9

КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИ СЕМЕЙСТВОТО?

След смъртта на Господния слуга Мойсей, Господ говори на Исус Навиевия син, Мойсеевия слуга, казвайки: Слугата Ми Мойсей умря; затова сега стани та мини през тоя Йордан, ти и всички тия хора, в земята, която Аз давам на тях, на израилтяните (Исус Навиев 1:1-2).

Никой не ще може да устои против тебе през всичките дни на живота ти; като бях с Мойсея, така ще бъда и с тебе; няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя (Исус Навиев 1:5).

Бог искаше израилтяните да бъдат ориентирани към бъдещето. Те трябваше да влязат и да притежават земята, както Той беше обещал. Те трябваше да бъдат оптимистични. Бог им обеща победа. Те трябваше да завземат напълно земята на Ханаан.

Бог обеща, че кротките ще наследят земята – кротките пред Бога. Християните трябва да работят докато Христос се върне (Лука 19:13). Да работят означава да завземат. Павел казва, че светиите ще съдят ангели (1 Коринтяни 6:3). Исус каза да отидем по целия свят да проповядваме Благовестието и да учим народите. Той изисква да ги учим на всичко, което ни е заповядал (Матей 28:18-20). Исус обеща да бъде с нас. Възложено ни е да вървим от Него, на Когото е дадена всяка власт на небето и на земята. Обещана ни е победа. Трябва да сме оптимистично настроени. Трябва да бъдем ориентирани към бъдещето. Наше задължение е да провеждаме християнска реконструкция. Земята е Господна. Трябва да я изискаме за Него.

В следващите глави искам да изложа някои конкретни неща, които трябва да направим като християни. Има конкретни начини, по които можем да действуваме за напредването на Христовото царство. Вяра без дела е мъртва. Не е достатъчно да сме съгласни с ученията на Библията. Трябва да действуваме според библейските истини. Нека да видим какво можем да направим в полето на християнското образование.

Първата стъпка е да поставите децата си в християнско училище, което вярва в Библията, или да започнете да ги образовате вкъщи.

Как да изберем християнско училище

Не преди много години проблемът за избор на християнско училище би бил твърде лесен за решаване. Повечето общности нямаха християнско училище. Често имаше само едно или две училища, между които можеше да се избира. Сега има много християнски училища, особено в предградията на нашите големи градове. Как един родител трябва да избере правилното училище за своето дете?

Ако вашата църква има християнско училище, вие вероятно ще решите да запишете там вашите деца. Доктриналната позиция на училището не представлява проблем. Цената вероятно е ниска. Познавате лично персонала на училището. Решението е лесно за вас. Вие изпращате там своите деца.

Помогнал съм за започването на много църковни (енорийски) училища. Те имат много предимства. Освен личностните, доктриналните и финансовите предимства на едно църковно училище, има редица административни предимства. Материалната сграда е вече налице. Това помага за съкращаването на разходите и дава възможност да се започне по-лесно. Има организационна структура. Има голям стимул училището да се управлява като “служение на църквата.”

Но има недостатъци в едно църковно училище. Тъй като такива училища се управляват от църквата, те могат да са склонни да бъдат изключително съсредоточени върху църквата, вместо върху семейството. Римокатолическата църква от дълго време ръководи система от енорийски училища. Те са контролирани от горе. Римокатолическата църква се управлява по система на църковни власти отгоре надолу. Естествено, и техните училища са управлявани по този начин. Също, през тези дни теологията на освобождението (покръстен марксизъм) започна да прониква в католическите училища. Тя е смъртоносна където и да се появи – а тя се разпространява в много християнски институции, включително семинарии.

