4

ТОЗИ, КОЙТО ПЛАЩА НА УЧИТЕЛИТЕ,
ЩЕ КОНТРОЛИРА ОБРАЗОВАНИЕТО

И царят заповяда на началника на скопците си Асфеназ да доведе някои от израилтяните, тоест от царския род и от благородните, юноши без никакъв недостатък, красиви наглед, които проумяваха всякаква мъдрост, вещи във всякакво знание, такива, които владееха науките и бяха достойни да стоят в царския палат, та да ги учи учението и езика на халдейците. И царят им определи за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше, от които да ги хранят три години, за да стоят пред царя след изтичането на това време (Данаил 1:3-5).

Уха! Безплатно образование. Плюс деликатесите от царската трапеза. Обществени контакти със синовете на владетели. Също така и учители на пълно работно време. Каква възможност!

Но каква възможност беше това? Това беше възможност да се служи на царя. Разходите на тяхното образование не бяха дадени като безплатен подарък. Трябваше да се плаща цена. В случая с тримата младежи, известни с техните вавилонски имена като Седрах, Мисах и Авденаго, цената беше посещение в огнената пещ (Данаил 3:8-30).

Този, който плаща, поръчва музиката. Библията казва, че Бог е източникът на всяко богатство (Второзаконие 8:17), източникът на всяко добро нещо (Яков 1:17). Бог плаща на всички музиканти. Ние сме негови музиканти. Той поръчва музиката.

Няма такова нещо като безплатно образование.

Организация

Ако искате да разберете кой поръчва институционалната музика, разберете кой плаща на свирачите. В образованието не е винаги ясно кой точно плаща на свирачите. Колкото по-малко е ясно, толкова по-голяма власт ще притежават наетите свирачи.

Както беше в двора на Навуходоносор, образованието се дава чрез учители. Принципът на властта винаги е йерархичен. Бог възлага власт на хората, а те на свой ред трябва да възлагат власт на хората под себе си. Учителите притежават власт над децата само до степента, до която им е дадена законна власт от тези, които финансират образователната система. Но ако този контрол не се упражнява ефективно от тези, които плащат, тогава учителите ще бъдат изкушени да вярват, че имат върховна власт, точно както грешният човек заключава, че неговата собствена сила го е направила богат (Второзаконие 8:18). Тогава слугите ще започнат да налагат условия на владетелите.

Това е древната история на бюрокрацията. В древен Вавилон царят можеше да каже “Отсечете им главите!” В съвременния свят владетелите могат да кажат “Отсечете им парите!” Ако на тях им е забранено по някакъв начин да кажат това, тогава бюрократите постепенно ще станат действителни владетели, дори и да не са такива по закон.

Добре е този, който плаща на свирача, да поръчва музиката, иначе свирачите ще започнат сами да я поръчват и тогава ще изискват по-високи заплати за по-малко музика.

Организация на християнското училище

Християнското училище може да бъде организирано по няколко начина. Училището може да бъде под властта на църква. Старейшини, дякони, епископи или самото събрание ще имат власт в църковното училище. Църквата може да има училищно настоятелство, което да се грижи за политиката и дейността на училището. Родителите ще упражняват власт по различни начини. Те могат да са служители в църквата, могат да имат глас в църковното събрание, и могат да служат в настоятелството.

Друг вид организация е християнско училищно общество, съставено от заинтересовани родители. Родителите избират настоятелство, което на практика управлява училището. Това позволява на родителите значителна власт.

Различна организация е ориентираното към печалба, частно притежавано християнско училище. Аз ръководя такова училище, така че съм добре запознат с него. Ние имаме училище, което плаща данъци. Частното християнско училище, което ръководя, няма настоятелство.

Дружество от няколко съдружници също може да ръководи училище, или като данъкоплатци, или като организация с идеална цел. Или дружеството може да бъде акционерно дружество.

Контрол чрез записване

Как родителят контролира образованието на своето дете в тези различни форми на организация? Родителят има властта да избира. Той може да избира между различните училища, които се намират в неговата област. Ако не харесва никое от тях, той има възможността да образова децата си у дома, сам да започне училище или да се премести на друго място.

