Кийт и Сандра,
Кърби, на 8 години
Марти, на 5 години
Холи, почти на 3 години

Сандра описва 21 октомври, слънчев и спокоен (както обикновено), в техния дом, който се намира между автострадата и търговския център в Албюкърки, Ню Мексико.

СВЪРШИХМЕ РОЗОВИТЕ ПАСТЕЛИ

5:45: Събудих се и не бях толкова изморена, така че станах да направя хляб (имам машина за хляб, която използвам за първото замесване и втасване, и тогава го пека във фурната, защото бухва по-добре – смятам, че проблемът е в надморската височина). Почистих кухнята и пак я изцапах, докато търсех съд за тестото.

7:30: Съпругът ми Кийт тръгна за работа. Той обикновено тръгва по-рано, но е стоял до 11:00 с Холи, която не искаше да спи. Кийт работи на около 16 км от нашата къща, като инженер на софтуерни системи. Той прави графични дисплейове за авиационни системи. Така дава възможност на пилотите на хеликоптери да виждат картите вътре в каските си. Работата му се състои в решаване на математически задачи и е с добра ваканция и застраховка.

Изключих фурната и взех душ. Нямаме определено време за лягане, нито се събуждаме с часовник.

8:00: Чух Марти и Холи, които спят заедно на долното легло (двуетажно легло, като долното е двойно), че обсъждат дали да станат. Отидох и ги вдигнах, за да може Кърби да поспи още. Марти искаше да играе на морски шах. Взех листове и пастели, но той искаше да я играе с една специална книжка, в която може да се трие. Холи игра с “О,” Марти игра с “Х,” а аз им помагах само за да ги науча на малко стратегия и да не позволя само единият от тях да побеждава през цялото време.

Хлябът беше готов и аз сложих един стол, за да се качат и да могат да го видят. Надигнал се е още и вдига пара – трябваше да отворя капака на машината. Той е пшеничен хляб със сусамово семе и аз сложих допълнително глутен и мая (това набухвателно нещо, знаете…) така че се беше вдигнал догоре и аз върнах машината да “меси.” Те гледаха докато се смали и стана на малка смес отново. Разказах им малко за маята, взех две кръгли намаслени тави, а те помагаха като слагаха брашно върху тестото, докато аз свърших с месенето и оформих топките. Те почистиха масата и пода.

9:00: Кърби се събуди. Едно момиченце, което е малко по-голямо от Кърби, идва в къщи през повечето петъци. Децата оцветяваха и играха на игри за малко, докато аз свърших с хляба и ги обличах на хаотични етапи. Исках да занеса самун топъл хляб на една моя приятелка, чието първо бебе скоро ще се роди. Освен това ми съобщиха, че са свършили розовите пастели, което означава, че децата не могат да оцветят Мис Пиги, Бабс Бъни, или Кимбърли - Розовия войник. Прецених, че ще трябва да отидем до книжарницата с учебни помагала и да купим розови пастели. По пътя се отбихме да оставим хляба. Децата взеха и някои картинки, които ще оцветят и изрежат (направени с компютърната игра PlayRoom на Broderbund). Колко ще струва един розов пастел? В книжарницата продават отделно пастели за 10 цента. Не бях много изненадана като разбрах, че не мога да избера само розови пастели. Няма проблем. Купих една кутия с 64 броя. О, и един комплект от 16 “цветове на скъпоценни камъни.” И един комплект от 16 обикновени цвята, защото могат да използват два розови пастела, но винаги изразходват и червено и черно. Купих и един пастел за 10 цента, металик златен. Така че всичко е наред: 97 пастела и поне два или три са розови. Няма да се изхабят.

Наближаваше празникът Хелоуин, така че взех опаковки от черна и оранжева хартия и още един комплект ножици. Междувременно трите по-големи деца си играеха с куклите и кукления театър, който магазинът беше подредил, а Холи си играеше в къта, който е планиран за игра. Има хубава дървена кухня, кукла, столче и табуретка. Тя си прекара чудесно.

