|
| |||||||
|
8ТРЯБВА ДА ОТЧИТАМЕ СКРИТИТЕ РАЗХОДИ
Ясно е, че християните не са отчели разходите от държавното образование. Разходите за частно образование са ясни: толкова пари за един ученик за една година. Разходите на държавното образование умишлено се прикриват, за да се затрудни още повече политическата съпротива. По този начин обществото ще изисква повече от тази “безплатна стока.” Това, което християните трябва да отчитат, е системата на скритите разходи в държавното образование. Само тогава ще можем да направим точна преценка дали трябва да продължим да гласуваме в негова полза, да не говорим да изпращаме нашите почти беззащитни деца в него. Хуманистите правят всичко възможно, за да повишат разходите по изпращането на децата в частни училища. Дори при “безплатната” такса на обществените училища, все повече брой родители изтеглят техните деца от държавните училища. Държавата не може да се съревновава успешно дори като предлага “безплатна” стока. Затова хуманистите се опитват да увеличат разликата между своята “безплатна” стока и частното образование. Трябва да осъзнаваме тази стратегия и да се борим срещу нея. Премахването на освобождаването от данъци “Властта да облагаш с данъци е власт да разрушаваш.” Това е една добре известна истина, изразена преди около 150 години от Главния Съдия на Върховния съд на Съединените Щати Джон Маршал. Правителствата са научили, че когато не одобряват нещо, могат да го облагат с данъци, докато изчезне. Това е смисълът на забележката на Маршал: Щатът Мериленд се опитвал да облага с данъци агенция на федералното правителство. Маршал казва, че това е противоконституционно; Федералното правителство има по-висша власт от щата Мериленд. Но какво да кажем за властта на Бога? Какво да кажем за властта на друга власт, Божията Църква? Дали на Щата Мериленд, или на някоя друга държавна власт, трябва да бъде позволено да ги облага с данъци? Ако кажем да, тогава ние по същество обявяваме, че вярваме в по-висшата земна власт на държавата над църквата. Ние приемаме данъците като средство за приходи за правителството, но данъчният кодекс често се използва като средство за постигането на обществени цели. Постигането на една обществена цел винаги жертвува нечия друга цел. Няма безплатни обеди в живота. По Кодекса за държавните приходи, някои организации могат да бъдат освободени от Федерални подоходни данъци. Между тези организации са училищата и църквите. Ние разбираме как правителството може да контролира една институция, като я облага с данъци. Как се контролират освободените от данъци организации? Правителството ги контролира със заплахата да отнеме техния статут на освободени от данъчно облагане. Когато това стане, организацията трябва да плаща данък върху своята печалба. Даренията към организацията вече не се освобождават дарителя от данъци. Има много други придобивки, на които се радват освободените от данъци групи. На местно ниво църквата или училището няма да плащат данък върху имота и земята. Едно училище спестява на данъкоплатците огромна сума от пари. Ако разходите за ученик в държавно училище са 3,000 долара за година, тогава едно християнско училище с 500 ученика би спестило на обществото 1,500,000 долара годишно. Бихме си помислили, че обществото оценява това, и че политиците биха направили всичко, което могат, за да насърчат такива училища. Но не е така. Светските хуманисти, които контролират правителствата, искат да контролират образованието на децата. Те не се интересуват кой плаща сметката, стига тя да не се покрива от техните собствени джобове. Стана модерен и нов начин да се гледа на освобождаването от данъци. Законодателите и държавните бюрократи наричат парите, които биха били платени от освободените от данъци групи, “изразходване на данъци.” Те смятат, че правителството издържа освободените от данъци организации. Няма значение, че училището спестява на данъкоплатците милиони. На училищата се гледа така, сякаш те са на държавни социални помощи. Има натиск от две страни за премахването на освобождаването от данъци. Има хора, които се занимават с увеличаване на приходите (любимо име за повишаването на данъците) и търсят възможност да