Рон и Джанет
Кристофър, на 8 години
Дейвид, на 7 години
Емили, на 2 и половина години

Джанет описва горещ и задушен 3 август в източните предградия на Питсбърг, Пенсилвания.

ДОМАШНИ ПАЛАЧИНКИ С БОРОВИНКИ

Живеем в отдалечено предградие, на тиха, задънена улица. Предпочитам да живеем в провинцията, но съпругът ми е градско момче, затова направихме компромис. Но живеем на две минути път от голям парк с алеи и много дървета. Понякога в двора идва един елен. Освен това на пет или десет минути път с кола можем да отидем до ферми и крайпътни пазари на производители, така че и това е добре.

Сега 7:05 сутринта, вторник, и Емили ме събужда. Прекалено съм изморена, за да се занимавам с нея. Може би ако не ѝ обърна внимание тя ще се върне в леглото. Възнамерявах както обикновено, да си легна снощи по-рано, за да мога да стана в 6:00 весела, освежена и обновена. Преди децата да станат, ще мога да имам малко лично тихо време. Тогава в 7:30 те ще се събудят от приятния аромат на домашно приготвени палачинки с боровинки, който прониква през вратата в тяхната спалня, точно както баба Инголс би направила. Вместо това, ето ме в леглото един час по-късно, изморена, замаяна и с подпухнали очи. Ох. Добре, утре ще се справя по-добре.

Решителният и настоятелен вик на Емили ме изтръгва от моето мечтание и аз ѝ отговарям, че мама ще дойде след минута. Измъквам се от леглото и се спирам до вратата на стаята, чудейки се какво ли ме чака. Ура, уцелихме джакпота тази сутрин! Eмили и аз танцуваме и аз пея колко добро момиче е тя, колко е пораснала, и мама е много горда, че Емили се е научила да използва гърнето.

Това ми дава малко нова сила, и аз решавам да я вложа за добра употреба. За мен е важно да имам поне няколко минути за себе си сутрин преди да започна деня. Иначе ставам раздразнителна и отблъскваща. Емили е станала вече, но аз решавам да я взема в стаята за фитнес с мен докато правя упражнения и гледам предаването “Днес.” Не е лесно да гледаш двегодишно дете, да следиш световните новини и да поддържаш определената честота на пулса по едно и също време. За да не оставя Емили да се скита из къщата без надзор и за да я пазя от колелото, докато правя упражнение, я оставям в един удобен стол с одеялце и няколко книжки, които имам точно за тази цел. Слава Богу, тя е още сънена и се занимава с това двадесетина минути.

По това време момчетата започват да се измъкват от леглата си. Те са доста самостоятелни на закуска (с изключение, разбира се, на онези редки дни на баба Инголс). Единственото нещо, което трябва да правя, е да съм наблизо. Например, ако не съм наблюдавала ситуацията, ще има седемнадесет наполовин отворени кутии с мюсли в шкафа, защото моите деца сякаш смятат, че мюслито не е хубаво, ако не е отворено днес. Казвам им, че ще трябва да се помъчат днес с едно мюсли на възраст двадесет и шест часа и да се надяваме, че ще преживеят тази травма, за да разказват на внуците си.

В 8:00 се опитваме да отделим време за почистване. Това включва почистване на масата и измиване на чиниите, оправяне на леглата, прибиране на играчките, книгите, дрехите и т.н., измиване на зъбите и обличане. В някои дни момчетата правят това бързо и с настроение. В повечето случаи обаче трябва да им напомням няколко пъти. Почистваме и следобед, обикновено към 16:00. По този начин не се чувствам задължена да чистя цял ден и момчетата знаят, че са отговорни да помагат и да пазят някакъв ред.

Момчетата имат списък на хладилника, на който като график са написани домашните им задължения по дни през седмицата. Когато свършат едно задължение, те го отмятат в списъка. Накрая на всеки две седмици преброяват отметките и получават пари за работата си. Вече няколко месеца това дава доста добър резултат.

Днес ще бъде ден за почистване на къщата. Обикновено понеделник е ден за домашни задължения, защото по този начин чистенето свършва още в началото на седмицата. Но вчера беше един от онези дни, когато с радост измих чиниите и оправих леглата. Истински се гордея със себе си обаче, защото вчера изпрах по-голямата част от прането за седмицата и днес няма нужда да пера! Всяко момче има задача, например да избърше праха или да изчисти с прахосмукачката, и когато свърши, я отбелязва в списъка. Това ги учи на отговорност, защото ако не отбелязват какво са направили, няма да знаем и да им платим за тази работа. Емили основно помага като слага мръсните си дрехи в коша за дрехи – “помага на мама,” и стои на безопасно място, докато работим.

