Върнън и Кати
Тим, на 8 години (сега на 15)
Джейсън, на 6 години (сега на 13)

Кати описва един ден преди седем години в техния дом в провинциалната област на Куейкъртаун, Пенсилвания; по-късно добавя някои мисли.

ПОГЛЕД НАЗАД

Доста години минаха откакто започнахме с домашното образование. През тези години съм се опитвала да пиша дневник или да правя преглед на всяка година. Нашето домашно училище се е променило доста. По-долу съм дала някои примери от практиката и мислите ни.

Имаме повече от 12 дка земя, с широк хамбар. Верандата, която моят съпруг пристрои, е полезна за топло време, защото слагаме голяма маса за пикник и обикновено единият край е затрупан с учебници. Това ни спестява време да почистваме маса за хранене. Обикновено кухненската маса е нашето работно място в по-студено време, но имаме и друга маса в дневната, която също използваме. Понякога слагаме още една малка масичка, за да направим допълнително място за работа. Леглата са чудесно място за четене. Същата функция изпълнява и диванът в дневната или в работната стая. Имам принадлежности за домашното училище в почти всяка стая на къщата.

Имаше книги за децата в банята, да разглеждат докато се учат да седят на гърне, и книги в спалните. Когато децата пораснаха, преместих книгите от някои части на къщата и сега повечето от материалите са в така наречената работна стая. Там имаме много рафтове. Една редица шкафове горе в коридора съдържа принадлежности за изобразително изкуство. Децата работят навсякъде.

Миналата година записахме най-големия ми син в училище за няколко часа, за да може да играе футбол, а тази година е изцяло там. Аз съм спокойна и доволна от решението, както и синът ми. Все още ми е мъчно понякога, че той не е у дома, но това беше решение за образованието му, да му дадем възможност да учи и от други, а не само индивидуално. Миналата година организирахме баскетбол и бейзбол за общността и сега продължава втора година. Участваме дейно и в църквата.

Момчетата участват в клуб за дърворезба. По-големият ми син започна да проявява интерес към нея още когато беше в детската градина. Обикновено посещаваме няколко срещи през годината и Тим ще се опита да участва в състезание в годишното представление на търговския комплекс през февруари. Той спечели две сини ленти за младежи.

След като по-големият ми син сега е в училище, разбирам, че някои ученици учат по различни начини и да лежат в леглото и да слушат рок музика е нормално. Той получи награда за висок успех, така че коя съм аз, че да започна да се оплаквам?

Първоначално намерих това, което исках да знам за домашното образование, от радиопрограми, от други семейства обучаващи децата си у дома и от четене, четене и още четене. Най-полезно е да чуеш как другите обучават у дома. Описвам един ден, за да покажа как преминаваше нашият ден в домашното училище през първите ни години. Върнън е таткото, а аз съм Кати, “надзирателят.”

ПРЕДИ ЗАКУСКА Върнън храни животните (пиленцата, добитъка, и понастоящем едно малко теленце.) Той тръгва за своя дълъг работен ден към 6:30. Времето преди закуска и преди децата да са станали е много скъпо за мен. Обикновено ще ме намерите с голяма чаша (която всъщност събира 1 литър) хладка вода, за да “прекратя нощния пост,” както казва Реймънд Мор. Тогава прекарам време с Библията или свързана с нея книга, или и двете. Сега чета Притчи и тъкмо свърших Време за гняв от Франки Шефър. Убедена съм, че не мога да разкривам истината пред моите деца, ако всекидневно не получавам истина или откровение от Господа. Моя практика е също да стоя тихо пред Господа и да служа на Бога през това време. Един начин, по който правя това, е да прелиствам химните и да пея на Бога. Ако не всекидневната ми молитва, поне всекидневното ми отношение е копнежът Господното благоразположение да е върху мен и Той да утвърди делата на ръцете ми, и Той да ме ръководи, за да уча всяко дете на това, което има нужда да научи в този ден. Колко се нуждаем от Неговата мъдрост!