въведат още данъци. Има и други, които искат да направят колкото е възможно по-трудно поддържането на алтернативни училища. Затова заплашват да отнемат свободния от данъци статут на училището. През август 1978 от Службата за вътрешни приходи (Internal Revenue Service, IRS) бяха направени огромни усилия да се извърши точно това. Те публикуваха Процедури по доходите във Федералния регистър, всекидневен списък от 200 страници с всички нови административни закони на федералната агенция, които предполагаемо следват от законите на САЩ. (Колко американци знаят, че има такава публикация, да не говорим да четат ситните букви всеки ден?) Тези процедури казваха на практика, че всички частни училища са виновни за расова дискриминация, освен ако могат да докажат противното. Бяха наложени расови квоти. Трябваше да се дадат стипендии, за да се осигури правилното расово смесване. Цялото нещо даде на IRS контрол над училищата и църквите. За да стане съвсем ясно, че на прицел са християнските училища, законът конкретно освобождаваше училищата, основани преди 1960, т.е. частните “подготвителни академии” за елита, които дискриминираха расово повече от един век преди движението за граждански права през 60-те. Така християнските училища, които след 1965 бързо се разпространиха заради нарасналото осъзнаване от страна на християнските родители на упадъка на държавното образование и опасностите на религията на хуманизма, щяха да бъдат поставени под огромна бюрократична тирания. Християните бяха предупредени чрез своята мрежа от бюлетини, и се организираха за съпротива. Над 135,000 протестни писма бяха изпратени в IRS – най-големият брой протестни писма в историята на IRS. Победата беше осигурена, когато беше оказан натиск върху Конгреса да спре плановете на хуманистите в Службата за вътрешни приходи [IRS]. Идеята е, че бюрократите настояват, че когато държавата “подарява” освобождаване от данъци на една организация, тя трябва да се съобразява с държавната политика. Върховният Съд на САЩ потвърди тази доктрина, когато премахна данъчните облекчения на Университета Боб Джоунс в началото на 80-те. Затова църквата трябва да бъде защитавана като неподлежаща на данъчно облагане, а не като само освободена от данъци. Държавната власт няма законното право пред Бога да облага църквата. Данъчната неприкосновеност е дадено от Бога право, тоест правна неприкосновеност. Не можем да претендираме за същата неприкосновеност за нецърковни училища, тъй като училищата нямат същата власт като църквата, но трябва поне да разпознаем заплахата, когато тя се появи. Закони за земята “Природозащитник е човек, който е купил своя половин акър миналата година.” Това е шега, която чух наскоро от дългогодишен служител в окръжното управление. Както се изрази друг човек, “Някои хора се преместват в окръг Феърфакс, купуват половин акър земя, и след това искат да контролират собствеността на всички.” “Какво е райониране?” ме попита преди няколко години моят шурей, фермер в Охайо. Аз съм израснал в тази област. Ние никога не сме чували за райониране. Човек притежаваше земя и я използваше за каквито цели желае. Бяхме добросъседски настроени, и не бихме мислили за нарушаването на чужда собственост. Освен това, ако бяхме направили това, щяхме да завършим в съда. Времената се промениха. След 1913 законите за земята направиха все по-трудно човек да използва своята собствена земя. Смята се, че земята принадлежи не на отделен човек или на семейство, а на общността. Неотдавна, на едно изслушване пред комисията по райониране относно църква, чух председателят на една гражданска асоциация да твърди, че църквата е “избрала тяхното място” за своята сграда. Земята беше частно притежавана и дадена по договор на църквата. Гражданите действуваха така, сякаш земята принадлежеше на тях! Премахване на конкуренцията През 1985 християнското училище, което ръководех, подаде молба за Особено Право да построи училище върху 44 акра земя в окръг Феърфакс. Държавните училища във Феърфакс обикновено събират 600 деца върху 10 акра. Ние кандидатствувахме за 576 деца върху нашите 44 акра. Не се прие. Понижихме броя на 288 но пак не се прие. Нашето място е много изолирано. Най-близката