Момчетата се редуват като една седмица мият чинии, една седмица помагат за прането. Част от тази работа вършат сами и част заедно с мен, в зависимост от способностите им и настроението ни през деня. Когато мием чинии заедно, това ни дава възможност да разговаряме и да уточняваме някои неща. За да им помогна да разпределят прането, съм наредила редица от кошници, отбелязани за различни пранета, като дънки и тъмни чорапи, или бельо и бели кърпи.

Днес сме добри и си свършваме работата до 10:30. Почиваме си 15 минути преди учебната работа. През другите дни се опитваме да започнем училище към 9:00. Важната дума тук е “опитваме се.” Не винаги става, но това е целта към която се стремя.

Щастливи сме, че имаме достатъчно голяма учебна стая горе с плочки по пода, за да го почистваме по лесно. Майките винаги харесват тази стая, когато за първи път дойдат у дома. Всъщност това е просто голяма спалня, която сме обърнали в учебна/игрална/детска стая. Момчетата спят в една по-малка спалня, но разбрахме, че жертвата си заслужава. Имаме маса с два стола, два детски чина втора употреба, материали по рисуване, големи пластмасови кутии за играчки, книги, колекции от миди, и т.н., място за играчките на Емили, карти и един глобус, един часовник и календар, касетофон и касетки на децата, хронологична таблица и образователни плакати, стативи за рисунките, стар компютър само за писане (спестяваме пари за компютър), GeoSafari и MathSafari, офис принадлежности, игри, лего, баскетболен кош и много други неща. С това не искам да кажа, че останалото място в къщи е забранено за четене и игра. Но е хубаво да има една стая, където стоят повечето неща. Това ни помага да сме по-организирани и аз да съм по-уравновесена.

Опитвам се да организирам момчетата да учат най-малко любимите и най-трудните предмети рано през деня. Понеделник и петък са дни за попълване на дневниците. По-този начин те могат да пишат за своите почивни дни в понеделник, а за седмицата в петък. Ако ги карам да го правят всеки ден, недоволстват. За правописа в дневника или за съчиненията не правя голям проблем.

Докато Дейвид попълва дневника си, давам на Кристофър да работи самостоятелно с Daily Grams от Уoнда Филипс. Това не му отнема много време, научава нещо по граматика и няма нищо против да го прави. След това, докато работя по математика с Дейвид, изпращам Кристофър да слезе долу и да чете тихо 20 минути. Днес по математика Дейвид учи как да решава задачи от първата книга на Figure It Out на Сандра Коен. Харесвам тези книги, защото дават възможност родителят и детето да работят заедно, могат да се използват различни предмети (днес използваме коли-играчки), не отнемат дълго време и са доста забавни. Опитвам се да използвам различни начини за разнообразие. Играем на математически игри като домино, използваме и някои неща от реалния живот, например да удвоим рецептата за вечеря, MathSafari и флаш карти. Момчетата дори си имат типични учебници за съответните класове – тези с картинки на празни часовници, словесни задачи и периодични преговори. Те не са особено интересни, но в някои дни, когато съм особено изтощена, мога да изпратя детето да работи самостоятелно. Опитвам се да ги насърча като им давам лепенки (отбрани диви животни или реалистично изглеждащи динозаври) за правилно попълнени страници.

През цялото това време Емили (милата) играе с играчката си пиано, а момчетата се опитват да пишат в дневниците си. След това тя иска да “оцветява” в книжката си за оцветяване като я поставя на същото място, където аз пиша нещо в дневника си. Тя си взема пастел и рисува върху работата на Дейвид. Той се ядосва и ме вика да водя преговори преди да стане прекалено късно. Тя пее, събаря шумно кубчета, плаче, когато не може да има това, което имат момчетата. След това спира и казва: “Здравей, как си?” Това се повтаря през няколко минути. Накрая, по някое време след 11:00, отделям време, за да ѝ обърна внимание. Осъзнавам, че е все още с пижамата си, обувките ѝ са разменени и не са завързани, и не си е измила още зъбите. Добре. Вземам я и я прегръщам, и разбирам, че е почти време за обяд. Ще ѝ измия зъбите след това.

