Домашно образование: Мозайка от преживявания
Съдържание
Предисловие
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Глава 31

   

Домашно образование:
Мозайка от преживявания
  Home     Нанси Ланд  

 

Тим и Тина,
Джейкъб, на 12 години
Джошуа, на 11 години
Джордан, на 8 години
Хана, на 4 години
Дейвид, на 2 години

Тина описва януарски ден в Темпъл, Пенсилвания, малък град, в който има само една банка и хлебарница.

ПРОБИ И ГРЕШКИ

Ние сме седем души и живеем в малък град в Пенсилвания. Оживеното ни градче има една банка и една хлебарница! Намираме се на около два километра от града. Наричат нашата част гъбената област, защото в нея има много гъби. Имаме около четири декара земя, зад която се простират много декари гора. Това е чудесно, защото децата често ходят там на проучвания. Често носят у дома раци, жаби и различни видове камъни и вкаменелости (природни науки). С Тим имаме четири момчета и едно момиче. Обучаваме децата у дома от осем години! Преди да стигна до нашата философия за образованието, нека да ви представя нашето семейство.

Джейкъб е в седми клас, Джошуа е в шести клас, Джордан е между трети и четвърти, Хана току-що навърши четири години, а Дейвид е на две. Тим е снабдителят в къщи. Той е електроинженер на свободна практика. Започна да работи самостоятелно малко след като Хана се роди. Отначало беше рисковано, но съм много доволна, че го направи, защото той е много удовлетворен от своята работа.

Започнахме домашно образование, когато Джейкъб беше на пет години. Тогава, както и сега, започвахме година след година, и дете след дете. С други думи, молим се за всяко дете какво и къде да бъде неговото образование. Когато Джейкъб беше в пети клас и Дейвид се роди, сметнахме, че Джейкъб трябва да отиде в християнско училище тази година. Това беше голямо приспособяване за цялото ни семейство. След много молитви Господ вложи в сърцето ми убеждението, че двете по-големи момчета трябва да бъдат у дома следващата година. Тим не се съгласи с мен. Това беше през юни. Аз не го споменах повече, но го представях пред Господ. Най-накрая, през юли, почувствах такъв товар, че се помолих: “Господи, каквото искаш, това ще направя. Само ми дай мир.” В края на август Тим каза, че и двамата ще останат у дома. Бях изпълнена с радост. Беше вълнуващо да видя как Господ работи. Миналата година и двамата се съгласихме, че децата трябва да останат у дома. Всъщност не сме войнствени защитници на домашното образование, обаче оставяме вратата отворена за Господа, да работи в живота и сърцата ни.

Когато започнахме, мислех си, че домашното училище трябва да бъде точно както държавното. Записахме се в една сателитна програма. Не беше лошо решение да се запознаем с различните видове учебни програми. Тогава започнах да поръчвам материали от различни издателства. На този етап от нашето обучение всичко беше стриктно от учебниците. Би трябвало да зная, че има по-добър начин за обучение отколкото “училищния,” в деня, в който видях колко притеснен беше Джейкъб. Погледнах го и видях, че главата му беше долу на пода, а краката горе на масата. “Джейкъб, защо си толкова неспокоен?” Той се изправи, отметна глава назад и каза: “Това е от електричеството, което преминава през стените – то ме изхвърля от стола.” Не е нужно да казвам, че не можах да схвана. След четири години разбрах, че това, което правим, е само четене от учебници и запаметяване на факти. Нямаше истинско обучение.

Молих се много и разговарях с други майки, които обучават децата си у дома. До този момент числото на домашните ученици се беше увеличило много. Една от майките ми каза за учебната програма KONOS. Това е обучение по теми и включва практически занимания. Изхвърлихме книгите и опитахме една тема. Това беше! Това беше методът за нашето семейство. Действителното обучение си дойде на мястото и децата започнаха да запомнят това, което беше прочетено, преподавано или направено.