Момчетата могат да спят до 8:00 или 9:00 или до по-късно, ако сме стояли по-късно предната вечер. Ако станат поотделно, всяко от тях има свое време за молитва с мен, последвано от “сутрешната вода,” която нахлува в бъбреците и помага на червата да работят правилно. Всяко дете получава нещо за четене, или инструкции за четене, докато другото дете се събуди. Имаме строго правило да оставяме всеки да се наспи. Сега двете момчета обикновено се събуждат по едно и също време, така че използваме обща книга за размишление, след което следва нашата система за запаметяване на стихове. Направили сме карти с картинки, които са във връзка със стиховете от другата страна. Опитваме се да научим първо мястото на стиха в Библията, но в крайна сметка стиховете са най-важни, както и Тим ми напомни тази сутрин. Аз уча усилено с тях. Преговаряме ги, така че да сме сигурни, че ги знаем. Започнах тази система, защото не исках просто да научат стиха за неделното училище и след това да го забравят. Исках също да имат стихове, които да употребяват през деня. Д-р Джеймс Добсън ми даде идеята с фразата “включете Словото в деня на вашето дете.” Започнахме с няколко библейски стиха и стигнахме далеч!! Ако стихът от неделното училище е добър, копираме целия стих и го добавяме към нашите карти. Понякога те вече знаят стиха си, защото сме го учили в нашето домашно училище. Мисля да оставя момчетата сами да са отговорни за стиховете си от неделното училище, тъй като и двамата могат да четат. Точно сега не се старая да им помогна да научат кратки части от стиховете, които ще останат в главите им само няколко минути. Мисля вместо това да ги науча на един стих – “Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината” (2 Тимотей 2:15) и да оставя Святият Дух да ги води оттам нататък. Много пъти, следвайки техните стихове, аз споделям какво ме е научил Господ сутринта чрез книгите, които чета. Понастоящем споделям най-важните точки от една глава от Съживление на Мартин Лойд-Джоунс, продължение на Неизговорима радост. Искам момчетата да видят въодушевлението от всекидневното ми четене.

След това най-често се заемаме с книгите от библиотеката. Това са книги, които момчетата избират, но точно сега работим върху някои, които аз съм взела, за да прочетем заедно с уроците, които изучаваме. Използвахме книги от библиотеката към урока за живота на Заселниците от ноември до февруари. Използвахме книги от библиотеката и когато изучавахме урока за кожата, а за това бяхме подтикнати от вестника Sharing God's World. Обикновено всеки четвъртък, след закуска четем вестниците си. Работихме и по една книга от библиотеката за Израел. Остава ни само още една глава и съм решила да я свършим преди крайната дата. (Най-сетне зная къде се намира ивицата Газа). Днешната история на Израел си идва на мястото! Във всеки случай, обикновено имаме поне половин час или повече четене през тихото време сутринта.

ЗАКУСКАТА е между 9 и 11 в зависимост колко четем и времето, когато двете момчета се събуждат. Радвам се, че мога да чета през сутрешните часове преди телефонът да звънне и докато децата са свежи. За да обогатим молитвата за закуска, аз използвам някои стихове от Притчи, които могат да се използват като молитва, за да търсим мъдрост. Много пъти изчаквам да закуся след момчетата. Това ми дава допълнително време за обучение, докато те се хранят. Чета глава от книга, върху която работим, или ако се храним заедно, много често пускам касета и закусваме като слушаме истории от Стария или Новия Завет. Започнахме да четем една книга за Китай, към която трябва да се върнем отново. Понякога се опитвам да чета на момчетата и на испански докато се храним. През това време им чета и писмените им работи от Неделното училище.