Държавното училище не позволява избор. Вие сте записан в училищен окръг на основа на вашето местожителство. Границите на окръга се определят произволно. Училището може да се затвори, а децата да се изпращат на друго място. Държавата може да мести вашето дете навсякъде. Когато преди няколко години бях в Луивил, Кентъки, родители ми казаха, че някои от техните деца ходят в местни училища, докато другите били извозвани на километри далеч в различни посоки. В повечето случаи, държавата определя кое училище ще посещава вашето дете.

Решението да подкрепи едно християнско училище вместо друго е най-важният избор, който родителят прави. Родителят владее. В свободната пазарна икономика потребителят е цар. Всеки ден потребителите вземат милиони решения на пазара. Те избират тази марка сапун вместо онази. Те купуват този модел кола вместо друг. Те решават какво искат да купят, колко ще купят и от кого ще купят. Те държат парите, затова те владеят. Ако продавачът каже на потребителя “Вземи го или напусни,” потребителят обикновено може да напусне. Тогава продавачът не може да извърши продажба.

Като е свободен да избере училище за своето дете, родителят е в същото положение. Купуването на образование за едно дете е сделка на свободния пазар. Не се използва никакво насилие, нито трябва да се използва. Родителят не е принуден да запише своето дете в училище, което не харесва. Той не е принуден да плаща за нещо, което не иска.

Родителят не само може да запише своето дете в училище по свой избор, но той има възможността да изтегли детето по всяко време. Бог е създал човека като свободен морален участник. На бащата е дадена свобода и отговорност да осигури образованието на своите деца. Родителската власт в образованието е абсолютно основополагаща в библейската схема на нещата.

Родителска власт и финансиране

Един съдия от Върховния Съд каза, че ако държавата финансира нещо, тя може законно да го контролира. Парите говорят. Те говорят в политиката, говорят и на свободния пазар. Те са средство за власт.

Бащите Основатели на Съединените Щати са разбирали, че човекът е грешник. Те са осъзнавали опасността от могъща централизирана власт. Вложили са в Конституцията на Съединените Щати система на взаимен контрол и възпиране, за да контролират Федералното правителство. Парите могат да се изразходват само ако това е одобрено от Конгреса. Всички данъчни законопроекти трябва да се предлагат от Камарата на представителите. Това е по-многобройният клон от законодателната власт. Мандатът в този клон е само две години. Една прахосническа Камара на Представителите ще трябва да се изправя пред гласоподавателите на всеки двадесет и четири месеца, давайки по този начин по-добра власт на народа над държавата.

(Причините държавните разходи да не биват ограничени през последните десетилетия са извън предмета на тази книга. Във всеки случай авторите на Конституцията осъзнавали важността на ограниченията върху държавните разходи.)

Контролът върху парите винаги е важен в християнското училище. Ако родителите не запишат своите деца в училище, училището ще пострада финансово. Материалното благосъстояние на едно училище зависи от желанието на родителите да плащат училищните такси.

Дали това е морално правилно? Християните могат да попитат:

Защо едно християнско училище трябва да бъде загрижено за “материално благосъстояние”? В края на краищата, училището трябва да върши Господната работа. Училището не е икономическо предприятие. То не се занимава с финансов баланс. Кой го е грижа дали има печалба или не?

Това е проблемът на голяма част от нашето мислене. Имаме склонността да приравняваме бедността с духовността. Приемаме, че беден означава праведен. Във Второзаконие 28:1-14 Бог обещава на Своя народ, че ако се подчинява на Неговите заповеди, всякакви благословения ще дойдат върху хората. Техните ниви, добитък, овце и т.н. ще бъдат благословени от Бога. Това са материални благословения. Бог им даде земя, в която текат мляко и мед. Той увеличи стадата на Авраам и го направи богат със сребро и злато. Той даде успех на Йов, защото Йов беше покорен.

Исус каза, че Божият народ ще наследи земята. (Книгата на Гари Норт от Серията Библейски Инструкции за икономическите принципи се нарича Да наследиш земята.) Бог ни казва в Стария Завет, че когато богатствата нарастнат, не трябва да привързваме сърцата си към тях. Исус предупреди за опасността от поклонение на мамона вместо на Бога.

