Капан за деца
Съдържание
Въведение
от редактора

Въведение
от автора

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Заключение
на Част I


Глава 9
Глава 10
Глава 11
Препоръчани
книги


   

Капан за деца
  Home     Робърт Тобърн  

 

Когато един свят се разпада, нищо не става по-бързо презряно от неговите мъртви ценности, нищо по-мъртво от неговите паднали богове и нищо по-отвратително зловонно от старите му жизнени потребности. Това ще важи в не по-малка степен за ценностите на тази умираща епоха, една от най-главните от които е държавното училище. Ако новият ред е способен да се откъсне от тоталната държава, той своевременно ще се обърне против всяка крепост на тоталната държава, училището, както и всички останали. В настоящия момент нищо не изглежда по-неправдоподобно, въпреки че определени белези вече показват посоката на обществените настроения. . . .

Но тук има много повече. Държавното училище участвува напълно в съвременното общество, и като негов продукт, и като негов защитник. Въпреки противоположните тенденции, то живее толкова, колкото и обществото, и не по-дълго. За това общество идеята за задължителна държавна религия изглежда напълно неправилна, но не и задължителното държавно образование. Но между двете не съществува реално различие; и двете изискват принудителната сила на държавата за това, което обществото смята за необходимо. В една по-ранна епоха принудата в религията е била обществена необходимост, както е сего с образованието. Тогава каузата на религията е изисквала принуда, както сега каузата на образованието изисква принуда от държавата. И в двата случая принудата произвежда точно определени изгоди и тежки наказания. Но това, че образованието може да изиграе дори по-важна роля в друга епоха, в никакъв случай не изисква образованието да бъде държавно дори в най-лека степен. Въпреки цялата сила на атаките срещу него държавното образование и ще увеличава своето упование и слугуване на държавата до тогава, докато съществува съвременното общество, но с умирането на това общество неговото образование също бързо ще повехне. А ние сме в края на една епоха, епоха, воюваща усилено срещу себе си и напразно търсеща ново усещане за посока.

Р. Дж. Ръшдуни[*]

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Това е книга за бавно усвояващи ученици. Не деца . . . родители. Конкретно, това е книга за християнски родители.

Повече от век християните отказват да осъзнаят истината относно общественото училище, тоест държавното училище, тоест финансираното от данъкоплатци училище. В наши дни истината е върху първите страници на всекидневниците.

“ПОМЕРАНЦ ПОЛУЧАВА 25 ГОДИНИ ЗА СЕКСУАЛНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ”

Това е заглавието, което се появи в един вестник в северна Вирджиния на 17 март 1986. Статията започва със “Съдия от окръжен съд във Феърфакс осъди бившия училищен психолог Артър С. Померанц на 25 години затвор заради сексуални престъпления с момчета.”

Училищната система, на която Артър С. Померанц служи като психолог, не е никоя друга, а точно Обществени Училища на окръг Феърфакс, една от най-големите и най-уважавани системи на държавни училища в Съединените Щати.

Според статията, “Померанц започва да работи в училищата в окръг Феърфакс през 1965 и напуска през 1984. След неговия арест училищните власти признават, че са знаели, че Померанц е разследван за блудство с малолетни още през 1981, но му позволили да остане на работа, тъй като не били отправени никакви обвинения.”

“ЩЕ ВЗЕМАТ ОТПЕЧАТЪЦИ ОТ ПРЪСТИТЕ НА УЧИТЕЛИТЕ В ЧИКАГО”

Не съм виждал това заглавие, но чух по радиото преди няколко дни, че училищната система в Чикаго иска да вземе отпечатъци от пръстите на всички нейни учители. Те искат да разберат дали някои от тях имат криминално досие. Сведенията са, че за няколко от тях има разкрития за блудство с деца.

ХРИСТИЯНСКИ РОДИТЕЛИ! Сега е един часът следобед. Знаете ли кой “съветва” вашето малко момче? Знаете ли на какво учат вашата седемгодишна дъщеря?

Има ли криза в държавните училища? Бъдете сигурни, че има. Миналата вечер гледах някакви градски деца по телевизията да говорят за насилието в училищата. Те говореха нещо относно оръжията в класните стаи. Едно от тях каза “Не се нуждая от оръжие! Имам юмруци!”

Кризата е морална. Бог е изгонен, така че оръжията влизат. Молитвата е изгонена, затова там се псува и всичко е позволено.

Миналата седмица преп. Джеси Джаксън говори в нашата местна гимназия в продължение на два часа. Той покани тези, които са използвали наркотици, да излязат на “олтара” и да се изповядат. Учителите и съветниците изразиха изненада, че толкова много деца пристъпиха напред. Преобладаващо мнозинство!

Държавните училища буквално минават на марихуана. А също и на кокаин, РСР и какво ли не друго. Както една дама, чиито деца посещават държавните училища, се изрази твърде образно и точно пред мен, “Държавните училища вонят!” Не го казах аз. Тя го каза. Тя говореше от опит.

Ето къде ни доведе финансираното от данъкоплатците образование. Макар и първоначално то да беше проповядвано от неговите привърженици като начин да направим народа праведен, като начин да спасим света.