СЛЕД ЗАКУСКА, обикновено сме готови за почивка и на момчетата им е позволено да имат свободно време, докато аз се насладя спокойно на един душ ( ако телефонът не звънне) и се облека. Много често Тим използва това време да се обади на осемдесет и девет годишната си прабаба, за да я чуе. Друг път момчетата играят на любимата си фантазьорска игра “Power Peep.” аз не се меся освен за да огранича времето за тази дейност. Много често сядаме на кухненската маса за писмените упражнения. Момчетата работят по краснопис и математика, пишат букви или работят по книгите за звукове. В 11:00 обикновено спираме, за да слушаме радиопредаването Insights for Living от Чарлз Суиндъл. Понякога разпределяме прането докато слушаме. Момчетата разпределят в три коша – бяло, цветно и наистина мръсни неща. (Аз повече не разпределям пране!) Друг ден събираме по чифтове чистите чорапи или готвим или печем нещо, докато слушаме сутрешната ни радиопрограма.

Тогава идва времето за дейностите навън. Всеки ден момчетата очакват с нетърпение да излязат. Хамбарът е винаги на разположение, когато е мокро навън. В дните когато смятам, че е добре да изляза, се разхождаме заедно. В повечето случаи трябва да свърша някои неща и те са свободни да тичат и да играят колкото искат. Понякога през това време пренасяме дърва за огрев у дома.

ОБЯДЪТ обикновено е по-късно, отколкото при повечето семейства и момчетата идват и казват: “Гладни сме,” ако аз не съм ги извикала. Така че ядем между 13:30 и 14:30. Ние сме гъвкави, когато сме поканили други такива семейства у дома за обяд, или пък ако сме поканени навън. Обядът позволява да използваме още време за четене и това помага за дисциплината по време на храна.

СЛЕД ОБЯДА вече имаме повече време за учене, тъй като вече не спим следобед. Понякога е възможно все пак да си починем, или Джейсън да ми почете от учебника си по четене, или от една книга от библиотеката I can read. Някои следобеди се учим как да използваме компютъра, който ни подариха! Това е времето, когато ги уча от наръчника. Те могат да използват компютъра за кратко, през свободното си време. Много бързо става 17:30 и е време момчетата да сложат масата и да извадят чиниите от съдомиялната. По това време слушаме две радиопрограми: Children's Bible Hour и Stories of Great Christians. Много често момчетата се нуждаят от още време да поиграят навън преди вечерята.

ВЕЧЕРЯТА се сервира малко след като Върнън се прибере у дома в 18:00 и вечеряме заедно. Обикновено четем кратка част от Писанието, предложена от “Keys For Kids” (брошура за време на размисъл и четене). Следва истински разказ, който подчертава прочетения откъс от Библията. Вечерята ни позволява също да четем заедно книги като Better HomeSchool от Бил Бътъруърт, Били Сънди Робърт Алън, A View from the Zoo от Гари Ричмънд, а сега работим върху Самюъл Франсис Смит от Маргарет Фич. Започнах да чета от семейната книга веднъж в седмицата, но вече имаме възможност да правим това три или четири пъти в седмицата.

СЛЕД ВЕЧЕРЯ Върнън отделя време за момчетата. Често ги взема да пазаруват, което е една добра почивка за мен, тъй като аз не обичам да пазарувам. Понякога носят дърва за огъня от хамбара, или четат или играят на игри. Върнън отговаря и за трудовото обучение; едно време е бил дърводелец. Възлагам изучаването на природата и отглеждането на животни на Върн, тъй като тези области са интересни за него.

