Блейк и Карла
Иън, на 6 години
Рейчъл, на 4 години

Карла описва ноемврийски ден със студена сутрин, но топъл и слънчев следобед близо до един хубав парк в малкото университетско градче Колидж Стейшън, Тексас.

ТАКА НИ ХАРЕСВА

Нашият дом е малка къща с три спални на хубаво място в град, който не е много голям, но граничи с огромно поле. Точно отсреща на улицата има голям парк. Тук доста хора обучават децата си у дома и има повече от осем помощни групи! Училищата са ни оставили на мира, както и нашите съседи – наистина са добри съседи – не са от онези, които се опитват да се месят в нашата работа.

Домашното обучение заема цялата ни къща. Използваме кухненската маса, малката масичката в хола, пода във всяка стая, която ни попадне, масата и пода на гаража, който обърнах в библиотека. Най-ефективните места са подът и малката масичка. Материалите са в библиотеката, в един шкаф под една от полиците. Организираме времето си в зависимост от домашните задължения и храненето. По-официалната част от ученето е между закуската и обяда, но времето за компютър е по всяко време, когато децата поискат.

Обикновено Иън и Рейчъл се събуждат между 6:30 и 7:00 сутринта. Ние възрастните се събуждаме от мяукането на подгонена котка и лая на затвореното куче, което иска да се включи в играта. Аз викам: “Тихо!” и казвам на всички да се връщат в леглата. Това ги кара да дойдат в нашата стая и следват прегръдки и хор от гласове: “но часовникът показва седем и слънцето е изгряло!” Неустоими аргументи, понеже аз съм онази, която поставя правилата, че часовникът трябва да показва седем часа и слънцето трябва да е изгряло. В противен случай не е сутрин. Обичам облачните сутрини – понякога мога да си поспя още петнадесет или двадесет минути преди те да се сетят да проверят часовника.

Блейк, който се прибира от ранния си маршрут за разнасяне на вестници към 5:30 сутринта и си е легнал отново, сега става и започва да приготвя закуската, докато аз се приготвям за деня. Той става между 0:30 и 2:00 през нощта. Всички у дома сме заспали и той внимава да не ни събуди. Един голям камион идва от града с всички вестници, вързани поотделно в пакети по кóли. Блейк и другите мъже, които се занимават с вестниците, разтоварват камиона и разпределят пакетите. Блейк премества пакетите за търговските райони в друга част на търговския парк, където той и още няколко човека ги отварят и събират кóлите. Маршрутът на Блейк е до магазини и автомати за вестници в цялата северна част на града. Обикновено той си идва към 6:00 сутринта, почива си и взема душ – освен ако е измръзнал и изморен. Тогава си поспива още някой друг час. Всички стават към 7:00. Блейк става и е буден, докато аз съм в училище. Ляга си рано вечер към 19:00. (По същото време слагаме и децата да си лягат.)

Децата се обличат сами и през повечето дни се справят доста добре, така че имам желание да съм навън с тях. Никой от тях не може да си намери обувките днес, затова им казвам да потърсят по-добре. Иън намира своите, но Рейчъл намира само един чифт, които носеше преди няколко месеца и са вече малки, и ботушите си. Ботушите са за през деня.

На закуска обикновено е шумно и тъй като Блейк я приготвя, ядем или бъркани яйца, или сандвичи с препечен хляб и сирене. Веднага след закуска се настанявам пред моя компютър и Блейк започва учебния ден с Иън и Рейчъл.

Разказвам за ден, в който съм у дома и гледам как Блейк обучава децата. Обикновено аз самата съм в училище. Завършила съм зоология и ми е много по-лесно да се съсредоточа върху учебните си занимания в моя офис в училище. Пиша и плановете на уроците за Блейк и понякога той дори ги спазва. Обикновено излизам към 8:00, или по-късно, ако учебният ми график позволява, но обичам да ходя рано на училище. Връщам се у дома между 15:00 и 16:00. Обикновено вечеряме рано. Отделям време за Иън и Рейчъл, и след като всеки е в леглото, чета, пиша си домашната работа или съм пред компютъра. Повечето от моя социален живот е от компютъра. Той ми позволява да имам контакт с хора, които имат интереси като моите, когато имам време да включа модема! Уча за магистърска степен в областта “Размножаване на животните,” така че уча много генетика и статистика. Искам да имам добри познания за теорията на размножаването, за да я приложа в размножаването на моите коне, и бих искала да работя със събиране и регистриране на данните за новородените. За конете се знае много малко в сравнение това, което може да се знае.