къща е на 200 метра през гората. Тя дори няма да се вижда от училищната сграда. Училището би създало значително по-малко автомобилно движение отколкото къщите, които биха били построени върху земята. Показахме по всякакъв начин, че училището би имало по-малко отражение върху съседите. Дори репортерите от либералния вестник The Washington Post не можеха да разберат защо беше проблем да има училище на това място. Независимо от това Окръжният съвет на надзорниците гласува срещу него с разлика един глас, като всеки гласува според партийната си принадлежност. Беше чисто по политически причини. Никаква официална причина не беше дадена. Надзорниците не се нуждаят от причина. Един от тях измърмори нещо за това, че училището не било в “съгласие с цялостния план.” Всеки път, когато властите не харесват нещо, те могат да кажат, че то не е в съгласие с Главния план. (Това, което хуманистите не осъзнават, е, че те не са в съгласие с истинския Главен план, Божия Главен план! Последствията от тяхното несъгласие ще бъдат вечни. Те ще бъдат подложени на вечно райониране. Виж Лука 16 и Откровение 20.) Службата по цялостно планиране на окръг Феърфакс направи всичко възможно за да ни попречи да използваме нашата земя за християнско училище. Земята има поток, който тече в продължение на 1,200 метра през нея. Близо до него има широка разливна площ. Ние искахме да прочистим малко земя там за футболно игрище. Казаха ни, че не можем да прочистим тази земя за игрище, понеже областта била “чувствителна към околната среда.” Един плановик каза, че ако дърветата около потока се отсекат, температурата на водата би се повишила, и пъстървата в долното течение на реката ще умре. Ако някой е виждал някога пъстърва в Окръг Феърфакс, той сигурно го пази в тайна. Основанието на този човек беше абсурдно. Във всеки случай му казах, че ние няма да отсичаме дърветата по течението на потока. Окръжните чиновници се опитаха да ни накарат да изградим черен път край потока, за да може обществеността да използва нашата земя. С други думи, ние не можем да използваме нашата собствена земя, но трябва да построим съоръжение, което да се използва безплатно от обществото. Всичко, което получих от окръг Феърфакс, беше 50% увеличение на данъчната оценка за една година. Бих могъл да напиша книга за законите за земята, и някой ден наистина може да го направя. Нека да споделя още няколко бисера от моя собствен опит. През 1964 в окръг Феърфакс беше предложено постановление, което би задължило всички частни училища да премахнат насекомите от цялата си земя. Никакви насекоми! Те някога запалвали ли са фенер през лятото? Единствената причина да не се приеме постановлението е, че осъзнаха, че не могат да го наложат. Придобиването на необходимото райониране или позволение да се използва земята за училище е само първата стъпка. Има също сложни архитектурни планове, които трябва да се начертаят и удостоверят от професионални строителни инженери. Те се дават на общината за експертна оценка. Оценката отнема месеци, а понякога и повече от година. Подателят на молбата плаща за “услугата.” Да пиша до себе си През 1965 бях задължен да напиша писмо до себе си, за да получа архитектурен план за училищна сграда. Бях построил сграда през 1964. Следващата година исках да строя на съседната земя. Предадох моя архитектурен план. Показах, че щях да отклоня известно количество вода към земята, на която строих миналата година. Един общински бюрократ обясни, че трябва да получа разрешение от собственика, за да направя това. Посочих, че аз съм собственикът. Така пишеше на скъпия удостоверен архитектурен план, който стоеше на неговото бюро. “Това няма значение,” отвърна той. “Вие трябва да имате писмено съгласие от собственика.” Така че написах писмо:
