Клифтън и Едрис
Джейсън, на 13 години
Трейси, на 11 години

Едрис описва горещ и спокоен 22 август. Те живеят в една малка хълмиста област в предградията на Рединг, Пенсилвания.

ТРЕСКАВ, НО ПОДРЕДЕН

Когато започнахме да обучаваме децата у дома, преди около десет години, имаше много “еднообразни” дни. Децата бяха само на шест и четири години по това време. Нямаше инжекции против алергия, посещения при зъболекар, уроци по пиано или групи за домашни ученици. Оттогава насам животът прие друг вид. Денят ни обикновено започва в 5:00 или 6:00 сутринта. Зависи от това колко рано моят съпруг Клифтън трябва да бъде на работа. Днес се събудихме в 6:00 от музиката по радиото.

Около 6:35 Клифтън тръгна за работа. Той пътува дотам двадесет минути. Програмира машини за цифров контрол за малка работилница. Вместо да се излежавам, изтичах до учебната стая, за да видя дали всичко е подготвено за следващата натоварена седмица. Учебната ни стая е преустроен гараж свързан с къщата. Едната страна е заета с рафтове, претъпкани с книги. Там са моята маса и стол. На противоположната страна са безмълвните ни учители – плакати на стената, шкаф, компютърът, дълга работна маса, където децата работят през повечето време и малко място за учебния план и други учебни пособия. Детските столове са на пода пред рафтовете с книги, където децата понякога работят. Можете да намерите двете деца да работят по всяко време във всяка една стая в къщата, включително и в учебната. Когато е горещо, понякога използваме вътрешния двор.

В 7:00 децата се събудиха от будилника. Обикновено това ме подсеща да вляза направо в банята.

В 7:30 всички сме облечени и готови за закуска, която се състои от студено мюсли. О да, Трейси се оплаква, че трябва отново да яде студено мюсли. Отговорът ми е: “Това ядем в понеделник.” (Сега тя сама си приготвя закуска, която никога не включва студено мюсли.) След като свършва закуската, децата изпълняват задълженията си докато аз довърша подготовката си за библейския ни урок за деня. Джейсън си оправя леглото и хвърля боклука, а Трейси слага чиниите в съдомиялната. Трейси вече си е оправила леглото и измита малкия ни коридор. В 8:15 Трейси влиза в учебната стая и започва да учи по природни науки. Тя работи по първата книга на LIFEPACK от Алфа Омега. Това е работна тетрадка, която включва критическо мислене, а не просто наизустяване на уроци. Работата ѝ за една година се състои от десет работни тетрадки, които не са направени за самостоятелно изучаване, но включват минимална родителска намеса. Трейси обикновено чете упражненията си и идва при мен, за да ги обсъдим или да я изпитам, за да видя доколко е разбрала материала. Препитвам я също преди всеки тест, и лабораторните упражнения са винаги под мой надзор. Тази година тя е в шести клас, но аз приспособих уроците ѝ по природни науки, така че използва някои уроци от LIFEPACK от пети и шести клас. Историята е нейният втори предмет по избор. History for the Thoughtful Child на Greenleaf е наистина успешен избор за Трейси. Учим за Египет, и тя жадно чете за пустините от една книга на Usborn. Следва кратка дискусия, като аз научавам също толкова нови неща както Трейси. Отделяме около половин час за урока ѝ по математика от Saxon 76. Тогава идва време за правописа. Използваме текста на Rod and Staff. След като мърмори малко, че трябва да пише отговорите (без много съчувствие от моя страна), тя се успокоява и си свършва работата. Трейси винаги е била обучавана у дома и писането винаги е било проблем. Моята любима фраза е: “Можеш и ще го направиш.”