И двамата с Блейк бяхме съгласни да обучаваме децата си у дома. От двамата, аз съм по силно отдадена на идеята. Мисля че е така, защото съм по-уверена, че децата ще научат всичко, което трябва. Блейк, от друга страна, се нуждае да вижда по-ясно измеримите резултати. Той се притеснява, че могат “да изостанат.” Аз имам увереност, придобита от часовете по развитие и учебна програма. Знам, че вървят по план или се справят по-добре, отколкото в държавното училище. Мога да седна и да говоря с тях, да им задавам въпроси и да разбера какво правят. Блейк не харесва да проучва обучението и затова получава само моята оценка. Той дотолкова е свикнал с познанията и говоренето на децата, че очаква всички деца да са на тяхното ниво на развитие.

Аз имам учителска диплома и до края на обучението ми в университета бях решила, че “няма начин моите деца да тръгнат на държавно училище.” Три града, шест училища и нито едно не правеше нещо, което да не мога да направя по-добре у дома. Решихме да обучаваме децата по този начин, защото голяма част от образованието си съм получила извън училището. Прочетох всичко, което исках, по предметите, за които имах въпроси. Разбрах, че моите деца могат да направят същото. Те определено задават достатъчно въпроси. Работният график на Блейк му позволява да бъде у дома сутрин. Аз не съм у дома заради решението ми да продължа да уча. Но Блейк не се чувстваше сигурен да обучава без да следва план, затова аз му пиша плановете. Обсъждаме как са преминали уроците, кой напредва по-бързо и по кой предмет, и как се справят с уроците си емоционално. Понякога Блейк става много амбициозен и Иън се обезсърчава. Тогава трябва да говорим за разтоварване и да му оставим повече време за материала, който му харесва.

Аз продължавам да правя “план.” Преди всичко, имаме основни цели. Искам Иън да познава буквите и техните основни звукове. Ще се радвам, ако усвои повечето от тях преди лятото. Рейчъл харесва да учи уроците на Иън, понякога дори по-добре от него самия. Това го обезсърчава, затова я караме да работи с образователната програма на компютъра. Тя обича компютъра много повече от Иън. Може с часове да разучава една програма. В момента ѝ е любим един СD ROM с музикални инструменти, Exploring the Amazing World Of Music на Microsoft Home-Musical Instruments. Така че имам основните цели и пиша седмичната рамка, в която включвам кои книги да се използват и колко страници бих искала да видя завършени тази седмица. От там ще направя примерен ден, така че ако Блейк не може да реши какво да прави, да има насока. Най-големият ни проблем е отклонението от плановете. Това не означава, че е голям проблем, тъй като следваме интересите на децата. Някои седмици включваме голяма част от математиката, но повечето от останалата “работа” остава за друга седмица. Аз настоявам да бъдат включени поне упражнения върху звуковете. Освен това все повече се различаваме от учениците – достатъчно за да се притеснява Блейк, че не научават нищо и дори аз се изнервям. Но тогава Иън или Рейчъл (или и двамата) ще говорят за нещо и ние ги чуваме и разбираме, че знаят. Това не се случва достатъчно често, но вероятно сме толкова заети, че пропускаме някои от чудесните моменти. Аз искам да си свърша обучението бързо и отново да ги уча аз самата. Не искам да изпускам награждаващите моменти, а Блейк понякога не ги разпознава.

На първо място е математиката. Използваме Miquon Math Lab Materials с кухненски пръчици, Лего, с дребни пари и всички други подръчни средства, които Блейк избира за момента. Започнахме с двете деца от първата Miquon Orange Book. Блейк оставя и двамата да работят по уроците с подръчните средства, но Иън работи и от учебника. Това отнема от тридесет минути до няколко часа. Блейк има метод за математиката и тримата се излягат на килима докато работят. Децата го приемат като игра и често не искат да спрат. За Блейк математиката и статистиката са естествени като дишането. Той внася тази радост в работата и Иън и Рейчъл прихващат този ентусиазъм. Блейк разбира концепциите толкова добре, че може да види какво разбират и в какво не са убедени от начина, по който отговарят. Затова той може да структурира всеки урок така, че да успеят. Той разбира също, че математиката или статистиката са присъщи за ежедневието и им го показва. Той ги учи да виждат цифрите, както и буквите, в тяхната среда, така че за децата математиката е естествена както дъжда.

