Брад и Бетси,
Джъстин, на 11 години
Шон, на 8 години

Бетси описва горещ и слънчев ден през септември, в малко провинциално селце на народа Йола в Сенегал, Африка.

КОНСТРУКТИВНО ОЧАКВАНЕ

Само няколко думи въведение, за да ви дам идея кои сме в семейството и какво правим, живеейки в африканско село. Нашето семейство сме аз (Бетси), съпругът ми Брад, и двамата ни сина. Джъстин е в шести клас. По-малкият ни син, Шон, е във втори клас.

Работим с преводачите на Wycliffe Bible и живеем в Сенегал повече от десет години. Моят съпруг е от Ланкастър, Пенсилвания, затова прекарахме там нашата последна отпуска, и там е нашият “дом” в Америка. Ние сме мисионери и работим по един превод сред хората Йола в югозападен Сенегал, в селото Синдиан. За онези, които имат карта, това е точно на север от Биньона, на около петдесет километра от Зигинкор. Работата ни тук е да преведем Библията на езика Йола и да запишем историите, които селяните тук разказват от дълго време.

Имаме дом в селото, който си построихме (не е сламена колиба), но живеем скромно. Нашият дом е направен от това, което наричаме “тухли” – всъщност комбинация от различни количества цимент и кал, смесени и изсушени на слънцето. Имаме ламаринен покрив както повечето хора в селото. Нямаме водопровод, но имаме септична яма, така че имаме няколко отводнителни тръби (в кухнята и банята, както и от казанчето на тоалетната). В селото няма магазини, нито дори пазар, така че сме зависими от градския пазар, който е на двадесет километра от нас. Ходим веднъж или два пъти в седмицата, за да си купим пресни зеленчуци и други продукти (захар, брашно и др.), както и да си вземем пощата.

Обучавам момчетата у дома още от детската градина, въпреки че Джъстин посещаваше държавно училище за кратко и менонитско училище по време на едногодишната ни отпуска в Ланкастър. Започнах да обучавам Джъстин, когато беше на пет години. Учех го у дома, защото знаех, че ще живеем доста време в селото и никога не сме и мислели да го изпратим в училище с пансион. Но не бях наистина убедена, че мога да го обучавам! Използвах Calvert – учебна програма за първите две години, защото много мисионери използват нея (доста години . . . от “старите времена”). Мисля, че това беше добро начало, защото всеки ден ми беше планиран и аз имах представа как да си организирам времето. От рано обаче разбрах, че има много други неща, с които искам да занимавам моя син (например да изучаваме Библията, да учим френски и др.).

През третата му година бяхме в Щатите за отпуската и аз посетих едно изложение на програми за обучение на деца у дома и реших, че мога не само да обучавам, а и да направя програма за нас! Оттогава учим по този начин, но е голяма бъркотия да се прави това от другата страна на океана. взимам материали и идеи за проекти от няколко списания за домашно образование и каталози за книги. Чета ги в “свободното” си време, което е доста малко (по някаква причина!!).

В нашето село няма други чуждестранни семейства. Има две семейства американци в града, от който пазаруваме. С тях се виждаме понякога. Има моменти, когато се чувстваме самотни, без външна подкрепа, освен помежду ни в нашето домашно училище, но Господ знае всяка наша нужда и Той снабдява всичките!

Синдиан е доста голямо село за областта. Населението е около 2000 души. Но в действителност не изглежда голямо, защото има четиринадесет квартала, които са доста добре обособени. Общественият живот е основан или на семейни връзки или на възрастови или работни групи. Ние сме свързани с нашето съседско семейство: Брад носи името на главата на семейството, аз на неговата жена. Това ни дава възможност веднага да влезем в системата от взаимоотношения на Йола. Нашите синове носят имената на свои близки приятели.

Още от детството си всеки е част от някаква група, която се състои от неговите или нейните връстници (съществува разделение въз основа на пола). Като деца си играят заедно. Като младежи общуват и започват да работят заедно. Като възрастни, работят заедно. Ние като семейство имаме много запознанства. Най-близките ни контакти са с хора или от роднините на нашите съседи, или, за мен по-специално, жените от групата на работещите, които са на моята възраст.