Не трябва да заключваме, че понеже поклонението на материалните неща е лошо, материалната вселена сама по себе си е грешна. Човекът е грешник, и проклятието е върху земята поради греха на човека. Бог създаде материалната вселена за човека, да я обработва и да й се радва. Човекът трябва да владее над земята.

Какво общо има това с финансовия контрол над едно християнско училище? Мисля, че трябва да отговорим на този въпрос като погледнем по-дълбоко в причините за образованието на нашите деца.

Защо да образоваме нашите деца?

Ние учим нашите деца на пътя на спасението. Ние ги учим да обичат Бога и да Му служат. Искаме училището да ни подкрепя като помага на нашите деца да познаят Бога. Бог ни е призовал да владеем земята. Адам трябваше да се грижи за градината и да я пази. Работата е основополагаща институция. Човешкият труд е под проклятие заради греха на Адам. Човекът трябва да работи, за да изхранва своето семейство. Десятъкът от увеличаването на неговото богатство трябва да се дава на Бога. Част от богатството му трябва да се дава на бедните.

Детето се учи да чете, за да може самостоятелно да чете Библията. То също трябва да чете книги, списания и вестници. Човекът се нуждае от информация за да подобри своя жизнен стандарт. Четенето е основно средство за придобиване на знание. Християнското училище, което произвежда превъзходни читатели, върши ценна услуга на родителите.

Същото може да се каже за изучаването на числата. Числата представляват взаимоотношения, които съществуват в Божия свят. Аритметиката и математиката са жизнено важни за разбирането на света. Компютърът е важно средство в съвременния бизнес. Откритията на научната технология не биха могли да се състоят без изучаване на математиката. Изучаването на физика, химия, биология, история, изкуство, музика и т.н. служи за да обогати нашия живот.

Образованието на нашите деца е вложение. То носи парични изгоди. Когато избираме училище за нашите деца, ние искаме да знаем как това училище ще помогне за подготовката на нашите деца за бъдещето. Ние също подготвяме детето, за да ни подкрепя в нашите старини, ако това стане необходимо (Изход 20:12). Това е причина училищната такса на детето ви да не се счита за част от семейния десятък. Десятъците отиват за Бога; инвестициите се правят от дохода след десятъка.

Училището, което се справя отлично, ще бъде наградено. Родителите ще определят кое от няколко училища осигурява най-добрата възвръщаемост върху техните образователни долари. Училището, което се справя лошо, ще бъде изоставено с течение на времето. Тези, които работят най-ефективно, ще се разширят. Така работи контролът над финансите.

Преди няколко години една президентска комисия, занимаваща се с образованието в Америка, докладва, че имаме “нарастваща тенденция към посредственост” в държавните училища. Точно това трябва да очакваме, и точно това са предсказвали противниците на държавните училища преди около век. Родителите имат най-голям интерес да се погрижат децата им да получат качествено образование. Държавните училища не позволяват ефективен финансов контрол от страна на родителите.

Тази система беше съзнателно построена от професионални образователни дейци на държавна работа, за да се намали родителският контрол. Некомпетентните учители остават в държавните училища, защото имат държавни удостоверения. Те биват защитавани от войнствени учителски профсъюзи с политическа власт. Училищата не са конкурентни, тъй като върху образованието има действителен държавен монопол. Резултатът е посредственост или по-лошо. Цената е твърде висока, тъй като държавните училища не отговарят пряко пред родителите. Те се финансират от данъкоплатците чрез политиците.

Родителска власт и дисциплина

Основното оплакване относно държавните училища е липсата на дисциплина. Някои учители получават допълнително възнаграждение за “бойно дежурство” в гетата. Положението е толкова зле, че училищата трябва да въведат униформена полиция да патрулира по коридорите. В нашите държавни училища се извършват убийства. Навсякъде се продават наркотици. Физическите атаки срещу учителите са проблем, да не говорим за словесните обиди, на които са подложени.