Няколко човека са ме питали: “Този подход не изисква ли много подготовка?” Не знам как другите хора се подготвят, но аз се приготвям през лятото. KONOS е разделен на три тома, с по шест раздела във всеки един от тях. Ние използвахме само първия том за четирите години, в които го изучавахме. Избирам един или два раздела за тази учебна година. Работя бавно. Досега сме успявали да преминем само един раздел за година. Във всичките раздели се обсъждат черти на характера, които бихте искали да насърчите у вашите деца. Миналата година беше за вниманието. Те научиха как да използваме ушите си и очите си, за да внимаваме. Затова учихме по-разширено за ушното тъпанче като използвахме градинските столове и хвърлихме върху тях одеяло, за да се образува ушният канал. В края на нашия “ушен канал” сложихме голяма консервна кутия с три предмета, които да представляват чукче, наковалня и стреме. Върху нея сложихме пластмасова плоскост за мембрана. Тогава децата започнаха да пълзят през тунела, преструвайки се че са молекула въздух, като почукваха мембраната, която вибрира и ни кара да чуваме. Джош енергично нахлу в канала и спука тъпанчето на ухото. Това предизвика дискусия за здравето и безопасността, включваща всичко, което може да заседне в ухото. След това в урока се включваха и очите и как да бъдем внимателни с тях. Отидохме до пазара и говорихме с месаря да ни даде око от крава, за да го подложим на дисекция. Това звучи много грубо. Носех си гумени ръкавици. Открих, че вътрешността на окото е удивителна. Сега, когато децата изсмучат целия цвят от желираните бонбони, казват: “Ха, това изглежда точно като нашата ретина!” През останалата част от годината научихме как индианците и пионерите са изследвали околността за врагове, което доведе до изучаването на различни заселници и местни американци. Накрая на този раздел организирахме събиране, на което поканихме да участват няколко семейства. Имахме лък и стрели, за да стреляме по снимки на животни, които децата бяха заболи на дървета в гората. (Разбира се, имаше много възрастни, за да наглеждат тази дейност.) Приготвихме и храна, която да изядем тогава. Когато свършихме с храната, запалихме огън в огнище и помолихме всички да споделят това което знаят за индианците и начина им на живот. Някои изпяха каубойски песни, други рецитираха стихове, или обясниха различната употреба на частите на бизона!

Нашата основа е Библията. Избирам стихове, които да научим наизуст през годината заедно с библейските герои и уроци. Всичко това е написано в текста. Тогава определям хората, за които ще учим в нашата история. Обичам да поръчвам християнски биографии, когато мога. Но обикновено вземаме много книги от библиотеката. KONOS идва с хронологична схема. Тя е чудесна, защото дава възможност да видим къде се вместват хората, които изучаваме в схемата на нещата. Докато се подготвям, изрязвам различните герои, които ще бъдат основни в нашата хронологична схема, закачена в дневната. Тогава правя списък на материалите за наука и изкуство, които ще ни трябват през годината. Това е от помощ, защото често купувам нещата от разпродажби. Харесвам KONOS, защото преподавам и на трите момчета същите уроци в областта на Библията, история, наука, писане, изкуство, музика, малко от математиката и езиците. Това отне голяма част от товара ми – например да се справям с три различни урока по история. Сега просто преподавам един урок на нивото на най-голямото дете, а останалите възприемат това, което могат. Обикновено двамата по-големи обясняват на Джордан това, за което говорим, което е добър преговор. Понякога Джордан трябва да обясни на най-големия за какво става въпрос. С напредването на материала обичам да приготвям за проверка карти с въпроси и отговори. Една година направихме игра с дъска, на която нарисувахме карта на Съединените Щати. Тази година, понеже изучаваме Средновековието с кралете и кралиците, направихме корони с форми на скъпоценни камъни върху тях. Когато отговорът е правилен, децата трябва да си изберат скъпоценен камък, направен от хартия с различни ярки цветове. Това беше забавен начин за преговор и всеки път имаме различен победител. Те научават и запомнят.

В началото на нашата учебна година, която започва през август, ще направя график, който ще закача в учебния кът, но често трябва да го променям с напредването на годината. Може би съм планирала прекалено много за един ден и недостатъчно за друг. Аз мисля, че правенето на график в основата си е опитване на различни методи. Правили сме много промени през последните осем години не само в учебната програма, но и с всяко следващо дете. С техните различни интереси и дейности става трудно да имаме твърд график. Редът на нашия ден е основно следният: Библия, математика, език или писане, закуска, испански, English From the Roots Up, обяд и почивка, KONOS, време за проекти, след това четене, което съвпада с времето за следобеден сън. Когато децата имат почивка или са свършили с учебната работа, правят най-различни неща – играят баскетбол, Лего, компютърни игри или понякога имат някаква работа. През лятото, четирите декара трева, която имаме, трябва да бъдат окосени. Двамата по-големи се редуват да карат трактора. Джордан тъкмо се научи да използва косачката. Необходими им са около четири часа, за да свършат всичко. Аз се опитвам да им помагам с греблото, ако съм насмогнала с домакинската работа. През зимата, тъй като се отопляваме с дърва, момчетата трябва да носят дърва. Тим често взема дърва от различни фермери, които ги продават много евтино. През лятото взема под наем дърворезачка и децата помагат да редят дървата, така че да изсъхнат за зимата.

