Капан за деца
Съдържание
Въведение
от редактора

Въведение
от автора

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Заключение
на Част I


Глава 9
Глава 10
Глава 11
Препоръчани
книги


   

Капан за деца
  Home     Робърт Тобърн  

 

2

ОБРАЗОВАНИЕ, СЪСРЕДОТОЧЕНО ВЪРХУ БОГА

Слушай Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш (Второзаконие 6:4-7).

И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господне (Ефесяни 6:4).

Някои вярващи наричат себе си “новозаветни християни.” Смисълът е, че Старият Завет не важи в настоящето. (За щастие, този възглед започва да отмира.) По-горе цитирах от Стария и от Новия Завет. И двата Завета учат, че родителите имат отговорността да образоват своите деца. Това е тезата, която искам да защитя. Искам да покажа как това има огромно значение за класната стая.

Сериозна грешка е да се каже, че Старият Завет не е приложим в наши дни. Когато Исус каза на Своя Баща, “Твоето слово е истина” (Йоан 17:17), Той говореше конкретно за Стария Завет. Когато Павел написа на Тимотей, “Цялото Писание е Боговдъхновено” (2 Тимотей 3:16), имайте предвид, че някои части от Новия Завет все още не бяха написани. Когато християните във Верия “изследваха Писанията всеки ден,” за да проверят проповядването на Павел и Сила (Деяния 17:11), те изследваха именно Стария Завет.

Цитираният горе текст от Второзаконие 6 е най-важният в Библията за определянето на принципите на християнското образование. Юдеите го наричат Шема (от еврейската дума за “чувам,” с която започва текстът). Всеки израилтянин е познавал този текст.

В тези стихове са дадени двата най-основни принципа на образованието. Всички книги за образование, написани някога в историята на света, не струват колкото това, което научаваме от тези четири стиха. Всички лекции по образование, произнасяни някога в най-уважаваните университети на света, не могат да се сравнят с мъдростта, която се съдържа тук.

Двата принципа са:

1. ОБРАЗОВАНИЕТО ТРЯБВА ДА Е СЪСРЕДОТОЧЕНО ВЪРХУ БОГА.

2. ОБРАЗОВАНИЕТО Е РОДИТЕЛСКА ОТГОВОРНОСТ.

Тезата на тази книга се основава върху истината на двата принципа: (1) абсолютното върховенство на Бога и (2) възложената на родителите власт от Бога. Първият принцип се приема навсякъде в цялата книга. Излагам първия принцип на образованието тук; втория излагам в трета глава.

Кой е богът на държавните училища?

Държавните училища не са съсредоточени върху Бога. Ако сте учител в държавните училища и споменете Божието име (освен когато псувате), ще си навлечете множество проблеми. Един християнин, който преподаваше в държавните училища в Мериленд, ми каза, че му било наредено да махне Библията от катедрата и да не я носи вече в училище.

Единственият бог, който е позволен в държавните училища, е човекът. Държавата също се приема за бог. Истинският и жив Бог няма място в държавните училища, нито по замисъл, нито по федералния закон. На децата не е разрешено да се молят в държавните училища. О да, знам. Те могат да се молят наум. Дори съветските комунисти не са намерили начин как да забранят на хората да се молят наум.

Молитва

Преди няколко години гимназия “У. Т. Уудсън” (намираща се в окръг Феърфакс, Вирджиния, недалеч от Вашингтон) имаше плакат на стената на ученическия стол. Той съдържаше молитва, с която учениците можеха доброволно и мълчаливо да се молят преди обяд. Това беше една от тези общи молитви, които не споменават Христос по име – нищо предизвикателно. Въпреки това плакатът (поставен там от учениците) трябваше да бъде премахнат по указ на местните власти. Посочената причина беше, че плакатът висял на стената, а стената принадлежи на правителството.

Правителството все още има военни свещеници. Сенатът на САЩ все още има свещеник, който произнася кратки, вяли молитви преди началото на сесиите. Камарата на представителите има стая за молитва. Един член ми каза, че няма начин, по който Върховният Съд би могъл да я премахне.

