|
| |||||||
|
3РЪКОВОДНАТА РОЛЯ НА РОДИТЕЛИТЕ
В тази глава разглеждам втория принцип на общото образование: отговорността на родителите за образованието на техните деца. Трябва да започнем нашата дискусия с разглеждане на библейския завет. Всички завети в Библията имат еднаква структура от пет точки:
В Библията всяка заветна институция се управлява от тази пет-точкова структура. Семейството е една от тези институции. В Своята мъдрост и любов Бог е основал три заветни (обвързани с клетва) институции: семейството, църквата и държавата (или гражданската власт). Те са отделни институции. Всеки опит от властите в една от тези институции да поемат контрол над другите, освен при конкретните библейски случаи на правен неуспех от страна на ръководителите на другата институция, е посегателство срещу установената от Бога власт на застрашената институция. Това е нарушение на свободата. Семейна отговорност В началото Бог доведе Ева на Адам. Те станаха една плът. Те установиха първото семейство. Всеки народ, който отслабва семейството или се опитва да унищожи семейството, е обречен. Каквото е състоянието на семейството, такова е състоянието на църквата. Каквото е състоянието на семейството, такова е състоянието на народа. Образованието е задължение на семейството, не на държавата. Родителите трябва “прилежно” да преподават Божието слово на своите деца. Държавата няма деца. Бащата е главата на семейството. Конкретно, Бог е заповядал на бащата да възпитава своите деца в храната и наставлението на Господа. “Храната” означава обучение. Забележете, че двата принципа от Стария Завет се повтарят от Павел в Посланието към Ефесяните. Родителите са тези, които носят отговорността да образоват своите деца. Това образование трябва да бъде “в Господа.” Родителите имат отговорността за пълната грижа за своите деца. Това трябва да започне преди раждането. Майките трябва да се хранят правилно и не трябва да използват вредни вещества, които биха наранили техните бебета. Библейският подход е точно обратен на възгледа за аборта, който унищожава нероденото дете. Бащата помага на майката в подготовката за раждането на детето. Той печели прехраната. Той работи по своето призвание, за да издържа семейството си. Той дава на майката стабилност и подкрепа във всякакъв смисъл. Бащата и майката заедно дават любов на своите деца от началото на техния живот. Тази любов и грижи никога не свършват. Така благосъстоянието на децата е семеен въпрос. На детето се осигурява покрив, храна, облекло, медицински грижи, религиозно обучение и образование. Слепота Повечето християни се противопоставят на идеята, че държавата трябва да осигурява жилища, храна, облекло и пр. Ние казваме, че не вярваме в “социалната държава.” Противопоставяме се на социализма. Не искаме комунистическа система, каквато съществува в Съветския Съюз. Макар повечето християни да се противопоставят силно на идеята, че държавната власт трябва да дава сигурност от утробата до гроба, много от тях са слепи по въпроса за образованието. Ние дори не подлагаме на съмнение системата на държавните училища. Не мислим за себе си като “получаващи помощи,” когато изпращаме своите деца в местното училище. Трябва да се замислим за това. Социализираното образование не е по-различно по принцип от социализираната медицина, или всяко друго социализирано нещо. Когато изпращаме своите деца в държавното училище, ние приемаме финансирани от данъците социални помощи. Не е непременно лошо да се приема подарък. Тоест, в библейската схема на нещата има място за благотворителност. Нашите църкви носят служението на дякона. Като отделни хора ние можем (и трябва) да помагаме на приятел или ближен в нужда. Имаме всякакви доброволни сдружения, които помагат на нуждаещите се. Ние даваме и получаваме. Това не е същото като държавното училище. Системата на държавните училища не се основава на благотворителност. Тя не се основава на принципа на доброволността. Държавните училища се финансират чрез данъци. Когато записваме своите деца в държавно училище, ние крадем от нашите ближни. Да, казах точно това, и точно това имам предвид. Фредерик Бастиа, известен френски писател от 19 век, ги нарича “законова кражба.” Фактът, че кражбата е по закон, не я прави морална. Затова християнинът трябва да поеме грижата за образованието на своите собствени деца. Той не трябва да използва сила срещу своя ближен за да отнема от него богатство, а точно това става в системата на държавното училище. Държавата се занимава с преразпределение на богатството. Карл Маркс защитава държавните училища в Комунистическия манифест (1848). Неговата цел е била да унищожи християнството чрез унищожаване на семейството. Той е знаел, че за да