Брендън и Шарън
Кейти, на 12 години
Колин, на 7 години
Итън, на 5 години
Еймън, на 1 година

Брендън описва облачен и хладен 26 април. Семейството му живее в Папилиън, Небраска, заобиколен от фермерска земя.

УЧИТЕЛЯТ НЕ СЕ Е ИЗБРЪСНАЛ ДНЕС!

Когато първоначално си зададох въпроса дали ще ми бъде интересно да напиша тази глава, си казах ентусиазирано: “Да!” Но ентусиазмът ми отслабна и започнах да си мисля: “Наистина ли искам хората да знаят, че жена ми Шарън, трябваше да ме принуди с бой (почти буквално) да приема домашното образование? Дали искам хората да знаят, че понякога (често) се чудя какво правя аз и какво правят децата? Наистина ли си мисля, че някой го е грижа какво аз, бащата, който си стои у дома, всъщност правя с моите деца?” Отговорите на всичките тези въпроси бяха просто “да.” Сега с въодушевление подкрепям домашното училище и вярвам, че това е една нарастваща национална необходимост.

Най-голямото ни дете е Катлийн, накратко Кейти или Кейти Роуз – освен ако е загазила нещо, тогава е определено Катлийн. (Това не се случва много често, но все пак се случва.) Шарън осинови Кейти от Богота, Колумбия. Помолиха ме да преведа някои документи на испански за нея и да помогна на Шарън да се обажда до Колумбия през дългото чакане за осиновяването на Кейти. След като Кейти пристигна в базата на Въздушните сили, където Шарън и аз бяхме назначени, аз се шляех наоколо – пазех я докато Шарън беше заета, четях на Кейти, говорех ѝ на испански и се опитвах да науча Шарън на малко испански. Общо взето, прекарвах чудесно като “чичо.” Продължавах да избягвам Шарън, която ме пренебрегваше по това време, освен ако се налагаше да гледам или да прекарам време с Кейти. Разбира се всичко това се промени, когато Шарън ми предложи да се оженим през януари. Аз приех предложението ѝ и се оженихме.

Оженихме се през следващия май. Кейти беше шаферка, носеше пръстените, и изпълняваше ролята на неофициален шоумен. Тя се справи чудесно и ѝ беше забавно след това да скача по пътеката между редовете в църквата. Семейството ни се разрасна след две години, когато се роди Колийн Бриджит. Сега тя е на седем години и има големи трапчинки на бузите.

Преместихме с в Монтана, за да работим в дом за специални грижи. Семейството ни отново се разрасна след две години, когато се роди Итън Дейвид. Между другото, ако някой знае крайния резултат на играта между Нюйоркските Янки и Канзаските Роялс на 4 юли, 1990, ще се радвам да го науча. Итън се появи точно по средата на играта и аз все още не знам кой победи. (Децата невероятно улучват времето, нали!) Итън сега е енергичен, четиригодишен малчуган.

Аз спрях да работя извън дома няколко месеца след като се роди Итън, тъй като жена ми беше наета от Въздушната Национална охрана като координиращ офицер и навигатор на самолетите танкери за презареждане във въздуха. През изминалите шест месеца бях работил като следовател за закрила на деца към Департамента за детето и семейството. Когато прекратих работа, Кейти Роуз беше в много добро католическо училище, а Колийн и Итън – у дома. Дните ми преминаваха преследвайки Колийн из къщата, носейки Итън на гръб, с домакинската работа, градината и като цяло наслаждавайки се на живота. Напълно се радвах на свободата (малко или много) да съм си у дома, въпреки че почти не се смятах за безработен. Дори с двете деца у дома имах време за неща, които харесвах: отдавах се на любовта си към готвенето, опитах се (но не успях) да напиша книга за родител, който си е у дома, изкарах няколко курса за магистърска степен, и прочетох много книги по история (особено църковна история), биографии и романи.

Бях ангажиран и като офицер от запаса на военновъздушните сили. Бях назначен към групата за въздушен транспорт и зареждане с гориво до миналата година. Сега съм на друга длъжност в подразделение на активна служба. Тъй като бях офицер в разузнавателния отдел, продължавах да изучавам работата и да помагам при писането на докладите. Бях действащ офицер в продължение на шест години, но в разузнавателния отдел бях само за кратко. Общо взето, да бъда в запаса беше добра почивка от работата извън дома и беше нещо, което харесвах.

Шарън възприе идеята за домашното образование след като разговаря с един приятел от запаса. Аз не исках, защото имах същите съмнения както много други родители: не мога да си обучавам децата; те се нуждаят от социализация; католическото училище, в което е Кейти, е много добро; радвам се когато децата са у дома, но ми е хубаво да си почивам, когато Кейти Роуз е навън през половината от деня, и особено когато Итън и Колийн спят следобед. Така че има много въпроси за решаване.