Общинският бюрократ взе моето писмо и го сложи в папката без да му мигне окото. Специални облекчения В цялата страна законите за земята се използват за да бъде затруднено отварянето на нови училища. Трябва да се намери подходящо място за училище. Земята трябва да бъде правилно оценена. Собственикът трябва да желае да я продава. След като намерите правилната земя на правилната цена и с готов продавач, училището може да бъде затворено заради районирането. Някои хора дори предлагат училищата да са позволени само в търговските зони. Цената би била възпиращ фактор. Средата е трудно съвместима с едно училище. Държавните училища са освободени от това. Държавата няма проблеми с поземлените закони за своите собствени училища. Ако тя желае парче земя, тя използва правото на отчуждаване, за да вземе земята. Цената не е проблем, защото данъкоплатците са принудени да я заплатят. Често правителството получава земята си безплатно. Строителният предприемач често “дарява” земята. Това, което много хора не осъзнават, е, че предприемачът практически е изнудван да дари земята. Думата за това е “предлага.” Предприемачът не е длъжен да даде земята на държавата, но ако не я предложи, животът му може да стане черен. Той просто добавя стойността към цената на къщите, които продава. Винаги някой плаща. Когато държавата купува земя, или когато строи, тя може да ни облага с данъци, за да събере парите. Правителствата също продават облигации. Доходите на инвеститорите от тези облигации са свободни от федерални и щатски данъци. Облигациите също представляват ипотека върху цялата недвижима собственост и лична собственост в окръга. Лихвеният процент е много малък, защото той се финансира чрез данъкоплатците, чийто доход се облага, и чиито данъци са повишавани, за да компенсират разликата. Едно християнско училище, от друга страна, трябва да плати пазарните цени за своето финансиране. Бог ни е призовал да владеем земята. Светските хуманисти, които управляват силовата държава, искат да владеят над човека. Като християни трябва да научим много повече за законите за земята и тяхната истинска цел. Трябва да станем активни във властта, за да отменим тези закони. Държавната власт трябва да защитава нашата собственост вместо да я конфискува чрез закони за райониране. Собствениците на земя, които искат да контролират околната земя, трябва да влязат в доброволни споразумения със своите съседи. Завети, сключени по този начин, ще защитават собствениците на земя от нежелани посегателства. През 60-те окръг Феърфакс предложи постановление, задължаващо църквите да придобиват Разрешително за Ползване, за да строят. Само шест християнина дойдоха на общественото изслушване, за да възразят. Това е окръг с население от почти половин милион. Но времената се променят. Наскоро окръг Феърфакс предложи да регулира това, което става вътре в църквите. Християнската общност дойде с големи мнозинства. Записаха се над 100 говорители. По средата на първата реч окръжните надзорници се предадоха. Те бяха готови да се предадат и го направиха. Ако християните бяха дошли на първото събрание, когато се гласуваше Разрешително за Ползване за църквите, положението днес щеше да е различно. Другите разходи: скрити и не толкова скрити “Безплатното” държавно образование не е безплатно. То дори не е евтино. Не и в дългосрочен план. За начало, това са видимите разходи за издръжката на училищата. Тези разходи обикновено се публикуват и може би са единствените разходи, за които обществеността знае. Сградите са друг разход. Ако парите са взети назаем, трябва да се прибави цената на лихвата. Освободените от данъци, носещи лихва облигации са скрит разход, както посочих преди това. Никакви данъци не се заплащат от държавните училища за техните обширни парцели. Парите за издръжката на училищата се събират от друга част на бюрокрацията. Този разход трябва да се вземе предвид. Трябва да се отчетат всички пари, които идват от държавата. Помощта от федералното правителство също е разход. Има много субсидии, такива като тези за мляко и училищен обяд, които представляват истински разход за данъкоплатците. Има лицензни такси за автобусите, които са “безплатни” за държавните училища. Няма да засягам обществените разходи на държавното образование. Огромната цена за данъкоплатците, произлизаща от злоупотребата с наркотици и алкохол заради хуманистичното образование на държавните училища, не може да се пресметне. Цената на увеличената престъпност и други обществени проблеми (така добре документирани преди един век в Отровни капки във Федералния Сенат на Закари Монтгомъри; Zachary