Джим и Ан
Дана, на 4 години
Брайън, на 20 месеца

Ан описва студен и мрачен 14 декември, когато земята е покрита със сняг в техния университетски град в Средния Запад.

ДА ИЗХВЪРЛИМ ПРОГРАМАТА

Обстановката:

Имаме малка къща с голяма стая за игри и четене. Цялата ни творческа работа и писане се извършват на кухненската маса. Нашата общност предлага много възможности за музикални, художествени и интелектуални дейности, които харесваме.

ДЕНЯТ:

Елате при нас за един истински, но не идеален ден за предучилищна подготовка в нашия дом.

Часът е 9:30 сутринта и моите деца гледат Улица Сезам, докато аз съм полузаспала на дивана до тях. Съпругът ми Джим вече е тръгнал на работа (Той има гъвкава, но напрегната програма в християнско служение и двамата сме посветени на домашното образование.) Избрах да си доспя вместо да закусим заедно в 7:30, както бяхме планирали, и сега трябва да си платя цената. Тази сутрин минах без душ, освен ако не вкарам двадесетмесечния си син в леглото му докато се къпя! Трудно е да съм в добро настроение, когато започвам деня по този начин. Това не е идеалната сутрин, която съм си представяла, когато започнах да обучавам децата у дома.

Изключвам телевизора и децата са разочаровани. Те обичат телевизията. Ние ограничаваме колко и какво да гледат (не искаме да гледат реклами) и затова обикновено гледат видео филми на Дисни и PBS. Струва ми се, че биха гледали телевизия през целия ден, ако им беше позволено! За да смекча разочарованието им, се опитвам да вкарам някаква сила в гласа си като им казвам, че трябва да се облечем и да започнем деня.

Сутрешната ни програма започва с два часа закъснение от моя план. Да облека и подготвя децата е предизвикателство за мен отчасти заради специалните нужди на моята дъщеря Дана. Тя е на четири години, много жива и разговорлива, но има мускулна болест, поради която има по-малко сили от другите деца на нейната възраст. Тя върви, но често пада и не може да стане без помощ от някого или ако не се подпре на някой предмет наблизо. Аз трябва да бъда с нея, да ѝ помагам докато се облича и докато е в банята. Тази сутрин Брайън иска внимание докато се грижа за Дана, а тя иска да ѝ говоря и да ѝ обърна напълно внимание! Обхваната от ленивото чувство, от което не съм успяла все още да се отърся, се сопвам грубо на Дана. Веднага се чувствам като ужасна майка – провалила се домашна учителка!

До 10:15 децата са облечени, но косите им не са сресани. В този момент трябва да избирам между храната и чистенето, но храната побеждава. Единственият проблем е, че имаме много малко храна за закуска у дома! Половин литър прясно мляко в хладилника и няколко почти празни кутии с мюсли в шкафа не са достатъчни, за да предизвикат творчеството ми при съставяне на менюто. А и кухнята не е приветливо място днес. Въпреки че приготвихме добра закуска след като намерихме чисти чинии, в които да я сложим, аз се чувствам много обезсърчена.

В 10:45 косите на децата са сресани и аз съм облечена, най после! Въпреки че сивата ми риза, спортният панталон и белите спортни чорапи едва ли ме правят да изглеждам като Супермама, която бих искала да съм, твърдо съм решила да спася от унищожение този ден. С децата избираме книга и започваме да четем. Когато телефонът звъни, оставям телефонния секретар да се включи. Четем няколко различни книги преди вниманието на Брайън да се изчерпи. И той, и сестра му харесват да им се чете. Харесват детски стихчета, Д-р Сюс и други книги, които смятам за добра детска литература, но харесват и книжките на Улица Сезам и една серия от книжки на Дисни, които не са нищо друго освен преразказ на сюжетите на филми на Дисни. Всички обичаме да отиваме до библиотеката като вземаме от там всякакви нови за нас книги, но днес се наслаждаваме на нашите стари любими книги Зелени яйца и шунка, Лека нощ, луна, един сборник на Мама Гъска и Начумерената калинка.