По времето, когато Трейси започва с правописа, Джейсън е свършил домашните задължения и закуската си и се подготвя да започне учебната си работа. Вместо да спра с Трейси, за да изучаваме Библията, позволявам на Джейсън да си избере предмет. Той решава да започне с един от любимите си – природни науки, като използва Earth Science for Christian Schools на университета Боб Джоунс. В осми клас Джейсън работи самостоятелно почти през цялото време. След това сяда пред компютъра и пише резюме на глава от книга за здравето. Използва Let's Be healthy на A Beka. Тогава мога да седна с Джейсън за няколко минути, за да прегледаме някои граматически правила от Learning Language Arts Through Writing, граматическо ръководство. През това време вечно досадният телефон звъни три или четири пъти. Благодарение на телефонния секретар няма нужда да отговарям на обажданията. След това Джейсън продължава с първия си тест по математика за годината. Той използва Saxon Algebra ½. След това прочита две глави от The Land of Fair Play на Christian Liberty Press.

Идва време за обяд и пускаме радиото за нашата почти всекидневна доза от Ръш Лимбо, докато приготвям обяда. След обяд Джейсън измива чиниите и възобновява реда в кухнята.

През това време Трейси се връща в учебната стая да води битка с правописа. След като свършва с това, тя пита дали може да се занимава с калиграфия. Отрицателният ми отговор води до друг въпрос: “Защо никога не мога да правя това, което искам?” Моят типичен отговор е: “Ти не знаеш кое е най-доброто за теб”. Отговорът ми е свързан с факта, че я познавам добре. Така че Трейси се съгласява да работим заедно върху нейния текст от Learning Language Arts Through Literature. С наслада четем едно стихотворение на Тенисън, която тя по-късно преразказва като проза.

Поради различни причини и в различни моменти децата се затрудняват да правят дадени упражнения. Обикновено съм твърда в изискванията си, освен ако могат да ми покажат защо упражненията не са им необходими. Да, понякога не съм уверена напълно, и това е причината да им оставя малко място за уговорки, въпреки че това става рядко.

Веднага щом свършва с почистването на кухнята, Джейсън иска разрешение да поиграе на най-новата си компютърна игра. Решавам, че бих могла да имам почивка и той играе малко. Връщаме се освежени и готови за изучаване на Библията, което трябваше да стане сутринта преди всички други предмети. Спомнете си, казах, че това не е типичен ден като другите! След Библията и времето за молитва чета на глас от Whatever happened to Justice? Латинският език е последният ни предмет. Използваме First Latin.

Часът е 15:00, а нашият ден все още е далеч от своя край. Децата играят навън докато приготвям пиле за вечеря. След това бързаме към магазина, за да потърсим научен калкулатор, обувки за Джейсън, и плат за рокля за църква на Трейси. След около три часа се прибираме с изморени крака. През това време Клифтън си е дошъл у дома. Вечерята бързо е сготвена и изядена. В 21:45 децата свършват с почистването на кухнята и са готови за лягане. Заради късния час не четем семейно от Разкриване тайните на творението (Денис Питърсън, Нов Човек, С., 2008).

Почти забравих: отговорих на онези телефонни обаждания още преди да тръгнем на пазар. Помогнах на една майка – начинаеща в домашното обучение – да разчете новия си учебен план и отговорих на въпроси за училището в четвъртък (нашата местна група). Денят ми завършва в 23:00. Очевидно не свърших никаква домашна работа, но някои дни са такива. Няма да споменавам за коша с куп пране висок почти метър, което чака да бъде изгладено, или шаблоните върху масичката за кафе. Амбициозният ми проект да украся трапезарията и дневната може и да стане тази година!

Дните ми обикновено не са безпроблемни. И нашите деца спорят за нещата, за които спорят вашите деца. Тъй като имаме едно момче и едно момиче, съществуват типичните различия в начина, по който виждат нещата, които понякога са смешни. Трейси включва емоциите си в повечето решения и се впуска в по-задълбочени взаимоотношения. Тя е остроумна и кара цялото семейство да се смее. По време на вечеря нашият дом е изпълнен със смях. Джейсън, от друга страна е по-практичен и е доволен, когато е сам. Чувства се много по-удобно, когато обсъжда действителни неща. Те и учат по различен начин. Амбициозните ми планове да ги поставям в един и същи калъп се провалиха. Трейси учи спонтанно. Тя предпочита да учи като прави нещо и не харесва тетрадките. Трейси запомня общата информация, докато Джейсън е много по-аналитичен. След като е слушала говорител, ако ѝ бъде зададен конкретен въпрос, възможно е Трейси да не бъде способна да отговори. Обаче може да каже колко пъти говорителят е завършил изреченията си като е използвал предлози. Способността на Джейсън да си спомня подробности понякога ме смайва. Той предпочита да учи по програма и се справя чудесно с традиционния учебен план. С това не искам да кажа, че той не може да учи по друг начин, но това е което предпочита. Той е мотивиран и да учи самостоятелно. Чете жадно в различни области.