Накрая се убедих, че домашното образование е добра идея, и тогава трябваше да се справяме с другите съмнения: Каква програма трябва да използваме? Как ще си планираме деня? Какво ще правим с Итън и Колийн? Каква помощ ще ми е необходима и каква има налична? Ще имам ли време за себе си?

Шарън, по своя методичен начин, започна да купува книги. Първо купи книгата на Мери Прайд, Голяма книга за домашно обучение. Трябваше да прегледа книгите и да намали избора на програми до две или три. Аз очевидно бях готов да обучавам децата у дома, но все още не подкрепях ентусиазирано идеята.

Шарън ограничи избора на учебни програми до Ситън Хол, Ковънант Хоум, и Калвърт. Убеди ме да отидем на конференция спонсорирана от Ситън Хол. Убеди ме също да посетим книжарницата на Ковънант Хоум. Поръча и информация от Калвърт. (Тя е много старателна, когато реши наистина да направи нещо!)

Накрая се спряхме на Ковънант Хоум. Харесах идеята за християнска домашно-образователна програма, при която получаваме оценки и помощ отвън, но само в случаите, когато моите деца не са съвсем податливи.

След като взехме всички решения, дойде време да започнем работата. Кейти е много лесно дете и като че ли се забавляваше с вниманието, което получаваше през първата година. Аз, от друга страна, продължавах да бъда изпълнен със съмнения и изобщо не бях спокоен през първата година. Кейти тогава беше в четвърти клас и усилено работеше. Тя е чудесно дете, което има желание да учи, но учи по слух. Тя се справя най-добре, когато чете материала на глас, или някой друг ѝ го чете. Това стана очевидно, когато трябваше да прави своята работа по разбиране на прочетен текст. Когато четеше наум, оценките ѝ бяха ниски, когато прочиташе текста на глас два или три пъти, оценките ѝ се покачиха.

Кейти продължи някои от дейностите си извън дома, включително детския хор и разбира се, църквата. Тя успяваше да се види и с няколко от приятелите си от католическото училище, така че социализацията не беше проблем – освен за мен.

През тази първа година започнахме да работим бавно и с Колийн върху материала за детската градина на Ковънант Хоум. Тя също беше една от причините да се съглася за домашното училище. Притеснявах се, че училището няма да може да я образова толкова добре, колкото тя заслужаваше. От друга страна, тя е много умна и иска да учи. Можахме да ѝ създадем навика да работи петнадесет минути, след това десет-петнадесет минути почивка, и отново работа, което беше подходящо за нейния стил на учение. Продължаваме това и до днес, с по-кратки почивки и двадесет минути или по-дълго работа.

Учебната ни година беше прекъсната през декември, когато ме включиха в Операция Възстановена надежда и бях изпратен в Африка за два месеца. За щастие нашата бавачка държеше Кейти изкъсо и когато се върнах, тя беше само няколко урока назад. До времето, когато отново заминах за Сомалия, тя почти беше завършила цялата си работа за четвърти клас и след като се върнах, бяхме готови да продължим в пети клас.

Това лято се оказа доста заето за цялото семейство. Първо, бях в Могадишу от юни до септември. САЩ осигуряваше подкрепа на силите на Обединените нации, като им доставяше храна и внасяше някакъв ред в страната, но не бяхме напълно приети. Въпреки че работата, която вършех, беше лесна, честите нападения през нощта бяха тежки не само за хората там, но и за хората у дома, които гледаха вечерните новини. Опитвах се да се обаждам у дома след атаките, за да кажа на всички, че съм добре, но това не винаги беше възможно. Второ, Шарън беше решила да продължи образованието си, за да получи степен като лекар асистент. Това означаваше преместване.

О, споменах ли, че в деня преди да замина Шарън ми каза, че е бременна? Този факт не влезе в съзнанието ми, докато не пристигнах в Германия, обадих ѝ се в работата и я попитах дали не ми спомена нещо за това, че е бременна. Така Шарън се справи с цялото преместване, търсене на дом, бавачка и всички други неща, свързани с преместването, докато е страдала от сутрешното гадене.

Еймън Грант се роди през март. Надяваме се да си осиновим повече деца след като Шарън се установи с новата си кариера. Всъщност Шарън иска дванадесет деца – трябва да поговорим и за работата извън дома!

