, че макар да не е трудно да бъде опроверган дарвинизмът, онова, което Пейли казва, очевидно не може да бъде опровергано (*Fred Hoyle and *Chandra Wickramasinghe, Evolution from Space, 1981, p. 96).

Забележителен факт е, че основата на еволюционната теория е била унищожена от седем научноизследователски открития – много преди *Чарлс Дарвин да публикува теорията.

Карл Линей (Каролус Линеус, 1707-1778) е бил учен, който класифицира огромен брой живи организми. Ревностен креационист, той ясно вижда, че няма междинни видове. Всички видове растения и животни са конкретни категории, различни един от друг. Вътре във вида са възможни разновидности, и има много подвидове. Но няма преходни форми от един вид към друг (*R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 276).

Първият закон на термодинамиката (1847). Хайнрих фон Хелмхолц формулира закона за запазване на енергията: Общата сума на цялата материя винаги остава същата. Този закон опровергава няколко страни на еволюционната теория. *Айзък Азимов го нарича „най-фундаменталното обобщение относно вселената, което учените някога са успели да направят” (цитирано в *Isaac Asimov, “In the Game of Energy and Thermodynamics You Can’t Even Break Even,” Journal of Smithsonian Institute, June 1970, p. 6).

Вторият закон на термодинамиката (1850). Р. Ю. Е. Клаузиус формулира закона за ентропията: Всички системи се стремят към математически най-вероятното състояние и в крайна сметка стават напълно случайни и дезорганизирани (*Harold Blum, Time’s Arrow and Evolution, 1968, p. 201). С други думи, всичко се разваля, изхабява и разпада (*R. R. Kindsay, “Physics: to What Extent is it Deterministic,” American Scientist 56, 1968, p. 100). Този закон напълно унищожава еволюционната теория, че простото еволюира в сложно. Анщайн казва, че двата закона са най-непроменимите закони, които той познава (*Jeremy Rifkin, Entropy: A New World View, 1980, p. 6).

Намерена е жената от Гваделупа (1812). Това е неоспоримо засвидетелствана находка, която е в Британския музей от повече от век. На френския карибски остров Гваделупа е намерен напълно човешки скелет в огромна варовикова плоча, определена от съвременните геолози на възраст 28 милиона години. (Могат да бъдат цитирани и още примери.) Човешки същества, точно като хората живеещи днес (но понякога по-едри), са били намирани в много дълбоки нива на земните слоеве.

Грегор Мендел (1822-1884) е бил креационист, който е живял и работил близо до Брун (днес Брно) в Чехия. Бил е учител по природни науки и математика. За разлика от теоретизаторите, Мендел е бил истински учен. Той е развъждал градински грах и е изследвал последствията от кръстосване на различни разновидности. Започвайки своята работа през 1856, той я завършва за осем години. През 1865 публикува своите изследвания в Списанието на Брунското общество за изучаване на природни науки. Списанието е било разпространявано в 120 библиотеки в Европа, Англия и Америка. Но неговите изследвания са били напълно пренебрегнати от научната общност, докато биват преоткрити през 1900 (*R. A. Fisher, “Has Mendel’s Work Been Rediscovered?” Annals of Science, Vol. 1, No. 2, 1936). Неговите опити ясно показват, че един вид не може да се преобрази в друг вид. Съществува генетична преграда, която не може да бъде прескочена. Делото на Мендел полага основите на съвременната генетика, и неговите открития ефективно унищожават основата за съвременната еволюция (*Michael Pitman, Adam and Evolution, 1984, pp. 63-64).

Луи Пастьор (1822-1895) е бил друг истински учен. В процеса на изследване на ферментацията, той извършва своя известен експеримент от 1861, в който опровергава теорията за спонтанното самозараждане. Животът не може да възникне от неживи материали. Този експеримент е бил много важен; защото до това време мнозинството от учените са вярвали в спонтанното самозараждане. (Смятали са, че ако куп стари дрехи бъде оставен в ъгъла, от него ще се зародят мишки! Доказателството е, че ако по-късно се върнем при дрехите, в тях често намираме мишки.) Пастьор заключава от своя опит, че само Бог може да създава живи създания. Но съвременната еволюционна теория продължава да се основава върху отживялата теория опровергана от Пастьор: спонтанно самозараждане (живото възниква от неживото). Защо? Защото това е единствената основа, върху която може да се основава еволюцията. Както *Адамс отбелязва, „С опровергаването на спонтанното самозараждане [от Пастьор], биолозите биват оставени без никаква теория за произхода на живота” (*J. Edison Adams, Plants: An Introduction to Modern Biology, 1967, p. 585).

Аугуст Фридрих Леополд Вайсман (1834-1914) е бил немски биолог, който опровергава схващането на *Ламар за „наследяването на придобитите характеристики.” Той е запомнен предимно като ученият, който реже опашките на 901 млади мишки в продължение на 19 последователни поколения, и все пак всяко ново поколение се ражда с нормална опашка. Опашките на последното поколение, съобщава той, са били също толкова дълги както опашките на първото поколение. Вайсман също провежда други експерименти, които подкрепят неговото опровержение на ламаркизма. Неговите открития, заедно с факта, че обрязването на еврейските мъже в продължение на 4,000 години не е засегнало краекожието, обрича теорията на смърт (*Jean Rostand, Orion Book of Evolution, 1960, p. 64). Но ламаркизмът продължава днес като прикрита основа на еволюционната биология. Например, еволюционистите продължават да преподават, че жирафите продължавали да си протягат вратовете за да достигнат по-високите клони, така че техните вратове станали по-дълги! В една по-късна книга *Дарвин изоставя естествения отбор като неприложим, и се връща към ламаркизма като причина за никога не наблюдаваната промяна от един вид в друг (*Randall Hedtke, The Secret of the Sixth Edition, 1984).

Ето кратък частичен преглед на онова, което истинските учени са постигнали през 18 и 19 век. Всички те са били креационисти:

Луи Агаси (1807-1873): ледникова геология, ихтиология.

Чарлс Бабидж (1792-1871): статистически таблици, изчислителна машина, основи на компютърната наука.

Франсис Бейкън (1561-1626): научен метод за изследвания.

Робърт Бойл (1627-1691): химия, газова динамика.

Сър Дейвид Брюстър (1781-1868): оптична минералогия, калейдоскоп.

Жорж Кювие (1769-1832): сравнителна анатомия, палеонтология на гръбначните.

Сър Хъмфри Дейви (1778-1829): термокинетика.

Жан Анри Фабр (1823-1915): ентомология на живите насекоми.

Майкъл Фарадей (1791-1867): електрически генератор, електромагнити, теория на полетата.

Сър Джон Флеминг (1849-1945): електроника, термичен клапан.

Джоузеф Хенри (1797-1878): електромотор, галванометър.

Сър Уилям Хершел (1738-1822): галактическа астрономия, двойни звезди.

Джеймс Джаул (1818-1889): обратима термодинамика.

Лорд Уилям Келвин (1824-1907): абсолютна температурна скала, енергия, термодинамика, трансатлантически кабел.

Йохан Кеплер (1571-1630): механика на небесните тела, ефемериди, физическа астрономия.

Карл Линей (1707-1778): класификационна система, систематична биология.

Джоузеф Листър (1827-1912): антисептична хирургия.

Матю Мори (1806-1873): хидрография, океанография.

Джеймс Максуел (1831-1879): електродинамика, статистическа термодинамика.

Грегор Мендел (1822-1884): генетика.

Самюъл Морз (1791-1872): телеграф.

Айзък Нютон (1642-1727): изчислителна математика, динамика, закон за гравитацията, огледален телескоп.

Блез Паскал (1623-1662): хидростатика, барометър.

Луи Пастьор (1822-1895): бактериология, закон за биогенезата, пастьоризиране, ваксини и имунизация.

Сър Уилям Ремзи (1852-1916): инертни газове, изотропна химия.

Джон Рей (1627-1705): естествена история, класификация на растения и животни.

Джон Рейли (1842-1919): пространствен анализ, моделен анализ.

Бенхард Риман (1826-1866): неевклидова геометрия.

Сър Джеймс Симпсън (1811-1870): хлороформ, гинекология.

Сър Джордж Стоукс ((1819-1903): механика на флуидите.

Рудолф Вирхов (1821-1902): патология.

2 – Еволюционисти през 18 и 19 век

А сега ще видим домашните философи. Нито един от тях не се е занимавал с реални изследвания, нито е влизал в научна лаборатория, но те са основали съвременната теория на еволюцията:

*Емануел Сведенборг (1688-1772) е бил експерт по вършене на нищо. В своята книга от 1734, Принципиа, той теоретизира, че бързо въртяща се мъглявина се е развила в нашата система на слънцето и планетите. Той твърди, че е получил идеята от духове по време на сеанс. Забележително е, че теорията за произхода от мъглявина идва от такъв източник.

*Граф дьо Бюфон (1707-1788) е бил развратен философ, който като не е бил способен да направи нещо по-добро от делото на Линей, прекарва своето време да го критикува. Той теоретизира, че видовете произхождат един от друг, и от слънцето било отчупено парче, което е станало нашата планета. Както с другите философи, той не представя никакво свидетелство в подкрепа на своите теории.

*Жан-Батист Ламарк (1744-1829) си спечелва слава със своето теоретизиране. Но постига нищо друго, което да има значение. Той полага основата на съвременната еволюционна теория със своето схващане за „наследяване на придобитите характеристики,” на което по-късно се дава названието ламаркизъм. През 1809 издава книга, Philosophie zoologique, в която заявява, че жирафът е придобил своя дълъг врат като го е протягал за да стигне до високите клони, а птиците, които живеели във водата, развили ципести крака. Ако дърпате силно краката си, можете да ги удължите; и ако решите в ума си, можете да направите да ви порасне коса върху плешивата глава, и потомството ви никога няма да бъде плешиво. Това е наука?

*Другият неверен принос на Ламарк към еволюцията е теорията за униформизма. Това е предположението, че всички по-ранни епохи на земята са били точно както днес, спокойни и мирни, без световен Потоп или други големи катастрофи.

*Робърт Чамбърс (1802-1883) е бил спиритуалист, който редовно е викал духове. Като резултат от своето общуване с духове, той пише първата популярна еволюционна книга във Великобритания. Наречена Белези на сътворението (1844), тя е била отпечатана 15 години преди книгата на *Чарлс Дарвин, Произход на видовете.

*Чарлс Лайъл (1797-1875). Също като *Чарлс Дарвин, Лайъл наследява голямо богатство и това му дава възможност да прекарва времето си в теоретизиране. Лайъл издава своята книга Принципи на геологията през 1830-1833, и тя става основата на съвременната теория за утаечните слоеве – въпреки че откритията през 20 век на радиодатирането, радиовъглеродното датиране, липсващите слоеве и обърнатите разседи (стари слоеве намиращи се върху по-нови слоеве) са опровергали теорията.

За да докаже своята теория, Лайъл с готовност е лъжел относно фактите. Той научава, че Ниагарският водопад е ерозирал 11-километров канал от Куинстън, Онтарио, и че ерозира с около 1 м на година. Затова Лайъл удобно променя това на 30 см, което означава, че водопадът е съществувал от 35,000 години! Но Лайъл не казва истината. Ерозия от 1 м на година, при сегашния темп, ще ни върне назад само 7000 до 9000 години – и трябва да се очаква, че точно след Потопа за известно време водопадът ще е имал силно увеличен темп на ерозия. Лайъл е бил близък приятел на Дарвин, и той го подтиква да напише книгата, Произход на видовете.

*Алфред Ръсел Уолъс (1823-1913) е смятан за човека, който развива теорията, която Дарвин публикува. *Уолъс е бил дълбоко въвлечен в спиритизъм по времето, когато формулира теорията в своите Тернатски записки, които *Дарвин с помощта на двама приятели (*Чарлс Лайъл и *Джоузеф Хукър) открадва и издава под свое име. Така *Дарвин, който е бил заможен човек, добива авторските права, които принадлежат на Уолъс, беден теоретик. През 1980 в своята книга, Деликатно уреждане, *Арнълд Бракман доказва, че Дарвин е преписал материала от Уолъс. Било е уредено Дарвин да прочете своя доклад пред Кралското общество в Лондон, докато четенето на доклада на Уолъс бива отложено. Като решава така въпроса за първенството, Дарвин се заема да подготви своята книга.

