Капан за деца
Съдържание
Въведение
от редактора

Въведение
от автора

Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Заключение
на Част I


Глава 9
Глава 10
Глава 11
Препоръчани
книги


   

Капан за деца
  Home     Робърт Тобърн  

 

6

СПАСЕНИЕТО Е ПО БЛАГОДАТ, НЕ ЧРЕЗ ОБРАЗОВАНИЕ

И египтяните се спуснаха подир тях – всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му – и настигнаха ги разположени на стан близо до морето (Изход 14:9).

Макар че една след друга язвите удариха Фараона, неговото сърце не се промени. Той неохотно се съгласи да пусне Божия народ на свобода след като последната язва (убиването на първородните) връхлетя върху египтяните. Израилтяните едва бяха напуснали земята, когато Фараонът изпрати своята армия, за да ги преследва. Неговата цел беше да ги върне обратно в робство, да упражнява пълна власт върху тях.

Египтяните смятаха Фараона за бог на земята. Египетското общество беше основано върху идеята за робството. Затова Фараонът строеше пирамиди. Пирамидата беше символ на египетската религия на силата. Върхът на пирамидата представлява Фараона. Той е връзката между небето и земята. Той е абсолютният владетел над всички. Под него са хората. Той управлява чрез груба сила.

Тъй като Фараонът вярваше, че е абсолютен, той искаше да пороби всички около себе си. Когато хората отричат, че държавата е под Бога, те неизменно учат, че държавата е божествена. Германският философ Хегел казва: “Държавата е бог, ходещ по земята.” Съвременните силови държави смятат себе си за бог.

Като бог, силовите държави си присвояват правото на върховна власт. Те смятат себе си за господари над всички. Те искат да бъдат всезнаещи (да знаят всички неща). Затова провеждат преброявания, за да събират всякаква информация. Те искат да предопределят бъдещето. Затова създават планови комисии. Те искат да бъдат всемогъщи (всесилни). Затова се опитват да контролират всичко.

Религията на държавните училища

“И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни” (Деяния 17:22).

Джон Дюи е човекът, за когото се смята, че повече от всеки друг човек е имал най-голямо влияние върху съвременното държавно образование. Дюи е осъзнат атеист и социалист. Въпреки това той казва, че от американските държавни училища зависи запазването на нашето застрашено религиозно наследство.

Това изглежда странно, като се знае, че идва от перото на човек, който е невярващ. Твърде често сме чували “Религията е премахната от държавните училища.”

Дали Дюи е грешал? Дали е искал религия в училищата? Ако е така, защо неговите последователи са изхвърлили всички следи от християнската религия? Не, програмата на Дюи е точно прицелена. Дюи иска религията на хуманизма в държавните училища; и точно това е, което имаме днес в Съединените Щати. Държавните училища са антихристиянски. Те не са антирелигиозни.

Ecole Polytechnique в Париж, първоначалният модел за държавните училища по целия свят, все още действува. То е създадено от наследниците на Френската революция. През 1795, последната година на гилотинирането на хиляди французи, правителството на Франция централизира цялото средно образование, тоест цялото гимназиално образование. Те създават множество училища (“ecoles”), които са под строг държавен контрол.

Ecole Polytechnique е основано през 1794. При новото управление то става научния и технологичен институт на Франция. Ръководното видение е било инженерно. Хората са били учени да гледат на цялото общество като на огромна машина. Те са били учени, че е възможно “социално инженерство,” и че една система на планиране от горе би могла да донесе производителност и власт на Франция. Това е древната религия на силата на Египет и Сатана, но облечена в научни дрехи. Облечена е в езика на научната неутралност.

Това училище преподава религия, религията на научния хуманизъм. То вярва в модели – не морални модели, а моделите на научното планиране. Професор Ф. А. Хайек пише за Ecole Polytechnique в своята книга Контрареволюцията на науката (F. A. Hayek, The Counter-Revolution of Science). Той пише: “Цялото преподаване е било съсредоточено до много по-голяма степен, отколкото е било при подобни институции, около . . . описателна геометрия, или изкуството на моделирането. . . .”