Преди да изляза от магазина, взех една книжка на Usborne със заглавие Кое те разболява?, тесте карти, наречени Explorers Card Game, друга игра наречена Гръцки митове и легенди и няколко книжки по рисуване от серията на Children’s Press, Да се запознаем с най-големите художници на света: Ботичели и Микеланджело. Вече имам копие от тяхната книга за Брюгел, която купих, защото имаше копие на Детски игри, чудесна картина с всички видове играчки и дейности на децата от Средновековието. Така че накрая цената на този пастел е 56 долара, но помислете за всичките неща, които дойдоха с него!

Спрях при едно местно ресторантче за бързо хранене, от което можехме да си купим храна направо от колата и което приема чекове. Докато чакахме на сянка за храната, прочетох първите четири страници от “Кое те разболява?” и си измислих доколкото можах един комичен номер. Децата много се забавляваха.

12:00: Когато се прибрахме у дома, настаних децата на масата и им пуснах Schoolhouse Rock, видеокасета за умножение. Хапвах си моето бурито (подобно на дюнера с пълнеж от различни зеленчуци, ориз, месо – бел. ред.) в кухнята и четях брошури, които един приятел беше изпратил за “Малката Бавария” в Мичигън и най-големия магазин за Рождественски подаръци в света. Без да искам дочух как Марти и приятелката му обсъждат безкрайността, докато се пееше песен за умножение с девет. По време на такава дискусия, ако изглежда че разбират за какво си говорят и са щастливи от резултата, тогава стоя настрана. Ако ме помолят да посреднича или да потвърдя, ще го направя. Ако действително бях на масата с тях, бих продължила разговора малко по-нататък, но тъй като те гледат нещо с музика, повече ще ги объркам, отколкото да съм полезна. Ако имаше повече пилешки хапки, те щяха да гледат още от касетата. Но точно когато започна частта с разговор, бяха свършили пържените картофи, и един по един започнаха да се занимават с други неща, с изключение на Холи, която заспа на дивана.

13:00: Кърби и приятелката му играха на Костенурките Нинджа на Нинтендо. Марти беше пред къщата на ролерите си (които е обул всъщност откакто излязохме от къщи в 11:00), и си играе със стара играчка, която смесва различни цветове на пластмасова лента, за да учи смесването на цветовете. Той влезе вътре и заяви, че лилавото не е много хубав цвят. Казах му, че сигурно има нужда от повече светлина, но той отговори, че е бил навън на слънце и все пак цветът не е хубав.

13:30: Марти и нашата посетителка си играха на люлките в задния двор.

13:45: Прочетох по-голямата част от книжката на Ъсборн на глас, докато вниманието започна да се отклонява и прочетох набързо последните няколко страници в хумористичен вариант. Ще го схванем по-късно. Кърби беше започнал да играе Gameboy и го помолих да намали звука. След като прочетох няколко страници, той дойде при нас да разглежда картинките. Марти оцветяваше, пързаляше се наоколо, идваше за да види картинките, после пак се пързаляше и оцветяваше, докато аз обърна другата страница.

14:00: Марти започна да изрязва черната и оранжевата хартия, за да прави верига. Кърби искаше да играе Greek Myths – игра с карти, но аз пишех това описание на компютъра, а и масата беше пълна с полу-изрязани хартии.

14:30: Кърби и приятелката му искаха да сложат лепило за дърво на пода пред гаража, за да ловят хищници. Разубедих ги да не го правят. Отидоха да си свършат играта Костенурките Нинджа. Холи все още спеше. Майката на нашата малка гостенка трябва скоро да дойде, за да я прибере, и на Кърби ще му липсва нейната компания, въпреки че имаме много съседи на тяхната възраст.

