Капан за деца
Съдържание
Въведение
от редактора

Въведение
от автора

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Заключение
на Част I


Глава 9
Глава 10
Глава 11
Препоръчани
книги


   

Капан за деца
  Home     Робърт Тобърн  

 

5

ОБРАЗОВАНИЕТО ТРЯБВА ДА Е ДОБРОВОЛНО

Мойсей им заповяда казвайки: В края на всяка седма година, в годината определена за опрощаването, в празника на шатроразпъването, когато целият Израил се събира да се явява пред Господа твоя Бог на мястото, което Той избере, да прочиташ тоя закон пред целия Израил на всеослушание. Събирай хората, мъжете, жените, децата и чужденеца, който е отвътре градовете ти, за да чуят и се научат, та да се боят от Господа вашия Бог, и да внимават да изпълняват всичките думи на тоя закон; да чуят и децата им, които не знаят, та да се научат да се боят от Господа вашия Бог до тогава, до когато живеете в земята, към която сега преминавате през Йордан, за да я завладеете (Второзаконие 31:10-13).

Следват няколко бележки. Първо, законът трябваше да се чете на всички жители на земята, вярващи и невярващи, веднъж на всеки седем години. Това обществено събитие беше част от гражданския завет с Бога. Бог държеше всеки човек отговорен да спазва Неговия закон и държеше властите отговорни за неговото налагане. Непознаването на закона не беше извинение за неговото нарушаване, защото никой в земята не трябваше да остане без познание за Божия закон.

Второ, тъй като това събитие трябваше да става само веднъж на седем години, чужденците и невярващите жители в Израел не бяха задължени да посещават редовните религиозни служби, на които можеха да чуят закона. Само веднъж на всеки седем години върху тях се налагаше държавното изискване.

Трето, този закон трябваше да важи само през старозаветната епоха, докато Израел оставаше в обещаната земя. Ако отидат в чужди земи, от тях вече не се очаква да налагат такова изискване.

Присъствието на тази рядка държавна церемония беше задължително за всички жители в страната, но това беше държавна церемония. Макар че се прочиташе целият закон, това беше предимно функция на държавния закон, тъй като се налагаше и за невярващия чужденец отвътре портите (закрила) в Израел.

Задължително църковно посещение

Нека да опитам следния аргумент. Вижте дали сте съгласни или не с него.

“Нищо не е по-важно на земята от това да приемеш Исус Христос за свой Господ и Спасител. Всеки човек трябва да има възможност да чуе Благовестието на Христос. Затова държавната власт трябва да прокара закон, който да задължава всеки човек да изпраща своите деца на вярваща в Библията църква всяка неделя, докато детето навърши 16-годишна възраст. Това ще ги направи по-добре осведомени, боящи се от Бога граждани, и така ще им помогне да изпълнят изискванията за добре-осведомено гражданство в нашата страна.”

Такива аргументи не звучат правдоподобно в ушите на съвременните хора. Въпреки това повече от хиляда години тази логика би изглеждала погрешна, не защото тя задължава хората да посещават църква, но защото е подозрително слаба. Почти никое християнско общество в Средните векове не би освободило някой човек над 16-годишна възраст от седмичното посещаване на църква. Не само децата са били длъжни да посещават; всеки е бил длъжен, освен юдеите, на които е било дадено специално разрешение.

Защо вече не вярваме в тези аргументи? По много причини. Виждаме, че това би въвлякло държавната власт в позитивна дейност. Държавата ще изисква от хората да правят нещо. Освен ако не сме социалисти, ние смятаме държавата за институция за подтискане на общественото зло, а не да прави добри хората. Държавата трябва да бъде негативна власт, не позитивен инструмент за спасение.

Също виждаме, че такива закони за задължително посещение биха нарушили свободата на хората сами да решават какво да мислят за Бога, и те ще се намесват в законовата неприкосновеност (право) на семейството от държавна намеса в обучението на децата в религията на дома. Обучението на децата е родителска отговорност, дадена от Бога, не отговорност на държавата.

Безотговорни родители?