Но децата не може да се молят. Защо? Защото това са годините на тяхното формиране. Светските хуманисти, които контролират правителството, не искат децата да се молят на Бога, когато израстват. Така те могат да приемат Бога сериозно. Това не ви ли звучи като съветската система, където държавата не позволява на децата да посещават неделно училище докато израстват? (Да, Вирджиния, наистина е така.)

Бог е изключен

Дали предписаното образование в държавните училища е съсредоточено върху Бога? Едва ли. Бог не само не е в средата, Той дори не е в периферията. Не можете да го откриете дори в стаичката на портиера, да не говорим за кабинета на директора или за някоя класна стая.

Да, знам, че Бог е навсякъде. Той притежава добитъка по хилядите хълмове. Той определено притежава тези държавни училищни сгради. Но Бог не е почитан там. Там не Му се покланят. Учителите в държавното училище не помагат на родителите да възпитават своите деца в “учение и наставление на Господа.” Държавните училища хранят децата с отпадъците на хуманизма. Истинската храна е в християнското училище.

Какво има в менюто?

Държавното училище в нашата област публикува в местните вестници менюто в училищния стол. Добре е да знаеш, че децата ти получават за обяд хот-дог, така че да не ги храниш отново с хот-дог за вечеря. Това е мил жест към работещите майки. Държавните училища не са толкова лоши.

Какво да кажем за менюто в класната стая? Какво се сервира там? Можете да бъдете сигурни, че те не получават същото образователно меню, което вие давате на децата в къщи (ако имате някакво останало време за децата след заетия ден в работата). Това няма да е същото меню, което пасторът и учителят в неделното училище им дават в Господния ден.

Това е храната, за която трябва да сте наистина загрижени. Какво значение има дали децата получават пилешко в училище и отново пилешко у дома? Вашето пиле е така или иначе по-добро от сготвеното в стола. Образованието не е относно това какво училището тъпче в чиниите за обяд. Какво тъпчат в ума на вашето дете? Мога да ви кажа: боклук. Това е хуманистичен боклук, и той е вреден за духовното, умственото и физическото здраве на вашето дете.

Хуманистични лъжи

Страхът от Господа е началото на познанието (Притчи 1:7). Исус каза: “Аз съм пътят, истината и живота” (Йоан 14:6). Единствената истина е Божията истина. Ако не се покланяме на Исус, тогава не можем да достигнем до истината. Ако не се боим от Господа, няма да намерим мъдрост. Исус каза, че дяволът е баща на лъжите. Хуманистите отричат Христос. Ето някои от най-често преподаваните лъжи в държавните училища в Америка.

Първа лъжа: Бог няма значение

Това е Голямата Лъжа. Голямата Лъжа на хуманизма е, че Бог няма значение, тоест Бог не е важен за нищо, което е важно. В крайна сметка, как може Бог да е важен, ако Той е изхвърлен от образованието на нашите деца? Като пренебрегват Бога през целия ден в учебниците и в преподаването, държавните училища казват, че Бог не е важен. Това определено не спазва библейското изискване Бог да бъде центърът на образованието.

Родителите трябва да преподават прилежно Божиите думи на своите деца, когато вървят по пътя или когато седят в къщи, или когато лягат или когато стават (Второзаконие 6:6-7). Идеята е, че Бог обхваща всяка страна от съществуването на децата.

Когато се качат на държавния автобус към училище, децата внезапно откриват, че Бог няма значение. В крайна сметка училището е голяма част от живота на едно дете. То прекарва по-голяма част от своите съзнателни часове в училище. Неговият баща (а често и майка) отиват на работа. То отива на училище. То установява приятелства в училище. По-голямата част от неговата обществена дейност вероятно се върти около училището. В училище Бог е пренебрегнат. Бог не трябва да е важен. Той е важен само в неделя сутрин и може би в сряда вечерта. Бог няма нищо общо с историята, географията, математиката, изкуството, музиката или с кое да е друго нещо в света. Това е ГОЛЯМАТА ЛЪЖА.