След като свършваме с четенето, решавам да свърша малко домакинска работа, докато децата играят. За четири минути успявам да заредя съдомиялната и децата ме извикват, за да разреша един спор. Дана се нуждае от помощ, за да стане и аз се залавям за това преди да се върна към работата си. След като пада още веднъж, тя има нужда от допълнително внимание, така че сядам и ѝ разказвам приказка. Тя обича да ме слуша, докато си измислям приказки за Палечка, за феи и други герои. Обикновено помага за измислянето на приказките като ме поправя, когато избера сюжет, който не ѝ харесва! След приказката хуквам към съдомиялната, за да я напълня преди да потрябвам отново на децата.

Към 11:15 бих се радвала на малко лично време, но децата искат отново да играя с тях. Започваме малко борба и гоненица. Трудно ми е да се боря с подтика да сложа в ред играчките им, вместо да играя. Но знам, че когато децата пораснат, ще имам горчиво-сладък копнеж за дните, когато съм била техен любим другар в игрите, така че продължавам играта и пренебрегвам бъркотията.

В 11:30 искам от децата да си приберат някои от играчките. Дана държи една чанта, а Брайън се навежда, събира играчките и ги слага в чантата. Те работят много добре заедно и аз се гордея с тях. Брайън няма нищо против да се навежда и да вдига нещата, които сестра му не може да достигне, а Дана приема своята част от работата без да се оплаква, че е прекалено трудна за нея. Въпреки че не свършват цялата работа, аз ги хваля за това и всички отиваме в кухнята за малка закуска.

Докато ядем, си мисля за деня до тук. Вече не се чувствам толкова провалила се. Прекарахме чудесно като четохме и играхме заедно и децата работиха добре. Радвам се, че децата са у дома с мен и споделят тези преживявания, вместо да са навън в детската градина или в предучилищната занималня. Но се питам защо смятах деня за провален преди няколко часа. Възможно ли е да имам прекалено високи очаквания за себе си?

След още малко игра, домакинска работа и четене, е време за късен обяд. Децата ми помагат по малко докато слагам масата и приготвям храната. Брайън носи пластмасовите купички, Дана носи лъжиците. Молим се, ядем и говорим. Те ми помагат и малко с почистването, като изхвърлят използваните салфетки и бутват столчетата си под масата. Брайън лесно заспива следобеден сън, което е постижение отскоро. Той плачеше доста, когато го слагах да спи, въпреки че беше много изморен и имаше нужда от почивка. Дана не спи, но играе тихо в своята стая за по един час, всеки следобед. Сега имам време за малко повече размишление относно моите очаквания.

Когато започнахме домашното образование си представях, че ще се стремя към съвършенство и ще стигна близо до целта. Докато се заблуждавах по този начин, направих следния, почти хумористичен план:

7:00: Каране на велосипед, душ, обличане

7:30: Закуска със семейството, Джим води молитвата

7:50: Обличане на децата

8:00: Децата гледат Мистър Роджърс, аз чистя кухнята

8:30: Децата си играят

9:00: Децата излизат да играят навън

9:15: Игра заедно с децата навън

9:45: Четене с децата

10:15: Малка закуска

10:30: Рисуване и моделиране

10:50: Дана – лично време за четене; Брайън – време с мен

11:05: физиотерапия за Дана (у дома с мен)

11:20: Време за почистване

11:30: Децата ми помагат за приготвяне на обяда

12:00: Обяд – денят за училище свършва

След като прочетох няколко пъти този глупав списък, реших да го скъсам и да го изхвърля. Искам да кажа, че никога няма да гледам часовника и да казвам: “Е, деца часът е 11:05! Време е да спрем да играем с Брайън и да започнем физиотерапията!”