Кристофър е свършил с четенето и ми казва, че е тооолкова гладен, че ще падне, ако не получи храна веднага. Казвам му, че ще приготвя обяд за по-малко от час, но може да си вземе една слива междувременно. Изведнъж се оказва, че не е толкова гладен, но смята че ще може да се справи, ако изяде няколко бисквитки. Спирам, защото знам, че трябва да кажа не, но му разрешавам само за да имам няколко минутки мир с Дейвид, докато той ми чете на глас. Но докато Кристофър бяга надолу по стъпалата, чудодейно изпълнен с енергия, неотговаряща за гладен човек, извиквам след него, че може да си вземе само две бисквитки и по-добре да си почисти, когато свърши.

Дейвид напредва с четенето, но все още му трябва доста упражнение. Опитвам се да го карам всеки учебен ден да чете десет минути наум и двадесет на глас. Днес той чете наум The Best Read It Yourself Book Ever от Ричард Скари. Той я харесва и чете малко по-дълго от обикновено. На глас чете The Little Engine That Could от Уoти Пайпър. Въпреки че е книжка “за малки деца,” има изненадващо богат речник. Тъй като Дейвид се изморява преди да му е свършило времето, не го принуждавам да завърши. Емили е прекалено тиха, затова отивам да проверя какво прави. Тя е заета – проверява дали в чантата ми има стари дъвки и ментови бонбонки, сред ролките за коса.

Време е за обяд и аз съм обезсърчена, защото имаше толкова много неща, които исках да свършим до това време. Ядем останала от снощи храна, въпреки че момчетата молят за сандвичи с фъстъчено масло и желе. Кълна се, че могат да ядат това всеки ден, ако ги оставя. Следобед трябва да изпълня няколко поръчки. Мразя да правя това в учебните дни, защото винаги ми отнемат много по-дълго време, отколкото съм очаквала. Сякаш винаги трябва да ходя някъде и все пресмятам как мога да остана повече време у дома. Ще помисля за това по-късно.

Признавам си, че съм слаба по музика. Това не е поради липса на интерес, а по-скоро липса на време или организация, или източници, или нещо такова. Миналата година, купих много хубава игра: Music Maestro от Aristoplay, но играхме нея само веднъж или два пъти. Защо се случва това? Както и да е, още веднъж осъзнавам, че от много време не сме имали добър урок по музика, затова докато сме в колата пеем заедно с касетката Kid's Songs от Нанси Касиди. Те са много хубави и към тях има хумористично илюстровани книжки. Доколкото знам, има четири такива комплекта и ние имаме всичките. Те са удобни за пътувания с кола и за дъждовни дни при унило настроение. Открих също, че PBS имат някои наистина ценни музикални програми, които харесваме.

Тъй като Кристофър не е учил още по математика, аз му давам да пресметне няколко задачи наум докато пътуваме. Те са следните: Ако имаш купон от 40 цента за мюсли и магазин А го продава за 4 долара с двойни купони, а магазин Б го продава за 3.50 долара без двоен купон, от кой магазин ще си купиш? Правим това за кратко време, и след това спираме в парка по пътя към къщи, за да играят на детската площадка. Вървим за малко пеша и откриваме огромна дупка в основата на един пън. Няколко минути по-късно забелязваме един мармот и с възхита виждаме как влиза в дупката, която видяхме по-рано. Обсъждаме това за малко и тръгваме към колата.

Докато се приберем у дома, часът е малко след 15:00. Бях планирала днес да правим един научен проект от Blood and Guts от Линда Алисън. Това е кафявият учебник и в него има забавни и бързи опити. Но възможностите в този момент ме карат да въздъхна дълбоко, затова казвам на момчетата, че училището е свършило засега и могат да отидат и да си играят докато Емили спи следобеден сън. Най-напред ме питат дали могат да гледат телевизия. “Абсолютно не” – им казвам аз! Сега е краят на август, прекрасен ден, и те няма да го прекарат вътре, когато лятото си отива, и т.н. Те покорно излизат навън и си строят село с борови иглички. Измислихме метод да следим времето за гледане на телевизия, който изглежда дава резултат. Основан е на билетна система. В началото на седмицата им се дават много билети като всеки е за половин час време. Всеки път когато гледат предаване, те пускат билетчето на мястото му. Когато билетчетата свършат, не се гледа телевизия до следващата седмица. И за да насърчим по-малко гледане на телевизия, те могат да заменят неизползваните билетчета за пари в края на седмицата. Тези пари се съхраняват, за да бъдат използвани за интересно излизане, например пътуване до Научния Център или игра на мини голф. И открихме, че е полезно от време навреме да имаме седмица без телевизия.