Всеки има религия

Когато Павел отива в Атина, той се среща с философите от епикурейската и стоическата школи. Според техния възглед, Павел вярва в “странни богове.” Павел забелязва “посвещението” на тези езически гръцки философи. Той също говори за техния олтар с надпис “НА НЕПОЗНАТИЯ БОГ.” Той говори за тях като за “много набожни” (Деяния 17:22).

Какво би казал Павел за философите на държавното образование в наши дни? Мисля, че той би ги счел също за много религиозни. Проблемът със света днес не е липсата на религия. Проблемът е в погрешната религия.

Хората са естествено религиозни. Те се покланят на някой или на нещо. Те имат вяра. Държавните училища не са без религия. Те са много религиозни. Те са основани върху лъжлива религия. Тази религия е светски хуманизъм. Тя е поклонение пред човека.

Едно изследване за Джон Дюи би открило, че неговата религия е демокрацията. Демокрацията е “управление на народа.” Това е форма на хуманизъм. Дюи иска държавните училища да вярват в това, което е общоприето сред хората и в обществото. Всичко, което е различно, трябва да бъде унищожено. Християнството трябва да си отиде, защото то носи разделение. Светският хуманизъм води до религия на най-малкия общ делител. Той води до изравняване на хората. Изравняването се осъществява чрез постоянно понижаване на стандартите, били те религиозни, морални или академични. Християнският философ Корнилиъс Ван Тил нарича това “интегриране в нищото.”

Има изобилни свидетелства, които показват, че държавните училища са религиозни. В своето научно изследване, Месианският характер на американското образование (R. J. Rushdoony, The Messianic Character of American Education, 1963), Р. Дж. Ръшдуни проследява философията на образованието от Хорас Ман до наши дни. Както отбелязва Ръшдуни, различните гуру-водачи на американското държавно образование постоянно използват религиозна терминология в описването на своите цели. Те говорят за спасяване на човека. Държавните педагогически институти дори са наричани “Господнето пришествие.”

Еволюцията е заменила Сътворението като обяснение за произхода на живота по земята. Държавата, като най-могъщата човешка институция, става еволюиращият бог на държавните училища. Училищата са финансирани от хуманистичната, “неутрална” държава; затова те служат на нуждите на държавата. Децата са учени да служат на държавата. Държавата трябва да планира и да контролира бъдещето. Държавата става върховната власт и източникът на закона. Както казва Ръшдуни, което източникът на закона в едно общество е богът на това общество.

Светският хуманизъм стана новата държавна религия в Съединените Щати, а държавните училища станаха държавната църква. Данъчните пари се използват в подкрепа на тази държавна църква. Учителите са станали свещеници на тази нова църква. Училищата дори възприемат черните мантии на свещениците и съдиите, за да символизират своите претенции, макар те да се носят само на дипломирането или при специални случаи.

Митът за неутралността

Общо вярване, е че държавните училища са неутрални, когато става въпрос за религия. Това е причината, давана от много християни, за това, че изпращат своите деца на такива училища.

Неутралността е мит. Исус каза, че ние сме или за Него или против Него. Не можем да служим на Бога и на мамона. Няма ничия земя или неутрална зона.

Никоя област от живота не е извън интереса или властта на Бога. Вярата в неутралността е вяра, че Бог се ограничава само в една част от вселената. Неговият специално изявен закон управлява в тази ограничена област, но на всяко друго място управлява общ закон, закон, който всеки може да разбере по принцип (или поне хората с висше образование – “свещениците” – могат да го разберат и да го разкажат на останалите от нас). С други думи, светът е нещо като огромна машина, а законите му се налагат безличностно от “Природата.” (Влиянието на Ecole Polytechnique!)