През 1875 Уолъс открито защитава спиритизма и марксизма, друго доведено дете на дарвинизма. Теорията на Уолъс е следната: Видовете са се променяли в миналото, като всеки вид е възникнал от друг вид по начин, който днес не можем да докажем. Това е именно което учи съвременната еволюция. И въпреки това тя няма повече доказателства в подкрепа на теорията отколкото Уолъс е имал през 1858, когато е измислили теорията, докато е бил болен от треска.

През февруари 1858, докато боледува от жълта треска на остров Тернат в Малагарските острови, Уолъс измисля идеята за „оцеляване на пригодените” като метода, по който видовете се променят. Но това понятие не доказва нищо. Пригодените; кои са те? Които оцеляват най-дълго. Кой оцелява най-дълго? Пригодените. Това е мислене в кръг. Изразът не казва нищо относно еволюционните процеси, още по-малко да ги доказва.

В първото издание на своята книга Дарвин разглежда „естествения отбор” и „оцеляването на пригодените” като различни понятия. До шестото издание на Произход на видовете той смята, че те са едно и също нещо, но че „оцеляване на пригодените” е по-точно название. В една още по-късна книга (Произход на човека, 1871) Дарвин напълно изоставя „естествения отбор” като безнадежден механизъм и се връща към ламаркизма. Дори Дарвин осъзнава, че теорията се разпада. Подкрепящите данни просто не съществуват.

*Чарлс Дарвин (1809-1882) се ражда в богато семейство и има възможността да живее охолен живот. Той следва две години в медицинския факултет на Единбъргския университет, и се отказва. Това е единственото научно образование, което някога е имал. Тъй като е прекарвал времето си в барове с приятели, едва е минавал изпитите си. Дарвин е нямал конкретна цел в живота, и неговият баща е планирал да го уреди на добре платена работа като англикански пастор. Дарвин не възразява против това.

Но влиятелен роднина го урежда на работа като неплатен „натуралист” на кораб, който планира да направи околосветско плаване, Бигъл. Пътуването трае от декември 1831 до октомври 1836.

Интересно е, че след като се въвличат в спиритизъм, определени хора в историята биват обхванати от дълбока омраза към Бога и са водени да измислят зли учения, които унищожават множества хора, докато други влизат във войни, които унищожават милиони. Във връзка с това имаме предвид известни спиритисти като *Зигмунд Фройд и *Адолф Хитлер. Не е много известно, че докато е натуралист на борда на Бигъл, *Чарлс Дарвин бива посветен в чародейството в Южна Америка от местните. По време на пътуванията на кон във вътрешността на страната той взема участие в техните церемонии и в резултат на това с него става нещо. При завръщането му в Англия, макар здравето да се оказва странно отслабено, той прекарва остатъка от живота си работейки върху теории, които унищожават вярата в Създателя.

След като напуска Южна Америка, Дарвин прекарва няколко дни на Галапагоските острови. Там той вижда чинки донесени с вятъра от Южна Америка и приспособени към своята среда, произвеждайки няколко подвида. Той е уверен, че това показва междувидова еволюция (промяна в нов вид). Но те все още си остават чинки. Тази теория относно чинките е главното доказателство за еволюцията, което той донася със себе си в Англия.

Дарвин, който никога не е бил учен, и не е знаел нищо относно практическите подробности на генетиката, се жени за своя първа братовчедка, поради което всичките седем негови деца имат физическия или умствени нарушения. (Едно момиче умира веднага след раждането, друго на 10 години. Неговата най-голяма дъщеря има дълъг период на нервно разстройство на 15-годишна възраст. Трима от синовете му са полуинвалиди, а най-малкият му син се ражда умствено недоразвит и умира 19 месеца след раждането.)

Неговата книга, Произход на видовете, е издадена за първи път през ноември 1859. Пълното заглавие, За произхода на видовете чрез естествен отбор или запазването на пригодените раси в борбата за живот, разкрива порочността на основополагащия възглед; този възглед води пряко до две от най-лошите войни в историята на човечеството.

В своята книга Дарвин разсъждава от теорията към фактите, и дава твърде малко доказателства, за това, което има да каже. Съвременните еволюционисти се срамуват от книгата, с нейните смешни аргументи.

Книгата на Дарвин има нещо, което някои хора искат: ясно, открито, съвременно твърдение в полза на промяна на видовете. Така че въпреки нейните смехотворни несъвършенства, те капитализират върху нея. Ето какво можете да откриете в неговата книга:

Дарвин цитира авторитети, които не споменава. Той многократно казва, че това е „само абстрактно,” и по-късно ще има „по-пълно издание.” Но макар че пише и други книги, колкото и да се опитва, той така и не успява да намери доказателство за своите теории. Никой не го е намерил оттогава.

Когато назове някакъв авторитет, това ще е само някое мнение от писмо. Чести са изразите показващи хипотетичното естество на неговите идеи: „Би могло да бъде,” „Може би,” „вероятно,” „можем да си представим.” Негов любим израз е: „Нека вземем един въображаем пример.”

Дарвин предполага някаква възможност, а след това се позовава отново на нея като факт: „Както вече показахме преди.” На друго място той предполага възможна последователност от събития, и след това завършва като приема, че е доказал въпроса.

Той разчита силно на разкази вместо на факти. Дава объркващи примери. Използва измамливи и лъжливи аргументи, и прекарва много време давайки възможни обяснения защо фактите, от които се нуждае, не се намират.

Ето един пример за неговата логика: За да обясни празнотите между видовете, Дарвин предполага, че видовете трябва да са се променяли бързо в други части на света, където хората все още не са изследвали слоевете. По-късно тези променени видове са пропътували до Западния свят, за да бъдат намерени в слоевете там като нови видове. И така, видовете са се променяли на другата страна на света, и затова от нашата страна не са намерени видове в процес на промяна!

С такова мислене на кого е нужна наука? Но помнете, Чарлс Дарвин не е имал нито един ден обучение по природни науки.

Ето обяснението на Дарвин как един вид се променя в друг: То е разновидност на теорията на *Ламарк за наследяването на придобитите характеристики (*Nicholas Hutton III, Evidence of Evolution, 1962, p. 138). Наричайки го пангенеза, Дарвин казва, че засегнатият от средата орган ще реагира като отдава частици, които той нарича гемули. Тази частици предполагаемо помагат за определяне на наследствените характеристики. Средата променя органа; гемулите падат от органа и се придвижват до детеродните органи, където засягат клетките (*W. Stansfield, Science of Evolution, 1977, p. 38). Както споменахме по-горе, учените днес се срамуват от идеите на Дарвин.

В своята книга Дарвин учи, че човекът произлиза от маймуна, и че до един или два века силните раси ще унищожат по-слабите. (Съвременните еволюционисти твърдят, че човекът и маймуната са произлезли от общ прародител.)

След като участва в магьоснически церемонии, бива засегнат не само неговият ум, но и неговото тяло. Той развива хронична и обездвижваща болест, и на своето смъртно легло е обхванат от депресия, от която не може да се освободи (Random House Encyclopedia, 1977, p. 768).

Той често коментира в частни писма, че осъзнава, че няма доказателства за своята теория, и че тя ще унищожи морала на човечеството. „Много преди читателят да е достигнал до тази част от моя труд, пред него ще са очертани множество трудности. Някои от тях са толкова сериозни, че и до този ден не мога да разсъждавам върху тях без да се изумявам до известна степен” (*Charles Darwin, Origin of Species, 1860, p. 178; цитирано от Harvard Classics, 1909 ed., Vol. 11). „Често ме обхващат студени тръпки и се питам дали не съм се посветил на една фантазия” (*Charles Darwin, Life and Letters, 1887, Vol. 2, p. 229).

*Томас Хъксли (1825-1895) е човекът, когото *Дарвин нарича „моят булдог.” *Дарвин е бил с толкова крехко здраве, че не се е появявал публично, а остава затворен в имението, което е наследил. След като бива лично обърнат от Дарвин (при посещение в дома на Дарвин), Хъксли защитава каузата на еволюцията с всичко, което има. През втората половина на 19 век, докато *Хекел се труди ревностно на европейския континент, Хъксли е главният защитник на Дарвин в Англия.

*Клубът Х е бил тайно общество в Лондон, което е работело за разпространяване на еволюционното мислене и потискане на научната съпротива против него. Той е бил могъщ по влияние, защото всички научни доклади разглеждани от Кралското общество са били първо одобрявани от тази малка група от девет членове. Председателстван от *Хъксли, неговите членове са работели за установяване на контакти и упражняват силно въздействие върху научните сдружения във Великобритания (*Michael Pitman, Adam and Evolution, 1984, p. 64). „‘Но какво правят те?’ попитал любопитен журналист. ‘Те управляват британската наука,’ отговорил един професор, ‘и като цяло не го правят зле’” (*R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 467). През 20 век правителствени агенции в Съединените щати, работейки заедно с *Националната научна федерация и сродни на нея организации, пренасочват средства за наука към университети, които желаят да се опитат да намерят доказателство за еволюцията. И до днес теоретиците се опитват да контролират учените.

Оксфордският дебат се провежда през юни 1860 в Оксфордския университет, само седем месеца след публикуването на Произход на видовете на *Дарвин. Специално събрание на Британската асоциация за развитие на науката, той бележи основен прелом в Англия – точно както процесът срещу Скоупс е преломен момент в Северна Америка. И двете събития нямат нищо общо с научните факти; и двете са просто сблъсък между личности. И двата случая еволюционистите печелят чрез подигравки те не са разчитали на научните факти за подкрепа на своята позиция, защото са нямали научни факти.

Самюъл Уилбърфорс, англикански епископ на Оксфордския университет, е имал лекция нея вечер в защита на креационизма. *Хъксли преди това е изнасял лекции в полза на еволюцията в много английски градове, и не е възнамерявал да присъства нея вечер. Но *Чамбърс, спиритуалистки съветник на Хъксли, бива изпратен да го намери и да му каже, че трябва да присъства.

Уилбърфорс отправя силна атака против еволюцията в продължение на час и половина пред пълна зала със 700 души. Неговото представяне е забележително, и очевидно слушателите са били на негова страна. Но тогава Уилбърфорс се обръща и риторично задава на Хъксли хумористичен въпрос, дали чрез дядо си или чрез баба си произхожда от маймуна.

Хъксли е бил изключително остроумен, и на въпроса на епископа плясва по коляното седящия до него човек и казва, „Сега ми е в ръцете!”

Хъксли става и с думи възбужда залата до крайност, и след това заявява, че не би се срамувал да има маймуна за прародител, но би се срамувал от умен човек, който се хвърля в научни въпроси, за които не знае нищо (John W. Klotz, “Science and Religion,” in Studies in Creation, 1985, pp. 45-46).

Тогава цялата зала бива развълнувана, като едни крещят едно, а други друго. С този толкова неубедителен довод еволюционистите в Англия стават сила, на която учените се страхуват да се противопоставят. Ще научим, че подигравки една след друга чрез печата постигат същите резултати за американските еволюционисти в Дейтън, Тенеси през 1925.

Оргейският метеорит (1861) е една от многото извършени фалшификации в полза на каузата на еволюцията. Някой е вкарал в камъка различни мъртви микроби и след това го е покрил с повърхност, която изглежда като метеорит. Целта е била да се покаже, че животът е дошъл от космоса. Но по-късно измамата бива разкрита (*Scientific American, January 1965, p. 52). От тогава досега имаме забележителен брой фалшификации. Хора са работели отчаяно да се опитват да дадат научни доказателства, които не съществуват. В средата на 90-те във вестниците се разтръби за „метеорит от Марс” с „мъртви организми” в него. Но бяха пренебрегнати заключенията на компетентни учени, че и двете „открития” са силно спекулативни.

