11

КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИ ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ?

Няма да ги изгоня отпред тебе в една година, да не би да запустее земята и се размножат против тебе полските зверове. Малко по малко ще ги изпъждам отпред тебе, докато се размножиш и завладееш земята (Изход 23:29-30).

Бог заповяда на Исус Навиев да поведе израилтяните в Обещаната Земя. Това ги задължаваше да изгонят ханаанците от Обещаната Земя. Това трябваше да бъде военна операция, но не еднодневна военна операция.

Мисля, че това е нашата дългосрочна цел по отношение на данъчно финансираното образование в Обещаната Земя. Тя трябва да се изпълнява мирно. Трябва да се провежда като дългосрочна политическа операция. Тя ще трябва да се организира толкова внимателно, както една военна кампания.

Как ще премахнем държавните училища? По същия начин, по който израилтяните победиха ханаанците: малко по малко.

Държавното образование е по своето естество хуманистично, защото то задължава всички хора да го заплащат, и затова съдилищата изискват то да бъде организирано на принципа на най-малкия общ религиозен знаменател. То трябва да бъде построено върху “неутралните” религиозни принципи. Но такива по принцип няма, и с течение на времето всяка привидно неутрална област в религията и философията става все по-малко и по-малко правдоподобна, като всяка група става все по-последователна със своите религиозни презумпции. Тези презумпции са в конфликт.

Мисля, че всеки християнин би се съгласил, че трябва да премахнем хуманизма от държавните училища. Има само един начин да се извърши това: да се премахнат държавните училища. Ние трябва да изкараме държавата извън образователния бизнес. Според Библията образованието е родителска отговорност. Не е мястото на държавата да управлява училищната система.

Ние не трябва да пропиляваме време да подобряваме държавните училища само за ги направим по-добри. Бог не каза на Исус Навиев да реформира начина, по който ханаанците живееха в земята. Бог не искаше компромис. Ние също не трябва да правим компромис. Да използваме популярния съвременен израз, училищата трябва да бъдат “приватизирани.”

Може би това ви звучи като нереалистична мечта. Само ще кажа, че мнозинството от израилтяните се противопостави на завземането на земята. На един по-ранен етап, когато съгледвачите се върнаха със своя доклад на мнозинството за “великаните,” които населяват земята, хората се изплашиха. Те отхвърлиха доклада на малцинството, което ги убеждаваше да се подчинят на Бога (Числа 13-14). Резултатът беше 40 години скитане из пустинята. Когато накрая решиха да влязат и да притежават земята, Бог им даде победа.

Намесата на държавната власт в образованието не се извърши изведнъж. Също не мисля, че ние, християните, можем да затворим държавната училищна система за един ден. Това трябва да бъде нашата цел. Първо трябва да убедим себе си. След това трябва да сме в състояние да убедим други.

Християните трябва да преминат в настъпление. През 1986 Обединената Методистка Църква обсъждаше премахването на песента “Напред, християнски войници” от техния църковен сборник с химни. Те мислеха, че песента е твърде войнствена. Тази църква отдавна е завзета от теологичния либерализъм. Ние можем да разберем тяхната неприязън към тази песен, дори ако не сме съгласни с тяхната теология. Песента сочи към победата на Христовата Църква на земята. Те не искат християните да завземат. Тъжно, фундаменталистките християни пеят песента, но на практика не правят нищо. Не е чудно, че една група от либерални методисти е искала да се отърве от тази песен. Чудното е, че тези пиетистки фундаменталисти все още я пеят; тя е в пълно противоречие с техния възглед за невъзможността за земен напредък на Църквата преди второто идване на Христос. Песента е вярна; пиетистите не са прави. Време е да тръгнем напред и да завземем земята.

Изкореняване на робската система

Защо позволяваме на светските хуманисти да използват нашите пари за да индоктринират нашите собствени деца, докато в същото време тези хуманисти ни създават все по-големи трудности да ръководим християнски училища? Това е глупаво. Твърде дълго сме били в отбранителна позиция. Хранили сме се с трохите от хуманистичната трапеза и сме изразявали благодарности, че сме оцелели. Време е да се изправим.

Можем да се опитаме да завземем местните и щатските власти, заедно с федералната власт. Можем само да завземем един щат или един окръг, и тогава да спрем да финансираме държавните училища. Това би било по-лесно за осъществяване, но няма да успее дълго време. Цялото нещо ще бъде обявено за неконституционно докато останалата страна се контролира от хуманисти. Така, нашата дългосрочна стратегия в почти всяка политическа област трябва да бъде стратегия на рязане на салам през цялото време. Парче по парче, ние ще орязваме държавните разходи. По същото време, парче по парче, трябва да градим християнски институционални алтернативи. Не можете да биете нещо с нищо.

Аз приветствувам всяко усилие от страна на християните да влияят и да контролират държавната власт на всяко ниво. Ние трябва да съобразим държавната власт с библейските стандарти и не трябва да се извиняваме, че го правим. Това е нашата крайна цел. Докато образованието остава под контрола на хуманистите, ние имаме трудна битка при завземането на властта над държавата. Кандидатирал съм се за обществена длъжност в много държавни училища, и мога да ви кажа, че враждебността срещу библейските идеи е очевидна.

