Франк и Санди
Бриана, на 16 години
Крисчън, на 10 години
Светлана, на 5 години
(и сега Дмитри, на 8 години)

Шестнадесетгодишната Бриана описва студен и снежен ден през април в тяхната дървена планинска къща в Игъл Ривър, Аляска.

НЕОБИКНОВЕНО ГЪВКАВИ

Нашето семейство живее високо в планината, на километър и половина от главния път, в горите на Игъл Ривър, Аляска. Имаме седем коня, пет котки, три кучета, два аквариума с рибки и един джербил. Семейството ни се състои от: Франк и Санди (родители, и двамата в края на 40-те си години), аз, Бриана или “Бризи,” Крисчън и Светлана, която осиновихме през ноември, миналата година от Русия. Тя се приспособява невероятно добре. Прекарала е целия си живот в дом за сираци. В процес сме да осиновим още един брат, 8-годишния Дмитри от (бившата съветска) Република Грузия, и още една сестра, 13-годишната Елена (от Москва, Русия).

Преди да започна да ви разказвам за един “типичен” ден, ще ви запозная накратко с всеки член на моето семейство. Всъщност няма такова нещо като типичен ден в нашата къща. Не водим дневник и постоянно нарушаваме графика, и нищо не става така както е планирано. Предполагам, че не трябва да казвам никога, но рядко имаме ден, който да не е благословен от различни “спешни случаи.” Ние сме необикновено гъвкави.

Моят баща е лекар в Спешна Помощ. Работи дълги часове с неустановено време: дни, нощи, полунощи, на всякакви смени. Той е твърд, но любящ, щедър, състрадателен, отзивчив, обича да угажда, и е спокоен и благ. Умен е и научава нещата бързо. Той е компютърен фанатик и обича да лови риба. Използва свободното си време, което е малко, да работи на компютъра, да коси трева, да извозва тор, и да рине сняг. Той е специалист и по научен креационизъм и е преподавал по целия свят за разликите между сътворението и еволюцията. В продължение на много години е изследвал различните версии на Библията, и е убеден в автентичността и точността на версията Кинг Джеймс. Татко напълно подкрепя домашното ни училище още от самото начало, от единадесет или дванадесет години, като вярва, че да се обучават децата у дома е дадена от Бога отговорност. В Аляска има закон, според който всеки, който живее на повече от три километра от държавно или частно училище, или на повече от три километра от автобусна спирка, не е задължен да изпраща децата си на училище. Ние лесно попадаме в тази категория.

Мама е любяща, състрадателна, щедра, внимателна, възприемчива, съчувствителна, много нежна, гостоприемна, работлива, верен приятел, добър слушател, често нетърпелива и (макар че лесно се напряга) уляга с възрастта. Тя обича да язди конете, да играе с кучетата, да се грижи за семейството, да обучава децата у дома, да чете, да се учи как да има благ и тих дух, и да прави каквото и да е с децата си. Тя с радост играе с тях и е отдадена домакиня. Най-голямото ѝ желание е да бъде богоугодна съпруга и майка, и лесно се обезкуражава, когато не живее според очакванията си. Един от добродетелите ѝ е, че може да признае когато е сбъркала. Тъй като е наясно със своите слабости и несъвършенства, тя разбира, че и ние заслужаваме същото разбиране. Мама пише задачите за Крисчън, когато се нуждае от тях, но той знае какво трябва да научава сам всеки ден. Аз планирам сама какво да уча след като с мама обсъждаме заедно в началото на годината и от време на време по време на учебната година.