*Сър Франсис Галтън (1822-1911). Галтън е братовчед на *Чарлс Дарвин, който развива един от логическите изводи на теорията. Той заявява, че „науката евгеника” е решението на проблемите на човечеството: Трябва да умъртвим слабите, немощните и престарелите. *Адолф Хитлер, ревностен еволюционист, я използва успешно през Втората световна война (Otto Scott, “Playing God,” in Chlacedon Report, No. 247, February 1986, p. 1).

Разривът на *Уолъс с *Дарвин. Близкият приятел на Дарвин, Ръсел Уолъс, в последствие се разграничава от възгледа на Дарвин – възглед, който самият той е дал на Дарвин – когато Уолъс осъзнава, че човешкият ум е твърде сложен, за да бъде произведен от еволюционни процеси (Loren C. Eiseley, “Was Darwin Wrong about the Human Brain?” Harpers Magazine, 211:66-70, 1955).

*Хърбърт Спенсър (1820-1903), заедно с някои други хора (*Фридрих Ницше, *Карл Маркс, *Зигмунд Фройд, *Джон Дюи, и т.н.) въвежда еволюционното мислене и морал в обществената област (социология, психология, образование, война, икономика, и т.н.), което има опустошителни последствия през 20 век. Спенсър, който също е спиритист, е който първоначално измисля думата „еволюция” (*R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 159; ср. 424). Спенсър въвежда социологията в Европа, обличайки я в еволюционна терминология. От там тя стига до Америка. Той съветва непригодените да бъдат премахнати, за да може обществото да еволюира правилно (*Harry E. Barnes, Historical Sociology, 1948, p. 13). В по-късните години дори на водещите еволюционисти по онова време, като Хъксли и Дарвин, им омръзва това, че Спенсър не може да прави нищо друго освен да теоретизира, и знае толкова малко за фактите от реалния живот.

Археоптерикс (1861, 1877). Това са няколко вкаменелости от една варовикова кариера в Германия, всяка от които собственикът на кариерата продава на висока цена. Едната изглежда като възможен скелет на малък динозавър, завършен с крила и пера. Европейските музеи плащат високи цени за тях. (Както ще научим по-долу, през 1985 е доказано, че археоптериксът е фалшификация.)

*Ернст Хекел (1834-1919), преподавател в Йенския университет в Германия, е най-ревностният защитник на дарвинизма на континента през 19 век. Той рисува множество лъжливи диаграми (издадени за първи път през 1868), предназначени да покажат, че човешките зародиши са почти идентични на зародишите на животните. Реномирани учени ги опровергават веднага, защото ембриолозите разпознават измамата. (Виж Глава 16, Рудиментарни органи и рекапитулация на нашия уебсайт за диаграмите.) *Дарвин и *Хекел имат силно влияние върху възхода на световния комунизъм (*Daniel Gasman, Scientific Origins of National Socialism: Social Darwinism in Ernst Haeckel and the German Monist League, 1971, p. xvi).

*Конската последователност на Марш (1870). *Отниъл Марш твърди, че е намерил 30 различни вида вкаменелости от коне в Уайоминг и Небраска. Той ги възстановява и подрежда от малък до голям в еволюционна последователност, която никога не е праволинейна (*Encyclopedia Britannica, 1976 ed., Vol. 7, p. 13). Макар че известно време бива показвана в музеите, голямото мнозинство от учените отхвърлят тази „конска последователност” (*Charles Deperet, Transformations of the Animal World, p. 105; *G. A. Kerkut, Implications of Evolution, 1960, p. 149).

*Фридрих Ницше (1844-1900). *Ницше е забележителен пример за човек, който изцяло приема дарвинистките принципи. Той пише книги казващи, че начинът да се еволюира е да има войни и да се избиват по-слабите раси, за да се произведе „свръхраса” (*T. Walter Wallbank and *Alastair M. Taylor, Civilization Past and Present, Vol. 2, 1949 ed., p. 274). В Произход на видовете Дарвин също казва, че това трябва да стане. Писанията и на двамата са били четени от немските милитаристи и водят до Първата световна война. *Хитлер е ценял книгите на Дарвин и на Ницше. Когато Хитлер избива 6 милиона евреи, той само прави онова, което Дарвин учи.

Интересно е, че година преди да защитава правото на *Джон Скоупс да преподава дарвинизъм на „маймунския процес” в Дейтън, *Кларънс Дароу заявява в съда, че склонността към убийство на двама младежи е причинена от тяхното обучение в порочния дарвинизъм на *Ницше в държавните училища (*W. Brigan, ed., Classified Speeches).

*Ейса Грей е първият защитник на теистичната еволюция в Америка, по времето когато Дарвин все още пише своята книга. Грей, който е бил презвитерианец, си сътрудничи тясно с *Чарлс Елиът, президент на Харвард, в разпространяването на еволюцията като „християнско учение,” заедно с поучаването на дълги епохи и книгата Битие като басня.

Чалинджър е британски кораб изпратен да намери доказателства на морското дъно за еволюционна промяна. По време на своето пътуване през 1872-1876, той извършва дънно дрегиране, но не намира развиващи се на дъното на океана вкаменелости. По това време вече е било очевидно за еволюционистите, че не се развиват никакви вкаменелости нито на сушата, нито в морето, но си мълчат по този въпрос. С годините се разпространяват теории, фалшификации, лъжливи твърдения и подигравки в полза на еволюцията; но когато се намерят факти, които я опровергават, те се държат в тайна.

*Карл Маркс (1818-1883) е тясно свързан с дарвинизма. Това, което *Дарвин прави за биологията, Маркс с помощта на други прави за обществото. Всички най-лоши политически философии на 20 век произлизат от мрачната пещера на дарвинизма. Маркс е бил въодушевен, когато е прочел Произход на видовете, и незабавно пише на Дарвин с молба да му позволи да посвети своя основополагащ труд, Капиталът, на него. В своя отговор Дарвин му благодари, но казва, че е най-добре да не го прави.

През 1866 Маркс пише на *Фридрих Енгелс, че Произход на видовете съдържа основата в естествената история за тяхната политическа и икономическа система за атеистичния свят. Енгелс, съосновател на световния комунизъм заедно с Маркс и *Ленин, пише на Карл Маркс през 1859: „Дарвин, когото точно сега чета, е прекрасен” (*C. Zirkle, Evolution, Marxian Biology, and the Social Scene, 1959, p. 85). През 1861 Маркс пише на Енгелс: „Книгата на Дарвин е много важна и ми служи като основа в естествения отбор на класовата борба в историята” (*op. cit., p. 86). На погребението на Маркс Енгелс казва, че както Дарвин открива закона за органичната еволюция в естествената история, така Маркс открива закона за еволюцията в човешката история (*Otto Ruhle, Karl Marx, 1948, p. 366).

Както Дарвин подчертава конкурентното оцеляване како ключа към напредъка, така комунизмът подчертава ценността на труда, а не на трудещия се. Както Дарвин, Маркс смята, че е открила закона за развитието. Той разглежда историята на етапи, както дарвинистите разглеждат геологичните слоеве и последователно развиващите се форми на живот.

*Уилям Грант Съмнър (1840-1910) прилага еволюционните принципи към политическата икономия в Йейлския университет. Той учи мнозина от бъдещите бизнес и индустриални ръководители на Америка, че силният бизнес трябва да успее, а слабият да загине, и че да се помага на непригодените означава да бъдат ощетени пригодените и да не се постигне нищо за обществото (*R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, pp. 59, 446, 72). Според неговото мислене милионерите са „най-пригодените.” Следствието от това е съвременния laissez-faire капитализъм (*Gilman M. Ostrander, The Evolutionary Outlook: 1875-1900, 1971, p. 5).

*Уилям Джеймс (1842-1910) е друг еволюционист, който повлиява американското мислене. Неговият възглед за психологията поставя изучаването на човешкото поведение върху животинска еволюционна основа.

Приливна хипотеза (1890). *Джордж Дарвин, син на *Чарлс Дарвин, иска да представи нещо оригинално, и затова измисля теорията, че преди четири милиона години луната е била допряна до земята, която се е завъртала около оста си за пет часа. Тогава един ден в океаните се надига тежка приливна вълна, която изхвърля луната до сегашното й положение! По-късни защитници на теорията на Джордж Дарвин решават, че Тихият океан е дупката оставена от луната, когато големите океански приливи са я изхвърлили в космоса.

3 – 1898 до 1949

Врабчетата на Бъмпъс (1898). Хърман Бъмпъс е бил зоолог в университета Браун. През зимата на 1898 той по случайност провежда един от малкото практически опити по естествен отбор. Една студена сутрин, намирайки 136 замръзнали врабчета на земята, той се опитва да ги върне към живот. От всички тях 72 оцеляват, а 64 умират. Той внимателно претегля и измерва всички тях, и открива, че онези, които са най-близо до средното ниво, оцеляват. Това често цитирано проучване е друго доказателство, че животното или растението, което е най-близо до първоначалния вид, е най-устойчиво. Подвидовите разновидности не биха били така устойчиви и следователно изцяло междувидовата еволюция (ако ДНК кодът я позволява) би била твърде отслабена за да оцелее (*R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 61).

*Хуго де Врис (1848-1935) е холандски ботаник и един от тримата, които през 1900 преоткриват доклада на Мендел за закона за наследяването.

Един ден, докато работи с иглика, де Врис решава, че е открил нов вид. Това се превръща в новина. Той всъщност е открил нова разновидност (подвид) на игликата, но де Врис предполага, че може би неговият „нов вид” се е появил внезапно като „мутация.” Той теоретизира, че новите видове „салтират” (изскачат), тоест постоянно се появяват внезапно. Неговата идея е наречена салтационна теория.

Това е било нова идея; и през първата половина на 20 век много еволюционни биолози, не намирайки абсолютно никакви данни подкрепящи „естествения отбор,” преминават от естествен отбор („дарвинизъм”) към мутации („неодарвинизъм”) като механизма, по който са станали теоретизираните междувидови промени.

По-късно в тази книга ще открием, че мутациите също не могат да произведат еволюция, защото са винаги вредни. В допълнение, десетилетия на експериментиране разкриват, че те никога не произвеждат нови видове.

За да докажат мутационната теория, де Врис и други изследователи незабавно започват опити с плодови мушички; и те продължават оттогава – но напълно без успех в произвеждането на нови видове.

Иронично е, че салтационната теория е била основана върху грешка в наблюденията. През 1914 *Едуард Джефрис открива, че игликата на де Врис е била само нова разновидност, а не нов вид.

Десетилетия по-късно е открито, че повечето растителни разновидности се произвеждат от вариации в генните фактори, рядко чрез мутации. Причинените от генни вариации може и да са устойчиви (макар и не толкова устойчиви както средностатистическия оригинал), но разновидностите произведени от мутации са винаги слаби и имат ниска вероятност за оцеляване. Виж глава 10, Мутации, за много повече върху проблема с мутациите.

*Уолтър Сътън и *Т. Бовери (1902) независимо един от друг откриват хромозомите и връзките между генетичните типове. Това е само две години след като бива преоткрито изследването на Мендел. Учените постоянно научават все нови неща относно непроменимостта на видовете.

*Томас Хънт Морган (1886-1945) е американски биолог, който развива теорията за гените. Той открива, че генетичните детерминанти присъстват в определен линеен ред в хромозомите и могат да бъдат „картографирани” приблизително. Той е първият, който интензивно работи с плодовата мушица, дрозофила (*Michael Pitman, Adam and Evolution, 1984, p. 70). Но изследванията с плодови мушици и други създания се оказват пълен провал в доказването, че мутациите могат да бъдат механизъм за междувидови промени (*Richard B. Goldschmidt, “Evolution, as Viewed by One Geneticist,” American Scientist, January 1952, p. 94).

*Х. Дж. Мълър (1990-1967). Като научава за откриването през 1927, че рентгеновите лъчи, гама лъчите и различни химикали могат да предизвикат изключително бързо нарастване на мутациите в хромозомите на опитни животни и растения, Мълър пръв започва да използва рентгенови лъчи за да увеличи силно темпа на мутации при плодовите мушици. Но той и другите изследователи откриват, че мутациите са винаги вредни (*H. J. Muller, Time, November 11, 1946, p. 38; *E. J. Gardner, Principles of Genetics, 1964, p. 192; *Theodosius Dobzhansky, Genetics and the Origin of Species, 1951, p. 73).

