12

КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИ ЦЪРКВАТА?

Често забравяме, че Църквата може да направи нещо. Това не е просто критика. Виждали сме твърде много църкви да стават либерални и да губят своето значение. Или, може би не сме виждали църква, която прави въобще нещо. Помислете за момент. Колко църкви във вашия град заемат позиция като църква? Не много, обзалагам се. Знам, че в моя град най-големите църкви обикновено са най-компрометираните. Те не вземат отношение към абортите. Не се включват в битката за християнско образование.

Но може би ние не вземаме предвид Църквата, защото сме свикнали да мислим като индивиди. Знаете ли книги или касети, които говорят “как институционалната Църква може да промени обществото?” Колко иронично. Американците са крайно религиозни хора. Вече посочих, че Църквата е най-голямата организация (макар и разпокъсана) в Америка. На много места дори казах, че Църквата може да направи повече от индивида.

Защо е това? Чуйте думите на Христос.

Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да и надделеят, ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата” (Матей 16:18-19).

Той не каза, че ще изгради Своята политическа партия, Своето семейство, Своята християнска училищна система, Своето религиозно общество, Своята сателитна мрежа или Своята корпорация. Той каза “Ще изградя Моята църква.” Адът няма да бъде превзет от Обществото на християнските спортисти, християнските издатели, или християнските филмови продуценти.

Трябва да имаме предвид, че Христос говори за Църквата като за институция, а не за група самостоятелни индивиди. Адът няма да устои пред институционалната Църква. Истината е, че много индивиди ще паднат, но не и Църквата като Църква.

След като казахме това, нека да сложим думите “връзване и развързване” в “контекста на институционалната Църква.” Индивидите не връзват и не развързват. Църквата прави това. Отделният човек може да действува от името на Църквата, но именно това е идеята. Той не прави това, или не трябва да прави това като индивид. Църквата е тази, която ще победи царството на тъмнината.

Как?

Христос унищожи ада с “ключове.” Непосредствено след обещанието на Христос, че адът няма да устои пред Църквата, Той казва на Петър, че са му дадени “ключове” да “връзва и развързва.” Какво правят “ключовете”? Те отварят и затварят врати. Така, “само” с властта за отваряне и затваряне вратата на небесното царство, адът бива унищожен.

Какви са тези ключове? Има три неща, които отварят и затварят вратата на небесното царство.

Първо, проповядването на Божието Слово отваря и затваря вратата. Павел казва:

Как тогава ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: Колко са прекрасни краката на тия, които благовествуват доброто! (Римляни 10:14-15).

Второ, тайнствата на кръщението и причастието отварят и затварят вратата. Причастието, например, може да изпълнява функцията и на затваряне на вратата. Павел казва:

Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждение на себе си. По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали. Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени. А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света (1 Коринтяни 11:27-32).

Трето, дисциплината отваря и затваря вратата на царството. Тя може да отвори вратата, когато възстановява отклонил се брат. Яков казва, “Братя мои, ако някой от вас заблуди от истината, и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смъртта и ще покрие много грехове” (Яков 5:19-20).

Дисциплината също може да затвори вратата в опит да възстанови. Павел казва:

Дори се чува, че между вас имало блудство, и то такова блудство, каквото и между езичниците не се намира, именно, че един от вас има бащината си жена. И вие сте се възгордели, вместо да сте скърбили, за да се отлъчи измежду вас тоя, който е сторил туй нещо. Защото аз, ако и да не съм телесно при вас, но като съм при вас с духа си, като че ли съм при вас – осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, онзи, който така е сторил това, (като се събра моят дух с вас заедно с властта на нашия Господ Исус), да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса (1 Коринтяни 5:1-5).

И така, на Църквата и само на Църквата е дадена властта на “ключовете.” С проповядване, тайнствата и дисциплината тя унищожава ада.

Следователно, програмата за връщането на собствеността върху семейството на правилните настойници се основава на тези три “ключа.” Ако Църквата възнамерява да въздействува на държавата, тя ще трябва да използва тези “ключове.” Просто няма друг библейски начин. По-долу бих желал да очертая няколко неща във всяка област, които биха променили Църквата, а в последствие и обществото. Тоест, ако вярваме, че институционалната Църква е тази, която унищожава ада, тогава промяната ще трябва да дойде от “ключовете,” които са й дадени. Ето какво може да направи Църквата.

Истинско пророческо проповядване

Твърде често пророчеството се смята само за “казване на нещо, което ще се случи в бъдещето.” Наистина, това е една негова страна. Но казването на това, което ще се случи, трябва винаги да бъде в правилния контекст. “Предсказването” винаги е юридическо твърдение. То обявява съд.

Когато Йона отиде в Ниневия, например, той им каза какво ще се случи, ако не се покаят. Ето какво каза той:

“Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана” (Йона 3:4). Какво означаваше това? Йона им каза, че Бог ще ги съди заради техните грехове, ако не се покаят. Именно това липсва в нашето общество.

Лесно спасение

Преди няколко седмици видях един от водещите евангелизатори в страната на телевизионно предаване. Интервюиращият определено не беше християнин. Той веднага попита евангелизатора дали смята, че СПИН е осъждение от Бога. Евангелизаторът каза: “Не, Бог не би направил такова нещо.”

Странно, нали? Този евангелизатор вярва, че Бог ще изпрати милиони и може би милиарди хора в ада за цялата вечност, да бъдат накарани да търпят нетърпими мъчения и самота завинаги, без надежда завинаги. Но Бог не би изпратил на няколко хиляди извратени хомосексуалисти язвата СПИН като предупреждение към тях и другите за съда, който идва.

