Хауърд и Сюзън,
Джеси, на 17 години
Джейкъб, на 14 години
Моли, на 11 години
Хана, на 7 години

Сюзън описва дъждовен и мрачен ден в началото на декември, във фермерската им къща в хълмистите околности на Китънинг, Пенсилвания.

ЗАБЕЛЯЗВАМЕ ВРЪЗКИТЕ

Имах намерение да проследя това, което днес направихме. Планът ми беше да наблюдавам този ден със съзнанието, че това ще е моят реален ден за тази книга. Но, разбира се, забравих за това във въртележката на деня и той премина без много да му мисля. Не написах нищо до този момент и сега минава 21:00. Всички деца си мият зъбите и се приготвят за лягане.

И така, какво се случи днес? Мога ли да си спомня?

Но най-напред, какво е нашето семейство?

Винаги сме обучавали децата си у дома, и сега първият ни син ще се дипломира – Джеси ще постъпи в университет следващата есен. Следващият е Джейкъб, който е деветокласник, Моли е в седми клас и Хана (нашето “бебе”) сега е втори клас у дома. Нашите деца не познават друго освен домашното училище и всички се справяха много добре през годините. С това не искам да кажа, че винаги се справят добре във всичко, или че нямаме проблеми в някои области.

Сега е началото на декември – днес е дъждовен и доста мрачен ден. Ден, в който да си стоиш у дома и да обучаваш децата. В по-светли и приятни дни децата си играят или работят повече навън, но днес всички си стоим с удоволствие у дома. И освен това всички усещаме нуждата да наваксаме с нещата – поне аз. И всички сме доволни, че всъщност имаме три дни подред тази седмица без разходки, задължения, пътувания или срещи, и без посетители. Обичайният ни график е малко по-оживен. Идват много хора, има много излизания и доста много пътувания на дълги разстояния из Пенсилвания за различни дейности за домашното училище, по-специално за оценяване в края на учебната година, изпити и изработване на учебни програми. Издаваме и един малък каталог, който изпращаме по пощата, даваме множество съвети по телефона, и сме написали няколко книги тук и там – ние сме заети хора! Така че всички сме благодарни за това кратко затишие за няколко дни и планираме да свършим много неща.

Къде живеем? Домът ни е стара фермерска къща на място от 540 дка земя в хълмиста Западна Пенсилвания. Имаме съседи малко по-нагоре и по-надолу по пътя от нас, но рядко ги виждаме. Хората, с които общуваме, са познатите ни семейства обучаващи децата си у дома – в нашата област и в целия щат. А какво представлява къщата ни отвътре? Майка ми казваше, че съм я украсила като “детска градина,” защото обичах да поставям детските рисунки навсякъде в къщата – даже преди да започна с домашното училище. Сега поне съм стигнала до ниво “прогимназия” в моята декорация, тъй като децата пораснаха. Детските рисунки и проекти са изложени навсякъде (няма много останало свободно място по стените!) заедно с хилядите книги.

Щастливи сме, че имаме цяла стая, която можем да използваме за съхранение на учебните ни материали (наричаме я стая за проекти), но трудно се ограничаваме само с нея. Всъщност не мога да си спомня за момент, в който всичките четири деца са били в тази стая по едно и също време. Джеси може да бъде горе и да чете в леглото си или да пише на компютъра в офиса. Джейкъб обикновено е на своя компютър в стаята за проекти. Моли сигурно се е проснала на дивана и чете или е някъде на пода и работи върху някой нов творчески проект. Хана може би си играе в нейната стая или в довършения таванска стая, или си говорим в кухнята докато аз мия чиниите, или учим заедно френски в моята спалня (по този начин касетофонът няма да пречи на децата долу).

Нашата къща е донякъде (меко казано, в някои дни) разхвърляна, и пълна със странни колекции от неща, които да гледаш и да им се чудиш. Горе в коридора имаме Музей за кости – колекция от черепи и кости събирани много години. От бебешки черепи на врана до коруби на костенурки и два черепа от крави. Обикновено имаме и различни купчини предмети от последните проекти на децата. Тази седмица те са неща тъкани на обикновен стан. За тях използваха рециклиран памук от една фабрика за чорапи.