Но какво да кажем за следния отговор?

“Но ние знаем, че някои родители са безотговорни. Те не познават Бога. Те не се интересуват въобще от Бога. Те ще учат своите деца на погрешен възглед за Бога. Те няма да се покоряват на Бога и няма да обучават своите деца в наставление в Господа. Така, наша отговорност като християнски граждани е да задължим тези късогледи родители да изпращат своите деца на църква.”

Има ли безотговорни родители? Разбира се. Тези родители ще откажат ли да изпратят своите деца на църква? Най-вероятно. Трябва ли техните деца да чуят Благовестието? Абсолютно; Бог ще държи родителите и децата отговорни в деня на съда. Но тези аргументи достатъчна причина ли са да отнемаме тези деца от техните родители един ден в седмицата за да бъдат индоктринирани – това е думата – във враждебна религия, дори ако религията е християнство? Не мисля така, и според мен и вие не мислите така.

Но хуманистите изискват християните да изпращат своите деца на лицензирани от държавата училища, пет дни в седмицата, шест часа на ден, а след това насърчават децата да участвуват в извънучилищни допълнителни занимания.

Нека да зададем друга важна съвкупност от въпроси. Има ли родители, които няма да дадат на своите деца религиозно възпитание? Не, няма. Всеки родител дава на своите деца религиозно възпитание. Няма неутралност. Те може би ще им дадат възпитание в религия, различна от християнството. Може би ще ги учат на юдаизъм, на ислям или на будизъм. Може би ще ги научат на алкохолизъм, на революция или на разврат. Може би (вероятно) в наше време това ще бъде хуманизъм. Но някакъв възглед за света и за живота ще бъде преподаван в дома. Няма бягство от мирогледа. Хората не могат да мислят и да действуват без мироглед.

Затова, всеки опит от страна на държавата да изисква детето да слуша християнски проповеди веднъж седмично е атака срещу семействата на тези, които не приемат християнството. Неизбежно такъв закон би бил опит да се наложи враждебна религия върху семействата на невярващите. Това не е просто въпрос на покорство на държавните закони, които подтискат общественото зло. Всички правни системи трябва да подтискат общественото зло. Ние говорим тук за закон, който формира мисленето на чужди деца.

Благовестието разрушава семействата

Исус предупреди колко могъщо ще е Неговото Благовестие. То ще е разрушително за семействата.

Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож. Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й; и неприятели на човека ще бъдат домашните му. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене (Матей 10:34-37).

Така, всеки опит да се задължи чрез държавен закон всеки нехристиянски родител да изпраща своите деца на църква е пряка атака срещу неговото семейство. Правомерна ли е такава атака, дори ако човекът отказва да обучава своите деца в християнската вяра? Днес малко християни ще потвърдят, че е така, въпреки вечните последствия за децата на хората, които отхвърлят благовестието. Законната цялост на семейството трябва да се запази; държавата трябва да се държи настрана.

Въпреки това има милиони и милиони християни, които гласуват за политици, които въвеждат закони, които задължават християнските семейства да изпращат своите деца в несигурните, пълни с наркотици, управлявани от хуманисти, антихристиянски помийни ями (държавните училища). Същите тези християнски родители също позволяват на държавата да си присвоява данъчни пари, за да построи тези училища, да плаща заплатите на учителите, и насилствено да превозва техните деца от единия край на града в другия, “за по-добро етническо разпределение.”

Само това последно посегателство върху семейната цялост, насилственото превозване на децата в други райони, е разгневило белите родители, християни и нехристияни, което показва, че посвещението към кръвните връзки (расата) е единственото нещо, което е по-важно за гласоподавателите от тяхното посвещение към държавното образование. Това е тъжно свидетелство.

Държавно установена църква

Това, което християните отказват да признаят, е, че днес държавните училища са държавно установена църква. Религията, която те преподават, е религията на хуманизма. Тя е скрита в лъжата, че образованието може да бъде неутрално. Християните са повярвали на тази лъжа и в името на грамотността са гласували против законовата неприкосновеност на своите семейства и против законовата неприкосновеност на всички други семейства.

