Капан за деца
Съдържание
Въведение
от редактора

Въведение
от автора

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Заключение
на Част I


Глава 9
Глава 10
Глава 11
Препоръчани
книги


   

Капан за деца
  Home     Робърт Тобърн  

 

1

БОГ ПРИТЕЖАВА ДЕЦАТА

Господня е земята и всичко що има в нея, вселената и тия, които живеят в нея (Псалм 24:1).

Преди няколко години в щата Охайо избухна яростна война между правителството и християнските училища. Държавните власти се позовават на Конституцията на щата Охайо, която казва, че правата на държавата над децата превъзхождат правата на родителите над тях.

Обратно на това, древните общества са вярвали, че децата принадлежат на родителите. Не е било необичайно бебетата от женски пол да бъдат оставени да умрат. Бебетата от мъжки пол се считали за по-важни, защото държавата се нуждаела от войници. Родителите са можели да убиват своите собствени деца, ако желаят. Така е било в “изтънчения” Рим.

Кое от двете е правилно? Децата на държавата ли принадлежат или на родителите?

Библията учи, че никой от тези възгледи не е валиден. Двете позиции са хуманистични по своето естество. В днешна Америка на жената е позволено от държавата да умъртви своето неродено дете. Практиката на аборта е узаконена от Върховния Съд на САЩ през 1973. Фактът, че нероденото дете се нарича “зародиш” или “плод на зачатието,” не променя с нищо ситуацията. Отнемането на детския живот може да бъде наричано хирургическа “процедура,” но то продължава да бъде убийство.

Хуманистичната позиция не зачита свещения характер на човешкия живот. Тя зачита само настоящата власт: властта на съществуващата държава или на съществуващите родители да упражняват своята власт над тези, които сега са беззащитни. Последствията от това са ужасяващи.

Ако децата принадлежат на родителите, тогава родителите могат да правят каквото пожелаят с тях. Така нараства малтретирането на децата. Абортът, върховното малтретиране на детето, опустошава нашата страна с епидемични темпове. Не трябва да ни изненадва, че нашите училища са пълни със случаи на малтретиране на деца и с детско насилие. От друга страна, ако децата принадлежат на държавата, тогава държавата може да прави каквото желае с тях. Държавата може да ги отнема от техните родители на каквато възраст желае. Държавата може да налага дали да ходят на училище, къде ще ходят на училище и какво ще учат там.

Очевидно идеята, че или родителите, или държавата притежават върховно право на собственост над децата, е в пряко противоречие с това, което Библията учи.

Децата (както всичко друго) принадлежат на Бога

Децата не са направени по образа на Цезаря, нито принадлежат на Цезаря. Нито са просто сбор от общи гени и хромозоми, направени по образа на своите родители. Те са сътворени по подобие на Бога. Всеки човек на земята е направен по Божия образ. В началото Бог създаде небето и земята – всички неща (Битие 1:1).

В Битие 1:27 четем: “И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.”

Божият образ в човека не беше унищожен от Падението на човека. След Падението на Адам Бог постанови смъртното наказание за умишлено отнемане на човешкия живот. Причината Бог да даде смъртното наказание беше, че “по Божия образ Той направи човека” (Битие 9:6).

Тъй като е създал всичко, Бог притежава всичко. Земята е на Господа. Тези, които “обитават на нея,” принадлежат на Бога. Той притежава добитъка по хилядите хълмове. Среброто и златото са Негови. Църквата принадлежи на Бога. Държавните власти принадлежат на Бога. И разбира се, децата принадлежат на Бога. Но не само децата принадлежат на Бога, техните родители също Му принадлежат. Те си присвояват власт, но само Бог е Владетел. Той е Господар на всичко. Той е Владетел над всичко.

Дяволът си присвояваше власт над земята, когато изкушаваше Исус в пустинята. Той показа на Исус “всичките царства на света” (Матей 4:8) и каза: “Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш” (4:9). Исус не се поддаде на лъжата на Сатана. Нашият Господ знаеше, че дяволът е узурпатор. Царствата на този свят принадлежат на Бога.