Опитваме се да ходим в библиотеката на всеки три седмици. Вземам със себе си списък с хора, места и събития, които изучаваме. Вземаме двадесет или тридесет книги върху настоящата тема за изучаване. Момчетата има свои карти и си избират книги за лично четиво. Винаги се опитвам да дам съгласието си за избора им преди да са ги прегледали, така че да не четат безсмислени истории. Те харесват най-много детективските и каубойските романи.

За да допълним KONOS по математика и езиково изкуство използваме книгите на Saxon Math, когато децата са готови за учебник по математика. Това е още нещо, което съм научила през годините. Джейкъб използваше стриктно учебници по математика с много малко или ограничено използване на нагледни пособия. Постепенно научих, че децата учат по-добре с игри и песни вместо механично наизустяване или попълване на страници с упражнения. Когато Джордан, третият ни син, беше готов да започне с математика, знаех достатъчно игри с числа. Например: Колко телефонни стълба можеш да видиш на тази улица? Ако сме сменили четири пъти памперса на бебето днес, колко памперса ще използваме за четири дни? Имаме и Grandma's Felt Math, която е точно такава. Тя представлява изрязани от филц различни плодове, геометрични фигури, числа, и знаците за събиране и изваждане, умножение и деление. Аз им давам следния сценарий: “Баба отиде до дървото и видя колко ябълки?” Те трябва да изберат числото и да го сложат на дървото. “Тогава дойде една птичка и изяде три ябълки. Колко са останали?” Те изваждат три и броят останалите ябълки. Последната година открих 1-2-3 Math на издателство Warren. Пълна е с математически игри и идеи за малки деца докато станат готови за учебници по математика. Харесвам я, защото не трябва да мисля – всичките идеи са написани. Често, когато някое от момчетата си е свършило самостоятелната работа, аз го карам да вземе тази книга и да си избере нещо, което да прави с Хана и Дейвид, малките. Когато Джордан учеше мерните единици, Хана и Дейвид направиха няколко неща с нас. Едно от тях беше да вземем дърво под формата на сърп с равната страна отдолу. Тогава трябваше да балансират една дъска върху дървото. Трябваше да поставят една играчка от едната страна и да видят колко обувки или камъчета ще имат еднакво тегло с нея. Не съм сигурна дали на три или на две години малките са запомнили нещо от това, но със сигурност ги ангажира за известно време!

По езиково изкуство използваме Learning Language Arts Through Literature, което включва и четене. Уроците по четене са свързани с литература. Карам децата да четат книгата, която е към урока за тази седмица, но знам за една майка, която не го прави. Това е едно от предимствата на домашното образование. Не сме длъжни да правим като другите. По английски започваме седмицата с диктовка и учим различни граматически уроци като използваме текста от диктовката. Правописът също е включен.

Докато използваме тематичния подход, е лесно да се включат проекти за проучване и писане. Обикновено в края на темата давам на момчетата писмено упражнение. Дължината му зависи от възможностите им. Когато Джошуа беше в четвърти клас и изучавахме американските индианци и завладяването на Запада, той ми диктуваше своето писмено упражнение. Цели осем ръкописни страници! Не е нужно да казвам, че през следващата година той го написа сам. За творческо писане тази година започнахме да използваме Writing Strands. Това беше предизвикателно и забавно. Чрез него две от момчетата се изявиха като писатели. Не ме разбирайте погрешно – това не означава, че те просто сядат и започват да пишат – това е трудно за тях. Но авторът има добър начин да накара децата да се захванат със задачите, което изгражда тяхната лична увереност в писането.

И така, след като добихте представа за това, което става в нашия дом, ще опиша как изглежда къщата ни. Имаме двуетажна къща без мазе и без тавански стаи. Имаме голяма стая над гаража (за две коли), която използваме като стая за игра. Нашата учебна стая е трапезарията. На западната стена е закачена хронологична таблица. Имаме дървена маса дълга два метра, с пейки от дългите страни и по един стол в двата края. На стената отдясно на масата имаме бяла дъска и коркова дъска. На нея са закачени снимки на мисионери и бележки, както и стихът и темата на настоящата тема. Тази стая и всекидневната оформят буквата “L.” До печката с дърва сме сложили двуметрова, много тежка полица за книги, която Тим направи от дъбово дърво. Телевизорът е затворен в дървен шкаф, което премахва изкушението за гледане. Периодично позволявам на Хана и Дейвид да гледат видео. Но това разсейва момчетата. Понякога отиваме в задната стая, където е диванът, за да четем. Компютърът ни е също в тази стая. Хана я нарича “синята стая,” защото тапетите са в синьо. Пералното ни помещение е в края на стаята, за което съм много благодарна, защото не трябва да слизам долу, за да пера. Всичките ни четири спални са на горния етаж. Когато купихме тази къща, беше обявено, че има една спалня и половина. Сега знаете каква училищна дейност Тим проведе с децата. Строителни проекти. Те пренаредиха стените и добавиха две спални и баня на горния етаж. Миналото лято построиха навес със склад за дървата, с които се отопляваме. Момчетата ги измерват и отбелязват два на четири – понякога по-големите могат да използват триона и да ги нарежат. Те се научиха как да правят основа и да я изравняват. Един ден и петте деца бяха на покрива и заковаваха битумните плочки – дори Дейвид, който беше на единадесет месеца, беше хванал здраво дръжката на чука и беше толкова твърдо решен да удари един пирон, че цялото му внимание беше върху това. Децата помагаха в зидането, мазането и боядисването.

