Мат и Сюзън,
Сара, на 11 години
Кейлъб, на 10 години
Рики, на 4 години

Сюзън описва 3 март, студен и снежен ден, на границата между цивилизацията и пустошта в Чугиак, Аляска.

ВСЯКА СНЕЖИНКА Е РАЗЛИЧНА

6:00, петък

Часовникът звъни и аз си спомням, че днес е денят, в който си обещах да опиша нашия “учебен ден.” Спирам звънеца и се отказвам от възможността да подремна тази сутрин. Мат вече прави кафето и знам, че ще ми донесе една чаша ако просто си полежа тихо още една минута – това е сутрешният ни ритуал. Докато лежа мислейки си за деня, осъзнавам проблема, който имах в опита си да опиша един примерен учебен ден. И той е, че всеки път когато съм се опитвала да описвам събитията, нещо ще се случи и съм си мислила: “О, не мога да опиша този ден, защото това и това се случи…” но днес си обещах, че няма значение какво ще донесе денят. Аз ще запиша събитията.

Преди няколко седмици започнах да описвам нашия ден, но децата се събудиха със стомашни проблеми. След това имахме “дни за клуба по природни науки,” в които трябваше да караме Мат на работа с колата и да изпълняваме поръчки всяка сутрин, и не смятах, че ще бъдат добри дни за описание. Мина ми през ум, че и този ден вероятно не е добър за пример, защото ще гледам две малки момичета през деня, но отхвърлих тази мисъл и продължавам напред. Фактът, че ще гледам още две малки деца през деня прави ученето по-трудно, но това се случва само два дни в седмицата, така че не е проблем да се справя. Да се научиш да се приспособиш към нуждите на още две деца у дома в края на краищата означава да добиеш голям опит.

Мат ми носи чаша кафе и докато отпивам от силната течност надничам навън, за да видя какво ще е времето днес. Все още е тъмно и ще бъде такова докъм 7:30. Поне дните сега стават по-дълги, докато онези дълги мрачни северни дни са трудно поносими. Радвам се, че предстоят дългите дни на среднощното слънце и разцъфващата тундра. Хвърлям поглед на външния термометър. Виждам че показва -20˚C и вали сняг. Усмихвам се, защото както всяка снежинка е различна, така и всеки наш учебен ден е уникален – всеки е различен от останалите и все пак всичките съдържат един модел и добавят към структурата на нашия живот.

Мат тръгва за работа. Той е инженер за сървърната мрежа на отдел Продажби в една компания. Аз се приготвям за деня. Мат работи много, за да започне свой бизнес за компютърно програмиране, така че да може да работи у дома и да се включва повече в домашното образование. Той е чудесен организатор и ни помага да сме фокусирани, и винаги отделя време, за да се увери, че сме на прав път! Той винаги ми е давал нужното насърчение и подкрепа, за да продължа, когато нещата изглеждат трудни.

Сара, Кейлъб и Рики все още спят. Възползвам се от това тихо време, за да имам малко лично време и да си проверя електронната поща. Имам няколко съобщения от семейства от цял свят, които обучават децата си у дома. Харесвам бюлетина за домашно образование, за който съм се абонирала, и намирам, че мненията и посланията са различни едно от друго като падащите снежинки навън. И все пак е добре да знам, че има и други, които се борят със същите проблеми и въпроси, които имам, без значение дали са съгласни с мен или не! Има бележка от едно семейство в Калифорния, което ще идва в Аляска това лято на почивка и искат няколко насоки какво да разгледат. Ние имаме “Начална страница,” която е документ с текст и снимки и разказва за нашето семейство в интернет. “Срещала” съм семейства, обучаващи децата си у дома, повече чрез компютъра, отколкото в нашата местна група за подкрепа на домашното образование. Възможността да общувам с други такива семейства по света направи тази зима приятна за мен. Хората и посланията бяха като слънчеви лъчи в тъмните и студени дни. През седмицата нямам кола и поради студеното време нямаме възможност да излизаме навън през тъмните зимни месеци на годината, но Интернет ми позволява да “посещавам” света от моя компютър, и комуникацията с възрастните придоби жизнено-важно значение.