Тогава какво можем да направим? Има ли някакви стъпки, които можем да направим, които да донесат плод? Да. Най-спешното действие, което можем да направим, е да се покорим на Бога. Трябва да спрем да плащаме нашите деца като десятък на Цезаря. Трябва да уведомим държавните училища, че от днес оттегляме нашите деца, и че никога не възнамеряваме да ги върнем. Точка. Без компромиси, без условия, без сделки. Те няма да получат обратно нашите деца, освен ако не дойдат в нашите домове и не ги отвлекат – и ако го направят, те ще се сблъскат с гнева на всемогъщия Бог, както и с гнева на една нарастваща политическа сила в тази страна. Те може би съзнателно не се страхуват от гнева на Бога, но те се страхуват от гнева на писмата, на сателитната телевизия или на радиостанциите.

Можете ли да си представите изненадата на хуманистите, ако всяко християнско дете в Америка бъде извадено от държавната училищна система?

Малко вероятно е всички християни да извършат такова действие. Както израилтяните, мнозина са се влюбили в “праза и лука” на Египет. Твърде много ще продължат да изнамират същите празни извинения за изпращането на децата да ядат помията на хуманизма в държавните училища, вместо да празнуват с Исус и Неговия народ. Всичко се свежда до един и същ паричен въпрос: таксата. Съгласни сме, че на държавните училища ще бъде нанесен опустошаващ удар, ако всички християни извадят своите деца, но не можем да спечелим “онези други християни” да действуват в съгласие с нас. Засега.

Така че какво могат да направят онези от нас, които разбират Божиите изисквания в тази област? Не е нужно да чакаме останалите. Можем да вървим право напред и да се покоряваме на Бога. Днес можем да премахнем нашите деца от държавното училище и да ги запишем в християнско училище.

Това е първата стъпка. Едно малцинство християни трябва да продължи да показва на нашите противници, че сме политически сериозни. Показваме го като плащаме за образованието на нашите собствени деца. Поставяме нашите пари, след данъците, след десятъка, там, където са нашите думи.

Нашите противници са все по-уязвими

Държавните училища са притиснати от своите собствени проблеми. През 1986 учителите в Тексас се оплакваха, защото щатът се опитваше да ги принуди да положат изпити за компетентност. Поне 10% нямаше да го вземат, и ако не успеят да положат изпита в бъдеще, те биха загубили своята работа. (Както се оказа, много малко се провалиха).

По същото време, когато Тексас на практика признаваше, че хиляди от неговите учители в държавни училища са некомпетентни, щатът също се опитваше да придобие власт над частните училища. Съветът по образование на Тексас беше помолен да публикува правила, които биха ограничили сериозно родителите и частните училища в техните усилия да обучават децата.

Подобно силово завземане беше опитано във Вирджиния през 1979, когато Щатският съвет по образование гласува с мнозинство да поиска от Общото събрание на Вирджиния да даде на Щатския съвет власт да класифицира и одобрява всички недържавни училища във Вирджиния. Съветът по образование искаше властта да дава своето одобрение на основа на правила, регулации и други критерии, които той би публикувал от време на време. Говорим за това да се подпишеш под празен чек. Просто се подпиши тук, върху определеното място, Общо Събрание.

Християните във Вирджиния подложиха на натиск Законодателното събрание да отхвърли решително този силов ход. Съветът гласува своята резолюция през юни. До декември (преди Законодателното събрание да влезе в сесия), те отмениха собствената си резолюция. Християните ги победиха чрез лобиране върху законодателите и чрез излагане на законодателите пред обществото. Тази година имаше избори, и така това се оказа подходящ момент за нас. Петициите бяха най-ефективното оръжие, което използвахме. В петициите атакувахме държавната училищна система и призовавахме Общото събрание и Губернатора да потвърдят дългата традиция на Вирджиния по отношение на свободата на образованието.

През 1986 в Тексас беше проведен огромен митинг от християни в столицата на щата, няколко дни след почти невидимото публично обявяване от училищния съвет на обществени изслушвания относно исканията на съвета за власт над частните училища, власт, която така и не беше дадена от щатското законодателно събрание. Тази внезапна мобилизация се извърши до голяма степен благодарение на серия от радиопрограми на християни, особено сателитната програма на Марлин Мадукс, “Гледна точка.” Той е бил разтревожен от обявяването на публичните изслушвания, и изненада училищния съвет като призова хиляди християни, които се опитаха да влязат и да бъдат изслушани.

Друг радиоговорител в Тексас, Джордж Грант, авторът на книгата за частната благотворителност (George Grant, In the Shadow of Plenty) от Серията Библейски Инструкции, незабавно излъчи записано радио послание, което предупреди християните в Тексас за този тираничен ход на Щатския съвет по образование. Това послание беше толкова ефективно, че слухът за него стигна до намиращ се извън щата ръководител на национално известно протестантско младежко служение, което се занимава с производството на материали за домашни училища, но също и с рекламирането на движението за домашни училища на щатските образователни съвети в страната. Той трескаво се обадил на директорите на християнските радиостанции навсякъде в Тексас, като ги помолил да откажат да излъчат това “опасно, еретично” послание на Грант. Щастлив съм да кажа, че повечето от тях пренебрегнаха продиктувания от страх съвет на този ръководител. Но няколко се предадоха.

