Джон и Пени
Джони на 9 години
Джени на 5 години

Пени описва един дъждовен и ветровит ден през февруари в малкия, исторически град Дънблейн, Шотландия.

НИЕ ГО ПРАВИМ РАЗЛИЧНО

Най-напред ще ви разкажа за нас. Ние сме, подредени по възраст, Пени, Джон, Джони и Джени. Джони посещава училище шест седмици, точно преди петия си рожден ден. Не беше успешно. Той четеше гладко от около година и очакваше да работи с цифрите така както се беше забавлявал, когато беше на осемнадесет месеца: да сортира, да брои, да поставя правилната пластмасова цифра в редицата – такива неща, но се отегчи. Спряхме го от училище точно преди петия му рожден ден. А за Джени дори не сме си и помисляли да ходи на училище.

Джони и Джени се обичат много и правят почти всичко заедно. Това, разбира се, би било невъзможно, ако бяха на училище. Понякога се спречкват, но трябва да се научат да се разбират.

Ние сме строги вегетарианци и се борим за правата на хора и животни. Джон преподава религия и морал в една гимназия в Дънди, на около 80 км от тук. Бихме могли да живеем по-близо до неговата работа, но това е неговият роден град и на нас много ни харесва тук. Нашият дом е малка, каменна, еднотипна къща (част от 200-годишна къща на тъкач, която е имала тръстиков покрив), като предната врата се отваря направо на улицата. Улицата ни беше отделно село, но сега е част от Дънблейн. Тя е тясна уличка, и повечето къщи са от 18 и 19 век. Зад нашата къща е полето, където пасат няколко коня, а зад него са Лей Хилс, до които се достига като вървим 45 метра надолу по улицата, завиваме по една тясна уличка и сме там. През тях тече поточе и се влива в река Алан, която тече от другата страна на Лей Хилс. Дънблейн е историческо малко градче, официално е град, защото има катедрала. Тук е имало селище още в ранната желязна епоха – римляните са били тук, има средновековна катедрала и останки от средновековния Епископски дворец. Много отдавна Хубавият Принц Чарли се е приютявал в Дънблейн и някои от неговите войници са се укривали в една къща, в която сега живеят наши приятели. От една къща в Дънблейн (сега срутена), една слугиня изляла горещо олио от горния прозорец при опит да убие херцога на Къмбърленд, но не могла да го улучи и поляла коня му, който незабавно хвърлил херцога в калта. Момичето успяло да избяга! Това е чудесно място за живеене за семейство като нашето, което толкова обича историята! На леснодостъпно разстояние са и Стърлинг, и Единбърг, всеки от които има замък, богата история, художествени галерии, музеи и книжарници! Разбирате ли сега защо ни харесва да живеем тук?

Имаме две кучета от сменена порода, четири котки и езерце с три златни рибки и от последното преброяване, десет жаби. (И като преценяваме начина, по който се държат, скоро ще имаме страшно много жаби!)

Аз продавам книгите на Dorling Kindersley (DK) и търся и други хора да ги продават. Това означава, че вземам чудесни книги на ниска цена и печеля пари без да съм задължена да работя от девет до пет. Също така се грижа за дома и съм отговорна за образованието на децата, което е полу-структурирано.

Имаме работни тетрадки по математика (Ginn Maths), но използваме и математика за дома, математически компютърни игри, играем математически настолни игри и т.н. (например Монопол, Ятзе и Румикуб). С удоволствие използваме и Math by Kids на Сюзън Ричман! Тя истински вдъхнови децата ми да съставят сами аритметически задачи! Наскоро купих нейната книга Writing from Home и тя им помогна по същия начин за писането. Джени има програма за четене (Reading Tree на Оксфорд която много харесва), но правим и всякакви други упражнения по четене и имаме няколко хиляди книги.

Децата пишат дневници и разкази, а Джони си кореспондира с трима приятели: двама в Австралия (той прояви интерес към Австралия и организирахме децата на двама мои братовчеди от Австралия да си пишат с него) и едно момиче, което се обучава у дома и живее наблизо, но все още не сме имали възможност да се запознаем.