Аз имам почти същите качества като мама, плюс някои от татко и съм почти най-спокойният човек в семейството. Обикновено съм миротворец, защото не се ядосвам лесно. Обичам конете, котките, да работя с малки деца и да пея. Използвам свободното си време да яздя и да обучавам конете, да чета, да си играя с котките, да пиша истории и поезия, уча се да шия, да готвя, да пея, да свиря на пиано, както и да давам уроци по езда. Любимите ми предмети са английски език и чужди езици – латински и руски. Мислех си, че искам да стана учителка по математика, докато стигнах до алгебрата. Най-малко обичам природните науки. За учебния план съм използвала различни източници, най-вече на университета Боб Джоунс и на А Бека. Ние се обучаваме у дома от самото начало поради убежденията на нашето семейство и аз съм променяла много пъти учебния план. Опитвали сме материалите на Hewitt Research Foundation, PACES, KONOS, и Alpha Omega. Всъщност изкарах три години в пети клас, защото все сменяхме учебната програма и мама се страхуваше, че ще пропусна нещо, ако не премина всичките книги, които още не съм прочела от различните издателства. Най-накрая се успокои и реши да ме остави да избера за всеки предмет кое християнско издателство да използвам. До този момент мама работеше с мен изцяло по всеки предмет. Започвахме училище в 9:00, имахме почивка за обяд и за вечеря и свършвахме в 10:00-11:00 вечерта! Решихме, че това е прекалено много работа, но във всеки случай свършихме втората ми година в пети клас с материалите на университета Боб Джоунс.

Миналото лято се опитах да “вляза в час,” като завърша два класа. Сега съм в гимназията най-накрая и използвам учебна програма от девети до единадесети клас. В момента използвам ACE за единадесети клас, PACES за английски език, Artes Latinae за латински, няколко различни аудио касети за руски език, Saxon Algebra 1, и история и природни науки на университета Боб Джоунс. Тази учебна година ме завари в девети клас – кореспондентски курс с Hewitt Educational Resources. Завърших първия срок и получих шестици по всичко, с изключение на историята. Решихме че заради многото промени в живота ни и часовете, които се изискват, този курс не е за нас. Изучавам руски като втори чужд език и използвам руска програма Berlitz. Ходя и на уроци по шиене при една съседка – по предмета домашна икономика. От трите години в пети клас научихме важен урок: никога не учи в един и същи клас повече от веднъж освен ако не те скъсат на изпита още първия път!!

Когато Дмитри и Елена пристигнат, аз ще помагам на мама да ги обучава. С нетърпение очаквам да стана домакиня. Моите родители ще ми изберат съпруг и най-напред ще имаме взаимоотношения на ухажване.

Крисчън е внимателен, мил, предан, помага, енергичен, точен, и лесно се засяга. Той също е осиновен брат, роден в Анкоридж, Аляска. Стана част от нашето семейство преди десет години, когато беше на един ден. Тогава татко участваше в стартирането на Център за кризисна бременност в нашия град. Крисчън се интересува от различни спортове, планира да свири на флейта и тромпет, много е артистичен и харесва всичко, свързано с военни действия, самолети, трактори и коли. Едно от любимите му развлечения е да помага на татко в работата свързана с пътя и да разчиства снега през дългите зими. Поради неговия изключително прилежен и прецизен ръкопис, наскоро го помолиха да бъде калиграф за фирма за производство на рибарски блесни. Любимите му учебни предмети са история/география и природни науки, и той е факир и в двете. Той използва по-добрите материали на университета Боб Джоунс, и току що премина от Saxon Math към Alpha Omega, които намира са по-лесни за разбиране. Двамата с Крисчън участваме в хора на домашните ученици в нашата околност, играем волейбол, баскетбол, футбол. Посещаваме и AWANA клубове в църквата ни, където аз се обучавам за ръководител. И двамата участваме в отбори за тестове върху Библията. Участваме активно и в конния клуб във вторник вечер. В миналото играехме в Момчешкия и Момичешкия клуб и в местните футболни отбори през лятото. Тази пролет Крисчън ще играе за първи път в отбора на Малката бейзболна лига.