САМО ДВЕ СЕДМИЦИ ОТ НАЧАЛОТО НА УЧЕБНАТА ГОДИНА, 19 септември:

Минали са само две седмици?! Тази година, както обикновено се случва, се настанявахме у дома докато започвахме училище. Пристигнахме в нашето село само няколко дни преди това. Но след десет учебни дни, установеният ред започна да си идва на мястото и нещата са малко или много под контрол от моя гледна точка.

Нашите учебни дни (от понеделник до петък) започват в 7:00 сутринта. По това време на годината е доста светло за този час, заради което ставаме по-лесно. След два дни дъжд през тази седмица (ние сме в края на дъждовния сезон), днес започва да се изяснява. Нямаме свещ на масата за закуска. Липсата на ток си има своите предизвикателства, но има и преимущества – единствено аз харесвам свещите! Понякога животът без електричество е труден (както когато е много горещо!), но се свиква с това. Първата ми кухня беше в една колиба от кал в Камерун, така че никога не съм използвала електрически уреди. Дори в Щатите не използвам миксер и съм резервирана към кухненските уреди. Имаме соларна система, чрез която могат да работят компютрите и понякога вентилаторът. Имаме също газова печка и хладилник . . . така че не сме лишени толкова от добри условия.

Момчетата трябва да станат и да дойдат до 7:15 сутринта. Всеки си има своите задължения и помага за приготвянето на закуската на масата. Нашите момчета имат следните домашни задължения: слагат и почистват масата; помагат в подготовката на храната (белене на зеленчуци, стъргане на сирене, печене); мият чинии; оправят леглата си и поддържат стаите и играчките в добър ред (малко или много!); сортират и сгъват прането; изхвърлят боклука; помагат за снабдяването с вода (пълненето на бутилки с филтрирана вода). През съботните дни често правим почистване всички като семейство, например почистваме килера и момчетата работят с нас. Те получават парична награда и понякога вършат допълнително работа, за която им плащаме. Бих казала, че работят много добре заедно и си вършат работата добре – което е ясно. Понякога възниква проблем като кой ще свърши работата, но обикновено се разрешава миролюбиво.

Тъй като имам приятелка, която ми помага в домакинската работа, няма много за почистване. Понякога трябва да положим малко усилия, за да измислим работа на момчетата, защото се очаква, че (понеже са чужденци) те не би трябвало да работят. Хората са изумени, когато виждат момчетата или Брад да помагат в кухнята, или с нещо друго. Те не се обиждат . . . поне жените. Смятат, че е чудесна идея! Аз подозирам, че мъжете вероятно мислят, че Брад е мъж под чехъл. Децата от селото имат задължения от ранна възраст, така че са свикнали да работят. Младежите помагат с грижата за бебетата, по-големите помагат в къщата или на полето.

Ядем в 7:30 сутринта. Закуската обикновено е овесена каша или кисело мляко и хляб ( и двете са домашно приготвени – нямаме магазини в селото). Наскоро имахме лоша партида захар . . . дори татко е съгласен, че “дава на млякото интересен вкус.” Тази сутрин избрахме овесена каша. След като свършим имаме семейно време за размишление и молитва. Татко чете от Матей 13 глава (сега четем Евангелията). Молим се за едни приятели мисионери в Буркина Фасо (те също обучават децата си у дома). Всеки ден се опитваме да се молим за едно от семействата, от които получаваме молитвени писма, или за едно от семействата, които ни поддържат. Имаме албум със снимки и нужди за молитва, за да сме запознати с тези хора. След това намираме Буркина Фасо на картата (National Geographic Society), закачена на стената в предверието и сравняваме местоположението ѝ в Африка с нашето (на западния бряг) и със Заир (молихме се за приятели там по-рано през седмицата). Понякога сутрин слушаме Би Би Си – световните новини. Нарекли сме ги “лошите новини,” защото те всъщност се фокусират върху всички световни проблемни точки (както правят и американските медии). Намираме го за малко по-интернационално, отколкото Voice of America, и то е едно от нашите малко връзки с текущите събития.