Християнинът не може да приеме такъв възглед. Идеята, че науката, математиката, четенето или коя да е друга област може да се отдели от Бога, е погрешна. Когато хуманизмът бива последователно прилаган в училищата, той неизбежно ще има лоши последствия. Когато християнството бива последователно прилагано, то неизбежно ще има добри резултати.

Хуманистичният възглед гледа на човека като на обект за поклонение. Затова той се нарича “хуманизъм.” Няма значение кое хуманистът нарича свой бог. Хуманизмът е поклонение пред човека. Хуманистичният бог ще бъде само човешки образ в една форма или в друга. В хуманистичната религия няма място за истинския и жив Бог, Който изявява Себе Си на човека в естествения свят и в писаното слово, Библията.

Хуманистът смята Библията за обикновена книга. Затова хуманистичните училища биха изучавали Библията като литература, но нищо повече. На децата може да се позволи да учат за християнството, но те никога не трябва да се молят към Бога или да Му се покланят по някакъв начин в училище. Това е пряко против хуманистичното учение.

Хуманистите вярват, че земята е възникнала случайно. Бог няма място в света и не владее света. Човекът владее. Хуманистът вярва, че човекът възниква случайно в процес на сляпа еволюция. Според това мислене човекът има животински произход.

В хуманистичната схема на нещата няма място за греха. Няма морални абсолюти. Моралът е относителен. Доброто и злото могат да се определят с гласовете на мнозинството, с държавен указ, или от това, което отделния човек чувствува, че е “добро за него” в момента.

Когато Общността (Щатът) Кентъки гласува закони, позволяващи Десетте Заповеди да бъдат поставени в класните стаи в държавните училища, хуманистите бързо отнесоха делото до Върховния Съд на Съединените Щати. Хуманистите спечелиха. Няма място за библейски морал в хуманистичната система. Всяко сходство между библейския морал и хуманистичния морал е напълно случайно.

Религията влияе върху морала. Основата на християнския морал е Библията. Библията беше дадена от Бога. Бог ни казва в Своето Слово какво е грях. Той ни казва какво е добро и какво е зло. Християнската религия определя моралните стандарти, които християнинът трябва да спазва.

Хуманистичната религия има различен стандарт за морал. Например, хуманистът вярва, че човекът е животно. Хуманистът отрича историческата действителност на Адам и Ева. Нямало е историческо Падение в грях. Човекът не се ражда с греховно естество. Като следствие от това хуманистично схващане, хуманистът смята, че проблемите на човека са в неговата среда. Човекът става само животно, дресирано и контролирано от своята среда. Затова хуманистът работи да промени средата на човека чрез законодателство. Хуманистът се опитва да създаде рай на земята като използва държавата, за да промени човека. Той вярва в социалното инженерство. Затова контролът върху училищата е скъп на сърцето на хуманиста.

Днес държавните училища говорят за учителите като за “фактор за промяна.” Училищата говорят много за “изясняване на ценностите.” Това са само красиви думи, които прикриват плановете на държавните училища да изкоренят всички християнски идеи, останали в учениците.

Хуманистичното образование по закон е основано върху идеята за неутралността. Те се нуждаят от този мит, за да оправдаят задължителното образование. Въпреки това те учат морален релативизъм, оскърбление за християнските родители. Така те се нуждаят от мита за неутралността, но открито учат религията на моралния релативизъм. Училищата са шизофренични.

Войната на хуманизма срещу християнските училища

Преди около век, един посветен хуманистичен учен на име Лестър Франк Уорд очертава основата на съвременното държавно образование. Той е еволюционист, социолог и главен палеонтолог (изследовател на вкаменелости) към Геоложкия институт на САЩ. Придобива академични степени по медицина, право и изкуства. Бил е статистик и е работил в Министерството на финансите на САЩ. По-късно е избран за пръв президент на Американската социологическа асоциация. Бил е силно вярващ в държавното образование. Той изразява много подробно какво трябва да правят държавните учители: каквото заповяда държавата. Ето какво пише той във втори том на своята книга Динамична социология (Lester Frank Ward, Dynamic Sociology, 1883).