Този ръководител е ужасèн от идващия неизбежен цялостен конфликт с хуманистите в областта на християнското образование. Той не е единствен в своя страх от държавата, или в своята склонност да прави компромис заради още малко време и още малко временен мир. Неговият възглед за времето го учи, че църквата неизбежно ще загуби в опита да победи сатанинските сили. Неговата теология казва, че няма надежда докато Исус не се върне и не “грабне” Своя народ от проблемите, точно преди нещата да станат ужасни на земята. Той няма вяра в църквата; затова той препоръчва капитулация пред държавата. Той се опитва да купи време, докато Исус дойде и физически ни освободи от нашите земни проблеми, тъй като ние сме неспособни да ги разрешим чрез Неговата благодат и Неговия закон. Такива възгледи преобладават в американския фундаментализъм в продължение на повече от един век.

Вярващите в Библията американски християни са били интелектуално в отбранителна позиция от един век, и особено след известния “маймунски” процес на Скоупс през 1925. От тогава до към 1965, те прахосаха повечето от своето интелектуално време в бягство от хуманистите или съгласявайки се с голяма част от презумпциите на хуманистите относно тълкуването на Библията, особено за първите единадесет глави на Битие. Те возиха безплатно хуманистите. Или по-конкретно, позволиха на хуманистите да отвлекат техните деца, да бръкнат в техните джобове, и да ги изпратят в задната част на автобуса – в този случай, автобуса на държавното училище. Накрая това започва да се променя. Тази малка книга може да ускори християнската съпротива.

Хуманистите не са свикнали да бъдат в отбранителна позиция. Те са вървели по своя нечестив път от дълго време. Божият народ не е правел нищо конкретно. По своето естество нашата религия е била религия на бягството. Ние сме се задоволявали да се покланяме в неделя, да имаме молитвено събрание в сряда, репетиция на хора в четвъртък, и някакво лично свидетелствуване по друго време. Но не сме предизвикали хуманистите върху тяхната територия. Били сме доста тихи. Криели сме се някъде в горите. Сега излизаме от там и това наистина приковава тяхното внимание.

По-добре е да излезем от нашия ъгъл и да влезем в бой. Библията казва, че един ще повали хиляда (Исус Навиев 23:10). Израилтяните влязоха в земята да я завладеят. Те изгониха нейните жители. Е, поне повечето от тях. В някои случаи се изплашиха, което е причината да я има книгата на Съдиите. Племената, които останаха, им създадоха множество проблеми.

Исус каза: “Върху тази канара ще съградя Моята Църква и портите на ада няма да надделеят над нея” (Матей 16:18). Гръцката дума, която се превежда “надделея,” означава, че църквата е в настъпление, а силите на ада няма да могат да устоят. Исус не каза: “Моята Църква ще устои срещу портите на ада.” Твърде много християни действуват така, сякаш Той е казал точно това. Не е църквата тази, която е в отбрана, сатанинското царство на ада е в отбрана.

Отбранителни политически сблъсъци

Има няколко стъпки, които без предварителна подготовка всички християни трябва да предприемат политически по отношение на държавните училища.

Първо, християните трябва да се регистрират да гласуват. Без изключения, без извинения. Регистрирайте се да гласувате. Упражнете даденото ви от Бога право на съдия.

Второ, винаги отивайте да гласувате в избори за училищни облигации. Малко хора правят това, и обикновено те са хората, които ще бъдат облагодетелствувани от парите от облигациите, ако се приемат.

Трето, без изключение, гласувайте “не” на облигациите. Това е двойно праведно: то намалява нарастването на държавния дълг и възпира държавната училищна система.

Четвърто, мобилизирайте други да отиват да гласуват срещу издаването на училищни облигации. Църковните членове, които знаят какво изисква Бог, трябва да бъдат предупредени предварително за изборите, и после да им се напомни в деня за гласуване.

Пето, протестирайте писмено на всички опити на политиците да увеличат данъците върху собствеността или данъчната оценка на собствеността. Гласувайте за политици, които обещават (и гласуват за) намаляване на данъците върху собствеността.

Шесто, посещавайте всяко събиране на местната комисия по райониране, когато е насрочено гласуване за разрешаване построяването на църкви или християнски училища. Направете демонстрация на сила.

Седмо, пишете на вашия местен щатски представител. Насърчете го да помогне в балансирането на бюджета. Предложете възможността, ако е наистина крайно необходимо, щатът да повиши учебните такси на щатските колежи и университети. Какво представлява крайна необходимост? Всяко предложение за повишаване на данъците или увеличаване на щатския бюджетен дефицит чрез продажбата на повече облигации.

Завземане на местно ниво

Християните трябва да се кандидатират за училищните настоятелства. Това може да звучи като странен съвет. Нали казах, че християните не трябва да имат нищо общо с държавните училища. Имах предвид, че християните не трябва да позволяват на своите деца да имат нещо общо с държавните училища. Това не означава, че ние нямаме нищо общо с тях. Както вече казах, ние имаме много общи неща с тях на избори за училищни облигации.

Нашата цел не е да направим училищата по-добри, освен като страничен ефект на това да ги направим физически безопасни (законна функция на държавната власт) и по-евтини за данъкоплатците. Целта е да ги възпрем за да не могат да растат – да растат в нечестие (наркотици, разврат, аборти и т.н.), да растат в разходи и (ако е възможно) да растат по брой на записани деца. Никога не изпускайте от поглед тази дългосрочна цел. Нашата цел като праведни, безкомпромисни християни, чиито “пари за такси са там, където са думите им,” е да затворим държавните училища, не по някакъв революционен начин, а стъпка по стъпка, училище по училище, област по област, като предлагаме по-качествено образование на обществеността.

