Приложение 5

Училищният въпрос на Монтгомъри

През 1886 Закария Монтгомъри, заместник-министър на правосъдието на Съединените Щати, публикува своите възгледи за образованието, Училищният въпрос. Роден в Кентъки и живеещ в Калифорния, Монтгомъри с години води усилена и успешна кампания срещу държавното образование и един кратък преглед на неговите аргументи би имал историческа стойност.

Неговият подход има три основни страни. Първо, той внимателно развива статистическия аргумент, заявявайки, че съществува връзка между държавното образование и увеличаването на нарушенията, престъпността и самоубийствата. Щатите, които последни преминават към “обществени“ училища, показват ниско ниво при всеки от случаите. Той разглежда положението в Ню Йорк както е докладвано през 1881 от Комисаря по образованието на САЩ: “От това изявление изглежда, че разходите по дейността на държавните училища в щата Ню Йорк се увеличава обратно пропорционално на броя обучавани деца, докато, както виждаме, престъпността се увеличава право пропорционално на тези разходи.”[1]

Второ, Монтгомъри поставя под въпрос правото на държавата да навлиза в областта на образованието, тъй като това е родителска грижа. Децата не принадлежат на държавата, а презумпциите на държавното образование са именно, че децата принадлежат на държавата, и Монтгомъри цитира думи на образователни експерти в този смисъл. Монтгомъри чувствува, че “няма друг вид или степен на комунизъм толкова отвратителен както този, когато става въпрос за образованието, изисква общо притежаване не само на собствеността, но и на децата на частните граждани. За нещастие именно това е комунизмът на Америка; комунизъм, имащ за основна опора една образователна система, по-бедствено прахосническа и по-деморализираща от всичко, което светът някога е виждал.”[2] Монтгомъри се страхува от последствията от възхода на тоталната държава. Той обръща внимание на промяната в определенията на такива думи като “конституция,” “съюз” и “федерален” в речника Уебстърс от 1859 и 1886. През 1859, например, Уебстър определя “конституция” така:

В свободните Държави Конституцията е върховна, над постановленията или законите, приемани от Законодателната власт, ограничаваща и контролираща нейната власт; а в Съединените Щати Законодателната власт е създадена и нейните пълномощия са определени от Конституцията.

През 1886 това определение е изцяло заменено с напълно различно:

Главните или основните закони, които управляват една Държава или друго организирано тяло от хора и са въплътени в нейните писмени документи или приложени в институциите или практиките в страната или обществото.

Относно това променено определение Монтгомъри отбелязва, “че идващото поколение вече не гледа на писаната Конституция като на източник и ограничител на законодателната власт; но обратното, самите ‘практики на обществото’ са издигнати до висотата на конституционен закон.”[3]

Трето, Монтгомъри вярва в “частното” образование като средство за продължаване на живота на държавата, църквата и училището. Макар и католик, той войнствено се противопоставя на всеки опит на тази църква или която и да е друга църква да си осигури държавни средства за църковните или частните училища, тъй като това е също толкова дейност на тоталната държава, колкото са и държавните училища, защото така се предполага, че децата са грижа на държавата и принадлежат на държавата вместо на родителите.

Напълно отричаме, че държавата има някакви деца. Вярно е, че някаква приумица на общоприетия закон в Англия извънбрачните деца понякога биват наричани деца на народа. И ако . . . (някой) иска да каже, че собствеността на държавата трябва да носи този товар за обучаването на държавните извънбрачни деца, ние няма да отправим някакво възражение; но тогава възниква въпросът: Какво е собственост на държавата? Със сигурност това не е собствеността на частния гражданин. Ако държавата притежава цялата собственост, която досега предполагахме, че принадлежи на отделните граждани, царството на Комунизма вече е започнало. Ако Държавата притежава всички деца и също цялата собственост, както изглежда се твърди, не виждаме подходяща причина защо тя да не може и да не трябва, според здравия разум, да направи разпределение на своята собственост поравно между собствените си деца. В края на краищата това е истинската теория, на която се основава тази Комунистическа система на държавните училища.[4]

За да не спори някой, че в една просветлена или християнска държава тези опасности не са дотам действителни, нито ограниченията толкова необходими, както в езическите или дохристиянските общества, Монтгомъри изяснява, че християнството не дава никакво ново право на държавата, нито някаква допълнителна власт, и че никой езически княз никога не е придобивал нови права върху своите поданици чрез водното кръщение.[5]

Сенатор Ингълс от Канзас прави опит да попречи на назначаването на Монтгомъри поради тези възгледи, но кампанията му се проваля и Монтгомъри служи при администрацията на Гроувър Кливлънд. Проблемите относно образованието не са толкова ясно очертани по времето на Монтгомъри, тъй като местният контрол върху училищата все още е силен и транспортът е толкова бавен, че държавата и нейната власт понякога изглеждат твърде отдалечени. Така, макар че има широка подкрепа, неговите усилия се провалят; в умовете на твърде много хора последствията от тоталната държава все още не са достатъчно ясни, за да изглежда предупреждението му нещо повече от излишни тревоги.