Тайната на превъзходството на държавното пред частното образование е във факта, че в първото учителят е отговорен единствено пред обществото. Както в частното, така и в общественото образование, призванието на учителя е професия, а неговият личен успех трябва да зависи от успеха в изпълняването на резултатите, които неговите работодатели желаят да бъдат постигнати. Но резултатът, желан от държавата, е напълно различен от този, който е желан от родители, настойници и ученици. За щастие той е независим от последните. Тази независимост го прави свободен на практика. Естествено, неговите собствени идеи за метода са повече или по-малко в пълно съгласие с тези на държавата (с. 589-90).

>На последно място, общественото образование е неизмеримо по-добро за обществото. Това е така, защото то наистина постига целта на образованието, което частното образование не може да направи. Това, от което обществото се нуждае най-много, е разпространението на знанието сред всички хора. Това е работа, която не може да се повери на отделни хора. Тя не може да се остави на личното решение на деца, родители или учители. Никой от тях не става да казва какво знание е най-полезно на обществото. Никой съд, освен този, който обществото в своята върховна власт назначава, не е компетентен да реши този въпрос. На учителя, надлежно обучен за своята работа, може да се оставят определени въпроси относно метода, особено в подробностите; но дори методът в своята обща форма трябва да е обединен с възгледа за най-голямата икономия на приложението. Това неизбежно също трябва да бъде задължение на върховната власт (с. 591).

А какво точно е тази “върховна власт”? Държавата. Обществото съществува само където има държавна власт и законодателство. “Само там, където се извършва законодателен процес, може да се каже, че съществува завършен социален организъм. Където съществува такъв завършен социален организъм, е възможно да се зароди истинско научно законодателство” (с. 397).

Не е изненадващо да научим, че Уорд е мразел християнството. Той действително казва, че всички религиозни водачи, които претендират за божествено вдъхновение, “трябва да бъдат определени не само като болни, но и като действително извратени умове” (том 1, стр. 12). И той обещава: “Училището ще заеме мястото, което сега се заема от църквата” (том 1, стр. 27).

Това е враждебна религия. Какви плодове е произвела? По плодовете им ще ги познаете, каза Исус.

Моралните проблеми в държавните училища

Държавните училища са пълни с морални проблеми. Има причини за това. Основната причина (скрита за обществеността) е, че светският хуманизъм е религия на разрушение: разрушаване на християнството, и с него разрушаване на всичко, което християнството е направило възможно, тоест Западната цивилизация. Но тази разрушителна страна на светския хуманизъм никога не се открито от светските учители. Повечето от хората, които обществото вижда, вероятно дори не осъзнават тази страна на хуманизма. Марксистите я осъзнават и радикалните атеисти я осъзнават, но не и обикновеният учител.

Втората причина училищата да имат морални проблеми е, че съвременната философия на образованието отрича, че има някакви вечни морални стандарти. Те преподават много добре тази философия. Учениците я научават и когато пораснат, започват да действуват според нея.

Самоубийство

Най-честата причина за смърт (освен автомобилните катастрофи) между учениците в Съединените Щати е самоубийството. Учениците не намират причина да живеят. Хуманизмът унищожава смисъла и целта. Ако няма Бог, Който накрая съди хората според Своите вечни стандарти за добро и зло, тогава къде човекът да открие смисъл? Ако човечеството ще умре когато слънцето изгасне, или когато вселената изстине, тогава какъв е смисълът на живота? Смисълът трябва да се открие в нещо, което е по-голямо от земния живот, ако този смисъл ще има някакво влияние над земните дела. Но хуманизмът отрича всяка върховна или настояща власт на всеки процес или Същество, което е отвъд еволюционните процеси в този свят.