Когато мнозинството от гласоподаватели извадят своите деца от държавните училища, те ще престанат да гласуват за издръжка на системата. Те ще гласуват “със своите портфейли.” Те ще гласуват “не” за всяко предложение за училищни облигации. Накрая ще престанат да плащат данъци на единствената държавна църква в Америка.

Тактиката на термитите

Работете в посока на увеличаване на ефективността на училищата. Това означава съкращаване на разходите.

Ако ви изберат, трябва да сте истински любезен, дори ако обикновено сте мрачен тип. Трябва да бъдете невероятно приветлив и приятелски настроен към останалите членове на настоятелството. Поканете ги на кафе, или на добра вечеря някъде на ваши разноски. Ще се нуждаете от гласовете на “добрите,” когато започнете полека да притискате за стратегия на временна реформа.

Вашата лична цел е да убедите нерешените членове на борда (които винаги имат мнозинство), че вие не сте луд. Вие сте принципен, разбира се, но не луд. Вие не сте цитиращ Библията тиранин. Накратко, не трябва да ви възприемат като неуправляем човек. Това е важно за победата в събранията. Важно е и за вашето преизбиране. Това е дългосрочен политически проект. Вашата цел не трябва да бъде да вдигате шум заради самия шум.

Главно правило е да се избягват на почти всяка цена преките, лични противопоставяния с колебаещите се останали членове на настоятелството. Само ако има някой твърдолинеен идеологически левичар в съвета, трябва да влезете в бой. Дръжте устата си затворена през по-голямото време. Бъдете самото въплъщение на кроткия разум.

Когато съветът предложи нещо, което не желаете, опитайте се да избегнете пряк сблъсък. Вместо това задавайте въпроси, изразявайте съмнения, изглеждайте объркан и неуверен относно възможната реакция на обществеността, искайте проучване от училищния адвокат, предложете допълнително изучаване на резултатите от подобни решения на други училищни системи, но винаги правете всичко възможно за да избегнете противопоставяния. Накарайте вашия противник в съвета да изглежда неразумен по всеки въпрос. Никога не бивайте възприеман от колегите си като опозиционер. Позволете на другия човек, който гласува като вас, да получи вниманието на вестниците, ако това е популярно решение.

Когато гласувате срещу другите, винаги се позовавайте на съвестта, или на внимание, или на невежество, но не се опитвайте да налагате вашите възгледи върху тях. По този начин ще ви възприемат просто като мил човек със странни възгледи, или с основателно чувство за предпазливост.

Накратко, бъдете мъдър като змията и безобиден като гълъба. Не можете да разрушите сам обществената училищна система, затова не се опитвайте. Можете да направите най-доброто от себе си, за да задръстите системата с усмивка на лицето. Помнете, вие наистина оказвате услуга на обществото като спестявате разходи и му помагате в поддържането на ниски данъци.

Вашата цел трябва да бъде да потопите кораба малко по малко със съдействието на неговия капитан, екипаж и пътници. Трябва да пробиете много малки дупки, за да направите това. Тези дупки трябва да се приемат като полезни за кораба. Ако ви изхвърлят от настоятелството в началото на пътешествието, няма да успеете във вашата задача. Никога не изгубвайте тази цел от погледа си.

Конкретни препоръки

Първо, започнете да настоявате за по-големи класове и по-малко учители. Водете съвета в посока да откаже да поднови временните трудови договори на колкото се може повече учители. Както посочих по-рано, не може да се докаже, че по-високото съотношение учители-ученици се отразява на успеха на учениците. Има малко или никакви статистически доказателства за това, че понижаването на съотношението учители-ученици ще увеличи успеха на учениците. Идеята, че съществува такава връзка, се поставя под съмнение от две поколения на намаляващи се класове и спадащи оценки на тестовете.

Малките тухлени училища до осми клас в селските райони на Америка и претъпканите класове на държавните училища в Ню Йорк и Бостън превърнаха фермерските деца и не-английско говорещите имигрантски деца в най-производителната работна сила в историята. Те научиха поне читанката за шести клас на Макгъфи. Днешните гимназиални ученици нямат тези умения.

Нека да ви дам пример за съотношение учители-ученици. В продължение на три десетилетия Уейн Рой беше много популярен, много успешен учител по обществени науки в една квартална гимназия в южна Калифорния. Една година той преподава на редактора на Серията Библейски Инструкции. (Неговата съпруга преподаваше на децата на губернатора на Калифорния, Дъкмеджиян.) Той беше фундаменталистки християнин, който преподаваше креационизъм в класната стая, както и библейска моногамия, и така караше десетилетие след десетилетие. Той докара либералите и хуманистите до отчаяние. Накрая се отказаха да се опитват да го уволнят. Той се пенсионира рано през лятото на 1986, за да се посвети напълно като екскурзовод в Европа за дипломиращи се гимназисти, и да продължи своята работа като строителен предприемач в Калифорния.

Веднъж той предложи следната сделка на общината. Да го оставят да преподава на всеки гимназист в последния курс необходимите проблемни курсове. Да уволнят другите учители по обществени науки, или да ги пренасочат към други училища или дисциплини. Да наемат двама учители на половин работно време, за да четат тестовите раздели от изпитите, а той ще чете въпросите (изисквани от учениците за А или Б) и есетата. Да удвоят неговата заплата. Да спестят десетки хиляди долара всяка година! Общината отказа. Те можеха да заменят другите високо платени учители по обществени науки, да платят на него и на работниците на половин работен ден, и да приберат разликата. Мисля, че се страхуваха, че той наистина щеше да се справи, така че не позволиха експеримента да се осъществи.

