Грег и Джо-Ан
Грегъри, на 14 години
Ребека, на 13 години
Стивън, на 10 години
Мери-Бет, на 5 години

Джо-Ан описва горещ 24 януари, в средата на лятото в Келивил, полупровинциалното предградие на Сидни, Австралия.

ОБУЧЕНИЕТО СТАВА НА ТЛАСЪЦИ

Вторник, 24 януари – средата на лятото, горещ ден, 30˚С:

7:00: Със съпруга ми Грег ставаме и си говорим за плановете за деня. Събирам мръсните дрехи за пране из къщата. Грег ги занася в пералнята, пуска едно пране, а друго изважда и простира, събира вестниците и изважда чиниите от съдомиялната. Междувременно съм събудила внимателно Ребека и Стивън. Те знаят, че първите им задачи са да си оправят стаите (да си оправят леглата, да си приберат обувките, дрехите, и т.н., да вдигнат щорите), да си попълнят дневниците (за дейностите през изминалия ден, книгите, които четат, получени писма, започнатите дискусии, прочетените статии, и т.н.; Стивън обикновено илюстрира дневника си), и тогава закусваме. Грегъри, който винаги става рано, е попълнил дневника си, оправил е стаята си, вече е закусил и работи по финансова математика с новия си калкулатор.

7:30: Грег започва работа. Той е съсобственик на една фирма за технологии, която развива специален приложен софтуер. Това му дава възможност да бъде с нас у дома през голяма част от времето си.

Аз оправих стаята, където всички работим на три маси с достатъчно големи размери, а Мери-Бет има две малки масички, така че и тя може да бъде с нас. Вчера Мери-Бет извади купища материали за правене на колаж върху картон, няколко книги за майсторене на различни неща (тя винаги търси да направи нещо ново), брокат, (харесва да го лепи върху материята) и голям буркан, пълен с вода, в който венчелистчета от роза и пастели плуват нагоре и надолу, а в капачката е вмъкната хартия със звездички по нея. Не е нужно да казвам, че навсякъде има парчетата пастели, хартия, брокат, и розови венчелистчета, както и боядисани парчета дърво! Други боклуци са останали от мен – компютърните наръчници, списанията, които трябва да чета, купища хартии, и т.н., няколко от учебниците на Грегъри, книгите на Ребека по биология и китайски, елементи от комплектите “Capsela” на Стивън и части, които е направил вчера. Сега, след като всичко това е изчистено, мисля, че мога да работя много по-добре. Двамата с Грег организираме пощата от нашия бизнес за домашно образование, попълваме поръчките за книги (само четири днес) и изпращаме поканите за барбекюто, което ще имаме на 5 февруари.

8:00: Започвам да работя с Грегъри върху глава 18 от учебника по мениджърство на Робинс. През този семестър Грегъри учи два раздела към курса на Open Learning University за степен бакалавър по бизнес. Започна през декември. Един семестър се състои от тринадесет седмици, като включва уроци и изпити. Определено му беше трудно да учи на университетско ниво, но се изненадах приятно колко добре се справи. Помагах му като четях на глас главите с него и дискутирахме какво означават понятия като “теория за несъответствието” с практически примери. По някое време той ме изпревари в математиката, по-специално с таблиците на Ексел и финансовия калкулатор. Все пак се придържаше към плана с предметите и заданията, като най-напред планира колко часа ще са му необходими и сега работи докато сметне, че е свършил достатъчно за деня. Сега всъщност е лятна ваканция в Австралия, но Грегъри не иска да вземе изпълнената с напрежение матура след две години, затова реши да избегне това и вече ще е взел научната степен по времето, когато неговите сънародници започват ужасната година с матура. (Понеже сам е решил да направи това, той е по-мотивиран, отколкото съм го виждала преди, и е много приятно да работя с него.) Свършихме тази сесия с Грегъри като попълнихме компютърно-генерираните въпроси в главата, върху която работи наскоро. Мери-Бет е на коленете ми и пита за закуска.