Montgomery, Poison Drops in the Federal Senate), е също трудна за пресмятане. Достатъчно е да кажа, че както няма такова нещо като безплатен обяд, така няма и такова нещо като безплатни държавни училища. Те са много по-скъпи, отколкото осъзнаваме. Изследванията показват, че те струват два до три пъти повече от частните училища, и това е при занижени оценки. Като отнема толкова голяма част от нашите приходи за държавни училища, държавата прави все по-трудно да си позволим християнски училища. Християнинът е подложен на двойно данъчно облагане. Той плаща за държавните училища. После плаща отново за образованието на своите собствени деца в училище по негов избор. Римокатолиците са правили това от дълго, дълго време. Като цяло те имат големи семейства и мнозина са дошли в тази страна като бедни емигранти. Но са направили жертвите, за да изпращат децата си в църковни училища. Не е лесно, но може да се направи. По-нататък ще предложа някои много практични съвети за това как християнинът може да си позволи да постави своите деца в християнско училище. Сега искам да осъзнаете, че държавните училища не са евтини и не са безплатни. Плащането на цената за свободата На друго място споменах за битката на пастор Евърит Силивън срещу щата Небраска да запази своето църковно училище. Той спечели тази битка. Небраска е имала дълга история на намеса в частното образование. Щатът веднъж гласува закон, който прави незаконно за всяко училище, частно или държавно, преподаването на съвременен чужд език на всеки ученик, който не е завършил осми клас. В Meyer v. Nebraska (1923) Върховният Съд отменя този глупав и подтиснически закон. (Харесвам заглавието на една книга от Орвил Зейбъл, Бог и Цезар в Небраска; Orville Zabel, God and Caesar in Nebraska.) Благодарение на нашата Конституция и на решение на Върховния Съд, произнесено през 1925 (Pierce v. Society of Sisters), правото да изпращаме нашите деца на недържавно училище е било твърдо установено. Под политически натиск от едно порочно тайно общество, Ку Клукс Клан, щатът Орегън направи незаконни частните гимназии. Това е бил класически пример за анти-римокатолическо законодателство; през тази епоха практически е нямало частни християнски училища в САЩ, освен тези, които се управляват от протестантски имигрантски групи и от римокатолици. Върховният Съд казва, че Орегон не притежава правото да налага такъв закон. Също е казано, че цената на свободата е вечна бдителност. Друга вярна поговорка е, че “Когато законодателите заседават, нашите свободи са застрашени.” Ние трябва да ценим свободата, която все още остава в Съединените Щати. Не трябва да я вземаме за даденост. Чували ли сте за християнски училища в Съветския Съюз? Имах посетителка от Швеция през 1985. Тя имаше християнско училище с около 24 ученика. Нейното училище е едно от само девет християнски училища в цялата страна. Ние имаме свободата да изпращаме нашите деца в християнско училище. Изложих няколко от начините, по които държавата се опитва да контролира тези училища. Има още един важен начин на контрол, който желая да разгледам с вас. Ще го нарека “контрол върху портфейла.” Моята майка (която никога не е докосвала алкохолни напитки под никаква форма или вид) казваше: “Приказките са евтини, но трябват пари, за да се купи уиски.” Приложено към образованието, нейният коментар означава, че имаме свободата да изпращаме децата на християнско училище, но това струва пари. Няма съмнение за мен, че финансирането на християнски училища съвсем не би било толкова трудно, ако ние, християните, можехме да запазим всичките си пари, които сега отиват за държавните училища. Говорим за много пари. Държавната училищна система е много по-скъпа, отколкото повечето от нас осъзнават. Няма такова нещо като безплатен обяд. Също няма такова нещо като безплатно образование. Някой трябва да го плати, рано или късно. (Обикновено е рано). Държавните училища не са безплатни. Те са много скъпи. Образованието на вашите и на моите деца има цена. Единственият въпрос е кой ще плати тази цена. Някои ще кажат, че образованието е отговорност на цялото общество. Те ще се надяват държавата да плати за образованието на техните деца. Единствената