Защо дисциплината е проблем в държавните училища? Веднъж бях поканен да говоря пред едно родителско-учителско дружество в държавно училище върху предмета на дисциплината. Предупредих ги още при поканата, че съм противник на възгледа за държавно училище. Въпреки това те настояха да дойда, защото бяха “отчаяни” и се нуждаеха от съвет. Взех моята Библия и им посочих всички проблеми. Посочих, че техният проблем е светската основа, на която действуват държавните училища. Не можете да премахнете Бога и Библията от училищата и да очаквате да запазите реда. Не можете да говорите на учениците, че имат животински произход, и след това да очаквате от тях да се държат като човешки същества.

Държавните училища имат проблеми с дисциплината, защото са разделили образованието от Бога и от семейството. Думата “дисциплина” е от латинската дума за “ученик.” Ученик е този, който учи. Това, което ние днес обикновено наричаме дисциплина, трябва да се нарича наказание. Дисциплината е свързана с ученето. Ако в една класна стая се провежда много учебна и преподавателска дейност, няма да е необходимо да се налагат много наказания.

Ученето трябва да се поставя в морална и религиозна среда. То включва взаимоотношения с Бога и с Неговия свят. Християнското училище учи на любов към Бога и към Неговия Закон. Християнското училище учи на отговорност под Божия закон. Децата отговарят на това. Това е любящата грижа на родителя, продължена в класната стая от учители, които помагат на родителите.

Държавното училище днес има само принуда. Децата са принудени да идват, а данъкоплатците са принудени да плащат сметката. Учителите са контролирани от държавата, не от родителите. Учителите не получават съдействие от родителите, защото родителите не са избрали доброволно да поставят своите деца в училището. Когато едно дете се държи лошо в държавно училище, какво може да направи учителят? Той не може да се позове на властта на Бога и на Неговото Слово. Това не е позволено в нашите светски държавни училища. Училищата имат проблеми с временното изгонване или изключване на децата. Това е противно на държавната философия за задължително образование. Те принуждават децата да посещават училище. Трудно е да се обърнеш и да задължиш децата да стоят мирно.

Учителят в държавното училище се опитва да получи родителско съдействие за недисциплинираното дете. Много от проблемните деца в училищата идват от семействата, където родителите не ги е грижа. Това положение често е причинено от социалната държава с нейната антисемейна политика. Така учителят получава малко или никакво съдействие от родителите.

Положението в християнското училище е различно. Родителите поставят доброволно своите деца в училището. Приемането на децата в училището е сделка на свободния пазар. Родителите плащат таксата. Те няма да подкрепят шумни класни стаи, които отнемат на децата им образованието, за което те плащат с трудно спечелени пари. Те знаят, че няма такова нещо като безплатен обяд, и че няма такова нещо като безплатно образование. Тъй като плащат пряко на училището, те са много повече заинтересовани от добрата атмосфера на учебния процес.

Накратко, парите говорят.

Децата се държат лошо и в християнските училища. Децата се раждат с грешно естество, а съвършенството не се достига на тази земя дори от най-осветените. Разликата в християнското училище е, че чрез новорождението на Святия Дух детето получава ново естество. Може да се говори свободно Божият Закон. Учителите наставляват учениците и се молят с тях според Бога и Неговите изисквания.

Родителите подкрепят учителите в християнското училище, защото училището е религиозно и финансово продължение на дома. Помня последния училищен ден през първата ми преподавателска година в нашето християнско училище. Една от осмокласничките реши, че през този ден ще прави каквото пожелае. Попитах я дали има работа и когато тя отговори отрицателно, аз й дадох задача. “Няма да го направя!” бунтовно отговори тя. Не казах нищо. Отидох до ъгъла на стаята и се обадих на баща й по телефона. Той помоли да я повикам на телефона. Каза й да изпълни задачата. Когато се върна, тя ме увери, че ще изпълни задачата, но “само защото моят татко каза, че трябва да го направя.” “Това няма значение за мен,” отвърнах аз, “защото така или иначе аз работя за твоя баща.”

Християнското училище има правилната основа за подреден учебен процес. Ако ученикът не се покорява в класната стая, проблемът може да се отнесе към родителите. Ако родителите упражняват библейска власт, трябва да следват добри резултати. Ако родителите не искат да подкрепят християнското поведение в училището, училището може да изключи непослушния ученик. Ако училището не спазва правилата, тогава родителят може да запише ученика в училище, което ги спазва.