Това, което те отказват да направят в името на благовестието за вечно спасение – да принудят нехристиянските родители да изпращат своите деца на църква един час седмично – те радостно правят в името на всеобщата грамотност.

Но Бог не е за подиграване. Държавно финансираните училища вече не произвеждат всеобща грамотност.

Държавата има законов монопол над насилието

“И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат. А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му” (Матей 27:31-32).

Първата стъпка във всяка дългосрочна програма за християнска политическа дейност е да се реши какво казва Библията за законните задачи на държавната власт. Трябва да знаем какво е забранено на държавата и какво се изисква от нея.

Този текст описва един случай при разпъването на Христос. Научаваме какво разграничава държавата власт от другите институции. Правителството има властта на принудата. Войниците принудиха Симон от Киринея да носи кръста на нашия Господ.

Властта да се използва принуда ясно е дадена от Бога на държавните управители. Павел казва в Римляни 13:1: “колкото власти има, те са отредени от Бога.” Павел говори за държавните управители като за “Божии служители” и казва, че служителят “не носи меча напразно” (13:4).

В древните времена мечовете са били използвани като инструмент за смърт. Бог е установил държавата и й е дал полицейската сила. Държавата не само може да използва, но трябва да използва смъртното наказание, за да наказва злотворците, които извършват углавни престъпления, такива като предумишленото убийство и отвличането на хора.

Властта на меча е строго ограничена в Библията. Едно от популярните клишета сред консерваторите е, че ние вярваме в “ограничената власт.” Проблемът е, че ние рядко казваме какво означава това. Ограничена до какво? Някои хора казват, че държавата трябва да прави за хората това, което те не могат да направят за себе си. Кой ще каже какво хората не могат да направят за себе си? По какъв стандарт обществото прави такова определение?

Единственото правилно ръководство е Библията. Какви са ограниченията върху държавната власт, изложени в Божието Слово? Павел ни казва в Римляни 13, че държавният управител трябва да бъде “възмездител за докарване на гняв върху злотворците.” “Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злотвореца,” казва Павел в 13:3. (За повече подробности относно библейската държавна власт, виж книгата на Гари ДеМар в Серията Библейски Инструкции Владетел на народите; Gary DeMar, Ruler of the Nations.)

Трябва ли полицията да управлява училищата?

Отговорът на този въпрос трябва да е очевиден. Разбира се, полицията не трябва да управлява училищата. Полицията трябва да е вън да залавя престъпниците и да ги предава на правосъдието. Задълженията на правителството са да “наказва злотворците.”

Сега си представете, че задаваме въпроса по друг начин. Трябва ли окръгът (или градът) да управлява училищната система?

“Е, разбира се че трябва,” ще отговорят много християни. “Все пак, как иначе ще бъдат образовани децата?” Може би ще ни дадат много причини защо държавата трябва да е в образователния бизнес. Предполага се, че полицейската сила на държавната власт трябва да се налага върху родителите, за да ги задължи да образоват своите деца.

Тогава идва следващият аргумент: “Тъй като някои родители не могат да си позволят да изпълняват този закон, държавата има моралното и правно задължение да осигури безплатни училища.” Колко “безплатни” са тези училища? Толкова “безплатни,” колкото вашите данъци върху недвижимата собственост, които плащате докато умрете, независимо дали имате деца в училищна възраст.

Полицейската сила

Полезно е да се знае от къде произхожда думата “полиция.” Тази позната дума идва от гръцката дума за “град.” На гръцки думата е “полис.” Гръцката дума е оцеляла в такива имена като “Индианаполис” и “Декаполис.” Известният гръцки храм, Партенонът, е бил построен на Акропола, което означава най-високата част на града.

В древна Гърция е имало градове-държави като Атина и Спарта. Днес имаме градове, села, окръзи, области и други нива на държавна власт. В допълнение, имаме всеприсъствуващото Федерално правителство, да не споменаваме опитите да се установи световно правителство.

