Домашно образование: Мозайка от преживявания
Съдържание
Предисловие
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Глава 21
Глава 22
Глава 23
Глава 24
Глава 25
Глава 26
Глава 27
Глава 28
Глава 29
Глава 30
Глава 31

   

Домашно образование:
Мозайка от преживявания
  Home     Нанси Ланд  

 

Гари и Нанси
Брайън на 13 г.
Кейти на 11 г.
Нийл на 7 г.
Кевин на 4 г.
Нанси пише относно сив и мразовит 4 януари в покрайнините на Филаделфия, Пенсилвания.


ДАРЪТ НА ВРЕМЕТО

Снощи всички си легнахме доста късно. След погребението на малкото дете на наше приятелско семейство отделихме време да поговорим за неговата смърт и болката и празнотата, която остана след него. Беше тежка нощ за всички ни и не можехме да заспим.

Днес сивата и мразовита януарска утрин ни посреща бързо след кратката нощ. Часовникът на Гари звъни в 7:20 и ни сепва от здравия сън, въпреки че обикновено ставаме в 7:00. Излежаваме се на топло още няколко минути, тогава Гари взема душ и се облича за работа. (Той работи в офиса си у дома – какво предимство за нас!) Докато слизам по стълбите, за да приготвя на Гари закуска, Кевин и Нийл изскачат от леглата си и тръгват след мен като носят възглавниците си и цялото семейство плюшени кучета (тази практика е от последните няколко седмици). Обикновено те сядат заедно във фотьойла в голямата кухня и си говорят около половин час преди всички други да се събудят. Това е много специално време за близките им взаимоотношения. След като започна да правя кафето на Гари, взимам няколко кифлички със сладко от боровинки от фризера и ги стоплям за закуска. Гари започва работа в 8:00 часа. Вчера бях планирала да изпека пресен хляб и да направя ягодови кифлички (ред е на Нийл да избере аромата), но понеже отделих много време да помагам на нашите съседи, сега ще си вземем кифлички от фризера. След като сипя кафето, настанявам се в същия фотьойл, взимам Кевин в скута си, а Нийл се сгушва до мен, и им чета книгите, които са измъкнали от библиотеката. Прочитаме три книжки преди да събудим Брайън и Кейти. Даваме им малко повече време да си поспят. Чета Нека полетя: Историята на едно робско семейство от Долорес Джонсън (Dolores Johnson, Now Let me Fly: the Story of a Slave Family). Говорим си за силата на семейството по време на всякаква скръб и страдания (спомняйки си за нашите съседи) и го свързваме с историята на робството. Изучавали сме Гражданската война и сме гледали видеокасета, така че те имат някаква представа за тогавашното време. След това чета Нещо от нищо от Фийба Гилмън (Phoebe Gilman, Something from Nothing), адаптирана от еврейска народна приказка. Подробностите в примерите особено грабват вниманието ни и се създават добри дискусии, тъй като във всеки пример е показано много от живота. Дядото в книгата е направил специално одеяло за своя внук и тъй като то постепенно се износва, той го превръща във все по-малки неща, и това ни дава възможност да обсъдим близостта в семейството, пестеливостта и специалните подаръци изработени у дома, които имат истинска стойност в нашия живот. За празниците всички си бяхме направили домашно изработени подаръци, така че Кевин и Нийл свързват специалното в ръчно изработените подаръци с нашия личен семеен опит. След това четем разказа Джон Хенри от Джулиъс Лестър (Julius Lester, John Henry) и докато четем си говорим за силата на характера, както и за различните видове чукове и свредели, от които нашите момчета винаги се интересуват. Всички сме изненадани от внезапната смърт на Джон Хенри накрая и отново говорим за смъртта на нашето съседче. Нийл слуша жадно, а Кевин се прави на разсеян. Но коментарите му и съсредоточеното внимание, с което разглежда подробностите в картинката, показват, че е заинтересуван.

Въпреки че този ден не започва рано както обикновено, аз решавам преди закуска, че това ще бъде деня, за който ще пиша. Това е ден без планирани уроци по музика навън, излети с учебна цел или други дейности, и можем да следваме нашия собствен естествен ритъм на деня у дома. Няма определена причина, поради която избрах този ден, освен че бях отлагала и сега беше моментът да взема твърдо решение, което често става в началото на новата година.

Преди да започнем пътешествието на нашия ден, нека първо да ви опиша обстановката. Нашият “дом” е триетажна къща (броим и сутерена), която притежаваме от двадесет години и където животът и обучението ни започват и свършват всеки ден. Живеем в покрайнините на Филаделфия, където всяка къща е различна. Има множество предградия, широко разнообразие от обществени ресурси и за около двадесет минути можем да бъдем във Филаделфия с кола или с влак. (Градът има богата история, култура, дейности и разнообразие, така че ние естествено често ходим там.) В нашия дом има препълнени библиотеки с книги във всяка стая, удобни столове и дивани, на които сядаме да четем и да разговаряме, чисти и ухаещи покривки на леглата и приятни тапети, дърводелска работилница и добре обзаведена стая за изкуства в приземния етаж, кухня, която е центърът на нашите дейности – там всички се събираме да готвим, печем, консервираме, чистим, учим, играем, мислим и най-често – да говорим. Всекидневната е основното място, където прекарваме времето си. Децата често сядат там, за да се занимават на тишина. Задният двор се простира на около десет акра земя, която е в по-голямата си част поле, със стара гора, пущинак и поток, подходящ за изследване.

Употребата на стаите ни постоянно се променя, както и самото ни домашно училище. От самото начало на обучението у дома, когато децата се отпуснаха и започнаха да работят спокойно заедно, бързо откриха, че всички предпочитат да работят във всекидневната или на кухненската маса. За да се концентрират, те могат да се уединят в някой тих ъгъл на къщата. Във всекидневната има голяма обикновена ниска маса с моливи, хартия, списания и дневниците на децата. А масата за “проекти” (стара дървена фермерска маса с пейки) обикновено е затрупана на единия край с проекти, съчинения, книги или пъзели. Децата сядат там, когато имат упражнения за ГеоСафари, проекти, когато минават материала заедно с мен или съставяме нашия бюлетин за домашното училище.

Във всекидневната са и пианото, цигулката, челото и ударните инструменти, заедно с единия от трите свързани с интернет компютри, телевизора и видеото, CD-плеър и стерео уредба, копирната машина и кошници на пода, които побират стотина библиотечни книги. По рафтовете на библиотеките са подредени хиляди книги, игри, ръководства по математика и дори неща, за които сме забравили. Опитах се да ги организирам и ги подредих по категории: математика, наука, американска и световна история, география, природа, религия, природни ресурси, американски индианци, езикова култура, справочници, антологии, домашно образование, чужди езици, чуждестранна литература, хумор, съвременна литература, научна литература, поезия, класика, драма, изкуство, музика, биографии, списания (National Geographic, Cobblestone, Odyssey, Stone Soup, Faces, Calliope и др.), трудове публикувани от нашите деца и други деца, пъзели и игри. Фю! Никога не ни стигат рафтовете!

В останалата част от къщата навсякъде имаме групи от колекции: вкаменелости от всеки вид, който можете да си представите, вкаменено дърво, миди, скали, пера, морско стъкло, гумени ластичета (наистина), ножове-химикали, стъклени животни, топлийки, копчета, природни “съкровища,” ключодържатели и т.н. (Всъщност, до сега не бях осъзнала какви колекционери сме били!) С наслада работим вън до потока, в градината или във вътрешния двор, когато е топло – освен ако не нахлуят рояци пчели.

Никога нямаме достатъчно моливи, възглавниците винаги падат от дивана и от столовете, купчините се превръщат бързо в камари и винаги има изгубена обувка под някоя мебел. Успяваме да работим заедно и в същото време някак си отделно във всекидневната и в кухнята. Никой не използва чин и не работи на едно и също място всеки ден. Всяко дете си има кошница с дръжки (като тези в супермаркета), в които държи своите работи, папки и книги (макар че едно от децата ми наскоро откри нова “сила,” която изхвърля всичко това извън кошницата в радиус от около един метър и го пръсва по дивани и столове).

Нашият дом изглежда уютен, топъл и има вид на, е . . . разхвърлян. След като почистим кухнята вечер, набързо подреждаме останалата част от къщата – понякога. Иска ми се да кажа винаги, но просто не е истина. Винаги съм готова да се извиня, че не всичко “е в ред,” но осъзнавам, че когато шест души са заети с работа в къщи по цял ден и вършат различни неща, не е лесно да се поддържа чисто.

Нашите деца винаги с радост са си споделяли спалните. Намираме че и без това повечето от нашите “спални” са многофункционални стаи като само леглото е мястото за спане. Една от спалните служи за офис и за работа, свързана с шиене или с компютър. В другата е електронното пиано, свързано с един от компютрите и невероятното Лего чекмедже – четвъртито, с размери около метър на метър и пълно с всякакви Лего части! В другата спалня се намират костюмите, играчката ферма и тракторите, строителните кубчета и кутията за коли и камиони. В коя стая ще намерите човека зависи от това какво прави той в момента. Мястото за дървообработване, рисуване, изработване на различни неща, занимания с електроника, химия и други цапаници, които децата с радост правят, е нашият добре осветен, полу-завършен сутерен. И така, това е домът, в който започваме дните си всяка сутрин, целуваме децата си за лека нощ, четем, говорим, учим и прекарваме времето заедно.

Сега да се върнем на нашата сутрин. След като прочитаме разказите, вече е 8:30 часа и аз нежно събуждам Кейти докато Кевин събужда Брайън като се покатерва на леглото му и го язди като кон! Опитваме се да започнем заниманията си в 9:00, защото винаги има много неща, които искаме да направим, и като че ли никога няма достатъчно време да свършим всичко за един ден. Кейти взима душ, облича се и си връзва косата на френска плитка. Брайън чете вестника и когато стига до комиксите, възкликва радостно, че комиксът Калвин и Хобс се връща след едногодишна пауза. (Брайън е голям шегаджия и обича всички видове комедии, комикси, сатира и пародия.) Кейти не е много гладна. Всъщност често има дни, когато някой не иска да закусва. Трите момчета и аз сядаме с кифличките с боровинково сладко, преглеждаме седмичната програма и разговаряме за основните планове за деня. Те обикновено не пропускат това, което имат наум. Аз добавям няколко мои предложения. Четем на глас и части от вестника, които привличат вниманието ни.

В този необикновено ранен час звънецът на вратата звъни и ние поздравяваме нашия пощальон, който ни носи пакет. Когато го отваряме, сме възхитени не от пакета, а от парченцата стиропор. Неотдавна бяхме на гости у приятели и открихме, че можем просто да лизнем и да залепим тези парченца и така да направим чудесна “скулптура.” Можете да си представите радостта ни, че можем да правим скулптури по време на закуска. Като изключим бялата мръсотия, разпръсната по целия под на кухнята, накрая сме направили котка, кутия, кошница, стълба, дървена колиба, ДНК верига, и много други странни създания, много от които сега са на перваза на прозореца.

