ВЪВЕДЕНИЕ

Двамата със съпруга ми наблюдавахме как след като посещаваха няколко години държавно училище, двете ни по-големи деца постепенно изгубват желанието за учене. Отделих доста време и работих упорито в учебната система, за да създам програми, в резултат на които да се стигне до промяна. Бяха направени някои малки промени, но големите подобрения, които търсехме за нашите деца щяха да отнемат години в най-добрия случай, а ние се нуждаехме от незабавна промяна. Но едно е да не си щастлив от ситуацията, а съвсем друго – да създадеш алтернатива.

Онова лято слушахме лекция от известен адвокат за домашното образование. Всичко което той обсъди за домашното образование, звучеше истинно и тогава осъзнахме, че домашното образование беше отговорът за промените, които спешно търсехме. Но тъй като тази идея беше съвсем нова за нас, питахме се как ще намерим средствата, уменията и смелостта, за да започнем домашното училище от есента.

Заехме се с работа и накупихме книги за домашното образование, изпратихме си адреса, за да ни изпращат ежеседмични бюлетини, намерихме Голяма книга за домашното обучение на Мери Прайд (Mary Pride, The Big Book of Home Learning ) – ръководство за необходимите материали, срещнахме се с други родители, които обучават децата си у дома и бързахме да разберем как да започнем това смело начинание с домашното образование.

Родителите, обучаващи децата си у дома, с които се свързахме, бяха много щедри към нас с времето и подкрепата си и с готовност ни показаха своите ресурси, но просто не можахме да съберем различните парчета информация и да си представим как всъщност изглежда или какво е усещането да имаш домашно училище. Знаех, че сама по себе си учебната програма не би могла да произведе добро преподаване или добро научаване и исках да разбера как става целият процес, а не само да събера отделните му части. За мен беше особено важно да мога да видя други такива семейства в действие – да мога да седна и да наблюдавам как го правят. Но тъй като нямахме възможност да бъдем наблюдатели отблизо в техните домове, ние решихме да обучаваме децата си у дома въз основа на вярата ни, че това е правилното нещо, което трябва да направим, за да помогнем на нашите деца.

Първата година от домашното ни училище се състоеше в опитване на различни методи, в подходящи и излишни покупки, промени в начините и рутината, много групови дейности, и увеличаваща се радост в нашето семейство. Питахме се дали не трябва да правим каквото се прави в училище, но по по-добър начин. Или да правим нещо, което няма нищо общо с “училището”? Чудехме се дали което правим е прекалено много или прекалено малко? Имаме ли силите, които домашното училище изисква? Правим ли го “правилно”? Можем ли да го измерим? Имахме високи академични стандарти, но дали това щеше да промени достатъчно нещата, за да върне любознателността у нашите деца? Тъй като и двамата сме учили в училище, знаехме как изглежда то, но никога не бяхме виждали дори едно домашно училище. Дали беше просто училище у дома или беше някаква изцяло нова идея?

В края на първата ни година, след още стотици часове четене, телефонни обаждания, семинари, касети, дискусии и сега действителен опит, започнахме да си отговаряме на някои наши въпроси и да откриваме собствения си начин на домашно обучение, който продължава да се развива.

Още в началото осъзнах, че книгата, която би ни помогнала най-много, просто не съществува. Има много книги за философията, политиката и ресурсите на домашното образование, но аз исках книга, подобна на някои от книгите ми, в които те учат как се прави завивка от мозайка от много парчета. В тях пише не само колко плат да купиш, а и как да отрежеш и да зашиеш отделните парчета. Книгите за шев, които аз харесвам, имат цветни снимки, които показват различни видове завивки направени от опитни шивачи, а в едър план показват сложните детайли, различни образци и изрезки от платове. Това ме вдъхновява да създам свой стил и ми помага да придам завършен вид на идеите си.

Моите любими мозайки са тези с историите, при които всяко парче изобразява различна личност, случка или спомен за някого или за семейството, което е измислило завивката. Търсех книга, която да представи примери от домашното училище точно толкова ясно и да ни вдъхнови да създадем свой собствен стил. Има толкова много начини за домашно училище, всеки от които е прекрасен по своему, че би било полезно да видим една цялостна завивка от домашни училища (направена от различни видове парчета), за да решим кое от тях да планираме за себе си.

За вас ли е тази книга? Да, ако смятате да се занимавате с домашно образование. Да, ако вече учите децата си у дома, но търсите нови идеи. Да, дори ако не обучавате децата си у дома, но искате да имате “подробен и личен” поглед върху това как другите семейства се справят със задълженията, разрешават разногласията или подкрепят растежа и образованието на своите деца. Тази книга ви предлага точно това, което исках да имам. Създадох я, за да ви представя едно изобилие от цветове и тъкани, показвайки как всъщност изглежда и какво е усещането да растем и учим заедно като едно семейство.

След като представих идеите си за тази книга в бюлетините за домашно образование, в Интернет новините, в онлайн бюлетини, на отделни личности и в разговори, получих отговор от много семейства, които искаха да станат “част” от “завивката” на домашното образование, която имах предвид. Техният ентусиазъм произлизаше от това, че срещаха същото разочарование поради “липсващата книга,” което аз изпитвах. Те също искаха да се възползват от възможността да погледнат отблизо един от своите дни и да определят за себе си и за вас как живеят и в какво вярват. Тридесет от тези семейства сега споделят с вас голямо разнообразие от начини на домашно обучение и опитности, така че да имате преимуществото да ни “наблюдавате” и да изследвате кое може да бъде в съгласие с вашите лични идеали и стил.