Но вместо да изхвърля всичките си очаквания заедно със списъка, аз реших да опитам да следя какво правим всяка седмица вместо всеки ден. Не всеки ден започва така бавно както днешния и вместо да позволявам на тежкия ден да ме събори, аз искам да следя седмицата и да виждам какво сме постигнали. Ако станем навреме в четири от пет дни, правим рехабилитация пет пъти, четем почти всеки ден и извадим принадлежностите за рисуване пет пъти, тогава смятам седмицата за добра. Но този разработен до минутата план не е естествен или пък необходим за нас. Тогава няма да се чувствам провалила се само защото не следвам подобен план.

Сега, понеже денят свърши и аз изхвърлих програмата, който ме спъваше, ще трябва да обясня няколко неща за моето семейство. Когато започнахме с домашното обучение, бях привлечена от идеята за един семейно-ориентиран живот като противоположен на живота, в който децата са отделени от своите родители по неестествен начин. Също така мразех някои от нещата, на които държавното училище се опитва да учи учениците относно морала и истината. Двамата с Джим вярваме, че нашите деца ще получат по-добро образование и ще се научат по-добре да мислят у дома, отколкото ако ходят на държавно училище. Планираме да продължим домашното обучение като определяме плановете всяка година според както Бог ни води.

Двамата с Джим прекарваме вечерите си заедно като играем с децата и ги слагаме да спят освен ако той има работа. Той е много добър баща. Не работи сутрин или следобед, ако трябва да работи нощем, така че да има време със семейството. Аз много ценя моите вечерни часове, защото мога да свърша всичко, което не съм успяла през деня, или мога да се отпусна на дивана с книга или да гледам телевизия.

Децата ни обикновено прекарват доста време от деня на кухненската маса като оцветяват, изрязват и лепят. Те се радват, че им позволявам да правят каквото си поискат, вместо да следват проект, който съм направила предварително като примерен. Разбрала съм, че с този свободен подход тяхната изобретателност расте възхитително с всеки изминал ден.

Позволявам им подобна свобода, когато избират какво да учим. Те избират темите и отиваме в библиотеката, за да търсим книги за тях. Веднъж отделихме две седмици, за да четем за прилепите. До днес Дана си спомня какво е бозайник, защото ѝ четох, че прилепите са единствените летящи бозайници в света. (Веднъж, в разговор с баба си по телефона, тя съобщи този интересен “факт за прилепите” и сега всички приятелки на баба ѝ са запознати с тази специална разлика при прилепите!) Двете деца посочват всяка картинка с прилепи, която видят в книжка или по телевизията.

Продължавам да се опитвам да погреба “съвършената майка-домашна учителка,” която живее в моите представи. Моля се за това, опитвам се да се свързвам с приятели, които ми помагат да поддържам добра перспектива и често си напомням, че никой не е съвършен. Онази “съвършена майка” е единствената, която може да следва всичките ми планове и да изпълни целия ми списък. Вместо да се опитвам да съм такава, искам да съм себе си и да се радвам на децата си всеки ден.

ДОПЪЛНЕНИЕ:

Отне ми дълго време, но накрая осъзнах, че съм прекалено изморена от опитите си да бъда всичко за моите деца – учителка, майка, физиотерапевт, и др. Сега получаваме много повече помощ. Имаме двама нови физиотерапевти, които ни помагат като идват у дома два пъти в седмицата и работят с Дана. Тяхната помощ значително увеличи независимостта на Дана и облекчи моя товар. С една добра приятелка организирахме също “смяна на децата” – аз вземам нейните две момчета в петък следобед, а тя взема моите деца в понеделник следобед. Това ми дава малко време за самата мен. (Имах време за себе си само когато децата спяха, така че оставах до късно и сутрин се чувствах изтощена.) Сега Джим води семейното молитвено време по време на вечерята вместо сутрин и дори не се и опитвам да ставам в 7:00! Научих се, че е добре да търсим подкрепа отвън, докато обучаваме у дома. Това промени много неща за нашето семейство. И аз продължавам да се радвам, че “изхвърлих програмата”!