Семейството е отделна институция от църквата. Църквата не може да възприеме семейните функции, както не трябва да се опитва да владее над държавата. Църквата е служение на благодат. Тя е Божията институция на земята за провеждане на обществено поклонение, за проповядване на благовестието и за изпълнение на Великото Поръчение. Църквата трябва да проповядва Божието Слово и да го прилага в живота на вярващите. Църквата трябва да подпомага родителите, за да могат правилно да изпълняват своята отговорност да образоват своите деца, както и в много други неща. Църквата трябва също да ни насърчава да изпълняваме задължението си да работим в призванието си, да участвуваме в държавната власт и т.н.

Църковният служител учи, че земята трябва да бъде покорявана на Божията слава. След това членовете изпълняват този мандат на господство.

Наскоро служител на една голяма църква ми каза, че повечето от проблемите, които е имал в служението си, са били свързани с християнското училище, управлявано от църквата. Той вижда сериозни проблеми с църковното училище. Някои църковни училища имат проблеми с дисциплината, защото всеки опит за справяне с проблемите в училището се отразява и на църквата. Приемната политика на училището вероятно ще трябва да осигури достъп до всяко дете в църквата.

В някои църковни училища всички учители трябва да принадлежат на събранието, което дава парите. Това прави трудно снабдяването с добре подготвени учители.

Може би най-големият недостатък на едно църковно училище е, че на училището твърде често се гледа главно като евангелизационно мероприятие на църквата. Евангелизацията става главна задача на училището. Това може да ощети академичния напредък на училището. Християнските деца трябва да имат най-доброто образование. Главната цел на едно християнско училище трябва да бъде обучението на заветните деца във всички области на познанието. Ако децата дойдат до спасително познание за Христос в християнско училище, това е много добре. Но християнското училище не е просто още един начин да се спечелят изгубените.

По-рано споменах, че наличието на сграда може да бъде предимство за едно църковно училище. Това може също да бъде недостатък. Обикновено стаите на неделното училище на една църква са доста малки. Класовете на християнското училище ще трябва също да бъдат малки. Такива малки класове, макар да са считани за предимство, ще увеличат много разходите. На един по-голям клас може също да се преподава ефективно. Увеличените приходи дават възможност да се снижат разходите за училищните такси, да се осигури по-добро оборудване и да се плаща достатъчно на учителите. Църковните сгради могат да са недостатък и в друго отношение.

Един пастор, Морис Шийтс в Далас, има много смислен коментар относно организирането на училище, който е особено приложим за църкви, които нямат необходимата сграда.

Той предлага родителите, които искат училище, да направят частна корпорация и да построят сграда, която после църквата може да ползва под наем от училището на достатъчно разумни наеми, за да покрива основните разходи за сградата. Тогава те са отговорни за надзора над училището и няма да е необходимо пасторът да отделя време от нормалните пасторски задължения. Отговорността се поставя точно там, където тя трябва да бъде: върху родителите.

Разбира се, при избора на училище, което не е свързано с църква, трябва да се вложат големи грижи, за да се осигури здравословна морална и академична среда. Вие познавате вашата местна църква. Вие може да не познавате вашето местно християнско училище; затова, проверете ги внимателно.

При избора на едно училище, бих помислил за следното:

1. Доктриналната позиция на училището.

Като християнин, искам моите деца да бъдат в училище, което вярва, че Библията е непогрешимото Божие Слово. Училището трябва да е съгласно с основните учения на вярата. Няма да отделям място да ги изброявам, но те трябва да включват вяра в Божието върховенство, Триединството, раждането на Христос от девица и Неговото възкресение, изкупителната смърт на Христос на кръста, спасение по благодат единствено чрез вяра, сътворение и валидността на Божиите закони.

2. Образователната философия на училището.

Само защото едно училище се нарича “християнско,” не означава, че то е такова. Едно училище може да изглежда стабилно в доктринално отношение и все пак да преподава хуманизъм. Предлагам на родителите да прочетат Философия на християнската учебна програма на Р. Дж. Ръшдуни (R. J. Rushdoony, The Philosophy of Christian Curriculum), за да станат по-добре информирани за библейския подход към образованието.

