Предговор

Целта на това изследване не е нито критика, нито възхвала на училищата като такива, а разбиране на училищата и тяхната основна философия като обществено явление. Епохата, която сега ускорено се приближава към своя край, има за свой най-характерен обществен продукт и дейност държавно-спонсорираното училище. Правени са опити за оченка на ролята на училището, критики и някои одобрения. При повечето цивилизации внушенията за неморалност са съществена част от обществения живот. Вярва се, че човек е стигнал до крайната си степен на развитие и истинските и съвършени форми на изразяване най-после са изявени; остава само те да бъдат развити и изпълнени, а на всяка промяна на презумпциите се гледа като на анархия и хаос. Особено в духа на съвременността хората са по-склонни да вярват, че “мъдростта се е родила с нас,” вместо трезво да помислят, че “мъдростта може да умре с нас” или в ръцете ни. Следователно, изследването на презумпциите е от първостепенна важност от гледна точка на бъдещите възможности. Държавните училища и тяхната философия са решаващи и важни страни на днешното западащо и изчезващо общество и имат голяма власт днес. Докато обществото им устоява, те ще устояват и ще преуспяват, но не могат да надживеят своите собствени основи и общество.

Затова и този автор не се препира с тези, които работят за напредъка или “усъвършенстването” на държавните училища, или които преподават там, нито с критиците на тези училища. Намерението е да се направи обществено изследване, а не защита на нещо. Със сигурност човек не бива да бъде погребван преди смъртта си, но не бива и да се предполага безсмъртието му просто поради настоящото му оцеляване. Трябва да бъдат осъзнавани признаците на идващата промяна на обществените презумпции, но все пак трябва да се живее с настоящите реалности. Човек не би могъл да живее като същество от бъдещето, но да бъде вързан в настоящето означава да живее със старите победи и настоящите поражения.

Части от тази книга първоначално бяха представени като лекции пред Сдружението на християнските учители в Северозапада на 15 и 16 октомври 1959 в Линдън, Вашингтон. Бордът на директорите на Сдружението без предварително решение сметна, че лекциите са от достатъчна значимост за да заслужават по-широко внимание и обсъждания, и затова поиска тяхното публикуване. В резултат на това лекциите бяха разширени като включваха теми, развити в обсъждания, по-малки събирания и кореспонденция.

Авторът е задължен на директорите г-н и г-жа Марк Вандер Арк от Линдън за тяхното щедро гостоприемство и тяхната добронамереност при разговорите в дома им, които продължаваха до след полунощ. Уилиям Н. Блейк, тогава президент на Сдружението, показа изключителна любезност и помогна по всички възможни начини на автора, и щедро осигури конкретни данни относно християнските училища.

Необходимо е да направя една моя лична забележка. Аз вярвам в необходимостта от повече наблягане върху образованието и научното изследване, но, особено в институционалната църква, няма по-голяма трагедия, характерна за настоящото положение, особено в Съединените Щати, от оттеглянето на научното изследване от амвона и прехвърлянето му към училището. Затова през последните два века християнските научни изследвания, теологията и философията са били академични в своята насоченост. Подобна насоченост определено е необходима, но жизнеността и приложимостта на християнското мислене като цяло са се изгубили. От значение е, че съвременното калвинистко съживление започва от Абрахам Куйпер, определено един човек, активно свързан с проблемите и живота на своето време. Затова вярвам, че амвонът е мястото за християнски научни изследвания и философия. В тази вяра активно съм подкрепян и насърчаван от членовете и служителите на Ортодоксалната Презвитерианска Църква в Санта Круз, Калифорния, и съм дълбоко благодарен за тяхната любов, молитви и подкрепа.

Две от приложенията, “Академичната свобода” и “Заплахата на неделното училище,” се появиха първо в Torch and Trumpet, издание на Реформисткото общество.

Р. Дж. Р.
Санта Круз, Калифорния