унищожи семейството, ще трябва да унищожи частната собственост. Така, целта на данъчната система е да отнема собствеността от един човек и да я дава на друг. Библията учи, че данъците трябва да се плащат за законните функции на властта. Целта на данъците не трябва да е отнемането на собственост от един човек, за да се даде на друг. Отговорността за образованието на децата принадлежи на родителите. Те трябва да изпълняват тази задача от времето на раждане на детето. Родителите трябва да учат прилежно своите деца на Божиите думи. Те трябва да ги учат когато седят, вървят, когато лягат и когато стават. Идеята е, че образованието се извършва по всяко време и на всяко място. Идеята, че образованието може да се извършва само в някаква формална среда като училищната класна стая, не е библейска. Как учат децата Има йерархия в образованието. Бог е на върха (точка първа: Божието върховенство). Бог възлага отговорността за образованието на родителите (точка втора: йерархия). Родителите трябва да определят какво ще учат децата (точка трета: закон), и те ще преценяват дали детето напредва (точка четири: съд). Те правят това, за да предадат наследството и традициите на своите деца (точка пета: наследство). Семейството трябва да зачита тази пет-точкова структура на завета в областта на образованието. Децата учат чрез пример. Забелязал съм, че и най-тънко доловимите навици на родителите се забелязват в техните деца. Виждам ги в моите собствени деца. Когато се обаждам по телефона на приятел, често не мога да разбера дали говоря с бащата или с неговия син, с майката или с дъщерята. Децата научават много нещо още преди да отидат на училище. Когато детето се роди, то не може да каже и дума. Майката и бащата търпеливо учат детето на своя роден език, и повечето от това учене е чрез пример. Детето “взема” езика на родителите си по начина, по който взема всяко друго нещо около себе си. Много скоро дори съвсем малко дете може да говори гладко. Наскоро заведох Дороти, една от моите внучки, в МакДоналдс. По пътя тя започна да казва имената на книгите в Стария Завет. Тя е едва на четири години. Аз не можех да назова книгите на Стария Завет след четири години колеж и четири години семинария. Не че бях глупав; това е защото Бог в Своята благодат позволява на младите умове да запомнят учудващи количества информация, но това умение намалява с времето. (Поне така си мисля. Четох за това някъде. Забравих къде точно.) Помислете как те могат да пеят рекламни мелодии, които чуват по телевизията – по същия начин, както възрастните хора могат да запомнят радио реклами за продукти, които отдавна не съществуват, дори ако не могат да запомнят книгите на Библията много лесно. Дороти каза, че нейният баща я е учел на книгите на Библията на път за училище. Малките деца могат да заучават много повече отколкото ние осъзнаваме, и изглежда те го правят с минимални усилия. Ключът е участието на родителя. Но разберете: едно дете не учи само по себе си имената и реда на книгите на Библията. Родителите трябва да помогнат. Запомнянето на важен материал е дисциплина. То е част от стройна програма за учене. Детето не учи само по себе си. То не го научава на излет или в някакво случайно “обществено мероприятие” за четиригодишни деца. Неговите родители работят с него и го дисциплинират да научи материала. Домашно училище Едно от най-важните движения в образованието днес е домашното училище. То почти изцяло се ограничава в християнската общност. То е част от две тенденции, общата тенденция към децентрализация и тенденцията християните да основават алтернативи на хуманистичните институции. И двете тенденции създават проблеми за хуманистичните образователни експерти. В своята книга Мега-тенденции (John Naisbitt, Megatrends) Джон Нейсбит посочва, че в много области на нашия живот се провежда децентрализация. Той дава домашното училище като пример в образованието. Без съмнение има съпротива срещу централизирането на образованието. Виждали сме движението от малките училища под местен контрол към големите обединени училищни окръзи. На федерално правителствено ниво беше основано Министерство на образованието. Домашното училище може да се приеме като цялостно движение в другата посока. Много по-важно основание за движението на домашното образование е желанието от страна на родителите да имат пряко участие в образованието на своето потомство. Днес има десетки хиляди деца в Америка, които учат у дома. Не знаем колко деца има в тези домашни училища. Това е добре; и хуманистичните плановици не знаят колко са тези деца. В някои случаи родителите учат своите собствени деца. В други случаи две или повече семейства си сътрудничат в тази задача. Какво трябва да