Всеки наш ден е различен от предния. По същество започваме по един и същ начин. Двамата с Тим ставаме в 6:30 сутринта. Оправям леглото преди да сляза долу да направя кафето и да приготвя закуската на Тим. Тази година Тим събуждаше децата преди да тръгне от къщи в 7:00. Това промени много отношението на всички. Знаем, че той не може да бъде с нас през по-голямата част от деня, но това ни дава увереност, че е заинтересуван от това, което става на домашния фронт. След като татко излезе, децата отиват да си вземат мюслито, освен ако не съм им направила топла закуска. Тримата по-големи трябва да се облекат и да си измият зъбите и лицето преди да слязат долу. За оправянето на леглата не сме особено строги. Бяхме, но изглежда това причиняваше повече напрежение. Оправят ги по свое желание. Поне всичките им постелки са си на техните легла. След като се нахраним се качвам горе, за да се облека и да облека малките. През това време момчетата трябва да почистят от закуската, което включва почистване и измиване на масата и плотовете. Понякога подът трябва да се почисти с прахосмукачката. Зависи колко внимателни са били по-малките с лъжиците си.

Когато сляза долу, сме готови да започваме. Започваме с библейския урок към 8:30. Понякога започваме с нова част. Тогава всички се редуваме да четем. Хана и Дейвид обикновено слушат няколко минути, след това отиват да играят. Ако пасажът, който четем е позната история, децата я изиграват. Дори включват Хана и Дейвид. По-рано тази година, тъй като изучавахме що е покорство, те изиграха Адам и Ева и как са били измамени в градината. Хана беше Ева и крайната маса беше дървото, от където змията я е излъгала. На вечеря същата вечер, тя посочи към масата и каза на татко си: “Там змията ме измами да взема ябълката.” Тим беше малко озадачен, но разбра след като момчетата му обясниха. Времето за Библията може да продължи от тридесет до шестдесет минути. След това имаме време за молитва, по време на която всеки се моли за спасението на някого, за мисионер, за църковните водачи и всички проблеми в управлението, които в момента ни засягат. Молим се и за всеки, който знаем че е болен и след това за ситуация в семейството, която може би се е появила, след като сме се молили за последен път.

След молитвата се залавяме с уроците по математика. Това като че ли е областта, която децата намират за най-неприятна. За да направя математиката по-интересна, се опитвам да давам малки награди за тези, които получат отлична оценка. Това може да бъде лепенка или бонбон. Ако не пречат, получават допълнителна награда като игра с “Нинтендо” до половин час след заниманията. Тъй като използваме Saxon Math, чета на всяко дете поотделно урока, за да съм сигурна, че го е разбрало. Обикновено започвам с Джордан. Той трябва да прави само половин урок на ден. Ако е нещо ново за него, взимам пръчици или кубчета или други помощни материали, с които му помагам да го разбере. Понякога са необходими няколко дни. Той тъкмо започна да използва Saxon Math 54. Преди това му давах задачи от математиката на A Beka за втори клас, която Джейк и Джош използваха. Той завърши и Weekly Reader – книга за решаване на словесни задачи за трети клас. Докато работя с него, Джейкъб и Джошуа си четат книгите, четат на малките, или играят някоя игра с тях. Обикновено се редуват кой какво да прави – по този начин не усещат тежестта от това да се грижат за малките. След като Джордан веднъж е настанен на масата, аз чета уроците на Джейкъб и Джошуа. Въпреки че могат да четат сами, като че ли по-добре се справят, ако го слушат, докато четат. Надзиравам решаването на практическите задачи. Тогава слагам прането в пералнята, ако е ден за пране. Перем дрехи всеки пети ден. Когато децата искат да им бъде изпрано нещо преди този ден, пускат пране от същия цвят. Тяхна отговорност е да сушат и да сгъват прането. Малките ме следват и ми помагат да извадя прането от пералнята и да го сложа в сушилнята, или да го сложа в кошниците. Хана харесва задачата да сгъва хавлиите. Ако нямам да пера, вземам касетофона за Хана и Дейвид. Използвахме Sing, Spell, Read and Write за Джордан, за да се научи да чете. Затова напечатах азбуката и я залепих на хладилника с ламинирана хартия отгоре, за да стои добре. Хана харесва да включва копчето на касетофона и се опитва да пее песента, с която учи звуковете на буквите. Посочва всички букви. Дори и думите ѝ да не са цели, малкият ѝ пръст посочва буквите и винаги се ухилва там където се казва “виж моето засмяно лице.”