9:15: Мери-Бет е нахранена, Стивън е на пианото и свири своите подгряващи упражнения, а двете с Ребека обсъждаме какво иска да прави днес – още малко биология (тя учи функциите и проста анатомия на мозъка, формата на нервите, и т.н.). Тя планира да учи два часа китайски, защото учителят ѝ по китайски ѝ е дал повече герои, за които да пише и учи, отколкото обикновено. Ребека ще направи план и на урока по немски за две деца, обучавани у дома, на които преподава всяка седмица. Тя иска по-късно да потича и сме решили да четем малко от една книга, наречена Woman's Perspective. Тъй като през март започва курс в университета на тема “Изучаване на половете,” Ребека иска да прочете тази книга (основния текст за курса) до тогава.

9:30: Отивам при Стивън, който свири на пиано. Той упражнява гамата за днес (шест гами, по една на ден) мажорна, минорна, мелодична, противоположно движение, тризвучие и арпежо. След това упражнява парчетата за деня: Хелър – упражнение в ре минор, Дебюси – Малкият овчар, Бах – ”Сарабанда,” Френска сюита #3, Шопен – Валс, опус 69 #1 и Кулау – опус 83 #3. Моята работа беше определена от учителя по пиано вчера: “Наблюдавай лактите да са на поне 20 см разстояние от тялото, китките надолу, пръстите да са добре поставени и да свири с възглавничките.” Аз му помагам и като му напомням за различните проблеми, които се появяват с всяко произведение от последния урок: “Не забавяй с лявата ръка,” “Вдигай ръката си в края на фразата, нежно докосвай” и т.н. Стивън иска да стане концертен пианист и не е проблем за него да отдели два-три часа за упражнение на ден, както и от шест до десет часа уроци на седмица. Нивото на лично посвещение към задачата при него е високо и макар да се нуждае от едно или две напомняния да се упражнява, веднъж като му кажа, той започва без оплаквания.

10:30: Другият учител на Стивън по музика пристига, за да му преподава композиране, хармония и пеене, както и история на музиката. Той е квалифициран музикант и композитор и е истинско откритие за нас: достатъчно гъвкав е, за да подходи към музиката на Стивън по нелинеен начин и достатъчно уверен, за да бъде приятел и учител независимо от разликата в годините между тях – тринадесет години (те обичат да се шегуват). Миналата година той насърчи Стивън да пише серийна музика и това разшири доста неговото виждане. Стивън е с няколко години напред от своите връстници по музика и я обича с голям плам. Той свири също на тромпет, бас и електрическа китара, и на акордеон, когато има време. Трите по-големи деца имат своя рок група. Ребека е на барабаните, Стивън на клавир и китара, и Грегъри на електрическа китара. Аз стоя редовно на уроците им. Днес помолих учителя да раздели произведението, което Стивън композира за четири инструмента, на по-лесни части, така че той да не се плаши. Докато слушаме как двамата свирят на пианото, двете с Мери-Бет плетем едно кукленско шалче от двадесет бода – тя провира преждата отгоре и я издърпва. Скоро ще може да се справя сама.

Докато се случва всичко това, Грегъри работи върху своя урок по бизнес математика, а Ребека по китайски език. Грег е в своя офис и планира, телефонира, изготвя баланс и всички други неща, за които сме благодарни, че ни позволяват да си вършим нашата работа. Стивън ще продължи с урока си по музика до 13:00.

