10

КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИ ЦЪРКВАТА?

Но ако някой не мисли за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош (1 Тимотей 5:8).

Църквата трябва да започне да дисциплинира членовете, които изпращат своите деца в държавни училища. Върху тях трябва да се окаже натиск от старейшините. Това би означавало разисквания, да им се заеме копие от тази книга или от книгите на Ръшдуни за образованието, и подобни материали. Ако една църква има двойна организация на членство, с разлика между присъствуващи (като деца) и гласуващи членове, тогава тя трябва да ограничи гласуващите членове само до тези, които отказват да изпратят своите непълнолетни деца в държавно училище.

Ясно е, че никой старейшина или дякон в такава църква не трябва да изпраща своите деца в държавни училища. Това би дало много лош пример.

Старейшините трябва да започнат да търсят местни християнски училища и да преглеждат тяхната учебна програма. Това е законно служение на църквата, защото църквата е защитник на семействата. Тя просто осигурява специализирана информация, която членовете може да не притежават. Пасторът трябва да има много повече опит в оценяването на християнското образование от обикновения църковен член. Ако не е така, време е да се намери нов пастор.

Но какво става, ако местните християнски училища са слаби? Каква е ролята на църквата като защитник на семействата? Време ли е църквата да започне училище? Все пак, не можете да биете нещо с нищо. Няма полза да критикуваме хуманистичните държавни училища, ако няма християнска алтернатива.

Дори по-добре, насърчете някой във вашата местна общност да започне училище. Подкрепете го. Дайте му съвет. Нека църковните членове да подкрепят проекта. Църквата трябва да служи като насърчение. Страхът е огромен проблем. Хората не знаят откъде да започнат. Ето откъде.

Започване на християнско училище

Написал съм цялостно ръководство по този въпрос. То има 20 глави върху всяка страна от започването на едно християнско училище. Има глави за организацията, финансирането, сградите, транспорта, учебния план, системата на обратна връзка с родителите, реклама, определяне на седмичната програма, отчетност, данъци (не е проблем за църковните училища), учители и т.н. Цялата основна информация е там. Имаме комплект за начинаещи, който предлагаме за тези, които искат да започнат християнско училище. В този бизнес сме от 25 години. Ние ръководим нашето училище като частен, печеливш бизнес. Независимо дали едно училище е бизнес или не, то поне трябва да се ръководи по рентабилен начин.

Има няколко организации, които осигуряват помощ за започването на училище. Има книги, касети, семинари и конференции, които разглеждат всяка страна на християнските училища.

Организационна структура

Нямате нужда от голяма организация, за да започнете училище. Можете да откриете, че е по-лесно, ако го направите сам. Не се нуждаете от директорски съвет, освен ако не сте регистрирано дружество. Можете да започнете училище като едноличен собственик. Друга възможност е да се съберете с друг човек и да създадете дружество. Училищата се отдават много добре на семейни съдружия.

Друг начин да го организирате е да регистрирате фирма. Можете да учредите ориентирана към печалба фирма или освободена от данъци (с идеална цел) организация. Вижте се с вашия адвокат или счетоводител за подробностите. Не се нуждаете от много хора, за да направите фирма.

Управляваното от църквата училище е често срещано. Препоръчвам училището да бъде отделено от църквата.

Пари

Не се нуждаете от много пари, за да започнете училище. Ние нямахме 150 долара месечно за наема, когато започнахме в началото на 60-те. Три семейства предплатиха училищните такси шест месеца по-рано, за да осигурят парите за наема. Когато хазяинът ни помоли за допълнителни 150 долара осигурителен депозит, аз го убедих да ни позволи да го платим на две месечни вноски.

Наехме стара къща, живеехме на горния етаж, а класовете бяха на долния етаж. Започнахме с 32 ученика и стигнахме до 40 през първата година. Моята съпруга и аз преподавахме от детска градина до осми клас в двустайно училище. Удвоихме записаните ученици през втората година, и добавихме двама учители. На третата година отново удвоихме записаните ученици, като наехме друга къща. Купихме земя, построихме четири класни стаи и отново се разширихме. Следващата година купихме повече земя и построихме десет класни стаи.