Защо училищата днес се нуждаят от разширено психологическо съветване относно смъртта? Мисля, че отговорът лежи в хуманистичната религия на държавните училища. Децата не са научени да се справят с реалния свят, защото реалният свят е свят на смърт. Той носи смърт на хората, а накрая ще доведе смърт на Човека, учат еволюционистите. Хуманистът вярва в Човека с главно “Ч.” Той уповава в колесници, в князе, в земни неща. Затова уповава в смъртта: Човекът, който умира.

Наркотици

Проблемът с наркотиците също е повсеместен в държавните училища. Отговорът на проблема като цяло е бил да се осигурят “образователни курсове относно наркотиците.” Проблемът само се влошава. Учениците вероятно вече знаят много повече за наркотиците от своите учители. Проблемът е липсата на вяра в Бога. Държавните училища се опитват да спасят децата чрез познание. Библията казва, че “Страхът от Господа е началото на мъдростта” (Притчи 1:7).

Затова курсовете относно наркотиците не са отговор на проблема с наркотиците. Същото може да се каже и за пушенето на цигари. Етикетът на кутията за цигари казва ясно: “Министерството на здравеопазването предупреждава, че пушенето на цигари е вредно за вашето здраве.” Но хората продължават да пушат.

Юношеска бременност

Юношеската бременност е голям проблем в държавните училища. Хуманистичният отговор? Часовете по полово образование стават част от учебната програма. На учениците се раздават противозачатъчни средства. Абортите се рекламират. Дали проблемът е решен? Не! Причината е, че светските държавни училища не работят по разрешаването на проблема.

Решението е библейско: посланието на верността на Христос към Неговата Църква, и верността на мъжа към неговата жена. Решението е секс в брака, преподавано като изявен библейски религиозен принцип. Този библейски принцип трябва да се прогласява и да се налага от църквата (отлъчване), да се прогласява и налага от държавата (закони срещу полигамията и прелюбодейството), да се прогласява и налага от семейството. Но държавните училища не преподават този библейски принцип. Те са “религиозно неутрални” по закон. Те учат антибиблейски принципи на човешка сексуалност. Те самите са голяма част от проблема. Хуманизмът няма да разреши проблема, защото хуманизмът е лъжа.

Прагматизъм

Една от популярните философии в наши дни е “прагматизмът.” Прагматизмът е идеята, че ако нещо “работи,” то е вярно. Но какво имат те предвид под “работи.” По какъв стандарт определят дали нещо наистина работи? Виждате, че те не са неутрални. Те имат учение за добро и зло, за приемливо и неприемливо, скрито зад техния “неутрален” прагматизъм.

Исус каза, “От плодовете им ще ги познаете.” Християнството е вярно и то произвежда добри плодове. Ние не вярваме в него защото то произвежда добри плодове. Ние вярваме в него, защото Бог ни е открил истината. Ако прагматиците са последователни, те биха приели християнството, защото християнството работи. Те не приемат християнството. Прагматиците в държавните училища са толкова заслепени от своята официална философия на неутралност, че те не могат официално да определят дали едно нещо работи. Но те го правят на практика. Всички ние правим това. Но те го правят на основата на финансирана от данъкоплатците лъжа: теорията за неутралността.

Трудова етика

Моралният климат в държавните училища се пренася върху академичната работа. В самото начало Бог постанови работата (Битие 2). Тя е самото естество на земния живот на човека. Бог постави Адам в Едемската градина. Той му каза да я обработва и да я пази. Адам трябваше да владее земята. Когато Адам съгреши, Господ прокле труда на Адам, защото именно трудът беше естеството на съществуването на Адам.

Това, което се нарича “протестантска трудова етика,” е основата на всеки човешки прогрес. Училището е важна подготовка за задачата на човека да покорява земята. Тя включва работа в училище и работа (наречена домашна работа) у дома.