Изучаваме история и в момента сме на римляните в Британия. Живеем близо до част от Антониновия вал и различни римски лагери, но посещаваме и замъци и обсъждаме всичко, което се появи, свързано с историята, без значение от кой период. Правим хронологична таблица, така че всички периоди, за които говорим, си идват на мястото.

Изучаваме природа и наука – научни опити можем да вземем от една от нашите книги на DK или могат да възникнат от разговора ни. Изучаваме и световни религии, география, английска граматика, готвене, играем много на настолни игри и компютърни приключенски игри, оцветяваме, рисуваме, шием, и изобретяваме различни неща…

Слушаме много музика – точно като написах думата “музика,” Джени ме извика да пусна диска на Чайковски Албум за младите. Слушаме барокова, романтична, класическа, оперна, шотландска народна музика и музика за цигулка, популярни песни от тридесетте и четиридесетте години, и Бийтълс. Пеем много, особено Джони.

Обсъждаме всичко! Често, когато двамата с Джони четем, Джени е наблизо и си играе и сме изненадани, когато тя коментира върху това, което говорим, или обсъжда нещо, което сме отбелязали, обикновено без дори да повдигне поглед от куклите си!

През повечето дни се опитваме да работим по два или три часа, но ако нещо възникне, като неочаквани гости, възможност да отидем на интересно място, или когато трябва да се изиграе докрай голяма игра, тогава уроците се оставят за малко, докато дойде по-подходящо време, обикновено или по-късно през деня, или на следващия ден. Посещаваме музеи и художествени галерии и имаме малка градина, където Джон и Джони планират да създадат плодов и зеленчуков парцел тази пролет. Децата са членове на Младежкия Орнитоложки Клуб.

Някои от приятелите на децата ходят на училище, някои не. Те посещават или ги посещават деца, които се обучават у дома, по различно време, а тези от училището – след 15:30, през почивните дни и когато учителите имат “ден за подготовка.”

Нещата не винаги вървят гладко. Понякога децата не искат да започнат урока когато аз смятам за необходимо. Обикновено започваме с някакъв разказ, като се редуваме в избора, за да ги успокоим. Те всъщност с радост учат уроците си, просто понякога ги смущава самата мисъл за започване. Знаят, че ги заплашвам с училище през лошите дни. Това винаги дава резултат, но аз се чувствам зле, че го правя.

Всъщност, колкото повече виждам и чувам за училищата (работех като начален учител и виждам ученици, когато съм навън и продавам книги), все повече се убеждавам, че постъпваме правилно. Децата имат голяма свобода, но получават и много по-добро образование от своите приятели, които ходят на училище. И нещо много важно за нас – можем да сме заедно през повечето време. Не сме винаги в една и съща стая. Понякога децата изчезват за часове, за да играят в стаята си, но винаги сме близо един до друг, можем да говорим, да се успокояваме, да се прегръщаме.

Наскоро срещнахме приятелка в супермаркета. Тя погледна Джони и Джени и каза: “Радвам се, че моите две са на училище!” Аз съм щастлива, че моите две не са. Заедно с техния татко, те са ми най-добрите приятели.

ЕДИН ДЕН В НАШИЯ ЖИВОТ – 16 февруари:

Будилникът звъни в 5:30 сутринта. “Нагласи го за след още десет минути” – измърморва сънлив глас до мен и аз се обръщам изненадана, че виждам Джон до мен. Обикновено когато се събудя сутрин, виждам Джони, който е дошъл при нас посред нощ. Тогава Джон си взема възглавницата и отива в детската стая, защото ни е трудно да спим тримата наблъскани на двойното ни легло (английските двойни легла не са толкова големи като американските). Когато превъзмогвам изненадата си, нагласям будилника за 5:40 и се сгушваме заедно на топло за малкия неочакван бонус от десет минути преди да станем.