Постигнахме печалба още през първата година. Поддържахме постоянните разходи ниски, работихме усърдно и осигурихме качествено образование. Между другото, имахме пет деца, когато започнахме (на възраст от пет години до 10 дни). Впоследствие добавихме още три. Имахме мотивацията да водим добро училище. Един църковен служител ни каза, че “това не може да се направи.” Моята съпруга каза, че въпреки това ще го направим.

Ако се нуждаете от пари, направете съдружие с някой, който има пари. Той инвестира пари, а вие инвестирате вашето време и таланти. И двамата трябва да имате полза. Справете се добре, и пазарът ще осигури парите, които са необходими за разширение. Но както във всяко съдружие, винаги включете клауза за изкупуване на дяловете. Недоволният съдружник трябва да има правото да купи училището. Договорът трябва да позволява на единия съдружник да направи предложение с (да речем) 60 дни време за другият съдружник да му отговори. Ако той го направи, тогава той става собственик. Това прави предложенията честни.

Сграда

Наемете съществуваща сграда. Ползвайте под наем място от вашата или от друга църква. Ние искахме да започнем клон в съседния окръг. Намерихме църква с паркинг-площадка от чакъл. Счетохме, че те не биха отказали да ползват допълнителни пари. Те бяха радостни да ни дадат под наем помещения. Бяха традиционна протестантска църква, без особен интерес към движението за християнско образование, но ни харесаха като наематели. Ние им плащахме определена цена за ученик за месец. Също плащахме за всички допълнителни битови разходи. Беше добра сделка за тях и за нас.

Продадохме първоначалния си училищен комплекс през 1984, защото посолството на Саудитска Арабия ни направи “предложение, което не можехме да откажем.” Сега ползваме под наем място в две църкви, докато чакаме да се построи новото ни училище.

И, само да ви напомня, като едноличен собственик, моето семейство запази капитализираната стойност на земята и на сградите, не някакъв училищен съвет с идеална цел. Стимулът работи. Парите говорят – високо и ясно. Неориентираният към печалба начин на мислене е това, което кара хората да вярват на други неориентирани към печалба хора, когато ги предупреждават: “Това не може да бъде направено.”

Нека да ви дам един пример за капитализацията. Ако спечелите сто долара от ученик на година, след като приспаднете всичките си разходи (включително вашата заплата като директор), и като имате 250 ученика, вие сте направили печалба от 25,000 долара. Така, ако дългосрочните лихвени проценти са 10%, какво би ви струвало, за да спечелите 25,000 долара? Разделете 25,000 долара на 10%. Получавате 250,000 долара. Ако един купувач с такъв капитал за инвестиране прецени перспективите на вашето училище като добри, като също очаква да продължи да прави по 25,000 долара на година, и също очаква дългосрочните лихвени проценти да останат на стойност 10% или по-малко, той ще е склонен да ви плати сума близка до 250,000 долара за цялото нещо. Капитализацията е най-приятното явление за тези, които могат да правят печалба. Тя насърчава хората да правят нещата, “които не могат да бъдат направени.”

Друга възможност е да се вземе под наем или да се закупи сграда на държавно училище. Ние помогнахме да се започне училище във Вашингтон. Училището беше спонсорирано от църква и отначало използваше църковните сгради. Някои членове на събранието се противопоставиха на училището. Държавните власти също пречеха. Пасторът и неговото семейство решиха да започнат частно християнско училище. Те купуват държавна училищна сграда на две пресечки извън окръг Колумбия. Постигнаха споразумение. Харесва ми да гледам излишните държавни училищни сгради да се използват за такава добра цел. Бог каза на израилтяните, че те ще наследят кладенци, които не са изкопали. Училищата, построени от държавата, могат и трябва да бъдат приватизирани. Кротките ще наследят тези сгради и ще ги превърнат в центрове на християнското образование.