Въпреки това Сатана има законно право над земята като настойник. Адам предаде своето право на законно назначен Божий настойник над земята, когато съгреши срещу Бога като послуша Сатана и последва неговия съвет. За да възвърне своето предадено право на настойничество над земята, Бог изпрати Своя Син Исус Христос на земята да живее съвършен живот и да възстанови правото на собственост. (Виж книгата на Гари Норт за икономика в Серията Библейски Инструкции, Да наследиш земята.)

Псалм 2 описва царете и управителите на земята в бунт против Бога. Но “Този, Който седи на небесата, ще се смее.” Бог е назначил Своя Син за Цар и Бог заявява, “Аз ще Ти дам народите за твое наследство, и земните краища за твое притежание” (Псалм 2:8).

Очевидно, всичко и всеки принадлежи на Бога. Бог има специално право над децата, защото те са направени по Неговия образ. Бог изпрати Христос да умре на кръста за Неговия народ. Той сключи завет с Авраам и с неговите деца. “И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе” (Битие 17:7).

Бог даде обрязването като белег на тази заветна връзка в Стария Завет. Новозаветният белег на завета е водното кръщение. Освен това Исус показа специален интерес към децата, когато каза: “Оставете децата да дойдат при Мене, и не ги възпирайте.”

Държавата няма деца!

Библията ни казва: “Ето, наследство от Господа са децата, и награда от Него е плодът на утробата” (Псалм 127:3). Бог казва на съпрузите: “Жената ще бъде като плодовита лоза всред дома ти, децата ти като маслинени клонки около трапезата ти” (Псалм 128:3). Правителството не ражда деца. То може само да осиновява или да контролира чужди деца. Бог носи децата в света чрез родители.

Когато бях в Израел преди няколко години, имах възможността да посетя мястото на Кумранската общност, откъдето произхождат свитъците от Мъртво море. Есеите са били сектата, която живяла там в древни времена. Те не вярвали в брака и нямали собствени деца. Единственият начин, по който можели да продължават съществуването на сектата, било осиновяването на деца.

Тези, които се покланят на държавата като на свой бог, са като есеите. Те искат да обявят всички деца за свои. Те са особено ревностни да си присвоят децата от християнските домове, за да ги обучат в пътищата на светския хуманизъм.

Между другото, това е положението и със хомосексуалистите. Те не се размножават чрез възпроизвеждане. Те нарастват само чрез вербуване. Това е добра причина хомосексуалистите да не бъдат наемани като учители. Това също е добра причина да изпращате своите синове в християнско училище.

И така, кой притежава децата?

Бог притежава децата! Библията отговаря на този въпрос ясно и категорично. Той е основен за целия въпрос за властта.

Настойничество

Но все още има проблем. Мисля, че знам какво ще каже християнинът: “Бог също притежава и моята къща.” Но вие се считате за собственик. Нотариалният акт е на вашето име. Вие плащате полицата. Вие плащате данъците. Да, вие сте склонни да признаете на теория, че Бог притежава всичко, но на практика хората не притежават ли собственост?

Не се ли отнася това и за децата? Вероятно не бихме казали, че притежаваме нашите деца, но ние казваме, че те са наши деца. Четох за баща, чийто син току що бил отбелязал точка срещу противников отбор. “Това е моят син!” гордо извикал той на жената до него. “Той е също и мой син!” бързо му напомнила тя. Ние искаме хората да знаят, че те са наши деца – поне когато се държат добре и постигат нещо стойностно.

Бог казва на израилтяните в Псалм 128:3, “твоите деца” ще бъдат като маслинени клонки около “твоята трапеза.” Можем да заключим от този стих, че децата на даден човек му принадлежат, точно както му принадлежи неговата трапеза. Но това не е съвсем вярно. Например, един баща не може да се откаже от децата си така, както може да изхвърли една маса. Бащата има отговорност към своите деца, защото родителите и децата действително принадлежат на Бога.

