Приложение 4

Плътта и костите на детето

В своята чудесна автобиография д-р А. Накашян описва своето детство в Армения, както и своето училище. Образованието било ограничено и трудно поради ограниченията, наложени от турците. Други писатели описват преживените поради правителството трудности; например един учебник по химия веднъж бил иззет като шифрована революционна литература. Турските власти били сигурни, че имат доказателство, посочвайки формулата Н₂О. Н₂ очевидно се отнасяло до Абдул Хамид ІІ и О, нула, означавало, че той трябва да бъде убит.

Майката на Накашян го завежда в училище и го поверява на учителя с думите: “Плътта му е твоя, но костите са мои.” (A. Nakashian, A Man Who Found a Country, p. 9. New York: Crowell, 1940.). Тази често използвана поговорка има двойно значение. Първо, тя дава на учителя власт да преподава и дисциплинира детето. Детето принадлежи на родителите, но на основата на това те възлагат власт на учителя. Второ, тя дава плътта на учитела, за да бъде моделирана или наказвана при необходимост, но костите, основната структура, остава на родителите. Такова образование, макар често да е доста погрешно, все още има здрава основа в това, че не допуска правото да се пресътворява детето, а се стреми към неговото развитие на основата на семейството и обществото. Съвременното образование все повече не се интересува от плътта, но изисква костите на детето, т.е. правото да се пресътворява детето по своя собствен образ. Когато на училището се дава плътта, а не костите, то служи като обществен посредник и ограничава функцията си до образование. Когато училището изисква костите, то заявява, че правата принадлежат на училището и си присвоява функциите на дома и църквата.