3. Квалификацията на персонала.

Бих започнал от директора. Той ще бъде ключовата фигура в училището. Бих задал достатъчно въпроси, за да съм сигурен, че директорът на училището е посветен християнин, който разбира какъв е библейският подход към образованието. Бих разгледал академичното минало и опита на директора. Бих попитал каква според него е целта на училището.

Също бих попитал относно квалификацията на учителите. Държавният образователен бюрократ би ви посъветвал да попитате: “Вашите учители удостоверени ли са от държавата?” Лесно е да зададеш такъв въпрос. Но това е слаб въпрос. Училищният директор би могъл да отговори “Да,” и родителят би бил доволен.

Не е толкова трудно да се посещава колеж четири години, да се получи степен по педагогика, и да се получи удостоверение от държавата. Много учители са удостоверени, но не са квалифицирани. Вие искате най-доброто, което можете да получите, затова не се насочвайте към “удостоверението.” Задайте достатъчно въпроси, за да бъдете удовлетворени. Ако училището има добри учители, директорът на приемния отдел ще бъде радостен, че задавате въпроси.

Когато питате за учители, не се страхувайте да изпитвате. Разберете къде са ходили на колеж, какви оценки са имали и през какво друго обучение са преминали. Какви книги четат? Какво вярват? Какви резултати постигат в класната стая?

Повечето родители искат техните деца да имат опитни учители. Не бъркайте опита с броя години, през които някой е преподавал. Член на нашия местен съюз на данъкоплатците веднъж отбеляза, че един учител обикновено има една година опит, която се повтаря двадесет пъти. Някои учители се учат от опита. Други никога не израстват в професията. Виждал съм млади учители, току що излезли от колежа, които работят по-добре от тези, които са имали много години в класната стая. Не си създавайте предразсъдъци относно един учител само защото той няма дълъг опит като учител.

Когато преценявам учителите, бих попитал относно конкретната област или ниво на специализация на учителя. Ако той преподава биология, бих навлязъл в тази област. Когато като директор интервюирах кандидати за учителско място, задавах въпроси на една учителка, която беше специализирала история на САЩ. Попитах я какво мисли за Новия Обществен Договор. Тя отговори “Имате предвид пътуването на Никсън до комунистически Китай?” Заключих, че тя не знае много за историята. Помолих кандидатка за учител по английски да ми дефинира наречие. Тя не можеше. Няма нужда да казвам, че потърсих друг учител за запълването на тази позиция.

4. Посетете някои класни стаи.

Приемният офис може да ви говори какво прекрасно училище имат те. Посетете някои класни стаи, за да видите сам. За няколко минути можете да научите много за училището. Дали учителката има контрол над класа? Тя организирана ли е? Дали в класната стая има учебен процес? В по-малките класове ние показваме какво правят децата по фонетика, четене, аритметика, краснопис, Библия и пр. Отидете във вашето местно държавно училище на посещение. Задайте им също много въпроси. Защо не? Вие плащате техните заплати.

Докато сте в класната стая, наблюдавайте физическото състояние на стаята. Има ли хартия навсякъде по пода? Бил съм в много държавни училища. Веднъж ми беше трудно да паркирам колата, защото имаше разхвърлени навсякъде толкова много бирени кутийки и бутилки. Една училищна сграда не е необходимо да е скъпа, но тя трябва да е чиста. Подредената атмосфера ще насочва към ред и смисъл в училището. Разбъркана хаотична атмосфера говори сама за себе си.

Моята съпруга и аз бяхме поканени в частно училище като консултанти. На път от летището до училището, директорът се отби да закупи косачка за трева. Скоро открихме причината. Тревата в училището беше висока поне една педя. Училищната табела едва се крепеше. Научихме, че това училище нямаше бележници в практиката си. Държавните училища в тази област трябва да са били наистина лоши, за да може това училище да има някакви записани ученици.

5. Погледнете учебниците.