Тези, които защитават аборта, твърдят, че жената има “правото да прави каквото желае със своето тяло.” Този аргумент пренебрегва факта, че нероденото дете е друг човек – Божий човек – така че майката няма дадено от Бога право да унищожава невинното неродено. Той ще съди хората, които по някакъв начин защитават аборта, защото те отричат Неговата върховна собственост над хората. Християнинът не трябва да приема идеята, че тялото на една жена, или тялото на даден човек въобще, принадлежи на този човек. Ние принадлежим на Бога и трябва да живеем според Божиите изисквания. Детето принадлежи на Бога. Бог в своята неограничена мъдрост поверява децата на родителите за тяхното възпитание. Родителите трябва да са верни настойници под Бога. Те трябва да са верни настойници, грижещи се за Чужда собственост. Ние трябва да използваме нашите материални притежания за Божия слава и да възпитаваме нашите деца “в учение и наставление на Господа.”

Хуманистичните правителства твърдят, че те притежават всичко

Държавните власти, които действуват според религията на хуманизма, претендират за собствеността над децата. Те също твърдят, че притежават всичко останало.

Да разгледаме случая с нашите приходи. Правителството на Съединените Щати твърди, че по принцип 100% от нашите доходи му принадлежат, тъй като то по принцип твърди, че източникът на този доход, собствеността, му принадлежи. Това не беше така преди 1913. Но с гласуването на подоходния данък (приемайки, че той наистина е гласуван законно), федералното правителство премахна всички ограничения върху своята власт да облага с данъци.

Федералното правителство не взема действително 100% от нашите приходи. Ако го направи, всеки ще спре да работи и няма да има никакви приходи за облагане. Така правителството освобождава някои доходи от данъчно облагане. Тогава то облага останалите с ниво под 100%. Най-големите проценти в миналото са били над 90%, а в настоящето са 50%. Макар че е насърчаващо да виждаме как падат максималните проценти, остава фактът, че правителството си присвоява правото да облага с данък 100%. (Това вдействителност е направено в Швеция. Режисьорът Ингмар Бергман напусна Швеция през 70-те, когато държавата го обложи с данък 102% върху дохода му от предходната година.)

Да разгледаме частната собственост. Когато купуваме къща, желаем да мислим за нея като за собствена. Нотариалните актове, които получавам за моята собственост, твърдят, че моята съпруга и аз сме “съвместни обитатели” или “общи обитатели.” Винаги съм смятал, че обитател е някой, който наема нещо от някой друг. Кой е собственикът? Познайте. Държавата си присвоява върховното право над нашата собственост. Точно както царете в древни времена са твърдели, че цялата земя им принадлежи, така съвременните държави твърдят, че земята им принадлежи. Както си присвояват правото да облагат 100% от нашите доходи, така си присвояват и правото на неограничено облагане на нашата недвижима собственост.

Хуманистичните претенции за собственост върху земята се виждат в историята на Товия и Санавалат. Тя е записана в Неемия 5 глава. Двамата бяха довели жителите на Ерусалим до робство чрез конфискация, военни налози и прекомерно данъчно облагане.

Неемия, праведният управител на провинцията, се противопостави на техния грях и изобличи техните планове за заграбване на властта. За него въпросът беше властта. Всъщност, въпросът за Товия и Санавалат също беше властта. Но чия власт? За Неемия Божията власт над земята изключва борбата за власт. За Товия и Санавалат, тяхната власт им даваше право на абсолютна власт.

Хуманистичната държава днес, като управлението на Товия и Санавалат, претендира за правото на “върховна власт.” Тя си присвоява всичко, което пожелае. Поне в Съединените Щати Конституцията постановява, че отнемането трябва да бъде за обществена употреба, а на собственика трябва да се плати обезщетение. Но на практика това не винаги се уважава от съдилищата.

Наскоро получих писмо от щата Вирджиния, което казваше, че ще отнемат част от моята собственост за изграждането на магистрала. В същото време окръжните власти ми отказаха правото да използвам тази земя за административни сгради. Правителството претендира за право над нашата собственост чрез закони за земята.