След това, вече е около 10:15 и имаме малка закуска. Джошуа има диабет от тригодишен и ни е навик да ядем на всеки два и половина – три часа. Ако нивото на захарта на Джош е високо в този момент, той трябва да прави упражнения, за да го смъкне. Момчетата отиват горе на тавана и вдигат тежести. Тъй като имаме четири момчета, сме събрали от разпродажби различни комплекти тежести и гимнастически принадлежности. Понякога момчетата само бягат пет пъти до ябълковото дърво, което е накрая на имота ни. Което и упражнение да изберат, правят го за петнадесет минути. Тогава започваме урока по английски, ако е понеделник или вторник. Във сряда и четвъртък работят върху Writing Strands. Петъците са запазени за редактиране и за “изглаждане на историята.” Аз отбелязвам грешките с червен химикал, така че да могат да си поправят правописа, граматиката или пунктуацията. Това е най-лесният начин да свършим повечето неща. Те трябва да свършат седмичните уроци през тези два определени дни. Докато диктувам на един, останалите трябва да се занимават с малките. Понякога Джейкъб и Джош си диктуват един на друг. Много зависи от това колко мирни са Хана и Дейвид. Миналата седмица по това време те с удоволствие разпръскваха листа от синя хартия за принтер като пътека из цялата дневна и тогава ги залепяха една за друга. Залепиха три и след това две от тях се разлепиха! След това беше време за почистване. Обикновено се опитвам да им дам нещо да оцветяват или да изрязват, или ги изпращам да играят навън, когато не са още изморени. Понякога ги карам да измият пластмасовите чинийки, които са мръсни. Обикновено го правя само ако подът е в особено мръсно състояние. Очевидно обичам да употребявам пълноценно водата, която тече по пода! Тази година беше доста лесна докато имаше с какво да са заети. Мисля че това е защото са по-големи и могат да си играят заедно по-добре, отколкото миналата година.

След английски език имаме уроци по испански, или учим гръцки и латински корени. Тази година купих Spanish Made Simple. Има касети и много подробни наставления за семействата, които обучават у дома и които не знаят испански! Това е област, в която се чувствам неспособна в преподаването. Но момчетата изглежда го научават независимо от мен. Ако не учим испански в този ден, учим латински и гръцки корени. Това е част от работата ни в кооперативната група в четвъртък.

В тази кооперативна група се събираме три семейства. Една майка обучава по история на музиката като използва Music Smart. След това децата, осем от които са на училищна възраст, споделят нещо, което са написали през двете седмици след последната им среща. Това много обогати техните умения по писане от гледна точка на това, че сега имат публика, пред която са отговорни. Освен това си струва да споделят работата си с връстници. След като всички прочетат работите си, една майка представя два или три нови гръцки или латински корени като използва English From The Roots Up. След това майките приготвят обяд. След като две години опитвахме различни методи, разбрахме, че ако всяка донесе нещо за обяд, нещата вървят много по-гладко. За да нахраним единадесет деца, става напрегнато. В чиято къща се събираме, тази майка приготвя основното ядене (например пица, ход дог или сандвичи). Другите две майки обикновено донасят ябълково пюре или друг плод, и десерт. Когато обядът приключи, децата могат да поиграят половин час. След това аз преподавам рисуване като използвам Art Smart. Това е наистина добър учебник. Използват се теми, периоди от време, или може да се използва по избор на художник. Рисуването обикновено трае един час или малко повече и след това си тръгваме, на време за да приготвим вечерята.

Да се върнем към нашия ден. След испанския или прегледа на корените по латински и гръцки обядваме и си почиваме до 13:00. За обяд обикновено ядем остатъци от предишната вечер. Или просто си правим сандвичи. Всички почистваме след обяда и децата излизат навън да играят, докато дойде време да започнем отново. Обикновено събирам или пускам пране, ако е ден за това. За нас е добре да перем веднъж или два пъти в седмицата. Разпределям, пера, суша и качвам дрехите горе в нашата спалня. Момчетата носят кошниците, тъй като гледам да си пазя кръста. Сгъвам моите дрехи и дрехите на Тим, Хана и Дейвид. Момчетата трябва да сгънат своите и да ги приберат след като съм ги отделила от останалите. Това често става на следващия ден след като сме прали.