Преди около 20 години бях на посещение в Епископално училище Св. Тома в Хюстън, Тексас. Някои от учителите посещаващи конференцията бяха обезпокоени от липсата на добри учебници за християнските училища. Спомням си как директорът Хенри Уолтърс ни каза, че добрият учител не се нуждае от учебници. Той беше прав. Отличният учител може да се справи без учебници или с лоши учебници. Такива учители не са в изобилно количество за заплати, които повечето християнски училища (т.е. родители и спонсори) са склонни да платят.

Учебниците влияят върху учениците. Когато бях младеж в училище, мислех, че всичко написано е истина. Бих повярвал на рекламата на медицинското лице, когато той повтаряше: “Не вярвай на моите думи. Не вярвай на думите на никой друг. Просто прочети какво пише на бутилката!”

Тъй като повечето учители намират учебниците много полезни, едно училище може да има най-добрите учебници. В тази област беше постигнат огромен напредък през последните 20 години. Все още имаме много път за извървяване. Когато преценявате едно училище, разгледайте внимателно материалите, които учениците ще използват. Ако училището използва предимно същите хуманистични книги, които използват държавните училища, тогава е по-добре да разберете защо е така.

6. Преценете постиженията на учениците.

Исус каза: “По плодовете им ще ги познаете.” Това беше неговият тест за религиозна принадлежност. В образованието можем да видим постиженията.

Тестовете са един начин за измерване на постиженията. Училището трябва да изпраща редовно сведения до родителите. Бележникът трябва да дава конкретна обективна информация. Виждал съм всякакви видове бележници през годините. Много от тях практически не ви казват нищо. Предпочитам старомодния вид с оценки от букви и числа. Преминаването в следващия клас трябва да се основава на постижения, не на това, колко голямо е едно дете, или колко е високо и колко тежи. Бог изисква честност и ние трябва да сме честни в обратната връзка с родителите.

Бог подложи Адам и Ева на тест в Едемската градина. Той изпитваше израилтяните през цялата им история. Той изпита Исус в пустинята. Изпитването е част от християнския живот. То не трябва да се избягва в училището. Когато избирате училище, погледнете на изпитните резултати. Разберете как децата се справят на стандартните тестове и на приемните изпити в колежите. Винаги отчитайте способностите на учениците. Едно училище с елитарна приемна политика винаги трябва да има по-добри резултати от това, което приема ученици на почти всякакво ниво.

7. Говорете с вашите приятели и съседи.

Добър източник на информация е да се говори с родители, които са записали деца в училището, което обмисляте. Ако не познавате никой, тогава помолете училището да ви даде информация за такива.

8. Помислете за разходите и транспорта.

9. Не вземайте решение само на основа на следното:

а. Цена. Едно училище може да бъде много скъпо, но не толкова добро.

Много отлични училища не са скъпи. Специално в образованието вие не винаги “получавате това, за което плащате.”

б. Акредитация. Обикновено държавните училища са акредитирани. Самият факт, че едно училище е акредитирано от някой, не е уверение, че то е най-доброто училище за вашето дете. Същото се отнася и за лицензирането.

в. Красив изглед. Имал съм много семейства, които записват своите деца, защото ние имаме толкова “красив изглед.” Ние, християните, трябва да отделяме внимание на архитектурата, пейзажа и на всичко останало – но първите неща най-напред. Помнете, че ние се покланяме на Бога в красотата на святостта, не в святостта на красотата. Човекът гледа на външното проявление. Бог гледа на сърцето. Ние трябва да мислим Божиите мисли след Бога. Погледнете отвъд сградите и площадките. Държавните училища са похарчили милиарди за физически съоръжения. Помнете какво казва Марк Твен за учителя от едната страна на дървения труп, и ученика от другата страна.