Интересно е, че през 1912 и 1913 се правят три важни промени в Съединените Щати относно собствеността. Трите промени са Поправката в Конституцията поправка, позволяваща подоходния данък, основаването на Федералния Резерв, който има власт да променя стойността на нашите пари, и първите закони за райониране. (Конституционната поправка, позволяваща преките избори на сенатори на САЩ, също се гласува в 1913.)

Всичките три промени произхождат от религиозен възглед, който днес наричаме хуманизъм. Всички са основани върху идеята за държавна собственост върху доходите, парите и земята. Когато Карл Маркс и Фридрих Енгелс написват Комунистическия манифест през 1848, те защитават централизирания държавен контрол. Те предлагат централна банкова система, каквато ние имаме днес с Федералния Резерв. Те предлагат прогресивния подоходен данък. Те също призовават всички деца да бъдат образовани в държавни училища.

Хуманистите са малцинство в Съединените Щати днес, но тяхната програма е била приета навсякъде. Изненадани ли сме, че държава, която си присвоява правата върху целия ни доход и цялата ни собственост, си присвоява също и правата над нашите деца? Разбира се, хуманистите искат нашите деца. Не е чудно, че се борят толкова яростно за запазването на своята власт! Те искат нашите деца, и искат ние да плащаме сметката. Християните са приели тази схема още от 30-те години на 19 век. Защо? Защото са забравили библейския отговор на въпроса: Кой е Божият законно назначен настойник за образованието на децата, държавата или семейството?

По-лошо: Съвсем доскоро християните рядко, ако въобще някога, си задаваха съзнателно този жизнено важен въпрос. Но хуманистите задават въпроса и дават лъжлив отговор: държавата. Помнете, върховният принцип на хуманистите, явно или прикрито, е настоящата власт. Единственото изключение от това са революционните хуманисти, които зачитат бъдещата държавна власт, и анархистите, които призовават за унищожаване на държавата, и които обожествяват властта на свободния пазар или властта на доброволните комуни. Тяхната религия е религия на властта, точно както религиите на древния езически свят. Държавата е най-могъщата институция в мирогледа на хуманистите, затова тя е техен бог. Учителите в държавните училища, не родителите, са законно назначените настойници.

Макар техните отговори да са погрешни, те са постигнали своята цел. Те определят дневния ред за образованието. Техният погрешен отговор е бил по-могъщ от никакъв отговор. Техният отговор спечели по презумпция. Това трябва да ни напомни за старата политическа истина: “Не можеш да биеш нещо с нищо.”

Естеството на битката

“Защото не се срамувам от благовестието на Христос; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника” (Римляни 1:16).

Християнските училища не претендират за “неутралност.” Те не се срамуват от Исус Христос, нито се страхуват да говорят Неговата кауза. Исус Христос е Начинателят и Завършителят на нашата вяра. Той е началото и краят. Той е изворът на мъдростта. Той е върховният учител на всички времена. В Него са скрити всички съкровища на мъдростта и на знанието. Той е истината. Той е Спасителят на света. Той е Бог. Той е Господар на всичко.

Целта на християнското училище е лесна. Тези училища съществуват за да прославят Бога.

Библията е учебникът за християнското училище. Тя е единствено непогрешимото Божие Слово. Тя е основата на всичко. Цялото Писание е Боговдъхновено. “Вдъхновено” означава “вдъхнато от Бога” (2 Тимотей 3:16). Всяка дума в Библията е от Бога. Ние наричаме това буквалното вдъхновение на Библията. Църковните служители могат да грешат, църквите могат да грешат, но Божието слово е непогрешимо. То не съдържа в себе си грешки от никакво естество – никакви теологически грешки, никакви научни грешки и никакви исторически грешки.

Библията е отправната точка и основата на всяка област на познанието. Тя също е върховен съдия на интелектуалните спорове. Светът около нас е създание на Бога. Ние не можем да разберем този свят без Бога. Вярващият и невярващият могат да погледнат през прозореца и да кажат “Една крава пасе трева.” Двамата казват едно и също, но твърдението на всеки носи със себе си различно значение. За невярващия кравата е плод на еволюция в случайна вселена; тя яде трева, която също е еволюирала по случайност. Кравата няма определена цел или смисъл във вселената, освен да служи на човечеството, което няма Бог над себе си. Човекът става богът на еволюционните сили.