Следват почистване след закуската и сутрешните домакински задължения. Тази година стана очевидно, че децата бързо се увличат в своите дейности преди или дори по време на закуската. Те вземат душ и се обличат, избират си книга или предмет . . . и докато се усетите, е дошло време за обяд! Дотогава чиниите от закуска стоят в мивката (не мога да кажа, че това ме притеснява). Тъй като децата имат задължения в кухнята по времето за хранене, домакинската работа по времето за закуска явно е отпаднала. Когато идва време за обедните задължения, децата настояват да бъде свършена най-напред работата от закуска, и тогава да започнат с обедните задължения! При целия този дебат аз предлагам съвършено разрешение. Сега аз мия чиниите, пода и бърша масата. Това не е ли чудесно разрешение? Дори не споря със себе си! Днес е особено важно да хвана метлата, за да събера бързо тези парченца стиропор преди да са се разпръснали из цялата къща като в някой научно-фантастичен филм. Кейти и Нийл хранят двете котки. Брайън е отговорен за смяната на котешката постеля. Докато Нийл отива да изхвърли боклука и консервните кутии, аз казвам на Кевин да се качи горе, за да се “докара” (негов израз, който идва от “вземам душ”), но той иска да почака, докато Нийл също е готов. Кевин намира решение като помага на Нийл в работата му. Тогава двамата отиват заедно да се облекат. Никога не знам какво облекло да очаквам от Кевин. Понякога той слиза долу облечен като пожарникар, полицай, капитан Пикард от Стар Трек – Следващо поколение, Тими от Ласи или най-често като амиш момче – тоест ако не е самият себе си! Какъвто е интересът на Кевин сутринта, такъв се показва той с облеклото си. Днес той е амиш, с черни панталони, зелена риза, тиранти и сламена шапка, защото често посещаваме фермата на наши амиш приятели. Така, сега работата е свършена и децата са облечени. Ами аз? Е, не . . . още не. (Това ми напомня . . . хората често задават трудни въпроси като например дали нашите деца могат да ходят на училище по пижами, трябва ли да носят обувки, могат ли да отидат до тоалетната когато си поискат или да ядат, ако са гладни – и къде пишат “домашните си работи”? Но никога не питат дали учителят някога е с нощница!!!)

Преди два дни Брайън и Кейти бяха поканени да се присъединят към National Geographic Geography Bee (състезание по география, организирано от Нешънъл Джиографик) с други обучаващи се у дома деца в нашата област, които се събират за състезания, изложения или посещения с учебна цел. Те решиха да участват – Брайън с голямо желание, а Кейти не толкова, защото на поканата пишеше, че имат само четири дни, за да се приготвят. Решихме да сменим плана за тази седмица и да отделим повече време за географията и текущите събития, като оставим някои от обичайните изучавания да почакат до следващата седмица. Тъй като всеки ден гледат CNN Newsroom, зная, че са в час със световните събития. Зная и че днес компютърът и ГеоСафари във всекидневната ще бъдат използвани постоянно, и докато чистя пода се питам кой ще започне пръв. Кейти се захваща с ГеоСафари и разглежда страните в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, Слънчевата система, забележителности, известни паметници и други факти от света. Двамата с Брайън вече са научили наизуст петдесетте щата и столиците и това им дава допълнителна мотивация да се заемат с останалите страни в света, столици, обичаи и ресурси. Всичко това за четири дни? Е, те са на път цял живот да се стремят да опознават света.

Докато Кейти учи география, Брайън сяда пред компютъра, за да обработи разказа си от удобната позиция на нашия котарак, Майкълс. Тази идея ни дойде наум, когато преди два дни като семейство размишлявахме и се шегувахме. Не бяхме у дома за няколко дни и една от съседките със своята четиригодишна дъщеря идваха два пъти на ден да хранят котките. Когато се върнахме, ни разказаха за някои от котешките лудории и колко забавно им е било да се грижат за тях. Питахме се какво ли биха ни разказали котките за преживяванията си, докато ни нямаше. Решихме Брайън да пише за “Майкълс,” Кейти за “Маги,” а ние да чуем техните истории! До сега “Маги” пишеше странен “дневник,” като описваше страшна буря, приготвяне на храната, разговори между две котки, посещение на две приятелки животни, и едно кучешко парти, което включва рецепти и украса. Ето цитат от разказа на Маги:

“Очите ми различиха тъмен, сив облак, ушите ми доловиха силен гръм и гръбнакът ми се скова от студ, когато чух шум като силно тропане по покрива. Аз легнах, като се опитах да не обръщам внимание на този ужасен шум. Но тогава Майкълс дойде при мен и ме утеши с няколко нежни мяукания и аз заспах до него на топло, а тропането сякаш ми пееше. Събудих се около два часа по-късно и все още се чуваха тези ужасни шумове, от които толкова много се страхувах. За да се успокоя, отидох до кутията с храната, взех си няколко зърна и си лизнах от ледената вода. Тогава си поиграх с една жълта мишка, която има топка в нея и издава закчлив дрънкащ звук. Разбира се, този шум събуди Майкълс и той ме сгълча като ми удари една лапа.”

“Майкълс” излага философските си размишления и въпросите си за вселената. Той практикува “отпускащи” упражнения, докато неговите “малки” са във ваканция! Цитат от Майкълс:

“Нахраних се до насита и отидох до малкия червен стол, на който седя с удоволствие и гледам през прозореца. Както вървях, спрях до котешката постеля и видях, че Маги е отишла първа. Не бях в настроение да споря и се върнах до червения стол. Подскочих и застанах на прозореца. Студеният вятър гъделичкаше носа ми, но все пак се чувствах добре. Аз се загледах в небето и се втренчих в луната с благоговение, както баща ми правеше и бащата на баща ми преди него. Странно е, че нещо, което изглежда толкова топло като луната не е нищо друго освен студ. Обърнах очите си към друга светеща точка в небето и се запитах какво е това и от къде е дошло. В същото време се чудех защо съм тук и какво е бъдещето ни? Питах се дали ще е в небето като ивица от движеща се светлинка.”

През целия ден Брайън и Кейти продължават да работят върху тези истории. Чудя се как толкова лесно предлагат творчески и надарени с въображение картини! Те с удоволствие използват програма за обработка на думите, която им дава възможност да бъдат гъвкави и експедитивни и подобряват писането си с винаги верния правописен речник!

Междувременно Нийл и Кевин са в кухнята и провеждат големи научни експерименти с парченцата стиропор. Кевин ги реже на малки частички – опитва се да види дали може да ги доведе до молекулярно ниво! (Подът в кухнята сякаш е покрит със сняг.) Нийл слага своите парченца в малки чаши със студена или гореща вода, за да сравни колко време е необходимо, за да станат на бяла каша след като невероятно са се сбръчкали и свили. Нийл иска да излее своята лепкава каша отвън във вътрешния двор, за да види какво ще се случи и аз му обещавам да изчистя след като го оставя да направи своите експерименти – какво може да се случи, когато лепкава каша се втвърди във вътрешния двор, при студено време. Той решава да ги остави навън в чашата. Сега може да предполага и какъв вид твърда четка и усилено търкане ще са необходими. Защо отдавам внимание на почистването, вместо да оставя да премине свободно проучването? Защото ни трябваха много дни, за да изчистим разлятото лепило, да засеем отново тревата на поляната, да поправим оградата и други забавни задачи. Това е едно от нашите колебания между противоречиви чувства и никога не сме сигурни до къде да оставим да продължат проектите, които цапат. Така че аз давам да се разбере, че ще е необходимо почистване, когато децата ни провеждат своите изследвания и им предавам тази отговорност. В повечето случаи. Не толкова, колкото ми се иска. Е, понякога.

Сега, след като най-накрая съм взела душ и съм се облякла, всички са погълнати от задачите си. Довела съм вземането на душ и обличането до 15 минути максимум.

Когато се връщам в кухнята намирам Кевин да рисува картина на “едно амиш момче с коса” върху малка черна дъска, Нийл продължава да попарва парченца стиропор – но сега в мивката, Кейти завършва още една-две карти от Гео Сафари, а Брайън продължава да пише своите котешки философии. Казвам на Кейти да дойде и да седне на кухненската маса след като свърши (да, сега масата е чиста за много кратко време) и преглеждаме заедно работата ѝ. Вчера тя не попълни своя учебен дневник, така че я накарах да го направи сега, защото това е ежедневна отговорност на нашите деца. Обсъждаме кои неща трябва да свърши и какво иска да направи днес. И за четирите деца оставяме те сами да решат кога. Разглеждаме нейните идеи за това как ще избере да направи анализ на книгите, които е прочела. (Очаквам от децата в училищна възраст всяка година да напишат анализи на десет или дванадесет книги или филми като изберат да откликнат на това, което са прочели като пишат есета, поеми, сатири, алтернативни завършеци, като представят рисунки или други творчески работи, или каквото отговаря на тяхното въображение. Този избор им дава много повече възможности за изразяване, отколкото стандартния формат на доклад за книга.) Кейти иска да напише сравнение между два романа за Гражданската война, които прочете, със заглавия Погледни към къщи, Ханали и Винаги се надявай, Ханали, и двата от Патриша Бийти (Patricia Beatty, Look Homeward, Hannalee and Be Ever Hopeful, Hannalee). Те допълват нашите уроци за епохата на Гражданската война.

Двамата с Гари представяме на нашите деца историята като широка рамка от преплетени истории и събития, включващи хора, мотиви, чувства и често конфликти, които свързват хората с техните земи и трудности. Кейти харесва да допълня историята с исторически измислици. Тя опитва нов писмен формат, подобен на “готварска рецепта,” където дава съставките и инструкциите, необходими, за да стане амиш момиче, като синтезира това, което е прочела може би в две дузини или повече книги за историята, обичаите и вярата на амишите. Тя е отличен писател и талантлива поетеса. Бързо и лесно оформя темата и посоката на писмените си работи. Не беше винаги така. И двамата с Брайън се затрудняваха с писмените упражнения или при писането на дневник, когато бяха в училище и когато започнахме домашното образование преди три години. Сега пишат дълъг и подробен бюлетин за домашното образование на всеки няколко месеца, или “от дъжд на вятър,” както обичаме да казваме, където имат възможността да публикуват своя писмена работа за семейството, приятелите и други приятели, които учат в училище или у дома. И двамата с Брайън публикуваха свои съчинения в национални списания и книги. Откриха, че писането е реална форма на изразяване на техните лични идеи, хумор, интереси, отношения и чувства, а не “задание,” което трябва да бъде “предадено за преглед.”

След това двете с Кейти вземаме урок от Практически уравнения на д-р Хенри Боренсън (Dr. Henry Borenson, Hands On Equations), нагледно ръководство за решаване на алгебрични линейни уравнения. Тя го харесва и очаква с нетърпение всяка нова стъпка като добива увереност и вещина. Тя се опита да напише няколко алгебрични словесни задачи, но срещна трудност в прилагането на “отрицателните” числа в реалния живот. Слушам я как се опитва да развие алгебрична задача, като включва отрицателни числа: “Нашето семейство има няколко платнени чанти, които използваме, за да пренасяме книги от библиотеката. Винаги слагаме еднакъв брой книги във всяка чанта. Но миналата седмица, когато отидохме в библиотеката, нещата се объркаха. Установихме, че сме забравили толкова книги в къщи, колкото сме взели, за да върнем в библиотеката! Аз носех една чанта за библиотеката, Брайън носеше една, Кевин носеше една, но разбрахме, че всичките книги липсват, защото бяха изпаднали у дома и Нийл носеше пет книги в ръцете си. Когато библиотекарката провери, каза, че имаме още две чанти книги останали в къщи. Колко книги имаме във всяка чанта и колко книги ще трябва да върнем в библиотеката?” Тя не е сигурна дали проблемът е разрешим все пак, така че работим върху това и определяме трудните места. След това обсъждаме банкови сметки и липсващи предмети и обмисляме по какви други начини отрицателните числа могат да имат реално приложение в живота, като Кейти се заема да опита по-добър подход. От самото начало обръщаме най-голямо внимание на логическите задачи. Децата не само ги решават, но и ги съставят. Изисква се много търпение, за да се оформи добра задача, която не само има смисъл, но е и интересна. Опитите ѝ в тази област я накараха да кореспондира пряко с д-р Боренсън и неотдавна той я покани на обяд, за да дискутират трудностите при писането на алгебрични словесни задачи. Този вид взаимодействия в реалния живот е едно от предимствата на домашното образование.

Докато работим върху това, Нийл се присъединява към нас на кухненската маса и работи сам върху Miquon Math Orange Book като решава задачи със събиране и умножение. (Той обича математиката и смята, че е забавна и лесна!) Когато приключва, работи самостоятелно върху някои игри свързани с писане, някои идеи за нулата, и чете приказка на Кевин от една от първите книги, която е чел, наречена Първи стъпки. Това е читанка за начинаещи, която той обича, издадена от Pathway. Като го наблюдавам как работи, си мисля колко е лесно за по-малките да усвоят обичайната практика на учене, когато виждат как по-големите работят с течение на времето. Това е естествено и те очакват с нетърпение и гордост лесните опити, моделите и тетрадките.