мислим за домашните училища? Аз ги приветствувам. Има някои християнски училища, които се противопоставят на домашното образование. Може би не искат конкуренция. Не знам. Мисля, че християнските училища трябва по всякакъв начин да насърчават домашното училище. Те трябва да работят не срещу, а заедно с родителите, които обучават децата си у дома. Christian Liberty Academy в Илинойс има много голяма програма за домашно образование. Броят на децата в домашни училища е много по-голям от тези, които са записани редовно в академията. (Christian Liberty Academy също има най-големите спортни съоръжения сред християнските училища в страната; те ги закупиха от държавните училища през 1985 за 1.5 милиона долара, с пари, спечелени от продажбата на материали за домашно образование.) Няма причина двете да не работят заедно, за да постигнат целта на християнското образование. Християнското училище, което ръководя, започна от “домашно училище” преди около 27 години. Преподавах в частно училище. Моята съпруга беше у дома с няколко малки деца. Тя искаше да учи двете най-големи вкъщи. Едното беше на три, другото беше на четири години. Съпругата ми покани няколко съседни семейства да изпращат своите деца за два часа и половина на ден, за да бъдат обучавани. Една от майките гледаше нашето двегодишно дете в нейния дом. Споразумението беше изгодно за всички. След като напуснах частното училище, където преподавах, започнах малко училище в приземния етаж на къщата. Първоначално имахме шест ученика. Те станаха 10 към края на срока. През есента основах Християнско Училище Феарфакс с 32 ученика на възраст от детска градина до осми клас. Моята съпруга и аз ги обучавахме всичките, включително и две от нашите собствени деца. Провеждахме занятията в нашия дом. Имахме две класни стаи на долния етаж. Ние живеехме на горния етаж “над работата.” Беше чудесно решение. Силата на движението на домашно образование е в прекия контрол, упражняван от родителите. Учебната програма може да бъде пригодена за конкретните нужди на детето. Програмата е гъвкава. В такава учебна среда може и се извършва голяма учебна работа. Един от най-добрите начини да научаваш неща е чрез преподаване, а аз съм сигурен, че родителите научават много неща заедно със своите деца. Тук трябва да подчертая, че има различни възгледи относно домашните училища. Всъщност, някои от тези групи спорят повече за това кога едно дете трябва да започва своето общо образование, отколкото какво трябва да учи то. Аз вярвам в традиционния протестантски възглед, че децата трябва да се обучават от много ранна възраст, и да се учат да четат много рано – на възраст четири или пет години. Те трябва да четат своите Библии на шестгодишна възраст. Те могат да го правят, и трябва да го правят. Да държиш съзнателно затворена Библията за малките деца, когато могат да бъдат учени да четат, е просто грях. Въпреки това има малко, но много активно движение на християни в домашното образование, които следват система, основана на идеята, че децата не трябва да бъдат систематично обучавани да четат и да смятат до девет или десетгодишна възраст, освен ако не пожелаят да бъдат научени на тези умения. Напълно отхвърлям идеята – идея, която произхожда от хуманизма (Монтесори и/или движението на Мормоните) – че родителите трябва да отлагат даването на систематично, стройно, високо-дисциплинирано обучение докато децата станат на девет или на десет години, или дори по-големи. Децата трябва да се учат от много малки, че времето е невъзстановим ресурс, който е ограничен, и че е угодно на Бога да ставаме рано и да работим. Те трябва да се научат да ценят силата и плодовете от систематичния дисциплиниран труд. Те също трябва да научат това чрез пример. Ние, родителите, трябва да сме систематични и дисциплинирани в нашите навици. Исус поучаваше свещениците в храма, когато беше на дванадесет години (Лука 2:41-47). Той е библейският модел, не някакъв покръстен вариант на хуманистичния модел на “свободно образование за естествено невинното дете.” Разделението на труда Понякога, когато защитавам идеята, че родителите трябва да са отговорни за образованието на техните деца, ми се казва, че това не е практично. Много хора мислят, че единственият начин, по който родителите могат да са отговорни, е всяко семейство да учи своите деца у дома. Това не е така. Родителите са отговорни да хранят своите деца, но от това не следва, че всички родители трябва да бъдат земеделци. Родителите трябва да осигурят подслон, но не е задължително те да построят семейната къща, за да изпълнят тази отговорност. Всеки родител ще се включи в известна степен в храненето на децата. Те ще пазаруват в магазините за хранителни стоки, ще готвят ястия и т.