Приложение 1

Академичната свобода

През последните години академичните власти намират за необходимо, както в миналото, понякога да цензурират или да забраняват студентски публикации. Това става в държавните университети, в колежите Айви и в Калвин Колидж.[1] Във всеки от случаите някои студенти и понякога член на преподавателския състав надигат глас за опасността от загуба на академичната свобода. Същият протест се отправя когато преподаватели са уволнявани поради това, че са комунисти.

Целият спор, с всичките му подробности и отделни случаи, разкрива възмутително невежество относно смисъла на свободата, факт, който е още по-тъжен, когато се среща в християнския колеж. Защото истинското разбиране за свободата в основата си е теологично и тъканта на свободата постепенно отслабва, когато нашето общество губи своята теологична основа. Видът свобода, който хората в наши дни обикновено искат, не е свободата на създанието, а свободата на въображаеми богове. Истината е, че само Бог е свободен и не носи отговорност пред нещо или пред някой друг освен Себе си. Свободата на създанието е едновременно ограничена и отговорна. Човек не може да лети, нито може да избере кога да се роди, нито избира своето лице или способности. Нито може някога да действува независимо от Бога и човека, а трябва през цялото време да действува с отговорност. Отгоре, отвъд и над неговата воля е абсолютният и върховен Бог, Който “от вечността, чрез премъдрия и пресвят план, предначертан от Неговата собствена воля, непринудено и неотменно е постановил всичко, което ще се случи.” Въпреки това, Божията наредба не упражнява насилие “над волята на създанията, нито отнема свободата или зависимостта от вторичните обстоятелства, а по-скоро ги утвърждава” (Уестмистърска изповед, ІІІ, 1). Свободата на създанието е истинска единствено поради Божията вечна наредба и никога не е истинска, освен на основата на ограничения и отговорност.

Важността на това става още по-разбираема, когато разглеждаме също политическата свобода, религиозната свобода и академичната свобода. Свободният политически ред приема свободата, но само в рамките на отговорност и ограничения. Неограничената свобода, както в гръцките градове-държави, се превръща в тирания, в която една група може да зароби друга или да постановява закони според волята си, защото има възможност и свобода да го прави. Истинската политическа свобода установява ограниченията на закона, настоява за отговорност, не може да търпи никакви убеждения, които действуват за събарянето й, няма да обърка свободата на словото, например, със свободата на обидите и клеветите, но ще наложи ограничения, за да осигури свобода с отговорност.

По същия начин религиозната свобода не може да бъде неограничена свобода, нито пък такава религиозна свобода съществува в Съединените Щати, нито е гарантирана от закона. На религиозните култове не е дадена религиозна свобода да се отдават на такива практики като детеубийства, полигамия, човешки жертви, сексуални ритуали, изгаряне на еретици или други практики, характерни за различни религии. Когато през миналия век мормонските полигамисти се опитват да оправдаят своето многобрачие на конституционната основа на религиозната свобода, Върховният Съд веднага посочва, че подобна неограничена свобода е невъзможност. Така всяка една практика би могла да се защитава на основата на религиозната свобода. Върховният Съд признава само онези практики, които са съвместими с религиозната свобода в Америка, които не се противни на християнските стандарти. Той открито признава християнството, не като показна или официална религия, а като вяра на общото право, определяща естеството и ограниченията на закона в Съединените Щати. Всяка абсолютна идея за религиозна свобода е невъзможност за създадения човек и неговото общество и в истинския смисъл плод на християнското общество е това, че конституционалната или ограничената свобода се е превърнала в ръководен принцип на определени народи. А конституционната или ограничената свобода е най-сигурната в своето съществуване и резултати, защото теологично е по-валидна.

Същият принцип се прилага и към академичната свобода. Истината е, че нашето поколение в Америка е нямало случай на нарушаване на академичната свобода. Това понятие може да се приложи само когато на учените им е отказано правото на научни изследвания и правото да публикуват или да оповестяват резултатите от съвестно и сериозно изследване. Да се прилага понятието академична свобода към нещо друго означава да се злоупотребява с него. Но с него обикновено злоупотребяват учени, които злонамерено подкопават основните стандарти на една институция, докато получават заплата от нея и привидно работят за развитие на нейния възглед за образованието. Академичната свобода не може да бъде използвана за оправдаване преподаването на комунизъм в държавна институция, посветена на благоденствието на свободния политически ред, нито да бъде използвана за оправдаване или защита на преподаването на будизъм или модернизъм в християнски колеж. По същия начин студентите имат отговорността и съответните ограничения от образователната институция, докато са част от нея и носят нейното име, тъй като тяхното поведение е представител на характера и доброто име на институцията. Естествено, с тези ограничения може да се злоупотребява, но истината е, че повечето институции, включително христи­янски колежи, правят повече от необходимото да показват уважение към свободното изразяване на студентите, дори когато то е източник на сериозни проблеми за тях. Те трябва да бъдат похвалени за това търпение, ако то е основано на здравословно уважение към истинската християнска свобода, а не на безпринципна търпимост.

Когато студентите в Калвин Колидж чрез Chimes протестират срещу спирането на Liberty Review в името на академичната свобода, те показват забележително невежество относно значението на свободата на създанията, а също и безотговорност. Една честна, но и добронамерена присъда върху Liberty Review е, че това е почти постоянно слабо и незряло писание, светско по дух. Неговият светски характер е представителен и за студентите, и за училището. Християнската литература не изисква използването на религиозна терминология или предмети, но съдържа последователна християнска цел. Неуспехът на Chimes да разбере смисъла на свободата е особено удивителна. Повече от всяко друго място в една калвинистка институция упражняването на свободата би трябвало да се разглежда от гледна точка на отговорността и ограниченията на създанието под Бога, вместо на основата на бунтовния син на Адам, опитващ се да бъде бог и отхвърлящ всички Божии и човешки справедливи изисквания към него. Тази липса на разбиране е теологичен провал, който е представителен и за студентите, и за преподавателския състав и трябва да бъде предизвикан.