Кевин си играе с два малки трактора на кухненската маса, където работим, но трябва да му се каже няколко пъти да пази тишина, тъй като очевидно той има голям проблем с потискането на шума, а е трудно да се работи с положителни и отрицателни хиксове, числа, нули и игри за писане Boogle, когато бръмчат трактори и трополят по масата. Тъй като шумът не намалява, ние подменяме тракторите с Лего и така става по-тихо. Кейти и Нийл свършват по едно и също време.

Гари има почивка и идва да ни види за няколко минути. Той има възможност често през деня поне да надникне и да види какво правим. Винаги е на повикване за безкрайните ни компютърни проблеми – той е нашият домашен компютърен консултант. Понякога има време да направи някой проект, да помогне за решаването на трудни въпроси или просто да отдели малко време на някое от децата. Въпреки че аз съм тази, която прекарвам по-голямата част от деня с децата, Гари изцяло подкрепя нашето домашно училище със своя принос, ръководство, продоволствие, екскурзии с учебна цел, помощ с компютъра, финансовата подкрепа на семейството ни и постоянната му любов към всички нас. Всички ние напълно оценяваме неговия дар на преданост, проницателност и целесъобразност. Той ни ръководи да не изпускаме следата, изслушва разочарованията ни, помага ни да намерим разрешение, и винаги дава най-прекрасните средства и начини. Неговото присъствие в къщи ни дава възможност за голяма свобода да правим краткотрайни посещения, да не споменавам за радостта от неговото присъствие. За нас двамата беше важно още преди да започнем нашето семейство Гари да избере да работи в къщи, така че да бъде неразделна част от нашия семеен живот, да бъде баща, който е модел за децата си и е на тяхно разположение.

След като Гари се връща в офиса си, аз извиквам Брайън на кухненската маса при нас с Кейти, за да се упражняваме да решаваме словесни задачи от Математически олимпиади (определени са за трети и четвърти клас и наистина са доста сложни) заедно и след това разговаряме за нашите индивидуални стратегии. Решаването на словесни задачи беше много трудно, когато започнахме домашното училище и беше нещо, с което не бяха имали опит в училище. Запознаването на децата с много стратегии за решаването на задачи от всеки тип беше и все още заема важно място в учебния ни план. Сега децата намират необичайните задачи за забавни и могат лесно да намерят находчиви стратегии, за да ги решат. Аз работя заедно с тях и всички обсъждаме стратегията, която сме избрали за всяка задача. Освен това използват книгите Figure It Out – Thinking Like a Math Problem Solver. Брайън и Кейти работят по книга 6, а Нийл – по книга 2. Стратегиите за решаване на задачи са чудесно средство за мислене, което наистина разширява ума! Наскоро оформихме малък MathCounts отбор с още няколко деца, които учат у дома. Срещаме се веднъж или два пъти в месеца, решаваме групово задачи и така се подготвяме евентуално за насрочено индивидуално и групово състезание по математика. Състезанието MathCounts през февруари е за седми и осми клас, но децата се забавляваха с упражненията толкова много, че са решили да се срещат през цялата година, въпреки че няма да участват в състезанието до следващата година.

Докато тримата сме все още на масата, отделяме малко време на Какво трябва да знае вашият петокласник от Е. Д. Хирш (E.D. Hirsch, What Your 5th Grader Needs to Know). Разглеждаме икономическите и религиозните мотиви през епохата на европейските открития през 15 век. Вървим по следите на испанските, португалските и холандските откриватели, докато влезем в епохата на търговията с роби. И двамата задават множество чудесни въпроси, които разглеждаме, обсъждаме и свързваме с други теми. Спираме тук, защото знаем, че през следващите седмици ще се насочим към уроци за Американския Юг, Гражданската война, робството и Реконструкцията. След това преглеждаме книгите от библиотеката, които сме подбрали върху тези теми, и те избират книги за четене през тази седмица.

Още като започнахме домашното образование двамата с Гари решихме да използваме като източник серията Културна грамотност на Е. Д. Хирш (E.D. Hirsch, Cultural Literacy), тъй като предлага учебен план, включващ същината на познанието. Открихме, че тези серии са от такова чудесно качество, че след като започнахме с първата книга с по-големите ни деца, продължихме и нататък. Идеите са добре синтезирани и стигат до съществените елементи на това, което лежи в основата на всяко събитие в историята, изкуството, науката или литературата. Използваме книгата като начало за по-нататъшните изучавания и смятам, че започването с първата книга е полезно за почти всяка възраст, тъй като информацията се движи спираловидно и оживява все повече, докато стане като стар приятел. Брайън и Кейти се състезават в четенето на серията от десет тома История на САЩ Джой Хаким. В тези книги се обсъжда историческата основа на Съединените Щати чрез биографични случки, първоначални източници, изкуство и културни събития с очарователния стил на авторката, който ги кара да продължават да четат сериите. Със сериите на Хирш, книгите на Хаким и нашите лични исторически източници, ние разкриваме пред децата си много гледни точки за историческите събития. Провеждаме увлекателни разговори и правим връзка с литературата, изкуството, философията, настоящите събития и опитностите от личния ни живот.

Сега е почти 11:30 часа и няма много време до обяда. Събираме се да сдъвчем няколко геврека и да пием портокалов сок и решаваме да упражняваме френски преди обяд, вместо след обяд, както обикновено правим. Тъкмо се захванахме отново да работим по френски след две години прекъсване и използваме Learnables – аудио касети и книжки с картинки. Възобновихме уроците си по френски този път по молба на децата, след като присъствахме на “френска вечеря,” където имаше френски ястия и разговорът беше само на френски. След като разбраха, че могат да помолят единствено за хляб и сирене, те видяха гастрономическото предимство да научат реално един език!! Слушаме касетите заедно, спираме касетофона, за да произнесем смешни изречения като: “кучето се блъсна в банана” или “докторът си облича ризата върху ябълката” и много се забавлявам като слушам децата си да казват сладко: “Bonjour, Maman” или “Merci, Maman” през целия ден. Кевин, който седи в скута ми, става след малко от масата и разглежда няколко книги, взети от библиотеката. След това изважда кубчета домино, за да построи дълъг извит път през кухнята. Нийл отива да играе с играчките, представляващи обор и животни от фермата в стаята, която споделя с Кевин на горния етаж. Кевин се присъединява към Нийл, като извиква: “Au revoir, Maman” (Довиждане, мамо.) Осъзнавам, че и той попива уроците! Двете момчета слизат долу след двадесет минути и излизат навън, за да копаят по-дълбоко в дълбоката почти до кръста дупка в техния “строителен обект,” въпреки че земята е практически замръзнала. (Те са построили кран и там имат “бизнес” за правене на тор.) Изненадана съм колко са мотивирани Кейти и Брайън да учат френски език, тъй като преди две години беше като вадене на зъб, когато идеята беше моя. Тогава изоставихме френския като се разбрахме че ще започнат да го учат, когато видят нуждата от това или когато искат да започнат. Сега е много забавно и това доказва, че понякога най-добрата стратегия е намирането на правилното време и изчакване идеята да бъде тяхна.

Докато Кевин и Нийл се радват на своя строителен обект, ние продължаваме с урока по френски, като прекарваме повече време, отколкото сме планирали. Вече е 12:30 часа. Брайън и Кейти приготвят салата с риба тон, аз обелвам малко моркови, Брайън търси салса (която той слага върху почти всичко), Нийл изважда сока, Кевин струпва купичките и всички изваждаме хартиените чинии. Миенето на чиниите три пъти на ден не ни е приоритет. За обяд използваме хартиени чинии за да спестим време, което сме посветили на учене. Така си спестяваме част от тежката домакинска работа свързана с миене на чинии, пране и оправяне на безпорядъка, който създаваме всеки ден. Предпочитаме по-малко работа през това време.

Гари се присъединява към нас за обяд. През цялата сутрин той идваше да ни види през кратките си почивки и сега се запознава с последните събития, които всеки бърза да разкаже. Разказваме си глупави шеги, дискутираме документалния филм за американските индианци, който гледахме тази седмица – Как Западът беше изгубен – разглеждаме рисунките на Кевин и това, което е направил на компютъра тази сутрин, и се питаме какво още двамата с Нийл ще решат да правят с онези парченца стиропор. Обикновено гледаме и обсъждаме CNN Newsroom на обяд, но не и днес, освен ако намерим време малко по-късно. Докато се храним, Кейти ми напомня, че бяхме планирали да четем Ромео и Жулиета и ме пита кога ще го направим. Вече прочетохме Юлий Цезар, Крал Лир и Хамлет и смятаме че бихме харесали нещо по-леко от Шекспир. Мисля, че зная къде е книгата, така че скачам докато възможността е налице и започвам да чета. Истински сме погълнати от историята и от красотата на езика и провеждаме няколко живи дискусии за юношите, ухажването, съдбата и как комедията може да се обърне в трагедия. Нийл сякаш разбира и се забавлява с пиесата. Кевин заспа на фотьойла в кухнята и аз го покривам с одеало. Решаваме, че всички искаме да гледаме Ромео и Жулиета на видео и планираме по-късно да отида до библиотеката с Нийл и Кевин, за да я взема за нашата вечерна дейност. През повечето вечери децата се упражняват на своите инструменти, четат, гледат образователна видео касета, играят игри, разговарят или просто са с нас. Тази вечер ще бъде Шекспир!

След като свършваме с обяда и прочитаме пиесата, Брайън почиства масата и прибира храната, Кейти нарежда чиниите в съдомиялната, Нийл измита пода, а Кевин прибира играчките след като се събуди. Проверява се дали котките имат храна и вода. Аз оправям дневната и организирам материалите на Нийл за работата му следобед.

Няколко следобеда, всяка седмица, двамата с Брайън отделяме по двадесет минути за бързо ходене и съчетаваме упражнението с разговор, но мога да кажа, че в днешния зает ден този следобед няма да бъде един от тях. След по-кратката от обичайно игра навън децата се връщат към своите дейности. Кейти решава да прибави още нещо към своето писмо от три печатни страници до приятелката си (Кейти и Брайън пишат на компютър без усилия, а Нийл сега се учи). След това тя работи върху своята котешка история “Маги.” Това ѝ отнема доста време, тъй като днес тя е истински погълната от писането. Може би ще реши да ми я покаже след като я провери и редактира или може би ще почака за друг ден.

Сега Брайън отива при компютъра с Гари, за да потърсят софтуер по география. Гари постоянно ги обучава как да използват компютъра за търсене на информация. От Интернет и други онлайн служби те намират пет различни програми, които се занимават с география, текущите събития по света и с радост откриват дори програма по физика, от която Брайън е крайно заинтересован. (Физиката е един от неговите любими предмети.) Работата с компютъра отнема по-голямата част от следобеда на Брайън и той още не е имал възможност да си свърши урока от Saxon Algebra 1, който той харесва, или да вземе урок от Balanced Science 1, учебник за гимназите във Великобритания, който особено много харесва. Той си поставя свое темпо за тези предмети и работи предимно сам върху тях (това е негов избор), като търси помощ само когато се нуждае. Аз му помагам с разсъжденията по математика, ако е необходимо. Гари обикновено му помага по история или наука, когато той търси основна теория или синтез.

Кейти продължава да пише, затова и не е имала време да си подготви урока от Saxon 76 или да чете и да си вземе бележки от книгата Названия в природата: Сезонно ръководство за естественика любител от Мери Блоксма (Mary Blocksma, Naming Nature: A Seasonal Guide for the Amateur Naturalist), или да упражнява уменията си за схематично изложение като използва книгата Тайни на наблюдателя на дивата природа от Джим Арноски (Jim Arnoski, Secrets of a Wildlife Watcher). Тези задачи съчетават силния ѝ интерес към природата и уменията ѝ да води записки. (Винаги съм намирала, че схематичното изложение е ценен инструмент за воденето на записки, организирането и мисленето и това е нещо, за което ще внимавам всичките ни деца да се научат да използват автоматично, когато пишат дълги писмени работи.)