Полицията се наема от правителствата. Обикновено свързваме полицията с местните власти. Тъй като полицията има толкова голяма власт (затова обикновено говорим за нея като за полицейски сили), ние считаме за необходимо да я поставим под властта на нашите окръзи и градове. Преди няколко години се предлагаше рекламният стикер, “Подкрепете Вашата местна полиция,” за да блокира идеята за национални полицейски сили.

По същата причина, поради която искаме местен контрол над полицията, ние можем да твърдим, че трябва да имаме местен контрол над училищата. Нека да имаме “местни” училища, контролирани от местно избрани служители. Съгласявам се, че ако училищата ще бъдат управлявани от държавата, тогава местният контрол е най-доброто решение. Но защо трябва държавата на кое да е ниво да управлява училищата? На държавната власт е дадена властта на принудата, полицейската власт, да наказва злотворците.

Обществената училищна система се основава върху идеята на принудата. Тя трябва да се нарича правителствена училищна система, защото се управлява от правителството. Всъщност, правителството или държавните училища се управляват от полицията. Няма значение, че в класните стаи са поставени хора, които се наричат учители, или че има директори и инспектори над тях. Те могат да работят така само защото имат полицейската власт, властта на принудата.

Принудително образование

Държавната училищна система действува на основа на принципа на принудата в две отношения: закони за задължително присъствие, които да принудят учениците да идват, и задължително данъчно облагане, за да принуди данъкоплатците да плащат сметката. Двете вървят заедно. Тъй като присъствието в училището е задължително, парите за работата на училището са задължителни. В друга глава ще разгледам финансирането на държавната училищна система. За сега нека да спрем вниманието си на законите за задължително присъствие.

Законите за задължително присъствие се въвеждат след основаването на щата Масачузетс. Пуританите гласуват закона за задължително присъствие през 1647:

Затова се нарежда на всяка община под тази власт, след като Господ ги увеличи да достигнат петдесет домакинства, трябва тогава да назначат някой от техния град да учи всички деца, които ще отиват при него да четат и да пишат, чиято заплата ще бъде плащана или от родителите, или от настойниците на тези деца, или от всички жители. . . .”

Именно тази стара традиция за задължително християнско образование, отчасти финансирано от държавните данъци, след два века служи много добре на Хорас Ман в неговия призив за установяване на данъчно финансирани нехристиянски училища в Масачузетс.

Данъчно финансираното образование в южните Съединени Щати идва в пълна сила след като Югът губи Гражданската война през 1865. Законите за задължително образование се снемат за кратко време в края на 50-те и началото на 60-те години, когато има масова съпротива срещу расовата интеграция. Щатът Вирджиния няма закони за задължително образование през тези години, а възможно е и някои други щати да са ги снели за известно време. Доколкото знам, всички щати сега имат такива закони. Формулировката на законите е различна в отделните щати.

Силово налагане на това, което вече се прави от повечето хора

Трябва да се разбере, че е трудно в страна, която има демократична или републиканска форма на управление, гласоподавателите да бъдат принудени да подкрепят държавни мерки, с които те лично не са съгласни. Един неграмотен народ не би гласувал закони за задължително образование. Само където вече има висока степен на грамотност в едно общество, гласоподавателите ще одобрят всеобщо, данъчно финансирано образование.

Това, което мнозинството от хората вече са направили за своите собствени деца – научили са ги да четат – после са гласували да се направи задължително за незначителното малцинство от граждани или пребиваващи, които са отказали доброволно да подражават на мнозинството. Така законите за задължително присъствие в училище могат да постигнат много малко, за да подобрят образователните стандарти на един народ. Както видяхме за две поколения в Съединените Щати, нивото на грамотност в нацията всъщност е спаднало.