11:20: Двете с Ребека започваме Woman’s Perspective от Робин Роланд. Всъщност това е прекрасно време за нас, защото оправяме моето легло, след това сядаме отгоре с много възглавници (за удобство) и четем и обсъждаме природата, храненето, въпроси свързани с културата и т.н. Ребека чете много, в най-различни области, което допринася много за нашата дискусия! Например тя прочете една дебела книга за племето яномани във Венесуела. Тя се интересува много от аборигенската култура и чете много и за нея, така че може да дискутира за ритуалите на преминаване от едно положение към друго, за събирането на храната и за закона на племето повече от това, което мога да си мечтая. Това е наистина даване и вземане. С толкова много въпроси за обсъждане и с факта, че това е текст за университета, след един час сме готови за почивка. През цялото това време Мери-Бет ни прави “подаръци.” Влиза и излиза, иска тиксо, възхищение и идеи, които ѝ даваме с радост (тя обича да сме на едно място с Беки, за да се консултира по едно и също време). Дори Грегъри дойде с проблем по математика, но го изпратихме при татко. Миналия декември, няма и четири седмици, можех гордо да кажа, че нямам трудности с математиката на Грегъри, но тази бизнес математика с ценови показатели за потребителите, статистики и таблици доста ме смущава за момента, въпреки че планирам да ги проумея!

12:30: Чета си списъка с телефонни обаждания, за да отговоря. Имаме телефонен секретар, защото докато ръководим организацията за домашно обучение, открих, че мога да прекарам целия си живот на телефона. Затова сега строго ограничавам обажданията си – никога не отговарям през “учебното време,” освен ако не е спешно и моят скъп съпруг поема обикновените разговори посред десетките негови други обаждания. След това проверявам всичките. Беки е решила да разгледа някои мостри до обяд, така че изважда микроскопа си и учебника по хистология. Моля Мери-Бет да извади пет книги от рафта за “животни.” Имаме хиляди книги и открих, че не съм ги използвала много ефективно до преди две години, когато имах претрупани рафтове във всяка спалня и в работната ни стая. Тогава накарах децата да ми помогнат да сортираме всичките. И така сега имаме книги по природни науки, история, география, животни, хумор, английски език, справочници и т.н.. Наша практика е да връщаме нещата на правилните рафтове. Това ми помага и когато насочвам децата да четат. Например мога да кажа на Стивън: “Какво свърши да четеш?” В момента той чете книга по история на света от 400 година пр. Хр., със заглавие Threads of Time. Когато я свърши, ако е доволен, мога да му кажа: “Добре, какво ще кажеш да си избереш нещо интересно от рафта по природни науки?” Ако не може да намери нищо, мога да го изпратя до Нешънъл Джиографик, за да разгледа всичките книги докато успее да намери тема, която му е интересна. Разбира се, той може да си избере друга историческа тема, но самото разглеждане на книгите разширява хоризонта! Винаги съм насочвала четенето на децата и продължавам. Заедно с Грегъри четохме на глас Оксфодската версия за деца на Илиада и Одисея, когато той беше на шест или седем. Ребека пък прочете версията за възрастни сама миналата година, когато беше на дванадесет години, защото на същата възраст (шест или седем) се интересуваше от редица други въпроси, включително опростената гръцка и римска митологии. Те включваха книгите Heroic Deeds of Men – Heroic Deeds of Women, както и книги за Египет, римляните, и др. Ние истински ценим четенето в различни области и всеки чете по стотици книги на година. Грегъри определено е проучил Втората световна война изцяло от Rise and Fall of the Third Reich (класика от Ширър) до книга със заглавие 2194 Days of War. Той е чел биографиите на всеки, който е участвал по някакъв начин, подробностите за движенията на войските, технологиите, шпионажа, въоръжението, политическите водачи и проблемите и действителността на войната. Докато все още имаше този интерес, аз го изпратих да се поразсее със Secret House (природни науки у дома), Нешънъл Джиографик, Аustralian Geographic, биографии на всякакви спортисти и музиканти, до политици (бивши и настоящи), изследователи, учени и др. Затова е голямо предимство за него да бъде в екипа на Trivial Pursuit и по-важното, той е прочел достатъчно много, за да бъде чувствително критичен и безпристрастен, когато се срещне с писаното слово или с хора изобщо. Вестниците (редактирани по някои въпроси, когато децата бяха много малки) винаги са заемали голяма част в дома ни. През времето за обяд често четем статии един на друг.