Не е нужно да казвам, че учебната ни година започна късно. След като се върнах, все още трябваше да организирам нещата около къщата и да намеря учебни материали, така че да можем да започнем пети клас с Кейти, а Колийн да продължи с детската градина. Едно от най-важните неща, които трябваше да решим, беше църквата. В областта има много църкви, но ние искахме малко общество, където няма да се чувстваме изгубени в множеството.

Кейти най-сетне започна пети клас късно през септември, а Колийн продължи с детската градина в началото на октомври. Двете момичета използваха програмата на Ковънант Хоум. Според мен момичетата изостанаха и това означаваше, че трябва да работят усърдно, за да навлязат в нещата.

Междувременно Колийн се зае бързо с работата си и беше готова да поеме повече материал, така че свършихме планираната работа и започнахме допълнително да я подготвяме за първи клас. Трябваше да се справя и с Итън, който въпреки че беше на две години, искаше да участва в работата на сестрите си. Така че започнахме да учим с него азбуката и числата, както и някои други неща, за да го подготвяме за детската градина.

Почти към края на тази учебна година двамата с Шарън решихме, че през следващата година ще започнем да обучаваме децата по различна програма, и избрахме програмата за домашно обучение на Калвърт. Калвърт, подобно на много други такива програми, има репутацията на много добра и с високи академични стандарти, плюс удобството, че е приета във всичките петдесет щата. Това ни беше основна грижа, защото Шарън беше приета в програмата за лекар асистент и спечели стипендия от Националния здравен корпус, което означаваше, че може да бъде изпратена където и да е в страната като техен служител. Затова поръчахме цялата програма на Калвърт за Кейти за шести клас и за Колийн за първи клас, както и видео материали и френски език за Кейти.

Единствената ни грижа с Калвърт, която е много добра програма и учи на ценностите много добре, беше специалното религиозно образование. Реших, че най-доброто, което можем да направим, е да използваме Балтиморския катехизис, с който съм израснал и да го допълним с библейско-образователната програма по Балтиморския катехизис. Смятаме, че с тези образователни програми и неделното училище нашите деца получават много добро християнско образование, каквото искаме да получат.

Тази учебна година също започна късно, тъй като аз още веднъж заминах отвъд океана, този път в Саудитска Арабия. В началото на октомври започнахме с Кейти, а следващата седмица – с Колийн.

Колин работи усилено и свършва работата си бързо. Не е проблем да я държим в релси освен ако трябва да се смени памперсът на Еймън или Итън е решил да се присъедини към забавното учение. Итън има огромно желание да учи, така че присъства на много от уроците на Колийн въпреки че му давам да прави други неща, докато тя решава задачите си.

Това е накратко историята на домашното училище “Утринна звезда.”

Колкото до един нормален учебен ден – всъщност имаме и такива, понякога . . . поне два пъти в годината. Когато Шарън е на училище, нашите нормални учебни дни започват много рано. Шарън обикновено излиза в 8:15, но събужда Еймън, гушка го за малко и го облича. Кейти става обикновено към 6:30, така че започва рано задълженията си, което включва разхождането на кучето – голямата ѝ отговорност всяка сутрин. Кейти трябва да изпразни съдомиялната и да провери дали кухнята и плотът са почистени и масата е готова за учебна работа. Последното е проблем, защото аз оставям Итън и Колийн да спят до късно (и двамата са нощни птици, както и ние с Шарън) и котките ги издърпват от леглото след 8:30.

За нашия ден, който беше 26 април, реших да си водя подробен дневник вместо съкратен календар и личен дневник, който обикновено използвам, за да следя нещата. Много хора си водят дневници с дейностите през деня, но аз предпочитам просто да си водя записки в календара, тогава да си попълвам дневника. Правя го веднъж или два пъти всеки ден, в зависимост от времето, което имам. Така, че ето го и него:

6:00: Днес Шарън трябва да тръгне рано за консултациите и обучението в клиниката, така че е станала и е готова.

6:30: Часовникът на Кейти звъни силно от стаята ѝ в сутерена и след няколко минути я чувам да влиза в банята.

7:00: Шарън тръгва и Еймън плаче. Всъщност мразя да ставам рано сутрин, но ставам от леглото, за да му стопля едно шише с мляко. Докато той пресушава първото от многото, аз вземам душ (реших да съм небрежен и да не се избръсна).

7:15: Кейти изпразва съдомиялната, докато аз вземам Еймън от креватчето, сменям го и го обличам. За щастие кафето е готово и си наливам една чаша силно етиопско кафе.

7:30: Кейти продължава с домакинските си задължения, а аз започвам да чета вестника, докато държа Еймън. Той се радва сутрин да го гушкат, но неговото постоянно: “ Ма, ма, ма, ма,” ми показва, че предпочита Шарън през това време на деня.