Офисът на нашия домашен бизнес, който служи на обучаващите у дома семейства, е на втория етаж – стая, оборудвана с четири компютъра, една копирна машина, лазерен принтер, подвързваща машина, факс, купища от документи в шкафовете и склад от книги, които продаваме в малкия ни каталог. Моят съпруг Хауърд е тук през по-голямата част от времето, когато си е у дома, и децата често сядат в старото кресло в единия ъгъл. Двете момчета работят за нас, поне за кратко през повечето дни. Джеси отговаря за всички поръчки по пощата, а Джейкъб е отговорен за видео библиотеката. Моли и Хана печелят допълнително пари като правят фотокопия за нас, и всички помагат с редовните купища писма, когато е готов бюлетинът ни, който излиза на четири месеца, когато излязат оценките от тестовете, и когато излязат обновените съобщения. Джеси и Моли си поделят телефонните обаждания. Всички са запознати с цялата ни работа – нямат онова неясно чувство на незнание какво правят техните родители, за да се препитават, защото правим всичко това пред тях и ги включваме във всичко.

Но в този ден, рано през декември…

Събудих се малко по-рано отколкото в други дни и събудих децата точно след 7:00. Бодро и високо съобщих от вратите на спалните, че е сутрин. Обикновено трябва да го повторя няколко пъти преди някое дете действително да започне да се влачи към тоалетната и банята. Изглежда че аз съм единствен истински ранобудник у дома, въпреки че лесно мога да изляза от графика заради многото нощи, когато стоя до късно. Но днес бях по-отговорна и седнахме да закусим в 8:00. Хана спеше, въпреки че се опитах да я събудя (може би не е достатъчно мъдро от наша страна, че я оставяме да си ляга по същото време както всички по-големи деца, така че понякога има нужда да си доспи). Но когато слязох, останалите трима се занимаваха с различни задачи – Джейкъб вероятно програмираше или четеше, Джеси четеше история на Хаити за проекта, който планира, а Моли четеше Zlata's Diary.

По време на закуската четох на глас чудесно есе, On Kittens от една антология по литература от 1940, след това няколко статии от Е. Б. Уайт. Ядохме домашно приготвена гранола – лесна за приготвяне през работните дни. Запазваме топлата закуска от яйца и гофрети за почивните дни, когато Хауърд и Джейкъб готвят. В неделя следобед, точно преди два дни, направих печена пуйка пълнена с гранола и една фурна пълнозърнест хляб (почти изгоря).

Когато приключихме със закуската, попитах всичките деца за сутрешните им планове. Намирам, че тази малка стъпка да накарам децата да мислят за своя ден, е много полезна – много по-полезна, отколкото да им кажа какво трябва да направят и кога. Чувствам се, разбира се, свободна да правя предложения, но оставям отговорността за програмата на тях. Джеси избра да се упражнява най-напред по пиано, Джейкъб поработи върху въведението на писмо до един автор – за състезанието “Books Change Lives,” Моли чете още от Злата, а Хана продължава да спи. Оказа се, че имам малко работа, така че отделих малко време, за да определя работа по математика за Хана – да започне, когато се събуди. Направих план за урока ѝ по френски. Онзи ден тъкмо започнахме подготовката ѝ за първия национален изпит по френски (начална версия – всички слушат и отбелязват отговора в многобройния избор от картинки), като използваме упражнителен тест, и исках да прегледам какво е направила вчера, тъй като някои думи са изцяло нови за нея.

Спрях да говоря с Джейкъб за писмото му за състезанието “Книгите променят живота” и той ме остави да го прочета макар да смяташе, че изобщо не го е направил добре. По мое мнение, той си мисли, че е много подобно на миналогодишното му въведение. И въпреки че го уверих, че има възможности, търсех мислено други книги, които да му предложа да си избере. Той се опитваше да напише писмо до автора на една книга върху физиката, наречена The God Particle и голяма част от въведението беше подобно на миналогодишното, когато писа до автора на математическата фантастика Flatland. Накрая му предложих ако иска да пише на Джонатан Суифт, тъй като беше прочел наскоро “Пътешествията на Гъливер” и много му хареса. Даже беше направил доклад върху нея за нашия клуб по писане и беше написал своя комична приказка за едно пътешествие. Той веднага хареса идеята и започна да променя написаното за тази цел. Крайният срок за това състезание е в петък, така че няма много време. Щастлива съм, че работи с радост върху това – работи през целия ден.

През това време Джеси свиреше на пиано много старателно. Само понякога му напомнях да повтори упражнението или го питах дали вече е свършил или дали трябва да упражнява дадено място от произведението по-бавно. Колко е различно от началото, когато започна да свири на пиано. Тогава беше необходимо да съм до него всяка минута. Децата порастват.