За вярващия кравата е създадена от Бога крава, която яде създадена от Бога трева. Кравата изпълнява своето предназначение да осигурява млечни продукти и месо за човека. Това е с цел човекът да прославя Бога. Човекът има Бог над себе си.

Всичко има цел и смисъл във вселената, защото Бог дава цел и смисъл. В Битие 1 четем, че Бог създаде слънцето и луната с една цел – да владеят над деня и над нощта. Човекът беше създаден за да покорява земята и да я владее. По този начин той прославя Бога. Човекът трябваше да обработва градината и да я пази. Той трябваше да се плоди и да се размножава и да напълни земята. Исус каза на Своите ученици да отидат по целия свят да проповядват благовестието, и да учат всички неща, които Той е заповядал.

Библейски морал

Библейският морал означава да се живее според Божия закон. Този закон е обобщен в Десетте заповеди.

В християнското училище няма съмнение относно стандарта за добро и зло. Той е Божието слово. Децата биват учени да се покланят на Бога – не на човека, и със сигурност не на държавата. Библията забранява поклонението на идоли и напразното произнасяне на Божието име. Божието име се произнася напразно всеки ден в държавните училища. “Името” на Бога включва Неговите качества и всички средства, чрез които Той се изявява на човека. “Името” на Бога включва Неговото Слово и наредби. Пренебрегването на Библията е да се изговаря напразно Божието име. Библията е забранена в държавните училища.

Бог изисква един ден почивка на всеки седем. Това ни учи, че не се спасяваме чрез нашите дела, а трябва да търсим Бога за нашето спасение. Светският хуманист вярва, че човекът е господар на своята душа и на своята съдба. Човекът е свой собствен спасител чрез всемогъщата държава или чрез всемогъщо нещо друго – но никога Всемогъщия Бог.

Библейският морал учи, че детето трябва да почита баща си и майка си. Християнското училище е пълномощник на дома. Родителите избират училище за своите деца и издържат това училище. Училището работи заедно с родителите за да изпълнява целите на родителите.

Държавните училища, от друга страна, подкопават властта на родителите, като заместват родителите с държавата и наетите от държавата учители. На училището се гледа не като на представител на родителите, а като на представител на държавата. Този, който плаща, контролира.

Библейските забрани срещу убийство, прелюбодейство, кражба, лъжесвидетелство и пожелание се преподават всекидневно в християнското училище.

Държавните училища имат проблем. Как могат да говорят срещу кражбата? Със сигурност не могат да се противопоставят последователно на кражбата с аргумента, че тя е в противоречие с Божието Слово. Те могат да се позоват само на целесъобразността или на човешкото слово. Тъй като държавните училища се финансират с пари, отнети от данъкоплатците против тяхната воля и противно на Божието Слово, тези училища имат истински проблем да се противопоставят на кражбата.

Затова в държавните училища не се преподава икономика на свободния пазар. Една социалистическа система трудно може да преподава свободна пазарна икономика. Държавата купува това образование, което желае. Тя купува тази нагласа от страна на учениците, която желае. Тази нагласа е покорство към държавата.

Децата винаги са бързи да питат защо трябва да правят това или да не правят онова. Какво може да каже държавното училище? “Правете това, понеже мнозинството от хората мислят, че вие трябва да го правите.” Или: “Правете това, понеже аз казвам, че трябва да го правите.” Те могат да се позовават само на чувства, брой, сила, или на нещо от този род. Християнският учител сочи към Божието Слово. Бог е върховната власт.

Резултатът от християнското обучение

Библията учи, че детето наследява грешна природа. То се ражда с тази грешна природа. Хуманистът вярва, че детето е добро в същността си, или поне не е зло в същността си. Тъй като християнинът знае, че неговото дете е родено с грешна природа, той търси библейското решение за греха. Святият Дух новоражда грешника. Грешникът се обръща към Христос с вяра и покаяние. Това е основата на освещението, докато детето расте в благодатта и познанието за Христос. Целта е то да бъде съобразено с образа на Божия Син.