7:45: Кейти и Еймън закусват. Кейти се храни сама, а Еймън и аз си поделяме купа с овесени ядки и бебешка храна (много е вкусна, особено ако е от кайсии).

8:00: “Съжалявам, Еймън, време е Кейти да започне учебната си работа. Първо, ще те сложа долу да повикаш няколко минути докато забележиш котката. Тогава тръгваш да гониш бедния Ръсти.” Няколко минути четем от Дневникът на Ан Франк и откъс от книгата на Бил Бенет, Книга за добродетелите, тогава Кейти си взема учебника по правопис и започваме деня с десетте думи от урока. “Нито една грешка, така че можеш да продължаваш с математиката.”

8:20: Математика. Кейти не е свършила урока си от предния ден. Отделяме няколко минути, за да си припомним как се събират дроби с различни знаменатели. Тогава Кейти трябва да свърши задачите от урока. Тя свършва половината от работата си за четиридесет и пет минути, така че има да работи върху още единадесет задачи. Еймън се забавлява да гони котката, която хитро се е качила върху дивана, на разстояние от ръцете му.

8:45: Току що свършихме с оценяването на задачите на Кейти, само с един грешен отговор, така че това е чудесен ден. Време е да започне с четенето. Тя чете разказа на глас, докато аз топля друго шише с храна за Еймън, който сега разхвърля дневната. Колийн и Итън се събуждат. Чувам техните думкания през стената между кухнята и тяхната стая. Нито единият, нито другият е ранобудник, така че е по-добре да изпреваря мърморковците преди да се нахвърлят един върху друг.

9:00: Кейти свърши Reading for Meaning. Помолих я да смени един памперс, докато аз наглеждам Итън и Колийн, които изълняват задълженията си. Домашните задължения са много важна част от деня в нашия дом. Всяко дете има списък с нещата, които трябва да прави, който не е проблем за Кейти, защото тя може да чете. Колийн и Итън обаче все още не могат да четат много добре, така че трябваше да направим компромис със списъка. Написах задълженията, които се изискват (да се измият зъбите, да се оправи леглото, да се провери пералнята, да се нахранят котките), а Шарън нарисува някои картинки, които отговарят на задълженията. Всички имат някои сутрешни задължения, които трябва да свършат преди закуска. Днес Итън забрави да си измие зъбите. Той яде пастата за зъби, така че аз трябва да му помогна да ги измие. Колийн казва, че няма никакво бельо, но аз току що свърших с шестте пранета и не видях нейно бельо. Търсенето продължава, докато напълня отново пералнята с бели дрехи! Еймън започва да плаче, докато аз съм долу. “Много жалко, дете. Не искам сестра ти да стои цял ден с мръсни дрехи.” (Въпреки, че това може да е добър урок, за да бъде внимателна когато си сменя дрехите вечер.)

9:30: Колийн и Итън са готови за закуска: днес е кисело мляко, витамини и сок от червени боровинки. Еймън пълзи наоколо, а Кейти отново чете – този път няколко глави от Терас и неговият град. Всичко е гладко като по селски път.

9:45: Итън иска да се упражнява да пише буквите, така че получава малко внимание преди Колийн. През това време тя трябва да сложи в ред бедствената зона, позната като нашата стая за игра. Защо децата винаги изваждат всички играчки и игри от гардероба, вместо една или две, които използват през цялото време? Еймън седи в мен, докато аз изреждам думи и Итън ми казва с коя буква започват. Той се справя все по-добре, особено когато може да види думата, използвайки своята игра с букви. Това е много хубава игра. Изглежда като табло за книги, на което са зашити всичките букви на азбуката и са сложени предмети в малкото джобче, което е към всяка буква.

10:00: Почивка за мен! Аз съм голям любител на новините и затова включвам на CNN, за да гледам последните. Обикновено това става, когато започва унищожението в стаята за игра. Кейти обича да слиза долу в спалнята си и да си слуша някоя касета. Аз ограничавам слушането на радио, защото не харесвам това, което пускат по радиостанциите. Слушам две станции, които свирят класическа музика и джаз, а Шарън харесва кънтри, така че Кейти слуша това с нас.

10:15: Отново на работа. Еймън и Итън си играят тихо (малко или много) в дневната, така че е ред на Колийн за уроците. Най-напред трябва да видя дали Кейти е започнала да рисува, тогава да припомня на Колийн правилата за училище: “Седни тихо и внимавай; задавай всякакви въпроси за урока, но не и за други неща (например какво ще има за обяд); подостри си моливите преди да си седнала; и оставяй моливите на масата, когато не ги използваш. Започваме с математика.