*Зигмунд Фройд (1856-1939) е силно задължен на еволюционното обучение, което получава в Германия като младеж. Той го приема напълно, както приема и рекапитулационната теория на *Хекел. Фройд започва своите Уводни лекции по психоанализа (1916) с предпоставката на Хекел: „Всеки индивид по някакъв начин преминава през цялото развитие на човешкия вид в съкратена форма” (*R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 177).

„Едиповият комплекс” на Фройд е основан върху теорията за „първобитната орда,” която той развива относно умствен комплекс, който семействата на пещерните хора са имали в миналото. Неговите теории за комплексите на безпокойство, „орални” и „анални” етапи и т.н. са основани на неговото вярване, че нашите прародители са били диваци.

*Х. Дж. Уелс (1866-1946), пионер в научната фантастика, основава своите въображаеми разкази върху еволюционното учение. Той получава своето научно образование при професор *Томас Хъксли, главният защитник на *Дарвин.

*Сър Артър Конан Дойл (1859-1930), както множество други еволюционистки водачи преди и след него, е бил ревностен спиритист. Много от неговите детективски разкази са основани на еволюционни теми.

*Джордж Бърнард Шоу (1856-1950) е бил толкова дълбоко завладян от еволюционната теория, че открито заявява, че е писал своите пиеси за да преподава различни страни на теорията (*R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 461).

Пилтдаунски човек (1912). През 1912 в Англия са намерени части от челюст и череп, и назовани „пилтдаунски човек.” Новините за него създават сензация. Съобщението на един зъболекар, че зъбът е изпилен, е било пренебрегнато. Както ще научим по-долу, през 1953 е разкрит фактът, че това е пълна фалшификация. Това, както и всички други по-късни доказателства, че нашите предшественици са били полумаймуни, е било оспорвано или опровергано от реномирани учени. Виж глава 13, Древният човек.

Първата световна война (1914-1918). Дарвинизмът основно учи, че няма морален кодекс, нашите предци са били диваци и цивилизацията се е развивала само чрез агресия против другите. Така той в последствие води до краен национализъм, расизъм, и война чрез нацизма и фашизма. Твърди се, че еволюцията включва „естествен отбор”; и в борбата за оцеляване най-пригодените ще оцелеят за сметка на своите съперници. *Фридрих фон Берхард, немски военен водач, пише през 1909 книга във възхвала на еволюцията, призоваваща Германия да започне нова война. *Хайнрих фон Трайтше, пруски милитарист, публично призовава към война за да може Германия да изпълни своята „еволюционна съдба” (*Heinrich G. Von Treitschke, Politics, Vol. 1, pp. 66-67). Техните учения са били напълно възприети от немското правителство и то само е очаквало повод да започне войната (*R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 59).

Комунистически дарвинизъм. Приемането от *Маркс и *Енгелс на еволюционната теория прави теорията на *Дарвин „научната” основа за всички по-късно комунистически идеологии (*Robert M. Young, “The Darwin Debate,” in Marxism Today, Vol. 26, April 1982, p. 21). Комунистическото учение заявява, че еволюционната промяна, която поучава класова борба, идва чрез революция и насилствени революции. Комунистическата догма заявява, че ламаркизмът (наследяването на придобитите характеристики) е механизмът, по който това става. Менделовата генетика е официално забранена в Русия през 1948, тъй като е било осъзнато, че тя опровергава еволюцията. Комунистическите теоретици също се спират на „синтетично видообразуване” вместо на естествения отбор или мутациите като механизъм за промяна на видовете (*L. B. Halstead, “Museum of Errors,” in Nature, November 20, 1980, p. 208). Това понятие е идентично на теорията за внезапните промени на *Голдшмит и *Гулд, която ще споменем по-долу.

*Джон Дюи (1859-1952) е друг влиятелен мислител. Енергичен дарвинист, Дюи основава и води „движението за прогресивно образование,” което така силно повлиява на историята на образованието в САЩ. Но то не е нищо друго освен внимателно животинско обучение (Samuel L. Blumenfeld, NEA: Trojan Horse in American Education, 1984, p. 43). Целта е да се индоктринират младежите в еволюция, хуманизъм и колективизъм. През 1933 Дюи става член на Американската хуманистична асоциация и неин пръв президент. Основното заявление на вярванията на асоциацията, издадени в същата година като Хуманистичен манифест, стават неофициалната рамка за преподаване в повечето учебници. Еволюционистите осъзнават, че трябва да придобият контрол над цялото държавно образование (*Sir Julian Huxley, quoted in *Sol Tax and *Charles Callender (eds.), Evolution after Darwin, 3 vols., 1960). В миналото американското образование е било основано върху морал и стандарти; но Дюи заявява, че за да бъде „прогресивно,” образованието трябва да изостави „миналото” и да еволюира нагоре” към нови, съвременни схващания.

Процесът срещу Скоупс (1-21 юли 1925) е могъща подкрепа за каузата на еволюцията, макар и в него да не се вземат под внимание научните открития. Това е добре дошло, тъй като освен един зъб (по-късно изобличен като фалшификация) до този момент еволюционистите нямат нищо значително за представяне (*The World’s Most Famous Court Trial: A Complete Stenographic Report, 1925).

ACLU (*Американският съюз за граждански свободи) е търсил някого, когото да използват за атака срещу закона на Бътлър, който забранява преподаването на еволюцията в държавните училища в Тенеси. *Джон Скоупс (по онова време на 24 години) предлага своите услуги за тази работа. По-късно той признава в частен разговор, че никога не е преподавал еволюцията в училище, така че делото е основано върху измама; прекарвал е време учейки децата на тактика по американски футбол (*John Scopes, Center of the Storm, 1967, p. 60). Но без значение, ACLU иска да унижи щата Тенеси, за да може никой друг щат вече да не посмее да се противи на еволюционистите. Целият процес, широко публикуван като „маймунския процес на Тенеси,” е представен на обществото като комична опера. (Дори е била изпратена обучена маймуна да се разхожда по улиците на Дейтън на верига.) Но целта е била смъртоносно сериозна, и те успяват добре. Макар че присъдата е против Скоупс, политиците на Америка научават урока: Не се противопоставяйте на еволюционистите.

ПРОЦЕСЪТ СРЕЩУ СКОУПС - Еволюционистите превръщат процеса в Дейтън в смехотворен цирк за да принудят щатските правителства в бъдеще да премахнат креационизма от учебните програми на техните държавни училища.

Процесът срещу Скоупс, първото събитие, което е предавано по радиото по цялата страна, е бил сериозна победа за еволюционистите по целия свят. За да бъде спечелена битката са използвани подигравки, странични въпроси, лъжливи сведения и лъжливи твърдения.

Изобличаване на „човека от Небраска” (1928). През 1922 е намерен един единствен кътен зъб и наречен Hesperopithecus, или „човекът от Небраска.” На един художник е поръчано да направи картина на „маймуночовек” на основа на зъба, която бива разпространена по целия свят. Човекът от Небраска е ключово свидетелство на процеса срещу Скоупс през юли 1925 (еволюционистите нямат какво друго да предложат!). *Графтън Смит, един от хората публикували човека от Небраска, бива удостоен с рицарско звание за своите усилия да бъде направена известна тази баснословна находка. Когато палеонтолозите се връщат към мястото на находката през 1928, те намират останалата част от скелета – и откриват, че зъбът принадлежи на „изчезнал вид свиня”! (*R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 322). През 1972 в Парагвай са намерени живи екземпляри от същия вид свиня.

Джордж Макрийди Прайс (1870-1963) е имал магистърска степен, но не по природни науки. Но той е бил най-ревностният противник на еволюцията през първата половина на 20 век. Той написва 38 книги и многобройни статии в различни списания. Прайс е първият, който внимателно изследва натрупаните находки на геолозите, и открива, че те нямат доказателства в подкрепа на техните твърдения относно слоевете и вкаменелостите. Положението не се е променило оттогава (*R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 194).

Заедно с мутациите, изследването на вкаменелости и земни слоеве се нарежда като водещо потенциално доказателство в подкрепа на твърденията на еволюционистите. Но не са намерени никакви преходни видове. Древните видове (с изключение на вече изчезналите) са като тези днес, освен че са по-големи, и като цяло липсват слоеве, и понякога слоевете са разменени – като „по-младите” слоеве са над „по-старите.” Тъй като няма свидетелство в подкрепа на еволюцията от вкаменелости или земни слоеве, музеите излагат на показ динозаври и други изчезнали животни като доказателство, че еволюцията наистина се случила. Но изчезването на видовете не е доказателство за еволюция. Още много за това ще намерите в глава 12, Вкаменелости и земни слоеве.

*Оливър Уендъл Холмс (1841-1935) упражнява голямо влияние върху Върховния съд на САЩ както по отношение на възгледите, така и на правните прецеденти. Той е бил категоричен в своите възгледи и водещ съдия в продължение на 30 години. От негово време насам преобладаващ възглед е, че законът е продукт на еволюция, и трябва непрекъснато да еволюира в съответствие с обществената политика. Но това, разбира се, отдалечава Америка от Конституцията на САЩ.

*Владимир Ленин (1870-1924) и *Йосиф Сталин (1879-1953). Ленин е бил ревностен еволюционист, който през 1918 чрез насилствена революция събаря руското правителство и основава Съветския съюз.

Според един близък приятел на Сталин, *Ярославски, още на ранна възраст, докато учи в християнско православно училище, Сталин започва да чете *Дарвин и става атеист (*E. Yaroslavsky, Landmarks in the Life of Stalin, 1940, pp. 8-9). Сталин е водач на Съветския съюз от 1924 до 1953 през тези години той е отговорен за смъртта на милиони руснаци, които отказват да се подчинят на неговата тактика на робската държава. При Сталин Съветският съюз става забележителен пример за дарвинистките принципи приложени в цял един народ.

*Остин Кларк (1880-1954), пламенен еволюционист, работи в екипа на Института Смитсониън от 1908 до 1950 и е член на няколко важни научни организации. Изтъкнат учен, той е автор на няколко книги и около 600 научни статии. Но след години на честни опити да се справи с факта, че няма данни за междувидови промени, през 1930 той пише една впечатляваща книга, Новата еволюция: Зоогенеза. В нея той цитира факт след факт, опровергавайки възможността главните видове растения и животни да са еволюирали едно от друго. Книгата е била изумителна и никой еволюционист не е успял да й отговори. Неговото алтернативно предположение, зоогенезата, е, че всички основни типове растения и животни трябва да са еволюирали не едно от друго, а направо от кал и вода! (*A. H. Clark, The New Evolution: Zoogenesis, 1930, pp. 211, 100, 189, 196, 114). Светът на еволюционистите е бил смълчан, защото Кларк е бил експерт, който е знаел всички причини защо еволюцията от вид във вид е невъзможна.

*Ричард Голдшмид (1878-1958). В годината, в която *Кларк пише своята книга (1930), Голдшмид също се отказва. Ревностен еволюционист, той посвещава живота си да докаже еволюцията като използва рентгенови лъчи и химикали върху плодови мушици в Калифорнийския университет в Бъркли, и така произвежда огромен брой мутации в тях. След 25 изтощителни години, в които той работи с повече поколения от плодови мушици отколкото се предполага, че хората и техните маймунски предци са живели на тази планета, Голдшмид решава, че трябва да намери друг начин, по който може да стане междувидовата еволюция. През следващите десет години, докато продължава своите изследвания на плодовите мушици, той събира още доказателства за глупостта на еволюционната теория; и през 1940 пише своята книга, Материалната основа за еволюцията, в която разбива точка след точка аргументите на теорията. Той буквално я разкъсва на парчета (*Norman Macbeth, Darwin Retried, 1974, p. 152). Никой еволюционист не успява да му отговори. Както тях, той е утвърден еволюционен атеист, но честно излага фактите. След като напълно унищожава тяхната теория, той обявява своето ново схващане: мегаеволюция, в която една жива форма внезапно произлиза напълно завършена от друга форма! Той нарича това „обещаващи чудовища.” Един ден риба полага яйца, и някои от тях се превръщат в жаби, змия полага яйца, и от тях се излюпва птица! Голдшмид иска по-големи чудеса дори от онези, които Кларк предполага! (*Steven M. Stanley, Macroevolution: Pattern and Process, 1979, p. 159).