Докато по-голямата част от четивата на Грегъри изглежда идват от “военно-имперския” подход, включително египтяни, гърци, римляни и всички от тогава насам, Ребека възприе по-разнообразен подход към четенето. Л. М. Монтгомъри, Лаура Инголс Уайлдър и Рутгер (Children of the Oregon Trail) ѝ дадоха различно виждане за Северна Америка от това на Грегъри. Изучаването на китайски и немски език я насочи да чете за Европа и Азия, по-специално народни приказки и традиционни истории, и голямата ѝ любов към хората я накара да прочете буквално стотици биографии от хуманитарната сфера. Всичките тези неща водят до “други неща.” Така миналата година, когато откри, че няма книга за деня, тя потърси на моите рафтове и реши да се захване с Анна Каренина на Лев Толстой. Откри че някои неща са трудни, но беше много упорита. Често ако влезеш, ще видиш, че сълзите ѝ капят. След като свърши Анна Каренина, продължи с Война и Мир и я завърши – за наше изумление и удоволствие. Междувременно, разбира се, прочете и много други неща, включително история за Наполеон, за да изглади чувствата си по отношение на възгледа на Толстой за французите. Повече от всеки друг у дома Ребека използва Нешънъл Джиографик като трамплин. Например, една великолепна статия за шоколада я изпрати в историята на Южна Америка. Една снимка, на която имаше част от фосфоресцираща бактерия, я препрати към биологията по такъв начин, че тя се захвана упорито с учебник по биология на високо ниво (дванадесети клас) през цялата минала година (когато трябваше да бъде в седми клас в училище) и реши да си поиска един много добър микроскоп за подарък за Рождество и рождения си ден. Нейният постоянен интерес към китовете, акулите и морската среда като цяло идва от Нешънъл Джиографик и желанието ѝ да стане морски биолог е силно подтикнато от красивите снимки и прекрасни писатели. Спомням си, че миналата година Беки каза: “Мамо, как става така, че в Нешънъл Джиографик никога няма скучна история?”

12:30 – 13:00: Чета на Мери-Бет и говоря общо за всичките въпроси, които я вълнуват днес.

13:00-13:05: Всички са готови за обяд. Това е истинско време заедно. Независимо от всичко в 13:00 оставяме учебниците и се отправяме към кухнята! Най-напред приготвяме обяд за Грег – сандвичи с домати и парче плод. Ребека нарязва диня, Стивън нарязва авокадо, а Грегъри слага макароните и настъргва сирене.

Снощи имхме привилегията да слушаме Ноам Чомски, известният езиковед, който е в Австралия от името на Масачузетския технологичен институт. Има толкова много въпроси за обсъждане – предразсъдъците, примерите, които той цитира, и цялата история за развитието на езика, познанието и теориите. Аз специално се интересувам от Чомски, защото когато моите деца се родиха, възнамерявах, ако е възможно, да бъдат двуезични. Още от раждането им в къщи идваха хора, чиито майчин език е немски и китайски. Те идваха по за два часа в седмицата като говореха само на своя роден език на децата. Нямаха право да преподават, а само да си играят с тях. Двете момчета сега спряха да учат китайски, но Ребека го изучава формално през последните две години и се справя много добре.

Динамиката на времето за обяд винаги се променя. Обикновено обсъждаме неща, които сме прочели в някоя от книгите или вестниците, които украсяват нашата кухненска пейка. Всъщност Грегъри винаги носи ежедневниците, сутрешната поща и списанията (Nature, Scientific American, Cobblestone, Odyssey, New Moon, Growing Without Schooling, Mothering, Faces, Calliope и т.н.), които са пристигнали на обяд и ние сядаме за тихо четене в компания и време за разговор. Някои от нас могат да се заемат с други неща или забавления като незавършени компютърни игри, сгъване на прането, почистване с прахосмукачката или подготовка за вечерята. Днес ще сложим рождественския пудинг (независимо че не е Рождество, но това е любимият кейк на децата) да се вари пет часа. Ребека подготвя плода за пудинга за следващата седмица и момчетата се залавят да помагат. Правим 6 дузини пирожки и ги слагаме във фризера за празненството, което ще имаме на 5 февруари. Нарязваме и месото за довечера, защото тази вечер имаме тренировка по атлетика. Тръгваме в 17:20 и обикновено се прибираме към 20:00.