Светлана (Света) е дребосъче, много сладко, умно, общително момиче. Обича животните и е много чувствителна, когато някой е засегнат или разстроен. Тя е необикновено силна физически за нейната възраст, както и със силна воля, обича да язди и дори да чисти конската тор!! Харесва ѝ да бъде част от нашето семейство от деня, в който се появи. Мисли че е чудесно да бъдеш “америйкан” и казва на всеки срещнат, че говори “инглийш.” Въпреки че обича всички животни, поради своята енергичност може да бъде и груба с тях. Тя обича да помага у дома и в обора, пее, “свири” на пиано, и посещава клас по скачане на въже и различни упражнения. Тя е доста подвижна, затова мама планира да я запише да тренира гимнастика, някой ден… когато нещата се поуспокоят.

Сега, след като знаете малко за моето семейство, елате да наблюдаваме един “типичен” ден в нашия дом.

5:30: Двете със Света сме в една стая и аз се събуждам от едно силно фалшиво “ла ла ла ла….” “Света, шшшт; моля те млъкни; опитвам се да спя” – измънквам уморена.

5:40: “Ла, ла, ла ,ла…” “Света, моля те бъди тиха.”

5:50: Татко се събужда и се приготвя за работа. Той е тих и не разбужда никого, освен мама, която спи леко.

6:00: “Баррийси!!! (Бризи) Отивам гърнето!” (Трябва да отида до тоалетната.) “Добре, отивай, но моля те бъди тиха.” Всички лампи светят и тя тропа шумно в банята. Тръсва се обратно на леглото и след още половин час “пеене,” заспива. Аз въздъхвам с облекчение и се опитвам да заспя отново.

6:20: Татко тръгва за работа.

8:00: “Мяяууу.” Събуждам се от скимтенето на моето коте (сладкото пайче или С.П.). “Света, какво правиш?” “Нищо.” “Напротив. Остави котето на мира и се обличай.”

8:15: Мама и Крисчън стават и започват сутрешните си задължения. В повечето случаи закусваме студено мюсли с мляко. Редуваме с яйца и препечени филийки, или топло мюсли (овесена каша или пшеничен крем). Крисчън нахранва трите кучета, пуска ги навън и слага постелките им в семейната стая. Те спят в пералното помещение през нощта. Облича се, сресва се и си оправя леглото. След това се постарава да започне учебната си работа колкото е възможно по-бързо. Обича да проверява за колко кратко време може да си изпълни задачите, за да може да играе! Аз помагам понякога на Света да се облече и тогава си сресвам косата.

8:30: Току-що свърших с обличането и домашните си задължения, когато Света дойде боса след като е играла в семейната стая. “Баррийси, брекавийч!” (закуска). “Попитай учтиво, Света.” “Мога ли да получа брекавийч, моля?” “Много по-добре. Да, може.” Двете с мама правим закуската и всички започваме да се храним.

8:50: Мама помага на Крисчън по английски с учебници на университета Боб Джоунс за четвърти клас и математика за четвърти и пети клас на Аlpha Omega. Мама продължава да поправя неговия английски и математика, и му помага с това, което не разбира. Започнала е всичко това малко след като се е събудила. Света все още яде, а аз почиствам кухнята. Чувам лъжица да пада на пода и поглеждам към масата. “Света, не храни кучетата от закуската си. Измий си приборите.” “Да, Баррийси.” “Добро момиче. Не забравяй да си измиеш зъбите, когато свършиш.”

9:00: Всички сядаме на дивана в дневната да четем от Библията и да се молим.

9:30: “Баррийси, конете?” “Да, отивам да нахраня конете.” “Баррийси, брум, брум?” “Не, няма да яздя. Само ще ги нахраня.” “О,о, Света конете?” “Не, ти трябва да останеш и да помагаш на мама.” “СВЕТА КОНЕТЕ!!!!!” Въздишам и тръгвам надолу към обора.