Узаконено отвличане на деца и изоставяне

Дискусията по законите за задължително образование никога не се съсредоточава около това дали трябва да има такива закони, а каква трябва да бъде възрастовата граница и какви изключения, ако има такива, трябва да бъдат позволени. Всъщност държава си присвоява права върху децата от всички възрасти. Точно както държавата си присвоява правата върху всичките ни доходи и освобождава някои от облагане, така политическите ръководители си присвояват нашите деца от тяхното раждане. Споровете в законодателните събрания са само за възрастта, на която децата трябва да посещават училище, учебните часове и дните в годината. Законодателното събрание на Вирджиния дори постанови, че училището не трябва да започва по-рано от Деня на труда. Целта на този закон е да се “поддържа Вирджиния свежа,” като се примамват местните туристи да прекарат още една седмица в почивка. Грамотността е едно нещо, но туризмът е наистина важен за политиците.

Тенденцията в последните години е да се задължават децата да посещават училище на все по-ранна възраст. Има няколко причини за това. Хуманистите искат да отделят по-скоро децата от техните родители. Те считат някои от децата за “безнадеждни реакционери” когато вече са на шестгодишна възраст. Децата са били “индоктринирани” толкова много от своите родители, че училището има трудности да ги преобразова.

Друга причина за по-ранното посещаване на училище е, че повече родители ще ходят на работа, така че ще искат възможно по-скоро данъчно финансирани детски ясли.

Може би най-важната причина е, че ако няма най-начално данъчно финансирано образование, родителите ще започнат да изпращат своите деца в частни училища. Те могат да решат да ги задържат в частните училища, след като навършат възрастта за задължително образование.

Когато започнах моето християнско училище през 1961, нямаше програма за детска градина в училищната система на Окръг Феърфакс. Аз започнах такава. Децата можеха да четат по времето, когато бяха готови да влязат в първи клас. Родителите отказаха да запишат своите деца в местното държавно училище, за да бъдат учени на материал, който децата вече знаеха. Така ги задържах в моето училище. Тази история се повтори в много християнски училища.

Така Окръг Феърфакс започна програма за детска градина. Децата не бяха учени да четат, но бяха държани настрана от християнските училища, които биха ги научили да четат.

Принудително засяване, некачествен плод

Ето частичен списък на проблемите, причинени от законите за задължително образование:

1. Родители, които искат да образоват своите собствени деца в къщи откриват, че са определени за престъпници.

2. Частните училища са спъвани по различни начини. Тъй като детето трябва да посещава училище, държавата смята за необходимо да определи какво е “училище.” Логичният резултат е безкраен поток от регулации, свързани с квалификацията на учителя, учебния план, дни и часове за работа, и т.н., и т.н. Училищата, които не се поддават, биват подложени на полицейски натиск.

3. Деца биват изпратени на училище независимо дали искат да са там. Може да се твърди, че едно шестгодишно дете не трябва да избира дали да ходи на училище или да играе, но един 17-годишен юноша е съвсем друг проблем. Училищата са препълнени с отегчени младежи, които нямат никакъв интерес от образованието, което се предлага. Те стават бунтовни, нарушават дисциплината в класа, понижават мотивацията на учителите и по много начини стават досадни на всички. (Полицията не е далеч от това. Говоря за униформената. Тя е изпращана в класните стаи за да контролира престъпленията. Но истинското престъпление е да се вкарват насила тези деца в класните стаи. Още по-лошо престъпление е да се принуждават почтените деца да се събират с тези бандити. Върхът на престъпленията е да се принуждават всички да плащат сметката.)

4. Родителите, децата и обществеността са мамени да вярват, че учениците са получили образование. Все пак, те са посещавали училище за предписания брой години и сега са получили диплома. Много от тях дори не могат да прочетат своята диплома, но кой го е грижа? Държавата казва, че те са образовани. Те са се дипломирали в акредитирани училища с удостоверени учители.

5. Тъй като присъствието в училище е задължително, държавата трябва да го осигурява. И то е съвсем безплатно! Безплатно обществено образование! Колко пъти сме чували това? Но в него няма нищо безплатно. Държавното образование е много скъпо. То пропилява живота на учениците – най-голямата цена на държавното образование. То намалява дадената от Бога власт на родителите, като намалява с това тяхното чувство за лична отговорност към техните собствени деца – друга скрита цена. Накрая, парите за плащането на това също не идват от благотворителност. Принудителното образование води пряко до прнудително финансиране (произнася се “д-а-н-ъ-ц-и”).