н. Не е задължително сами да отглеждат храната. Родителите участвуват в осигуряването на подслона. Избирането на къща, повикването на водопроводчика или електротехника, когато е необходимо, и изпълняването на много други задължения около къщата са част от осигуряването на подслон. Идеята е, че родителската отговорност не означава родителите сами да правят всичко. “Авел пасеше стадо, а Каин беше земеделец” (Битие 4:2). В първото семейство, което живя на земята, се вижда един важен икономически принцип. Каин и Авел имаха различни професии. Това е принципът на разделението на труда. По-нататък в тази глава от Битие четем за хора, които гледат добитък, които изработват арфи и органи, и които работят с мед и желязо. В Новия Завет Павел говори в Римляни 12 и в 1 Коринтяни 12 за различните дарби, които Бог дава на всеки от нас. Всеки човек на земята е уникално създание от Бога. Няма двама човека с еднакви отпечатъци на пръстите. Ние сме различни от всеки друг човек, който някога е живял на земята. Биохимикът Роджър Уилиямс написа книга, озаглавена Ти си изключителен (Roger Williams, You Are Extraordinary). В нея той показва как всеки човек е биологично единствен. Това се отнася не само до отпечатъците на пръстите, но за всички други части на нашите тела. Бог ни е създал по Своя образ и ни е заповядал да владеем над земята. Човекът е способен да мисли, да изобретява, да открива. Червеношийката днес прави своето гнездо по същия начин, по който го е правила преди 20 години, или дори преди 200 години. Човекът мисли за своята къща и развива по-добри начини да строи. Някои хора са умели в музиката, някои са по-подходящи за лекари, водопроводчици, инженери или нещо друго. На някои е дадена дарбата да поучават. Това е тяхното призвание от Бога. Това е този “принцип за разделението на труда,” който подобрява жизнения стандарт на всички. Всеки човек следва своето призвание от Бога и върши тази работа, за която е най-подходящ. Ние се трудим да имаме господство в нашата собствена област. След това търгуваме един с друг, така че излишъкът, който произвеждаме, да може да се използва за придобиването на неща, които ще подобрят нашия живот. Това търгуване обикновено се прави чрез средство на размяна, което наричаме “пари.” (За повече подробности относно това как работи тази система, вижте книгата на Гари Норт, Честни пари, в Серията Библейски Инструкции). Разделението на труда се извършва и в географски смисъл. Някои части на земята са по-добре пригодени от други за производството на пшеница, памук, царевица или банани. Културите се отглеждат и стоките се произвеждат в тези области, където те могат да бъдат най-изгодно отглеждани или произвеждани. След това търгуваме един с друг и всеки печели. Бог иска да правим това свободно и мирно. Така мандатът за господство може да бъде най-добре изпълняван. Ние подчиняваме земята и виждаме подобрение в нашето общество. Когато държавите създават пречки за търговията, резултатът е по-нисък жизнен стандарт и войни между хората. Стоките и услугите стават по-скъпи. Разделението на труда се прилага и в образованието. Когато държавата създава препятствия чрез закони за задължително присъствие, данъчно облагане за преразпределяне на богатството, поземлени ограничения и други регулации, това повишава цената на образованието. Това също намалява качеството на образованието. Вече няма свобода за родителите да разменят плодовете от своя труд един с друг. Свободната инициатива превъзхожда социализма. Това е вярно независимо дали говорим за отглеждане на земеделска култура, за сглобяване на кола или за образоване на дете. Домашното училище има своите предимства. Родителите имат пряк контрол над образованието на своето дете. Домашното училище също има своите ограничения. Особено когато децата пораснат, те се нуждаят от предимствата на разделението на труда. Преподавал съм на деца в училище, от четиригодишна възраст до завършване на средно училище. Преподавал съм повечето от предметите. Макар че съм бил четири години в колеж и пет години във висш институт, не мога да преподавам всеки предмет добре. Не мога да бъда добър учител по музика. Харесвам добрата музика, но не мога да намеря До на голяма октава на пианото. Дали ще е грешно да наема учител да учи моето дете на музика? Не мога да си представя някой християнин да каже, че това е неморално. Какво ще стане, ако наема учител да преподава музика на няколко от моите деца? Пак не е неморално? Какво ще стане, ако някой съсед ме помоли да споделим разходите за учителя и да изпраща своите деца в моя дом? В момента, когато някой каже, че това е валидно, той е изоставил принципа на домашното училище. Но за да защитава домашното