Поради неудобното време за влака, Джон трябва да тръгне от къщи в 6:00. Той пътува един час с влака. Когато стигне в Дънди, има половин час изкачване на един много стръмен хълм до гимназията. Пристига там един час по-рано, но със следващия влак закъснява с десет минути. Очакваме момента, когато няма да навиваме часовника през почивните дни, и специално през зимата!

Часовникът отново звъни, изключвам го и двамата с Джон слизаме долу. Пускам кучетата в задната градина, правя закуска на Джон и му пакетирам обяда, докато се измие и облече. След като закуси, махвам му за довиждане, напълвам си отново бутилката с топла вода и се връщам обратно в леглото. Отначало не си лягах и слагах ред у дома докато децата се събудят, но осъзнах, че заспивам по средата на сутринта, което не беше полезно за никого, така че сега дори не се и опитвам. Лошото е, че вече съм съвсем будна, затова обикновено просто лежа и мисля за всички неща, които трябва да направя.

В 7:00 светвам нощната лампа и си вземам книгата. Ще чета до 7:30 и тогава ще стана. В 8:00 все още чета! Книгата е много забавна и с бутилката с топла вода се чувствам толкова добре… Тогава чувам гласове от детската стая. Джони и Джени са будни и си говорят. Двамата идват и се прегръщаме в леглото. Казвам им, че съм искала да стана преди половин час, но че книгата ми е много интересна и не мога да спра. Казвам им, че това е детска книга за едно момиче, което е евакуирано в Щатите по време на войната и ѝ е трудно да се приспособи отново в Англия, когато се връща у дома си, как ѝ липсва американското ѝ семейство и си мисли за Америка като за “у дома.” Джени се натъжава, защото мисли за къщата, в която живеехме. Напомням ѝ, че има двама добри приятели, които живеят на улицата, където сега живеем. Споменавам и колко сме близо до Лей Хилс (голяма площ от дива общинска земя зад нашата къща). Взехме решение да се преместим тук след като се допитахме до децата и те бяха много въодушевени, но Джени понякога става сантиментална за миналото.

Кучетата започват да лаят, затова хуквам надолу по стълбите, за да видя какво става. Това е човекът за сметта, който поставя полиетиленовата торба за седмицата в пощенската кутия. Най-накрая това ме изкара от леглото!

След като се обличам, се връщам горе и изваждам чисти дрехи за Джени. Докато децата се обличат, звъня на DK. Докато съм на телефона, забелязвам че едната котка е повърнала на пода в хола. Веднага след като свършвам разговора почиствам и дезинфектирам пода. Тогава започвам да правя хляб и го оставям да втаса, приготвям закуска и нахранвам животните. Междувременно кашата ми от овесени ядки е готова, Джони и Джени са закусили. Джони сяда до камината и чете Мечо Пух, a Джени играе със своята кухня във викториански стил, като си измисля разказ за хората вътре. Двамата ми казват какво правят, докато аз си ям овесената каша. След като свършва главата, Джони се присъединява към Джени на масата и двама изиграват сценка с хората от викторианската кухня.

Слагам хляба във фурната. Децата продължават да играят, докато аз оправям, измивам чиниите и измитам пода. Веднага след като извадя хляба от фурната, обличаме якетата, обуваме галошите и вземаме кучетата на разходка из Лей Хилс. Започва да вали, затова си слагаме качулките и шляпаме в локвите. Любуваме се на цветовете на мъховете и лишеите върху сухата каменна стена, покрай която вървим. Напомням им как са направени сухите каменни стени и им казвам, че могат да бъдат изградени далеч от градовете от камъни, които са на полето, без да е нужно да се пренася цимент, вода или пясък до там. Изненадана съм, че не бях мислила за това преди, но често откривам, че когато обяснявам на децата нещо, или когато те питат, всичко сякаш си идва на мястото в ума ми и си мисля: “Защо не мислех за това по този начин преди?”