Друг фактор, който влияе върху реда в християнското училище, е, че християните се покланят на Бог, Който е създал света с цел. Бог казва в Битие 1:16, че е направил слънцето за да “владее деня,” а луната “за да владее нощта.” Това показва целенасоченост във вселената. Всичко в Божията вселена има цел и смисъл. Цялата история има смисъл, защото Бог е Създател на историята. Ние не живеем в случайна вселена.

Класната стая в християнското училище отразява ред и смисъл, защото християнинът се стреми да формира своите мисли според Божиите мисли. Светската класна стая отразява хаоса и безредието, които произтичат от отричането на сътворението. Когато Бог е изоставен, ученето няма смисъл. Всяка “дисциплина” в такова училище става просто налагане на сила.

Родителска власт и академични резултати

Преди две десетилетия един японски студент посещаваше Уестминстърската Теологична Семинария във Филаделфия. На следващата година искаше да посещава голям американски университет. Трябваше да положи матура като изискване за влизане. Тя съдържаше част по английски език и по математика. Той не беше изучавал математика от завършването на гимназията, поне шест години преди това. Взе си изпита. След това сподели с един от своите колеги: “Математическата част беше твърде лесна. Твърде лесна.” Той поклатил невярващо глава. Изпитът бил за следдипломна квалификация. Когато дошли резултатите, той имал 80 точки по английски и 99 по математика (от 100 възможни; бел. ред.). Той беше прав; изпитът бил твърде лесен.

Преди няколко години се проведе математически изпит между големите страни в света. Японците, със съотношение 41:1 ученици към учители, се справиха най-добре. Две неща характеризират японския подход. Те имат постоянни упражнения в началното училище. Също, родителите учат децата преди да отидат на училище.

И двете идеи бяха анатема в американските обществени училища. Упражнението се счита за лоша дума. Смятано е за скучно. Родителите са обезсърчавани да учат своите деца у дома. Преди години записахме един първокласник, чийто баща работеше в Министерството на образованието на Съединените Щати (или както това се наричаше тогава). Бащата имаше докторска степен. Първокласникът дори не можеше да брои до 10. Мислех си, че той сигурно е бавно развиващ се ученик. Скоро открих, че той имаше отличен ум. Родителите съзнателно са се въздържали от обучение на момчето. Резултатът беше, че другите ученици бяха много по-напред от него.

Служителите в държавните училища не искат много родителско участие. Те само искат родителите като данъкоплатци да плащат разноските. Те искат децата нахранени, облечени и качени на автобуса. Те желаят от тях да посещават родителските срещи, за да изглежда сякаш родителите имат някаква власт в образованието на децата. Това, което не желаят, е родители, които се опитват да “налагат” на училището такива неща като учебници и дисциплина. Много училищни системи не само не дават домашна работа, но дори забраняват на децата да носят учебниците у дома. Резултатът е, че родителите в държавните училища имат малко или никакво участие в образованието на своето потомство.

Ако родителите са притеснени от слабите академични резултати в държавните училища, те не могат да извършат необходимите промени за подобрението на училищата. Тъй като училищата са държавни, те трябва да бъдат “демократични” в смисъла, че към всеки трябва да има еднакво отношение. Ще говоря по-подробно за това в друга глава. Сега само ще подчертая, че академичните стандарти в държавните училища в Америка са спаднали драматично.

Училищата просто казват на родителите да им дават повече пари и всичко ще бъде наред. Училищата не дават на родителите власт, но искат да държат родителите отговорни за лошите академични резултати.

Отхвърляне на родителската власт: Политика

Родителите имат много малко влияние върху начина, по който се управляват държавните училища, тъй като истинската власт е политическа. Дори политическата власт може да бъде доста отдалечена. Градът Феърфакс е политическа единица в окръг Феърфакс, Вирджиния. Децата в град Феърфакс посещават държавни училища, които са под надзора на училищно настоятелство. Това училищно настоятелство се определя от Градския Съвет, който се избира от гражданите. Училищата в град Феърфакс дори не се управляват от градското училищно настоятелство. Те се ръководят от Окръжния училищен съвет на Феърфакс, който се избира от Окръжни надзорници, които се избират от жителите на окръг Феърфакс. Към това положение можем да добавим факта, че Щатският съвет по образование (назначаван от Губернатора) има голямо влияние в местните училища. Да не споменаваме Щатското законодателно събрание, Конгреса, Федералното Министерство на образованието, заедно със всички съдилища чак до Върховния Съд!