Като свърши книгата, Моли спря да чете и отиде да работи върху писмото си до Ан Франк, въведението за състезанието “Книгите променят живота.” Става много добре. И тя работи върху него през целия ден. Първият ѝ опит е наистина добър. Попита ме за предложенията ми – според мен на какво трябва да наблегне или къде смятам, че нещата са тромави или неорганизирани. Тя посочи многото места, които сама е променяла – където е прибавила мисли, преправила е абзаци, развила е нова идея и т.н. Прие с готовност моята помощ и, въпреки че материалът е доста личен, тя не е прекалено предпазлива, а е способна да гледа на него доста безпристрастно, като писмено упражнение, което иска да подобри и да направи колкото е възможно по-добро. Разбрала е как да брои думите като използва компютъра и с гордост ме осведоми колко по-дълго е станало. Горната граница за това състезание е 1000 думи и тя почти я е достигнала.

Моли отдели време през деня и да попълни личния си дневник, вдъхновена от Ан Франк. Тя винаги си е водела различни дневници – винаги е харесвала идеята за дневник – но този ѝ се струва много различен, много по-личен, по-малко клюкарски и по-приятен. Миналата седмица си взе тетрадка (онези добре подшити, с разграфени на линии страници и корици от дебел картон, които и аз харесвах като момиче) и си направи своя собствена подвързия. Лепи вътре снимки и пише спомени. Моли и всички деца обикновено разпределят времето си за конкретни задачи и често избират свои нови задачи. Аз не управлявам до подробности тяхното време през деня, отчасти защото самата аз съм много заета.

Хана стана и работихме с нея по френски. Идеята ми за преговор беше веднага възприета. Тя просто направи отново вчерашната част от изпита си – прослушва касетата и отбелязва правилния от многото отговори. (Трябваше да купя един комплект от двадесет и пет стари тестове като примери – може и да ги използва!) Тя започва да се справя доста добре с началния френски и тази подготовка за изпит е много добра за нас и забавна за нея. Тя е въодушевена, че отговаря правилно на всеки въпрос. Запомнила е почти всичко от вчера. Говорим си малко на френски, правим нещата по забавен начин, смеем се и се наслаждаваме на времето си, докато по-големите деца все още работят сами върху проектите си.

Когато свършихме, преминахме към математиката. (Дали Хана е закусила??? Не съм сигурна…тя не е много по закуската и не пита за ядене докато не дойде време за обяд. Може би си взима нещо по някое време…) Бях планирала днес да ѝ дам повече задачи от книгата, която наскоро издадох Math by Kids. Тя си избра да реши всичките лесни задачи от първата страница в книгата, много въодушевена, че толкова бързо може да ги реши. Отначало си мислех, че тези задачи може би ще са много лесни за нея и ще си губи времето с тях, но за Хана това има истинска стойност – тя се увлича и става уверена и е готова да се заеме с по-трудните неща на следващата страница. Тя все по-добре може да ми обясни как се справя с мисленето по математически – нещо, което редовно я карам да прави, но не винаги е лесно за нея. Тя явно развива много полезни стратегии и “средства” за да решава нови задачи и днес ми обясни, че сега знае как да използва добре рециклираната хартия – “Когато бях на пет или шест години аз не знаех как да използвам тази хартия, но сега знам!” Тя наистина я използва добре, за да проследява всяка стъпка от дадена задача, превръща словесните задачи без усилие в символи и тогава ги решава. Залавя се дори с доста трудната задача за шестте момчета на г-н С., които цапат по три чифта чорапи на ден. Колко чорапи цапат за една седмица? Хана срещаше голямо затруднение при тази задача преди два месеца и често казваше: “Няма да решавам тази задача повече! Не я разбирам!!!” Но днес тя е готова и може, и се справя с нея без много трудности. Помагат ѝ чертежите и най-простите мои предложения. Дори съм изумена от начина, по който се справя с 18 × 7 – изчисление, което се появява в задачата с чорапите. Тя написва седем пъти 18 върху листа си, събира всичките десетици, стига до 70 и го записва. Тогава започва със седемте осмици. Аз ѝ предлагам да ги смята като десетици и тогава да изважда, защото 8 е близо до 10. Тя веднага разбира какво искам да кажа. Преди няколко месеца сигурно щеше да се затрудни при едно такова предложение. Тя разбира, че трябва да извади седем двойки от новото 70, тогава да прибави получилото се 56 към първоначалното 70 и го получава. Тя е въодушевена. Аз не я уча на начална математика по традиционния “алгоритмичен” начин – да показвам конкретни правила и процедури и да очаквам от детето просто да ги следва без да мисли, докато стигне някоя по-късна възраст, когато може би всичко ще ѝ стане ясно. Вместо това, насърчавам моите деца да се справят по собствени начини на пресмятане и решаване на задачите.