Джени си играе на “келтска” игра (смята се, че на Лей Хилс е имало келтско укрепление преди близо 2000 години и по история миналата година изучавахме келтите). Тя разказва история за тях, докато върви и умишлено използва анахронизми като пластмаса, цимент и автобусни спирки. Тогава казва: “А, това прави играта много лесна!” Казвам на децата, че това са анахронизми и обяснявам какво означава буквално думата. Скоро след това Джени подскача до мен и я чувам как смеейки се си мърмори: “Всичките тези ахромизми!”

Докато шляпаме през гъстата кал по пътя към къщи, обсъждаме какъв би бил климатът в страната, в която строят кални колиби, за да живеят в тях. Говорим си за употребата на наличния материал: сняг в най-северните части, дървета в Скандинавия, и т.н. Установяваме, че на същия принцип се строят и сухи каменни стени.

Когато пристигаме в къщи, всички ядем топъл хляб, намазан с мармалад и аз чета приказката Мили, Моли, Манди. След това Джени решава малко задачи от учебната си тетрадка по математика. Тя трябва да попълни липсващите числа в сборовете, където се предполага, че мръсната лапа на едно куче ги е заличило. Тъй като имаме две кучета, които много често са с мръсни лапи, тя смята че това е много забавно и работи с удоволствие. Междувременно Джони и аз търсим още “хроно” думи и виждаме как всички имат някаква връзка с времето, защото идват от гръцката дума “кронос,” която се превежда с думата “време.”

Тогава Джони учи математиката за днес с математическа игра на компютъра. Тя включва събиране на ум, изваждане, умножение, деление и намиране на средно число. Той ме пита какво е медиана. Казвам му, но го карам да го потърси в речника, в случай че греша. Права съм!

Джени е свършила с математиката. Сядаме на дивана и тя се сгушва в мен докато четем страница от книгата ѝ по четене. След това тя си играе с куклата и замъка и слуша с половин ухо, докато Джони и аз четем за римските пътища (римляните също са били по тези места!) Тогава гледаме една учебна телевизионна програма за римляните, която записах преди известно време. Джони се консултира с няколко книги и пише за проекта си по история за римските пътища.

Докато той прави това, аз отивам и стоплям супата, която приготвих вчера, а Джени ми пише списъка за пазаруване. Тя използва фонетичното писане, с което е много уверена, но не винаги се разчита от незапознатите, особено когато тя често произнася думите по свой собствен начин. Нейният списък гласи:

1. Сомяк (соево мляко, разбира се)

2. Боуши ( брошура за растежа на децата. Правим проект за нашите тела и здравният инспектор каза, че ще остави няколко брошури за нас в лекарския кабинет)

3. Овески (овесени ядки)

4. Биботека (библиотека)

Всички сядаме да обядваме и започва обичайната битка за това дали искат да ядат супа или не. Като специално благоразположение към мен, Джони я изяжда цялата. Джени допира лъжицата до устата и казва, че не ѝ харесва. Яде малко хляб. Казвам на децата за една статия, която четох докато чаках супата да се стопли. (Трябва да призная, че използвам всяка възможност да чета!) Статията беше за Шекспировите пиеси и за факта, че всички действия по Шекспирово време са били играни от мъже и момчета. Ние вече знаем това, разбира се, но им казвам, че според тази статия е имало две особено добри момчета-актьори по това време – единият висок и рус, другият – по-нисък и тъмен, така че Шекспир често е пишел пиеси подходящи за тях. Напомням също на децата, че в пиесите на Шекспир често “момичетата” се преобличали като млади мъже, тъй като това карало момчетата да играят естествено. Джони казва: “Това е обратно на Сватбата на Фигаро, нали?” (където ролята на младия прислужник Керубино се играе или пее от сопран и по време на операта се облича като жена).