10:45: Измивам ръцете и лицето на Еймън. Колийн иска да решава още задачи, но четенето и другите предмети са на първо място. Кейти е свършила, затова ѝ казвам да продължи със съчинението. Работя с нея върху ръкописа.

11:15: Кейти сега работи по естествознание и в дома ни е някаква какофония от шумове. Кейти и Колийн седят на кухненската маса, двете четат на глас, Итън е в задната част на къщата и играе с пианото-играчка на Еймън (не харесвам творческите гении, които се раждат чрез подобна шумотевица), а стомахът на Еймън къркори и той започва шумно да протестира. О не, забравих прането. Слагам белите дрехи в сушилнята.

11:30: Кейти е свършила уроците си за деня и се е справила много добре! Така че тя има привилегията да нахрани Еймън. Итън се присъединява към нас с Колийн на дивана, докато им чета приказка. Колийн е работила около двадесет и пет минути без да прекъсва и шава, нов рекорд.

12:00: Обяд: Бързам. За днес има спагети за децата. Аз ще си взема няколко парчета сирене чедър с малко горчица. Не е много здравословна диета, но днес изглежда много по-ангажиран ден, отколкото обикновено, главно защото съм изморен от ставането по-рано от обикновено.

12:30: Еймън е заспал на пода в дневната, така че нежно го нося в креватчето му. Трите по-големи деца разхождат кучето – имам няколко минути на разположение. Днес е облачен, хладен ден, но няма дъжд, така че тримата големи са навън за около тридесет минути. Мир и тишина. Малко приятна класическа музика от местната радиостанция и малко време за четене на списания, които са пристигнали докато отсъствах в началото на месеца. (Аз определям учебната работа направо от учебника и нашата бавачка е много добра в наглеждането и помагането на Кейти, ако тя се нуждае от помощ. Ако не бяха прекрасните ни бавачки преди и сега, съмнявам се, че щях да мога да продължа работата си в Запаса, тъй като учебната година би била много по-разпокъсана, отколкото е сега.)

13:15: Итън е в леглото, Колийн е в стаята за игра и чете, а ние с Кейти имаме малко време да прегледаме термините по история и природни науки. След това – още малко преглед по история, за да разбера дали тя всъщност е научила материала или само го е прочела, за да каже, че е свършила.

13:45: Почивам си почти всеки ден, така че си лягам и чета някой роман за кратко. Колийн е заспала, което не ме изненадва, защото тя прекара две дълги седмици докато ме нямаше и като че ли винаги се нуждае от няколко дни, за да си навакса съня след като се върна. Итън похърква, но аз слушам джаз и не го чувам.

15:30: Заспал съм! Еймън, Итън и Колийн все още спят, така че и тях трябва да събудя. Чудя се дали се борят с инфекция на гърлото, която Шарън има, и ако е така, дали това е причината да са толкова изморени. Кейти е продължила да преглежда уроците, които ѝ бях определил за времето докато отсъствах от къщи, но вече е готова за почивка. Нямах предвид тя да прекара цялото време в преговор. Ооопс. Добро момиче обаче, тъй като очевидно е научила много този път.

16:00: Итън и Колийн си играят в задната стая, Кейти храни Еймън, а аз приготвям вечерята. Колийн помоли да ядем “голи спагети,” затова готвя спагети с леща от книгата The Vegetarian Cookbook. Нарязва се лук, смачква се чесън и се сгорещява олиото. Между другото, някой знае ли кога Шарън ще се прибере тази вечер? Предават новините по радиото и аз слушам докато готвя. Разбира се, не мога да чуя всичко, защото е много шумно от децата, които си играят. Всъщност за малко не се занимавам с децата, защото трябва да приготвя вечерята.

17:00: Кейти изяви желание да изкъпе Еймън и той щастливо пръска наоколо. Колийн и Итън се карат за това кой е разхвърлял и кой трябва да почисти (и двамата са разхвърляли, и двамата ще почистват). Аз пия кафе без кофеин и продължавам да слушам новините. Пощата закъсня, и аз си оставям кафето и новините и чета писмо от един приятел, който все още е в Саудитска Арабия (О-о, току-що са го повишили).

17:25: О, Шарън ще си бъде у дома към 18 часа, така че тя може да заведе Колийн и Итън до “Маргаритки и Дъги” и до църквата. Време е децата да се нахранят и да приготвя Колийн и Итън за тръгване.

18:00: Шарън все още не е дошла (може би е забравила, че е сряда). Колийн си сменя дрехите, от което трябва да я отуча, защото тя се опитва да си сменя дрехите три-четири пъти на ден. Итън още си играе със спагетите си, а Еймън. . . . Е, какво очаквате от едно тринадесет-месечно бебе? Изцапан памперс. Пак забравих за прането. Нищо, ще го сгъна по-късно.