Така християнското образование има цел. Със средствата, които Бог е определил, християнското дете се изгражда в истината. Детето се храни с “чистото мляко на Словото,” и след това може да расте към зрялост във вярата.

Животът за християнина има значение, защото Бог дава смисъл на живота. Християнинът знае, че трябва да господствува над земята. Той е призован от Бога да покорява земята (Битие 1:27-28). Всяка област на живота трябва да бъде изучавана на основата на Бога.

Самоубийството е проблем в държавните училища, защото тези училища имат песимистичен възглед за бъдещето. За тях историята е циклична. Тъй като няма живот отвъд смъртта, светският хуманист може да живее само за този свят. Още повече, цялата вселена се разглежда като огромен гроб. Няма изход. Както казва хуманистичният циник, “Никой не напуска живота жив.” Държавните училища са изпълнени с мрачни и страшни очаквания за бъдещето. Те виждат проблемите, но не истинските решения.

Християнинът знае, че историята е линейна, не циклична. Времето е създание на Бога. Времето се движи към края на всички неща, когато Христос ще дойде да съди живите и мъртвите. Християнинът има оптимистичен възглед за бъдещето, защото знае, че Бог владее бъдещето.

Християнинът знае, че камъкът от Данаил 2, който става голяма планина, изпълваща цялата земя, представлява Божието царство. Това царство ще расте и ще преуспява. Нарастването на Христовото управление няма да има край (Исая 9). Царството ще е като квас, скрит в три мери брашно, докато вкисне всичкото (Матей 13:33).

Същият този оптимизъм е характерен за пилигримите, когато те слизат на брега при Плимът Рок през 1620. тъй като тяхната религия е била вкоренена и основана в Бога, те са били уверени пред огромните трудности в новия свят.

Когато сравним учебната програма на държавните училища в сравнение с християнските училища, ще видим по-ясно значението, което религията има в образованието.

Държавните училища са враждебни религиозни институции

Който владее образованието на нашите деца, ще определя съдържанието на това образование. Ако държавата владее, тя ще диктува какво да се учи. Ако родителите владеят, тяхната философия ще се отразява в учебната програма.

Представете си, че държавната власт е в ръцете на християни. Тогава училищата под тази държавна власт ще отразяват християнската философия на държавните владетели. Може би ще бъдем изкушени да приемем това като решение на светския хуманизъм в училищата.

“Нека да завземем властта. Ще назначим или ще изберем християни в настоятелството на държавното училище. Тогава ще направим учебната програма да отразява християнските ценности.”

Този план няма да работи. Не е наша работа да завземаме държавните училища. Те въобще никога не са били “наши.” По принцип те винаги са принадлежали на държавата, не на родителите. Този, който плаща, поръчва музиката. Държавата е поръчвала музиката от самото начало. Родителите са тези, които трябва да поръчват образователната музика.

Ние трябва да работим за развиването на последователна библейска основа за държавната власт. Бог трябва да владее в тази област както във всички области от живота. Трябва да се стремим да избираме праведни хора на обществена длъжност. Но това не е решението на проблема какво ще се преподава в училищата. Това не е отговорът в краткосрочен или в дългосрочен план. Нашата цел трябва да бъде постигането на библейските цели с библейски средства. Образованието трябва да бъде под властта на родителите. Родителите трябва да се погрижат неговото съдържание да е библейско. Бащите трябва да възпитават своите деца в “учение и наставление в Господа.” На децата трябва да се преподава Библията. Библията учи, че родителите, не държавната власт, са отговорни за образованието. Така че нашата цел е да имаме библейско съдържание и библейска власт.

Можем да прекараме следващите 25 години опитвайки се да отнемем от хуманистите властта над държавните училища. Междувременно, нашите собствени деца ще бъдат учени на хуманизъм, ако ходят на държавни училища. Ние трябва да се погрижим те да получат сега съсредоточено върху Бога образование. Ако християнските родители действуват сега, и платят сега, те могат да имат християнско образование. Това е реалистична цел. Завземането на цялото държавно устройство в страната ще отнеме много повече време.