Американската хуманистична асоциация (1933). „Хуманизъм” е съвременната дума за „атеизъм.” Веднага след своето основаване през 1933, АХА започва да работи тясно с научни федерации, да разпространява еволюционната теория, и заедно с ACLU (Американският съюз за граждански свободи) да предизвиква съдебни дела принуждаващи американците да приемат техните еволюционни вярвания. Сред основателите на асоциацията са *Джулиън Хъксли (внук на *Томас Хъксли), *Джон Дюи, *Маргарет Сангър, *Х. Дж. Мълър, *Бенджамин Спок, *Ерих Фром и *Карл Роджърс (*American Humanist Association, promotional literature).

*Трофим Лисенко (1893-1976) се издига през 30-те в СССР като убеждава властта, че може да създаде държавна наука, която съчетава дарвиновата еволюционна теория в науката, животновъдството и земеделието с марксистката теория. Със сърдечната подкрепа на *Сталин Лисенко става отговорен за смъртта на хиляди, включително много от най-добрите руски учени. Лисенко забранява Менделовата генетика като буржоазна ерес. Той бива свален през 1965, когато неговите теории се оказват селскостопанско бедствие за нацията. (Той е твърдял, че може да промени зимна пшеница в пролетна пшеница чрез температурни промени, и пшеница в ръж за едно поколение.)

*Адолф Хитлер (1889-1945) е канцлер на нацистка Германия от 1933 до 1945. Той внимателно изучава трудовете на *Дарвин и *Ницше. Книгата на Хитлер, Mein Kampf, е основана върху еволюционната теория (*Sir Arthur Keith, Evolution and Ethics, 1947, p. 28). Самото заглавие на книгата („Моята борба,” оцеляване и надделяване) е взето от израз на Дарвин. Хитлер е вярвал, че изпълнява целите на еволюцията като премахва „нежелани индивиди и непълноценни раси” за да произведе „господарската раса” на Германия (*Larry Azar, Twentieth Century in Crisis, 1990, p. 180). (Забележете, че хората на „господарската раса” винаги избират за най-добра расата, от която са те самите.)

*Бенито Мусолини (1883-1945), италианският фашистки диктатор, също е бил пленен от *Дарвин и *Ницше; а Ницше казва, че е получил своите идеи от Дарвин (*R. E. D. Clark, Darwin: Before and After, 1948, p. 115). Мусолини е вярвал, че насилието е основополагащо за обществената промяна (*Encyclopedia Britannica, 1962, Vol. 16, p. 27).

Откриване на целаканта (1938). Преди това той е бил „индексна вкаменелост,” използвана за датиране на утаечни слоеве. Еволюционистите го обявяват за изчезнал преди 70 милиона години. Ако тяхната теория за слоевете е правилна, не би трябвало да има никакви живи екземпляри, тъй като в милионите години на по-горните слоеве не са открити вкаменелости от целаканти. Но на 25 декември 1938 един риболовен кораб намиращ се до брега на Южна Африка извлича един целакант, който е дълъг почти два метра. Много други открития спомагат за опровергаване на теориите на еволюционистите за вкаменелостите и земните слоеве. Намерени са живи екземпляри дори от същества като трилобитите! (*“Living Fossil Resembles Long-extinct Trilobite,” Science Digest, December 1957).

Хирошима (1945) е еволюционистки рай; защото тя е пълна с тежко облъчени хора, които – според еволюционната теория за мутациите – трябва да могат да произведат деца, които са нов, различен и по-висш вид. Но това не се е случило. От ядрения взрив на 6 август 1945 произлязоха само вреда и смърт. Мутациите са винаги вредни и често смъртоносни в рамките на едно-две поколения (*Animal Species and Evolution, p. 170, *J. J. Muller, Time, November 11, 1946, p. 38).

Първа смяна на механизма (1940). *Дарвин първоначално пише, че случайната дейност естествено се стреми към подобрения (схващане, което всеки смислен човек ще определи като напълно невъзможно). В една по-късна книга (Произход на човека, 1871) Дарвин изоставя „естествения отбор” като безнадежден, и се връща към ламаркизма (научно опроверганото схващане за наследяване на придобитите характеристики; ако направите силни мускули, синът ви ще ги наследи). Но еволюционистите остават верни на първоначалния механизъм на Дарвин (естествения отбор) в продължение на десетилетия. Те са били наричани „дарвинисти.” Но до 40-те мнозина започват да променят възгледите си в полза на мутациите като механизъм за междувидова промяна. Защитниците на тази позиция са наричани „неодарвинисти.” Втората промяна идва през 80-те години.

Радиовъглеродно датиране (1946). *Уилърд Либи и неговите сътрудници откриват въглерод 14 (C 14) като метод за датиране на стари органични материали. Но по-късните изследвания разкриват, че неточността на метода нараства заедно с действителната възраст на материала (*C. A. Reed, “Animal Domestication in the Prehistoric Near East,” in Science, 130, 1959, p. 1630; University of California at Los Angeles, “On the Accuracy of Radiocarbon Dates,” in Geochronicle, 2, 1966 [собствената лаборатория на Либи]).

Хипотезата за Големия взрив (1948). Астрономите са били напълно озадачени откъде са дошли материята и звездите. В отчаянието си *Джордж Гамоу и двама негови сътрудници измислят удивителното схващане, че експлозия на нищо е произвела водород и хелий, които след това се разпръснали движейки се в права линия, след това започнали да се въртят и да се събират в настоящите високо организирани звезди и галактически системи. Тази отвлечена теория многократно е опровергавана от множество учени (*G. Burbidge, “Was There Really a Big Bang?” in Nature 233, 1971, pp. 36, 39). До 80-те години на астрономите, които продължават да се противопоставят на теория, започва да се отказва време за изследвания в големите обсерватории (“Companion Galaxies Match Quasar Redshifts: The Debate Goes On,” Physics Today, 37:17, December 1984). Въпреки ясните доказателства, че теорията е ненаучна и безполезна, еволюционистите отказват да я изоставят.

Теория за стабилната вселена (1948). През 1948 *Фред Хойл, работейки заедно с *Херман Бонди и *Томас Голд, предлага тази теория като алтернатива на Големия взрив. Тя казва, че постоянно нова материя се появява в съществуване из цялата вселена (*Peter Pocock and *Pat Daniels, Galaxies, p. 114; *Fred Hoyle, Frontiers of Astronomy, 1955, pp. 317-318). Ще научим, че през 1965 теорията е била изоставена. *Хойл казва, че тя не е в съгласие с няколко научни факти.

4 – 1949 до днес

Китайският комунизъм (1950-). Когато комунистите поемат контрола над Китай през 1950, първите няколко учебници въведени във всички училища не са нито марксистки, нито ленинистки, а дарвинистки. Китайските комунистически водачи ревностно схващат еволюционната теория като основа за тяхната идеология. След това държавата създава Палеонтологическия институт в Пекин, с огромен екип от палеонтолози.

*Сър Джулиън Хъксли (1887-1975). Внук на *Дарвиновия „булдог” (*Томас Хъксли), *Джулиън Хъксли е водещ защитник на еволюцията чрез естествено отбор в средата на 20 век. След като е назначен за първи генерален директор на ЮНЕСКО, той успява да направи еволюцията крайъгълен камък на научната политика на Обединените нации. Той гледа на това като на своя възможност за разпространява еволюционното мислене сред народите по света, и се възползва максимално от нея (*Julian Huxley, памфлет на ЮНЕСКО).

Разобличаване на измамата с пилтдаунския череп (1953). Това парче от череп и отделна от него челюст са били единственото ясно свидетелство, че човекът е произлязъл от маймуноподобно създание. През 1953 *Кенет Оукли (геолог от Британския музей), *Джоузеф Уайнър (антрополог от университета в Оксфорд) и *Ле Грос Кларк (професор по анатомия в Оксфорд) успяват да добият достъп до пилтдаунските череп и челюст – и доказват, че те са пълна фалшификация. Новооткритият по онова време флуоров тест показва, че костите са доста млади. Допълнително изследване показва, че костите са били покрити с бихромат, за да изглеждат стари. Пробивите в костта произвеждат стружки вместо прах. Кучешкият зъб се оказва с пломба и оцветен. През 1955 Уайнър издава книга относно пилтдаунската измама (*William L. Straus, Jr., “The Great Piltdown Hoax,” Science, February 26, 1954; *Robert Silverberg, Scientists and Scoundrels: A Book of Hoaxes, 1965).

Синтез на аминокиселини (1953). Когато *Стенли Милър произвежда няколко аминокиселини от химикали, в малък съд с искри, вестникарските заглавия прогласяват: „Създаден е живот!” Но еволюционистите скриват истината: Експериментът опровергава възможността еволюцията да се е случила.

Аминокиселините са били напълно мъртви, и експериментът само доказва, че тяхното синтетично производство ще доведе до еднакво количество леви и десни аминокиселини. Тъй като в животните има само леви аминокиселини, случайното производство никога не може да създаде живо създание (*R. Milner, Encyclopedia of Evolution, 1990, p. 274).

Откриване на ДНК (1953). *Розилънд Франклин прави някои специални снимки използвани през 1953 от *Франсис Крик и *Джеймс Уотсън (без да й отдадат заслуженото признание) да развият удивителния спирален модел на молекулата на ДНК. ДНК разбива надеждите на биологичните еволюционисти, защото тя дава ясно доказателство, че всеки вид е затворен в своята собствена кодова схема. Ще бъде невъзможно за един вид са промени в друг, тъй като генната мрежа е толкова добре свързана. Тя е като кодирана ключалка, и е затворена здраво. Могат да се появяват само подвидови разновидности (сортове растения и породи животни). Това става чрез генна рекомбинация (*A. I. Oparin, Life: Its Nature, Origin and Development, 1961, p. 31; *Hubert P. Yockey, “A Calculation of Probability of Spontaneous Biogenesis by Information Theory,” Journal of Theoretical Biology, Vol. 67, 1977, p. 398).

Вероятността са случайно възникване на правилния ДНК код в един вид или промяната му в друг е математически невъзможна (*J. Leslie, “Cosmology, Probability, and the Need to Explain Life,” in Scientific American and Understanding, pp. 53, 64-65; *E. Ambrose, Nature and Origin of the Biological World, 1982, p. 135).

Пет допитвания относно еволюцията (1954). (1) Обществото като цяло подкрепя преподаването на сътворението в държавните училища, не само еволюцията, с огромно мнозинство от 86% към 8% (допитване на AP-NBC News). (2) Национално допитване сред юристи се съгласява с това (56% към 26%) и смята двойното обучение за конституционно (63% към 26%, допитване възложено от Американската адвокатска асоциация). (3) Мнозинството от студентите в два светски колежа също се съгласяват (80% в щата Охайо, 56% в Оберлин, Fuerst, Zimmerman). (4) Две трети от членовете на настоятелства на държавни училища са съгласни (67% на 25%, допитване на Американското списание на училищните настоятелства). (5) Значително малцинство от учителите в държавните училища подкрепят сътворението пред еволюцията (Допитване на Austin Analytical Consulting; източник: W. R. Bird, Origin of Species Revisited, 1954, p. 8).

Изследването на Курвил (1956). След 15 години на внимателни проучвания, Донован Курвил, биохимик от университета Лома Линда, издава важна книга, Проблемът на Изхода и следствията от него. Курвил свързва древни египетски и библейски събития и дати, давайки ни една от най-добрите налични хронологии. Той показва, че списъкът с царете на Мането има застъпвания, което води до сериозно намаление в продължителността на династичната история на Египет, и поставя неговата първа династия на двойно управление около 2150 пр. Хр. Това изследване, заедно с други разглеждани в глава 21, Археологично датиране, показва, че археологичното датиране съответства съвсем точно на библейската история. (Поради липса на място по време на подготовката за печат, трябваше да пропуснем много от тази глава, но материалите са нашия уебсайт.)