6:45: Чувам шум на пристигащ автомобил и това означава, че двете малки момичета (на три и на една година), които гледам, са тук. Откакто са родени, се грижа за тях по два дни в седмицата. Това ни носи пари за развлечение и ни дава възможност да си бъдем у дома. Слагам бебето да легне и то заспива веднага. Сестричката ѝ си играе с играчките в учебната стая, докато аз съм на компютъра. Щастливи сме, че живеем в доста широка къща с просторна, многофункционална стая долу, която сме обърнали в нашата “учебна стая.” Мат направи за всяко дете огромно дъбово бюро, покрито отгоре с ламинат. Оставихме цветовете светли, за да са противоположни на тъмнината през зимата, и закачихме по стените плакати на животни от Аляска. Кейлъб има аквариум на бюрото си, а компютърът е на моето бюро. Другата половина от стаята се състои от диван, играчки, книги, одеяла и широко пространство на пода (когато всичко е прибрано). Тук оставям малките да си строят крепости, да играят и да имат собствено пространство.

8:00: Отивам да кажа на децата, че е време да стават. Рики изскача от леглото с искрящи очички и цялата палавост на едно четиригодишно дете. Кейлъб тихо става от леглото и се тупва на дивана. Сара се събужда трудно. Светвам лампата в нейната стая и ѝ казвам колко е часът. Вероятно ще трябва да ѝ кажа да става още два или три пъти преди тя наистина да се измъкне от леглото.

Всички деца са будни и закусват с мюсли. Те знаят какви задължения имат преди да започнем занимания, така че ги оставям да свършат с яденето и да се приготвят за деня. Миналата година, обхваната от пълно отчаяние, отпечатах списъци с домашни задължения за всяко от трите деца. Организирането не ми идва естествено. Трудно ми е да поддържам правилната посока за себе си, да не говорим за тримата! Списъците със задължения са един начин за мен (и за тях) да зная какво трябва да се направи. Сега, когато дойдат и ме питат: “Мога ли да отида да играя, мамо?” или “Трябва ли да направя нещо?,” трябва да кажа само: “Изпълнен ли е твоят списък?” Какво облекчение за мен!

9:00: Извиквам децата за учебното време. “Опитваме се” да започваме всеки учебен ден с молитва. Имаме карти, на които са написани имената на членовете на семейството и всяка сутрин сядаме в кръг и изтегляме една карта. Тогава се редуваме и се молим за човека, чието име е написано на картата.

След това Кейлъб и Сара използват Saxon Math и аз карам Кейлъб да учи първо по математика, понеже това е предметът, който най-малко обича. Той има нужда от план и краен срок, и е най-добре, ако свърши първо с нея. Сара минава учебния си ден с пълна скорост, поставя свои цели, измисля си нови проекти, които да направи. С Кейлъб трябва да се опитвам внимателно и с насърчение да го подтиквам да върви напред. Относно Сара – понякога трябва да я възпирам. Намирам, че тя се напряга много повече, отколкото дори съм мечтала, което показва онова, което всеки родител знае – няма две еднакви деца. Едно от прекрасните неща при домашното образование е, че мога да нагодя моя подход да подхожда на всяко дете и на неговите или нейните лични нужди.

Сега разбирам, че едно от най-добрите неща, които мога да направя за Сара и Рики, е да накарам Сара да го научи на числата и азбуката. Тя обича да го прави и той откликва добре. За него това е като голяма игра, на която си играят заедно. Онзи ден Сара изсипа една чаша със стъклени топчета и започна да го учи как да събира. Мислех да я спра, защото смятах че той е прекалено малък, но за моя изненада той веднага я схвана и “играта” на събиране на топчета му хареса. Колко скъпоценно е времето, което имаме заедно като семейство. Моменти като този ми напомнят защо обучаваме децата си у дома.