Понеделниците са специални дни, в които ходим в дома за възрастни хора за библейско изучаване, което водим. Много често момчетата вземат играчки или интересни неща, за да споделят с хората, за да покажат или да разкажат. Каква отзивчива публика, която умее да оценява. Сега момчетата могат да помагат на хората да намират страниците и понякога държат някого за ръка, или разтриват гърба на някоя неспокойна жена, за да стои тихо, така че останалите да могат да чуят урока. Използваме фланелограф и цветни фигури, които двете момчета и хората харесват. Следобедите в понеделник за нас са специално време, което прекарваме в дома на моите родители. Баща ми, който е чел доста за домашното образование, започва веднага да учи момчетата за неща като история на Втората световна война. Той е живял по време на войната и може да сподели чувствата си. Той ги учи и на физическо обучение, безопасно ловуване и сега помага на децата да започнат да колекционират монети. Майка ми е много деен член на DAR (Daughters of the American Revolution) и с радост учи момчетата на патриотизъм. Сега има и CAR (Children of the American Revolution). Мама умее да купува дрехи на децата. Така ми спестява часове на пазаруване и досада. Моите родители организират и излетите с учебна цел. Не мога да пропусна и баба ми, която предлага да ми ушие нещо, което може. “Аз трябва да правя нещо!“ – казва тя. Тя е истинско благословение и ние я включваме в нашите разходки и храна много пъти. Тя може да ни научи на толкова много неща. Родителите на Върнън бяха тези, които ни запознаха с издателството Growing Without Schooling и осигуряват голяма част от облеклото на момчетата от втора употреба дрехи.

Аз се опитвам да имам нагласа на обучение двадесет и четири часа в денонощието и винаги когато има свободен промеждутък от време обучавам на неща, изисквани от държавата. Момчетата използват от време навреме Pre-Math It и Math-It (метод за обучение по математика). Обикновено сами започват да рисуват и питат за материали или просто започват. Тъй като водя дневник за това, което правим, преглеждам кои области сме пренебрегнали и се опитвам или да взема книга от библиотеката за тази област или да намеря някоя игра, или други средства, за да не оставя тази област да ни се изплъзне. Времето по музика е докато сме в колата от едно до друго място. Имам няколко касети, които ми записа един пенсионер от нашата църква. Те са химни и хорови песни, които много харесваме, или искаме да научим, така че можете да ни видите (или чуете) как се упражняваме докато “караме по пътя.” Вече има резултат. Джейсън си пее докато работи или играе. Друг човек (който скоро ще се пенсионира) щедро дарява от времето си, за да учи момчетата на дърворезба. Те решиха да се захванат с това хоби след като прочетоха една книга от библиотеката, в която бащата на главния герой продава изделия от дърворезба, за да се изхранва.

Не е възможно да опиша всичко, което се случва в едно домашно училище. Например почти забравих да спомена, че една приятелка идва поне два пъти в месеца, за да проверява нашия напредък. Тя ни насърчава и ние съвместно четем една книга на Чарлз Колсън, Да обичаме Бога. С момчетата обсъждаме главите. Посещаваме и шахматен клуб. Момчетата посещават месечна църковна програма и се опитваме да каним на обяд или вечеря много семейства, особено такива, които обучават децата си у дома.

ВРЕМЕТО ЗА СПАНЕ обикновено е едно и също за всички нас, с изключение на това че Върн и аз четем в леглото. Сега разрешаваме и на момчетата да четат по 10-15 минути. Тим избра да чете Библията! Аз споменах, че едно друго семейство, което обучава децата си у дома, им позволява да четат около половин час и Тим искаше и ние да правим така, докато разбра, че времето за лягане на това семейство е 19:00.

МОТИВАЦИЯТА винаги е била важен въпрос за нас, докато обучавахме у дома. С течение на времето изградих начини да мотивирам децата си. Много родители дори не вземат под внимание домашното образование, защото смятат, че не биха могли да работят с детето си, нито пък детето им с тях. Мнозина изпитват трудност да установяват връзка с децата си дори когато се опитват да им помагат за домашните работи. (Това е написано три години след деня, който описах.)

Един ден, докато четях бюлетин, се питах как бих могла да събудя интерес у Джейсън със страниците, на които пишеше за птиците. Стана така, че той дойде и седна до мен. Чудех се как да подхвана въпроса. Реших просто да прелиствам бюлетина и да го чета за себе си. Когато стигнах до страниците с картинки на птици, Джейсън каза: “Мамо, прочети ми това.” Беше толкова лесно! Той ме помоли за това, което аз исках. Това стана просто чрез моя видим интерес към статията, която четях за себе си.