Плащайте лично за образованието на вашите деца

Бях отгледан във ферма, близо до природата. Наблюдавах, че майките крави се грижат внимателно за своите телета. Неведнъж съм се срещал със съпротивата на “мътещи кокошки” (кокошки, които поддържат яйцата топли докато се излюпят), които се бореха настървено щом се опиташ да докоснеш гнездото им. Виждал съм как дъждосвирецът се опитва да отклони вниманието от пълното си с малки пиленца гнездо върху каменист хълм. Родителите имат дадена от Бога грижа за своето потомство. Това се отнася и за образованието. Никой няма по-голям интерес в образованието на едно дете от майката или бащата. Това е ключът за финансирането на християнско образование за вашето дете. Бог ни учи на това чрез Своето откровение в природата. Той също ни учи на този урок в Своето специално откровение, Библията.

Искам да ви предложа конкретни начини, по които да финансирате едно християнско образование за вашите деца. Ето ги:

1. Включете таксата за християнско училище във вашия бюджет.

Когато оформяте вашия бюджет, вие установявате приоритетите и границите на харченето. Вие правите план и този план трябва да включва образование за вашите деца. Много родители имат план да изпратят децата си в колеж. Те отделят финансови средства години преди това. Основното и средното образование са също толкова важни, както и колежа, ако не са и по-важни. Ако вашето дете получи добра основа, то може да спечели стипендия за колеж. Ако не получи добра основа, то може никога да не стигне до колеж. Започнете да планирате образованието на вашите деца дори преди те да са родени.

2. Откажете се от нещо, за да имате парите за образоване на вашите деца.

Продайте вашия телевизор. Някой ни даде черно-бял телевизор преди 23 години. След няколко месеца той се развали. Ние го изхвърлихме. Никога не сме притежавали друг телевизор до преди четири години. Цената на един телевизор не е толкова голяма. Времето, прекарано пред телевизора, е най-големият разход. Продайте своя телевизора и тогава използвайте времето, за да спечелите допълнително пари, или да работите с децата върху тяхното образование.

Карайте кола втора употреба. Първият собственик на колата плаща най-голяма цена на миля, за да кара тази кола. Вторият собственик плаща по-малко, а третият собственик дори още по-малко. Това е най-ефективният начин за преразпределяне на богатството в Америка, и той е съвсем доброволен. Един от моите синове има кола над 200,000 мили, и я кара като нова. Да, наскоро си купих нова кола. Купувал съм няколко нови коли през последните 10 години. Но бях на 38 години преди да си купя моята първа нова кола. В продължение на много години дори нямахме семейна кола. Нашият Фолксваген Микробус се превърна в училищен автобус. Ние се пътувахме с пикап.

Освен това имам само три деца, които все още се нуждаят от систематично образование. Спестените пари от училищни такси, които не трябва да плащам за моите пет самостоятелни деца ми купуват нова кола всяка година, ако се нуждая от такава.

3. Преместете се в по-евтина къща.

Когато повечето хора купуват къща, те обикновено преценяват най-високата месечна вноска, която могат да си позволят. Тогава купуват най-скъпата къща, за която тези пари стигат. По-добър план е да се купи подходяща къща на по-ниска цена. Разликата може да се използва за финансирането на образованието на нашите деца.

Най-добрият план може да бъде да се живее под наем, вместо да се купи. Може да се наеме къща за по-малко пари, отколкото струва това, ако тя се закупи. Аз притежавам няколко къщи, които давам под наем на други. Самият аз живея под наем. Би ми струвало два пъти повече на месец, ако я купя. Когато започнахме нашето училище, с месеци търсех място, което да вземем под наем. Намерихме очарователна тухлена къща върху парцел от два акра. Ние живеехме на горния етаж. Наемът беше 150 долара на месец. (Днес тези два акра са на стойност 1,000,000 долара.) Къщата имаше тавани на височина от 4.20 метра. След като приспаднахме част от наема за училището, ние имахме прекрасно място за живеене на ниска цена.

4. Инвестирайте във вашите деца.