По-късно през деня Хана дойде и ми каза, че тъкмо е завършила книгата Step-Up за индианците – прочела я е цялата съвсем сама. Не започнах да говоря за това с нея, защото бях по средата на урок по френски с някой друг, но я поздравих и се въодушевих с нея заради постижението ѝ.

Всички си говорим за котенца и котки доста през деня заради есето, което прочетох на закуска. Нашата мама котка Мопет е особено игрива със своето котенце Бътърбол през целия ден, сигурно в резултат на нашия интерес. Или пък може би Мопет ни е слушала…в края на краищата част от темата на есето беше, че хората обичат малките котенца, но мислят че по-големите, по-спокойни котки са по-малко чаровни.

Сутринта Джейкъб се упражнява да жонглира с топки и пръчки, и кара малко акробатически велосипед с едно колело у дома – в 9:00 ми показа, че започва да се научава как да запази равновесие на колелото, като се движи много бързо напред и назад. Аз жонглирам с Джейкъб сутрин, по време на почивката, когато всички други са заети. Джейкъб ми каза, че трябва да се упражнявам редовно всеки ден и тогава вероятно ще имам шанса да стана по-добра. Джейкъб е дете, което ясно разбира колко е ценно да работиш върху нещо редовно, всеки ден. Такъв е той. Има невероятната способност да се съсредоточава върху изпълнението на задачите, когато учи нещо ново. Още си спомням, как се учеше да скача на въже, когато беше на шест години. Отдели два пълни дни, като не правеше нищо друго, и в края на втория ден успя. Не се предава лесно. Така че аз отделих няколко минути да жонглирам с три топки заедно с Джейкъб и да си говорим малко, докато другите деца учат. Оставям чиниите от закуска за по-късно.

След пианото Джеси започна да работи върху кореспондентската си курсова работа “Голямото Съчинение.” Когато я завърши, отивам за да я обсъдим. Той не е напълно доволен от работата си, но това е полезно съчинение и аз го насърчавам да го изпрати по пощата на своята учителка. Задачата му е да пренапише есето на Бейкън, Зa закъсненията, в по-съвременен стил, като използва някои конкретни идеи от реалния живот, за да илюстрира своите цели. Джеси се шегува като отбелязва най-отгоре в бележката към учителката си, че несъмнено е закъснял още веднъж с изпращането на работата си до нея. Той обеща на себе си, че оттук нататък ще бъде по-добър по този предмет. Миналата година вземаше уроци по поезия при същата учителка и точно сега този начин да изпраща работата си до някой друг е много добър за него. Той има обратна връзка с друг човек освен мен, учи се да изпълнява редовно задачите си (уговорката е, че ако не свърши до края на годината, трябва да плати целия курс на обучение от своите пари…не сме против такива малки “мотивации”!) и работата е предизвикателна, взискателна и различна от това, което той би могъл да избере да прави сам. Вчера завърши и един урок по Западна цивилизация, който е на колежанско ниво. Взима този предмет като кореспондентски курс от университета. Изпрати го в писмо. Тъй като тази седмица е относително свободна и ненатоварена за нас, той се възползва от това, за да навакса с много неща, с които е изостанал.

Слязох отново долу, за да поработя с другите, най-вече с Хана, но когато в един момент се върнах горе, Джеси четеше урока си по Западна цивилизация в своята стая – той завършва новото задание, което трябва да прочете днес, всичко за Средновековието. Научавам за курсовата му работа, когато му помагам за последен път и дискутираме отговорите му под формата на есе. По никакъв начин не мога да намеря време, за да прочета целия му материал, да не говорим да му го преподавам. Но е добре да съм в час колкото е възможно повече, така че да споделям интереса му. Обикновено се опитвам да гледам видео касетите, които купихме тази година за Западната цивилизация (те не са официално част от неговия курс, но касетите съответстват много добре на текста и са добра добавка към това, което чете – издадени са от Annenberg/CPB). Видео касетите са начин, чрез който всички можем да учим от уроците на Джеси.