Намерете си финансов съдружник, ако можете. Той може да плати необходимите пари за една сграда и да ви я даде на лизинг. Той получава данъчни облекчения, възвръщаемост на инвестицията, и задоволство да вижда напредването на Божието царство. Вие получавате съвременна, ефективна сграда, в която да водите училище. Обяснявам в моето ръководство как да построите училището така, че да е печелившо. (Едно подсещане. Не стройте малки класни стаи.)

Учители

Наемането на правилните учители е наистина важно. Вие можете да имате отличен учебен план, прекрасна сграда и изобилие от ученици, но ако нямате добър персонал, няма да можете да свършите работата.

Нека да започнем с директора на училището. Титлата може да бъде “принципал,” “началник,” “директор” или някаква друга. Човекът, който управлява училището, е ключовият работник. Вие можете да сте този човек, или можете да изберете някой друг. Директорът на училището трябва да бъде посветен на философията на християнското училище. Той трябва да може да организира и да ефективен изпълнител. Най-важното задължение на директора е да наеме подготвен персонал. Не е необходимо директорът да има степен по училищна администрация.

Ако училището се контролира от съвет, най-важното решение, което ще вземат, е да наемат директор. Директорът трябва да бъде компетентен и да бъде достатъчно заплатен. Умелият мениджър ще заслужи своята заплата като управлява училището по професионален и печеливш начин.

Има правило, което се нарича правилото на 80-20. То казва, че 80% от вашите поръчки в бизнеса ще дойдат от 20% от вашите клиенти. Също, 80% от вашите печалби ще дойдат от 20% от вашите продукти. Моят опит е, че 80% от вашите проблеми в училище ще произтичат от 20% от вашите ученици, и 80% от вашите проблеми с учителите ще идват от 20% от учителите. Урокът, който трябва да се научи, е да се вземат правилните решения при наемането на персонал.

През изминалите години имахме излишък от учители. Сега се появява недостиг на учители. Но никога не забравяйте, че думата “недостиг” не трябва никога да се използва без да сме прибавили в ума си това прилагателно към нея: “на определена цена.”

Винаги съм откривал, че има изобилие от учители наоколо. Учителите често предпочитат християнско училище, защото работните условия са много по-добри. Заплащането може да не е равно на това в държавното училище, но има други съображения. Полупенсионирани или пенсионирани учители могат да бъдат добри кандидати за преподаване в християнско училище. Не е нужно всички учители да бъдат на пълно работно време. Много майки са квалифицирани и готови да преподават или да помагат в училището, но могат да работят само половин работен ден.

Разходите за работна заплата съставляват най-голямото перо в училищния бюджет. През годините сме се опитвали да поддържаме тези разходи на 45-50% от общия бюджет. Повечето училища вероятно откриват, че по-голям процент отива за заплати на персонала.

Преди много години научих, че високите заплати за работниците, ниските разходи за клиентите и високите печалби за собствениците вървят заедно. Това е вярно в условия на свободен пазар. Открил съм, че едно християнско училище може да работи по този начин. Успявали сме да плащаме високи заплати (особено по стандартите на частните училища), докато поддържахме скромни училищни такси. В същото време реализирахме добра печалба.

Твърде много християнски училища плащат на учителите по-малко, отколкото трябва. Не трябва да се очаква от учителите да финансират училището. Отговорност на родителите е да плащат за разходите на образованието на техните деца. Много пенсионирани римокатолически монахини са на държавни помощи сега, защото са работили за изключително ниски заплати като учителки в енорийските училища и не са положени достатъчни грижи за тяхното пенсиониране. Това е срам за църквата.

Преобладаваща нагласа в много християнски училища е, че учителите ще бъдат “по-посветени,” ако са по-малко заплатени. Не съм съгласен с тази политика. На учителите трябва да се плаща според пазара. За нещастие, присъствието на държавата в образованието означава, че нямаме напълно свободен пазар. Ако имахме истински свободен пазар в образованието, учителите в християнските училища щяха да получават значително повече, но те ще трябва да работят много по-ефективно.