В образованието, съсредоточено върху Бога, на Бога се отдава поклонение. Той не само е важен, Той е по-важен от всеки или всичко друго. Той е в центъра на всяко учене. Неговото Слово е светлина и светилник. Учителят признава, че участието на Божието Слово дава разбиране. Това е РЕАЛНАТА ИСТИНА, която се противопоставя на Голямата Лъжа.

Втора лъжа: Човекът е еволюирал

Държавните училища учат, че човекът е еволюирал от по-нисши форми на живот. Това е известно като еволюция. Няма място за Бог Създател в догмата на еволюцията.

Библията учи, че Бог е създал света от нищо. Човекът беше създаден по Божия образ и подобие. Еволюцията се основава на идеята за съзидателните способности на случайността. Еволюцията започва с предпоставката, че материята е вечна. Библията учи, че само Бог е вечен.

Сътворението е противно на еволюцията. Това, което еволюира, не може да бъде сътворено, а това което е сътворено, не може да еволюира. Да “еволюираш” означава да се развиеш от нещо, което вече е съществувало. “Създавам” означава да направя от нищо.

Хуманистите, които контролират държавните училища, абсолютно се противопоставят на всяко преподаване на Сътворението в държавните училища. Има причина за тяхната яростна съпротива срещу учението за сътворението. Ако се преподава сътворение, Бог се връща в картината. Ако Бог е създал света, тогава светът Му принадлежи. Бог тълкува света. Той има цел за света и за човека. Бог става център на вселената. Това е напълно неприемливо за хуманистите.

Сътворението е в основата на съсредоточеното върху Бога образование. Ако Бог е създал света, Той е Владетел. Той е Господар на всичко. Той е Господар над държавата, над църквата и над семейството. Божият печат е върху сътворената вселена. Няма истина или познание извън Него.

Тъй като Бог е създал човека, човекът е призован от Бога да господствува над земята. Хуманистът е заинтересован човекът да господствува над човека вместо да подчинява земята за Божия слава.

Трета лъжа: Човек сам е Бог на себе си

Хуманистите учат, че човекът е бог. Това беше грехът на Адам и Ева. Адам и Ева искаха да бъдат като Бога, “да познават доброто и злото” (Битие 3:5). Познаването на доброто и злото означава определяне на доброто и злото. С други думи, Адам и Ева искаха да решават сами за себе си какво е добро и зло, кой е Бог, какво е истина, и т.н.

При хуманизма човекът е източник на закона. Във всяка философска система източникът на закона е богът на системата. В хуманизма, човекът е богът на системата. Какво е добро или зло се решава от човека – понякога от отделния човек, понякога от комитет – не от Библията. Например, хуманистите, които позволяват аборта, казват, че жената има правото “да прави това, което иска със своето тяло.” Всеки човек прави това, което е правилно в неговите собствени очи. Няма закон, който да произхожда от Бога. Човекът прави свой собствен закон.

Разновидност на това е, когато мнозинството решава какво е добро и зло. Гласуването. Ако мнозинството реши, че канибализмът е морално добър, тогава той става добър.

Обикновено хуманизмът се изражда в тоталитарна държава, както стана в нацистка Германия при Адолф Хитлер, или както е днес в комунистическите държави. Един диктатор определя доброто и злото. Това е просто друга форма на хуманизма – идеята, че човекът е бог и че той определя доброто и злото.

Съсредоточеното върху Бога образование признава, че Бог е източникът на всеки закон, и че законът е изявен от Бога в Неговото Слово, Библията. Божият закон прилежно се преподава в училището. Ако Бог казва, че нещо е добро, тогава то е добро. Ако Бог казва, че нещо е зло, тогава то е зло. Християнското училище се наслаждава в закона на Господа.

Четвърта лъжа: Детето е естествено добро

Тази хуманистична лъжа е отричане на първоначалния грях. Библията учи, че грехът на Адам се вменява (обявява от Бога) на неговите наследници. Само Исус Христос не произхождаше от Адам по нормално родословие и е без грях. Основният проблем на човека е неговият грях. Съсредоточеното върху Бога образование е основано на истината, че детето има греховна природа. Справянето с греха в детето е на основата на библейската дисциплина. В основата на това е наставлението към детето да се покае за своя грях и да уповава на Исус Христос като свой Спасител.