Принудителното образование е провал

“Докажи го,” казвате вие. Бих могъл да цитирам всякакви статистики, данни, доклади, изследвания, книги и статии от самите образователни среди, за да докажа съществуването на масов провал. Но всеки грамотен човек, който е чел нещо във вестниците за държавното образование, вече знае за тези доклади. Държавните училища получават 3 за своята дейност, макар че хората, които ги оценяват, са като цяло благоприятно настроени към данъчно финансираното образование. Специалната комисия на президента Рейгън по образованието откри, че държавните училища са така ужасно западнали, че нейният доклад беше с мрачното заглавие “Народ в опасност.”

Бих могъл също да намеря изобилни доказателства от други източници. Нямам намерение да правя това. Други са го направили. Рудолф Флеш написа своята известна книга Защо Джони не може да чете (Rudolph Flesch, Why Johnny Can’t Read) през 50-те. Години по-късно той написа Защо Джони все още не може да чете (Why Johnny Still Can’t Read). Джони не може също да произнася правилно. Той не може да събира и да дели и още много други неща. Защо тогава да говорим напразно? Всички знаем за провала на държавните училища.

Спорът започва, когато се опитаме да открием истинската отговорност за провала. Защитниците отказват да признаят, че именно принудата в съвременното образование е това, което е довело до неговия провал. В продължение на повече от един век провалът на училищата се обяснява от наемниците в училищата с един отговор: “Тук са необходими повече пари.” Това е друг начин за тях да посочат вашия портфейл и да обявят: “Там са необходими по-малко пари.”

Ако определен модел или марка коли си спечелят репутацията, че са “боклук,” дали ще бъде мъдро от страна на компанията да повиши цените преди да открие какво е сбъркано в колата? Ако след сто години в опити да се подобри един продукт, неговото качество се влоши, трябва ли неговият производител да повишава цената му с 15% всяка година?

Има само един начин, по който производителят може да успее с такава ценова политика: да принуди хората да купуват стоката. Това е цялата същност на масивния, видим провал на държавното образование.

Но откъде знаем със сигурност, че принудителното образование е провал? Все пак, държавните училища харчат много пари за образование. Те имат впечатляващи здания. Все повече ученици отиват в колеж. Ще задам само един въпрос. Ако държавните училища са толкова успешни, защо трябва да принуждаваме децата да ги посещават?

Обещанието на държавното образование е като обещанието на комунизма. Съветският Съюз винаги ни казва колко прекрасен е комунизмът. Ако наистина е така, защо не премахнат Желязната Завеса и не ни покажат открито какво е там? Защо трябва да издигат стена около Източен Берлин, за не бягат неговите жители? Защо ще иска някой да бяга от рая на работниците? Защо гласуват с краката си? Отговорът е очевиден.

Задавам този въпрос за образованието. Ако образованието, което се предлага от държавните училища, е толкова добро, защо изпращат полицията да събира децата, които отсъствуват? Все пак, училищната такса за държавното образование е нула. Родителите плащат данъци независимо дали децата им посещават държавни училища. Ако данъчно финансираното образование е добро и безплатно, защо някой трябва да бъде принуждаван да го дава на своите деца? Хората толкова глупави ли са, че не знаят колко добра сделка е това, когато я видят?

Още един въпрос ми идва на ум. Защо всички тези семейства гласуват срещу държавните училища със своите портфейли? Защо плащат данъци на държавните училища за “най-доброто образование, което може да се купи с пари,” а после харчат пари в училищни такси, за да пращат децата си на частно училище? Те толкова богати ли са, че да не им трябват парите? Те сноби ли са, които изпращат децата си на частни училища само заради престижа?