Една от най-лесните техники за мотивация е да видя какво е интересно за всяко дете и да преследвам този интерес по всякакъв начин. Възможно е да взема книги от библиотеката по темата или да купя нещо, което е необходимо като материал. О, забравих да купя сладки картофи. Джейсън ги искаше за научен опит, за който беше чел в една книга. Чувствам се виновна, че в учебната ни програма липсват практически опити, затова ще го оставя той да води в тази област. Можем да наречем това “въодушевяваща” мотивация.

Средството за мотивация, което използвам, за да уча децата да четат, е като им чета. Прочела съм на глас всички книги и разкази за Шерлок Холмс, както и Библията на по-големия. Сега той чете доброволно книги за възрастни. Мога със сигурност да заявя, че нямах желание да чета втората книга Близнаците Бобси на малкия, но се радвам че го направих, защото следващата той прочете сам! Досега е прочел още осем!!

Един начин да мотивираш е да имаш реални очаквания. Зная, че мога да очаквам от единадесетгодишното си дете да се качи горе и да си почисти стаята за един-два часа. Трябва да имам по-реални очаквания от деветгодишния ми син. Започнах като му давах точни указания и му показвах как да чисти. Тогава продължихме с чистенето на четвърт от стаята му. Тъкмо сме на момента, когато очакваме той да почисти половината стая единия ден, а другата половина – другия ден.

Мъдрото използване на графика може да бъде мотивационно средство. Разбрах например, че миенето става по-бързо, когато по план веднага след това имаме свободно време, а не време за учене. Трябва да сме готови и за творчеството на детето в работата му. Има ли друго дете, което провесва чорапите вертикално един за друг и тогава закача веригата на въжето? Реших да го снимам. Чорапите обикновено изсъхват еднакво. Това получаваш, когато накараш художник да ти простира чорапи!

Планирането помага и когато се въвежда нов урок или предмет. Например тъкмо започнах да използвам Граматика на Уинстън с моите деца в пети и трети клас. Най-напред се запознах с материала. Тогава ги накарах да го разгледат и те. След това трябваше да им покажа как се водят записки, за да затвърдя някои от правилата. Изваждах Граматиката по едно и също време всеки ден и се опитвах да я използвам редовно щом сме в къщи. Един ден умишлено разделих един урок за два дни, за да мога да кажа на момчетата, че искам да го свършат, за да излязат навън. Оставих ги да играят и завършихме урока добре в друг ден. С напредването осъзнах, че мога да комбинирам граматиката с други предмети и започнах да ги уча на испанските членове заедно с английските. Зная че децата възприемат материала, защото в друг случай по-големият ми син забеляза, че един човек ограждаше думите върху екрана точно както ние ограждаме определени думи в тетрадките си.

Понякога не изглежда да напредваме много, но работим упорито, като внимаваме да разбираме всичко. Аз използвах този метод, когато учихме ръкопис тази година. Започнахме през юни и свършихме уроците според Как да преподаваме от Сам Блуменфелд през февруари. Ще повторя това обучение като използвам различни учебни тетрадки следващото лято, за да им помогна да запомнят уроците. Беше истинска радост да гледам как двете момчета доброволно пишат на ръка, когато пишат писма на приятелите си! По-големият дори грабна книгата на Блуменфелд, за да я използва като справочник за буквите, които беше забравил. Трябва да кажа, че беше много по-лесно за петокласника да усвои курсив, отколкото за третокласника. Когато мога, аз преподавам предметите заедно в една учебна стая. Съвместната работа и учене мотивира децата повече, отколкото изолираното учене и работа.

Понякога искам децата да стоят в събрания на възрастни. Например един човек говореше за историята на християнството в нашата област. Казах на момчетата, че искам те да присъстват като част от нашия курс по история. Предложих им специална почерпка след лекцията. Този вид мотивация се харесва от всички и гарантира добро поведение. (Нарича се подкупване.)