Като семейство се заинтересувахме от опера само преди няколко години, когато гледахме телевизионната програма Harry Enfield's Guide to Opera. Четях на Джени субтитрите и обяснявах на двамата какво се случва. Те я харесаха и оттогава с голямо удоволствие слушат опера. Един ден, когато бяхме в библиотеката, Джени (тогава беше на четири години) разпозна картина на едно CD, подобнa на сцена от телевизионното предаване. “Виж, мамо!,” извика тя с малкото си чуруликащо гласче.“Тостът от Травиата!”

След обяд, шумът от дъжда, който се удря в прозореца, и от вятъра, който вие в комина, ни кара да отложим излизането ни до центъра на града. Двете с Джени омесваме солено тесто и я уча да меси. Казвам ѝ, че скоро някой ден може да направи кифлички. Тя е въодушевена. Вземаме соленото тесто горе в нашата класна/игрална стая и сядаме заедно да моделираме. Джони излиза след малко и си “чете тихо,” докато Джени и аз продължаваме.

Времето доста се поуспокоява, така че аз поставям нашите творения във фурната (на много ниски градуси) и се приготвяме да излезем (доста по-късно от планираното). Решаваме да отидем само до библиотеката, но когато пристигаме там, е след 15:30 и училищата са свършили. Много е заето и шумно и аз си казвам на ум, че в бъдеще ще трябва да се опитаме да отиваме там по време на часовете. Джони, както обикновено, с радост сяда и разглежда книжките на по-малките деца, докато аз избирам някои книги за него и го питам какво мисли. Чувам, че Джени се представя на едно момиченце, което седи на масата и оцветява картинка с маркери. Скоро Джени също започва да оцветява. Тя се радва много на маркерите, тъй като ние не ги използваме в къщи, защото не са биоразградими. Децата са съгласни с принципа, но Джени им се радва, когато ѝ се удаде случай да ги използва!

Когато пристигаме у дома, децата се качват в стаята си, за да играят. Често играят сценки с часове. Приготвям вечерята и записвам футболните новини от радиото за Джон, който е страстен футболен фен. Той се прибира в 17:45. Посреща го хор от въодушевения лай на кучетата. Джон идва в кухнята и тъкмо да ме целуне за “здравей,” децата нахлуват в стаята и крещят “тате!!!” с цял глас. Скоро всички сме в една голяма семейна прегръдка.

Сядаме да вечеряме заедно (вечерята от нахут в доматен сос, върху кафяв ориз, последвана от плодова салата, среща одобрението на децата, така че те ядат с голям апетит) и говорим за това, което сме правили през деня. Децата обичат да слушат всички смешни неща, които Джон е казал на своите ученици. Джони казва на Джон, че миналия ден е разказал на моите родители за едно анимационно филмче. То изобразява американско куче, което се намира на верандата на къщата на “южняк джентълмен.” Моят баща го попитал дали знае нещо за Американската гражданска война. Джони казал: “Да. мама ми е казвала.” Говорим си още някои неща за нея. Джени ни казва, че мрази да слуша за умиращи хора, и ние говорим за ужаса от войната и как тя се отразява на семействата.

След чая, Джон и аз гледаме шотландските новини по телевизията, а децата сядат на масата и рисуват. След това се настаняваме за нашата приказка за лека нощ. В момента тя е Ловци на лисици от Дик Кинг-Смит, един от нашите любими автори. Главата започва с описанието на ранна сутрешна сцена и забелязвам, че Джони мънка тихичко. Чувствам се малко изморена и раздразнена в момента, така че му се сопвам: “Слушаш ли историята или просто искаш да си пееш?” Джони поглежда обидено и казва: “Но когато на сцената започва денят, винаги има музика като фон.” Той започва отново да мънка. Забравям за раздразнението си. Всъщност Джони има хубав глас и винаги взима точния тон, дори когато беше малък. “Прав си!” възкликвам аз. “Какво е това? От Планетите ли е?” ”Не, не е ли Чайковски?” пита Джон. Поглеждаме Джони. “Прелюдията от Вилхелм Тел,” информира ни той. Тогава чета главата и я обсъждаме докато чета.