В отговор на моите подробни въпроси, всяко семейство ми изпрати описание на един от техните реални дни. Отговорих им под формата на интервю и зададох допълнителни въпроси, с помощта на които да представят още по-обширна картина. След като отново отговориха, вмъкнах отговорите в първоначалните им описания и повторих този процес два или три пъти, като редактирах написаното. Проведох и телефонни разговори, за да събера повече информация и да опозная семействата. Например много от въпросите, които задавах, бяха от този вид: Как семейството ви започва деня? Как се събужда всеки от вас – с часовник, мама пее или ви разтърсва, ранобудни ли сте или спите докогато си искате? Как се организира закуската и почистването? Как децата започват своя ден? Какъв начин на обучение имате? Докато вие се занимавате с нещо, какво правят останалите? Как разрешавате кавгите, разногласията и се справяте с отговора “не искам!”? Как децата си взаимодействат? Как обучавате децата от различните възрасти? Какво правите с малките? Как се справяте с раздразнителността, шума, бъркотията или с личното си време? Чувствате ли се недостатъчни в някои области и опитни в други? Как родителите намират време да разговарят, да планират и да бъдат заедно? Имате ли дейности навън, работа, или трябва да правите спешни приготовления? Как завършва деня и в колко часа? Каква е ролята на всеки родител в учебния процес? Какво е времето през деня, който вие избрахте и как то влияе на вашия ден? Къде живеете – в отдалечена ферма или в центъра на града? Каква е вашата обществена среда и как реагира тя на домашното образование?

Помолих семействата да отбележат и източниците, които използват през този ден, книгите, които четат, заниманията им на открито и използване на възможности за групови занимания. Тъй като бяха споменати много източници, не беше възможно да напиша всичките с подробности. (Повечето от тях са поместени в многото каталози за домашно образование или в серията на Мери Прайд Голяма книга за домашното обучение. Тя е в няколко тома, в които разглежда източниците, удовлетворяващи различни интереси и възрастови нива.) Поисках позволение да дам номерата на страниците, така че да можете да видите различни методи на документиране на конкретните събития през деня. Повечето от нас изглежда винаги търсят по-добри начини да следят дейностите на обучение у дома. Семействата имаха възможността да допълнят описанието си (след една година), за да можете да усетите промяната в нашите семейства.

След избирането на източници, най-належащата работа, която стои пред семействата, е как да обединят всичко като се справят с темпераментите на различните членове от семейството, техния начин на учене, ценности, убеждения и интереси. Имах още много въпроси. Как разрешаваме конфликти, трудности, безпокойства, колебания? Как се справяме с гнева и вината? Как се справяме с децата, за които ученето е нещо естествено, и с тези, които се съпротивляват? Как си подреждаме времето, организираме дома, учебната работа, домакинските задължения, храната и прането? (Какво е да бъдеш директор, учител, съветник, да следиш дисциплината на площадката за игра, управител на закусвалнята, шофьор и пазач едновременно. Как нашите деца ще се събират с други деца? Как се отразява домашното училище върху нашите брачни взаимоотношения и вземането на решения? Доколко подготвяме, подпомагаме или поощряваме? Ако имахме възможност да наблюдаваме отблизо, какво всъщност бихме видели и чули в другите домове? Най-важното е, че всички описахме един реален ден, защото за мнозина от нас, които сме склонни да правим сравнения и да се оценяваме според това, което смятаме за идеално, често си представяме, че в дома на всеки друг има съвършена майка като мама Инголс и че всичко върви гладко, естествено и весело. Но какво да кажем за останалите от нас, които не можем да оправдаем тези очаквания? Ние ли сме единствените, които се безпокоим и не можем да спим заради натрапчивите напомняния за недостатъците, които усещаме у дома? Можем ли да “променим” един труден ден, или се надяваме за свежо начало през следващия ден?

За да се създаде книга, която е честна и откровена, се изискваше значително себеразкриване от страна на авторите. Поради това няколко семейства помолиха да използваме само първите им имена или да им дадем възможността да използват псевдоними. Снимките и отбелязаните страници са по желание. Някои семейства просто нямаха такива, а други решиха да бъдат по-поверителни.

Докато четете, ще разберете, че в някои от дните, които са описани, заниманията са започнали по-късно от обикновено, има прекъсвания или неочаквани посетители. Понякога този ден се оказва неприятен. Някои деца не са въодушевени от математиката или писането. Необходимо е да се грижат за животните и градината. При някои семейства се случват неща, които променят естеството на деня. Понякога темпото е като вихър, а друг път ученето продължава до късно през нощта. Всеки член на семейството има роля в дневния план. Има парчета от всякакъв вид ден. Някои от тях няма да се вместят в плата на вашето семейство, а други ще харесате и ще ви се иска да ги скриете за себе си или ще започнете да ги ползвате още днес.

Тридесетте различни парчета плат, които са върху корицата на тази книга, бяха направени от семействата, които участват в нея. Единственият ръководен принцип беше размерът на парчето. От това парче плат можете да видите как семействата избират да изразят своите интереси, дейности, личности или общество. Надявам се, че разнообразието от източници, начини, взаимодействия и структури, които ще намерите в тази книга, ще ви помогнат да вземете едноцветно парче плат и да представите ваше различно парче, което ще прибавите към нашата мозайка от разнообразни парчета! Една такава мозайка на домашно образование, разбира се, не може никога да бъде завършена, тъй като винаги има промяна, както и нови парчета за допълване. Ще се радвам да чуя вашето мнение и да науча за вашите новости и решения. Вероятно скоро ще съберем парчетата на още една мозайка на домашно образование!

Нанси Ланд