трудност е, че държавата няма собствени пари. Държавата само преразпределя пари, които първо е взела от гражданите. Да принудиш своя ближен да плаща Ако изпращате вашите деца в държавно училище, вие всъщност принуждавате вашите ближни да плащат за тяхното образование. Ето някои от начините, по които те са принудени да плащат сметката: 1. Данък върху всяка недвижима собственост, която те притежават. Това включва тяхната земя и тяхната къща. Ако те не платят, шерифът ще продаде тяхната собственост на търг. Мислите ли, че Матилда Джоунс, 90-годишната вдовица, която живее до вас, трябва да бъде изхвърлена от къщата си, защото вашите деца се нуждаят от образование? Ако е така, предлагам ви да прочете всичко, което казва Библията относно грижи за сираци и вдовици. В повечето общини преобладаващата част от данъците върху недвижимата собственост отиват за издръжката на държавните училища. Когато данъчните власти не повишават данъчния процент, те повишават данъчната оценка на домовете. Данъците върху собствеността вървят само в една посока от много години. В случай, че не сте забелязали, тази посока е нагоре. По-възрастните хора са платили окончателно 25 или 30-годишната ипотека за своята къща. Тя сега е изчистена от дългове. Дали е така? Данъкът върху имота е по-голям от вноската по заема! Но възрастта не е основното нещо. Въпросът е да не се посяга върху чуждия портфейл. Осмата заповед не казва “Не кради, освен чрез мнозинство.” 2. Данък върху имота на наемодател. Може би вашият ближен не притежава никакъв имот. Леля Матилда, както сърдечно я наричате, наема своята къща. Така че тя не плаща данък върху имота. Нейният наемодател (за когото се предполага, че е богат, все пак), плаща данъците. Фактът, че наемодателят е богат, не оправдава кражбата. Бог не прави разлика между хората. Кражбата е кражба. На християните е казано, че Бог ще ги благославя заветно, ако Му се покоряват (Второзаконие 28:1-14). Той казва, че богатството на грешника се запазва за праведния (Притчи 13:22). Тогава защо християните гласуват за преразпределяне на богатството? Защото те наистина искат да бъдат облагани с данъци, когато Божието слово се изпълнява и стават финансово успешни членове на обществото? Или защото не вярват на Бога и на Неговите заветни обещания? Мисля, че е второто. Те не желаят да правят това, което Бог казва да правят, за да преуспяват. Те също не желаят да чакат Бог да ги благослови материално. Те правят каквото правят крадците. Те грабят чуждите пари за своите собствени нужди. Християни, които гласуват “да” на избори за училищни облигации, нарушават Божиите закони срещу дълга (Второзаконие 15; Римляни 13:8), а също и Божиите закони срещу кражбата. 3. Данък върху недвижимите имоти на местния бизнес. Политиците обичат да облагат бизнесмените. Има причини за това. Бизнесмените са по-малко от потребителите. След като всеки има право на глас, има политически смисъл да се натоварят бизнесмените. Потребителите ще отговорят на изборите с гласове за тези политически водачи, които чрез данъци върху бизнеса са запазили личните данъци ниски. Друга причина бизнесмените да са мишена е, че те и без друго са смятани за богати. Те могат да издържат високите данъци. Проблемът с това е, че бизнесмените трябва да плащат за разходите. Данъците за един бизнесмен не са по-различни от другите разходи. Бизнесменът трябва да плаща за труд, застраховки, поддръжка, данъци и пр. Ако обществото съзнателно гласува за увеличаването на разходите на бизнеса, тогава по-малко предприемачи ще започват бизнес. Някои ще излязат от бизнеса. Тогава държавата няма да събира данъци върху недвижимите имоти или някакви други данъци от тях. Обществото ще се окаже с по-малко стоки и услуги, които се предлагат за продажба. По-малко стоки означава по-високи цени. Хората ще станат по-бедни. Бог не е за подиграване. Така че когато вдовицата Джоунс отива в магазина за хранителни стоки или в обувния магазин, тя в крайна сметка ще плати повече заради по-високите данъци, или ще свикне да живее с по-малко неща. Затова нека вдовицата Джоунс да помни Бога, когато влиза в избирателната кабина. 