Започваме учебното време между 8:30 и 9:00. Опитвам се да започвам всеки ден със Словото. Разбирам, че когато не посветим деня на Господа и не започнем с Неговото Слово, често имаме проблеми с отношенията и конфликти сутрин. Тази седмица четем стихове за засаждането, дърветата, плодовете и т.н. и ги свързваме с нашия урок по наука. Всяко момче има нещо за наизустяване през седмицата – библейски стих или стихотворение, на които правим преговор. След това четем заедно. Това е нашето любимо време. Даже Джъстин, който е в шести клас, се радва някой да му чете! Сега сме на седмата книга от сериите на Лора Инголс Уайлдър.

Учебната ни стая е спалнята на момчетата. Всеки си има бюро и между тях аз имам малка масичка. С леглата и рафтовете за дрехи е доста тясно, но се справяме! Точно над моята масичка има прозорец, който ни дава достатъчно светлина. Мрежата ни предпазва от повечето буболечки. Понякога нашият папагал се присъединява към нас и каца на прозореца. Обикновено той е много внимателен, но понякога започва да кълве мрежата и тогава му давам знак да напусне! Понякога вниманието ни се отклонява към полето и гората зад къщата . . . държим биноклите под ръка в случай че видим необикновена птица.

Тази сутрин графикът е в зависимост от времето навън. В раздела по обществознание учим за Сенегал и по-конкретно за бита на народа Йола, сред които сме живели няколко години. Фокусът ни тази седмица е върху природни ресурси и селско стопанство. По естествознание имаме урок за растенията. Затова свързваме двете като планираме посещение в двора на съседите ни, където можем да научим как тук хората обработват земята. Йола са земеделци, така че земята се обработва. Точно около нашата къща има полета, които се засяват с просо, царевица, сусам, и др., според сезона. Извън селото са полетата с ориз. В миналото Йола са отглеждали ориза под вода, така че полетата им изглеждат като оризища. Поради годините на суша постепенно са преминали към сухия ориз, който расте като жито. Отглеждат и фъстъци изцяло за продан. Земята е много скъпа и вероятно това е най-честата причина за спорове между хората. Ние лично нямаме градина, въпреки че бихме могли, ако сме в селото по всяко време. Водата също е доста ценна и, въпреки че обичам цветята, нямам много, защото ще се смята, че хабят водата. Имаме красив храст бугенвилия при входната врата, който няма нужда от вода.

Планираме също интервю с друг съсед, за да научим как Йола разделят и използват своята земя. Денят за тези посещения беше вчера, но през целия ден валя и не можахме да посетим фермата. Така че ако днес времето остане хубаво, ще опитаме отново. Между другото, отново се учим да сме гъвкави – един полезен урок. Определих едно примерно време за посещението (11:00) и изпратих съобщение, за да знаят.

Първия час карам Джъстин да започне с урока по езикознание и математика, и след това работя с Шон. Тази година насърчавам Джъстин да работи по-самостоятелно. Той избира тази сутрин да напише въпросите за интервюто, което ще имаме по-късно следобед.

Разбирам, че ми трябва по-концентрирано време с Шон, специално по езикознание, а Джъстин работи сам. Това дава резултат . . . обикновено. Двете момчета се учат да прекъсват по подходящ начин и на подходящото време, както и да чакат търпеливо удобния момент, за да отговоря на техния въпрос. Целта е да чакат градивно (като поговорката “използвай времето мъдро,” която беше в нашите бележници в началното училище). Ако наистина си в безизходица, да си намериш нещо друго да работиш, или сам да разрешиш проблема си, са две възможности . . . да седиш и да блуждаеш в пространството е обезсърчаващо! Често тримата сме на бюрата си, докато аз работя с едното или с другото момче. Не мисля, че е правилно другият (който работи сам), постоянно да прекъсва с всеки въпрос, който се появи в ума му. Често ако помисли малко по въпроса, този който го задава може да си отговори сам. Затова когато ми зададат въпрос, аз казвам: “Би ли почакал за минутка, докато намеря подходящо място за да спрем? Междувременно, опитай се сам да го разбереш.” Ако стане така, че проблемът е важен и аз съм съсредоточена с другото момче, предлагам на питащия да вземе книга или да работи върху друга задача за няколко минути, докато съм в състояние да му помогна. Естествената им реакция е просто да излязат и да играят, но аз се опитвам да ги насърча да се занимават с друга дейност. За мен е голямо удоволствие, че след като съм използвала този подход няколко години, те сами започват да се занимават с нещо друго. Не искам да прозвучи така сякаш никога не отговарям на въпросите им. Нашият осемгодишен син често има нужда да му кажа дадена дума по букви, или да му дам насоки за четене. Брат му често му помага, ако аз работя нещо друго.