Когато извикам обратно децата, слагам най-малките да спят. Хана не винаги спи, но тя трябва да прекара поне един час на тишина в нейната стая. Това време зависи от времето, необходимо на момчетата, за да направят своите практични упражнения. През следващия час преминаваме към естествознание или история. Давам на момчетата напътствия и думите от речника. Понякога имат да правят проекти и когато времето е хубаво, излизаме да работим навън на масата. Изучаваме покорството и този раздел включва урок за светлината. Тази година направиха фар от рециклирана хартия, който свети. Това ни доведе до темата за Исус, който е светлината и Господарят. Обсъждахме покорството към различни хора, както и ситуации, в които не трябва да се покоряваме. Под графата за власти разделът включма крале и кралици. Четохме за хора от Библията, както и за светски исторически личности. Greenleaf Press издава чудесни материали за тези хора. Проектите, които правим у дома, включват изрязване и залепяне на средновековно село и пристанище. Те са на издателство Dover. В края на тази учебна година се надяваме да пресъздадем средновековна вечеря.

След това идва четенето. Тук трудовете на Шарлот Мейсън ми повлияха най-много. Нейната философия е да се използват реални книги за учениците, вместо преработени учебници с факти. Книгите имат връзка с нашата област на обучение и са подходящи за тяхното ниво на четене. Докато те четат, аз си лягам за половин-един час.

След освежителната почивка, децата получават следобедна закуска и обикновено отиват да играят навън или на компютъра. Едно от правилата за използване на компютъра е първо да направиш нещо образователно за един час, за да получиш половин час игра, която не е свързана с обучение (такива имаме само две). Те винаги мърморят и се оплакват, но тогава им напомням, че не е необходимо изобщо да играят. Докато правят това, аз измивам чиниите и приготвям вечерята. Тим обикновено се прибира в къщи към 17:15. Вечеряме в 17:30. Момчетата имат график за почистването след вечеря. Това дава на нас с Тим възможност да поговорим или да вземем малките с нас по задачи. В 19:30 подготвям малките за лягане и за банята, ако е необходимо. След като им облека пижамите, им чета и ги слагам в леглото. Тримата по-големи стоят до 20:30-21:00. Те участват в Бригадата за християнско служение към нашата църква, така че това е обикновено времето, през което работим върху техните емблеми и стихове. Обикновено моето тихо време с Бога е след като всички са в леглата си.

Водя нашия дневник по нешаблонен метод. Вземам празен календар и пиша при датите на този месец. Тогава добавям имената на хората или дейностите, чрез които учим. Ако отидем на някое посещение с учебна цел, до библиотеката, на лекар или зъболекар, карам момчетата да четат по пътя до там и обратно и ги смятам за “учебни дни.” Включвам ги, когато има такива дни. Включвам и лагери или пътувания на семейството с кану.

Често ме питат защо сме избрали да обучаваме децата у дома. Отначало отговорът беше лесен: “Защото не можем да си позволим частно училище.” Сега изглежда е станало наш начин на живот. Силно вярваме, че ако живеем за Христос и Му служим като семейство, то началното образование трябва да отговаря на тази вяра. Нашата цел е да възпитаме богоугодни млади мъже и жена, в центъра на чиито живот да е Христос и да можем да оставим тези силни, млади хора в света, за да допринесат за неговата промяна. Това би могло да бъде в по-късните години в гимназията или в колежа. Нивата на зрялост са различни при всяко дете, така че отново това ще бъде предмет на молитва, като се молим за тази дълбочина на проницателност, която само Святият Дух може да даде.

“Как се справяш с трудното дете?” Това е въпрос, който често ми задават. Децата знаят кога съм изморена и не съм най-добрата, каквато мога да бъда, ако са ме изтощили с хленчене и оплакване. Това е моята грешка, че не съм последователна и това вероятно е целта на всяка майка – да бъде последователна. Когато е време да се направи нещо и няма съмнение за това, детето ще го направи или ще бъде справедливо наказано. Понякога не им позволявам да отидат на разходка или им давам работа у дома. Това дава по-добри резултати при по-големите.