Урок: можете да вкарате повече ученици в онези класни стаи, в които учителите са компетентни. Защо да наемаме некомпетентни учители?

Второ: лично прегледайте учебната програма. Направете списък със всеки учебник, който се използва. Използвайте услугите на Мел и Норма Габлър в Лонгвю, Тексас, за да намерите наистина лошите учебници за държавните училища. Те са автори на книгата На какво учат нашите деца? (Mel and Norma Gabler, What Are They Teaching Our Children?). Трябва да прочетете това. Поръчайте я от:

Educational Research Associates
P. O. Box 7518
LongView, Texas 75607

Те също издават шест-странична класация на някои от най-популярните учебници за държавни училища през изминалото десетилетие. Цената е 10 долара. Също ще получите техния наръчник от 50 страници, описващ типичните материали, с които работят.

(Отстъпки върху техните книги се предлагат на родителски групи. Такива групи могат да закупят кутия с 48 екземпляра от На какво учат нашите деца? за 72 долара, много изгодна сделка. Тези книги могат да се използват в избирателна кампания за училищно настоятелство.)

Изисквайте учителите и директорът да дадат всяка публична документация, която се раздава на всички финансирани от училищния район присъствия на професионални събрания, които биха довели до промяна в местната училищна програма. На настоятелството трябва да се дават пълни писмени доклади от всички, които посещават всякакви данъчно финансирани събрания. Вижте дали тези хора могат да напишат и едно смислено изречение.

Това може да не ви даде информацията, от която се нуждаете, но ако те трябва да правят подробни отчети, те може би ще решат да не посещават толкова много събрания. Това помага да защитавате вашата местна училищна система срещу национални “фактори за промяна.”

Трето, подражавайте на Тексас. Накарайте настоятелството да гласува местно правило за спорта, “не си вземаш изпитите – не играеш.” Нека да се прилага към всички извън-училищни дейности. Парите за държавно образование не трябва да се харчат за спортни игри на ученици, които бягат от час. Това мами данъкоплатците, а със сигурност мами и спортистите, които са насърчавани от своите треньори и съученици да провалят бъдещето си заради правото да членуват в спортния клуб на училището. Това е ужасна измама.

Четвърто, винаги протестирайте, когато гимназиалният директор иска да уволни треньор само защото треньорът е произвел няколко губещи отбора. Защитете треньора, ако се справя добре в преподаването на своите часове по физическа култура на обикновените ученици. Преподаването на ФК е законната и официалната причина той да е на работа в училището, не да печели след-училищни игри. Погрешно е да се вземат пари от данъкоплатците за една цел (преподаване на ФК), когато всъщност парите се използват за друга цел (спечелването на игри). Важното нещо е качественото образование, а не спечелването на игри. Ако местните хора искат побеждаващи отбори, нека да използват приходите от билети, за да наемат треньори, които създават побеждаващи отбори. Не използвайте данъчни пари, за да ги финансирате. Освен това, нищо друго не може така да охлади подкрепата на кресливото малцинство от спортни запалянковци за местната гимназия, както спортните загуби. (Те искат други данъкоплатци да финансират техните развлечения.)

Пето, направете всичко възможно, за да поддържате актуален въпроса за сигурността на учениците. Ако има слухове за наркотици в училището – ако!!! – тогава насърчете училищния съвет да направи всичко възможно да си сътрудничи с полицията. Това е пръв приоритет. Първо, законна функция на държавната власт е да налага законите за безопасност, а законите срещу наркотиците са закони за безопасност. Второ, дръжте училището в центъра на общественото внимание. Ако нещата са лоши, обществото заслужава да знае. Християните в училищното настоятелство трябва да станат защитници на почтеността, на безопасността на учениците. Продължавайте да напомняте на родителите колко лоши стават нещата в държавните училища, ако нещата наистина се влошават. Никога не ставайте съучастник на бюрократите от държавните училища, които отчаяно искат да избегнат да признаят колко ужасни са станали нещата под тяхното управление. Кажете истината. Наблегнете на отрицателните неща. Може би тогава някои родители ще изтеглят децата си от системата.

Шесто, направете всичко възможно, за да накарате училищата да се подлагат на много стандартизирани тестове – колкото повече, толкова по-добре. Нуждаете се от статистическо доказателство за упадъка на вашите местни училища, и вероятно има огромен упадък! Ако резултатите показват, че училищата ви имат по-нисък успех от средния, съсредоточете колкото може повече обществено внимание върху спадащото качество на образованието във вашите местни училища. Продължавайте да напомняте на родителите колко лоши са станали нещата. Може би те ще изтеглят децата си от системата.

Седмо, опитайте се да спечелите гласовете на настоятелството за пълна финансова проверка. Ако наскоро е имало такава, тогава настоявайте за друга от външна фирма. Това струва пари, но в скъпи институции като училищата одиторите се нуждаят от одитори. Това ще парализира бюрократите чрез страх, особено ако са мошеници.

Училищните бюрократи ще ви намразят. Спортните запалянковци ще ви намразят. Какво от това? Вашата работа не е да ги накарате да ви обичат. Вашата работа е да представлявате интересите на учениците и на данъкоплатците. Можете да правите и двете като съкращавате разходите, затягате контрола върху училищните процедури, и повишавате заплатите само на заслужили (средни оценки B и А) учители.