След това децата се изкъпват, измиват си зъбите и се качват в стаята си, за да поиграят или да почетат в леглата. Опитвахме да ги накараме да си лягат по-рано, но никога не са готови и аз трябва да прекарвам половината от скъпите ми вечери като лежа до Джени и се опитвам да я успокоявам. Сега ги оставяме да заспят когато са готови, при условие, че са си в стаята. Необходимо ми е малко време без деца наоколо. Казвам им, че утре ще ходя до училището, за да продавам книги и моите родители ще се грижат за тях. Казвам им, че това е Епископално училище в Дънблейн. Джони ме пита какво означава “епископално.” Питам го дали си спомня за Хенри VIII. “Този с многото жени?” пита той. Казвам му за Катерина Арагонска и продължавам да му разказвам, че Хенри искал развод, за да се ожени за Ан Болейн, но папата не му разрешил, така че Хенри решил, че той ще бъде глава на църквата. Така се родила Епископалната църква! Джони иска да чуе и за останалите му съпруги. Докато му разказвам, Джени извиква, за да ми покаже с какво си играе. Веднага след като тя спира, Джони бързо казва: “Продължавай!” И аз продължавам.

След като жаждата му за историческа информация е задоволена за момента, аз слизам долу и двамата с Джон си говорим и четем. Не измиваме съдовете от вечерята. Ще ги измия сутринта. Това е времето ни за почивка.

В 22:00 започваме да се подготвяме за лягане. Проверяваме животните, заключваме, измиваме се и т.н. На мен ми трябва повече време отколкото на Джон, и когато се кача горе, той е вече в леглото и почти заспива. Отивам при децата да ги целуна за лека нощ и ги слагам да спят. Джени харесва да лягам до нея и да ѝ пея приспивни песни, преди да отида при Джони и да легна при него за малко. Тази вечер обаче те са по средата на една приказка, която Джони измисля и разказва на Джени. Казвам им, че е време да заспиват, тъй като татко и аз скоро ще заспим. Те ми отговарят, че ще заспят сами веднага щом приказката свърши.

Аз си отивам в леглото, целувам Джон за лека нощ, навивам часовника за 5:30, гася светлината от моята страна и съм готова да заспя. Последното, което чувам от детската стая е, че Джони пее приспивни песни на Джени.

Не всички дни следват този модел. Някои дни вършим повече работа, някои не правим нищо. Някои дни децата гледат много телевизия, някои дни, когато времето е хубаво, си вземаме обяд за пикник и прекарваме по-голямата част от деня на Лей Хилс с кучетата, като газим в поточетата и изиграваме истории като пиеси (много от уроците ни по история за келтите бяха проведени по този начин). Някои дни имаме гости. Но винаги се радваме на факта, че можем да избираме как да си прекарваме дните. Наскоро, една сутрин седях до огъня и бях гушнала Джени в скута си. Случайно погледнах часовника, видях че е 9:50 и си помислих, че ако Джени ходеше на училище (в Шотландия децата започват през август и тръгват на училище, когато наближат петия си рожден ден), тя ще седи не на коленете ми, а на чин, с тридесет други деца и ще я обучава някой, който не е нейната майка. Знам какво и двете предпочитаме!

Когато вали много сняг, си вземаме шейните и се радваме на снега. Моите родители идват често. Те нямаше да могат да виждат децата толкова често, ако децата бяха у дома само след часовете в училище.

Относно документирането в Шотландия: ние не се нуждаем от разрешение да си образоваме децата у дома. Отговорност е на родителите да се погрижат децата им да получат образование “в училище или по друг начин.” Ние постъпваме по друг начин! Когато изтеглихме Джони от училище, бяхме посетени веднъж, но тогава се преместихме в друга област и това беше всичко! Нямаше повече посещения! Чувствам се щастлива, когато чета с какво трябва да се справят някои от вас в САЩ. Обикновено си водя записки за наша собствена информация. Имам бележник с разделител по теми. Най-напред правя списък на всички книги и други източници, които използваме за определен предмет. Тогава си записвам всички свързани с него дейности. Накрая имам заглавие “Импровизирани дискусии и дейности” и тук записвам всичко интересно, което сме обсъждали неочаквано, или някой интерес, който просто се е появил и ние сме го последвали. Винаги има МНОГО материал под това заглавие!