Сега е около три часа следобед и идва времето за Кевин и Нийл. Нийл пише изречение за “хляб, мляко, яйца и плодове” и на игра се опитваме да му вземем хранителните продукти от страничката и да ги изядем! Тогава на двамата с Кевин им хрумва идеята да вземат няколко списания, да потърсят и да изрежат картинки на тези храни и след това да ги залепят на цветни листове. Помагат си взаимно и се радват на резултатите. Нийл решава, че точно сега не му се чете глава от книжката на Pathway Дните минават (Days Go By), но иска да прочете цялата Дик и Джейн (Dick and Jane), която много го забавлява. Тази книжка е много по-лесна, но на него му прави удоволствие и става по-уверен, когато чете на Кевин. И така, всички сядаме накуп отново на дивана и се кикотим на всички смешни ситуации, в които децата от разказа попадат. Таткото помага на Дик, Джейн и Сали да си направят дървени лодки, които те боядисват (въпреки че червената лодка пада в кутията с жълта боя!). Нийл решава, че и той ще си направи дървена лодка. (Той е много умел в дърводелството и си има свой трион и електрическа бормашина заедно с кутия с инструменти. Кевин наблюдава всяко движение на Нийл и се учи на дърводелство като го гледа.) След четенето Нийл решава задачи в своята Figure It Out 2 и в Математика от деца! от Сюзан Ричман (Susan Richman, Math By Kids!). Няколко от неговите (и на връстниците му) задачи бяха публикувани в Математика от деца! Той с удоволствие решава задачите на други деца, които познава. Обичам да го наблюдавам как намира решенията по своя уникален начин.

Нийл обича географските карти и се заема да покаже на Кевин седемте континента като се старае да научи имената на моретата и океаните. Докато се радва на картата, разговаряме за испанските откриватели, които тръгват от Южна Америка на север до река Мисисипи, за да търсят злато. Като не намират, решават, че земята не става за нищо и си тръгват. (Той казва, че това му напомня за книгата Нещо от нищо, която четохме тази сутрин и разсъждава върху двата различни израза: не става за нищо и нещо от нищо.) Английските откриватели са дошли по-късно. Говорим за Вирджиния Деър, първото английско бебе, родено в Америка, и размишляваме какво би могло да се е случило в нейното село, за да изчезнат всички. Нийл си представя какво би видял и направил, ако беше първият заселник роден във Вирджиния и е живял достатъчно дълго, за да разказва за това. Четем също Зайчето Питър и Кевин иска да я слуша втори път. През повечето дни Нийл завършва своята работа за първи клас за около час и половина и така може да си планира сам остатъка от деня.

Тъй като сега е 16:00, решавам да отидем с Нийл и Кевин до библиотеката, за да вземем Ромео и Жулиета на видео касета, докато Брайън и Кейти са още заети. (Другото предимство на това, че Гари работи в къщи, е възможността, която имам да излизам и да вземам едно или две деца с мен, а другите да оставям в къщи, и т.н.) Докато ни няма, Брайън продължава да работи по география и по-късно се упражнява да свири на саксофон, кларнет, учи музикална теория и композиция. Брайън има много сериозно отношение към джаза (и към музиката въобще) и го изучава от осемгодишен. Всяка събота следобед Гари го води във Филаделфия да репетира с неговата джаз група и на урок по музика. Той има и друг учител по музика и с него има още по два часа всяка седмица урок по композиране, ритъм, импровизация и саксофон. За Брайън музиката е основна област за занимание и тя печели наградата за най-много разходи в домашното ни училище! Съществуват много съответствия между джаза и домашното училище – и двете изискват овладяване на основите преди да се насладим на лекотата и дълбочината на импровизацията и изобретателността.

По същото време Кейти отделя около половин час да се упражнява по пиано от Suzuki 2. Тя вървеше добре с уроците си по цигулка, но през последния месец започна да се упражнява на пиано. Работи с чудесно темпо, тъй като уроците по музика от няколко години я подготвиха добре за нов инструмент, който съчетава всичките ѝ интереси по музика.

Когато свършва с упражненията, тя сяда отново на компютъра и работи върху поема, която беше започнала миналия месец. Удовлетворена е от поправките и ми връчва поемата си да я прочета, когато се върна у дома:

ИЗБЕЛЯЛО ЖЪЛТО

Бавно минават летните дни
Едва се движат в майчината дървена люлка
Моята избеляла жълта рокля залепва по тялото
Като мухи, уловени в кленов сироп
Прекалено топло е, за да се концентрирам
Прекалено топло е, за да се движа
Останала без сили от влагата
Гледам втренчено отвъд къдравите завеси на топлината
И мечтая . . . .

Брайън и Кейти работят заедно по география на компютъра с Гари, тъй като той има малко свободно време този следобед. След това той отделя часове, за да намери и оправи един проблем в компютърната система. Трудно е за вярване колко много време е необходимо, за да се поддържат трите ни компютъра, тъй като се използват от шест души от ранна сутрин до късна вечер. След това Гари се заема с някои документи от офиса си.

Брайън има малко време, за да се свърже в Интернет и да потърси нещо за кучетата. Той постоянно се интересува от кучета, обича ги и изследва различни породи, здравни въпроси, животновъди, психология на животните и ветеринарна наука. Запълнил е дебела 7 сантиметра папка с информация, която е събрал и организирал от бюлетини в Интернет, имейли, сайтове, и научни области. Получил е множество чудесни отговори на своите въпроси и е спечелил уважението на няколко животновъди. Тетрадката му за проучвания е пример за сбор от уменията, които е добил през тези няколко години от компютърното комуникиране, записките, уменията за проучване, писането, любознателността, задълбочеността и сведенията от медиите. Той е прочел дузини книги, синтезирал е много информация и е кореспондирал с хора от цялата страна. Надявам се това да бъде годината, в която той най-накрая ще има куче.

Докато тримата сме в библиотеката, Нийл прочита една глава от Days Go By (защото му харесва да чете на масата в библиотеката), избираме още няколко книги, и тогава установяваме, че е почти 18:00! Бързаме към къщи и по пътя купуваме прясно изпечен хляб за спагетите, сос за спагети и салата, която бързо ще приготвя, когато се приберем у дома. През повечето дни децата обичат да приготвят вечерята, но зная колко заети бяха днес и стана вече много късно. Кейти е особено добра в печенето и е разочарована, че няма достатъчно време, за да направи пай за десерт, както беше планирала. Доста често се случва да стане късно, за да се направи нещо, което сме се надявали да направим. Днес е един от тези много заети и продуктивни дни . . . хубаво усещане.

Брайън и Кейти все още работят, когато вече сме у дома, така че аз правя салатата и приготвям вечерята. (Нашите деца винаги могат да си напълнят купа с корнфлейкс и кисело мляко на вечеря, ако сервирам храна, която те не харесват, но това не се случва често.) Нийл и Кевин слагат масата, прибират играчките (ботушите и якетата) от пода – след много разсейване и напомняне от моя страна – и изваждат чашите за вода. Татко е поканен на масата и всички сядаме в 18:30, за да се хванем за ръце и да благодарим за даровете в живота ни. Докато вечерята, за подготвянето на която са необходими тридесет минути, изчезва за петнадесет минути, обсъждаме останалата част от дейности за деня, смеем се, споделяме си вълненията и бързаме да приключим, за да можем да гледаме видеото от библиотеката. Кейти почиства масата, печката и плота и прибира храната. Брайън слага чиниите в съдомиялната, измива и подсушава тенджерите и пластмасовите кутии и измива мивката. Аз хуквам нагоре по стълбите на “тихия” компютър за да работя по тази книга за кратко, но след малко идва Кейти, за да ми каже, че Кевин и Нийл лежат на пода в кухнята, смеят се и си играят и тя не може да изчисти с прахосмукачката. Те не са си прибрали всичките играчки и само си играят! Аз ги викам горе и им казвам да бъдат така добри да си приберат нещата от пода или сами ще го почистят с прахосмукачката. (Всъщност докато пиша това разбирам, че вече не трябва да повишавам глас! Няколко добре подбрани напомняния и сериозен поглед често са достатъчни за коригиране. Двамата с Гари работихме упорито, за да научим децата да уважават и слушат своите родители.) Всичко е наред отново и докато продължавам с моята работа, Кевин и Нийл си обличат пижамите, измиват си зъбите и си оправят стаята . . . бааавно, като разговарят и се смеят през цялото време. Аз спирам след като съм работила още около десет минути и им помагам да почистят останалата част от стаята си. През цялото това време Гари е отново на телефона – говори с техническата поддръжка, опитвайки се да разбере защо проверката на правописа на програмата, която обработва текстове, не работи. Децата се вайкат и охкат, когато не работи. Човекът от поддръжката никога не е чувал за подобен проблем. Гари смята, че е открил как да оправи положението, но ще му обърне малко повече внимание утре. Той е упорит и изобретателен в разрешаването на проблеми. Неговата упоритост и голяма лична мотивация е пример за всички нас.

Тогава всички слизаме долу, за да дискутираме Ромео и Жулиета малко преди да гледаме видеото. (Докато бяхме в библиотеката, Кевин взе Пинокио като по-подходящо видео за него, за да гледа в другата стая, докато ние гледаме един час Ромео и Жулиета.)

В 21:00 часа (един час по-късно от обикновено, за втори ден подред – може би ще съжаляваме утре. . . .) Нийл и Кевин се приготвят да си лягат и казват лека нощ. Кевин нервничи (да, прекалено е изморен!) и иска да види края на Пинокио. Казвам му, че може да го догледа утре, но това не е разрешение за момента! Вземам неговия памучен снежен човек и Снежният човек от Реймънд Бригс и започвам да му говоря кога и къде ще си направим снежен човек, когато най-сетне завали сняг тази зима. Това го разсейва и си казваме спокойно лека нощ. Обикновено лягането е много еднообразно: обличат се пижамите, мръсните дрехи се слагат в пералнята, измиват се зъбите, отива се в тоалетната, изпива се чаша вода, взима се таблетка флуорид, и в леглото. Любимите книги или играчки се оставят в края на леглата и всички се прегръщаме за лека нощ и си казваме няколко последни думи. След активни дни всичките ни деца с радост си лягат, дори понякога искат да си легнат!

Останалите продължаваме да гледаме Ромео и Жулиета до към 21:45. Времето за лягане на Кейти и Брайън е 22:00 часа, като имат допълнително един час, ако искат да четат, но знаете как е. . . . Решаваме да догледаме касетата утре и те попълват своите дневници, които само повърхностно документират пълнотата на действителния им ден. В дневниците си отбелязват всеки предмет и конкретни теми или проекти за седмицата, а накрая има място, където отбелязват книги, които са прочели, филми, които са гледали, направени проекти или предприети пътувания. Гари преглежда дневниците на децата заедно с тях. Това е начин да направи преглед на деня с всяко дете, да бъде в течение с ежедневните им дейности и да ги държи отговорни за обучението им. Като хвърлям поглед на дневниците им, виждам че по някое време през деня Кейти и Брайън са успели да изпълнят изискването всеки да прочита по две книги от библиотеката на ден. Кейти е избрала Трудни решения: История на Виетнамската война Нанси Антъл (Nancy Antle, Tough Choices: A Story of the Viet Nam War) и По пътя за Орегон от Р. Конрад Стайн (R. Conrad Stein, Oregon Trail). Брайън чете Гражданската война: Дом разделен против себе си от Закари Кент (Zachary Kent, The Civil War: “A House Divided”) и Ресурсите са важни от Тиодор Роланд-Ентуисъл (Theodore Roland-Entwistle, Focus on Coal). Те спазват своя списък за четене, който е накрая на дневниците им.