Кой все пак е отговорен? Със сигурност не родителите. Вероятно може да се защити тезата, че учителският профсъюз от Националната образователна асоциация контролира училищата. Те са най-могъщото политическо лоби в страната. Те искат да бъдат лисиците, които пазят кокошарника. Те искат родителите да финансират хуманистичното индоктриниране на децата. Те са единни в гласуването, за да получат това, което искат.

Учителските институти също упражняват важно влияние. Затова хуманистите искат техните дипломанти да имат монопол върху катедрите на държавните училища. Съдилищата упражняват огромно влияние, практически диктувайки училищната политика в някои области.

Малката училищна сграда с червените тухли, където вашите приятелски настроени съседи определят политиката, отдавна е изчезнала в Америка. (Изчезнали са и приятелски настроените съседи. Знаете ли имената на членовете на семействата, които живеят на разстояние четири врати от вашата? Колко пъти сте вечеряли заедно с тях?)

Накратко, хуманистичните похитители на деца изискват откуп, а християнските родители го плащат. Но те никога не изпращат децата обратно на родителите. Те ги задържат, а после се опитват да накарат родителите да ги изпратят на “похищение за напреднали”: хуманистичен колеж.

Купуване на власт

Когато запишете своето дете в християнско училище, положението е различно. Вие можете пряко да повлияете на училището и да контролирате образованието на вашето дете. В християнското училище, което ръководя, всеки знае, че “г-н Т.” е директорът. Ако има въпрос относно учебната програма, транспорта, дисциплината, бележниците или нещо друго, родителите знаят кой е отговорен.

По-горе показах как родителският контрол се отразява на добрата дисциплина. Същото се отнася и за академичните постижения. Родителят всъщност казва: “Произвеждай, или аз ще поставя моето дете в друго училище.” Той гледа на резултатите, не на извиненията. “Погледнете нашите страхотни съоръжения. Как може да се оплаквате?” Въпросът не е в училищните съоръжения; въпросът е качеството на образованието, което се получава и остава в детето.

Родителите няма защо да се грижат за всички съставни части, които се изискват, за да бъде училището добро. Когато отивам в магазина за хранителни стоки, не се интересувам как са успели да ми дадат такова разнообразие и качество за парите, които плащам. Това е техен проблем. Ако не могат да произвеждат, отивам на друго място.

Но представете си, че държавата има монопол над магазините за хранителни стоки. Можете ли да си представите какво би било? Аз мога. Ще има високи цени, нискокачествени стоки, кратко работно време и дълги опашки. Ще има невъзпитани продавачки. (Знаете какво се казва за повечето държавни бюрократи, когато трябва да се срещат с обществеността? “Легнали накриво и станали накриво.”)[*]

Християнското училище не може да си позволи слабо академично качество. Родителите не са принудени да плащат, и те няма да продължат да подкрепят училищата ако те не произвеждат. Християнското училище бързо научава, ако не се справя добре.

Обратно, на държавните училища са им нужни години, дори десетилетия, за да отговорят на необходимите образователни промени. Дори тогава, тъй като са основани на погрешни предпоставки, те се люшкат от един лош експеримент към друг. Християнските училища имат още много да се развиват, но те вече имат достатъчна преднина пред държавните училища, а цената е много по-ниска.

Контрол и промяна

Хуманистите обичат да казват “Ние живеем в променящ се свят.” Те обичат да смятат себе си за “прогресивни.” Хуманистичното образование се нарича “прогресивно образование.” То трябва да се нарича “регресивно образование,” защото е връщане към вида държавно-контролирана система, характерна за древна Спарта в Гърция. Системата е била свръхконсервативна. Не са били позволени никакви промени.