14:30: Всички са отново на работа. Грегъри си прави домашната работа по електрическа китара и се упражнява един час. Ребека чете биографията на Елизабет Мърдок (хуманист и майка на Рупърт), а аз работя върху моите мениджърски задачи. Тази година минавам първата година на MBA курса. Това определено ме кара да ценя повече “графика” и всеки момент е по-скъп, но истински се радвам на предизвикателството. Ребека е горда с мен и не е от вреда за никое от децата да знаят, че аз наистина ценя образованието. Ученето е нещо, което трябва да се върши през целия живот, и аз усилено работя върху това.

Стивън е учил теория и сега идва да обсъди с мен един въпрос върху плагалните каденци. Изобщо нямам идея какъв е отговорът или дори какво представлява това. Затова постъпвам така, както и в други подобни ситуации – прочитам въпроса отново на глас много бавно и го карам да ми обясни какво питат. По средата той ще каже (най-често): “Знам какво искат!” Може би трябва да добавя, че този метод не дава резултат винаги, но след като десет години съм обучавала у дома изключително любознателни деца с много различни интереси, трябва да призная, че не мога да изследвам всичко до нивото, до което те искат да достигнат. Имах късмет с двамата най-големи, които се интересуват много от четене, военната и общата история, самолетите, биологията и хората. В повечето случаи поддържах нивото или бях напред. (Беки обаче ме надмина с Толстой). Но по времето, когато стигнеш до третото и четвъртото дете и разбереш, че те са толкова невероятно различни – вече знаех, че не мога да бъда всичко за всички, затова сега им помагам с метода или как да го направят. С това все още мога да се справя. Често намирам, че дори една трудна алгебрична задача може доста лесно да се реши от детето, ако само разнищя задачата и дам определението или прегледам теорията. Във всеки случай това дава резултат в момента и аз го спазвам!

15:30: Ребека свърши да чете и започва математика. Тя преговаря миналогодишната си работа. (В Австралия новата учебна година започва винаги през януари). Стивън свърши с урока по музикална теория с каденците (петнадесет минути) и четенето на Threads of Time и сега пристъпва към математиката. Той прави всички действия с дроби от учебника. Мери-Бет пише буквите по цялата страница, преструвайки се, че са думи, и ги илюстрира, за да ги изпраща на списък от хора, който постоянно расте. За кратко време гледа и видео на немски език. Аз очаквам от нея да се забавлява доста, въпреки че с удоволствие ѝ давам някаква организирана работа, ако ѝ е трудно да си намери забавления. Макар често да ме укоряват, че съм слугиня на децата си като ги обучавам у дома, аз се опитвам с всички сили да не е така. Очаквам от тях да бъдат лично мотивирани и организирани като мен.

Грегъри задава много добри въпроси от своето четиво и аз всъщност виждам, че всичките онези стотици смислени книги, които е прочел, са го образовали. Той и Ребека използват превъзходен език доста естествено – високо качество речник, който ще слушате с наслада, ако го използва възрастен. Грегъри пише съвършено, отлично поставя препинателните знаци и има много зряло мнение за нещата. Той използва тези въпроси, за да изпита теориите си за много сложни въпроси за съдържание и формат. Знам, че няма “най-добър единствен” отговор, така че протича чудесен спор. Вероятно моят основен принос е свързването на въпросите с реалността (примери от реалния живот), но това е източник на много радост и гордост за мен. Още повече тайно се наслаждавам на факта, че това дете никога не е изучавало английски език от учебник и все пак “автономен,” “синоними,” “стратегическо поведение” и т.н., са му познати, а допреди два месеца, той би предпочел да чисти баните, вместо да пише съчинение.

16:30: Излизаме от работната стая. Всеки си почива по един или друг начин. Говоря си с Грег за няколко неща и главно за да се възстановя.