Докато събирам най-малките, давам на Сара теста Word Building. Използваме А.С.Е. или Accelerated Christian Education for English и Word Building. Учебната програма идва като учебници наречени PACES, в които децата пишат направо. Има дванадесет PACES на година по един предмет. Използвахме техните учебници по естествознание и обществознание, но открих, че предпочитаме А Beka и наши собствени източници по тези предмети. Word Building включва правопис и речник, и има доста писане и упражнения. Намирам, че когато ги карам да ми отговарят устно вместо да пишат отговорите, те отговарят по-добре. Предпочитам да учат по математика и да работят върху PACES по английски и Word Building всеки ден. Те са като нашите основни действия – четене, писане и смятане, върху които можем след това да градим творчески.

Смених един памперс и сме готови за почивка.

10:30: Време за почивка. Днес е петък и децата могат да разменят своите “заслуги” за стоки в магазина за заслуги. Рики е много сладък докато брои своите спечелени “долари,” за да види какво може да си купи. За всяко отметнато домакинско задължение върху списъка аз им давам “заслуги.” В края на седмицата връщат списъците си и аз им плащам с хартиени банкноти, които отпечатваме на компютъра. Даже Рики има списък със задължения, които се състоят от няколко неща – от хранене на котката до целувка на мама всеки ден. Рики си купи червена мачбокс количка, а Сара и Кейлъб комбинираха заслугите си, за да си купят видеото Mrs. Arris Goes to Paris. Аз използвам почивката, за да надраскам набързо един имейл на сестра ми и след това всички се връщаме на работа.

12:00: Обяд. Организирам обяда. Изваждам сандвичи с фъстъчено масло и желе (само Кейлъб иска сирене) и бебешка храна за бебето, което е седнало във високия стол. По брезата пред прозореца на нашата трапезария са накацали множество чуруликащи птички, които се редуват да кълват слънчогледовите семки от хранилката на дървото. Има червеношийки с яркочервени петна на главите, синигерчета, които никога не остават дълго на хранилката, а прелитат бързо и кацат в нея, грабват си зрънце и след това отлитат. И големите борови черешарки с бронзови и сиви пера. Днес има даже една двойка от яркочервените борови черешарки. Снегът винаги докарва птици в изобилие.

13:00: Време е за следобедна почивка. Нашите малки гостенки лягат да поспят и навсякъде е тихо. Кейлъб упражнява таблицата за умножение като използва Mathworkshop на компютъра. Mathworkshop е компютърна програма на CD-ROM, която позволява на децата да учат, да се упражняват и да подобряват важни математически умения като използват забавен, интерактивен интерфейс. Програмата се препоръчва за деца от 6 до 12 години, но има такова разнообразие от дейности, че даже четиригодишният Рики намира какво да прави с нея.

Кейлъб свърши и сядаме да четем на глас както и да минем урока по наука от учебника на А Веkа. Нашата местна група за подкрепа на домашното образование има чудесен клуб по природни науки, в който членуваме, и аз съставих уроци въз основа на това, което ще правим в клуба този месец. Миналия месец учихме за снега и леда, и децата направиха няколко упражнения от изкопаване на снежна яма до измерване дълбочината на снега. Поканихме един господин (чиято работа е да измерва снега) да дойде и да говори на децата. Имахме и ден за безопасност, в който дойде един човек от службата за контрол на лавините, за да им говори. Практическите дейности и възможността децата да се събират всеки вторник са отлична добавка към домашното обучение. Клубът по природни науки е на едно от първите места в списъка на децата с любимите им занимания, както и на мен. Опитваме се да продължим с това, което сме научили у дома, и отиваме до библиотеката, за да се сдобием с повече книги по предмета.

14:30: Свършихме с естествознанието и Сара и Кейлъб почистват. По обществознание и естествознание се опитвам да намеря нещо, което на децата им е интересно и искат да разширяват знанията си. Тъй като голяма част от живота тук на Аляска зависи от времето, аз се опитвам да организирам нашите уроци според сезоните. Приятно ни е и да правим различни проекти, свързани с изкуства, творчество и шиене.