След кратка почивка за упражнение – изкачване по стълбите (бърза аеробна гимнастика у дома – спомнете си, че днес е мрачен, дъждовен ден), Джеси се върна на компютъра в нашия офис и започна да работи върху своето въведение към “Писма за литературата.” Той все още е на формиращия етап, но е много по-добре отколкото преди няколко дни, когато погледнах първата му чернова. Признах, че по-рано съм погледнала без да го попитам и му казах, че виждам, че е подобрил много неща след първия ръкопис. Той е решил да пише на Ерик Хофер за книгата му Истинският вярващ. Той прочете книгата преди няколко седмици след като чу, че я обсъждаме с Хауърд и един приятел (всички ще я четем пак в колежа).

Обикновено сутрин има няколко различни прекъсвания – пристига пощата, което означава, че всички трябва да я разгледаме и да я обсъдим. “Писмо от Япония! Писмо от Обединените Арабски Емирства!” Това последното ме подтиква да предложа на Моли да отбележи тази страна върху картата. Тя използва картите в дневната за свой атлас! Тъкмо прочете една прекрасна статия от победителя в National Geographic Geography Bee. Сега се надявам, че ще се вдъхнови да изучава география малко по-сериозно като се подготвя за предстоящата викторина по география за обучаващи се у дома деца през януари. Тя сама прочете статията в National Geographic за разпадането на Съветския Съюз, която ѝ предложих вчера (давам много предложения на децата си през целия ден като не всичките се изпълняват от тях или от мен… Всъщност често забравям какво съм предложила – това е една от опасностите да съм спонтанна в работата си с децата.) По-късно Моли ми каза, че е прочела статия от една страница в списание TIME за Сараево – за нея това означава много след като е прочела “Дневникът на Злата.” Мисля, че се е променила малко и се интересува повече от световните събития.

Моли ми каза и за статията, която е прочела на корицата на списание TIME за опасностите от прекаленото размножаване на кучетата и аз го отбелязах в ума си към четенето ѝ по биология за днес. Програмата ѝ по наука е под по-свободна форма, отколкото другите предмети и е област, върху която не се фокусираме толкова, както върху другите, но планът всъщност беше да учи за поведението на животните и да започне биология тази година. Затова се радвам, че е прочела това. Тя започна годината планирайки да чете по една глава на седмица от учебник по биология, но това не се случва често… О, тя може би е на втора глава, а вече е декември. Е… не можеш да се съсредоточиш върху всичко. Тя прочете няколко много добри книги свързани с тази тема: Книгата на Конрад Лоренц за животните в неговия живот и книга за орангутаните в дивия свят и за хората, които ги изучават. През годината посещаваме научни музеи и даваме своя принос като изучаваме природата, събираме листа и изследваме подробно плодовете на млечката. Това трябва да е достатъчно за тази година.

След обяд имам урок по френски с Джеси – планирахме да го вземем за тридесет минути, но съм сигурна, че го удължихме до един час. Работихме с French in Action, докато свършихме урока (слушаме аудио касета, отговаряме на устни въпроси и попълваме писмени упражнения според граматическите примери в тетрадката; вече бяхме гледали видео урока) и тогава преглеждаме малката пиеска за Рождество, която Джеси планира да направи с един приятел през ваканцията. Тогава с още три семейства ще имаме вечер, посветена на френския език. Мисля че представянето на пиеси ще бъде забавно нещо. Накарах ги да опитат след като прочетох нещо в един бюлетин издаван от Американската Асоциация на учителите по френски, който получавам. Членувам в безброй образователни организации и въпреки че не успявам да прочета и половината от това, което идва у дома, от време навреме получавам вдъхновение и проникновение и това ги прави ценни. Временно се присъединих към AAFT, така че децата ми могат да участват в Националния изпит по френски с по-ниска такса.