Хуманистът отрича първоначалния грях. За хуманиста човешкият проблем е средата на човека. Когато Адам беше хванат в грях, той обвини жената. Когато Бог разпита жената, тя обвини змията. Те обвиняваха своята среда – средата, която Бог им даде. В крайна сметка те обвиняваха Бога. Всичко това беше Негова грешка.

Хуманистът гледа на детето като на животно, което трябва да бъде дресирано чрез манипулиране на средата. Така хуманистичното образование става процес на дресиране. Учителите дори биват наречени “фактори на промяна.” Важното нещо в хуманистичното училище е обуславянето на поведението, за съответствува на хуманистичните цели.

Тъй като хуманистът вярва, че проблемът е в средата, той отрича индивидуалната и личната отговорност. Вниманието е върху законодателство, което да промени средата на човека. Затова употребата на принудителната власт на държавата е жизнено важна за хуманизма.

Съсредоточеното върху Бога образование учи на лична отговорност за действията. Централна за християнското училище е Божията благодат. Тя никога не се споменава в държавните училища.

Пета лъжа: Човек се спасява сам

Хуманистите отричат съществуването на Бога. Разбира се, те не вярват в Триединството. Ако трябва да има някакво спасение, то трябва да дойде от човека. Либералните църкви учат спасение чрез човешки усилия вместо чрез кръвта на Христос. Затова либералните църкви подкрепят държавното образование. Хуманизмът в църквата намира съюзник в хуманизма на държавните училища.

Съсредоточеното върху Бога образование учи, че Исус Христос е единственият Спасител на човека от греха. Спасението е чрез Божията благодат. Исус Христос, Божият Син, умря на кръста като заместник вместо грешника. Чрез Неговото изкупление човекът е в мир с Бога. На Бога принадлежи цялата слава в спасението.

Шеста лъжа: Няма надежда за бъдещето

Имаше време, когато хуманистичното образование беше позитивно. Хуманистите вярваха в идеята за неизбежния прогрес. Имаха големи надежди за системата на държавните училища. Някои от тях действително казваха, че ако на всеки се даде безплатно образование, това ще опразни затворите. Хорас Ман, наречен “основателят на всеобщото образование,” казва следното през 1841:

Всеобщото образование е най-великото откритие, направено някога от човека. . . . Другите обществени организации са поправителни и лекуващи; тази е превантивна и противоотрова; те идват за да лекуват болести и рани; тази ще направи физическата и моралната обстановка неуязвими за тях. Оставете общото образование да се разпростре в своите възможности, нека да работи с ефикасността, на която е способно, и девет десети от престъпленията в наказателния кодекс ще станат отживелица; дългият списък на човешките злини ще бъде съкратен; хората ще ходят в по-голяма сигурност през деня; всяка възглавница ще бъде по-неприкосновена през нощта; собствеността, животът и нравите ще бъдат по-добре запазени; а разумните надежди за бъдещето ще бъдат по-светли.

Добре, но затворите никога не са били по-препълнени. Улиците никога не са били по-опасни. Ключарският бизнес никога не е бил по-преуспяващ. А бюджетите на държавното училище никога не са били по-големи.

Днес хуманистичното образование е все повече негативно. По-старата уверена вяра отминава. Те са като хора, които карат коли с повредени кормилни механизми. Техните образователни програми произвеждат ученици които се провалят – провалят се в училище и след дипломирането си. Тъй като хуманистите отричат сътворението, Падението, Божия Закон и Божията благодат, те не са способни да подготвят децата за реалния свят. Реалният свят е такъв, какъвто Бог го е създал и управлява. Реалният свят има смисъл и значение.