9:35: Мама и Крисчън учат по математика, предметът, който Крисчън най-малко обича. “Добре, Крисчън. Поправих задачите ти по математика. Има няколко, които не си решил правилно. Прегледай ги и виж дали разбираш всичко, което съм отбелязала като грешно” – казва мама весело. “Мамо!” Крисчън извиква след няколко минути. “Не разбирам тази задача.” “Крисчън, не крещи. Сгъвам прането. Ако имаш нужда от помощ, ела тук.” Крисчън носи учебника по математика и мама обяснява задачата. “Пак не разбирам,” измърморва той. “Знам, че е разочароващо, но ще има неща, които ще са трудни през целия ти живот. Дори когато станеш възрастен, ще продължаваш да правиш грешки и ще трябва да ги поправяш. Учебната работа просто те подготвя за времето, когато ще трябва да работиш.” Крисчън се успокоява и се връща пак на поправките по математика.

10:15: Аз се връщам след като съм нахранила конете и трите котки, и Света слиза по стълбите. “Здравей Баррийси!” “Здравей Света. Как си? Какво имаш в устата си?” Тишина… “Покажи ми. От къде взе дъвката?” “Гарабийч” (боклука). “Света, фуу (нейната руска дума за плюй) това е мръсно! Плюй!” “Гюд, (добре), Баррийси!” “Нет! (отрицателната форма “не” на руски), фуу! Хвърли я, Света.”

12:00: Уча по латински (в нашата спалня, където обикновено уча) и Света ми “оправя” косата. “Hilarem datorem diliget Deus” (Бог обича тези, които дават на драго сърце), повтарям след касетата по латински.

13:00: Тъкмо свършвам математика за днес. “Корен квадратен от 212 е…” Обикновено уча сама. Ако имам въпрос по английски, питам мама. Ако имам въпрос по природни науки, питам татко. Когато се затруднявам по математика, първо питам мама. Ако тя не знае как да реши задачата, изчаквам да питам татко. Мама обикновено преглежда работата ми и ми казва какво трябва да поправя. “Баррийси, гладна.” С други думи, “Искам обяд сега!” “Имам още две задачи и тогава ще приготвя обяд.”

13:30: Обядваме без големи проблеми. Обикновено е моя работа да приготвя обяд. Понякога, когато трябва да свърша нещо важно в училище, като например да правя тест, мама или Крисчън приготвят обяда вместо мен. Татко обикновено сам си приготвя закуската (комбинация от три или четири различни мюслита) и обяда (сандвич или мексикански буритос, които може да затопли в болницата), от вечерта преди да отиде на работа. Аз (или мама, или Крисчън) сервираме месо, сирене, салата и домати, или сандвичи с фъстъчено масло и конфитюр, а понякога супа. Друг път ядем супа с кифлички или кроасани, моркови, нарязани на парченца, парченца домати и парченца сирене. Правим си и някакъв сок. Ако Крисчън не приготвя обяда, учи по история или естествознание за четвърти клас на университета Боб Джоунс, Critical Thinking Skills на Steck-Vaughn, или пише думи, които мама е написала за него, от тези, които е сбъркал при писане. Чете и God's World Newspaper или Discovery Magazine (научно креационистко списание). След обяд мама отново обучава брат ми.

14:00: “Света отива навън?” “Не зная. Попитай мама.” “Мама, аз не зная.” (Къде е мама?) “В учебната стая (дневната) с Крисчън.”

14:05: Мама е позволила на Света да излезе, така че тя се облича и бърза да играе на снега с кучетата. “Помни, че трябва да си тук до къщата” – извиква мама, докато Света хуква през вратата.

14:30: “Мамо,” питам, “виждала ли си скоро Света навън?” “Не,” отговаря тя. “Бях се съсредоточила върху поправките по английски на Крисчън.” Обувам си ботушите и излизам навън. “Уау, студено е. Мисля че ми трябват палтото и ръкавиците.” Вземам ги и излизам да търся “изгубената” ми сестра. Намирам я от другата страна на шосето, където обича да се пързаля и за малко играем двете. Изведнъж забелязвам, че едната ѝ ръкавица липсва. “Къде ти е ръкавицата?” “Ръкавицата не зная.” Вървим бавно по снега, опитвайки се да намерим ръкавицата.