Моите записки към “Импровизирани дискусии и дейности” за днес бяха:

Английски:

Четох книгата Отново у дома на Мишел Маджорян и я обсъдихме. Схематично представих сюжета пред децата и дискутирахме с тях различната картина, изобразяваща училищата-пансиони в тази книга, сравнена с такова училище в книгите, които аз четях като дете. Обсъдихме играта на думи в заглавието.

Джени измисля “келтски” истории и умишлено използва анахронизми. Казах им думата “анахронизъм” и какво означава буквално. По-късно Джони потърси различни “хроно-” думи в речника: хронометър, хронологичен и т.н и обсъдихме техния корен.

Джони потърси думата “медиана” в речника, за да потвърди определението, което аз дадох.

Казах на децата за статия, в която четох за млади момчета, които играят женските роли в Шекспировите пиеси. Казах им, че имало две момчета, едното високо и русо, другото ниско и тъмно, които са били много добри актьори и за които Шекспир често е пишел роли. Джони каза, че това е обратно на ситуацията в Сватбата на Фигаро (Керубино).

Изучаване на околната среда:

Казах на децата за евакуирането по време на Втората Световна Война.

Дискутирахме сухите каменни стени и защо те са били добър начин за изграждане на стени в страната.

Дискутирахме как се строят домовете в различните части на света като се използват подходящи и лесно достъпни материали.

Дискутирахме американската Гражданска война, нейните причини и следствия.

Дискутирахме войната изобщо като понятие.

Дискутирахме произхода на Епископалната Църква. Говорихме за Хенри VIII и неговите жени; унищожаването на манастирите.

Дискутирахме ролята на Керубино в “Сватбата на Фигаро,” която се играе или пее от от сопран.

Джони измънка няколко такта от Прелюдията към операта Вилхелм Тел. Определи го като музика, която често се използва за фон на сцените, описващи ранна утрин и ни каза от къде е музиката.

Другите неща, които децата правиха, като учебни тетрадки по математика, компютърната програма по математика, четене на книга, четене и писане за римляните, не се вписват индивидуално всеки път. Те са включени в основните заглавия по математика, история, и т.н., където описвам започнати проекти, използвани книги, други източници и т.н. По този начин не е необходимо да полагам усилия да пиша всеки път, например страница ** от тетрадката по математика; прочетени страници ** до ** от Римляните в Британия и т.н. Ако някой някога провери какво сме правили, ще му покажа самите книги в цялата им пълнота, така че не е необходимо да бъдат записвани отделни страници. Това помага също да се прикрие факта, че някои дни ние изобщо нямаме официални (или неофициални) занятия! Не отбелязвам дати на моите бележки в дневника, просто ги записвам под учебните срокове. През деня нахвърлям заглавия, за да ми напомнят какво сме правили, например Отново у дома. Сухи каменни стени. Колиби от кал. Анахронизми. Тогава, когато имам възможност, аз записвам дейността или дискусията изцяло.

Как се приема нашето домашно образование? Нашите семейства ни подкрепят много. Майка ми смята, че нейните две единствени внучета са прекалено умни, за да ходят изобщо на училище! Приятелите ни също много ни подкрепят. Някои от тях казват, че биха искали да могат и те да задържат децата си у дома, но не могат поради различни причини: сами родители, които трябва да работят, конфликт с характера на детето или децата, този род неща. Често ми разказват ужасни истории за училището, за други деца, учители, методи и т.н. Други, които не желаят да си задържат децата у дома, смятат че съм много смела!