Опитах се да обучавам Трейси като брат ѝ. Много се разочаровах, когато тя не можеше да си спомни подробности от това, което чете. Беше очевидно, че Трейси не учи като Джейсън, но настоявах да я поставя в неговия калъп. Не исках да купувам два отделни учебни плана заради високата цена. Също така би било по-лесно да работя с Трейси, тъй като вече ще съм наясно с материала. Колебаех се дали да взема подходящ материал за Трейси и защото моят начин на учене е повече като този на Джейсън. Бях сигурна в използването на учебници. Записах се за семинара на Дебра Бел, Blueprint for Success, в който се повтаря същата идея, с която се борех – да се нагоди учебната програма, за да съответства на начина, по който децата учат.

Въпреки че дните ми са трескави, в повечето случаи са подредени. Децата имат задания, които Клифтън направи на компютъра. Това им дава възможност да преминат към следващия проект или предмет, ако аз съм заета, без да ме питат какво да правят по-нататък. Много по-лошо е да не свършат нищо заради това, че не знаят какво да правят. Този списък от задачи поставя отговорността там, където трябва – върху децата. Децата започват учебната си работа без да им се казва, или дори когато аз съм заета.

Обичам да казвам, че ние сме организирани, но гъвкави. Тъй като двама в семейството носим зъбни шини и ни слагат инжекции против алергия, всяка седмица пътуваме до кабинета на доктора. Трейси има и уроци по пиано всеки вторник сутрин. Участваме и в местна група за взаимопомощ на домашни ученици. Семейството ни е заето и с различни служения в църквата. Понякога се обезсърчавам, когато списъкът ми със задачи става по-дълъг, отколкото бих искала. Има и такива дни, когато бих предпочела да плета на една кука или да чета хубава книга, която няма нищо общо с училището. Но виждам, че децата растат бързо. Това е постоянното ми напомняне, че Бог ни е дал тези деца за определено време, за да бъдем техни добри настойници.

Клифтън не участва дейно в обучението на децата като мен. Домашното училище би било обаче крайно трудно без неговата помощ. Той ме насърчава, когато се преуморя и обезсърча. Без неговата помощ нямаше да имам минималните компютърни умения, които ми помагат извънредно много. Дневникът и списъкът със задачи са проект на Клифтън. За по-сигурно аз съставям повечето от тестовете на децата и някои работни листове, когато Клифтън е у дома – той е избавял компютъра от мен при няколко случая. Неговата способност да организира е огромна помощ за мен. С други думи, Клифтън е мозъкът зад повечето неща, които правя.

Живеем в малка къща на един хълм в предградие на Рединг, Пенсилвания. Въпреки че има много деца в квартала, нашите деца прекарват повече от свободното си време с един или двама приятели. Родителите и децата в нашия квартал имат положително отношение към нашето домашно образование. Някои деца дори са казвали, че искат да учат у дома, докато други се оплакват, че не искат да останат в къщи с майките си.

Винаги сме имали добри работни взаимоотношения с нашия местен училищен район. Виждам нарастващо уважение към родителите, които обучават у дома, когато в района разбраха, че някои от нас са поели отговорността да продължат до прогимназията и гимназията. Според моите опитности до тук с домашното образование на децата, знам че единствената константа е любовта на моя Отец. Най-големият ми насърчител, освен Клифтън, е Божието Слово.