Следва урок по френски за Джейкъб и Моли. Най-напред прегледахме малката пиеса, която ще играят вечерта, посветена на френския – адаптация на една мила, кратка история от читанката за начален френски, която е достатъчно лесна дори за Хана да я прочете и разбере. Моли ще бъде разказвач, Джейкъб е Анри (малко момче) и Хана ще бъде Мишел (котка). Репетицията мина добре, въпреки че Джейкъб откровено смята, че цялата работа е малко глупава. Но той иска да се включи (и ние се нуждаем от него – той няма избор), така че всички полагаме усилие. Следва урокът на Моли и Джейкъб от French in Action – вероятно сме на урок 7 от около месец, но до утре (ако всичко върви по план) ще го свършим. Моли и Джейкъб започват да работят добре заедно – не е лесна задача за тези две деца, които се съревновават и между които има множество разногласия. За Моли, която по природа е много по-добра в езиците, да работи с Джейкъб е все едно Джейкъб да работи с Джеси по математика – един полезен стимул за по-добри постижения. Малко съревнование с по-малкия брат или сестра помага на по-големия да полага повече усилия. Завършихме урока, който бяхме планирали (два дена поред работихме по френски – може би ще можем да запазим инерцията!). Аз планирах (на ум – рядко записвам плановете си…когато ги записвам обикновено забравям после да ги погледна…) да им дам и един изпит по френски, но не успяхме да се вместим във времето – вече е около 15:30.

Тогава Моли се върна към своето писмо към Ан Франк. Отдели и малко време за пиано с Хана. Планирам Хана да започне уроци с нашия учител следващата есен, когато Джеси ще е в колежа (някак си не мога да си представя трите деца да имат официални уроци по музика по едно и също време). Точно сега Моли е поела задачата сама да обучава Хана по пиано. Тя се справя много добре. Даже направи на Хана малка тетрадка за упражнения, има “официално” време за урок с нея веднъж в седмицата. Моли се учи да бъде търпелива учителка. Хана е много горда, че способността ѝ да свири се увеличава. (Моли започна уроци по пиано на пет години. С Хана не можех да си представя как ще започнем толкова рано!).

Джейкъб опита нова програма-речник на компютъра, която някой е изпратил, за да я прегледаме. Джейкъб смята, че е най-вече игра с малко образователна маскировка. Моли също я опитва и смята, че е полезна. Аз не съм я виждала отблизо, освен от другия ъгъл на стаята. Джейкъб отделя и доста време да използва програмата за упражнение на глаголи по френски, която направи за нас тази есен. Той обича да програмира на компютъра (друга задача, която отнема време и редовна и продължителна работа, за да се научи), и е направил много, много игри и удивителни симулации по математика и физика. Рядко купуваме софтуер, понеже Джейкъб може да ни направи всичко, от което се нуждаем – и ние харесваме децата да използват активно компютъра като средство, вместо да използват нечия чужда програма или игра. Понякога им предлагам някаква програма, която смятам че ще е полезна, както тази за упражнение на глаголи, но обикновено на Джейкъб му идват собствени идеи. Той започна сам да изучава програмиране и аз се опитвам най-вече да не му преча. Той се включва и в годишното международно състезание за разрешаване на компютърни проблеми (спечели първото място, когато беше в шести клас). Винаги следим за състезания в областите, където децата имат големи интереси, понеже смятаме, че състезанието с другите обикновено ги подтиква към по-големи усилия.

Джейкъб ми напомни, че някой трябва да помисли за вечерята. Щастлива съм да му кажа, че имам план – ще правя пица. Ще използвам тестени блатове, които приготвих преди два дни в неделя, когато правих хляб. Той ми помага да я направя – пицата обикновено е неговото поле на действие. Вечеряме към 18:00. (Планът ни е в 17:30, така че е близо!)

През последните петнадесет минути преди вечерята четох на всички на масата (мислехме, че пиците са готови и всички бяха седнали, но разбрахме, че тестото в средата е все още доста клисаво…). Така че им прочетох една статия в списание TIME, за която Джеси ми беше казал. Става дума за домове за сираци. Бях чула по Националното радио за “Бойстаун, САЩ” тази сутрин и вече бяхме решили следващата видео касета, която ще заемем за петък вечер, да бъде филмът на Спенсър Трейси за Бойстаун. Така че съм заинтересувана от тази статия, както и децата – и можем да я сравним с Оливър Туист, която свършихме да четем като семейство миналата седмица.

Когато пицата най-сетне стана готова, започнах новата ни книга за четене – избрала съм Големите надежди на Чарлз Дикенс, друга книга, която никога не съм чела. Четох следобед на Джеси една статия за книгата (намерих я в списание Imagine, публикувана от Центъра за талантливи младежи от Университета Джон Хопкинс). В статията всъщност се сравнява Ема на Джейн Остин (която децата познават, защото я четох тази есен, и всички са чули за основната идея и героите от мен) с Големите надежди на Чарлз Дикенс, така че двамата с Джеси имаме добър разговор за това и решаваме да прочетем книгата. Никога не бях чела нещо от Дикенс преди тази година, с изключение на Коледна песен. Минах само със съкратената версия на Дейвид Копърфилд, която трябваше да прочета в десети клас по английски. Онези дълги, дълги изречения на Дикенс ми се струваха прекалено тежки, но сега не са толкова трудни. Радвам се, че започваме да четем на глас истинска класическа литература, а не само детски книжки.