Съсредоточеното върху човека образование произвежда ученици с данни – “факти.” Тези ученици не знаят как да тълкуват правилно тези данни. Те са без бъдеще, и на тях им липсва увереност за бъдещето. Най-честата причина за смърт сред младите хора в Америка (освен от автомобилна катастрофа) е самоубийството. Нанси Рейгън често говори по телевизията, молейки младите хора да не посягат на живота си. Хуманизмът депресира нашите млади хора. Той предлага само мрачен възглед за живота. Учениците се обръщат към наркотиците, алкохола и самоубийството. Хуманизмът е скучен.

През лятото на 1986 имаше един популярен филм, “Почивният ден на Ферис Бюлър.” Това е история за гимназист в горен курс, който бяга от училище за един ден. Сцените в класните стаи в неговото държавно училище са смехотворни. Учителите говорят монотонно. Те задават на учениците въпроси. Тишина. След това сами отговарят на въпросите си. Учениците гледат безучастно, безжизнено. Един ученик е заспал на чина си. Посланието е ясно: държавното образование е скучно, безполезно, загуба на време. Зрителите се тресяха от смях. Настоящите и бивши затворници разпознаха своя затвор.

Съсредоточеното върху Бога образование има противоположния резултат. Бог е създал света и човека с цел. Човекът трябва да господствува над земята. Той трябва да завзема (завладява) земята докато Христос се върне. Човекът трябва да прогласява благовестието на целия свят. Историята не се движи в кръг. Тя се движи към края, славния край, в който Христос ще дойде и ще съди света.

Хуманизмът не е отговорът

Християнинът не може с чиста съвест да изпрати своето дете на училище, в което се преподава хуманизъм. Много частни училища са хуманистични. Хуманизмът може са се открие в училища, които наричат себе си християнски. Но обществените училища в Америка, управлявани от държавата, са пропити с хуманизъм. Хуманизмът е новата държавна религия в Америка. Държавните училища са станали новата държавна църква. Учителите са станали свещениците на тази нова религия.

Обобщение

Държавните училища са бойно поле, преобразно и понякога буквално. Войната е между два противникови възгледа за Бога. Източникът на закона във всяка система е богът на тази система. При хуманизма този бог е човекът.

Библията учи, че Бог е Бог, и че Той е изявил Себе Си в Библията. Ние започваме с Бога и Неговото Слово и завършваме с Бога и Неговото Слово. При хуманизма започваме с човека и неговото слово и завършваме с човека и неговото слово.

Голямата лъжа на държавните училища е, че Богът на Библията няма значение. Учебниците никога не Го споменават. Всеки приемат, че децата нямат нужда да знаят нещо за Бога, Божия закон и Божието Слово, за да бъдат образовани хора. Това е лъжа на Сатана.

Християнското училище трябва да предлага по-добър възглед за образованието. То трябва първо да постави Бога в центъра на всичко. Божието Слово е стандартът, а не човешкото слово. Децата не трябва да бъдат учени, че човек може да познае всичко, което желае, без да се отнася до Бога. Човек не може да знае нищо истински, без да се отнесе към Бога на Библията.

Като обобщение:

  1. Библията учи, че родителите трябва да обучават своите деца на Божиите заповеди.
  2. Образованието трябва да е съсредоточено върху Бога.
  3. Родителите трябва да контролират образованието.
  4. Държавните училища не са съсредоточени върху Бога.
  5. Богът на държавните училища е човекът.
  6. На децата не е позволено да се молят открито в тези училища.
  7. Бог е изключен от училищния живот.
  8. Християните трябва да четат “менюто от класната стая.”
  9. Държавните училища са основани на лъжи.
  10. Първа лъжа: Бог няма значение.
  11. Втора лъжа: човекът е еволюирал.
  12. Трета лъжа: човекът е бог сам за себе си.
  13. Четвърта лъжа: детето е добро само по себе си.
  14. Пета лъжа: човекът се спасява сам.
  15. Шеста лъжа: няма надежда за бъдещето.
  16. Хуманизмът не е отговорът.




The Children Trap
Copyright © 1986 Robert L. Thoburn
превод Copyright © 2002 Радослава Петкова, Dominion 777