Ед и Джейн
Анна на 9 години
Антъни на 5 години

Джейн описва дъждовен 5 август, събота, в селската им ферма в източен Райгейт, Върмонт.

НЕЩАТА ИМАТ СМИСЪЛ

Днес е дъждовна събота. Въпреки че съботите и летните дни не са традиционни учебни дни, не са много различни от другите дни в нашата програма, освен че в събота татко си е у дома.

Точно в този ден се събудих между 6:00 и 6:30 сутринта. Ед вече беше отишъл в обора да си върши работата. Ние отглеждаме теле и овца, имаме и млекодайна крава, четири кучета, две котки, няколко прасета и пилета в зависимост от времето на годината. Това се отразява на нашия дневен ред много повече, отколкото всичко останало. В 6:45 отидох горе да събудя Анна и да ѝ напомня за разказа, който предават по Националното радио в събота сутрин. Тя сама решава дали да стане. Аз само исках да ѝ дам тази възможност. Двамата с брат ѝ Антъни се втурнаха надолу по стълбите и когато Ед дойде от обора, всички закусихме с яйца, бекон и препечени филийки.

Анна свърши със закуската навреме, за да се сгуши до радиото – трудно хващаме предаванията и не може да се слуша спокойно! След това тя отиде в обора, за да подготви понито си за езда. Отстъпи на Антъни да поязди първи. През това време бях измила чиниите и излязох, за да я гледам като язди и да ѝ помагам. Трудно ѝ е първо да си представи и след това да изпълнява кръговете и ъглите, които я карам да прави, докато язди. Виждала съм това при други деца на нейната възраст, затова мисля, че това е умение, което ще се развива и ще се оправи с времето. Междувременно се опитах да ѝ помогна като я карам да разбере определени понятия. За да изпълни малък скок в права линия (важно за успешното скачане), ѝ казах, че трябва да си избере едно “място” и да язди точно към него. Тя ми показа, че може да язди в права линия към мястото от където и да е без задължително да улучи скока! О, да спомних си, най-краткото разстояние между две точки. . . . Добре, трябваше също да изберем точка, от която да се обърне за скока и да я свържем с точката, към която да язди и бинго, тя стигна с понито до оградата под прав ъгъл. . . . ГЕОМЕТРИЯ! Говорихме за завои, криви линии, прави линии, скорост и инерция, както и за връзката между остър ъгъл и намаляване на скоростта. След един час понито, ездачът и мама бяха добре потренирали и станали по-образовани.

В този момент Антъни извика, че една приятелка се е обадила (тичах през повечето от пътя нагоре по хълма, но разбрах, че приятелката вече не е на телефона). Преди да вляза у дома, обрах всичкото узряло броколи от градината и го оставих във вода докато се обадя по телефона. Децата влязоха вътре за лека закуска и след това четох на Антъни от една книжка от библиотеката. (“Ще почетеш ли първо на мен, защото главите на Анна са много дълги?”) Прочетох на Анна една глава от ръководството за езда, докато тя чистеше седлото си на верандата.

Имах достатъчно време да нарежа броколито преди обяд. Ед влезе у дома и се присъедини към нас за сандвичите. Антъни беше извинен, че напуска масата по-рано (честно казано, не си спомням защо, но той често оставя храната си, въпреки че му напомняме, че това не са подходящи маниери за маса).

След това сложих броколито във фризера и измих чиниите, докато децата пишеха благодарствени писма за подаръци за рожден ден. Това беше комбинация от картинки и писане. Антъни написа отчасти своето и ми диктува останалото, а Анна упражнява своите нови ръкописни букви, с които много се гордее.

Когато свършиха, Анна отиде на компютъра, а Антъни откри една учебна тетрадка за числа, за която беше забравил. Аз най-вече жонглирам напред-назад между тях, като отговарям на въпроси и давам предложения. Анна направи една страница пълна с диаграми на Вен, които смята за много забавни. Направи я на пъзел като нарисува формите и ще се опита да попълни правилните категории (и да постави частите) малко по-късно. В края на месеца ще ходим на нашата семейна годишна среща и Анна обича да събира неща като това за забавление по време на четиричасовото ни пътуване. Показах на Антъни указанията за страниците, които той си избра от тетрадката. (“Антъни, знаеш ли, че си поставил тези цифри в обратната посока?” “Не, не са, мамо, просто обърни тетрадката обратно, за да ги прочетеш.”)