След вечерята е нашето семейно, двадесетминутно почистване. Това е истинско благословение за мен и е установена практика за нашето не до там дисциплинирано семейство. Дори къщата напълно да се е разрушила през деня (нещо, което не е съвсем необикновено тук), вечерното почистване връща нещата обратно на място, така че не се чувствам ужасно. Всички деца освен Джеси си имат поставени, определени, дългосрочни задачи, така че нямаме нужда от дълги дискусии за това кой какво ще прави. Джеси има “непостоянна” работа. Той е достатъчно голям, за да не бъде смущаван с различни задачи всяка вечер.

Веднага след това Хауърд се прибира у дома от университета, където работи на непълен работен ден. Работата му е изследователска в областта на изкуствения интелект. Той бързо се настанява за една игра на шах с Джейкъб. Това е редовна практика за тях. Джейкъб с радост участва в няколко състезания по шах тази година, а Хауърд започна шахматен клуб за домашни ученици, така че можем да имаме цял юношески състезателен отбор. Хауърд обича шаха и това е чудесно забавление за него. Всъщност той обича да играе на всякакви видове игри с децата, когато има време – което е цяло щастие за децата, тъй като аз трябва да си призная, че не обичам вече да играя на игри. Трябва да бъде много “образователна,” за да я играя.

По едно време, мисля че точно преди обяд, Джейкъб изпращаше видео касети. Той се занимава с тази част от нашата работа и си е направил собствена компютърна програма, за да следи записите и т.н. Той се справя със записването, изпращането и пазенето на записите – и изпрати около двадесет видео касети днес. Плащаме му за цялата работа, разбира се, както плащаме на всичките деца, когато вършат специална работа за нас. Обикновено Джеси се занимава всеки ден с пощата, но днес не му напомних и вместо това той използва свободното си време да чете списание TIME.

Аз също поговорих днес доста по телефона, най-вече сутринта и от 15:00 до 17:00 следобед (официалното ни време за отговори по телефона според съобщението на телефонния секретар). Когато Хауърд е у дома, той отговаря на телефонните обаждания или оставяме включен телефонния секретар. Но Хауърд беше в университета днес и аз имах време, когато всичките деца бяха заети и не им бях нужна, затова поех някои от обажданията. Някои са просто бързи, рутинни разговори за домашното образование (“Колко струва вашето Guide to the Law?), но други са по-сложни или ми отнемат повече време от това, което съм планирала – един родител, който започва сега да обучава децата си у дома се нуждае от много съвети, някой има проблеми с районната служба заради своето дете със специални нужди, и други. След като съм започнала да работя с децата върху нещо (да речем по френски), просто оставям телефонния секретар да отговаря. Бях доволна, когато по-късно през деня разбрах, че са оставени само две обаждания на секретаря. Понякога сякаш е по-лесно да отговоря на дванадесет обаждания веднага, отколкото да ме чакат в края на деня. Веднъж, по време на официалното време за обаждания от 15:00 до 17:00, бях горе и помагах на Джеси върху есето за “Писма за литература” и го помолих да отговори. Той отиде и говори с някого около пет минути за книгите, които имаме в наличност, и как да ги поръчат. Той никога не казва, че е едно от децата в семейството, и аз се съмнявам, че хората отсреща го осъзнават. Понякога дава и кратки съвети по телефона за по-маловажни проблеми в домашното образование – знае кога проблемът е прекалено голям и трябва да извика мама или татко. Джеси вероятно познава щатския закон за домашното образование по-добре от много хора в щата и ни е чувал да говорим с хората за този вид неща с години. Това е просто естествено за него. Оценявам помощта му. Затова можах да продължа да чета черновата му без да бъда прекъсвана.

След вечерното почистване отделих време да прегледам купа книги, които Хауърд донесе от университетската библиотека на Джейкъб за предстоящия му проект за Галилео Галилей. Планирам тази година да накарам всичките деца да участват в състезателната програма на Националния ден по история с изследователски доклади и по мое предложение Джейкъб пише за конфликта между Галилео и Католическата църква. Джейкъб обича физиката и е научил доста за Галилео от видеокурса по физика, който момчетата използват заедно. Затова сметнах, че това ще бъде естествено за него. Темата се свързва донякъде и със световната история, която Джейкъб изучаваше тази година. Хауърд е взел чудесни книги за Джейкъб – едната съдържа изцяло основни материали, писмата, писани между Галилео и приятелите и противниците му за всички негови противоречиви открития.