Въпреки че съм доволна от този подход – Джъстин да работи сам, едно от най-притеснителните неща за мен докато обучавам е да жонглирам между два класа и да държа всяко едно от момчетата ангажирано. Разликата между втори и шести клас е такава, че няма много неща, които да можем да правим заедно. Въпреки че работим в един и същи раздел, обикновено Шон се нуждае от повече помощ и внимание или Джъстин иска по-задълбочено обяснение (а Шон скучае). Опитвам се да им давам възможност да се учат един от друг, но все още ми е трудно.

С Шон използвам комбинация от няколко програми за езиково изкуство. Сега му е нужно да подобри уменията по четене и различаване на звуковете, затова намирам метода The Writing Road to Reading за полезно ръководство. Имаме курс по правопис и граматика (с учебник) за конкретни упражнения. Едно нещо, което ме изненадва и забавлява, е, че Шон обича да попълва страниците в учебника. Първоначално избягвах този вид “заетост.” Миналата година той посети едно мисионерско училище за една седмица и беше въодушевен, че е трябвало да попълва всеки ден много страници! Току-що купихме един учебник, пълен с всякакви страници (заглавието е My Second Grade Super Workbook) и ще започнем да го използваме. Аз вмъквам други умения (нареждане по азбучен ред, краснопис, употреба на речник и др.) като използвам седмичния списък по правопис и книгите, които четем като източници за примери и упражнения. Шон трябва да чете по петнадесет минути сам всеки ден и отбелязва какво чете (упражнява календара). По-късно следобед чете на глас на баща си или на мен. Намирам че не му чета толкова често както на Джъстин, когато беше по-малък, и съжалявам за това.

Всеки четвъртък имаме “бейзбол” по правопис (нашата версия за викторина с думи за втори и шести клас). Момчетата се редуват с “бухалката” като казват буква по буква думи от седмичния си списък (или предишни думи). Всеки има право на два пропуска (грешки) или може да направи три обиколки преди да даде ред на другия. При всяка правилно написана дума се придвижва с една база (имаме бейзболна игра за маса и всеки има играч). Третата база думи са по-сложни. Когато играчът стигне до първата база, това е една обиколка. Всяка седмица е един период и продължаваме обиколките общо девет седмици, което е една игра. Опитвам се да поддържам съревнованието не много напрегнато, но е забавно с тези обиколки! Записвам си думите (а за Шон кои букви е изпуснал), за да ги упражняваме в бъдеще и за преговор. Тази игра е добра подготовка за писмените тестове по правопис, които провеждаме всеки петък.

Когато завършим урока на Шон по езиково изкуство и играта с думи, вече е време за почивката на Шон. Тя е от петнадесет до тридесет минути. Джъстин и аз правим преглед на това, което е направил и разглеждаме въпросите, които има. Показва ми упражненията си по езиково изкуство, които е направил. За него използвам учебника по правопис на университета Bob Jones и English for Christian Schools по граматика. Той използва също книгата Learning Grammar Through Writing. По писане използва учебниците Learning Strands и Learning Language Arts Through literature. Взимаме думи за упражнение от това, което четем, или думи, които е написал грешно.

Преглеждаме и урока по математика. Обсъждаме новите неща или това, което не разбира, и му давам задание. Той има тефтерче, в което записва заданията, които трябва да направи по предметите за следващия ден, или проекти с по-дълготраен срок, и кога трябва да ги завърши. По математика Джъстин учи от редовен учебник по математика за шести клас, но всеки понеделник работим и върху други неща. Използваме серията за решаване на словесни задачи Figure It Out и задачи от Math By Kids!.