Докато те учат математика, аз или преглеждам електронната поща, или отговарям на писмата. Използвам компютъра по този начин, защото трябва вечер да съм у дома, а през деня в училище и това ми позволява да имам контакт с хората, да получавам писмата по всяко време на деня или нощта, да им отговарям, когато имам възможност и да изпращам отговорите по всяко време. Зная, че когато седна пред компютъра на следващата вечер, моите приятели ще са ми отговорили отново. Обичам да съм във връзка с хора, които споделят моите интереси, и да слушам разговорите между Блейк, Иън и Рейчъл.

Почти цялото ни домашно обучение е тристранно. Рейчъл се опитва да учи всеки урок, който Иън учи. Аз постоянно се учудвам колко много може да усвои от неговите уроци. Въодушевлението ѝ кара Иън да се опитва да постига повече. Той смята, че ако по-малката му сестра може да го направи, тогава той определено може да направи повече. Опитваме се да задържим Рейчъл на компютъра, за да учи нещата, които ѝ са необходими, и това дава повече пространство на Иън да упражнява буквите без съревнование. След това той отива на компютъра да упражнява буквите, а с Рейчъл работим върху развитие на езика – най-вече четем и говорим за това, което сме прочели.

През този ден те завършиха един урок от Miquon Orange Book, след това продължиха с голямата учебна тетрадка. Това е една от онези “всичко за първи клас” книги с работни листа. Иън обича да оцветява и Блейк го учи на езиково изкуство, цветовете, дясно и ляво, голям и малък и всички други лесни понятия, включени в работната тетрадка. Докато Иън оцветява картинките, Блейк минава една рисувателна книжка за азбуката с Рейчъл и тя също оцветява картинките. Докато са заети, Блейк се опитва да измие съдовете, да подреди и да свърши нещо належащо.

След като попълнят работните листа, прекосяват улицата и Блейк ги завежда в парка за физическо обучение. Двете деца обичат футбол и следващата пролет Иън ще бъде записан в отбора на най-малките. Убедена съм, че Блейк се вълнува повече от Иън. Очаквам деня, в който и двете деца ще бъдат в Скаутския клуб и Пони клуб. Това ще бъде толкова забавно! Днес те бягат около трите заслона и извън игрището до люлките. Понякога излизат в парка за физическо обучение по времето между математиката и работните листа.

Използваме учебни тетрадки, защото децата ги харесват. Уроците са допълнени с четене от различни книги. Една от любимите е What Would Jesus Do? Те истински се забавляват с уроците, в които се говори как хората трябва да се отнасят един към друг и как това се различава от начина, по който хората често се отнасят един към друг.

Днес четат за природата от комплект детски книжки, които имаме. Разговарят за растенията и животните, които виждат, и как те растат. Други дни използват и Alfa Omega LIFEPACS. Рейчъл трябва да определи цветовете и тя решава да бъде оригинална. Така че днес зеленото е синьо, а лилавото е розово, и жълтото е оранжево. Тя мисли, че да даваш грешни отговори е умно. Аз го намирам за отчайващо, но Блейк търпеливо я поправя и продължава със следващия въпрос.

Когато свършат цялата учебна работа (която не е много през тази първа година), Иън и Рейчъл вдигат врява заради компютъра, така че Блейк зарежда любимия им образователен софтуер. Днешната част включва умения за работа с карта, развитие на езика, посоки, умения за съпоставяне и запаметяване. Някои от другите компютърни програми, които харесват, са на Sierra Discovery Series – Alphabet Blocks и Mixed-Up Mother Goose, AJ’s World of Discovery на Brightstar (всички модули) и Early Math за 3 – 6 години. Блейк може да довърши чиниите и да изнесе кофата за боклук, преди да са се изморили от играта.

Обядът е почти винаги сандвичи и парченца плодове. Блейк дава на децата по една голяма чаша с мляко. След обяда Иън и Рейчъл отиват да си играят в стаята, аз тръгвам на училище, а Блейк върши домакинската работа. Блейк мрази домашната работа почти толкова колкото и аз. Той предпочита аз да съм си у дома, за да обучавам децата, и аз ще започна веднага щом свърша училище. Блейк е много отдаден и грижовен баща и обича да бъде у дома с Иън и Рейчъл. Той харесва да готви и се справя много добре. Когато го попитаме какво ще има за вечеря, стандартният му отговор е спагети!!! Не сме ги яли за закуска…все още. Ястията са странни понякога. Но той следи от какви хранителни вещества имаме нужда и изпълнява изискванията. Закусвала съм сандвич с риба тон и голяма чаша мляко и ми хареса. Други мъже, които не могат да разберат защо помага у дома, са го питали: “Какво ѝ е на твоята съпруга?” Обикновено отговаряме: “Така ни харесва да живеем.”