Отделих също малко време в ранния следобед да прегледам ръководството за ученици за програмата на Националния ден по история. Мислех, че нямам ново копие от тяхната брошура, но намерих една докато търсех нещо друго и се зачетох. Винаги сме искали да участваме в това състезание, но никога досега не съм започвала да подготвям децата навреме. Джеси прави проект върху Хаити и е взел също много книги. Мисля че чете по някое време през деня едната от тях. Не съм сигурна обаче, защото днес започна да чете и известната книга на Алън Блум, The Closing of the American Mind и може би е чел нея вместо другата. Миналата нощ обаче чете на нощна лампа до 23:00 за Хаити и ми разказваше за това, когато се събуди тази сутрин. Всъщност се опитах да го убедя да не се занимава с книгата на Блум точно сега, защото му предстоят всичките тези последни срокове.

Докато легнат всички, може да мине доста време. Моите деца обикновено не бързат с измиването на зъбите и с обличането на пижамите – всеки си говори, отвлича се с нещо друго, което иска да направи, или по някакъв начин се бави с подготовката за лягане. А, добре. В един момент всички са готови. Времето за лягане обикновено означава, че Хауърд или аз четем книга на глас въпреки че сега, когато децата са по-големи, не сме толкова редовни с това както преди. Джеси често слиза долу, за да попълни дневника си в компютъра преди да си легне и се качва последен. Джейкъб понякога чете сам в леглото преди да изгаси лампата, а Моли и Хана също четат малко в леглата. Има прегръдки за лека нощ и Моли винаги казва весело: “ще се видим утре.” Най-накрая е тихо и спокойно.

Сега, когато денят е свършил, отбелязвам на ум това, което не сме направили днес. Да видим. Джеси и Джейкъб не се вместиха във времето за физика и математика – нещо, което правят заедно. Те използват учебника Mechanical Universe и видео касети по физика произведени от Калифорнийския технологичен институт и няколко различни учебника и тетрадки по математика. И двамата планират да минат изпити на университетско ниво по двата предмета тази пролет и Джейкъб всъщност е учителят на Джеси. Последните два дни учиха добре заедно и утре със сигурност ще продължим. Моли не стигна до урока си по алгебра (и не намерихме тетрадката, в която беше работила старателно цяла година – едва вчера разбрахме, че е изгубена…). Но общо взето беше продуктивен ден, с много взаимодействия и учене, и работа от всички. Имаше и малко време за нас самите. Всъщност беше хубаво да имаме един цял ден у дома – социализацията е чудесно нещо, но почивката у дома и свършването на много работа също е хубаво.

След вечеря, точно преди времето за почистване, поисках от всички плановете за деня, понеже децата са отговорни да си водят сами дневници. Би трябвало всеки ден да бъда толкова организирана – много пъти всички забравяме да запишем нещата и аз забравям да проверя. Но днес всички го изпълниха и всеки беше отговорен. Знам, разбира се, че записките в нашите дневници изобщо не приличат на реалния ни ден – не биха могли. Но това е достатъчно и така се придържаме към установената практика и съблюдаваме закона. Никога не бих могла да отделя време, за да описвам по този начин какво правим всеки ден – и дори тук усещам, че пропускам неща. Научила съм се да не очаквам да записвам всичко или да показвам всяка малка възможност за учене, която се появи. Повечето от нашите разговори и размисли си вървят без някой да мисли, че трябва да бъдат записани и отчетени официално, въпреки че всички се шегуваме доста за това колко сме обединени, когато забележим връзките между коренно различните теми. Най-вече разговаряме помежду си, четем, обсъждаме това, което сме чели и си записваме това, което е най-важно за нас, както и споделяме написаното. Ето така изглеждат нашите дни.

ДОПЪЛНЕНИЕ:

Джеси е първокурсник в университета и се приспособява. Справя се добре и му харесва. Писмото на Моли “Ан Франк” спечели националната награда и беше публикувано в една книга, наречена Dear Author заедно с другите финалисти. За наша радост, Джеси и Джейкъб преминаха всичките курсове за напреднали.