15:00: Отказваме се да търсим и влизаме вътре. Връщам се към ученето и Света отива да “учи” или да играе с мама и Крисчън.

16:30: Двамата с Крисчън свършваме с ученето и аз слизам долу в обора, за да обучавам моите коне, докато Крисчън и Света играят отвън, така че мама може да има за малко мир и тишина.

19:00: Връщам се от обора и се изчиствам. Крисчън и Света също влизат. Крисчън отива в стаята си да чете.

19:15: Двете с мама започваме да приготвяме вечерята. “Света помощ?” Мама или аз, а понякога заедно приготвяме вечерята. Ако я приготвяме заедно, всяка от нас взема няколко неща да готви. Например мама ще готви месото и зеленчуците, а аз ще приготвя салата и ориз, картофи или макарони. Аз почти винаги правя салатата. Крисчън слага масата и храни кучетата.

19:50: “Паааап!!!!” (Татко!) крещи Света, когато татко се връща от работа. Тя скача от високия си стол и в бързината да поздрави своя възлюбен татко бутва отвореното бурканче със захар на пода.

21:00: Кухнята е почистена от семейството и мама изкъпва Света, докато аз храня конете.

21:30: Връщам се от обора и се приготвям за спане. Вземам Кали (нашето коте) и я слагам в банята, където тя спи през нощта.

22:00: Повечето от нас са готови за лягане и се молим заедно. Тогава двете със Света се пъхаме в леглата изтощени. Вземам си голямата котка, С.П., и я слагам върху горното легло да спи с мен. Покривам главата си с възглавницата и си пускам класическа музика, приготвяйки се за нощния “ла, ла, ла…” концерт на ентусиазираната Света. Мама, татко и Крисчън четат заедно и отиват да спят между единадесет и полунощ.

22:30: Предпазливо си дръпвам главата изпод възглавницата и се ослушвам. От 5:30 сутринта за първи път е тихо. Най-накрая заспивам сънувайки, че Света ходи на уроци по пеене!

ДОПЪЛНЕНИЕ от Санди:

Паднах от моя кон и си счупих кръста преди по-малко от месец, преди нашият нов, осемгодишен син, Дмитри да пристигне от бившата съветска република Грузия. Така че сме назад във всичко. Бризи изкара бърз курс по управление на дома (Home Management 101 and 102) заедно с едно семейство! Слава на Бога, взе си и шофьорската си книжка и сега е опитна млада дама. Буквално превзе домакинството. Аз лежах по гръб у дома близо пет седмици и половина. Малкият ми, но смел принос в семейството беше опитът ми да обучавам най-малките трима от леглото. Получи се доста добре, но все още сме назад.

Сега не съм вече на легло и нося опора за гърба. Не ми е позволено да вдигам повече от пет килограма, не трябва да се навеждам и не мога да спортувам няколко месеца. Тъй като това е третият ми “инцидент” с кон това лято, смятаме, че Господ ни дава ясен знак, че трябва да спра да яздя – Франк иска цяла съпруга. Така че се опитваме да продадем шест от нашите осем коня. Досега сме продали един – не са много хората, които се интересуват от коне по това време на годината в Аляска, когато предстои дълга, студена, мрачна зима. Вероятно ще дойде пролетта, преди да се появи друг купувач.

Преди две седмици Бризи беше приета в една литературна програма. Радваме се за нея и, разбира се, сме горди родители. Обучението се състои от наставления по пощата или по телефона като се дават различни задания през период от две години. Те гарантират, че накрая на този период ще имате някакъв вид ръкопис: книга, статия или каквато е целта ви, готова да отиде при издател. Радваме се много за Бризи!