18:10: Шарън най-сетне е у дома и Еймън се умирява. Той иска да го носят винаги когато тя си дойде. (Еймън обикновено е много щастливо дете и е забавно да си с него, но понеже Шарън отсъства доста време, изглежда това го изкарва от равновесие и той изисква внимание, докато се почувства отново сигурен.) Итън е готов, но трябва да го полея. Колийн си е облякла дрехите, които свали малко по-рано, но трябва да и се каже да си махне чистите дрехи. Кейти слага чиниите в съдомиялната.

18:30: Шарън взе всичките деца със себе си, така че аз имам няколко часа мир и тишина. Докато Колийн и Итън са на църква, Шарън решава да заведе Кейти и Еймън в библиотеката. Аз ще прекарам няколко часа на компютъра, и ще пиша нещо за Шарън – може би и аз ще трябва да премина през програмата за медицински асистент след Шарън?!

Този ден е доста нормален до тук. Някои от нещата различни от нормалното са, че Шарън тръгва рано и се връща рано, и моята следобедна почивка. Шарън обикновено излиза към 8:15 сутринта и се прибира между 20:00 и 22:00 вечерта. Аз обикновено си полягам, но рядко заспивам. Така се случи, че Колийн, Итън, Еймън и аз се борехме с инфекция на гърлото, което вероятно ни изтощи до такава степен. И друго нещо, обикновено не забравям прането. И накрая, момичетата работиха допълнително днес макар да не съм им казвал, че си водя подробен дневник.

Друго, с което днес беше различен ден от нормалното и много важен фактор: всяко дете използва за известно време компютъра – ние имаме три компютъра. Имаме много образователни игри, от които могат да си избират, и правилото е, че те трябва да направят нещо образователно преди да играят на някоя друга игра. Итън, по-специално, обича първите образователни игри и винаги ме моли да остане по-дълго време на компютъра. Кейти и Колийн също харесват образователните игри, но предпочитат да играят на някоя от безсмислените игри, които съм им записал в паметта на компютъра. (Не им давам толкова добър пример, както би трябвало, защото не използвам компютъра, освен за нашите финанси и да пиша неща от този род или Псалмите за църквата. Останалото от времето, което прекарвам на компютъра, е да ровя в Интернет или да играя на игри с думи като Скрабъл.)

Имаме два установени начина за лягане в зависимост от Шарън. Ако тя стои до късно, за да учи, аз чета на децата или играя (Еймън обича да сядам на пода, а той да пълзи около мен) или помагам при къпането и чистя с тях до 20:00. Тогава слагам трите по-малки в леглата. Кейти обикновено остава да изчисти кухнята, след това се упражнява да свири на пиано. Кейти трябва да разхожда и кучето, така че обикновено тя почти не ми отнема време след вечеря.

Ако Шарън е у дома, тя отделя време за четене, игра, помага при къпането или помага на Кейти и Колийн при опитите им по наука. Шарън е много добра по природни науки, докато аз признавам, че не се вълнувам много от този предмет, затова се опитваме да планираме опитите за вечерите, когато Шарън ще си бъде у дома и може да помага. През тези вечери децата са в леглата в 20:30 – 21:00, така че Шарън се захваща с книгите, а аз обикновено се излягам и чета. Абонирал съм се за единадесет списания, включително четири готварски списания, затова обикновено имам доста за четене. Ако не чета, сядам за малко пред компютъра или пиша меню и списък за пазаруване, или просто се настанявам на дивана (обикновено има новини или CSPAN, или канал като A&E, или The Learning Channel). През повечето вечери се захващам да напечатам нещо за Шарън или редактирам някоя работа, която съм написал по-рано. Друго нещо, което правя през повечето вечери е да гледам Стар Трек. Итън и Колийн oбичат да го гледат с мен, въпреки че Колийн трябва да си е в леглото вечер. Итън идва и се гушва при мен и двамата плячкосваме хладилника, така че това е един приятен завършек на нашите вечери, дори и да съм гледал всичките епизоди поне десет пъти.

Двамата с Шарън рядко имаме много време заедно, поне през седмицата, но се опитваме да намираме време за нас. Повечето петъчни вечери оставяме децата при бавачка и тогава просто сме заедно. Студент по медицина и през повечето време безработен баща в къщи означава, че нямаме много пари за харчене, но имаме няколко много евтини ресторанти – виетнамски, гръцки и мексикански, в които обичаме да ходим. Обичаме да ходим и в местния мол, вземаме си кафе и просто се разхождаме. Някои вечери, след като се приберем, Шарон се заема с книгите, докато аз “сърфирам в Интернет.” (Харесвам да сърфирам и съм намерил на Шарън някои интересни медицински материали за различни “гризачи.”)