В 15:00 двамата взеха чукове и гвоздеи и отидоха да работят в гаража. Анна си построи статив от стар дървен материал и тогава Антъни я помоли да го нарисува. Тя му подари рисунката. Отговорът му беше: “Не е много красива, Анна – не я искам.” Тя влезе вътре и сподели с мен, че е обидена. Обаче е решила да не му обръща внимание, ако той я дразни през този ден, и това и направи. (Тя описа случилото се на гърба на листа и го сложи при другите си рисунки.)

Антъни дойде при мен докато вадех картофи за вечеря. Направих му забележка като му казах, че е наранил чувствата на Анна, и го помолих да се опита да бъде по-любезен в бъдеще. Той се съгласи, но вниманието му беше насочено към търсенето на картофи под почвата. И аз винаги съм обичала да ги търся, така че разбирам неговия интерес.

След като влязох в къщата, направих хляб и го сложих във фурната преди да отидем всички в обора. Анна се погрижи за своето пони, докато аз нахраних и напоих агнетата, кучетата и овцата. Ед си свърши работата с трактора и нахрани малките добичета и кравата. Антъни се лепваше към всеки един от нас подред и след това се качи на паркирания трактор за разходка във въображаемото бъдеще.

Преди да излезем от обора, попитах Анна дали иска да гледа филма Аполо 13 с мен тази вечер. Мисля, че е интересен, а Анна е била на кино само два пъти, като и двата пъти бяхме в открито кино, в колата си, където нямаше защо да се притесняваме за поведението на малкия ѝ брат. Тя отговори, че не се интересува много от космоса и не иска да стои до късно, защото ще бъде изморена на следващия ден. Каква е тази теория, че децата без телевизор не са способни да правят здрава преценка за такива форми на развлечения, когато те са на разположение? Не изглежда да важи за тази къща. В 17:00 е време за “прибиране” и двете деца прибират играчките, предметите и дрехите, които са били пръснати из къщата. В добрите дни те бързат и си помагат един на друг. В лошите дни мрънкат и аз трябва да посочвам всяко малко нещо, иначе те просто не го “виждат.” За щастие повечето дни попадат някъде по средата. Този ден се обърна в негативна посока, когато на Антъни му се заби треска. Струваше ми се, че е такава, която сама ще излезе (въпреки че моят собствен баща смяташе, че той може да махне всяка треска), но Анна спаси деня като направи успешен опит. Антъни беше много благодарен (и очевидно известно време имаше много повече уважение към нея вместо към мен.)

Вечерята беше в 18:00 и след това децата си измиха чиниите (с няколко напомняния на Антъни), измиха си зъбите и се приготвиха за лягане преди времето за четене. Ед прочете на Анна една глава от Hardy Boys. Аз ги мразя, но той и Анна ги харесват. Аз прочетох малко от Little House in the Big Woods на Антъни и го сложих в леглото. Анна почете от няколко научни списания преди да се качи горе и после чете още малко преди да заспи.

Мисля, че този ден беше типичен като всеки друг. Въпреки че не съм задължена да водя дневник, който да представя пред щата или окръга, понякога нахвърлям неща, които зная, че ще ги интересуват в годишната ми оценка. През този ден споменах урок по “геометрия,” въпреки че Анна никога не чу думата през деня и щеше да се обърка, ако я бяха попитали какво е научила от геометрията. Други неща, които съм записала за този месец, включват уроци по плуване в началото на месеца, ежедневното ѝ яздене, историческите художествени книги, които четем заедно, пътуването до местния музей, специалната лекция по темата за бухалите, изнесена в местната библиотека, художествените и научните книги, които е избрала за себе си от библиотеката и т.н.

Нашата програма е според сезоните и животните. Нямаме разнообразието от музеи, курсове и възможности, които градът предлага (въпреки че за една селска област имаме много неща), но смятаме, че истинският опит, който добиваме със земята, градината и животните, е повече от компенсация.