“АКО МОЖЕШ ДА ЧЕТЕШ ТОВА, БЛАГОДАРИ НА УЧИТЕЛЯ”

Това казва един стикер за автомобили. Мислех си да го променя по няколко начина. Например “Ако не можеш да прочетеш това, обвини учителя.”

Тъжното нещо е, че твърде много не могат да прочетат стикера. Казва ни се, че има 26 милиона възрастни американци, които не могат въобще да пишат и да четат. Националният институт за образование казва, че 47% от 17-годишните младежи от малцинствата са неграмотни, и че 60% от обитателите на поправителни институции не могат да четат.

Очевидно има академична криза в днешното образование.

Вината е в системата, независимо колко се опитват да обвиняват нещо друго. Жак Барзун, който е живял 48 години в Колумбия, казва в своята книга, Учител в Америка (Jacques Barzun, Teacher in America): “Гордата и ефективна преди система на държавните училища в САЩ – особено нейното уникално безплатно гимназиално образование за всички – се е превърнала в пустиня, където насилието и порокът вървят заедно с невежеството и безделието, освен че служи също и като бойно поле на вложени интереси, обществени, политически и икономически.”

Да запалиш свещ

В Библията Бог ни казва, че ще пожънем това, което сме посели. Не е необходимо подробно да разработвам тезата, че държавните училища в Америка са лоши и продължават да се влошават. Те получават достатъчно критики от самата система. Не съм изненадан, че учителите в държавните училища често изпращат собствените си деца в християнски училища.

Нямам намерение да пиша поредната книга, разбиваща системата на държавните училища. Нито съм заинтересован от реформирането на държавните училища. Това е пилеене на време. Отдавна съм решил, че е по-добре да запаля една малка свещ, вместо да проклинам тъмнината.

Моята цел е основаването на християнски училища навсякъде по света и окончателното премахване на всички държавни училища. Това се основава на убеждението, че единственото решение на моралната и академична криза в образованието е образователна система, основана върху Божието Слово. “Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите” (Псалм 127:1).

Най-важната тема в образованието днес включва въпроса за контрола. Въпросът за контрола се съсредоточава върху въпроса за отговорността. Кой точно е отговорен за образованието?

Другата тема е свързана със съдържанието на образованието. Каква е целта на образованието? С какво се различава християнското образование от образованието на държавното училище?

Хуманистите винаги са държали властта

“Учителите владеят класната стая, учениците владеят тоалетните, а коридорите са ничия земя.” Това е начинът, по който член на училищно настоятелство в богато предградие ми описа една голяма гимназия.

Въпросът “Кой трябва да контролира образованието?” е главният проблем в образованието днес. Битките в съдилищата, в законодателните събрания и пред градоустройствените комисии се съсредоточават върху проблема за контрола.

Съдебните битки са отскоро, но проблемите са с нас от началото на деветнадесети век. Някои родители могат да мислят гордо за “доброто старо време,” когато “добри хора управляваха добри държавни училища.” Тези спомени са толкова митични, както спомените на евреите в пустинята за праза и лука на Египет. Те бяха в робство, но си спомняха само случайните придобивки.

“Египтяните” умишлено направиха американската система на държавни училища да бъде основното средство за поробването на християните и за намаляването на тяхното обществено влияние, като поемат “професионален” контрол над образованието на християнските деца за сметка на техните родители като данъкоплатци. Всеки, който се съмнява в това твърдение, трябва да прочете книгата на Р. Дж. Ръшдуни, Месианският характер на американското образование (R. J. Rushdoony, The Messianic Character of American Education, 1963), особено главата за основателя на съвременното държавно образование в Америка, Хорас Ман. Те открито признават какво са правели в своите собствени книги и “професионални списания.”

Когато бях дете в начално училище (това, което наричаме “класно училище” в източен Охайо), знаех кой държи властта. Гледах на училището като на затвор. Бих разбрал заглавието на книгата на Уилиям Ф. Рикънбакър, Дванадесет години затвор (William F. Rickenbacker, The Twelve-Year Sentence). Ние, децата, бяхме учени да се ужасяваме от истинския затвор, където, както ни казваха, на затворниците се дават само хляб и вода. Аз се справях добре в училище, но винаги гледах на училището като на затвор, тъй като бяхме задължени да сме там. Знаех, че моите родители щяха да имат проблеми, ако не ходех на училище.

Правителството имаше човек, който се показваше от време на време за да проверява нашето присъствие в училището. Той се наричаше служител по отсъствията. Знаех го като “служителя трол.”[**] Точно така ми звучеше на мен. Бях чел за тролове в буквара и знаех, че те са лоши типове.

Властта винаги упражняваше твърд контрол над нашето образование. Местният презвитериански проповедник (който не вярваше, че Библията е непогрешимото Божие Слово) идваше да преподава час по вероучение веднъж седмично. Това беше старата система на “свободно избираем предмет,” позволяваща в училищата да се преподава “религия.” По-късно Върховният Съд направи “свободното избираемата религия” в сградите на държавните училища незаконна. Но винаги се е преподавала религия в училищата. Нашият директор никога не беше видян да престъпи прага на църквата. Той каза на занятие, че човешките същества са като кравите и кучетата. Когато умрат, това е краят.