Атаката на *Томпсън срещу *Дарвин (1956). У. Р. Томпсън, водещ учен еволюционист, е помолен да напише Въведението към изданието от 1956 на Произход на видовете на Дарвин. В него Томпсън язвително атакува по всяка точка теориите на Дарвин като безстойностни (*W. R. Thompson, Introduction to Charles Darwin, Origin of Species, 1956 edition).

Детски книги (1958). Макар еволюционистите тайно да признават, че тяхната теория се разпада, пред наивната общественост тя бива хвалена все повече като научно доказан отговор на тайната на живота и материята. През 1958 бива издадена книгата Чудесното яйце, и тя незабавно бива препоръчана от *Американската асоциация за насърчаване на науките като ценно научно ръководство за малки деца. Две важни разклонения на Националната образователна асоциация (Американският съвет по образованието и Международната асоциация за образование на децата) дават на книгата най-високи препоръки. Книгата разказва за майка динозавър, която снася „чудесно яйце,” от което се излюпва птиче – „първото птиче в целия свят! И птичето растяло . . . с пера . . . първото красиво птиче, което е пяло песни високо по върховете на дърветата . . . преди много, много време” (цитирано в H. Morris and G. Parker, What is Creation Science? p. 148).

Институт за геонаучни изследвания (1958). Тази креационистка организация, сега намираща се в Лома Линда, Калифорния, е организирана с конкретната цел да провежда изследователска дейност в областта на креационизма и да произвежда образователни материали за учени и учители по природни науки.

Празнуване на стогодишнината от Дарвин (1959). С наближаването на 1959 еволюционистите виждат в нея блестяща възможност да рекламират предимствата на еволюционната теория. С наближаването на стогодишнината от издаването на Произход на видовете на Дарвин се появява потоп от книги и статии. Най-голямото събрание се провежда в Чикагския университет, където *Джулиън Хъксли произнася главната реч, съсредоточавайки вниманието си върху тържествуващо цялостно отричане на Бога.

През същата година излизат две значителни книги, които атакуват еволюционната теория в големи подробности: Първата е Дарвин и Дарвиновата революция на *Гертруде Химелфарб. Носителка на докторска степен от Чикагския университет, нейната книга е могъщо изложение на хаоса, който теорията е нанесла на съвременния свят. Втората задълбочена книга е от Жак Барзен, професор по история и декан на факултета за следдипломна квалификация на Колумбийския университет. Неговата книга, Дарвин, Маркс, Вагнер заявява, че еволюционната теория е пряко отговорна за европейските войни от 1870 до 1945.

Учебна програма по биология (1959). Друго значително събитие през тази година е създаването на стандартизирана Програма за изучаване на биологични науки (ПИБН) за държавните основни училища. Заявената цел на програмата е преподаването на еволюция, сексуално образование, расови проблеми и нуждата от узаконяване на абортите (*A. B. Grobman, Biological Science: An Inquiry into Life, p. xv). ПИБН бързо получава дарение от 7 милиона долара от Националната фондация за науки за да развие своята програма.

Малко след това един втори проект за промяна на учебниците, Човекът: Изследователски курс, получава 7 милиона от Националната фондация за науки. Той е изпълнен с хуманизъм и морално спорни тълкувания на личния и обществения живот.

Бунт във Франция (началото на 60-те). Голям брой френски биолози и таксономисти (специалисти по класификация) се разбунтуват против веригите на еволюционната вяра и заявяват, че ще продължат своите изследвания, но вече няма да се опитват да доказват еволюцията, която те смятат за невъзможна теория. Таксономистите, които се присъединяват към бунта, приемат името „кладисти” (*Z. Lytinski, “Should We Burn Darwin?” in Science Digest, Vol. 51, January 1961, p. 61).

Откриване на първия квазар (1962). Телескопите откриват загадъчен обект наречен 3С273, който има неразбираем спектър. Този особен обект излъчва най-силно в крайносиния и ултравиолетовия край на видимия спектър. Той е пълна загадка до февруари 1963, когато *Джеси Шмит осъзнава, че проблемът е, че обектът има 16% преместване в посока към червената част на спектъра. Ако теорията за червеното преместване, рекламирана от еволюционистите, е правилна, това означава, че обектът се отдалечава от нас със скорост 16% от скоростта на светлината – и е на огромното разстояние от 3 милиарда светлинни години от земята!

С откриването на още – и очевидно „по-бързи” – квазари ситуацията продължи да се влошава. В края на краищата тяхното съществуване унищожи еволюционната скоростна теория за червеното преместване. Но червеното преместване и фоновата радиация бяха единствените две „доказателства” за Големия взрив! Например, през 1977 е открит квазар, който според теорията за червеното преместване се движи по-бързо (осем пъти по-бързо) от скоростта на светлината! Разбира се, учените знаят, че е невъзможно за каквото и да било да пътува по-бързо от скоростта на светлината (*George Abell, Exploration of the Universe, 1973, p. 409; *Time-Life, Cosmic Mysteries, 1990, pp. 68-69; *Sky and Telescope 53, 1977, p. 1702).

Общество за креационистки изследвания (1963). Тази важна организация за креационистки изследвания бива основана от учени с докторски степени, с изричната цел да провежда изследвания по теми свързани с еволюцията и сътворението, и да публикува редовни доклади по тях. Нейните доклади са от най-високо научно качество.

Фонова радиация (1965). Използвайки чувствителен радиоастрономически телескоп, *Пензайъс и *Уилсън (изследователи в лабораториите на Бел) откриват нискоенергийна микровълнова радиация идваща от космоса. Теоретиците на Големия взрив веднага заявяват, че това било доказвало Големия взрив! Те казват, че това била последната част от взрива. Но по-нататъшното изследване разкрива, че радиацията идва от всички посоки, а не само от една; че не е с правилната температура; и че е твърде равномерна. Дори откритията през 90-те не успяват да покажат, че тази радиация е достатъчно „грапава” (тяхно понятие) за да може да произведе звездите и планетите.

Изоставяне на теорията за стабилната вселена (1965). *Фред Хойл изцяло изоставя теорията за стабилната вселена в публично изявление на събрание на Британската асоциация за развитие на науките. Той изброява пет научни причини защо тя е невъзможна (Nature, October 9, 1965, p. 113).

Швейцарската среща (1965). Едва през 60-те неодарвинистите (които са изоставили естествения отбор и вярват, че мутациите са механизмът за междувидови промени) започват да воюват истински едни с други. На тази среща на математици и биолози биват изразени математически съмнения относно възможността еволюцията да се е случила. В края на няколко часа разгорещени спорове е решено на следващата година да се проведе нова среща.

Симпозиумът в института Уистар (1966). Преломното събитие е четиридневният симпозиум в института Уистар във Филаделфия през април 1966. Говорят голям брой математици запознати с проблемите на биологията, и ясно опровергават неодарвинизма по няколко начина. Важен фактор е, че по това време големите компютри са били способни да извършват огромни изчисления – показвайки, че не е възможно еволюцията да се е случила, дори в период от милиарди години, като се има предвид сложността на ДНК, протеините, клетката, ензимите и други фактори.

Тук ще цитираме един пример: *Мъри Идън от Масачузетския технологичен институт обяснява, че животът не може да започне чрез „случаен отбор.” Той отбелязва, че ако се премахне факторът на случайността, остава само „дизайнът” – а това изисква целенасочен замисъл от висш Разум. Той показва, че би било невъзможно дори една подредена двойка гени да бъде произведена от ДНК мутации вътре в бактерията E. Coli (която има много малка ДНК), с 5 милиарда години, за които да я произведе. След това Идън посочва математическата невъзможност белтъците да се формират по случайност. Той също докладва за своите обширни изследвания в генетичните данни върху хемоглобина (червените кръвни телца). Хемоглобинът идва две вериги, наречени алфа и бета. Необходими са минимум 120 мутации за да може алфа да се превърне в бета. Поне 34 от тези промени изискват промяна в 2 или 3 нуклеотида. Но, посочва Идън, ако чрез мутация стане само една нуклеотидна промяна, последствието съсипва кръвта и убива организма! За повече относно института Уистар, прочетете следната книга: *Paul Moorhead and *Martin Kaplan (eds.), Mathematical Challenges to the Neo-Darwinian Interpretation of Evolution, Wistar Institute Monograph No. 5.

Следите от Антилопи Спрингс (1968). Трилобитите са малки морски същества, които сега са изчезнали. Еволюционистите ни казват, че трилобитите са едни от най-древните същества, които някога са живели на планетата Земя, и са живели милиони години преди да е имало някакви човешки същества. *Уилям Дж. Майстър, нехристиянски еволюционист, е имал за хоби търсенето на вкаменелости от трилобити в планините на Юта. На 1 юни 1968 той намира човешки отпечатък и трилобити в една и съща скала, и човешката следа стъпва върху някои от трилобитите! Мястото е Антилопи Спрингс, на около 69 км северозападно от Делта, Юта.

След това, като разбира голямо, дебело пет сантиментра парче скала, той удря края с чука и то се разцепва в ръцете му. За негово голямо удивление, на едната страна открива следа от човешко същество, с трилобити вътре в самата следа! Другата половина на скалата е показвала почти съвършена отливка на следата и на вкаменелостите. Удивително, човешкият крак е бил обут в сандал! Да съкратим разказа, находката бива потвърдена, когато на мястото идват още учени и намират още човешки следи от обути в сандали крака. Майстър бил толкова удивен, че станал християнин. Това са били слоеве от Камбрия, най-долното ниво слоеве в света; но в тях имало следи от човешки крака в сандали! (“Discovery of Trilobite Fossils in Shod Footprint of Human in ‘Trilobite Beds,’ a Cambrian Formation, Antelope Springs, Utah,” in Why Not Creation? 1970, p. 190).

Симпозиум на института Алпбах (1969). Провежда се следваща среща на учени под заглавие, „Отвъд редукционизма.” Но тя само довежда до безплодни дискусии между учени, които внимателно са изследвали проблемите, с хора, които отчаяно се опитват да защитават еволюционните теории срещу нарастваща планина от доказателства за обратното.

Първо кацане на Луната (1969). През 50-те учените предсказват, че ако Луната е на милиарди години, тя трябва да има слой прах дебел много километри. Както *Литълтън обяснява, това се дължи на факта, че лунната повърхност е изложена на пряката слънчева светлина и силните ултравиолетови и рентгенови лъчи от Слънцето постепенно унищожават повърхностните слоеве на скалите, превръщайки ги на прах със скорост няколко десетохилядни от сантиметъра на година. За 5 до 10 милиарда години това ще произведе от 30 до 100 км прах (*R. A. Lyttleton, цитирано в R. Wysong, Creation-Evolution Controversy, p. 175).

Поради това НАСА първо изпраща машина без хора в нея, която открива, че на лунната повърхност има много малко прах. Въпреки това Нийл Армстронг се е страхувал, че двамата с Едуин Олдрин могат да потънат в прахта, когато кацнат. Но тъй като Луната е млада, те са нямали проблеми. Кацайки на 20 юли 1969, те откриват не повече от 5 до 8 см прах на повърхността. Това е точно колкото очакваме, ако Луната е на възраст 6000-8000 години.

В първата публикувана статия на *Айзък Азимов (1958) той предсказва, че първата ракета, която ще кацне на Луната, ще потъне безславно в прахта, и всеки в нея ще загине. (Статия спомената в *Isaac Asimov, Asimov on Science: A Thirty-Year Retrospective, 1989, pp. xvi-xvii).