В следващите глави ще покажа как хуманистите работят, за да владеят нашите деца.

Обобщение

Нито семейството, нито държавата притежават децата. Бог е абсолютен Владетел през цялата история. Той е Създателят. Затова Той притежава всичко.

Въпреки това Той възлага ограничена власт на човешките институции. На коя човешка институция е дадена главната власт над децата, на държавата или на семейството? Библията учи, че това е семейството, както следващите глави ясно ще покажат.

Чии представители трябва да бъдат училищата, на държавата или на семейството? Библейската позиция изхожда от първоначалната отправна точка: семействата имат настойничество над децата, и затова над училищата. Хуманистите отричат това. Те отричат Божието върховенство, отричат креационисткия възглед за произхода, и налагат върховенството на човека. Това означава на практика абсолютна власт за най-могъщата земна институция на човечеството, държавата.

Битката между християнството и хуманизма продължава в спора за образованието. Християните и хуманистите имат противоположни възгледи за Бога, човека, закона и времето. Очевидно, училищата са учебни центрове за тези възгледи. Затова не може да има примирие между тези възгледи. Следователно цялото образование е етично; не може да има етично неутрално образование.

Обществените училища са построени върху мит: мита за неутралността. Това е начинът, по който те отстраняват християнския възглед от класната стая. Но когато тези антихристиянски пристрастия стават по-очевидни за християните, те разбират, че възгледът за неутралността е мит.

Така християните трябва да се стремят да изграждат християнски училища и постепенно да изместят финансираното от данъци образование. Ние трябва да извадим държавата от образователния бизнес.

Накратко:

  1. Нито държавата, нито семейството не притежава децата.
  2. Двете позиции са хуманистични (съсредоточени в човека).
  3. Бог притежава децата.
  4. Децата (като всички хора) са направени по Божия образ.
  5. Бог възлага главна отговорност на семейството да служи като настойник над децата (настойничество).
  6. Хуманистичните правителства твърдят, че притежават всичко.
  7. Те претендират за правото да ни облагат със 100% върху нашите доходи.
  8. Те контролират недвижимата собственост.
  9. През 1913 се извършва огромно нарастване на властта на държавата в Съединените Щати.
  10. Хуманистичните възгледи за притежавана от държавата собственост са преобладаващи в Съединените Щати.
  11. Върховният принцип на хуманистите е върховенството на настоящата политическа власт.
  12. Революционерите се борят за върховенството на бъдещата политическа власт, завзета от тях, когато тогавашната настояща политическа власт ще стане върховен принцип.
  13. Християнството не е неутрално.
  14. Християнското образование не е неутрално.
  15. Нищо, което човек върши, не е неутрално.
  16. Библията е отправната точка за всяко познание.
  17. Библията е върховният стандарт за всяко знание.
  18. Всеки смисъл се дава от Бога.
  19. Божието слово е стандартът за морала.
  20. Християнските училища са правен представител на семействата, които изпращат своите деца в тях.
  21. Държавните училища са правен представител на политическата власт, която ги управлява и финансира.
  22. Държавните училища не могат по закон (или лесно) да поучават библейския морал.
  23. Смисълът идва само от Бога.
  24. Самоубийството сред младежите е до голяма степен плод на хуманистичния възглед за живота: без даден от Бога смисъл или цел.
  25. Християнството е оптимистично по отношение на бъдещето.
  26. Държавните училища са враждебни религиозни институции.
  27. Нашата цел не трябва да бъде завладяването на държавните училища за Христос, защото по закон и морал те са по същество неморални, насочени срещу семейството и следователно антихристиянски.
  28. Нашата институционална цел за образованието трябва да бъде премахването на финансираното от данъци образование.




The Children Trap
Copyright © 1986 Robert L. Thoburn
превод Copyright © 2002 Радослава Петкова, Dominion 777