Взимаме бавачка за децата и за почивните дни, докато отсъстваме за няколко дни. Използваме и моите пътувания до базата на Военновъздушните сили. Шарън лети до там, за да ме посрещне и оставаме през нощта. Връщаме се на следващия ден. Тези почивки са много важни за нас, защото се виждаме много малко през повечето време. А следващата година ще бъде по-зле щом Шарон започне смените в клиниката и ще трябва да пътува до определените ѝ градове!

Накрая, един от недостатъците да си родител, който обучава у дома, е, че понякога се чувствам постоянно дисциплиниращ, с много малко или без време за забавления с децата. Така че за да покажа на децата, че знам как да се забавлявам и да бъда интересен татко, се опитвам да изведа поотделно всеки един от тях. През зимата се опитвам да ги заведа в местния мол, да ги разходя или да разгледаме книжарницата (и ги оставям да си изберат книжка) и след това отиваме да ядем. Сега пролетта настъпи и за да задоволя страстта си по бейзбола, ще ги взема да гледат Канзас Сити Роялс, Омаха Роялс или колежанската лига. Освен мен има и други бейзболни фенове в нашето семейство, така че това е добър и евтин начин да имам специално време с всяко от децата. Опитвам се да ги водя и в детския музей или в зоологическата градина. (На Нова година взех решение да ги извеждам по-често навън, но това беше същото решение, което вземах и през последните две години.) За да ми помогне да съм по-забавен тази година, Шарън ми купи предварително подарък за деня на бащата: колело. Сега карам с по-големите деца, когато времето позволява, и ще вземам Еймън след като Шарън (семейният механик и дърводелец) поправи неговото ремарке. (Вярвате или не, аз всъщност се опитах да свържа ремаркето, но си ударих лакътя, така че помолих Шарън да го направи. Това беше преди повече от месец, но не се оплаквам прекалено силно… все още!)

Един от въпросите, на които често трябва да отговарям, е във връзка с това, че съм татко у дома. Това е много труден въпрос, защото тук действат много фактори. Аз се радвам да съм у дома с децата, но очаквам с нетърпение почивката си от тях, когато отивам в запаса на Въздушните Сили. Обикновено се изисква да съм в базата на Военновъздушните сили за по една седмица всеки месец. Бих насърчил всеки баща, който желае да си стои у дома, да го направи, но да поддържа някои от интересите си навън (това се отнася и за всички майки, които решат да стоят у дома). Включете се в онлайн група или намерете обществена дейност, в която да помагате доброволно. Поддържането на интереси извън дома е предизвикателство, което надминава това у дома. Обучаването в първи и шести клас е предизвикателно, но не е много интелектуално стимулиращо. Поддържането на външни интереси осигурява много умствено стимулиране. Освен че работя в запаса, аз участвам в местната компютърна група и съм много активен в църквата. Ако се занимавате с интереси извън къщи и планирате да сте извън дома за кратки или по-дълги периоди от време, много е важно да намерите добри бавачки. Ние имаме две, които чудесно държат момичетата фокусирани, когато аз отсъствам. Спокойно определям работата на момичетата, вместо само да ги карам да си преговарят материала, който вече са изучавали.

От дискусиите в нашата група за домашно образоващи родители научих няколко чудесни идеи за обучение и за дома и се наслаждавах на дейностите, които провеждаме често с групата. Едно от нещата, за които имах нужда от помощ, беше да държа всичко в ред, да се опитвам да обучавам две от децата официално и едно неофициално, и през това време да развеселявам четвъртото. Възприехме едно предложение да оставим децата да работят, когато и да станат сутринта, вместо да ги пришпорваме за работа. Това беше добра идея, защото Кейти работи бързо сутрин и вниманието ѝ се разсейва към обяд, докато Колийн е нощен бухал.

Освен групата, към която принадлежим, виждам все по-голямо възприемане на домашното училище и рядко чувствам нужда да обяснявам на хората за нашето решение да обучаваме така децата си. Много от хората, с които съм разговарял, изглежда го приемат, въпреки че понякога е като новост, защото аз ги обучавам вместо Шарън. Много от хората, с които съм разговарял, смятат, че домашното образование е добра идея и някои показаха интерес към него, включително и няколко бащи, които казаха, че предпочитат да бъдат у дома с децата си.