Това е интересно, тъй като съвременните светски хуманисти смятат християните за “реакционери,” които искат да “върнат часовника назад.” Действителността е, че християните, които мислят библейски, осъзнават, че историята е линейна. Ние се движим към изпълнението на всички неща. Християнинът не се покланя на промяната, но осъзнава, че прогресът идва с промяна. Промяната сама по себе си не винаги е добра. “Новото управление” може да не бъде “по-добро” управление. Промяната може да е за лошо, както и за добро. Християнинът може да определи дали промяната е за добро като преценява всички неща чрез Единия, който никога не се променя, Самият Бог.

Съвременният живот се движи с бърза скорост по много начини. Повечето от професиите, които съществуват днес, не са били познати преди 50 години. На всеки, който не е в крак със съвременния свят, ще му е все по-трудно да се приспособи. Идеята е, че училищата трябва да подготвят децата за реалния свят, в който днес живеем, и за света, който ще съществува в бъдещето. В това отношение държавните училища са изостанали далеч назад, защото не могат да се приспособяват бързо. Те са тромава бюрокрация, неефективно управляван бизнес. Те са жертва на прищевките на политиците, чиято главна грижа са следващите избори, а не следващото поколение.

Родителите, които изпращат своите деца в християнско училище, имат много по-лесен начин да се уверят, че програмата на училището изпълнява нуждите на децата, според както родителите ги разбират. Християнското училище с неговия местен контрол и родителско участие има гъвкавостта да направи промените, които са необходими за подобряване на образованието.

Обобщение

Въпросът за родителската власт не може да бъде отделен от въпроса за финансирането на училището. До степента, в която родителите не са напълно финансово отговорни за образованието на своите деца, до тази степен те са изоставили контрола над образованието. Този който плаща, поръчва музиката.

Държавното образование е съзнателно замислено да отнеме властта над образованието от родителите, и особено от християнските родители, към хуманистичен контрол чрез политика и бюрократично лицензиране. Учителските профсъюзи са станали политически, защото това е начинът учителите да задържат властта над училищата.

Християнските гласоподаватели са гласували постоянно за тази система. Те са повярвали на лъжата: “безплатно образование.” Няма такова нещо като безплатно образование.

Властта над финансите е тази, която представлява основното родителско средство за контрол над съдържанието и метода на образованието. Да се изостави тази финансова и морална отговорност е да се предаде следващото поколение в ръцете на похитителите на деца.

Като обобщение:

1. Бог плаща на всички свирачи.
2. Бог поръчва всяка музика.
3. Няма такова нещо като безплатно образование.
4. Колкото по-неясно е кой плаща на свирачите, толкова по-голяма власт имат свирачите да избират музиката.
5. Училището е продължение на семейството в морално отношение.
6. Учителите са наети възпитатели.
7. Има няколко начина да се организира контролът в християнското училище.
8. Родителите придобиват контрол над училищата като запазват властта да купуват на своите деца образование в конкуриращи се училища.
9. Държавните училищни системи ограничават тази свобода на избора.
10. Без свободния пазар в образованието, родителската власт е ограничена или дори унищожена.
11. Парите говорят.
12. Твърде много християни приравняват бедността с духовността.
13. Образованието на нашите деца е инвестиция.
14. Плащането на училищните такси не е част от семейния десятък.
15. Дисциплинарните проблеми се пораждат в държавните училища, защото родителите нямат власт.
16. Обучението трябва да става в морална среда.
17. Днес държавното училище използва принуда, не морално убеждение.
18. Родителите могат да купят по-добра дисциплина в частните училища.
19. Парите говорят.
20. Служителите в държавните училища не искат родителите да ги контролират.
21. Истинският контрол е политически.
22. Затова учителските профсъюзи са политически организации. Лисиците искат да пазят кокошарника.
23. Хуманистичните похитители на деца изискват от християнските родители да платят откуп, но децата никога не биват връщани.
24. Християнските училища са принудени да се съревновават. Те не смеят да пренебрегнат повечето родители.
25. “Прогресивното образование” е регресивно; то е древен хуманизъм.
26. Християнското образование е прогресивно: философия на линейна история.
27. Държавно-контролираните училища са неподвижни бюрокрации.