17:10: Всички се приготвят за спорт. Грег взема четирите деца, за да се упражняват в местния парк с няколко техни приятели. Това е нещо, което те много харесват.

17:30-20:00: Прибрах прането и го сгънах. Това не е нещо, с което аз се занимавам обикновено. Най-вече децата отговарят за изпирането на прането, простират го и го прибират отново. Поделяме си отговорностите по равно и често се случва да имаме час, в който шестимата работим като луди и постигаме много. Опитваме се да почистваме, докато правим нещо. Например като част от обяда или вечерята почистваме, избърсваме повърхностите, зареждаме съдомиялната или вадим чиниите от нея, почистваме с прахосмукачката, подготвяме за следващото хранене. Трябва да призная, че все още съм до голяма степен ръководител на тези действия, нещо, което намирам за нещастие, но децата стават все по-добри, специално по отношение на баните. Спалните им са винаги спретнати. Оправят ги преди писането на дневниците и преди закуска за около десет минути всяка сутрин.

Отговарям на някои телефонни обаждания и проверявам какво сме постигнали. В неделя правя списък за седмицата за неща, които се надяваме да постигнем (не да замразим) през седмицата. Проверявам нещата по математика и отбелязвам където е необходимо: “Направи това отново.” След това слагам чай и слушам музика, докато беля картофите. Тогава преминавам към съчинението по мениджмънт.

20:00: Слънцето току що залезе, прекалено рано!

20:10: Всички са в кухнята, с изключение на едно от децата, което се къпе. Всички сме тук, танцуваме в такт с музиката и си бъбрим, разглеждаме всичките спортни клюки, времена, тренировъчни процедури, и т.н. Това продължава и по време на вечерята. Често се учудвам или бих казала възхищавам се с благоговение на тези разговори. Тогава се сещам за себе си, когато бях “ученичка” на същата възраст като моите най-големи деца. Слушам ги като обсъждат спортната група и просто се наслаждавам на тяхната зрялост и коментари. И двамата са изключително харесвани и известни, но постоянно се учудват на дребнавото злословене и са много “загрижени” да намерят начини да бъдат извън него. Постоянно им казвам, че това е защото толкова добре са “несоциализирани” като деца (никога не съм била положително настроена за групови мероприятия за деца под осем години). Наистина не зная защо са толкова добре “имунизирани” спрямо групата на връстниците им и все пак търсят всички стремежи и цели като едни от членовете. Те дори много добре определят проблемите между тях (независимо че никога не са били в училище, за да “научат” това) и виждам че или разсейват проблемите или тихо се отдръпват от тях. Зная че всички опитни родители, обучаващи децата си у дома, казват че това ще стане, но мога да ви кажа, че е истинско вълнение да го видя самата аз.

21:30: Кухнята е готова, боклукът е изхвърлен, спортните принадлежности са почистени и бутилки за вода са напълнени отново. Всички вече са с пижами (след душа). Измих зъбите на Мери-Бет. Тя целуна всички и легна със своите пет книги (въпреки че си има няколко любими, аз ѝ казах да вземе две от рафта за природата и една от биографиите – тя е взела Кралица Виктория). Оттегляме се да четем. Често тази задача е на Грег или пък всяко дете чете само (те си имат свои любими, които обичат да споделят с Мери-Бет) и Грег или аз четем последните две.

Грег и децата започват игра, или се занимават с компютъра, с книги, или с нещо друго. В нашата къща не гледаме телевизия през седмицата въпреки че имаме три телевизора. Грег избира предаванията, които дават, да кажем серия за историята на парните двигатели или за Антарктида. Той прави списък на всички подходящи за неделя и ги записва през седмицата. Ние гледаме най-добрите предавания без реклами в събота и неделя. Или гледаме филм или интервю с някой учен. Понякога няма нищо за гледане. Телевизията определено не играе голяма роля в нашия живот.

22:00: Мери-Бет е в леглото си, но не е заспала.