Как можем да плащаме по-високи заплати на учителите в нашите християнски училища при сегашното положение? Отговорът лежи в това да станат по-производителни. В държавните училищни кръгове е мода да се обвиняват прекалено големите класове за спадащите образователни стандарти и за лошата дисциплина. Образователната власт иска повече пари, за да се осигури по-ниско съотношение учител-ученик. Фактът е, че съотношението учител-ученик намаляват в тази страна, но стандартите продължават да спадат. Престижен доклад от Харвардския университет преди няколко години заключи, че учениците в големи класове се справят също толкова добре, ако не и по-добре от тези в малки класове.

Много християнски училища имат същата погрешна идея за съотношението учител-ученик. Някои дори се хвалят с малките класове, които имат. Такива училища ще трябва да направят едно от двете неща. Или тяхната училищна такса ще е доста висока, или ще трябва да плащат твърде ниски заплати. Ако заплатите са високи, а таксата е ниска, парите ще трябва да дойдат от дарители.

По-голямата производителност е това, което понижава цените и подобрява жизнения стандарт в нашата икономика. Трябва да се развият по-ефективни начини за преподаване на децата. Снижаването на съотношението учител-ученик върви в противоположната посока на по-голямата ефективност и производителност.

Транспорт

Моят съвет към някой, който започва училище, е да избегне превозването на учениците, ако е възможно. Имам глава в моето ръководство за започване на училище, която се занимава основно с превоза. Транспортът е скъп и отнема много от вниманието и времето на директора.

Учебна програма

Една подробна учебна програма е извън обхвата на тази книга. Има 38 страници в моето ръководство върху въпроса за учебната програма. Има изобилие от книги и материали, които се предлагат от различни организации, активни в развиването на християнски училища.

Бих се придържал към основните предмети, когато започвам ново училище. Преподавайте предметите, от които се нуждае всеки ученик. Не се разпростирайте в прекалено много области.

Някои допълнителни съображения

Не започвайте вашето училище с повече класове, отколкото се нуждаете. Ако вашата цел е да осигурите обучение на вашите собствени деца, и те са в малките класове на началното образование, тогава започнете с тези класове. Ако има изискване от други християни да се добавят класове, тогава ги добавете.

Колкото до определянето на таксите, съветвам ви да следвате посоката на пазара. Няма да сгрешите ако следвате пазара. Ако хората плащат повече, тогава искайте повече. Ако те не могат да платят това, което искате, тогава понижете таксите. Цената е много важна. Някои области в страната могат да поддържат по-високи такси. Това обикновено се уравновесява от по-високи разходи за земята и сградата, както и от по-високи разходи за труд. Нещата се изравняват.

Вярвам, че християнските училища могат да бъдат започнати навсякъде. Ние трябва да сме гъвкави. Трябва да се приспособяваме към общността и положението, в което се намираме. Познавам една дама, която управлява едно много успешно училище далеч в дълбоката провинция. Тя няма степен от колеж. Изглежда, че тя не би могла да води училище, и че там няма голям пазар.

Стойте настрана от много извън-училищни дейности. Те са скъпи и отнемат много време и енергия. Държавните училища твърдят, че образоват “цялото дете.” Те мислят, че е тяхна отговорност не само да образоват, но и да се грижат за обществените взаимоотношения, за развлеченията и пр. Дори в някои училища се осигурява закуска. Такива дейности допълнително подкопават семейството. Винаги има семейства, които ще са щастливи да ви накарат да носите товара по отглеждането на техните деца. Не позволявайте да ви отклонят от целта.

Обобщение

Църквата е защитник на семейството. Това означава, че църквата трябва да се погрижи всяко семейство да е насърчено и подложено на натиск да отпише децата си от държавните училища и да ги постави в християнски училища, включително домашни училища.

Като последна мярка църквата трябва да започне християнско училище. Тя трябва да си сътрудничи с независимите местни християнски училища. Тя трябва дори да е готова да помогне на член на църквата да започне християнско училище.

Църквата трябва да защитава. Ако е необходимо да се отделят средства за стипендии за учениците, тогава това е законно. Но колкото по-близо е училището до родителския контрол, толкова по-малко вероятно е да се размият границите на отговорността, отчетността и властта.