Нека да отговоря на някои от тези въпроси. Родителите, които избират частни училища за своите деца, не са толкова богати. По-голямата част от тях са само средно заможни. Ванс Пакард в The Status Seekers признава, че богатите изпращат своите деца в държавни училища. Идеята, че частните училища са само за богатите, може да е била вярна преди няколко десетилетия. Днес не е така. Родителите избират недържавните училища защото са убедени, че децата им получават по-добро образование в тези училища. Тези родители вземат решения на основа на своя личен опит с двата вида училища. Те са по-запознати с преподаването, което се извършва в държавните училища. Като следствие, те правят необходимите жертви, за да придобият по-добро образование за своите деца.

Бягане от час

Когато бях в началното училище, научих за бягането от час. Това беше рядкост в нашето училище с четири класни стаи, защото имахме строг директор. Ако получиш наказание в училище, можеш да си сигурен, че ще има още, когато се прибереш вкъщи. Родителите подкрепяха директора.

Времената се промениха. Все още имаме закони за задължително образование, но бягането от час се увеличи рязко. В много от нашите големи градски училищни системи всеки ден отсъствуват около една четвърт от учениците. Държавните училища в Окръг Колумбия решиха да учат на Велики Петък през 1986. (Вероятно са си мислели, че да има почивен ден тогава е да се смесва образованието с християнството.) Петдесет процента от учениците не дойдоха на училище. Четиридесет процента от учителите не присъствуваха!

Казват, че можеш да заведеш коня на извора, но не можеш да го накараш да пие. В случая с учениците, трудно е дори да ги доведеш до извора на знанието. Когато ги доведеш там, не можеш да ги накараш да мислят. Лесно е да се гласуват закони. (Е, не е толкова лесно. Бил съм в Законодателното събрание на Вирджиния, и те наистина не желаеха да гласуват предложенията, които внасях.) Съвсем друго е да ги налагаш на практика. Страната е пълна с отсъствуващи деца (повечето от тях взети от родител). Властите не могат да ги намерят, да не говорим да следят всяко дете в квартала.

Дори ако успеят да вкарат децата в училище, учителите могат да открият, че учениците не са работоспособни, защото са гладни, вземали са наркотици, или са умствено отнесени по някаква друга причина. Законите за задължително присъствие са провал. Техният единствен успех, от хуманистична гледна точка, е техният принос да правят живота труден за християнските родители, които искат сами да се погрижат за образованието на своето потомство.

Библейската алтернатива на законите за принудително образование

Библейската алтернатива на законите за задължително образование е те да бъдат отменени! Кой се нуждае от тях?

“А,” ще кажете вие, “но какво ще стане с всички деца, които няма да получат образование, ако премахнете законите за задължително образование?” Моят отговор е този. Има милиони деца, които не получават образование сега при законите за задължително образование. Процентът на действително неграмотните днес е може би по-висок, отколкото е бил в епохата на Американската революция, когато е имало малко държавни училища извън Нова Англия. Бог не е за подиграване.

Християнската алтернатива е родителите да поемат своята отговорност за образованието на своите деца. Не трябва да мислим, че сме по-умни от Бога. Бог е дал на родителите задачата да възпитават своите деца в знание и наставление в Господа. Те могат и трябва да използват принудата на пръчката, ако е необходимо за обучението на децата. Това е пръчката на поправлението. Това е дисциплината на родителите. Тя не трябва да се обърква с властта на меча, дадена от Бога на държавните управители.

Тъй като финансирането е различно, държавно, а не частно, структурата на властта е различна. Затова цялата образователна атмосфера е различна. Така училището ще действува в обстановка на доброволна размяна между тези, които управляват училището, и родителите, които ползват услугите на училището за изпълнение на техните дадени от Бога отговорности.

Християните са отговорни

Ние сме във война за сърцата и душите на хората. Това е от времето на Едемската градина.

Христос, чрез Своята смърт и възкресение, спечели наново правата за собственост над света, който Адам предаде на Сатана. Затова християните трябва да упражняват все по-голямо и по-голямо господство. В една “честна битка,” тоест несубсидирана, конкурентна борба без насилие, християнството ще победи всички противници. За нещастие, изглежда малко християни вярват в това. Исус каза, че на Него е дадена цялата власт на небето и на земята (Матей 28:18). От дълго време християните не разбират и това. Това най-после започва да се променя.