Това беше моето въвеждане в двата главни проблема на образованието. 1) Кой държи властта? 2) Какво ще се преподава в училищата?

Научих за хуманизма в много ранна възраст. Станах хуманист. На 13-годишна възраст реших да стана църковен служител. Бях идеалист. Исках да помагам на хората. Но бях също толкова и хуманист. Отидох в хуманистична гимназия, после в хуманистичен “християнски” колеж. В началното училище и в гимназията никой не отправяше предизвикателство срещу хуманизма. Просто всеки го приемаше. Беше нормално да се вярва в него. Никой дори не предположи, че може да има противоречие между християнството и хуманизма.

Библията е нашата отправна точка

Пиша тази книга на десетките милиони хора в Съединените Щати, които твърдят, че вярват в Библията от кора до кора. Петър казва: “Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие” (1 Петър 4:17). Заключавам, че образованието също трябва да започне с Божието домочадие.

Не можем да променим сърцата на другите. Можем да им свидетелствуваме с нашите думи и действия. Само Бог може да ги промени. Като хора, които са били изкупени чрез кръвта на Христос, ние можем да определяме как ще живеем.

Вярвам, че трите големи проблема в образованието са хуманизъм, хуманизъм и хуманизъм. Тъжната истина е, че голяма част от хуманизма е точно в църквата, сред Божия народ.

Какво е хуманизъм?

Казано накратко, хуманизмът е обожествяване на човека. Павел говори за тези, които се покланят и служат на създанието, а не на Създателя.

Разграничението Създател/създание е най-важното разграничение. Бог е Създател. Той е Владетел. Той владее над всичко. Той е направил всички неща от нищо. Той е самодостатъчен. Човекът, от друга страна, е създание. Той зависи от своя Създател.

В тази книга се надявам да ви убедя, че родителите са отговорни за образованието на своите деца, и че образованието трябва да бъде съсредоточено върху Бога. Ще ви пиша от моя собствен опит. Ще ви цитирам факти. Ще използвам логично мислене. Мога да прибягна до сто и един различни начина в опит да ви убедя. Но в крайна сметка единствената защита, на която мога да използвам, е Писанието.

Върховната власт за всички неща е Бог. Бог е открил Себе Си по два начина. Единият е естественото откровение. Другият е свръхестественото откровение.

Естественото откровение е Божието откровение в природата. “Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; и нощ на нощ изявява знание” (Псалм 19:1-2).

Устройството на снежинката изявява Бога. Редовното появяване на Халеевата комета изявява Бога. Сезоните, смяната на деня и нощта, изявяват Бога. Целият свят знае, че Бог съществува, но както Павел казва, “защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог” (Римляни 1:21).

Павел казва, че невярващият има откровение от Бога, но сам избира да се покланя на човека. Това е хуманизъм. Другият начин, по който Бог разкрива Себе Си, е чрез свръхестествено откровение. Естественото откровение понякога се нарича общо откровение, защото идва при всеки човек в този свят. Свръхестественото откровение се нарича специално откровение, защото идва към специални хора, спасените. Бог е запазил Своето свръхестествено или специално откровение за нас в Библията.

Библията е Божието Слово. То е истинно. Писанията са полезни за всяко нещо. Библията е светилник за краката ни и светлина на пътеката ни (Псалм 119:105). Библията е нашата власт. Библията е съвършена. Тя е безгрешна. Библията е непогрешима. Тя не може да греши.

Искам да покажа от Библията кои са принципите, които трябва да ни водят в образованието. Ако се отдалечим от Библията и спорим на друга основа, тогава сме приели позицията на хуманистите. За хуманиста властта е в човека. Хуманистът може да основава своята позиция върху човека под някаква колективна форма като държавата. Той може да се основава на философията, психологията, социологията, опита, историята и пр. Той дори може да се позовава на Конституцията или на някой закон или закони, направени от човек. Той винаги ще стига до едно нещо – човека.

Големият дебат в образованието

Хуманистът ще каже, че християнинът е “авторитарен.” Хуманистът също е авторитарен. Той има свой бог, и този бог е човека. Той има хуманистични закони, хуманистични методи и хуманистични цели. Хуманистът също е религиозен. Човекът е неизбежно религиозен. Хуманизмът е религията на хуманиста.

Нашата отправна точка в живота е много важна. Ако започваме от Бога и Неговото Слово, ще гледаме на всичко в живота по един начин. Ако започваме от човека, ще гледаме на живота по съвсем различен начин.


[*] R. J. Rushdoony, Intellectual Schizophrenia (Phillipsburg, NJ: The Presbyterian and Reformed Publishing Company, 1961), pp. 112-13. Превод на български: Р. Дж. Ръшдуни, Интелектуална шизофрения, Глава 10, “Краят на една епоха.”

[**] Б. пр.: игра на думи, от английски: “truant officer” и “troll officer.”





The Children Trap
Copyright © 1986 Robert L. Thoburn
превод Copyright © 2002 Радослава Петкова, Dominion 777