Колекция от кости (1971). Издадена е нова книга, в която е направен пълен опис на всички находки на австралопитеци до края на 1971. Това включва всички намерени в Африка кости на нашите „полумаймунски, получовешки предци” (*Time-Life, The Missing Link, Vol. 2). Макар че са описани повече от 1,400 образци, повечето не са нищо повече от парченца кости или отделни зъби. Не съществува нито един цял скелет на индивид. Разбира се, когато бъдат намерени части от кости, те могат да бъдат местени на различни позиции и да бъдат тълкувани като принадлежащи на различни създания с много различни форми на черепа и челюстите. И до днес няма никакво реално свидетелство за някакъв истински нечовешки предшественик на хората. Глава 13 обяснява защо реномирани учени поставят под въпрос или отхвърлят различните находки на антрополозите.

*Матюс атакува дарвинизма (1971). До втората половина на 20 век, макар че на незапознатата публика продължава да се казва, че еволюцията е тържествуващ, доказан успех, било е трудно да се намери дори един учен, който би защитавал теориите на Дарвин пред други учени. *Л. Харисън Матюс, друг изтъкнат учен, е бил помолен да напише ново въведение към Произход на видовете на Дарвин, за да замени Въведението на Томпсън от 1956, което атакува унищожително дарвинизма. В своето Въведение Матюс казва, че на атаките на Томпсън срещу Дарвин „няма отговор.” След това Матюс продължава като добавя и повече унищожителни факти (*L. Harrison Matthews, Introduction to Charles Darwin, Origin of the Species, 1971 edition). Еволюционната теория трябва да се намира в сериозен проблем, ако книгоиздателите не могат да намерят реномиран учен, който е благоразположен към нейните основни учения или към нейния основател.

Симпозиум в Ница (1972). В началото на 70-те объркване цари не само сред биологичните еволюционисти, но и сред космолозите (астрономическите еволюционисти). Симпозиумът в Ница се събира през април 1972 за да обобщи какво е постигнато и какво все още е неизвестно. Неотговорените въпроси включват почти всяка част от еволюцията на космоса! Как водородните облаци са се формирали в звезди? Как линейното движение от теоретизирания Голям взрив се е променило във въртящо движение – и е започнало да се върти. Как са се формирали планетите и спътниците? Целият списък е зашеметяващ. След всички тези години астрономите все още нямат отговори на никой от основните еволюционни проблеми (Review of the Nice Symposium, in R. E. Kofahl and K. L. Segraves, The Creation Explanation, pp. 141-143).

Институти за креационистки изследвания (1972). Хенри Морис и негови сътрудници основават Института за креационистки изследвания през 1972. От тогава той е станал водещата антиеволюционна организация в света и е разположен в Ел Кахон, Калифорния.

Завръщането на обещаващото чудовище (1972). *Стивън Джей Гулд, високо уважаван палеонтолог в Харвард; *Найлс Елдридж, водещ палеонтолог в Американския музей за естествена история в Ню Йорк; и *Стивън Стенли от университета Джон Хопкинс, съживяват теорията на *Ричард Голдшмит за „обещаващото чудовище” – и искат общността на еволюционните учени да я приеме като единствен възможен механизъм за промени на видовете в други видове.

За първи теорията е съживена в предпазлив научен доклад представен от *Гулд и *Елдридж през 1972 (Punctuated Equilibria: And Alternative to Phyletic Gradualism, 1972), но едва през 1977 една статия от Гулд я връща на сцената (“Return of the Hopeful Monsters,” in Natural History, June-July, 1977). Нарастващото отчаяние сред еволюционистите поради тяхната неспособност да използват естествения отбор или мутациите за да дадат дори най-малкото доказателство за еволюция между видовете, в края на краищата води голям брой учени през 80-те да преминат към това удивително схващане, че на всеки 50,000 години стават милиони благотворни мутации на две същества, мъжко и женско, които живеят едно до друго – което произвежда двойка от нов вид!

Допитване сред граждани и родители (1973). Допитване извършено в 1346 семейства открива, че 89% казват, че сътворението трябва да се преподава в държавните училища. В друго допитване сред 1995 семейство 84% казват, че научните доказателства за сътворението трябва да се представят заедно с еволюцията (“A Comparison of Students Studying . . . Two Models,” in Decade of Creation, 1981, pp. 55-56).

Изследване на Дъдли върху радиодатирането (1975). Радиодатирането на утаечни скали основано на уранови, ториеви и други вериги се използва много за да даде възрасти от „милиони години.” Но широко разнообразие от изследователски данни непрекъснато демонстрира, че тези методи са изключително ненадеждни (още много за това има в глава 6, Неточни методи за датиране). *Дъдли, един от тези изследователи, открива, че като използва налягане, температура, електрически и магнитни полета, напрежение в мономолекулярните слоеве и т.н., може да промени темпа на разпадане на 14 различни радиоизотопи. Следствията от това са удивителни. Слоевете са формирани под голямо налягане, и мострите могат да се различават доста по температурни и други промени. Такива открития, заедно с факта, че резултатите от датирането никога не се съгласяват едни с други, силно снижават стойността на радиодатиране на ураниеви, ториеви и други скали (*H. C. Dudley, “Radioactivity Re-Examined,” in Chemical and Engineering News, April 7, 1975, p. 2).

*Следите на Лийки (1977). През целия 20 век човешки следи са намирани в предполагаемо древни скали, понякога заедно със следи от динозаври. В тази глава ще споменем само няколко примера (за още, виж глава 13, Древният човек). През 1977 *Мери Лийки намира в Летоли в Африка, 48 км на юг от Олдувайския каньон, човешки следи, които еволюционистите датират на почти 4 милиона години според слоя, в който се намират. Но те са напълно идентични със съвременни човешки следи. Тези и други следи опровергават еволюционните теории, особено онези, при които следи от динозаври са намерени заедно с човешки следи. За динозаврите се казва, че са живели преди 65 до 135 милиона години; докато за човека се казва, че се е появил далеч по-късно (National Geographic, April 1979; Science News, February 9, 1980).

Откриване на плезиозавър (1977). В продължение на десетилетия учените се чудят дали някога ще бъде намерен жив някой „изчезнал” динозавър. И тогава през април 1977 японски риболовен кораб близо до източния бряг на Нова Зеландия хваща в своите мрежи същество, което тежи 1814 кг и е дълго 10 метра. На борда е имало квалифициран зоолог, който го снима и изследва внимателно, и потвърждава, че наистина то е плезиозавър, морски динозавър, който предполагаемо е мъртъв от 100 милиона години! Всички са толкова въодушевени, че публикуват научни доклади за него и дори издават пощенска марка! Но след като осъзнават, че създанието ще опровергае тяхната теория за вкаменелостите и земните слоеве, Западните учени казват, че това трябва да е било тюлен! В Запада има почти пълно информационно затъмнение относно това, с изключение на няколко публикации (*New York Times, July 24, 1977; Nature, July 28, 1977). За повече информация и снимки, виж глава 12, Вкаменелости и земни слоеве.

Обяснение на китайските символи (1979). Китайският език е един от най-древните съществуващи писмени езици. Всеки китайски символ е съчетание от няколко различни думи. Ч. Х. Канг и Етел Нелсън провеждат задълбочено изследване на китайските думи и откриват, че символите съдържат разказа на Сътворенеито, Едемската градина, грехопадението на Адам и Ева, и разказа за Потопа. Например думата „лодка” е направена от две думи: съд и осем (Бит. 7:7, 13; 8:13). Изкусител е дявол, покривам и дърво (Бит. 3:1-6). В глава 14, Последствията от Потопа, ще намерите още няколко примера, заедно с илюстрация на някои от тях (C. H. Kang and Ethel R. Nelson, The Discovery of Genesis: How the Truths of Genesis Were Found Hidden in the Chinese Language, 1979).

Допитване сред студенти (1979). Допитване сред студенти в щатския университет в Боулинг Грийн, Охайо, открива, че съвсем категорично мнозинство от студенти и дипломанти, които изучават биология, подкрепят преподаването на сътворение и еволюция в училищата. Студенти: 91%, дипломанти: 71.8% (Jerry Bergman, “Attitude of University Students toward the Teaching of Creation and Evolution in the Schools, Origins, Vol. 6, 1979, pp. 64-66).

Разбулване на загадката с полистратите (1980). Във въглищни находища често са намирани вертикални (полистратни) дървесни стволове, дълги 3 до 9.5 метра. Но за въглищните пластове се предполага, че са се отлагали в продължение на милиони години. Тогава защо в тях има вертикални стволове? Веднага след изригването на планината Сейнт Хелънс през май 1980, анализ на близкото езеро Спирит разкри много плаващи вертикални дървесни стволове в него. По време на Потопа такива дървесни стволове може бързо да са били заобиколени от утайки и погребани в тях (*Edward L. Hold, “Upright Trunks of Neocalamites form the Upper Triasic,” Journal of Geology, 55:511-513, 1947; Steven A. Austin, “Mount St. Helens and Catastrophism,” in Impact, July 1986, pp. 1-3).

Съндърланд интервюира експертите (1980-1981). В продължение на една година и с тяхно разрешение, Лутър Съндърланд записва на касета интервюта с трима от най-важните палеонтолози в света, които контролират поне 50 процента от големите колекции от вкаменелости на планетата, покриващи всяка основна находка на вкаменелости през последните 150 години. Той открива, че никой от тях не може да назове нито едно липсващо звено, междинен вид между видовете, които имаме днес (L. D. Sunderland, Darwin’s Enigma, p. 89). Няма преходни форми. За още относно това, вижте глава 12, Вкаменелости и земни слоеве.

Чикагска конференция за еволюцията (1980). Докато вестниците, популярните списания и учебниците възхваляват еволюционната теория като същностно доказана научно по толкова много начини, еволюционните учени са обезсърчени. Те знаят истината. Срещите в Швейцария, Уистар и Алпбах ясно им показват, че тяхната кауза е губеща. Но в още един безплоден опит, през октомври 1980 160 от водещите еволюционни учени в света се събират отново, този път в Чикагския университет. Накратко, тази среща е словесна експлозия. Представени са факти опровергаващи еволюцията, и в замяна са хвърлени гневни отговори и обиди. Месец след това *Нюзуик (3 ноември 1980) докладва, че голямото мнозинство от еволюционистите на конференцията се съгласяват, че неодарвинисткият механизъм (на мутации действащи заедно с естествен отбор) вече не може да се смята за научно валиден или защитим. Нито произходът, нито разнообразието от живи същества могат да се обяснят чрез еволюционната теория (*Roger Lewin, “Evolutionary Theory Under Fire,: in Science, November 21, 1980; *G. R. Taylor, Great Evolution Mystery, 1983, p. 55). Защо на обществото все още се казва, че еволюцията е по същество доказана и че всички учени вярват в нея, когато и двете твърдения са далеч от истината?

Нюйоркска конференция за еволюцията (1981). На следващата година се провежда друга важна среща, този път в Американския музей по естествена история в Ню Йорк. *Колин Патърсън, старши палеонтолог в Британския музей по естествена история, изнася доклад, в който заявява, че еволюцията е „категорично противна на познанието,” и добавя, „През целия си живот съм бил мамен да приемам еволюцията като изявена истина.” Но Патърсън има контрол над милиони образци от вкаменелости, и той е добре запознат с колекцията. Коментирайки върху кризата, друг учен, *Майкъл Руз, пише, че нарастващият брой критици включва мнозина с „най-висша интелектуална репутация” (*Michael Ruse, “Darwin’s Theory: An Exercise in Science,” in New Scientist, June 25, 1981, p. 828).

Панспермия (1981). Сред виковете на безнадеждност и отчаяние идващи от еволюционните учени, един от най-известните учени на 20 век, носител на Нобелова награда, измисля нова теория. През 1981 *Франсис Крик, съоткривател на устройството на молекулата на ДНК, издава книга заявявайки, че причината за живота на земята е „насочена панспермия.” Според тази теория хора от друга планета са изпратили ракета тук долу с живи създания на нея, за да населят нашата планета! Крик признава, че това не обяснява как са се появили всички растителни и животински видове. Нито обяснява проблема с транспорта. Ще са необходими векове на пътуване през мраза на космоса. Тази теория е отчаян, последен опит да се даде решение на въпроса как са се появили живите създания, загадка, която хиляди учени и 150 години на усилена работа не са били в състояние да решат. Много малко интелектуалци приемат панспермията.