Докато правим това виждам бележка в моя дневник, която ми напомня, че не сме започнали опита си с батериите, който решихме да започнем днес. Като изследователски проект, който ще бъде публикуван в годишното списание на National Student Research Center през пролетта, Брайън и Кейти са решили да създадат система, която да изпробва живота на различни видове батерии и да определят стойностната им ефективност. Тъй като използваме много батерии у дома, това всъщност ще бъде много необходима информация за нас. Бяха нужни много, много часове, през които с помощта на един съсед направиха електрическа верига като използваха фотоелектрическа клетка, реле, трансформатор и уред за измерване на часа, за да се измери точната продължителност на времето, през което всеки вид батерия работи във фенера. След седмици работа всички сме готови, таблицата за нанасяне на информацията е готова и трябва просто да започнем. Но къде е фенерът? В нашата къща имаме черна дупка, която поглъща освен моливите, също и фенерите и понякога и по някой чорап. Претърсваме къщата за фенера и накрая го откриваме. Така в 22:00 започваме нашия експеримент като продължаваме да съставяме хипотези за това, което е възможно да открием. Сега се сещам, че щях да пиша за този ден и моля всички да помислят какво сме правили. Всички говорим наведнъж и се смеем на някои от случките през деня. Набързо записвам основните неща. Зная, че ще си спомня малките подробности след това. До утре всичко това ще бъде древна история.

Казваме лека нощ на Кейти и Брайън. Поради късния час тази вечер, ще могат да четат само няколко минути. Често те четат по няколко книги едновременно. Кейти чете Деца на килограм от Франк Б. Гълбрит и Последната копринена рокля, роман за Гражданската война от Ан Риналди . Брайън чете Космос от Карл Сейгън, Дон Кихот от Сервантес и Дейв Бари е бил тук от самия Дейв Бари. Обикновено двамата с Гари се качваме горе и разговаряме, четем, работим нещо на компютъра и гледаме националните новини преди да заспим към 23:30. Това е обичайното време, когато сме заедно, само двамата, и ние много ценим нашите вечери. Това е и времето, когато правим промени или подобрения в плановете ни за домашното училище. Ние постоянно доуточняваме и променяме средства или стратегии. (Заедно правим основния план за годината през лятото, но можем да правим промени постоянно и с радост използваме тази възможност). Но тази вечер решавам, че наистина трябва да седна и да опиша нашия ден преди да го забравя. И така, сега е почти 1:30 и времето ми за спане минава – но само сега има достатъчно тишина, за да седна и напиша това. Тъй като всички си легнаха късно тази вечер, вероятно всички ще спим до късно утре . . . или може би не. Няма начин да разбера.

Ден като днешния е наистина хубав, защото не трябваше да ходим никъде. Не ходихме в 4-H фермата, където помагаме за отглеждане на прасетата или да изучаваме ветеринарна наука, нито на уроци по музика, на събирания на гражданската асоциация, да изпълняваме поръчки, на преглед при лекар или зъболекар. Днес отидохме само до библиотеката, която е второто ни любимо място след дома. Библиотекарите са нашите истински помощници в намирането на необичайни и трудни за намиране материали. Дните си у дома ценим много, тъй като това е времето, което прекарваме заедно. Много от дните ни са по-спокойни от този. Внезапното съобщение за предстоящото състезание по география определено ни прехвърли на по-висока скорост рано през деня. Спонтанното четене и гледането на Ромео и Жулиета също прибавиха непланирани часове към програмата ни. Бихте казали, че сме в единия край на спектъра по заетост на семействата, които обучават у дома – нашите дни са изцяло запълнени! Въпреки че ми липсваше времето с моя съпруг, тази вечер всички си легнахме щастливи след един много зает ден на учене, игра, работа, смях и живот с мисли от предната вечер, която ни напомня колко е чудесно да бъдем заедно. Домашното училище ни е дало подаръка на времето да бъдем заедно.

КАК ЗАПОЧНА НАШЕТО ПЪТЕШЕСТВИЕ В ДОМАШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ:

Веднага щом решихме да изтеглим децата си от училище, за нас беше важно да направим положителен преход от училище към обучение у дома. Тъй като Брайън и Кейти бяха социализирани по начините на училището, не можехме просто да започнем да ги обучаваме у дома като започнем наново. Първата ни задача беше да ги отучим от техните предишни училищни навици и да им помогнем да оформят нови. Купих тетрадки със спирали за Брайън, Кейти и Нийл и направих списък на ежедневните дейности, подходящи за всеки един от тях, с квадратче за отмятане на всяка задача. Направих въведенията толкова по-различни от училище, колкото можех да си представя, за да предизвикам техния ентусиазъм и да разчупя стария ред от очаквания и предположения. Изграждането на нова структура беше много важно за всички нас. Веднага разбрахме, че нашите деца не харесват пълната свобода (започнаха да мърморят), нито пълното ограничение. Те харесваха да имат очаквания, които можеха да постигнат като подходят към тях по свой начин и да имат време да проучват интересите си. Поставих справочни книги навсякъде из къщата и ги накарах да ги търсят под формата на игра. Изпратих ги в съседите, за да намерят и нарисуват кактус или паяжина на паяк. Намерихме стара кутия от обувки, която стана съкровищница за необикновени природни находки. Изпратих ги да се полутат в речника, накарах ги да пресметнат математически задачи, свързани с дома и им дадох главоблъсканици. Те се научиха да използват компютъра, за да изпращат писма на приятели, да изследват въпроси, да съставят бюлетин, да влизат в спорове, и да участват онлайн в тях с други групи деца по света. Гари купи няколко исторически марки и изпрати децата на състезание, организирано от общността, за да проследят историята на марките и да разберат как пощенската служба ги е избрала. Те използваха жълти страници, обаждаха се по телефона, използваха карти, смяха се и се радваха на разнообразието и на предизвикателствата. С удоволствие отбелязваха в квадратчетата, че задачите са изпълнени в края на деня. Аз им пишех съобщения и те ми отговаряха. Те свикнаха с дома и обществените средства и се научиха къде да намират нещата.

Нашият дом стана отново богато и познато място. Те прочетоха стотици книги. Както винаги, имаха безброй въпроси – знаете, онези които са трудни за отговор и дори не сте сигурни дали изобщо съществува добър отговор. Такива, за които казвате: “Виж, не зная, трябва да го проучим – това е добър въпрос.” Мразеха попълването на дневник, обичаха да преодоляват умствени препятствия и свикнаха да бъдат съотборници вместо да се надпреварват както противници от различни класове. Не забравяха как да се насочат към смислени цели, които са предизвикателство, а не просто да са заети с работа. Свикнаха с шума и движението на другите, намираха удобни места за работа, работеха според своето собствено темпо (най-накрая!) и истински обикнаха идеята за домашното училище. Поддържахме стандарти за отлична работа и пълно усвояване на знанията, но тъй като работата им беше смислена и интересна, те имаха по-голямо желание да направят някои от нещата, които искахме от тях и които бяха по-малко желани. Имаха право на избор и отговорност! Те бяха отговорни и ентусиазирани! Харесваше им!

Избирахме заданията за Нийл въз основа на интересите му, като в същото време работехме върху звуковете, четенето, писането и математиката и му четях непрекъснато книги от всякакъв вид. Обикновено прекарвах от час до час и половина, за да изпълним с него тези основни неща. Двамата с Кевин играеха с часове вътре и навън, непринудено и влагайки творчество. Усещахме, че времето за игра е жизнено важна част от техния растеж. Кевин с радост участваше в нашите дейности и искаше да има своя истинска работа, така че намерих за него интересни книги с лепенки за решаване на задачи и за развиване на мисловните умения. Помогнах му и да си направи сам свои книжки, в които да изрязва и залепя картинки. Дадохме му списания и му четяхме приказки. Снабдихме го с въжета, лопатки и му разрешихме да използва нашите принадлежности за творческа работа и дървообработване (с надзираване, разбира се!). Понякога той искаше да дойде в скута ми и да седи в мен докато пиша на компютъра или работя с другите деца. Можеше да си подремне, когато е изморен и заспиваше където и да се намира в този момент!

До септември, само след осем кратки седмици от нашия домашно-училищен експеримент, всички бяхме убедени, че това е, от което нашето семейство има нужда. В процеса на оформяне на целите ни за предстоящата година осъзнахме, че първо трябва да поставим под съмнение всички наши предишни презумпции за образованието. Питахме се не само какво да преподаваме, но как да преподаваме и защо това е важно. Не търсехме просто книги по английски език, история или математика. Помислихме първо защо е важно да се изучава история, каква е целта на изучаването на история за живота на децата ни и какви се надяваме да бъдат крайните резултати. Трябва ли да ги караме да запомнят важни дати, периоди и хора или трябва да намерим причини и връзки с настоящето и бъдещето? След като разгледахме какво искаме те да знаят по история, тогава решихме как ще ги обучаваме. Нашите източници следваха целите ни. Не беше лесно да се откъснем с чувство на спокойствие от познатия училищен модел на преподаване на отделни предмети по различни начини, но продължавахме да свикваме и да намираме начин да обединяваме цели и източници. Единствените учебници, които подбрахме, бяха по математика, а в другите области избрахме оригинални източници и литература. Тъй като Брайън и Кейти бяха вече отличници, не се налагаше да работим прекалено много върху академичното съдържание, но трябваше да се съсредоточим върху процеса на обучение и полагането на усилия. Беше необходимо да мислим за качествата, които се надявахме нашите деца да придобият докато стигнат зряла възраст и да работим с тази перспектива, внедрявайки необходимото обучение.

Знаехме, че трябва да се съберем отново и да преструктурираме нашето семейство. Трябваше да помогнем на децата си да укрепят ценностите си, да изясним очакванията си пред тях, да помогнем характерите им да разцъфнат и те да се превърнат в любящи и отговорни хора. Искахме да научат, че не човекът е мерилото – че е важно да видим себе си с перспектива в по-обширната картина на живота.

От собствен опит знаехме, че за децата ни ще бъде полезно да имат периоди на усамотение и спокойствие. Ще имат нужда от искрен, сериозен, спокоен разговор, шеги, игра, нежност, съчувствие и уют. Искахме да им помогнем да виждат нещата от различни гледни точки като държат Истината в центъра.

Всички виждахме работата си ясно очертана! Тези цели бяха трудно изпълними за едно семейство, което никога преди това дори не си е мечтало за домашно училище, но действително мислехме, че заедно ще успеем. Разбира се, ще има неуспехи, неуспешни опити, разочарования и тревоги дали постъпваме правилно. Сигурно щяхме да се притесняваме дали децата ни няма да пропуснат нещо като не са в училище. Сигурно щяхме да се чувстваме неудобно, ако не ги учим всяка година това, което се учи в училище. Ще можем ли наистина да имаме свободата и радостта, която други домашни училища имат?

Създадохме среда в нашия дом, в която имаше достъп до чудесни книги и източници, необходими материали за изкуство от всякакъв вид; дърво, оборудване за градинарство и електронно оборудване; изследователски инструменти като лупи, бинокли, микроскопи, камери, оборудване за обучение по астрономия и химия, справочници, компютри и най-важното – ние бяхме на разположение.

Създадохме преживявания, които да възпитат у нашите деца способността да задават въпроси, да определят проблеми, да поемат рискове, да експериментират, да отделят приложимото от безполезното, да научат как се оформят заключения, да подхождат творчески към разрешенията и да общуват ефективно. Помогнахме им да научат колко е удовлетворяващо да добият умения за една задача или предмет. Осъзнахме, че всяко едно от децата ни се различава по характер, начин на учене и интереси. Смятахме, че те се нуждаят от индивидуални учебни програми, където могат да напредват със собствено темпо, за да следват възможностите си и да се учат от опита в живота.