Мотивирането за писане идва от състезанията, поканите да пишат за бюлетини, или от други домашно обучаващи местни групи, които публикуват детските съчинения. Четох за деца, които си търсят приятели за кореспонденция и по-малкият ми син искаше да пише на момче на неговата възраст. По-големият непринудено реши да пише на приятел – домашен ученик.

Понякога самото ми присъствие служи като мотивация. Аз давам уроци на момчетата по пиано и понякога единият си губи времето и отказва да свири. Като седя до него обикновено постигам по-добро съдействие. Понякога седя до него и чета, за да не си губя времето, докато той губи своето. Скоро той разбра, че може да прави други неща, които желае, ако се подчини на моите изисквания за урока по пиано.

Мотивацията за добре изпълнена работа понякога изисква да посоча всички цифри и букви, които няма да приема, докато не ги видя изтрити и преписани. По-лесният начин е да оставиш децата да се измъкнат с немарлива работа. Разбрах, че трябва да настоявам за добре свършена работа и да карам детето да трие и да трие, докато разбере и направи това, което искам.

Има моменти, когато емоционален стрес или умора ще попречат на всеки вид мотивационна техника. В такива моменти разбирам, че детето се нуждае от подкрепа. По-добре е да наруша плана си, дори ако емоционалното изтощение е причинено от самото дете. Наскоро едното дете по никакъв начин не можеше да казва думите буква по буква, както аз исках, затова взех една книга, която беше интересна за него и когато започнах да чета, то се сгуши при мен и започна да слуша. Проблемът се прояви малко по-късно при четенето, но се върнахме към книгата и вечерта беше спасена. Разбирам че едно дете се чувства обичано, когато му четеш.

Нека на всички ни бъде дадена мъдрост, чувствителност и обич, докато се опитваме да мотивираме децата си да учат у дома.

ДОПЪЛНЕНИЕ:

Сега, когато Джейсън завърши шести клас, реших да го изпратя частично на училище. Изведнъж той реши, че иска да ходи изцяло там. Сега е в пътуващия отбор на баскетболната лига и следващата година ще може да се опита да влезе в отбора на прогимназията. За него е много добре да бъде в училище. Учи се да свиква с по-широк социален живот. Свиква с учебната работа.

Предприехме пътуване до Флорида, но заради цялата работа, която ще пропуснат в училище, не можем да си позволим дълги пътешествия. Засега Тим се приспособява много добре към всичките приятели, партита, гостувания и т.н.

Аз свиквам с факта, че съм у дома без да обучавам децата. Прилича много на синдрома на празното гнездо. Те свършват повече работа в училище, отколкото биха свършили у дома. Липсват ми и сега се моля Господ да ми покаже какъв план има за мен…доброволка, работа у дома или каквото и да е. Сега трябва да се справим с влиянието на отвратителния език на съучениците, подигравките, глупостите и други странични продукти на държавното училище.

Гледайки откъм светлата страна, нещата в прогимназията са чудесни, защото там правят повече неща, отколкото у дома. Например изучават много предмети наведнъж с няколко учители и се събират заедно за проектите. Учениците се включват в проекти, върху които трима или четирима учители са работили заедно, и е много по-лесно, отколкото което една майка може да направи. Училището дори е закупило за учениците големи червени тетрадки, които са изложени в библиотеката и всеки ученик има работна папка в учителската стая.

Учениците и учителите решават заедно какво ще влезе в червената тетрадка, за да вземат със себе си, когато се дипломират. Образователният инспектор на окръга смята, че домашните ученици са на прав път. Аз съм просто възхитена от тези промени и че всичко се нарежда толкова добре.

Дядовците и бабите продължават да са в помощ на момчетата. Карат ги с колата, когато имат игри в една и съща вечер и ги връщат както когато ги учехме у дома. Помагаха ни през всичките години на домашното обучение и подкрепата продължава и сега, когато внуците им са в държавното училище. Домашното училище беше най-доброто за нас през детските години!