Кембриджка конференция за еволюцията (1984). В отчаяно търсене на решение, на семинар проведен в Кембриджкия университет през 1984 бива обсъждана теорията на *Стивън Гулд за „обещаващото чудовище” (щурата идея, че един ден гущер снесъл яйце, и от него се излюпила птица). Обсъждана е също теорията на *Карл Попър за науката. Попър е водещ експерт по философия на науката. Неговата позиция е, че една теория трябва да може да бъде изпитана. Разбира се, еволюцията не изпълнява това условие. (Виж глава 37, Философия на историята, на нашия уебсайт.)

Втора смяна на механизма (80-те години). Напълно ненаучната теория за „обещаващото чудовище,” която *Ричард Голдшмит предлага през 30-те, напълно удивява научния свят. Но с течение на годините и с надигането на огромна планина от свидетелства против естествения отбор и мутациите като механизми за междувидова промяна, експертите са отчаяни. Не остава нищо друго освен теорията за внезапни благоприятни чудодейни промени чрез „милион мутации” на всеки 50,000 години, която *Гулд, *Стенли и техните сътрудници все повече рекламират. Точно както 20 години преди това астрономите в своето отчаяние приемат смехотворната теория за Големия взрив като начало на вселената от подредени галактични системи, така биологичните еволюционисти сега отиват и по-далеч в своята ревност за еволюцията. Генетици, биолози и палеонтолози признават, че по друг начин е невъзможна еволюцията от един вид в друг. В своята пълна безнадеждност еволюционистите се връщат към обещаващото чудовище.

Отговори в Битие (80-те години). Кен Хам основава Отговори в Битие (Answers in Genesis), креационистка организация във Флорънс, Кентъки. Тя бързо се превръща в мощен глас в изобличаването на еволюционните заблуди на срещи в колежи и университети и на други места.

*Отстраняване на Халтън Арп (1983). Водещ астроном и президент на Тихоокеанското астрономическо общество в началото на 80-те, Арп провежда изследвания в продължение на повече от 30 години, включително обширни изследвания в обсерваториите в Паломар и Маунт Уилсън. Той изследва над 260 галактики в повече от 80 групи и прави диаграми на 24 главни галактики и 38 галактики спътници с дисонантно червено преместване, и още много. Всичко това опровергава теорията за червеното преместване, която заедно с фоновата радиация е патерицата, на която еволюционистите се облягат, за да защитават Големия взрив (*Halton Arp, Quasars, Redshifts and Controversies, 1987, p. 5, а също и много научни статии). Заплашен да му бъде прекратен достъпът до обсерваториите в САЩ, ако не престане да разрушава един от двата стълба на Големия взрив, той отказва. Няколко изтъкнати астрономи, включително известният астрофизик *Джефри Бърбидж, отправят пламенни призиви към всички да останат с отворен ум, но без никаква полза. През 1983 разпределителният комитет на Калтек за работа с телескопите решава, че изследванията на Арп не заслужават повече подкрепа и той вече няма да получава време за своята работа на телескопите в обсерваториите на Маунт Уилсън и Паломар. Отказвайки да премине към политически приемливи изследвания, той напуска Калтек за да работи в института Макс Планк в Мюнхен, където продължи да следва своите идеи. Бърбидж по-късно пише относно това внезапно и недостойно изгонване, „Никой отговорен учен, когото познавам, включително много астрономи, които категорично се противопоставяха на тезата на Арп, не вярва, че това беше справедливо” (*Time-Life, Cosmic Mysteries, 1990, pp. 67-68).

Разобличаване на „човека от Орсе” (1984). Вълнуваща новина! Най-после един от нашите полумаймунски предци е намерен в областта Андалусия в Испания. Удостоверен като „най-старият човек в Европа” от изтъкнат екип от палеонтолози, той е по всички вестници, докато към учените на континента биват изпращани покани да присъстват на среща, където могат да изнесат учени доклади по въпроса.

Но тогава учени в Париж откриват, че това е фрагмент от череп на четиримесечно магаре. Испанските длъжностни лица трябвало спешно да изпратят 500 писма, че срещата се отменя. (“Ass Taken for Man,” *London Daily Telegraph, May 14, 1984).

Разобличаване на археоптерикса (1985). Макар никога да не са намерени междинни видове (половина от един вид и половина от друг), открито е нещо подобно на това. Както споменахме по-рано, през 1861 във варовикови залежи в Золнхофен, Германия (близо до Айхщат) е намерена вкаменелост на перо. То е считано за ценно, тъй като предполагаемо идва от слой на късна юра – а тогава не би трябвало да е имало птици. Много скоро друга вкаменелост е предложена за продажба (пак от собствениците на същата варовикова кариера). Била е птица с пера, на която липсват главата и вратът. Британският музей плаща много за нея. Така през 1877 за продажба е предложена още една птица – и тази изглеждала като че ли има глава на малък динозавър!

През 1985 шест водещи учени, включително *Фред Хойл, изследват вкаменелостта – и откриват, че е измама. За подробности, виж глава 17, Примери за еволюцията.

Арканзаският процес за сътворението (1981). През декември 1981 във Федералния окръжен съд в Литъл Рок, Арканзас, съдията Уилям Овъртън председателства процес, който трябва да реши дали щатът Арканзас може да сложи информация относно сътворението в учебниците в държавните училища. Съдебната зала с 200 места е била изпълнена с репортери. Над 50 адвокати и помощник-адвокати на ACLU работят по въпроса. От друга страна, службата на правосъдния министър на Арканзас изпраща само трима свои адвокати на делото. Един свидетел на ACLU, *Франсиско Аяла, свидетелства, че произходът на живите същества от кал и вода, макар да е станало, не било част от еволюцията! Това удобно изважда тази трудност за еволюционистите от процеса. Във всеки случай, на основата на разнообразие от увъртания и лъжливи твърдения от ищците, съдията решава против щата Арканзас. Известен факт е, че ACLU съветва всяко щатско законодателно събрание, което обмисля въвеждането на закон позволяващ еднакво представяне на двата възгледа, че ACLU ще им даде нов цялостен „маймунски процес,” както правят в Дейтън, Тенеси през 1925. еволюционистите никога не защитават своята позиция с научни факти, защото нямат такива. Вместо това те използват присмех и съдебни дела (Norman Geisler, The Creator and the Courtroom, 1982; Robert Gentry, Creation’s Tiny Mystery, 1986).

Радиоактивните ареоли опровергават теорията за разтопената земя (1986). Робърт Джентри провежда изследвания на радиоареоли в гранита в продължение на години, но бива уволнен от изследователската лаборатория в Оук Ридж през 1982, защото свидетелства в подкрепа на щата Арканзас в споменатия по-горе процес. Тогава той влага своите години на изследователски открития и професионални статии в книга (Robert V. Gentry, Creation’s Tiny Mystery, 1986). Накратко, в гранита има милиарди по милиарди радиоареоли, но всяка ареола е била формирана за по-малко от 3 минути. Няма начин ареолите да са влезли там след като гранитът се е формирал, но гранитът трябва да е бил вече твърд, когато ареолите са се формирали. Това означава, че гранитът е бил създаден твърд за по-малко от три минути! Тъй като гранитът е основната скала под всеки континент, би било невъзможно земята някога да е била разтопена маса както предполагат еволюционистите. Много интересно, гранитът може да се разтопи; но когато се твърди, формира риолит, никога гранит. Виж глава 3, Произход на земята, за кратко обобщение на такива данни; вижте нашия уебсайт за цялостно изследване по предмета.

Допитване сред учители по биология (1988). Допитване извършено от Тексаския университет, открива, че 30% от 400 учители по биология в средни училища вярват в библейското сътворение и само 19% вярват в еволюцията (Waco Tribune-Herald, September 11, 1988).

Чернобил (1986) е друг еволюционистки рай. Тъй като днес мутациите се смятат за водещия механизъм за постигане на еволюционна промяна за по-добро, силната радиация, която хората получиха на 26 април 1986 трябва да им е донесла голяма полза поради всички мутации предизвикани от нея. Те трябва да са по-силни, по-здрави, да имат подобрени органи и да раждат деца, които са по-висши форми на живот. Но това не става. Учените знаят, че дори Мария Кюри и нейната дъщеря умират като следствие от работата с радиация. Мутациите водят до вреда и смърт, никога до еволюционна промяна (*Isaac Asimov, Asimov’s New Guide to Science, 1984, pp. 691-692).

---

„Често съм си мислел как бих искал никога да не ми се налага да доказвам органичната еволюция в съда.”—*Errol White, Proceedings of the Linnean Society, London (1966) [водещ ихтиолог в обръщение през 1988 на среща на Линеевото общество в Лондон].

„Съмнявам се дали има и един човек в научната общност, който да може да се справи с пълния обхват на креационистките аргументи без помощта на армия от съветници в специални области.”—*David M. Raup, “Geology and Creation,” Bulletin of the Field Museum of Natural History, Vol. 54, March 1983, p. 18.

---

ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Птицата мали живее в австралийската пустиня. През май или юни мъжкият използва ноктите си, за да направи яма в пясъка, която е с точно определени размери: 90 см дълбока и 180 см дълга. След това я пълни с растения. Като започнат да гният, температурата се вдига. Птицата чака търпеливо до дъждовете, което повишава температурата до над 38°С на дъното на ямата. Птицата чака докато температурата спадне до 33°С. Когато се достигне правилната температура, той вика женската; те се сношават; тя снася едно яйце всеки ден в продължение на 30 дни; и след тогава напуска. Тогава мъжкият покрива яйцата с пясък и постоянно проверява температурата със своята удивителна човка термометър в продължение на 7 седмици. Не може да позволи температурата да се повиши или снижи дори с един градус. Ако през нощта захладнее, той натрупва повече пясък. Ако през деня започне да прегрява, разравя пясъка. Като дойде време за излюпване, пилетата разчупват черупките си – и си пробиват път нагоре през почти 60 см пясък! Когато пристигат до върха, всяко едно е напълно способно да лети и е самостоятелно. Нито бащата, нито майката им обръщат някакво внимание, нито им дават някакво обучение. Когато пилетата пораснат, правят точно същото като своите родители.

---

ГЛАВА 1 – ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ И ПРЕГОВОР
ИСТОРИЯ НА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ

1. От списъка с 34 пионери на съвременната наука изберете 5, които според вас са направили особено важни открития.

2. Грегор Мендел е бил истински учен. Като използвате енциклопедия, напишете доклад от една страница върху живота и делото на Мендел.

3. Следните хора са били много влиятелни в своето време: Линей, Пейли, Бюфон, Ламарк, Кювие, Еразъм Дарвин, Хътън, Лайъл и Уолъс. На лист хартия напишете техните имена в лявата колонка; в средната колонка напишете какъв е бил всеки от тях, креационист или еволюционист; в дясната колонка отбележете за всеки дали е бил истински учен или просто някой, който харесва да измисля оригинални нови идеи. Каква закономерност виждате? В долната част на листа напишете общо заключение основано върху информацията дадена на листа.

4. Интересно е, че неодарвинистката теория (за мутациите като средство за междувидови промени) започва от грешка на Хуго де Врис. В един абзац обяснете каква е била грешката.

5. Дебатът през 1860 в Оксфорд и процесът срещу Скоупс през 1925 са били преломни моменти в полза на еволюцията в Англия и в Америка. Но нито една от победите не е спечелена чрез научни доказателства. Обяснете защо.

6. Защо еволюционната теория е произвела своите забележителни постижения не в научни открития, а във фалшификации, въображаеми твърдения и рисунки, съдебни дела и насилие в държавата и на работното място?

7. Стивън Джей Гулд е бил много влиятелен еволюционист през 80-те. Каква е неговата теория? Защо е толкова слаба?

8. Напишете доклад от една страница върху няколко от специалните еволюционистки срещи, свикани за да се разрешат ужасните проблеми пред еволюционистите (1966, 1969, 1980, 1981, 1984). Кой особено научно откритие и коя нова научна технология особено навреждат на еволюционната теория?