Кои са тези учители? Разберете.

Оценяване на учителите

Опитайте се да накарате съвета да наложи система за заплащане на учителите според резултатите. Това ще хвърли паника в сърцата на третокласните учители. Може би те ще напуснат.

Кой знае колко добре преподава един учител? Добрите ученици (среден успех Б и нагоре) знаят. Елитното общество на отличниците (А или повече) знаят още по-добре. Може би можете да накарате настоятелството да позволи на тези ученици да оценят учителите по формуляри, които се дават от настоятелството. Ако е необходимо, накарайте наскоро дипломиралите се гимназисти да попълнят формулярите. Нека те да оценяват всеки учител по скала от А до Е по (1) лекции, (2) способност да отговарят на въпроси, (3) честност в оценяването, (4) подготовка на ученика за неговите кандидатстудентски изпити. Нека учениците да прикачат фотокопие от техните SAT или ACT оценки на листа, но без имената.

Тази система работи за завършили гимназии. Какво да кажем за началните учители и за учителите в основното образование? Просто използвайте дневниците. Компютърът може да го направи за вас, или да бъде програмиран да го направи. Вижте средния успех на тези ученици на следващото ниво в училище. Проверете оценките на четвъртокласниците, за да видите как са се справили учителите в началното училище. Проверете оценките на деветокласниците, за да видите как се справят учителите от основното училище.

Ако някои учители постоянно произвеждат ученици с успех над средния или под средния, тогава вземете подходящите мерки.

Когато тези учители са готови за повишение, започнете да използвате ученическите класации, за да прецените кой заслужава повишение и кой трябва да бъде насърчен да си търси работа на друго място.

Всеки, който казва, че учениците не са компетентни да оценяват учителите, е забравил колко добре е знаел това, когато е бил единадесетокласник. Като накарате учениците да включат фотокопие от своите оценки на кандидатстудентски изпити (без имената), вие можете да разберете дали по-слабо подготвените ученици оценяват добре слабите учители, а строгите учители слабо. Но мога със сигурност да ви уверя, че повечето ученици, които отиват в колеж, ще са съгласни за това кои учители са си свършили своята работа.

Познавам един човек, който сега създава подходяща компютърна програма за оценяване на учители. Свържете се с него на адрес:

Grading Teachers
P. O. Box 8204
Ft. Worth, TX 76124

Тогава ще настоявате съвета да предостави тези “бележници” на учениците, родителите и пресата. Ако училищата са истински свободни пазарни институции, на родителите би трябвало да се даде правото да избират учител за своите деца. Те ще трябва да платят допълнително, за да получат популярни, компетентни учители. Това би била истинска система на заплащане според постигнатите резултати. Това е една причина, поради която университетите плащат високи заплати на известни учени; тези учени привличат добрите ученици в университета. Причината началните, основните и гимназиалните училища да не подражават на колежите или на ориентираните към печалба бизнеси, е, че родителите официално нямат избор при подбора на учителите, а учителите не получават заплатите си според родителския избор. Накратко, няма отчетност.

Учителите ще се противопоставят на системата. Те ще кажат: “Вие правите това състезание за популярност сред учениците. Това ще причини инфлация на оценките.” Но през последното поколение имаме по-голяма инфлация на оценките от кога да е преди. Това доведе до съдебни процеси срещу училищни райони от разгневени родители на практически неграмотни ученици.

Това, което трябва да правят християните в училищното настоятелство, е да призовават за отчетност, за да се отстрани опасността от такива процеси. Как? Като се отървем от некомпетентните преди те да са провалили повече ученици и да им дадат повече оценки B и А.

Бюрократите в държавните училища не искат отчетност. Тези училища бяха направени, за да създадат законов монопол, който не би позволил икономическа отчетност. За това става въпрос при всички държавни монополи. Всеки опит да се наложи система на заплащане според резултатите, особено заплащане според оценяването на учителската компетентност от учениците, и най-вече заплащане, основано върху публикуваните резултати от ученическите оценки, ще създаде бунт сред учителите. Той ще доведе до конфронтация с учителските профсъюзи. Ето как да се спечели такава конфронтация.

Да спечелим съдействието на профсъюзите

Учителските профсъюзи говорят за “професионализъм” и за “високо качество на образованието,” но те неизменно ще се борят срещу всяко училищно настоятелство, което се опитва да наложи стандарти на заплащане според постиженията, особено заплащане на основа на мнението на онези, които са 12-годишните жертви, завършилите. Те ще се опитват да създадат проблеми за настоятелството, което активно се стреми към заплащане на добрите учители според постиженията.

Ето безпогрешен начин да се спрат безредиците. Вие ще направите това, което училищното настоятелство никога, никога няма смелостта да направи. Вие ще откриете истинската пазарна стойност на учителите. Поставете евтина обява във вестника на най-големия колеж във вашия щат. Ако е необходимо, платете лично за обявата. Тя трябва да казва:

Търсят се: Учители
Начална заплата: 12,000 долара годишно
Вашият обединен училищен район
П. К. [на училищния съвет]

Ако успеете да спечелите настоятелството за това, бъдете отворен към района, който прави офертата. Ако не можете, тогава помолете приятел в друг училищен район наблизо да наеме пощенска кутия. Не споменавайте никакъв район във вашата обява. Вместо това използвайте номера на неговата пощенска кутия. В началото целта ви е да направите серия от проучвания.