Започвам да мисля за вечерята. Обичах да готвя, когато се оженихме в началото. Но след като се родиха децата, ентусиазмът ми намаля. Мисля че е така донякъде, защото повечето неща не така интересни за вкуса на един възрастен като че ли водят автоматично до рефлекс на непоносимост у децата. Но вече наближава 16:00 и докато гледам безизразно към фризера, очаквайки някакво вдъхновение, осъзнавам, че ще трябва да направя нещо. Изведнъж си спомням, че съм размразила пилешки гърди в хладилника. Овалвам ги в галета и ги изпичам с малко сос за спагети и сирене. Получава се нещо като вариант на пиле с пармезан.

Всички са щастливи и вечерята преминава доста спокойно. Имаме нормалните малки спречквания като кой къде да седне, кой коя чиния взема, кой е изял последната тиквичка. Едно от момчетата ми докладва с пълна уста, че Емили се държи лошо и дали не мисля да направя нещо. Когато някой разлива гроздов сок, бедното търпение на татко най-накрая се изчерпва и той твърдо нарежда двете момчета да излязат от стаята. И двамата твърдят, че са невинни. Когато всичко е почистено и мирът и редът са възстановени, информираме Кристофър, че е негов ред да мие чиниите. Той веднага започва да губи опора и рухва на пода. Но когато му казваме, че ако не отиде веднага и ги измие, ще си легне в леглото директно без приказка, той се оправя и отива да ги измие.

След като играят още малко, е време за баня. Всяко от момчетата иска да бъде първо, защото в нашата къща последният трябва да подсуши пода. Кристофър отива пръв, но забравя да си остави мръсните дрехи в коша за пране, преди Дейвид да си вземе душ. Естествено Дейвид, като съвестен селски глашатай, ме информира веднага за този пропуск.

Най-накрая банята е свършила, татко чете на Емили Чудовището в края на тази книга, издадена от Golden Books, и я завива, а момчетата и аз се свиваме в моето легло, за да прочетем няколко глави от На бреговете на Плъм Крийк) от Лора Ингoлс Уайлдър. След това момчетата си лягат. Те трябва да слязат долу няколко пъти, за да кажат “Лека нощ,” че са жадни, и да попитат кога ще си лягаме и ние. В началото сме търпеливи, но в крайна сметка им забраняваме да слизат отново долу.

Навсякъде е тихо. Аз чета малко, попълвам дневника си и довършвам някои дребни неща. Рон и аз си лягаме, и аз му разказвам за моя ден. Подозирам, че е заспал, затова го карам да повтори какво съм му казала. Той прави някакъв опит и аз оценявам усилията му. Докато заспивам, забелязвам, че е 23:48. Бях планирала да си легна по-рано тази вечер, за да мога да се събудя по-рано утре сутринта, весела и свежа, готова да направя палачинки с боровинки. Е, утре ще се справя по-добре.

НАШАТА ИСТОРИЯ:

Преди няколко години чух за домашното образование от една приятелка, която щеше да обучава дъщеря си у дома. Възхитих се на благородните ѝ усилия, но честно казано си мислех, че е някаква странна идея. Кой би искал децата му да са непрекъснато около него без никаква почивка? Аз лично очаквах с нетърпение да изпратя моите на училище, за да мога най-сетне да използвам деня си за други интереси. Освен това прецених, че моят консервативен съпруг никога няма да възприеме тази идея. Дори и да я бях предложила, той вероятно щеше да я приеме като поредното лекомислено вдъхновение, което бързо ще ми стане безинтересно. Затова представете си моя потрес, когато той беше този, който го предложи, след като беше чул за домашното обучение от някой друг. Решихме да опитаме.

Спомням си как отначало бях много натоварена от всичко това! Сякаш имаше много за учене и аз се притеснявах за всичко! Ще мога ли да се справя, когато дойде новото бебе (Емили)? Какво ще стане, ако не мога да науча моите деца на всичко, което трябва да знаят? Ще можем ли да си го позволим? Дали няма да останат социално изостанали, неспособни да завържат приятелство с всичките младежи и скаути на света?