В миналото децата са били главният икономически капитал на границата с нецивилизованите райони. Библията казва, че е щастлив човекът, който е напълнил своя колчан с тях (Псалм 127:5). Децата са наследство от Господа (Псалм 127:3). Какво би могло да бъде по-добра инвестиция?

Когато г-жа Тобърн и аз се оженихме, ние нямахме практически никакви пари. Бях студент в семинарията. Дори тя плати за брачното свидетелство, защото се страхуваше, че не мога да платя таксата от три долара. Ние не можехме да си позволим да се оженим. Определено не можехме да си позволим да имаме нито едно дете. Въпреки това имаме осем деца. С нарастването на нашето семейство ставахме все по-добре финансово. Инвестирахме в децата си, и това ни се отплати много добре. Отплатата отива далеч отвъд паричните въпроси.

Децата също карат хората да работят усърдно.

Ние живеем в информационната епоха. Познанието носи печалба. Инвестирането в образованието на нашите деца е по-важно от всякога. Ако те имат познание за Господа и разбиране за Неговото създание, те ще са подготвени да печелят.

5. Започнете допълнителна работа.

Вероятно работите 40 часа на седмица на вашата редовна работа. Ако не можете да съкратите разходите, за да финансирате образованието на вашите деца, тогава единствената възможност е да увеличите вашите доходи. Един начин да направите това е да започнете допълнителна работа. Хората “не спят,” за да купят лодка, или да си позволят почивка. Защо да не работите допълнително часове всяка седмица, за да платите за училище? Няма “закон на мидите и персите” (и със сигурност няма закон в Библията), който да казва, че можем да работим само 40 часа на седмица. Никога нямаше да се справя финансово с 40-часова работна седмица.

40-часовата работна седмица е капан за човека на заплата. Тя е белег за ориентация към настоящето. Тя е белег и за тъжно пенсиониране. Тя е предварително пенсиониране за половин работен ден. Избягвайте това.

6. Може би вашата съпруга може да спечели известни пари.

Вашата съпруга не трябва да работи извън къщи, ако резултатът е пренебрегване на децата. Когато се преценяват разходите за транспорт, дрехи, храна, данъци, детегледачки и т.н., допълнителният доход от работещата съпруга може да се окаже илюзорен. Частичната работа може да бъде най-доброто решение. Работа на половин работен ден към християнско училище може да се окаже идеалното решение.

В нашето училище наемаме майки да карат нашите автобуси. Използваме малки автобуси, които могат да бъдат съхранявани вкъщи. Майките могат да водят малките си деца в автобуса. Техните собствени записани деца са с тях в автобуса. Ваканцията на детето е едновременно с ваканцията на майката.

Друг вид работа на половин работен ден в едно училище могат да бъдат преподаване, помагане на учителите, секретарска работа или забавачка. Една майка може да заема позиция на пълен работен ден като учителка, помощник-учителка или секретарка.

Една майка може да работи и на други места, освен в училище. Тя може да работи в дома си. Най-големият ми син има съоръжение за електронен набор на текст. На няколко мили от къщи една дама работи в своя дом на IBM текстов редактор. Тя набира ръкописа в нейния дом. След това той се прехвърля по телефона към машината на сина ми. Днешната технология отваря всякакъв вид възможности за жени и мъже да печелят доход без да напускат своите домове и да поставят под риск целостта на семействата си.

7. Накарайте децата да работят.

Преди няколко години бях на екскурзия с един църковен служител. Говорих с него за християнското образование, и преди екскурзията да свърши, го бях убедил, че неговите деца трябва да бъдат в християнско училище. Трудността беше, че той имаше осем или девет деца и не можеше да си позволи разходите. Предложих му децата да работят, и те го направиха. Започнаха да работят в забавачката в училището. Разпространяваха рекламни брошури по домовете, за да рекламират клон на училището, който отваряхме. Накрая църковният служител основа свое собствено християнско училище.