Може би 12,000 долара е твърде високо ниво за заплата. Може би е твърде ниско. Можете да влезете в архивите на района и да проверите каква е средната учителска заплата там. Уверете се, че заплатата, която предлагате, е поне 10% по-ниска от най-ниската заплата, която районът плаща на новите учители за съответния клас.

Ще имате много кандидати. Колкото повече държите обявата, толкова повече кандидати ще имате. Тогава изпратете молбите за работа. Ще получите цял куп от тях попълнени. Тези попълнени молби са ключът към вашата стратегия.

Помнете, тези кандидати са млади. Вероятно те нямат собствени семейства, или семействата им са малки. Те не печелят практически нищо. Бащата прекратява издръжката за образованието. Може би дължат пари за образователен заем. Нуждаят се от работа. Те са мобилни. Ще работят за много по-малки заплати отколкото са тези на вашите местни, натоварени с ипотеки учители. Вероятно ще работят много по-усърдно няколко години, отколкото са склонни да работят циничните, изморени ветерани учители. Пробвайте пазара. Тогава докажете вашата идея.

Ето и вашата идея: местните учители получават твърде високи заплати. Вземете купа от попълнени молби за работа – колкото е по-голям, толкова е по-добре – следващия път, когато районните учители молят съвета за повишение на заплатите, или заплашват със стачка, ако районът наложи оценяване на учителите от учениците.

“Хора,” ще кажете, “ние имаме кандидати за вашата работа. Те са пет (десет, двадесет, колкото и да е) кандидата за всяка длъжност в района. Те са квалифицирани учители. Те са склонни работят за поне 10% по-малко от най-нископлатения учител, който е в настоящето на работа. Ние ви предлагаме да избегнете предявяването на неоснователни искания.”

Ще ги парализирате. Никое училищно настоятелство не причинява това на местния учителски профсъюз, но това е очевидният отговор. Настоятелството просто прави това, което прави всеки купувач на кола или на жилище. Той прави малко проучване на пазара преди да подпише договора.

Ако учителите продължат шумно да протестират, не подновявайте договорите на временно заетите от тях. Наемете на тяхно място кандидати от списъка. Това ще изпрати ужасяващо послание към учителите с постоянни трудови договори и ще постави нещата на правилната основа с новоназначените. Те ще знаят защо получават назначение. Следващата година всеки ще разбере посланието ви. Те ще знаят, че настоятелството е сериозно.

Какво да кажем за назначените с постоянни договори? По закон те не могат да бъдат уволнени. Но могат умело да бъдат притиснати да напуснат. Проверете съществуващите договори. Винаги има пропуски. Някои от тях водят ли лятно училище? Ако не е така, не ги наемайте следващото лято; използвайте учители с временно назначение за лятното училище през следващата година; те се нуждаят от допълнително пари. Все пак, те получават много по-малко през годината; те се нуждаят от допълнителните пари. “Моля да се изправят всички, които одобряват икономическия натиск върху тези умни, млади учители!” Тези учители с временни назначения няма да могат следващата година да правят неоснователни изисквания.

Вашата цел е да подложите на законов натиск високо платените, ниско оценени преподаватели с постоянни трудови договори към други работни условия или към други училищни райони. Накарайте ги да вършат всяка мръсна работа, която договорите позволяват на настоятелството да изисква. Ако те преподават на отличници, накарайте ги да преподават на поправителни класове (общо наричани от учителите като “тъпаците.”) Нека да им стане ясно, че те никога повече няма да преподават на други отлични ученици, и никога повече няма да получават повишение. Никога не казвайте това публично. Никога не го казвайте писмено. Просто дръжте твърдо на програмата. Програмата е (1) по-големи класове, (2) по-малки бюджети, (3) учители на временни трудови договори, (4) заплащане според постиженията.

Помнете, нашият народ е в образователна криза. Ние сме “Народ в опасност” според президентската комисия. Чуваме го през цялото време, особено от пропагандни листовки на учителски профсъюзи, които искат повече пари и по-малки класни стаи. Казват ни, че “Нещо трябва да се направи!” Затова направете нещо. “Всеки трябва да направи жертви!” Особено учителите на постоянен трудов договор, които не са оценени с А и B от дипломиралите се ученици.

Колкото повече временни, по-ниско платени, нови учители са наети във вашите училища, толкова по-ниски трябва да бъдат техните заплати. Тогава съветът просто може “да държи юзда” върху заплатите, година след година, като се съпротивява на увеличенията на заплатите, и като позволява инфлацията да ги поглъща.

Тогава чакайте учениците да в кажат кой е добър.

Ако профсъюзът някога направи стачка, публикувайте в пресата. Свикайте пресконференция. Вземете купчината от молби на кандидати в местния телевизионен канал. Информирайте медиите, че местните учители просто са неоснователни в своите искания за високи заплати. “Данъкоплатците в този град заслужават почивка!” Те наистина го заслужават.

Кой знае, може би стачниците ще затворят цялата система на държавни училища. Може би те ще дадат района на съд. Ако е така, вие сте свършили добре вашата работа.

Нашата крайна, дългосрочна цел е ясна: “Затвори го!” По закон, разбира се. Накарайте бюрократите да направят първия ход.