Живеем на улица със самостоятелни фамилни къщи с по три спални, построени през 1952, с плоски покриви, с дворове по-малки от 1 декар площ. Семейството на моя съпруг е закупило тази през 60-те. В съседство има деца от всяка страна на къщата, и в три от четирите къщи срещу нас. Шест къщи в една малка област с общо единадесет деца от две до девет години, пет момчета и шест момичета. Това решава проблема със социализацията доста добре. Страхът ми, че нашите деца ще бъдат странни за другите, беше премахнат от факта, че в този малък участък имаше две държавни начални училища и две частни. Всяко семейство е уникално, така че нашите деца не са превъзхождани числено. Всички имаме добри съседски взаимоотношения и за това съм благодарна. Кърби е записвал високите точки от играта Костенурки и той и приятелката му обсъдиха точките – хиляди и стотици хиляди, и си мечтаеха за по-високи успехи. Започнахме да играем на Гръцките Митове, но Кърби сметна, че указанията са много сложни и се страхуваше, че няма да може да чете достатъчно добре, за да я играе. (Аз самата се страхувах, че няма да мога да произнеса имената.) Съпругът ми се обади от работа и докато бях извън стаята, те бяха гласували да гледат Тiny Toons вместо играта. Това e пародия на Младите мутанти костенурки нинджа и аз самата се поувлякох в нея. Холи се събуди и една съседка дойде в къщи.

В нашата къща се събират всички деца, защото нямаме килим и къщата си е наша, което ме прави малко по спокойна от някои други майки, които трябва да бъдат все нащрек кой какво прави и къде. Имаме повече играчки, по-малко ред и по-малко правила, така че децата могат да играят и се чувстват по-добре тук. Ето един пример: Когато купих книжките за оцветяване на Пауър Рейнджърс на намалени цени, купих и още един комплект и го скрих в шкафа в офиса ми. Преди малко децата започнаха да се карат за две книжки (които извадили, за да използват 97-те нови пастели!). Аз разбрах, че моментът е добър да извадя допълнителния комплект книжки.

15:40: Съпругът ми Кийт се прибра от работа. Той каза: “Кърби, каза ли на мама?” “Какво да ми каже?” – попитах аз като излязох бързо от офиса. “Твоите приятели ще дойдат рано.” “Кога?” “Този следобед!”

Аз мислех, че ще дойдат утре вечер. Срещнахме се с тях чрез Дружеството за творчески анахронизъм, в което се изучават Средновековието и Ренесанса и е творчески клуб, в който Кийт и аз се запознахме преди почти двадесет години. Ние и децата имаме достатъчно средновековни дрехи за няколко дни, чинии, играчки, музикални инструменти, калиграфски и художествени принадлежности, средновековни готварски книги – това са две дузини хобита в едно. Най-доброто нещо е, че имаме приятели из цяла Америка, няколко в Канада, посрещали сме два пъти гости от Австралия, и ако отидем в Европа, ще има къде да отседнем. Ще бъде интересно да се запознаем повече с тях.

16:00: Холи се разхождаше из къщи с близалка в устата (намери бонбоните за Хелоуин) а моите двама по-големи и гостенката оцветяваха картинките на Пауър Рейнджърс и гледаха Antimaniacs.

16:00 до 17:00: Кийт гледа Стар Трек в стаята на децата, понеже те гледаха големия телевизор и оцветяваха. Холи дойде да се гушне, аз отидох след няколко минути да полегна и да проверя дали съм написала достатъчно за този ден.

17:30: Нашата малка гостенка си тръгна с майка си. Кърби отиде да се изкъпе, Кийт му помогна да си измие косата. Марти и аз правихме от черно-оранжевата хартия украса за Хелоуин и гледахме Пълна Къща докато лепяхме. Холи искаше също да лепи, но искаше да използва шишенцето, вместо да си взема с пръста от общото лепило. Аз не ѝ разреших. Дадох ѝ малко лента, за да прави украса с парчета оранжева хартия, и тя се задоволи с това.

Марти намери две малки парчета хартия, които Холи беше залепила на стената в коридора. Ако беше успяла да оцвети навсякъде стената и беше необходимо да се пребоядиса сериозно, сигурно щях да се разтревожа.