След това Блейк извежда Иън и Рейчъл в задния двор. Аз се връщам у дома за вечеря, слагам мръсните дрехи в пералнята, слагам масата и вечеряме. Телевизорът обикновено е включен и разговаряме, докато дават новините. Иън и Рейчъл ми разказват как са прекарали деня и започват да се държат както всички изморени деца. Всички просто си почиваме и се наслаждаваме на предаването по телевизията или пускаме филм. Иън и Рейчъл искат да си наваксат липсата ми през деня и се редуват да седят в скута ми след вечерята. Децата и Блейк си лягат в 19:00. Понякога разказвам или чета приказка. Най-често Блейк оставя децата да си изберат приказка и те го придумват да прочете две или три. Блейк трябва да стане за работа в 1:00 след полунощ. Рейчъл обикновено веднага заспива. Иън оставя лампата да свети и разглежда книжка или си играе с Легото преди да заспи. Аз съм будна до 22:00. През част от времето отново пиша имейли, а след това уча. Тогава проверявам вратите, сгъвам последното пране и си лягам.

ДОПЪЛНЕНИЕ:

Решихме, че след като моят съпруг иска да продължи да учи, за да се дипломира, а и аз продължавам с обучението си, засега ще приемем предложението на моите родители да платят таксата за обучение на децата в местното християнско училище. На децата много им харесва там и на мен ми е много удобно да работя с техните учители, но с нетърпение чакам да свърша моето училище, за да ги изтегля и да се върнем отново към нашия домашен график. Имам поне още една година, и ако видя, че децата ми се държат подходящо, те ще продължат в това християнско училище. Аз съм майката-библиотекарка за двата класа – събирам книгите за тематичното обучение (дават ми темата и аз избирам книгите) и те използват същия учебен план, който аз съм използвала. Те следват основния учебен план и го допълват с уроците, докато аз предимно следвах уроците, а използвах учебния план като ръководство. Мисля, че сега върша същото като събирам материали, но не преподавам директно. Този компромис дава добър резултат за нас, но само защото аз мога да работя с учителите.

За негативната страна – нямам време за моите деца, които обичам. Липсва ми гъвкавостта, която ми дава домашното образование. Не мога да обхвана целия ден на обучение в няколко часа и да останем свободни да играем и да правим различни неща заедно след това. Истина е, че училището им отнема няколко часа повече, за да покрият същия материал, който ние вземаме за кратко време. Обаче не мога да кажа, че не получават същото качество образование.

Виждам че Иън и Рейчъл харесват училището и за тях е полезно да открият, че другите възрастни мислят и вярват по същия начин както техните родители. Това нямаше да бъде така, ако училището нямаше същата философия на образование като моята. Поне са по-консервативни. Това ми харесва, защото вярвам, че да освободиш едно дете от консерватизма е много по-лесно, отколкото да го увеличиш. Те свършват училище до обяд и останалото време от деня прекарват с музика, испански език, време за приказки и игра, като времето за игра е лъвският пай през остатъка от деня.

Ние не спираме обучението през лятото само защото училището го прекратява. Това е времето, когато се връщаме към нормалното домашно училище сутрин. Аз няма да имам мои часове това лято, затова очаквам с нетърпение да използвам някои от материалите, за които не ми остана време през зимата. Планирам да оставя Иън да си прави колекция от насекоми през лятото. Лично аз мразя насекомите, но мисля че той ще научи доста от това. Рейчъл се интересува от коне, така че планирам да я оставя да язди моя обязден кон заедно с мен.

Още се боря с тъгата, че не мога да свърша всичко, но трябваше да приема, че не съм супер жена. Нито възможността да обучавам децата си, нито дипломирането ми ще чакат. Така че тази година и следващата ще уча за дипломирането си и ще взимам участие в училището на децата ми. След това ще трябва да направим равносметка. Искам да се върна отново към домашното обучение дори и да не завърша образованието си.