Друг въпрос, който ми задават, е: “Как убеди съпруга си да обучавате у дома?” Когато чух за първи път за домашно образование, то просто ми се видя правилно. Тим не беше много сигурен. Обадих се в книжарницата, за да разбера как да си поръчам материали. Те нямаха нищо в момента. Обаче жената познаваше някого в нейната църква, който обучавал децата си у дома. Дадох ѝ телефонния си номер и след няколко дни майката ми се обади и организирахме една вечер, в която три майки да дойдат и да ми разкажат повече за домашното образование. Бащите също бяха поканени. Тим имаше няколко въпроса, на които му отговориха обстойно. Но мисля, че нещата станаха ясни, когато Тим се беше загрижил, че момчетата няма да могат да се ползват от уроците по музика в училище. Една от мъдрите майки попита: “Ти вземал ли си уроци по музика в училище?” Отговорът му беше “да.” “Добре, на какъв инструмент можеш да свириш?” “На нито един,” – отговори той. Всъщност нито един от нас не познава нотите. “Тогава каква беше ползата за теб?” отвърна тя.

Така започнахме училище у дома, за да опитаме за една година. Тим сега ми казва, че е видял такава промяна в мен, че определено ще продължим. Какви бяха тези промени? Станах по-уверена майка. Планирах по-добре деня. Децата в резултат на това станаха по-покорни.

Какво се случва, когато трябва да ги обучавам на нещо, което аз не знам? Такива уроци са ми любими. Всъщност аз съм много слаба по история. Никога не мога да подредя всичките тези дати и войни. Уча заедно с децата. В действителност когато изучавахме Американската революция разбрах, че Пол Ривиър, Бостънското чаено парти и Декларацията за независимост са били свързани и са били по едно и също време. Децата бяха изумени от моето учудване. Продължавах да чета и да споделям нещата, които откривах и те на свой ред правеха същото. Затова предполагам, че моето невежество всъщност ги запали за учене.

Как вършим домакинската работа? Когато имаме възможност. Основно перем веднъж или два пъти в седмицата и мием баните на седем или десет дни. В банята държа една гъба, с която набързо забърсвам мивката и наоколо. Така че ако си мия ръцете, набързо изчиствам остатъците от пастата за зъби по мивката и наоколо. Измивам и тоалетните ако са много изцапани. Чистим с прахосмукачка всеки ден долу и два пъти в месеца горе в спалните. Обикновено почистваме основно два пъти в годината. Не бих го нарекла пролетно или есенно почистване, защото обикновено става лято или зима преди да го започнем. Когато нещата вече не са по местата си, преподреждаме и изчистваме и под повърхността. Пода мием два пъти в месеца и всички се редуваме. Например един мие пода, друг чисти баните на долния етаж, а други двама мият баните на втория етаж. Обикновено го правим като част от учебния ни ден и следобед играем на образователни игри или игри, с които правим преговор. Една година дори викахме една по-възрастна жена да идва един ден в седмицата и да помага в домакинската работа. Отначало се чувствах виновна, че я карам да идва. Но след това разбрах колко много ни помага.

Заниманията с малките деца плаши много хора и те дори не се опитват да ги обучават у дома. И така, какво правим с тези малки благословения от Бога! Една майка, която обучава децата си у дома, казва: “Гледай да са сити и им давай вода, и денят преминава много по-гладко.” Това е вярно до известна степен. Въпреки че се нуждаят от малко повече внимание от това, то помага да се поддържат пълни малките им коремчета. Мисля че най-трудно става, когато не искат да стоят повече в скута ми, но са прекалено малки, за да играят сами. Когато работя с едно дете по математика или език, друго трябва да чете или да играе с малките. Сега Хана иска и тя да “учи.” Затова изрязвам картинки и я карам да ги залепя върху хартия или да ги оцветява и тя е много доволна от това. Дейвид е доволен, когато играе. Понякога се катерят по масата. Тогава разбирам, че просто искат да се включат в това, което ние правим. Затова ги карам да седнат с нас и обяснявам какво става. Това изглежда че ги удовлетворява повече, отколкото ако им кажа да се махнат от там. Ако го направя те се разплакват и често това води до по-голямо разконцентриране. Имаме малка масичка, точно по техен размер, на която сядат, за да си играят с тесто за игра (домашно приготвено – в случай че го ядат поне знам какво има в него!) и оцветяват. Те обичат да си играят с нещо, което ние наричаме “гуп.” Това е царевично нишесте и вода, смесени, за да образуват “гуп.” Често прибавям хранителен оцветител или подправки за миризма. Става голяма бърканица. Прибягвам до това само в определени случаи, когато искам да свършим нещо с по-големите, а малките ще ги разсейват. Имаме различни аудиокасети с приказки и те ги слушат с удоволствие. За съжаление има дни, когато си мисля: “Защо не направихме това или онова?” Това обикновено се случва, когато е трябвало да успокоя някого да не плаче защото леко се е наранил, или сме имали спор и сме се отклонили от въпроса. Това не се случва много често, но когато се случи, си напомням, че утре е нов ден и ще се опитам да възстановя пропуснатото. Справяме се с малките деца като опитваме различни методи. Това, което дава резултат днес, възможно е утре да не работи.