училище като единственият начин, той трябва да обвини родителите, че правят нещо неморално. Християнското училище е просто начин, по който учителите се възползват от разделението на труда. Те имат на разположение много родители, които изпращат своите деца при тях за обучение. Те се възползват от нещо, което икономистите наричат икономии от мащаба. Няколко родители наемат един учител. Те изпращат своите деца на едно място за удобство. Ето как по-бедните хора се възползват от принципа на частните уроци. Те обединяват заедно своите средства. Тези, които защитават домашните училища като единствен християнски начин за образование на децата, са елитисти. Те казват, че най-доброто образование трябва да се дава само на децата на родителите, които са много опитни учители. Това е неизбежното следствие от възгледа “само домашно образование.” Фактът, че неговите защитници отказват да признаят това, показва, че те или не са обмислили какво казват, или се страхуват да признаят публично своя елитизъм. Преди няколко години моята съпруга и аз бяхме поканени в Далас да говорим на група родители, които обучаваха своите деца у дома. Забелязах две неща по време на това посещение. Едното беше, че родителите искаха да учат своите деца у дома, но вече търсеха професионален съвет как да го направят. Също забелязах, че те се договаряха един с друг за обществени занимания (извънучилищни дейности) за своите деца. Има още нещо, което трябва да се обмисли. В християнските среди ще стане известно, че една майка е особено умела в образоването на своите собствени деца. В крайна сметка други родители ще я помолят да учи техните деца срещу заплащане. Денят, когато тя приеме това финансово предложение, е денят, когато домашното образование е приключило за нея и за родителите, които изпращат своите деца при нея. Затова домашното училище е временна мярка за най-надарените учители. Принципът за разделение на труда работи. Парите говорят. Най-успешните учители в края на краищата ще изоставят домашното училище и ще станат “директори” на християнски класни училища. Държавните училища отиват прекалено далеч с обществените цели на заниманията. Те казват, че учат “цялото дете.” Няма причина да се дава цялото дете на някое училище. Дори ако детето посещава християнско училище, училището не трябва да се опитва да прави всичко за детето. Родителите могат да осигурят развлекателни и обществени занимания за своите деца. Училището трябва да се разглежда като продължение на дома. То не е заместител на семейството. Училището не е отделна институция, както не са отделни институции фабриката, магазинът за хранителни стоки или универсалният магазин. Училището е мястото, където родителят може да получи специализирана помощ в образованието на детето. Кога родителите трябва да изпращат детето на християнско училище? Когато преподавателският състав на това училище може да даде по-голяма информация и по-добри работни навици на детето за същата цена, включително цената на времето на родителите. Родителите в края на краищата ще направят това, когато детето достигне възраст за колеж. Повечето родители правят това много по-рано. Християните не трябва да правят култ от домашното училище. Култовият манталитет казва: “Моят е единственият начин.” Само ако Библията учи, че някой път е единственият път, ние трябва да го приемем като такъв. Ако общият подход е морален – без принудително данъчно финансиране на образованието, и без възприета теория за същностната невинност на детето – много начини са добри. Няма само един начин, който да е най-добрият за всяко семейство. Обобщение Бог е възложил на родителите отговорността за образованието на техните деца. Това образование трябва да бъде цялостно: морално, техническо, икономическо и т.н. Родителите не могат законно да възлагат тази финансова отговорност на другите без тяхното съгласие. Те имат право да наемат специализирани учители, които да им помагат. Училището е просто продължение на семейството. Учителите са професионалисти, които използват разделението на труда, за да намалят разходите като преподават на много деца едновременно. Училището е просто продължение на системата на частните уроци. Това е начинът, по който по-бедните хора могат да се възползват от разделението на труда и от системата на частните уроци. Трябва да внимаваме много за култово мислене в християнското образование, възгледът, че “нашият начин е единственият начин.” Има много видове деца, много видове умения, и много видове начини да се вложат уменията в децата. Но в крайна сметка те всички изискват дисциплина и подреденост. Като обобщение:
|
| Copyright © 1986 Robert L. Thoburn превод Copyright © 2002 Радослава Петкова, Dominion 777 |