Кърби отиде при съседите, за да играе на видео игри. Взе си почистващия комплект Нинтендо. Марти и Кийт отидоха до магазина за хранителния стоки и до банката. Когато Холи разбра, че е останала в къщи с мен, не остана много щастлива и аз ѝ казах, че утре може да отиде в магазина с татко. За следобедна закуска си намазахме топено сирене на домашно приготвен хляб. Не мисля, че Кърби и Марти са яли нещо, но знам че пиха малко мляко. Предполагам, че когато се върнат в къщи, ще трябва да ги нахраня.

20:15: Моите приятели още не са се появили. Колко лош ден за храненето! Беше добър за поощрението на децата обаче. И не е свършил още. Марти си дойде и яде фъстъчено масло с желе.

21:00: Моите приятели се появиха. Седнахме, говорихме и се шегувахме. Двамата със съпруга ми се запознахме с тях, докато Холи и Марти оцветяваха и четяха книжки, и се качваха и слизаха от скута на двама ни. Кърби се прибра от съседите в 10:00 вечерта. Марти играеше на компютъра – Playroom или Treehouse, мисля, но може и да е Ishido. Децата ме помолиха да играят игри на компютъра. Имаме около дузина добри детски игри – Treehouse, Back Yard, Treasure Mountain, Math Rabbit и т.н. Бяхме свалили Miracle Piano за малко докато обновим системата и още не сме я сложили отново (аз искам подставка за клавиатурата, за да я скривам под бюрото). Тогава ще изглежда ново и ще го използваме отново.

Едно по едно децата казаха, че са изморени и аз ги изпратих да си легнат. Пуснах на Марти една касета с приказка (купихме я от магазин за втора употреба и трябва да бъде съпроводена с книжка, но не намерихме книжката), а за Холи (след като Марти беше заспал) пуснах музиката от филма Цар Лъв.

23:00: Кийт си легна.

23:30: Поговорихме и аз си легнах.

ПОСЛЕДНИ БЕЛЕЖКИ:

Всекидневните ни планове са неясни и въпреки че е възможно да планираме отиване до зоологическата градина или да правим различни неща от вестникарска хартия (нещо, което изисква чиста маса, голяма организация и да няма големи прекъсвания), през повечето дни нямаме нещо планирано и не правим “образователни” пътувания до зоологическата градина, музеите и т.н. Просто отиваме и обсъждаме това, което сме прочели или видели, но не планирано или под форма на изпит.

Идеи и източници получавам по няколко начина. Имам приятели, с които общувам по електронната поща. Имам няколко местни приятели, които обучават децата си у дома, но начинът им на обучение е прекалено структуриран за моя вкус. Аз съм член на щатска организация и получавам някои добри идеи от техните бюлетини. Когато започнах да обучавам децата у дома, една приятелка, която има четири по-големи деца, ме успокои. Нейната философия е, че щом придобиват знания до времето, когато започнат да ходят на срещи, или се оженят, няма значение колко скоро или в какъв ред ще ги научат. Списанието Family Fun дава някои добри идеи и аз имам някои книги за изкуство и научни проекти. Но нищо друго не ми е помогнало толкова, колкото Growing Without Schooling.

Възможно е да минат няколко дни без Кийт да има някакво определено участие в обучението на децата, но той е добър в игрите с тях и им разрешава да му помагат в работата у дома. Когато им чете, им рекламира свободата и децата смятат, че това е чудесно. Когато той им чете една книга, и когато аз им чета същата книга, сякаш им четем две различни книги!

ДОПЪЛНЕНИЕ:

Откакто документирахме нашия ден през октомври, имаме група за деца обучавани у дома, която е в Албюкърки. Тя не е толкова група за помощ, колкото за игра с децата и място, където можем да се отпуснем с възрастните и не трябва да обясняваме защо децата ни са у дома през деня или защо не използваме учебна програма. Това е нещо освежаващо и отморяващо.

Освен че децата са по-големи сега, всичко си е същото, дори това невероятно стичане на обстоятелствата: Днес нашите деца правят гирлянди от хартия за украса на Коледните празници в нашата къща и за къщата на едно приятелско семейство, а гостенката, която идва в петък, е отново у дома. В моята къща нещата определено са все още същите!