Моите собствени деца работят в училището от времето, когато бяха малки. Те започваха с изпразването на кошовете за отпадъци. После почистваха килимите с прахосмукачка. Когато станаха по-големи, косяха тревата. Детето, което беше на 10 години, когато започнахме училището, сега е директор на училището. На 23-годишна възраст той провеждаше интервю, когато родителят каза: “Вие сте твърде млад, за да управлявате едно училище.”

Той отговори: “Аз работя тук от 15 години.”

Какъв е стимулът на детето? В училище, което се притежава от семейство, може да има огромен стимул, особено когато децата растат големи и се учат на отчетност. Никога не знаете кога ще срещнете саудитски милионер – или някой друг – който ще ви направи предложение, което не можете да откажете.

Няколко от нашите ученици са работили, за да платят сами своето обучение в училище. Ученикът, който работи, повече цени полученото образование. Има също и данъчни предимства. Ученикът е в по-ниската данъчна граница, отколкото родителите. При настоящия данъчен закон ученик, който работи за училище, което посещава редовно, не трябва да плаща социални осигуровки.

8. Помолете за отстъпка.

Естествено, обещавате да пазите в тайна вашето споразумение. Училищните собственици не искат да се срещнат с цяла орда от родители, които настояват за отстъпка.

Повечето училища предоставят стипендии. Може би те ще могат да предложат отстъпка, ако нямат стипендия. Ако имам празно място в класната стая, бих предпочел да имам ученик, който стои там за половин цена, отколкото да имам празно място. Училището има някои постоянни разходи. Най-добре е класните стаи да са пълни.

Може би не обичате да молите за отстъпка. По-добре е да искате такава, вместо да принуждавате вашия ближен да плаща за образованието на децата ви в държавните училища. Поне това е доброволно.

9. Помолете бабите и дядовците за помощ.

Бабите и дядовците може би едва свързват двата края. От друга страна, с пораснали деца и платена ипотека върху жилището, те може би имат някои допълнителни пари. Може би вие чакате да наследите известни пари, когато те починат. Може да е в най-добрия интерес на всички да използвате част от това богатство в помощ на образованието на децата ви. Знаех за много случаи, в които бабите и дядовците плащаха таксата.

10. Установете семейно попечителство.

Ще трябва да се посъветвате с вашия счетоводител и адвокат относно това. Данъчните закони се изменят постоянно и затова не предлагам данъчна консултация. Знам, че някои семейства изготвят попечителства за своите деца. Например, след 1986 доходът попечителството отива за детето. Тъй като се облага с по-ниски данъци, ползата е очевидна. Това средство се използва от дълго време за осигуряването на висше образование. Проблем: правилата от 1987 може би са отменили тази стратегия за деца под 14-годишна възраст. Във всеки случай, посъветвайте се с вашия данъчен експерт за възможностите.

11. Какво да кажем за училищните ваучери?

През последните години много родители се стремят да придобият ваучерна система за училищата. Идеята е, че Федералното правителство ще осигури ваучер за всяко дете на училищна възраст. Ваучерът би бил с определена парична стойност. Родителите биха могли да похарчат ваучера в училище по техен избор, било то частно или държавно. След това училището ще предаде ваучера на Федералното правителство за осребряване.

Тази идея звучи привлекателна. Предполага се, че ваучерната система ще осигури повече конкуренция сред училищата. Това ще доведе до повишени стандарти за училищата, когато се съревновават за ваучерните пари. Системата би дала на бедните възможност да си позволят частни училища. Тъй като ваучерът отива към ученика, а не пряко към училището, се твърди, че няма да има контрол над частните училища от държавата.

Аз се противопоставям на ваучерната система. Настоящата система е несправедлива с това, че родителите трябва да плащат на държавните училища независимо дали те избират да ги ползват или да не ги ползват. Ваучерната система би била по-добра от настоящата система, ако това беше единствената алтернатива. Ваучерната система не е отговорът. При нея правителството все още ще отнема пари от някои семейства, за да ги дава на други. Това е социализъм. Това не е библейско.