Всички тези цели и очаквания изискваха гъвкавост, която не винаги имахме. Заключенията ни понякога бяха в конфликт, общуването ни се разгорещяваше и понякога се изявяваха чувства на обезсърчение. В дългосрочен план знаехме, че ние като родители сме тези, които имат авторитет и отговорност. Децата ни научиха в онези ранни дни, че макар да имат възможност да поставят нещата под съмнение, ние сме тези, които основно вземаме важните решения. Тези граници ги освободиха да рискуват и да изследват. Нашето постоянство и последователност помогнаха да поддържаме спокойствие у дома. Понеже никога не позволихме да има физически борби и не толерирахме споровете, потиснатите моменти бяха малко. На сърдития се даваше добра книга и се осигуряваше тихо място. Това обикновено обръщаше нещата. Ако всички ставахме малко по-сприхави, отделяхме време да потърсим причината. Може би сме работили еднообразно, нещо не е било на правилното ниво според възможностите, или може би сме изгубили виждането защо обучаваме у дома. Двамата с Гари се опитвахме да разберем причината за проблемите и тогава да ги поправим. Понякога беше по-добре за малко всички да сменим поведението си. Всъщност трябваше да се научим отново да живеем заедно, а не просто да функционираме като междинна гара, където децата спират за кратко между училището и приятелите.

Папките станаха цяла купчина, децата препускаха през предметите (освен за кратки моменти тук и там), и папките постепенно се превърнаха в дневници, където всяко дете записваше своите собствени дейности. Това което очаквахме, сега се изпълняваше! Децата влагат труд и са отговорни за своето обучение, за нещата, които трябва да прочетат, за допълнителните си стремежи, за задълженията си и употребата на времето си. Двамата с Гари им служим като помощници и насърчители.

Сега Брайън има достатъчно време да твори политически комикси, да се занимава с ветеринарна медицина, да свири с нови и стари приятели и да чете стотици книги всяка година. Кейти пише, готви, поддържа приятелства от далечни места, прави си албуми, пише поезия и чете купища исторически романи. Когато нейният интерес към четенето се фокусира върху реални хора, които са имали дълъг и труден живот, занимаващи се със земеделие или скотовъдство, ние поехме отговорността да й помогнем да потърси книги, които ще възбудят нейния интерес. С радост намерихме серия от седем автобиографични книги на Ралф Муди. Когато те станаха най-любимите й книги на света и когато не остана нито една непрочетена, ние търсихме, докато намерихме книгите на Уила Кейтър, които я удовлетвориха.

Нийл използва дървения материал и инструментите, за да сглобява всякакъв вид стълби, рафтове, кутии и други чудновати предмети. Ние проверяваме дали има всички необходими материали, от които се нуждае. Харесва му да бъде банкер и да разменя банкноти за монети и събира различни видове монети. Обича да се катери, да копае, да кара колело и да плува. Ако иска може да избере да чете Паяжината на Шарлот вместо Малка къща в прерията.

Кевин страстно преследва “кариери.” След като гледа филма Скуанто, той се заинтересува от изучаване на културата на американските индианци. Изрязва снимки, гледа филми, задава въпроси, подбира книги, боядисва лицето си с цветовете на войната като тях, прави лъкове и стрели и изучава историята и племенните различия в облеклото им, строенето на убежища и събирането на храна. Ние му помагаме да събира парчета от кожа, да прави облекло, да си крои колчан, да търси пера и насърчаваме интереса му да прави по-големи проучвания. Той обича да събира марки (въпреки че най-много харесва да ги взема от пликовете!), затова пазим пликовете си за него. Двамата с Нийл прекарват повечето време заедно и не познават граници между учението и играта.

Нашите деца се нуждаят от време, за да следват интересите си, малки и големи. Брайън например не желае повече да бъде космонавт или офицер в армията, но ние определено го насърчавахме да се задълбочи в тези си интереси. Той отиде на лагер с образователна програма за космоса, чете и писа за планети, звезди, кваркове, черни дупки и физика на космоса и ми се струва, че прочете всички книги за война, оръжия и военни стратегии. Сега иска да стане ветеринарен лекар и активно помага в една ветеринарна клиника, където поставя диагнози, лекува и се грижи за животните.

В момента живеем на практика това, което само си представяхме и за което се надявахме в началото. За нас домашното училище продължава цяла година, като ученето е част от семейния живот и времето за пътувания и дейности е толкова важно, колкото и академичното обучение. През лятото сме по-активни физически и отделяме много време за плуване, каране на велосипеди, ходене и игра. Мислим предварително за това, върху което всеки един иска да се съсредоточи през есента. Има и други разлики между сезоните. През есента събираме купища листа, разглеждаме листата, поръчваме някои нови материали, пренареждаме ресурсите си и постепенно се връщаме у дома, за да започнем проектите си. Децата вземат по-често учебниците си по математика и история и в един определен момент установяваме, че напълно сме се потопили в учението си. През зимата оставяме достатъчно време за пързаляне и игра със снега. Всички дори обичаме да ринем сняг и очакваме с нетърпение виелиците! Застояваме се на едно място, за да се подготвим за Олимпиадата по математика, за нашия MathCounts отбор, The National Geographic Geography Bee (състезанието по география), Global Challenge (състезание, свързано с текущи събития), да подготвим научните си проучвания за годишното списание на National Student Research Center или да се подготвим за различни писмени състезания. През пролетта свършваме всички (почти?) проекти, почистваме двора, работим в градината, наслаждаваме се на времето, прекарано навън, и завършваме годишните програми преди да сложим годишните оценки.

За нас домашното училище само започва у дома, защото за наша класна стая използваме света. При най-малкия повод спираме, за да наблюдаваме и дори да помагаме на общински работници или на някой техник, да проучим пещера, да посетим научна лаборатория или да пътуваме. Децата сега имат бизнес – следобед се грижат за кученцата на съседите. Социалните взаимоотношения от всеки вид са много важни. Гледаме на съседите си и на общността като на място за образование, което дава възможности за приятелства, обучения, наставления, изучаване на занаяти и дискусии във всички големи области на живота и обучението. Брайън и Кейти посещават семинари в колежа, помагат ни в офиса, говорят с автори, изследователи и изобретатели. Нийл и Кевин създават светове и изследват своето обкръжение като се започне от копаене в земята до катерене по дърветата. През тези години нашите деца участваха в тренировки по карате, бейзбол, баскетбол, футбол, имаха уроци по плуване и музика, участваха в 4-H клуб (организация за практическо обучение), дресиране на животни, участваха в музикални групи и оркестри, и в групи от домашни ученици за писане, природа, изкуство и математика. Обикновено те помагат навън и посещават близки и съседи, срещат се с приятели, играят с по-големи и по-малки деца. Те могат да общуват лесно с хора от всички възрасти.

Ние прекарваме много време в дискусии за световните новини, по въпроси, свързани с географията или за историческото начало на текущи събития. Четем вестници и списания, гледаме документални филми по история, антропология, природа и наука, и изследваме световната търговия и ресурси. Ровим се в джаза, живота на амишите, страните от Близкия изток и във възвишените и ужасни периоди в историята. Запознаването с различни хора, традиции, езици, изкуство, музика и литература им помага да се видят в по-широка перспектива и като истински отговорни личности. Опитваме се да държим връзката на миналото със сегашното, на хората със земята и причината със следствието. Те задават въпроси и ние ги насърчаваме да продължават. Все повече двете по-малки момчета и ние двамата с Гари задаваме въпроси на Брайън и Кейти, а те са тези, които дават “отговорите.”

РАЗСЪЖДЕНИЯ:

Сега, след като минаха четири години откакто започнахме домашното образование и можем да погледнем назад към началото, мога да кажа за някои уроци, които сме научили по трудния начин (има ли наистина някакъв друг начин?). Първият голям урок е за притеснението. В най-трудните си моменти се притеснявахме, че ще трябва да върнем децата в училище като мислехме, че там ще бъдат по-добре. Понякога вероятно сме очаквали прекалено много от всички нас, като сме чувствали напрежението да докажем, че можем да учим децата си у дома, и че идеите ни, които имахме за тях могат да бъдат постигнати. Притеснявахме се за покупките и къде да поместим всичко.

В дългосрочен план мисля, че притеснението върви ръка за ръка с домашното училище, защото всеки от нас всъщност е като пионер, който се опитва да се установи в непознати територии, без да може да е “спокоен,” че “експертите” се грижат за образованието на децата ни. Първата ни година взе наградата за силно притеснение, но с времето то поспадна, докато се опитвахме и успявахме в много и различни опитности. Свикнахме с постоянното присъствие на притеснението и постепенно го оставихме да си почива в ъгъла. Направих грешката да се опитвам да “изглеждам добре” и се стараех да се докажа. Хващах се, че се отправям в погрешна посока. Но сега, когато сглобявам цялата картина, осъзнавам, че вече не се притеснявам толкова, че се доверявам на себе си и на децата си, че сме намерили нашия естествен ритъм и сме си изградили увереност. Работим добре заедно и децата ни се развиват.

През тези години научихме също, че нетърпението на децата често предизвиква моето. Както при повечето деца, те искат да получат отговорите на въпросите веднага, искат да намерят изгубената точка веднага, искат помощ за проблема веднага и винаги искат да ядат веднага. Годините на утвърждаване и упражняване на търпение сега се отплащат. В началото на двете години, през които работех върху тази книга, си спомням колко пъти трябваше да казвам “не сега” или “почакай малко” или “съжалявам, още не мога.” Учейки ги да чакат, да бъдат наясно, че съм заета, да си дават сметка, че съм на телефона, че работя с някое от другите деца или съм по средата на писането на книгата, изискваше много търпение от всички нас. Но наградите, които виждам, са значително по-високо ниво на търпение, самостоятелно учене и някои много изобретателни менюта (децата приготвят прекрасна храна, когато съм заета). Двамата по-големи поемат повече отговорност за работата и преоктите на по-малките си братя и отговарят на въпросите им. Времето, което отделих за написването на тази книга, всъщност ни научи на някои ценни уроци, на търпение, отговорност и на умения, които биха отнели много повече време, за да ги постигнем по друг начин.

С течение на времето постоянно чуваме едни и същи въпроси, които показват любопитството и отношението на хората: Откъде имаш силите, търпението или способността да стоиш у дома цял ден с децата си? Кога въобще намираш време за себе си? Как се социализират децата ви? Как карате децата ви да ви слушат?Ами бракът ти и каква роля играе съпругът ти в домашното училище? Как организираш всичките материали, свързани с домашното училище? Как разпределяш домашните задължения? Как си подреждаш времето? Децата ти ще бъдат ли подготвени на академично ниво за колеж? Как се отрази домашното училище на семейството ви?

Откъде имаш силите, търпението или способността да стоиш у дома цял ден с деца? Този въпрос съдържа в себе си няколко неща, които ги безпокоят: Не се ли нуждаеш от насърчението на други възрастни? Възможно ли е един родител наистина да намери удовлетворение като личност, като си стои у дома цял ден? Как поддържаш своята “самоличност”? Липсва ли ти кариерата? Как се чувстваш като “домакиня”? Не се ли чувстваш безпомощна и несигурна?

Определено много семейства не могат да оцелеят икономически без два дохода, но понастоящем прекалено много хора се определят от своята кариера. Фактът да бъдеш постоянно родител е изгубил голяма част от предишната си стойност. Аз съзнателно избрах да се откажа от моята кариера на художник, за да бъда съпруга и майка, която отглежда децата си и ръководи обучението им у дома. За мен най-важната, цялостна и творческа кариера е подготовката на четири пораснали и добре подготвени деца, които да изпратя навън в света като продуктивни млади хора. Като “пазител на дома,” наградите ми са далеч по-големи от титлата или положението. Това е отговорност, която съм пораснала да поема. Открих, че енергията и любознателността на моите деца стимулират много от мисленето и творчеството в мен. Откакто Гари работи у дома, имам и неговата компания на възрастен през деня. Следвайки интересите на децата и моите лични, имам много възможности да общувам с други възрастни хора. Чрез написването на тази книга имах удоволствието да взаимодействам с много родители, които обучават децата си у дома, имам и удобството да общувам чрез Интернет с други възрастни. Отделях си време всяка седмица да прекарвам с други възрастни или да посещавам курсове. Много от хората, с които се запознах, са свързани с дейностите на моите деца. Има много групи за домашно обучавани деца, които се събират, за да вършат различни неща заедно и да си помагат, както за децата, така и за родителите. Много от нас, обучаващите у дома родители, си лягат вечер изморени от дългия ден. Домашното обучение е тежка работа, но е и интересна, желана и изисква безброй умения. И там всекидневно виждаме плодовете от нашата работа. Често се увличам от обучението и добивам сила.