Имахме явни противници от страна на хора, чиито собствени деца са преминали през училищната система и които сякаш приемат като лично нападение факта, че децата ни се обучават у дома. Ако е било достатъчно добро за техните деца, кое прави нашите деца толкова специални? Това е вид отношение. Една позната ме попита наскоро дали Джони все още учи у дома. “О, да!” усмихнах се аз. “О, не!” отговори тя. Но аз разбрах, че такива хора са малцинство.

За хората, които познаваме, че двете деца се обучават у дома е установен факт. Интересът и подкрепата понякога идват и от неочаквани източници. Често срещахме една възрастна дама в автобуса, който хващахме в Стирлинг. Един ден тя коментира по приятелски начин, че децата не са на училище и аз ѝ казах, че ги обучавам у дома. Тя се заинтересува и каза, че е чела статия в неделния вестник за едно момче, което се обучавало у дома. Следващия път, когато я срещнахме в автобуса, тя ми даде статията, която беше изрязала за мен.

Ние сме много щастливи, че взехме решението да обучаваме децата у дома. Не знаем дали децата ще искат да посещават прогимназия. Засега те със сигурност нямат намерение да ходят на училище. За разлика от повечето деца, те поне имат избор.

ДОПЪЛНЕНИЕ:

Бях споменала, че в библиотеката Джони разглеждаше книжките на по-малките деца, докато аз избирах някои книги за него. Исках той да се интересува повече и сам да си избира книги, но настоятелното повтаряне: “Хайде, миличък, не искаш ли сам да си избереш книгите?” нямаше ефект. Тогава ми хрумна един план! Джони правеше преглед на прочетените книги и го записваше. Той обича да препрочита тези записки в свободното си време (например когато го попитам дали би искал да напише рецензия на някоя книга, която току-що е прочел!) Досега това беше под формата на въпроси и отговори: Заглавие, автор, илюстратор, издател? За какво се разказва в книгата? Беше ли ти забавна? Защо? Кой е любимият ти момент? Сега аз предложих тези рецензии на книгите да бъдат в разказен стил. Казах му какво точно имам предвид и той беше запален от идеята. Написах списък от точки, които трябва да се обхванат и го закачихме от вътрешната страна на корицата в неговия бележник. Ето въпросите: От къде е книгата? Например: книжарница, библиотека, от базара, благотворителен магазин, наети от приятел. Кой я е избрал? Защо? Чели ли сме други книги от същия автор? Бяха ли ти интересни? Защо? Беше ли тази книга подобна или различна от другите книги на този автор? Искаш ли да прочетеш повече книги от същия автор? Какво мислиш за илюстрациите? За какво беше тази книга? Беше ли ти интересна? Защо? Познаваш ли някой друг, който е харесал тази книга или някой, който би ѝ се наслаждавал? След като Джони написа няколко такива рецензии на книги, насочих вниманието му към факта, че във всичките се казва: “Мама избра тази книга, защото ние харесваме този автор,” или “Мама я е чела и ѝ е харесала,” или “Мама е чула за книгата и помисли, че ще ни хареса,” нещо такова. “Няма ли да е добре, ако понякога пишеш: “Аз избрах тази книга, защото…?” – попитах аз. Той се съгласи!Така че сега, когато ходим в библиотеката, той избира своите книги и истински се радва на своя избор.

Сега всяка вечер имаме “време за книги.” Аз чета последната глава от историите за лека нощ и тогава четиримата четем за около половин час на ум. Джони чете книги, които си е избрал сам. Аз съм много доволна, че нещата се развиха така добре.

Поради нашите постоянни финансови трудности (негативната страна на домашното образование), трябваше да приемем квартирант, така че вече нямаме класна/игрална стая и уроците сега са в дневната. Но най-хубавото нещо, което се случи вече тази година беше, че Джени започна да чете гладко! Сега тя чете всичко, което попадне в ръцете ѝ и това ѝ доставя голямо удоволствие. (Докато пишех това, погледнах към нея. Тя четеше обобщението на първата страница от романа, който чета в момента!)