Питали са ни също: “А какво ще кажете за социализацията?” Това е едно от предимствата да бъдеш у дома. Ние избираме с кого да социализираме нашите деца: с техни връстници, както и с братя и сестри с дванадесет години разлика. Те често попадат в ситуация, в която трябва да проведат разумен разговор с възрастен. Опитваме се да правим неща с други семейства като нас, като организиране на пикници, посещение на музеи или зоологическата градина. Нашият дом е винаги отворен и често наминават други семейства, които просто имат нужда “да излязат от къщи.” За спортни дейности нашите момчета са играли в градските първенства по футбол, баскетбол и бейзбол. Това са сравнително добри преживявания, въпреки че открихме, че като порастват, планирането за три различни възрастови групи заема седем дни от нашата седмица. Сега този проблем се разреши като Тим доброволно стана треньор на момчешки баскетболен отбор за обучаващите у дома семейства в нашата община. Целта е да ги учи на умения и работа в отбор. Те ще играят някои игри свързани с борба с частните училища в областта. Следващата година се надяваме да създадем футболен отбор.

Когато момчетата стигнаха единадесетгодишна възраст, бяхме убедени, че е време да започнат някакво чиракуване. Тук съществуват няколко въпроса. Например Джейкъб е ориентиран към механиката, така че искахме да бъде нещо, което да развие по-нататък. Искахме да ги обучават християни, които вървят в Божия път. Попитахме един човек от класа на нашето неделно училище, който е оксиженист на свободна практика, дали е готов да направи това. Отначало Джейкъб ходеше периодично при него. Сега, за втора година, отива веднъж в седмицата. Той не идва с нас на общите занимания с другите семейства, а трябва да продължава и с останалото учене. Сега Джейкъб заварява и реже тръби. Изпълнява и черна работа за фермерите като например да изгребе мръсотията от свинарника преди да монтират новата порта. Джош обича животните и сега търсим фермер или ветеринар, при когото да чиракува.

Като цяло мисля, че опитът ни като родители обучаващи у дома е положителен. Надявам се, че като споделям някои наши опитности и ситуации, това ще бъде за насърчение на другите да не се предават, а да постоянстват. Ако това, което правите, не дава резултат, не се страхувайте да спрете и да опитате нещо ново. Има тонове учебни програми. Може би е трудно да се вземат тези решения. Заемайте от опитни в това отношение семейства. И слушайте техните съвети. Иска ми се да бях слушала, когато ми казваха само да чета и да играя с най-големия, докато стане на седем или осем години. Не мога да се върна назад, но мога да се науча от грешката. Най-вече ви насърчавам да се молите Бог да води семейството ви в това, което е най-добро – не това, което другите мислят, че е най-доброто.

ДОПЪЛНЕНИЕ:

Най-голямата промяна за нас е, че имаме график за почистване. Работим според него вече шест месеца. Разделихме къщата на четири сектора и имаме четири отбора: дъщеря ми и аз, Джейкъб и Дейвид, Джошуа, и Джордан. Те се въртят всяка седмица и са отговорни за почистването и реда на определения сектор. Решихме заедно какво трябва да бъде направено. Те почистват повърхностите и тогава аз мога да отида и да почистя по-основно, например да избърша праха от абажурите на лампите. Това наистина е от помощ и ми харесва.

Също така се отклоняваме малко от KONOS, въпреки че все още използваме тематичния подход. Използваме Biblical Principal Approach от Фондацията за американско християнско образование. По същество всеки предмет се преподава чрез Божието Слово, включително изучаване на думи и класическа литература, която се комбинира с изучаване на нашите бащи-основатели. Нашите праотци са били възпитавани и обучавани чрез Библията и ние изпълняваме това в нашия начин на живот и учебна програма. Използваме действителни документи, за да изучаваме събитията, като Mayflower Compact, а не само разкази за тях. Набляга се и на четирите основни действия – четене, изследване, писане и разказване.

Сега Джейкъб редовно се грижи за малките. Джошуа започна свой собствен бизнес – продава опаковки за подаръци и картички. Джордан започна да работи с кофите за отпадъци като занася кофите на съседите до улицата и ги прибира пак, след като ги изпразнят. Съседите сигурно са наистина благодарни, защото той им поиска двадесет и пет цента на седмица, но те му плащат по един долар.





Homeschooling: A Patchwork of Days
Copyright © 1996 Nancy Lande
превод Copyright © 2012 Божидар Маринов