И така, аз се захванах с домашното образование с моето обичайно ограничено виждане. В началото беше трудно и много пъти се чувствах толкова уплашена, че исках да захвърля всичко. Но в други моменти беше наистина добре и се радвах за това, което правим. Кристофър прекара детската градина и първи клас у дома.

През следващото лято се преместихме и аз реших, че е време да го изпратя на училище. Той прекара втори клас в държавното училище, а Дейвид беше на детска градина. Това беше наистина трудно решение, но мисля, че трябваше да го вземем в момента. През тази година преминахме през много стресови събития дори без домашното образование и аз се почувствах преуморена. Освен това момчетата бяха много любопитни как изглежда държавното училище и изразиха желанието си да опитат.

Първо почувствах, че напълно съм се провалила и “съм минала на другата страна.” Но по едно време го видях като почивка. За нашето семейство се оказа, че е за добро. Момчетата разбраха, че всички неща, които са искали да опитат не се оказаха особено очарователни и им липсваше времето у дома, когато учеха с Емили и с мен. А аз се почувствах много по-уверена за това, което правехме у дома.

Повратната точка за мен беше един ден, когато осъзнах, че съм обучавала децата у дома поради негативни причини: не харесвах държавното училище, не одобрявах ценностите, на които ще ги обучават, и това, което ще научат от другите деца, училищата бяха пълни с престъпления и наркотици, и т.н. Всичко това беше вярно и това бяха добри причини, но те все още не бяха достатъчни за мен. Но сега аз исках да ги обучавам от положителна гледна точка: исках да видя как се наслаждават на обучението. Исках да съм с тях, за да споделим всички онези скъпи моменти и наистина ми липсваха. Това беше моментът, в който реших, че е време да се върнат у дома.

Сега сме много по-умерени. С течение на времето нашият начин на обучение става по-малко структуриран и по-зависим от учениците. Нужно ми беше време докато придобия увереност за уменията на децата ми да учат сами, а за децата да разберат, че е добре да се учи така. В някои неща определено участвам, но сега се опитвам повече да ги ръководя вместо да се намесвам и да давам възможности за независимо учене, вместо да планирам всичко, което те правят. Домашното образование е процес, който много прилича на родителството. Никога не стигаш до момент, в който да кажеш: “Сега . . . успях! Най-сетне направих това както трябва.” Винаги има още нещо да се научи, да се променят неща и да се усъвършенстват.

Моят съпруг е истинско съкровище. Той е благ и духовен човек, много търпелив. В своя зает график намира време за децата, играе на топка или им чете. Понякога ми помага с миенето на чиниите и прането, както и с почистването. Те са мои задължения, но когато разбере, че съм много изостанала с работата или капнала, ми помага. Той не взема голямо участие в “официалното” домашно училище. Мисля че винаги желае да направи повече, но не може да го осъществи много често. Но определено подкрепя и насърчава мен и децата.

ДОПЪЛНЕНИЕ:

Откакто написах това, има и друга промяна. Нямаме вече “учебна” стая! Тя се превърна в спалня номер четири. Момчетата предпочитаха да си имат свои стаи, отколкото да имаме учебна стая. И без това учим навсякъде из къщата. Все още имаме определени части от къщата като арт център, място за игра с лего и шкафове с книги. Опитвам се да правя нещата достъпни и приятни за децата, без да има хаос и безредие. В някои дни е добре, в други – просто хапвам шоколад.

Воденето на дневника ми стана по-опростено. Едно нещо, с което не се чувствам удобно, е, че понякога се чувствам принудена да обучавам ”заради дневника.” Това е така, защото въпреки че една седмица е била чудесно продуктивна в някои области, друг предмет като “Здраве” например може би е бил изучаван само веднъж в седмицата или пък изобщо не е изучаван. Възможно е да изглежда, че има пропуски, и аз се чувствам задължена да бързам с някои предмети само за да бъде дневникът добре попълнен. Всеки си има свой собствен метод и аз смятам, че всичко, което дава резултат, е добро. Някои хора харесват да пишат подробно в дневника си и да бъдат организирани, за да удовлетворят техния училищен съвет, или даже поради сантиментални причини. Но законът не изисква писането на подробен дневник и лично аз винаги съм се чувствала объркана да водя такъв. Учителят, който ни оценява, и училищният съвет са доволни от работата, от хронологичния списък за четене, и списъка на учебните часове. Това е много по-добре за нас. Дава ни свобода да учим по-спонтанно, а не толкова заради дневника.