Търпението към нас самите и децата ни изисква време, за да се възпита и изгради, и аз мисля, че няма друг начин, но напълно си струва. Да се научиш да чакаш и да поставяш граници, които са подходящи за нас и децата ни, помага да държим деня под контрол.

Не е необходимо родителите да се обучават как да обучават – те имат нужда най-вече да обичат учението! Безпокоях се как ще бъда майка и “учител” едновременно поради това, че е огромна отговорността да ръководя образованието на децата си и развитието на характерите им като установявам ред и изграждам самодисциплина. С всяка изминала година обаче ставам по-спокойна, по-уверена в себе си и в децата и по-сигурна в нашите първоначални убеждения за домашното образование. Дните ни са творчески, енергични, изпълнени с взаимодействия и намирам, че е изключително удоволствие да бъда в компанията на децата си. Всеки ден носи нови възможности, предизвикателства, изненади и усвояване на знания, които изграждат моята самоличност, както и на децата ми. За мен става дори по-смислено да израствам заедно с тях.

Кога имаш време за себе си? По-специално вечер, след вечеря, чувствам, че имам нужда да си почина горе за малко на тишина, настрана от шума и дейностите. Имам свои интереси, на които мога да се отдам, защото моите деца са се научили да бъдат доста независими в ежедневното си обучение. Обичам да чета, да шия, да рисувам, да правя скулптури, да пиша и да имам време да говоря с Гари. Често моят личен интерес подтиква някой друг да дойде и да провери какво правя. Кейти започна да се упражнява да шие, да пече сладкиши и да се занимава с градинарство, след като прекара малко време с мен, докато аз правех тези неща. Нийл ме наблюдава като работя в дърводелската работилница (правех фини мебели) и има истински интерес към дървообработването. Всичките деца, подобно на нас, с удоволствие четат и гледат филми и се присъединяват към нас в тези развлечения. Често работим заедно като всеки прави нещо различно. От време навреме участвам в техните уроци, проверявам напредъка им и ги питам дали имат въпроси. Мога да присъствам на семинари или събития, особено сега, когато Брайън и Кейти са достатъчно големи, за да надзирават дома за малко. През последните две години моето семейство щедро осигуряваше необходимото време, за да напиша тази книга, да изследвам собствените си идеи за домашното образование по-пълно и да мога да дам нещо на обществото от обучаващи се у дома като напиша тази книга.

Как се социализират вашите деца? Често това е първият въпрос, който хората задават. Когато го чуя, не става ясно дали хората имат предвид да бъдат “социални” (да имат приятни и сътруднически взаимоотношения с останалите) или “социализация.” Нашите деца са в обществото и почти всеки ден си взаимодействат с хора от всякаква възраст. Чувстват се много удобно във всяка възрастова група. Те са уравновесени, създават приятелства и си сътрудничат в групова обстановка. Тъй като прекарваме много време в търсене на техните интереси, което ни извежда извън домашната среда, те често са активно ангажирани с други хора в реалния свят. Те общуват по телефона, със съседите, присъстват на семинари, разговарят с ръководители, общуват и онлайн, и с членовете на своето семейство.

Ако хората всъщност имат предвид “социализация” (процеса на добиване на навици и убеждения и обучаването на хората да се вместят в една социална среда), тогава това е на първо място една от причините, поради които решихме да ги извадим от училището. Обучението на децата ни на ценности и убеждения виждаме като наша роля. Това не е отговорност на училището или съучениците.

Как карате децата си да ви слушат? Преди да може да има някакво обучение, трябва да се създаде среда на уважение с ясно чувство за власт и приети граници. Хленченето и оплакването не могат да бъдат приети като норма. Не искам да кажа, че никога няма оплаквания или мрънкане, но те не преобладават. Всички имаме моменти на раздразнение, недоразумения и гняв, и трябва да ги изтърпим без много врява за това. Научили сме се, както аз, така и децата, да се извиняваме лесно и с готовност. Мисля, че е много важно нашите деца да знаят, че ние правим грешки и можем да ги признаем, да се извиним и да ги поправим. Това им дава свободата да правят грешки и знаят, че и те могат да се извинят. Трябва също да отделяме време да анализираме оплакванията на децата – дали са основателни? Дали е нещо, което трябва да бъде направено или е възможност? Дали сме изгубили следата? Това дете болно ли е или е прекалено изморено? Когато децата ни се научат да откликват на нашия авторитет, в същото време ще се научат как да го подкрепят докато напредват към зрялост. Научават се да слушат с уважение и сериозност.

Какво ще кажеш за вашия брак и каква е ролята на съпруга ти в домашното училище? Да имаш съпруг, който те подкрепя, насърчава, отдава време и внимание, е невероятно ценно за мен. С Гари мога да потвърждавам нашите образователни цели, да правя преглед на методите, да давам и получавам вдъхновение. Двамата заедно решихме да обучаваме децата у дома и фактът, че работим заедно за фокуса на нашето семейство, определено заздрави нашия брак. Заедно се радваме на участието в обучението и опитностите на нашите деца, участваме в дейностите им, като най-често се учим и израстваме и самите ние. Да, времето е малко, но затова обикновено се учим да правим всичко възможно, за да се възползваме максимално от времето, прекарано заедно и да направим всеки час стойностен. Когато сме сами, можем да говорим много, да споделяме интересите си, да излизаме за кратки разходки, да си свършим някоя работа и да се наслаждаваме на компанията на другия. Излизаме навън сами всяка седмица. Домашното училище може да се практикува и от един родител, или когато единият или и двамата родители трябва да пътуват или работят дълги часове. Не е задължително всички съпрузи, които обучават в къщи, да участват както Гари, но подкрепата и насърчението са важни!

Как организирате всички материали, свързани с домашното училище? Организационните въпроси обхващат цялото обучение у дома – организиране на материалите, самия дом, и по-специално организацията на времето. За мен, всички те могат да бъдат проблем, но с течение на времето много подобрих организацията по необходимост, която идва от факта, че шест души работят, учат и живеят заедно. Изгубила съм много неща, пропуснала съм много срещи, стояла съм до много късно или съм спала прекалено дълго. Понякога съм била претоварена с купища писмени работи/писма/книги и не съм можела да намеря начин да ги организирам и подредя.

За различните източници се научих да използвам кутии. Държа нашите портфолиа в кутия, разписките, каталозите, информациите за домашното образование, разнородните бележки, всичките в различни кутии. Всяка кутия си има място и аз трябва само да сложа нещата в правилната кутия. В стила ми е повече да ровя из купища хартии в кутия, отколкото да издърпвам отделни папки. Харесва ми да организирам, когато има причина, като например да събера нашите портфолиа за годишните оценки, да получа пратка с нови книги или да поканим на гости семейство у дома (звучи познато?). Но това е моят личен стил на работа и този начин ми дава по-добри резултати. Сега имам няколко папки, които всъщност използвам, но те са главно за завършени проекти, които вече не ми трябват. Обичам работата, която в момента вършим, да бъде на разположение в моите кутии.

От време навреме основно реорганизирам дома ни и всичките ни книги, списания, офис машини и ресурси. Това е достатъчно, за да поддържам “нещата” организирани, с изключение, разбира се, на всичките моливи. Знам, че съм купила дузина разделители, но сега няма нито един. Всеки, който ни наблюдава, знае, че понякога вземаме чистите си дрехи директно от сушилнята, вместо от гардероба! Научих се да не смятам, че съм се провалила, когато работата и играта имат предимство пред спретнатостта. Научих се да използвам телефонен секретар, така че да не се налага да прекъсвам работата си с децата, освен ако е важно обаждане. Тогава се обаждам, когато ми е удобно.

Как разпределяте домашните задължения? За нас е важно децата ни да бъдат отговорни за своя дом и да го смятат за свой. За да се изпълняват ефективно, домашните задължения изискват години постоянно възпитание и утвърждаване. На всяко дете в нашето семейство сме показали точно какво се изисква от него и сме му помагали преди да бъде оставено да я върши само. На хладилника е закачен списък с пълни инструкции. Брайън, Кейти и Нийл се редуват всеки месец за кухненските задължения. От двегодишна възраст се очаква изпълнение на малки задължения, дори да са толкова прости като слагането на салфетки за хранене. Опитваме се да си разделяме домашните задължения по равно и според възможностите. Едно дете избърсва масата преди вечеря, слага масата, помага при готвенето и оправя дневната след вечеря. Друго дете почиства масата след вечеря, прибира останалата храна, почиства кошчетата за боклук и подовете и подрежда килера/пералното помещение. Третото дете измива и подсушава чиниите. Отговорността на Кевин е да вдига големите предмети от пода, от вътрешния двор и от спалнята им с Нийл. Тези задължения се променят в зависимост от това дали е време за обед или вечеря. Аз почиствам след закуска. Опитваме се да изперем всичките мръсни дрехи за един ден, иначе този, който се нуждае от чисти дрехи трябва сам да си изпере, да сгъне и да прибере дрехите. Допълнителни задачи, като поливане на градината, измиване на колата, ринене на сняг или други сезонни нужди, се поставят на момента. Двамата с Гари се стараем да накараме децата да правят това, което виждат, че трябва да бъде направено, без да ги принуждаваме, и това се подобрява с времето!

Как си подреждате времето? Може би времето беше най-трудно за организиране, защото се изисква време да се научиш как най-добре да го използваш. Когато започнахме да обучаваме децата у дома, аз смятах, че трябва да се присъединим към всяка група, която е наблизо, за да не пропуснем нищо и за да сме сигурни, че децата имат социални контакти. Осъзнах, че винаги сякаш трябваше да спрем работата у дома, за да отидем при групата. Всички се чувствахме разстроени. Това не беше нашият ритъм, така че след известно време изоставихме много групови дейности. В началото стоях будна до среднощ, за да приготвям задачите, да проверявам резултатите и да планирам занапред. Сега това става гладко и почти незабелязано. Сега се опитваме да планираме по-голямата част от времето си у дома, особено сутрините, когато работя с по-малките момчета. Брайън и Кейти прекарват повечето от деня за своите уроци. След обяд обикновено планираме нашите “групови” домашни дейности като френски, история и преглеждане на новините. Продължаваме да ходим на 4-H клуб, джаз група, група по математика, уроци по музика, на стажове и др., но се радваме, че прекарваме повечето време у дома с нашия собствен ритъм, който аз бих нарекла “спокойно бързо темпо.”

Забавно предизвикателство е да виждаме колко ефективно можем да използваме времето си. Докато сме в колата се занимаваме със смятане на ум, пеем и слушаме музика или приказки, гледаме PBS или новините докато се упражняваме на фитнес пътеката, четем докато чакаме за медицински преглед. Рисуваме или измисляме истории, докато чакаме влака . . . има толкова много начини, които сме научили, за да използваме времето си добре и забавно. И използваме целия ден, от ставането до лягането, като се впускаме в живота и обучението и сякаш никога нямаме достатъчно време за всичко, което искаме да направим.

