Интелектуална шизофрения
Съдържание
Предговор
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10

Приложение 1
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5
Приложение 6

   

Интелектуална шизофрения
  Home     Раусас Джон Ръшдуни  

 

Приложение 2

Опасността от неделното училище

Винаги е по-лесно да виждаме тресчицата в окото на другия, отколкото гредата в своето собствено. По същия начин по-лесно е за християните да виждат греховете на света, отколкото греховете на църквата. Всяка теологична група бързо схваща греховете на другите и не успява да види своите.

Но може би никъде другаде слепотата не е по-голяма от тази относно неделното училище. Християнството вероятно не познава по-голяма или по-коварна заплаха. Когато човек разсъждава върху огромната инвестиция на време и пари в неделното училище, проблемът става още по-сериозен.

Неделното училище има своите защитници, както Дж. Едгар Хувър, така и по-велики и по-малки от него. Съдии и правосъдни служители обикновено се присъединяват към духовенството, заявявайки, че децата посещаващи неделно училище редовно рядко извършват престъпления, и че мнозинството от престъпниците са хора извън редиците на църквата. Нещо повече, тези изявления са истинни и само служат да посочат още по-остро същността на проблема.

Днес неделното училище има успех в отглеждането на морални граждани. То предствявлява могъщо оръжие за обществен ред и почтеност. То е постоянно действуващо оръжие в борбата с детската престъпност. Правосъдните служители са прави в своята оценка за обществената стойност и действие на неделното училище. Ние не спорим против това.

Не можем и не се противопоставяме на морала; той е подходящ и правилен резултат от програмата на неделното училище, но можем и трябва да обърнем внимание на факта, че неделното училище произвежда не само морал, но и морализъм. Либералното неделно училище обикновено свежда религията до морализъм. Фундаменталисткото неделно училище понякога отъждествява религията с морализма или прибавя морализъм към религията като програма за спасение, основана на вяра и дела.

Една млада жена, бореща се със сериозни личностни проблеми, доверява на своя пастор, че нейните брачни и личностни неуспехи се утежняват от нейното обучение в неделното училище. Плод и на либерални, и на фундаменталистки църкви, тя заявява, че всичко, което някога е научила в неделното училище, настоява, че тя трябва да е добра за да е християнка, докато всичко, което сега научава, най-ясно заявява, че тя е християнка не защото е добра, а защото Бог е добър, че не нейната праведност, а Божията праведност я спасява и е основата на нейния всекидневен живот. Първият подход я води към един разумен, порядъчен, но все пак очевидно себеправеден живот, в който справянето с проблемите зависи от нейните делата. Вторият подход й дава разбиране за нейната природа на грешник, спасен по благодат и изгряващо радостно смирение и упование в Бога, което започва да дава надежда за решение на нейните проблеми. В нейната моралистична рамка на мислене тя не е способна да възприеме себе си или живота; тя е изпълнена със съмнения и разочарования. В своята праведна рамка на мислене тя приема себе си и живота с нарастващ реализъм и нарастващо разбиране, че трябва да гледа на себе си както Бог я вижда, да бъде готова да приеме Неговата любов и да осъзнае честта и славата, които тази любов й дава, и да израства на тази основа.

Този случай показва ясно заплахата на неделното училище. То преподава точно тази вяра, срещу която амвонът е призван да води война. Тя внушава или открито пелагианство и спасение чрез дела както в либералните кръгове, или юдаистка вяра в консервативните кръгове. Последствията от него са почти винаги моралистични. Въпреки че някои уроци ясно наблягат на благовестието, мнозинството от учителите много ясно учат децата, че трябва да бъдат така добри, както Исус иска от тях, и да внимават да не са лоши. Подобно преподаване е открита атак срещу праведното проповядване и Писанието. То разрушава цялото християнство. Фактът, че в някои неделни училища се преподава спасение и се призовава за вземане на решение, не променя нещата; освещението и кръстът биват прибавени към добротата и делата като средство за спасение и това е практическият резултат върху умовете на учениците. Почти всеки младеж в неделното училище може да даде някакво определение за добро и зло, но няма и един на десет хиляди, който да може да даде определение за завета на благодатта.

Трябва да се отбележи и един друг тъжен факт. Поради своята моралистична природа неделното училище привлича за учители много голяма част от “добротворците,” хора, за които е удоволствие да участвуват във всякакъв вид обществена дейност и поради това блестят с гражданска и морална праведност. Заради дълбоко вкоренения си морализъм те са склонни да подценяват службите на божествено поклонение и правят по-важна програмата на неделното училище. Семейното посещение на църковните служби отстъпва пред важността на посещението на децата на неделното училище. Тъй като поклонението се отъждествява само с разбирането, едно моралистично отъждествяване, се твърди, че за децата е по-добре да са в неделното училище, младежката църква или детската градина. Не е изненада, че децата, обучени в посещаване на неделното училище, напускат църквата след училищните години, за да се върнат едва когато имат деца, които да доведат в неделното училище. За тях църковното училище се превръща в централна институция, а морализмът в тяхна религия. Те участвуват в църквата за да увековечат училището. Неделното училище е победата на садукеите и фарисеите, а също и на юдаистите. Понякога то може да се опише единствено като анти-християнско. Пасторът, който подготвя проповедта за неделните сутрешна и вечерна служби върху смисъла на християнската вяра и живот, води борба не само срещу вярата на света, но и срещу вярата на своето собствено неделно училище.

Следователно, децата получават от училището не праведна вяра, а морална вяра, и единствените последствия от такова развитие могат да бъдат религиозно бедствие. Ако Писанието има някакъв смисъл, то ясно показва, че Бог е много ревностен за почитта към Него, нито ще търпи богохулство. А програмата на съвременното неделно училище е богохулна в това, че нейното наблягане не е върху Бога, а върху морализма, и нейните резултати твърде често се оценяват според добрите обществени последствия, вместо според правдата. Където и когато неделното училище съществува в някаква степен на тази основа, то е заплаха за християнството и престъпление срещу Бога.





Intellectual Schizophrenia
Copyright © 1961 Presbyterian and Reformed Publishing Company
превод Copyright © 2001 Божидар Маринов