15:00: Сара и Кейлъб свършиха работата си за деня. Следобедната почивка също свърши и отделям малко време, за да проверя електронната поща. Кейлъб има писмо от своя приятел в Украйна! Видяхме съобщение по Интернет Юзнет от едно деветгодишно момче украинче, което търси да кореспондира с англо-говорящ приятел. Кейлъб отговори и на всички ни беше приятно да научим повече за него и семейството му. Кейлъб скоро осъзна, че трябва да има пълни изречения и да използва по-малко жаргон, за да бъде разбран.

Седяхме и си работехме, когато чухме скърцащ шум. Котката влачеше една земеровка и ядеше главата. Докато отида до нея, обезглавеното тяло лежеше на килима, а Рокет (котката) се облизваше. Ох, предполагам, че част от домашно образователните задължения на една майка е да премести тялото.

16:00: Бебето мрънка, и аз го вземам за малко в скута си, докато чертая някои графики на компютъра. Всички обичаме да рисуваме на компютъра и да правим неща, които да отпечатваме на хартия. Рики би отпечатал всяка своя рисунка, ако изпълнявахме всичките му желания, но аз му обяснявам, че имаме ограничено количество тонер в принтера и трябва да правим икономии, за да можем да печатаме специални проекти. Сара и Кейлъб пишат собствен детски бюлетин и не ми позволяват да им помагам. Използват програмата Creative Writer и отпечатват копия, които изпращаме на роднини и приятели. Изглеждат фантастично когато са печатани на цветен принтер, и децата се радват на резултатите. Какъв по-добър начин да учат английски и писане? Разбира се, не им казвам, че това всъщност е учебна работа и че по този начин те учат – тогава може би няма да се забавляват толкова много!

18:00: По това време на годината краят на деня винаги ме изненадва. Не съм свикнала да бъде светло навън преди вечеря и Мат да влезе и да ме хване без подготвена вечеря. Тъй като днес описвам деня, вече съм започнала вечерята и съм почистила кухнята. С нетърпение чакам дългите дни, когато стоя отвън на верандата до 22:00, пия студен чай на ярките слънчеви лъчи и плевя градината до 23:00. Мечтая докато готвя вечерята, и в това време децата извикват: “ЛОС в градината!” О, не. Имахме си истински проблеми с лосовете тази година. Нашата къща гледа към гората и всяка зима лосовете идват, за да пасат върбата. Тази година имаме толкова много сняг, че лосовете са още по-гладни и по-нахални. Онзи ден един лос тръгна след кучето Мъски и го настъпа. Направих единственото нещо, което можах да се сетя – грабнах тенджерите и тиганите и ги удрях един о друг срещу лоса. Той спря, обърна се към мен, погледна ме и след това си тръгна. Трябваше да прибягна до тенджери и тигани, за да уплаша лоса, дори изпях няколко такта, тъй като моето пеене обикновено изгонва всяко живо същество, което е наблизо. За радост, Мъски беше добре, само малко стреснат. Казвам на Кейлъб, че не може да излезе навън, докато не се уверим, че лосът е избягал надалеч. Лосът може да бъде напаст, но ние се радваме на другите диви животни. Пред прозореца на учебната ни стая са летели плешиви орли, една черна мечка се появи на пътя, а по дърветата до нашата градина се катерят бодливи прасета.

Татко си е у дома и всички се храним с печено пиле и ориз с грах. Кейлъб казва на баща си за лоса и той излиза навън, въоръжен с прашката на Кейлъб, за да се увери, че го няма.