Наближава 11:00 и навън е все още слънчево, така че отиваме у съседите. Трогната съм, че съседът си е направил труда да извади ралото (което е прибрал за сезона), за да ни покаже как впряга воловете и как го използва. Неговите момчета впрягат двата вола и ние гледаме как ги водят да орат прави бразди нагоре и надолу по полето. Въпреки че е обикновено рало (като това, което използват амишите), това е напреднала технология за хората тук. Повечето хора са прекалено бедни, за да си позволят волове или рало. Традиционната мотика, която се използва от повечето селяни, е направена от здрав клон с наострен железен край, закрепен за него. Всъщност има два вида и днес научаваме кой е традиционният на Йола и кой е въведен от съседите. Момчетата правят схематични рисунки на инструментите, наблюдават как съседите засяват внимателно семената (едно по едно), и Джъстин прави няколко снимки.

След това отиваме в тяхната градина, нещо като “кухненска градина.” Нивите са извън границите на селото и често са на голямо разстояние, но много семейства имат градина и в двора на къщата си. Впечатлени сме от всичко, което е засял на сравнително малко място (почти 6 метра на 4,50 метра). С негово позволение вземаме мостри от различни листа, за да ги използваме в урока по естествознание утре (папая, домати, бамя, маниока . . . за класификация на видовете листа).

Преди да си тръгнем, старателно благодарим на бащата и на сина му, който всъщност ни показа всичко. Оставяме и малко пакетче (купени от магазина) бисквитки за децата – нещо символично в знак на благодарност за отделеното време и тяхната помощ. Поради това, че показваме такъв интерес към традициите на нашите приятели, хората са много добре разположени и готови да помогнат. Останалите от семейството вършат своята работа в двора около къщата сякаш не участват в нашето “училище.”

У дома сутрешните уроци свършват с урок по езика Йола с Брад. Опитваме се да вземаме уроци по френски и Йола, така че момчетата да могат спокойно да говорят и на двата (френският е официален език в Сенегал). Мъжът, който помага на Брад с преводите и работи у дома всяка сутрин, ни помага с произношението (Брад също все още се учи) и в съставянето на правилни изречения. Ние работим с Йола от десет години, така че говорим сравнително добре. Момчетата са склонни да го забравят, когато сме извън селото, но отново го възстановяват, когато се връщаме. По-малките деца от селото говорят само Йола, така че нашия осемгодишен син научи доста само като играе с тях. Джъстин говори и френски (като децата от селото на неговата възраст) и често използва комбинация от Йола и френски. Ние говорим Йола през цялото време, когато сме в селото. Говорим и френски, тъй като това е езикът на бизнеса и управлението тук, в Сенегал.

Обикновено свършваме сутрешната работа към 13:00 и тогава обядваме. Нашата съседка ни готви през седмицата и ние ядем типичната храна за Йола – ориз и сос, сипани в голяма купа. Това ме освобождава от приготвяне на храна и почистване.

Доволна съм от тази сутрин, защото посетихме фермата. Интервюто за използването на земята, което планирахме за следобеда, също стана добре. Джъстин задаваше въпросите си на английски, Брад ги превеждаше на Йола и обясняваше отговора пак на английски. Много съм доволна, че имаме тази възможност да научим за живота и традициите на хората около нас. Джъстин прави проучване като използва различни справочници за естествените ресурси и селскостопански продукти на Сенегал. Но вярвам, че преживяванията от “реалния живот,” които имахме днес, са ценни и специални. Радвам се, че можем да приложим към нашата редовна учебна програма дейности, събития и обучение, придобити от уникалния ни опит на живот в друга култура. И отново ще кажа, че интересът ни към техния живот означава много за тях.

Всеки ден прекарваме време с хората от селото, въпреки че много ценим и нашето лично време. Когато дойдохме в селото, решихме да си построим къща (вместо да наемем или да живеем заедно с друго семейство), защото смятаме, че е важно да имаме свой семеен живот. Нашата къща е извън селото, така че не сме сред много хора, което много харесваме. Но сме точно на пътя към нивите и селските градини, така че имаме доста взаимоотношения!