Ако вашите деца се състезават срещу комунистите за работа, ще гласувате ли да ви повишават данъците, за да дадат пари на синовете и дъщерите на комунистите? Ако комунистите бяха неграмотни, а вие желаете да финансирате образованието на вашите деца, ще счетете ли това за лошо нещо?

Защо да не позволим на хората да следват своите възгледи относно Бога, човека, закона и бъдещето? Защо да не позволим на хората да финансират своя собствен възглед за бъдещето? Защо да не позволим на отговорните християни да тържествуват над своите безотговорни врагове?

Единственият отговор, който християнските интелектуалци дават, е някаква разновидност на: “Чрез принудителната сила на държавната власт християните морално и законно дължат данъчно субсидирано образование на Божиите врагове.” Не дължим. Ние им дължим справедливост пред Божия открит закон, нищо повече. Държавният закон не трябва да принуждава никой родител да изпраща своите деца на училище, както не трябва да ги принуждава да изпращат децата си на църква или в комунистическа партийна школа.

Премахнете държавните училища, и християните ще завземат страната и света много по-бързо. Това е, което притеснява Сатана. Защо то трябва да притеснява християните?

Това притеснява ли ви? Защо?

Обобщение

Християните са били подлъгани с добри намерения, за да гласуват за система на задължително образование, което хуманистите са завзели. Хуманистите са използвали същностната тирания на задължителното образование, за да индоктринират децата на християните.

Законите за задължително образование не са по-различни по принцип от законите за задължително посещаване на църква, ако осъзнаем, че всяко образование е религиозно и че никое образование не е религиозно неутрално. Това се признава от все повече и повече християни, както и от все повече и повече хуманисти. Въпреки това християните продължават да подкрепят идеята за задължителното образование. Това е ирационално. Това е също много скъпо за данъкоплатците.

Като обобщение:

  1. Библейският закон изисква хората да разбират и да се покоряват на държавния закон.
  2. Библейският закон не задължава всеки човек да посещава тринитарианска църква.
  3. В продължение на векове западните общества не са разбирали този принцип за свободата на съвестта.
  4. Държавната власт не трябва да налага със сила положителното добро; тя трябва да ограничава общественото зло.
  5. Не е отговорност на една група от граждани да налагат определени религиозни идеи върху децата на други гласоподаватели.
  6. Никога не може да има неутрално образование; всяко образование е същностно религиозно.
  7. Затова не е отговорност на една група родители да налагат определено образование върху децата на други родители.
  8. Въпросът да накараме безотговорните родители да направят това или онова за обучението на техните деца е безсмислен от гледна точка на библейското държавно право.
  9. Целостта на семейството трябва да се запази.
  10. Никой човек не може законно да принуди детето на друг човек да приеме определен възглед за Бога, човека или времето.
  11. Библейският държавен закон само ограничава обществените зли действия.
  12. Християните въпреки това подкрепят идеята за неутрално обществено образование.
  13. Държавните власти са Божият законен монопол върху принудата.
  14. Трябва ли полицаят да управлява училищата?
  15. Законите за задължително присъствие в училище са посегателство върху родителската власт.
  16. Те са равнозначни на закони за задължително присъствие в църква.
  17. Християните въпреки това подкрепят законите за задължително присъствие в училище.
  18. Задължителното присъствие е форма на узаконено отвличане.
  19. Принудителното образование е третокласно образование.
  20. Ако държавното образование е толкова добро, защо са необходими закони за задължително присъствие?
  21. Християнското господство е целта на християните.
  22. Ако безотговорните хуманисти откажат да образоват своите деца, какво ни засяга това?
  23. Защо ние трябва да заплащаме образованието на децата на нашите смъртни врагове?
  24. Те искат от нас да плащаме те да обучават нашите деца в принципите на хуманизма.
  25. Християните въпреки това подкрепят законите за задължително образование.
  26. Защо?




The Children Trap
Copyright © 1986 Robert L. Thoburn
превод Copyright © 2002 Радослава Петкова, Dominion 777