4. Данък върху колата на вашия ближен. Матилда Джоунс, на 90 години, вероятно не притежава кола. Нейната дъщеря идва за да я закара на пазаруване или на църква. Колата, която тя управлява, е облагана с данъци. Има данъци върху продажбата или данъци при смяна на собственика, които са били платени, когато тя я е закупила. Има данъци върху брутните приходи, които се плащат от търговеца на коли (които се прехвърлят пряко върху клиента в нашия окръг), да не говорим за многобройните други данъци, които се налагат в процеса на производство и продажба на колата. Дъщерята на Матилда плаща данъци върху бензина, данъци върху маслото, данъци върху гумите и данъци върху ремонта, да споменем само някои от тях. Данъците увеличават цената на закупуването и поддържането на колата. Част от тези данъци се използват за образованието на вашите деца. 5. Данък върху дохода на вашия ближен. Хуманистичните образователни дейци, които управляват държавните училища, обичат да получават щатска помощ за образованието. Те харесват още повече федералната помощ за образованието. Собствениците на имоти се противопоставят на високите имотни данъци. Така образователните дейци се обръщат към данъка върху доходите, за да намерят повече пари за издръжката на скъпите програми на “безплатното” държавно образование. Цената на образованието се погребва в по-големите щатски и федерални бюджети. Допълнително предимство за хуманистите е, че на щатските и федерални власти се възлага по-голям контрол върху образованието. 6. Други данъци върху вашия ближен. Няма да влизам в подробности за всички данъци, с които се натоварват ближните като следствие от държавното образование. Ако досега не съм доказал своята теза, съмнявам се дали някога ще го направя. Само ще спомена още няколко данъка. Някои семейства получават гарантирани държавни заеми за образование. Дори ако бъдат изплатени, те са допълнителна тежест върху данъкоплатците. Като се има предвид вълната от банкови фалити през последните години, много граждани започват да осъзнават, че държавната подкрепа и гаранции са истински разход за данъкоплатците. Парцелите за държавни училища често се “даряват” от строителни предприемачи. Можем да приветствуваме щедростта на предприемачите. Често “дарението” е подкуп към властта за получаване на необходимото разрешение за строителство. По-малко предприемачи могат да си позволят да строят къщи за обществото. По-малко къщи означава по-високи цени за купувачите на жилища. Това е пример за скритите разходи на държавните училища. Друг скрит разход е освободената от данъци лихва върху облигациите, които са продадени за финансирането на нови държавни училища. Лихвеният процент е по-нисък от пазарните стойности, защото притежателят на облигациите не трябва да плаща подоходни данъци върху лихвата. Това означава, че някой друг бива ударен с по-висока данъчна сметка. Държавата ще събере определената сума пари по един или по друг начин. Продажбата на облигации е предпочитан начин за строеж на училищни сгради. Гражданите забравят, че облигациите ще трябва да бъдат плащани. Често тези облигации не се плащат в продължение на 30 до 50 години. Заради инфлацията притежателите на облигации често никога не получават истинската стойност на парите, които са дали на заем. Дългосрочните облигации означават, че следващото поколение плаща за образованието на нашите деца. Обобщение Има скрити разходи в образованието. Хуманистите от една страна правят най-доброто, за да натоварят скрити разходи върху своите противници, християнските училища. От друга страна, те се опитват да прикрият скритите разходи, които налагат върху данъкоплатците за издръжката на държавното образование. Християните не са отделили достатъчно внимание на моралните разходи от държавното образование. Те със сигурност не са разбрали скритите икономически разходи. Целта на християните трябва да бъде да пресметнат истинската стойност на частното образование в сравнение с държавното образование. Когато по-добре разбират истинските разходи, те ще се съпротивяват по-малко срещу моралните и религиозни доводи срещу държавната училищна система. Като обобщение:
|
| Copyright © 1986 Robert L. Thoburn превод Copyright © 2002 Радослава Петкова, Dominion 777 |