Обикновено следобед си почивам. Момчетата изпълняват заданията, които трябва да направят сами. Аз почивам до към 15:00. Това е било винаги наша семейна традиция и в Африка обикновено хората си почиват в горещината на деня. В моето семейство всички си почиваха следобед. Всъщност спя по време на почивката. Брад често прекарва време с Господа . . . децата четат или играят тихо. Понякога Джъстин учи през целия следобед, а друг път си почива или чете. Той ми е голямото предизвикателство що се отнася до снабдяването с книги . . . направо поглъща книгите! За щастие няма нищо против да препрочита любимите си книги (много пъти). Тук в селото нямаме достъп до библиотека освен книгите, които си носим от Щатите. Когато сме в града, можем да използваме библиотеката на мисионерското училище – истинско щастие! Ако сте така зависими от добри книги, както съм аз в обучението, може би се питате как се справяме без библиотека . . . и аз се питам!! Шон, от друга страна, излиза навън веднага щом свърши своите кратки задания и петнадесетте минути четене (книга по негов избор).

Следва цяла област от изящни изкуства, която вмествам тук и там през седмицата. Обикновено вмъквам елементи на изкуствата в проектите, които правим по естествознание или обществознание. Тази седмица имахме урок по калиграфия и всяко момче написа стиха, който трябва да научи наизуст през седмицата. По музика тази есен започнахме да изучаваме история на музиката и започнахме с музиката в библейско време. Обсъждахме примери от Стария Завет за песни и танци, научихме няколко Псалми, на които сложихме мелодия и нарисувахме инструменти, използвани по това време (още един урок по изкуство).

Работният ни ден обикновено свършва към 18:00. Рано вечерта, когато се захлади (16 до 27 градуса по Целзий) момчетата обикновено играят футбол с Брад. Нашето физическо обучение е доста неофициално. Смятам, че се нуждае от повече планиране, но ми е много трудно да го организирам. Брад го води и той предпочита да бъде по-неофициално . . . една добра игра на футбол (националният спорт в повечето африкански страни) или бейзбол. След това прекарваме малко време навън като ходим на гости на приятели или се разхождаме. Това е най-доброто време на деня, защото е по-хладно.

Вечеряме към 19:00 или 20:00. След вечерята момчетата и Брад четат заедно и след това се изкъпват. Момчетата си лягат към 21:00.

Хората Йола, както повечето африканци, всъщност живеят навън. Жените в селата готвят навън (ако вали, тогава отиват в къщата, в която готвят). Хранят се и общуват на двора. Вечер семейството се храни навън и стои до късно вечерта (около 23:00). След като децата си легнат, Брад често отива на двора и стои с другите. Той им чете истории на езика Йола. Все още много малко от хората в Йола са грамотни и обичат да слушат истории, които са написани в малки книжки.

Така изглежда един ден от нашето домашно училище!

Основни източници и учебна програма:

1. Общи източници и поредици:

   Diane Lopez, Teaching Children

   E.D. Hirsch, What Your . . . Grader Needs to Know: 2-ри и 6-ти клас – пояснение относно тази относително нова серия, която сега е на разположение за 1-6 клас. Намирам я за много полезна. Джъстин сяда и чете в свободното си време! Тя е от полза за всичките “основни” предмети, както и добър ресурс за изящните изкуства.

2. Езиково обучение

   Джъстин: Learning Language Arts Through Literature (свършваме оранжевия учебник и ще преминем към кафявия)

   Тhe National Writing Institute, Writing Strands (работим по 3 и 4 ниво)

   Шон: Spalding Method, The Writing Road to Reading

   Letterland Phonics, Четене и правопис

   Joegil Lundquist, English from the Roots

3. Естествознание: използваме учебната програма на Silver Burdett and Ginn

4. Математика: използваме програмата на Open Court, Real Math.

5. Обществознание, география, история: изучаваме уроци по теми и черпим от много източници.

ДОПЪЛНЕНИЕ:

Учебните ни дни завършиха добре . . . в изучаването за Сенегал учихме за правителството (сегашното и миналите, включително традиционното и колониалното), историята (назад до палеолита) и описанието на културата Йола, както я виждаме около нас.

Поръчването и получаването на книги всяка година се превърна в голямо главоболие. Така че мисля да се върна към комплекта с учебната програма, да намаля броя на източниците, които трябва да поръчвам. Ще използваме учебната програма на Sonlight, която е направена за семейства, обучаващи децата си отвъд океана.