22:30-23:00: Грегъри, Ребека, Стивън, Грег и аз си лягаме. Грег и аз ще си говорим, ще почетем малко и пр. Ако нещо вълнуващо се е случило през деня, ще бързам да му кажа: “Знаеш ли какво Грегъри/Ребека/Стивън/Мери-Бет направи или каза днес?” Грег ни подкрепя философски и емоционално. Той осигурява цялата материална подкрепа, от която се нуждаем, за да постигнем нашите цели на обучение. Той върши част от домашната работа – прането и кухнята например, (въпреки че не са любимите му занимания). Това включваше също и да разхожда плачещите бебета или да ги държи докато се оригнат, или да ги люлее в скута си, докато работи. И все още изисква безкрайни часове четене или да ги води на спортни дейности, филми и други големи събития. Той е моят “извънземен.” С това искам да кажа, че винаги е бил насреща за мен, когато съм се нуждаела от “пространство,” или пък за моята уравновесеност, обучение, представяния, работа, семинари, срещи с власти, и т.н. Подкрепя 150% домашното образование и е възможно най-горд с нас. През последните две години пое телефонните обаждания през деня с десет или двадесет човека, които задават въпроси за домашното училище (аз съм изтощена от това). Появата на математиката на университетско ниво обаче ме накара да бутам него и способностите му на преден план. Чувствам се сякаш съм взела всичко от астрономията до зоологията на едно или друго ниво. Обхванахме много въпроси, от които дори не съм се интересувала, но правех усилие (и често бях приятно изненадана), но математиката от университета… И такъв мил мъж като него ще слуша, ще задава въпроси, и ще съветва… тогава настъпва следващият ден!

Сега, като погледна отново цялото това писане, осъзнавам, че докато това е един типичен ден за нас, особено що се отнася до прекараните часове и основните дейности, той е и нетипичен. Два дни в седмицата излизам за уроците на Стивън по музика и вземам Мери-Бет с нас. Това ѝ дава четири пълни часа с мама. Тя ми чете, играем на игри с цифри и места, докато едното ми ухо е към Стивън и си записвам забележките, които учителят му прави често през периода от два часа. Всички продължават да вземат уроци по немски, един следобед в седмицата. Ребека има четири часа китайски в събота или в неделя. Идват приятели и ние сме достатъчно гъвкави, за да “отложим” всичко, ако имаме възможност да видим изложба или да слушаме някой говорител и др.

Забелязала съм, че тяхното обучение става на тласъци и понякога намирам тези моменти за невероятно трескави. Изведнъж Ребека задава прекрасни въпроси и се впуска към нови нива на информация. (Онзи ден искаше да научи повече за бъбречните трансплантации, затова звънна и поръча информация от фондацията за бъбреци, и ми каза чак след като се беше обадила). В такива моменти оставям работата си настрана и детето, което “избухне” може да работи с мен часове наред. Забелязала съм също, че след десет седмици съм изтощена, както и те. Обикновено децата в Австралия имат шест седмици ваканция през декември и януари, нашето лято, но ние намираме това за много дълго време. Склонни сме да имаме десет дни до две седмици ваканция след всеки десет седмици. Тези “ваканции” обаче не са това, което наричате “безцелни” дни, изпълнени с телевизия и компютри. Ние винаги се опитваме да сме балансирани. Те включват много време с приятели, плуване, тенис и четене.

Защо обучаваме децата у дома? Когато говоря в колежи, по радиото, и на семейства, на които предстои да обучават у дома, много внимавам да бъда дипломатична по този въпрос за обучението. На практика мисля, че обществото винаги ще се нуждае от училища, защото за много родители няма избор. Независимо от факта, че съм била в наистина добри училища и се справях много добре, мога да кажа, че обучаваме у дома, защото според моя опит училищата са прекомерно отегчителна среда. Те са бедни в академично, емоционално, духовно и най-вече социално отношение. Смятам че домът и семейството са всъщност средата, където децата могат най-добре да бъдат индивидуално отгледани и обогатени с безбройните дарове на живота.