Децата ви ще бъдат ли подготвени на академично ниво за колеж? Ние сме се посветили да подготвим децата си да бъдат компетентни и да имат всякакъв вид избор. Определено една от основните възможности е да отидат в колеж. Макар че изказах мнение по много въпроси, различни от обучението у дома, това беше основното ни притеснение, заради което напуснахме училището и започнахме домашно обучение. Едно от големите преимущества да учат у дома е че децата ни могат да напредват според своето темпо и да усвояват предметите обширно и в дълбочина, което често не е възможно в училище. Нашите деца получават силно индивидуализирано, строго и взискателно обучение. Като родители поддържаме много високи стандарти и им помагаме да стигнат своя потенциал. Можем да се съсредоточим върху процеса на обучението и върху развитието на характера на всяко дете. Оплакванията, нетърпението и сприхавостта се обръщат във възможности за обучение и изграждане на характера. Тъй като от всичките ни деца се очаква да отделят време за самостоятелно обучение, те трябва да стават все по-самоорганизирани и прилежни. Високите академични очаквания водят до постоянство, прецизност, мотивиране, самоуважение и увереност. Поддържането на ред в дома ни изисква отговорност, покорство и сътрудничество. Фактът, че сме заедно, ни учи на преданост, вярност, възпитание, любов и грижа. Всичките тези са умения, които ги подготвят не само за колеж, но за доживотни стремежи от всеки вид. Брайън очаква с увереност колежа, който ще започне тази година. Смятаме, че образованието е средство за повишаване стойността на живота, а не крайна цел.

Как се отрази домашното училище на семейството ви? Въпреки че в началото започнахме да обучаваме децата си у дома заради самото обучение, веднага открихме, че когато сме всички заедно у дома семейството става по-близко, по-щастливо и по-активно. Дори не бяхме осъзнали какъв подарък ще бъде за нас “семейството ни да се събере отново,” тъй като не бяхме осъзнали какъв е резултатът от това нашите деца да излизат всеки ден и да ходят по своите отделни пътища в училище. Сега взаимно се наслаждаваме на интересите си и успехите си и споделяме разочарованията от пропаднали опити или тежки усилия. Нашите деца имат възможността да намерят своите лични начини на мислене, учене, отношение и обличане, които не са зависими от натиска на връстниците. Тъй като всички те имат възможността да открият своята самоличност, ние сме семейство съставено от силни характери, които се грижат за себе си, един за друг, и за онези, които са около нас.

Да изберем да обучаваме децата си у дома е отговорност и предизвикателство, с което се справяме с колкото е възможно повече способности, хумор, творчество, наслада и гъвкавост. Ние насърчаваме нашите деца да преживеят радостта от откритието и грижата. Разбрахме, че домашното училище благоприятства за създаването на сплотено семейство с достатъчно здрава основа, за да даде на всеки от нас силата, смелостта и прозрението да достигнем изпълнението на нашата цел.

ДОПЪЛНЕНИЕ:

Продължение на описанието на нашите дни след една година: Алкалните батерии на Radio Shack D бяха с най-високо качество според нашия научен проект. Стихотворението на Кейти “Избеляло жълто” спечели първа награда в национално състезание. Брайън спечели местното ниво на Geography Bee. Нийл вече чете книги наум, а Кевин се научи да чете. Предприехме пътуване до френско-говорящия Квебек и открихме, че кулинарното ни изкуство е много подобрено!

През изминалата година се снабдихме с още три котенца и най-накрая към семейството се присъедини и едно куче. Може би звучи като бедствие, но за нас беше добра възможност. Децата поемат пълна отговорност за животните. Това означава, че са прочели дузина книги за грижата за кучета и котки, за болести, за отношение, поведение и други свързани с тях необходими неща. Брайън чете обширни книги като Учебник по ветеринарна вътрешна медицина от Етинджър, Ветеринарен наръчник от Мърк и списания като Ветеринарна медицина и Ветеринарна икономика. Брайън прочете всички книги на Джеймс Хериът и всичките ни деца с удоволствие гледат сериите на Би Би Си Всички създания големи и малки. Кейти се грижи и за петте котки, което включва хранене, подмяна на постелките, проверява дали имат нашийници и дали са слезли от дърветата. Брайън има отговорност за кучето. Храни го, разхожда го, обучава го, чисти го и играе с него. Разбира се по-малките момчета също помагат за домашните любимци и всички обичаме да се разхождаме и да играем с животните. Докато разхождаме кучето се срещаме с много други кучета и техните собственици в квартала, и Брайън и Кейти, докато разговарят със собствениците, постепенно създадоха бизнес за грижа за домашните любимци и с удоволствие поемат отговорност и получават приход от това.

Брайън чиракува при нашите ветеринарни лекари всяка седмица и часовете му постепенно се увеличиха до цял ден. Ветеринарите го насърчават, помагат му, шегуват се и щедро предоставят своите знания и време. За Брайън това е едно прекрасно преживяване. Той работи да се издигне в йерархията на бойскаутите. Също така с радост научи, че е станал първенец за своята категория в националното състезание Global Challenge.

Интересът на Кейти към котките се увеличи. Тя се съсредоточи върху изучаването на въпроси, свързани с размножаването, здравето и грижите за котките, и скоро ще посети спонсориран от университета симпозиум за котките. Чете с ентусиазъм всичко за котките. Прочете книгите на Кливлънд Еймъри, Котката, която дойде за Рождество, Котката и скъперника и Най-добрата котка. Прочете с удоволствие и Грижи за котките от Дезмънд Морис, Котешки разкази от Джеймс Хериът и Умът на котката от Брус Фогъл, както и списанията Cat Fancy и Cat World.

Кейти измисли и уши сама цяла покривка. Нарисува своя проект с цветни моливи върху хартия на квадратчета, избра материята от моята огромна колекция парчета, сглоби ги на машината и заши на ръка отгоре модела. Всичко това изискваше планиране и търпение. Уши и първата си рокля. Направи своя собствена система за организиране на седмичните си уроци и проекти и с удоволствие пише дълги писма на своите приятели. Кейти написа тази поема в деня на внезапната смърт на нашия учител по музика, спомняйки си как той си хвърляше сакото върху дивана, преди да отиде към пианото:

САКОТО

Сакото върху дивана
веднъж в седмицата
носеше радост за очите,
музика в сърцата ни.

Неделя дойде
студена със сезона,
стопляйки дома ни
сакото и дивана бяха едно.

Изведнъж го няма,
студенина затвори сърцата,
бузите намокри тъгата,
изпълни ни гняв към живота.

Пръстта го затрупа,
сакото и дивана се разделиха
казвайки си довиждане
без да знаят, че е истина.

Обичта престана,
не е жива вече.
Вярата избяга
със сълзи в очите си.

Зъбите стиснати здраво,
сакото се понесе към небето,
бузите пламтят от мъка,
плътта гори от яд.

Сакото и всичко
умря за очите,
с любов то остава
в сърцата, носещи камък.

Нийл се превърна в истински читател и благодарение на това че схваща звуците, може да пише всичко, което си поиска, стига читателят също да схваща добре звуците! Той гледа на правописа като на игра и винаги предизвиква себе си да “познае думата,” Възхитително е да гледаш как Нийл обединява идеите в математиката. Той решава сложни задачи от реалния живот наум като например “ако аз печеля по 2 долара на ден, пет дни в седмицата в продължение на един месец и тогава дам на Кевин 3 долара за това, че ми е помагал, ще имам накрая на месеца 37 долара.” Нужна му е само секунда, за да намери отговора и той най-вече се основава на истински изчисления, необходими за реалния живот. Той лесно се справя с умножението, дробите, сравненията и с реалните задачи в дървообработването. Докато се упражняват на фитнес пътеката, двамата с Кевин гледат Hometime, в което показват как се строят и поправят домовете. След това прилагат информацията в своите строителни проекти!

Нийл беше едно от десетте деца, избрани като международни победители на Гледки от Марс – арт състезание на Time-Warner. Неговата рисунка е на Vision of Mars CD-ROM от Virtual Reality Laboratorie, Inc. и може да се закупи. Този CD-ROM ще бъде изстрелян от Русия на повърхността на Марс от два космически кораба. Ние бяхме много въодушевени заради Нийл!

Кевин е много прилежен. Той също учи звуците. Тъкмо започва първите си стъпки в четенето и писането. Следва своите по-големи братя и сестра и се занимава по цял ден с цветни пръчици и други предмети за смятане, рисува, използва компютъра и просто играе като научава повече неща за пожарникарите, пожарните коли, пожарните станции, пожарникарската екипировка и статиите за пожари във вестника. Той иска да стане пожарникар когато порасне и аз съм му обещала тогава да му купя далматинско куче. Това са много важни теми за Кевин и той събира в папка брошури как да се пазим от пожар, картинки с огън, статии от вестника и други обяснения, свързани с огъня.

Гари продължава да бъде нашият вечно присъстващ водач. Води децата на посещения с учебна цел и ми оставя така необходимото време и тишина, за да работя върху тази книга. Той е моята подкрепа и продължава да работи много, изкарвайки прехраната, което ни дава възможност да преследваме целите си.

С щедрата (в повечето случаи) подкрепа на всеки един успях да се вместя в необходимото време, за да напиша тази книга покрай всичките други дейности. Станах по-търпелива като се справях с компютърните програми, които не правят точно това, което искам да направят, като спазвах крайните срокове и като казвах на някое от децата отново “моля, почакай една минута, за да свърша.” Всичко това обаче ми донесе награди много по-големи от това, което съм си представяла.

Нашето семейство продължава да израства по-силно заедно и индивидуално. Продължаваме да намираме по-добри начини да постигаме целите си, намираме повече неща, които с удоволствие правим, повече възможности, за да направим живота смислен и по-добри начини да използваме дара на времето. Пожелаваме същото на вас и семейството ви!

ОЩЕ НОВИ НЕЩА:

Изминаха три години от последното подновяване на нашата информация. Семейството ни направи голям скок и се премести в дървена къща в Роки Маунтънс в Монтана. Брайън влезе в колеж по биология на 14 години. Той (сега на 17) и Кейти (сега на 15) взеха още много курсове и сега са пълноправни студенти в университета. Брайън е предпоследен курс, специалност философия и психология, докато Кейти е във втори курс, специалност медии и театрално изкуство. И за двамата колежът е естествен преход и вълнуващо продължение на домашното образование.

Брайън стана Ийгъл Скаут и е Джуниър Скаут Мастър. Той работи с нашите ветеринари няколко години и реши, че това не е кариерата, която желае. Това лято Кейти е доброволен стажант в нашия сенаторски офис и се грижи за конете и кучетата на съседите. Понастоящем Нийл е твърдо решен да посети луната или Марс – по един или друг начин! Кевин се интересува от история, военно дело и наказателно правосъдие. Той все още иска да стане полицай. Нийл се надява да стане Ийгъл Скаут в рамките на годината (на 12 г), а Кевин е Webelos и очаква с нетърпение тази година да участва в истински скаутски лагер. Преживяванията на момчешкия скаутски лагер в Скалистите планини бяха връхната точка на всички сезони през годината. Всичките деца карат ски и не могат да им се наситят. Гари продължава да работи у дома като изпълнителен консултант, преподава в университета и е в помощ за всичко. Аз открих първата си самостоятелна изложба (виж на нашата уеб страница) в галерията на Монтана и работя върху нова книга за “дните” на домашното обучение с новости от семействата, участвали в тази книга и от много нови семейства.

Сега имаме две шотландски едногодишни юници, Хейзъл и Тес. Това отваря цял нов свят за проучване, любознателност, учене и удоволствие. Нашето куче лабрадор, Тъкър, роди 12 кученца преди почти две години. Храненето беше преживяване, което разшири познанията ни и прибави Куин и Разбери към нашия дом. Тео и Грейс са нашите котки другарчета и ловци на мишки.

Като размишляваме за многото години обучение у дома, осъзнаваме че изграждането на собствен удобен начин на домашно образование е изискало от нас да определим ценностите и убежденията си и да ги свържем триизмерно в ежедневието. Животът и домашното образование са станали постоянен кръг без начало и край. Все повече ценим нашия дар – времето.





Homeschooling: A Patchwork of Days
Copyright © 1996 Nancy Lande
превод Copyright © 2012 Божидар Маринов