Всеки от нас се занимава и с други неща, както намира за добре. И двете деца избират своите дейности, книгите, списанията, които те четат и ние им четем, и как да прекарват времето си. Ние правим предложения, избираме книги от библиотеката или от лавиците на книжарниците и им посочваме дейности, които смятаме, че ще им харесат, въпреки че е възможно те да нямат опит с тях. Поисках от тях да напишат благодарствените писма, но и двамата правят това откакто могат да държат цветни моливи и вече не се съпротивляват освен ако им напомням да кажат благодаря на някого.

Това е нашата форма на неучилищно образование. Определено съм изпитвала страх и вероятно винаги ще имам страхове, че то е толкова свободно. Дали по този начин ще научат всичко, което трябва да научат? До сега опитът е показал напълно положителен резултат. Когато преглеждам професионалния учебен план, който вземам от други, за да направя моя годишен план, намирам, че много от темите вече представляват интерес за Анна и затова съм убедена, че ще ги включим (и го правим) без да упражнявам натиск по някакъв начин. Това, което ме впечатлява, е дълбочината, с която можем да ги обхванем, други неща, които също можем да обхванем, и свободното време, което остава на Анна. И разбира се, липсата на съпротива, понеже не е принуждавана да прави нещо, което тя не иска. Направих кратък опит с учебен план, когато тя беше в първи клас, и двете се чувствахме ужасно. Тя има отговорности: истински отговорности да се грижи за животните, да ни помага в къщата и във фермата, както и да бъде по-голямата сестра. Това са неща, които имат смисъл и са награждаващи просто като ги върши: да има щастливо пони, да сервира храната, която сама е приготвила, и да получи прегръдка от братчето си.

Таблицата за умножение беше първото нещо, което тя трябваше да научи наизуст и което не ѝ беше особено интересно. Играхме игри, намирахме примери и правихме други неща, с които се забавляваше и които ѝ помогнаха да разбере умножението, но все още има неща, които трябва да бъдат научени. Стискам зъби и се стремя да не кажа: “Това трябва да се научи до тази дата.” Тя знае, че трябва да го научи, защото сме ѝ обяснили, и тя вижда, че използваме математиката. Когато ѝ напомня, тя работи върху таблицата и постепенно я научава.

Антъни е много различен като ученик и се интересува от различни неща. Той е много независим и се съсредоточава целенасочено върху нещата, докато са му интересни. Мисля че самонаправляващото обучение може би е единственият начин, по който той ще научи нещо – той просто не може да се концентрира волево (на тази възраст няма начин). Вбесявам се, когато пренебрегва много неща, за да се концентрира върху едно, но се надявам, че в крайна сметка ще улучи всичките, ако го оставя сам и просто си върша моята работа да намирам неща, с които да го примамвам, както правя с Анна.

Нашите деца се “социализират” с други обучавани у дома деца като се събират един път седмично. През това време са свободни да правят това, което желаят. Понякога играят игри подобни на тези, които се играят в двора на училището, понякога играят игри с думи или разговарят. Родителите често предлагат специални дейности като обща математическа игра, преподаване на театрално изкуство или научни опити. Ако децата искат (както обикновено), ние го организираме. Ако не им е интересно, не си губим времето, парите и силите.

Общуват и с други деца, когато ги канят у дома или ходят на гости. Разбира се, могат да общуват и с възрастни приятели, дядовците и бабите, братовчеди и съграждани, в различни дни и по много начини.

Не е необходимо постоянно да занимаваме децата си. Те се правят добре и сами. Анна е много отворена към хората, така че обича да бъде около нас или около някой друг, който е на гости. Тя не пита: “Какво да правя?”, а само желае да говори и да участва в това, което някой прави. Това е голяма част от нейния реален начин на обучение – споделя идеи, мнения и мечти с другите. За щастие, сега тя може да използва и книги от този вид като облекчава ушите на родителите си.

Антъни, от друга страна, може да прекарва часове сам като строи с Лего, кара количките си, рисува или се разхожда в гората и по полето и изучава цветята и буболечките.

Ние правим оценка на всичко докато вървим напред и ще направим промени, ако трябва. Междувременно сме благодарни, че тук обстановката не е прекалено типична.

ДОПЪЛНЕНИЕ:

Няма някакви забележителни промени. Разбира се, агънцата пораснаха, други се родиха, телетата се отбиха и прибавихме още едно куче и едно пони. Антъни се опитва да чете и не е глупав, това е сигурно!