19:30: Докато приготвям двете гостенчета да си тръгват, оставям децата да си пуснат видео, за да гледат. Сара иска да слезе долу и да пише, а татко отива в домашния си офис, за да програмира. През вечерите, когато съм изморена, има моменти когато се питам защо ли обучавам децата у дома. Има и дни, когато зная, че правя правилното нещо. Миналата седмица Сара и Кейлъб бяха болни от някакъв вирус и аз им казах, че не е необходимо да учат, а да правят каквото искат през деня. Бях изумена като видях, че те избраха да гледат по Дискавъри предаване за мозъка, (това надмина и анимационните филми), четоха книги (точно сега четат цялата серия на Redwall) и направиха сензор за движение и други неща на електроконструктора. Една от основните ми цели в домашното образование е обучението да стане начин на живот, а не нещо, което просто се случва в класна стая. Като видях, че избират тези дейности като естествена част от деня, това беше достатъчна награда за всичките онези дни, когато съм се борила с действие умножение или граматика, или съм била изнервена заради това, че съм стояла цяла седмица вътре заради минусовите температури!

20:30: Бащата на малките момичета дойде да ги вземе и в къщата отново е тихо. Рики е изморен от играта през целия ден, но все още се мотае наоколо. Помагам на децата да се подготвят за лягане и се молим заедно. В къщата е тихо. Мат долу продължава с програмирането. Набързо почиствам, прибирам всичките играчки, пръснати навсякъде из къщата. Сега мога да се насладя на една чудесна топла вана и да прочета последното издание на списание Виктория.

22:30: След чудесната топла вана вече съм в леглото. Чудя се дали утре ще вали още сняг. Надявам се, че лосът няма да се върне пак, и с нетърпение очаквам сутринта да проверя електронната си поща.

ЗА ДОМАШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ:

В Аляска е лесно да се обучава у дома. Според закона ми е позволено да регистрирам частно училище и се изисква да имам 180 учебни дни в годината. Децата трябва да бъдат изпитани в четвърти, шести и осми клас като използват някакъв стандартен тест, а аз трябва да ги обучавам по история на Аляска в седми клас. Извън това съм свободна да правя всичко, което ми харесва. Обществото подкрепя домашното образование и все пак се намира някой с негативно отношение към него. Повечето хора са много благоразположени към идеята, а всички останали просто имат отношението на хората в Аляска, че човек трябва да бъде свободен да избере и да няма държавна намеса в избора.

Започнахме да образоваме децата у дома преди няколко години, когато частното училище, в което изпращахме Сара и Кейлъб, беше затворено. Не искахме да ги изпратим на държавно училище, така че започнахме с домашното образование. Но сега обучаваме у дома, защото открихме какви големи ползи има от домашното образование. Не мисля, че ще ги пратим отново на училище. Има толкова много лични и академични ползи да задържиш децата си у дома и да учат заедно. Времето, което споделям с децата си е безценно, защото ги познавам по-добре от всеки друг и ние учим и растем заедно. Често откривам, че те ме учат на нещо и в общия ни стремеж да учим за хората и за света около нас добихме по-голяма любов към ученето и уважение един към друг. Възможно е да нямам всичките отговори и да има пропуски в познанията ми, но мога да помогна на децата си да се научат как да учат, когато разберем проблема заедно. И не е ли затова цялото обучение в крайна сметка? Децата обичат домашното образование и засега искат да учат у дома.

Включваме децата и в AWANA (скаутска програма за момчета или момичета, на християнска основа), църквата, неделното училище и се грижим да имат различни приятели, така че да не се чувстват изолирани от деца на тяхната възраст. Аз съм благодарна, че придобиват уменията си за социализиране от нашето семейство и от тези дейности, а не от класната стая, пълна с още тридесет деца на тяхната възраст.

ДОПЪЛНЕНИЕ:

През последната година нашето семейство направи някои драстични промени в начина ни на живот. Мат напусна работа и започнахме наш собствен семеен бизнес – компютърно програмиране и консултации. Ползата е голяма, но има и неща, към които трябва да се нагодим. Сега Мат е повече у дома и пое активна роля в обучението на децата. Сара учи програмиране и децата се радват, че баща им може да се включи. Аз издавам Световна Уеб страница и помагам в домашното училище. Сега нашият дом е работното ни място, училище и дом!

Относно участието и възможностите на Мат, сега имаме компютър за децата с постоянна Интернет връзка. Намираме, че Интернет е чудесно средство за изследване, софтуер и образователен материал.