Трябва обаче да съм напълно честен: бъдете подготвени, без значение дали сте майка или баща, за много въпроси. И по-специално за бащите, подгответе се за много унизителни коментари. Чувал съм много коментари, подобни на: “Е, знаем кой носи панталони в това семейство.” (Всъщност и двамата носим панталони. Шарън носи дънки в клас и хубави панталони в клиниките. Аз нося къси панталони и спортни клинове през повечето време у дома.) Да поставяш под съмнение мъжествеността/женствеността на някого изглежда забавление за много хора. Аз просто пренебрегвам такива коментари или отговарям: “Е, аз никога не съм забременявал за разлика от Шарън.” Подгответе се да отговаряте и на въпроса защо вие, бащата, стоите у дома. Хората са коментирали моя интелект, образование и трудоспособност. (Имам бакалавърска степен по социология и съм работил през целия си живот като възрастен, включително три работи наведнъж докато бях в колежа, докато доброволно напуснах!) Две от най-важните необходими характеристики са дебелокожие и чувство за хумор.

Една от най-важните причини, поради които обучаваме децата си у дома, и част от ценностите, на които се опитваме да научим децата, са да ги научим на отговорност и усилена работа. С изключение на Еймън, децата имат задължения и отговорности у дома. По-важно от самото изискване децата да си свършат работата е да правят нещо “доброволно” всеки ден. Това, че децата са у дома, им дава време да се научат как като работят заедно нещата стават.

Един от проблемите с доброволната работа всеки ден обаче е да се уточни какво могат да направят. Кейти започна с най-лесните неща, които може да прави (да изхвърля влакната от сушилнята, да донесе подноса със сладки в спалнята), докато Итън и Колийн искаха да са действително полезни (да измият прозорците, да сготвят вечеря). Най-накрая реших, че е важно да направя списък с подходящите неща за всяко дете. Затова седнах с всяко едно от децата и направихме списък. Сега Кейти трябва да почиства с прахосмукачката килима в дневната (където се събират косми от нейното куче), да изпразва коша за боклук в кухнята, да измита мазето, да изчиства стълбището. Колийн трябва да качва прането с дрехите на Еймън горе и да го простира, да изпразва кофата за боклук в банята или в стаята за игра, да сменя чаршафите на Еймън. Итън ще бърше праха (това му харесва, но се страхувам да сложа каквото и да е на масата след него), да занася закачалките в пералното помещение, да събира играчките на Еймън в дневната. Еймън трябва да бъде себе си и да разхвърля всичко, което другите са събрали! О, едно последно нещо за домашните задължения: трябва да ги изпълните, иначе няма да получите десерт.

И когато всеки реши, че ако се заеме здраво с работа се изискват прекалено много усилия, аз ги пляскам. Всъщност съм го правил два пъти и то след като се опитах да накарам всеки да помогне малко повече. Тъй като вторият път беше преди няколко седмици, ще дам кратко обяснение: заболя ме лакътят, докато печатах нещо за Шарън (тя би могла да даде специалния медицински термин за това, но е достатъчно да кажа, че е възпаление на лакътната става, но е по-лошо). Продължих да работя (като обучение, готвене, пране, да шофирам до църквата, уроци по пиано, хор, събирания с групата за домашно образование, да сменям чаршафите, да сменям памперси, да сменям крушките, които не светят, да рина сняг), но помолих и децата да помогнат малко повече, например да почистят с прахосмукачката и да пометат – неща, които те обикновено не са длъжни да правят. Децата изпълниха тези неща, но забелязах сърдито отношение. Това означаваше, че нещата не са направени така както трябва и че хората са забравили да свършат някои от задължителните си отговорности. Но това, което забелязах, беше спадане нивото на любезност и прерастване в караница. “Ти го направи,” “Не, ти го направи” достигна по-високо ниво. Така че стигнах до напляскването. Училището продължи, но Кейти трябваше да прави обяда. Прането продължи, но Кейти, Колийн и Шарън трябваше да простират сами. Вечерята беше приготвена, но нямаше повече “ресторантски стил” гозби (Шарън се изразява така за моето готвене). Хот дог, руло Стефани, друсано и печено пиле, вместо ямайско пушено пиле с грах и ориз, и ямайско зеле или агнешко от Саудитска Арабия с Тахини и спанак с яйца. Шарън трябваше да си дойде у дома по-рано, вместо да стои до късно и да учи, и аз изчезнах в моя офис в мазето, включих компютъра и едно СD и оставих хаоса горе. Даде резултат, но използвайте тази тактика предпазливо, само когато всичко друго се провали!

ДОПЪЛНЕНИЕ:

Сега обучавам третото дете и контролирам четвъртото, което наистина желае да бъде включено в обучението, въпреки че още не говори. И накрая, Шарън работи на смени в клиниките в целия град и щата, така че не я виждаме много.