Междувременно, можете да използвате същата стратегия срещу всеки бюрократ. Ако искате да ги съкрушите, просто предлагайте работни места в професионалните новинарски вестници или списания, които циркулират на места като Ню Йорк, Детройт или Чикаго. Не обявявайте заплата. Повечето хора живеят в области, които имат по-малки разходи за живот от тези места, или поне по-добра среда. Когато получите запитвания, изпратете им бланка на молба с копие от страниците за обяви на недвижими имоти в местния вестник. Също изпратете листовка на търговската камара за местата за развлечение в областта. Ще получите изобилно молби от обезсърчени градски заместник-директори и директори. Дори можете да получите молби и от един или два училищни инспектора.

Те ще работят за по-малко пари.

Опити за реформа, които пилеят времето

Ние притежаваме сериозно ограничени ресурси. Не можем да се бием във всяка възможна битка, да не говорим да печелим всяка битка. Затова трябва да се научим да подбираме нашите битки. Силно бих препоръчал да не се избират следните такива:

Молитва в държавни училища (не в колежи)

Забравете за този проект. Той е напълно неподходящ, освен като стръв да накара християните да се включат в безнадежден политически проект. Той е пилеене на време, освен като начин да научи християните, че училищата днес са напълно под контрола на врага. Също, няма почти никаква активна, самопожертвувателна политическа подкрепа за такъв проект.

Напълно се съгласявам с Дж. Грешъм Мейкен, водачът на вярващите в Библията християни срещу модернистите от 1923 до неговата смърт на Нова Година през 1937. Той говори на християнските водачи през 1933. предупреждава ги срещу четенето на Библията в държавните училища. Той също ги предупреждава срещу обществената молитва:

Колкото до мен, нямам задръжки да кажа, че силно се противопоставям на това. Мисля, че се противопоставям толкова силно на четенето на Библията в контролираните от държавата училища, както би бил и един атеист. . . . Библията все още може да се чете така, че да се обърка или да противоречи на истинското послание. Когато, например, великите и славни обещания на Библията към изкупените Божии деца се четат сякаш те принадлежат по право на човека като човек, нямаме ли атака срещу самата същност и смисъл на библейското учение? Какво би могло да бъде по-ужасно, от християнска гледна точка, отколкото например четенето на Господната молитва на нехристиянски деца, сякаш те биха могли да я използват без да станат християни, сякаш хора, които никога не са били изкупени чрез кръвта на Христос, могат въобще да кажат на Бога “Татко наш, който си на небето”? Истината е, че изопачената Библия може да бъде фалшифицирана Библия; и когато на човечеството се предлага каква да е надежда от така наречените етични части на Библията без нейната велика изкупителна същност, тогава Библията се представя да казва точно обратното на това, което тя наистина казва.[1]

Креационизъм в държавните училища (но не колежи)

Другата химера през тези дни е да се вкара учението за шестдневното Сътворение в класните стаи. Каква абсурдна цел! Каква мечта, която поглъща нашите пари и време! Хуманистите никога няма да го позволят. Те управляват училищата, и те никога няма да го позволят. Равнопоставеността за креационизма е противна на тяхната религия. Канадският професор Майкъл Руз говори от името на всички еволюционисти, а те контролират учебната програма в часовете по биология на държавните училища:

Вярвам, че креационизмът е погрешен: напълно, изцяло и абсолютно погрешен. Нещо повече. Има степени в това да грешиш. Креационистите са на дъното на стълбицата. Те използват всяка хитрост от Библията, за да оправдаят своята позиция. Понякога те дори граничат с откровена нечестност. Научният креационизъм не е просто погрешен: той е абсурдно неправдоподобен. Той е гротескна пародия на човешката мисъл, и откровена злоупотреба с човешкия разум. Накратко, за Вярващия, това е хула срещу Бога.[2]

При никакви обстоятелства не бих допуснал креационистки идеи в [данъчно финансираните] часове по биология, или някъде другаде, където те биха могли да бъдат приети от ученици като възможна мисловна рамка. Не бих дал на креационизма равнопоставеност. Не бих му дал никаква възможност.[3]

Съдилищата постоянно поддържат техния монопол над учебната програма. Когато имаме достатъчно политическо влияние да преустроим съдилищата, ще имаме достатъчно политическо влияние и да отменим данъчно финансираното образование.

Ние пилеем нашето време в такива самоубийствени проекти за реформа на училищата. По-добре да вложим усилията си в построяването на християнски училища и при избиране на училищни настоятелства, които постепенно ще намалят парите, които отиват за държавното образование.

Обобщение

Не трябва да има компромис с държавните училища от страна на християнските родители. Те не трябва да изпращат децата си на такива училища. Първата стъпка е да изтеглите вашите деца от държавните училища. Всяка програма за реформи започва тук.

След това, трябва да съкращаваме средствата за държавните училища, от избори на избори. Борете се срещу всяко увеличение на данък собственост. Гласувайте “не” за всяко предложение за училищни облигации. Организирайте другите правят същото.

След това, направете всичко възможно да намалите политическия натиск срещу частното образование. Борете се срещу всяко решение на комисията по райониране срещу християнски училища. Борете се срещу всяко решение на щатските или местни училищни власти да регистрират, изпитват или да се намесват по някакъв друг начин във властта на родителите или на частните училища.

Кандидатирайте се за училищното настоятелство. Наложете програма за намаляване на разходите. Наложете програма за пълна отчетност на училищните власти и учители пред обществеността. Направете да започне да действува система за заплащане според постиженията. Направете програма за оценяване на учителите от учениците. Представлявайте данъкоплатците и учениците. Никой друг не го прави.