Можете ли да си представите бюрокрацията, с която чиновниците ще оковат училищата, ако тази система стане популярна? Тя вероятно ще убие наистина независимите училища. Родителите ще трябва да плащат за държавни училища, плюс финансирани от ваучери училища, всички под административната власт на Федералната бюрокрация. На кои родители биха останали свободни пари, за да търсят наистина независимо, не-ваучерно, християнско училище?

Макар че училищата ще станат по-конкурентни, отколкото са сега, те няма да бъдат толкова конкурентни както биха били при истински свободна система. Държавата все още ще осигурява основната субсидия за училищата. Християнските училища ще станат зависими от тези ваучери. Ако ваучерите се прекратят, християнските училища ще бъдат в по-лошо състояние, отколкото преди.

Основна причина за противопоставяне на ваучерите е, че те ще доведат до по-голям контрол на държавата върху християнските училища. Един ваучерен план, вече представен в Конгреса, казва, че ваучерите трябва да се използват само в освободени от данъци училища. Ако вече се предлага такъв контрол, няма причина да мислим, че нещата няма да се влошат в течение на времето.

По-добра алтернатива на училищните ваучери би било законодателство на щатско и местно ниво, което би осигурило облекчение върху данък собственост за всяко семейство, което не изпраща своите деца на държавно училище.

Да предположим, че г-н и г-жа Джеймс Смит имат дете в училищна възраст. Би могло да се гласува закон, който да постановява, че ако семейство Смит не използват местното държавно училище, те получават 1,000 долара отстъпка от данъка върху имота. Не бих нарекъл това държавна помощ, защото на тях просто се позволява да запазят пари, които държавата по начало няма право да отнема от тях. Детето на семейство Смит би могло да бъде изпратено на християнско училище, на частно училище, или да се образова вкъщи.

Това би било добра сделка за данъкоплатците, защото държавните училища струват много повече от 1,000 долара на ученик, особено в горните класове. Закон като този би могъл да влезе в сила на местно ниво без да е нужно да се въвлича Федералното правителство. Никакви ограничения няма да се поставят на семействата относно къде и как да образоват децата си. Данъчното облекчение ще е валидно дотогава, докато не пратят децата си на държавно училище.

12. Потърсете начини да намалите разходите за образование.

Образовайте детето си у дома. Ако не можете да го направите сам, съберете се с друго семейство или с няколко семейства. Помагайте си един на друг за образованието на децата във вашите семейства. Бихте могли да осигурите отлично образование на ниска цена.

Ако предпочитате редовно християнско училище, тогава открийте начини да държите разходите на ниско ниво. Големите класове са по-евтини от малките. Имам всякакъв вид подробна информация в издадено от мен ръководство за това как училищата могат да действуват по-ефективно.

13. Молете се за Божията помощ и водителство.

Бог ни казва, че нямаме, защото не сме поискали. Бил съм свидетел на Божията промисляща ръка много пъти в живота на нашето училище. Господ е нашият пастир. Ние няма да изпаднем в нужда. Държавата не е нашият пастир. Не трябва да очакваме от държавата да задоволява нашите нужди. Трябва да гледаме към Бога.

Обобщение

Отговорност на семейството е да си възвърне своята дадена от Бога власт над образованието на децата. Това включва вземането на решения относно вида образование, който е необходим, и сравняването на този идеал с вида образование, който се предлага.

Това също включва бръкване в портфейла и плащане за желаната услуга. Няма друг начин. Всеки опит да се накара някой друг да плати за образованието на вашите деца е да се изостави властта над тяхното образование. Да се задължат другите да платят за образованието на вашите деца е да се поканят безмилостни, властолюбиви хора да завземат образователната система. Това означава да предадем властта над бъдещето. Това трябва да се избягва на всяка цена от християните.