Хуманистичното образование омаловажава идеята за работата. Дори заглавията на някои книги отразяват идеята, че училището трябва да е лесно. Помните ли Забавление с Дик и Джейн? Тези предубеждения срещу работата се виждат в бележниците и дипломите на училищата. Оценките с числа и букви са отстъпили място на общи понятия като “Задоволително” и “Незадоволително.” Винаги съм бил любопитен относно “Нуждае се от подобрение.” В крайна сметка кой не се нуждае? Имаме сериозна инфлация на оценките в държавните училища.

Резултатът е дипломанти, които очакват всичко в живота да е лесно. Те не искат да работят черна работа, защото тя е “твърде трудна.” Много от нашите младежи са безработни, макар навсякъде да има обяви “Търсим работници.”

Загуба на видение

Цялата идея за прогреса идва от религиозната вяра, че Бог владее и че Той иска човекът да покорява земята и да я владее. Без смисъл и цел във вселената човекът се свежда до нивото на животно, което се бори само за оцеляването си. Дори самото оцеляване се подлага на съмнение от някои. Със своята хуманистична основа държавните училища нямат никакъв начин държавните училища да произведат някакъв оптимизъм за бъдещето. Това е основа от пясък и не може да издържи една цивилизация.

Каква е истинската цел на държавните училища? Те само институции за отглеждане на деца ли са? Най-доброто, което могат да измислят, е, че искат да обучават младежите да бъдат “добри граждани.” Какво означава “добри”? Дали това означава да свикнат да живеят заедно със своите ближни? Ако е така, тогава те не се справят много добре. Един философ на държавното образование каза, че ние не сме сигурни къде отиваме и защо правим това, което правим. Това доста добре обобщава всичко.

Причината светските държавни училища въобще да функционират е, че те не винаги следват своите собствени презумпции. Те все още са повлияни от обществото около тях. Бог възпира злото на човека. Той никога не ни позволява да живеем толкова нечестиво, колкото желаем.

Има по-добър начин. Той е чрез християнското училище.

Обобщение

Религията на силата се намира във война с Божията религия на господство още от самото начало. Ние виждаме това най-добре изобразено в библейската история в книгата Изход. Фараонът беше въплъщението на религията на силата.

Когато държавата стане учител, тя трябва да възприеме една страна от религията на силата. Хората са принуждавани да изпращат своите деца в не-неутрални училища. В наши дни това означава, че християнските родители са принудени да финансират индоктринирането на повечето деца (включително и техните) с враждебна религия, хуманистичната религия на еволюционизма.

Води се война, която християните започнаха да осъзнават едва през последните десетилетия. Това застраши държавните училища така, както нищо друго не ги беше застрашавало в американската история. Въпреки това мнозинството от християнски гласоподаватели все още не осъзнават естеството на религиозната битка, нито моралния въпрос за принудителното присъствие.

Като обобщение:

  1. Египетската религия беше религия на силата.
  2. Те вярваха, че държавата е източник на спасение.
  3. Павел нарича гърците в Атина набожни.
  4. Съвременното образование е “гръцко”: привидно основано върху неутралния разум.
  5. Джон Дюи иска хуманистичната религия в държавните училища, и само хуманистичната религия.
  6. Съвременното образование се основава върху принципа на “най-малкия общ знаменател.”
  7. Еволюцията е заменила Сътворението като обяснение на произхода на живота.
  8. Еволюцията също е заменила учението за Божието провидение с евангелието на контролираната от науката еволюция.
  9. Учениците са учени да уважават държавата, новия владетел на нашия свят.
  10. Митът за неутралността е законовата основа на държавното образование.
  11. Неутралността е мит.
  12. Затова държавните училища са в противоречие: те се нуждаят от неутралност, но не могат да я постигнат, ако всичко е относително (както те учат).
  13. Държавните училища са във война срещу християнството.
  14. Държавните училища имат сериозни морални проблеми като пряко следствие от техните хуманистични възгледи.
  15. Хуманистите губят вяра в бъдещето.
  16. Движението за християнски училища може да предложи по-добро образование.




The Children Trap
Copyright © 1986 Robert L. Thoburn
превод Copyright © 2002 Радослава Петкова, Dominion 777