В сравнение с ада, СПИН е незначително осъждение. Но евангелизаторът се страхува да признае публично, че Бог съди грешниците в историята като предплата за бъдещия вечен съд, или за да ги предупреди за идващия вечен съд. Божиите осъждения са някак си извън историята. Те са нещо отвъдно и далечно.

Но в настоящето съдът е наистина отдалечен. Та СПИН не е повече Божие осъждение от, да речем, херпеса.

По отношение на своя възглед за историята, нашият евангелизатор е либерал, и при това слаб либерал. Либералите също не искат Божия съд в историята. Този съд сочи към ада, а това е истинското противно учение за либералите. Също и за атеистите.

Историята принадлежи на човека.

В нашето общество обикновено се приема, че няма връзка между това, което става в света, и Божия закон. Тази важна причинно-следствена връзка е изгубена. Затова е изгубен и възгледът за съда е била изгубена.

Наистина, трябва да се проповядва Божията любов. Но един човек не може да разбере Божията любов, докато не знае за ада и за съда. Това е като да знаеш за чистотата без познание за мръсотията. Само когато хората разберат от какво са освободени, те започват да виждат великата Божия любов в Христос чрез Неговата ужасна смърт на Кръста.

Църквата не е осъдила нищо! Никой не иска да бъде възприеман като “негативен.” Теорията е, че вече живеем в негативно общество. Да се говори на хората за негативни неща като съда усложнява проблема. Чий проблем? На одобрения от медиите, търсещ признание християнин.

Добре е, че лекарите не лекуват болестите по този начин. Преди време си изгорих крака в гореща мазнина. Когато отидох на лекар, той каза, че е лошо изгаряне и че трябва да премина през специално лечение. Лечението беше най-болезненото преживяване в моя живот. Трябваше през ден да остъргват мъртвата кожа. Трябваше “да си взема лекарството,” както се казва, и трябваше да отида на моя лекар, за да разбера от какво точно се нуждая, независимо дали ми харесва или не. Ако той не ми кажеше, щях да изгубя своя крака.

А това бе просто гореща мазнина. Тя засегна само крака ми.

Църквата е в подобно положение. Само че тя говори на общество, което е под огъня на Божия съд, общество, което е изяждано от греха. Не може да има меко послание. То трябва да бъде твърдо, защото живеем в твърдо общество.

Посланието на Христос е чудесно. То е отговорът за нашия умиращ свят. Но част от работата на Църквата е да предупреди обществото, като Йона, че ще бъде съдено, ако не се покае. Трябва да се посочи причинно-следствената връзка. Човек греши и идва съд. Толкова е просто.

Това, което проповедниците днес искат, е да бъдат оставени на мира да проповядват лесно спасение. Тежкото спасение означава тежко осъждение.

И така, СПИН пряко наказание от Бога ли е? Със сигурност. Има ли някаква надежда? Отговор? Да. Евангелието е “добрите вести, че Христос умря заради греха и преодоля съда на Бога чрез Своето Възкресение.” И, че Възкресението може да донесе физическо изцеление; то дори може да го донесе на жертвите на СПИН. Има изход.

В институционално отношение медицинските експерти казват, че има само един изход: моногамия. Един мъж, една жена: постоянно, докато смъртта (не от СПИН) ги раздели. Църквата отказва да говори с толкова ясен глас като медицинските експерти.

Кое ще накара Църквата да говори с ясен глас? Епидемия от СПИН?

Кое ще накара християнските родители да изтеглят своите деца от държавните училища? Епидемия от СПИН? (Мога да чуя извиненията: “Виж, няма докладван случай на СПИН в училището от месец насам. А освен това, нашият Чарли изкарва само шестици.” Съжалявам, Чарли.)

Църквата ще трябва да започне да казва на света, че проблемът е в греха. Америка е в голям грях. Държавата е в голям грях. Църквата е в голям грях. Семейният живот е в голям грях. И всичко това ще бъде унищожено чрез болести, война, и всякакви други подходящи методи, ако няма покаяние.

Ако Църквата прогласява това послание, обществото ще се промени. Според мен Бог изпраща тези наказания и чака Своята Църква да говори. Ако тя говори, хората ще започнат отново да слушат. Държавата ще слуша. Семейството ще си върне настойничеството.

Тайнства

Второто нещо, което Църквата трябва да направи, е да се отнася сериозно към тайнствата. Защо смятам, че тя не го прави?

Повечето църкви вземат причастие само четири пъти в годината. Писанията показват, че то трябва да се взема често. Когато Павел отиде в Троада, Лука ни казва, “И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ” (Деяния 20:7). Новозаветната църква вземаше причастие всяка седмица.

Но какво общо има причастието с това как Църквата влияе върху света? Помните ли какво каза Павел на Коринтяните? Той каза, че причастието осигурява на Църквата условия да съди себе си, за да не бъде “осъдена със света” (1 Коринтяни 11:32).

Когато Църквата взема причастие и е в грях, тогава нейните членове са болнави и умират. Това казва Библията. “По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали” (1 Коринтяни 11:30). Това всъщност означава, че греховността донася осъждение от света. Да бъдеш съден “със” света означава неизбежно да бъдеш съден “от” света. Затова трябва да заключа, противопоставянето от държавата пряко е свързано с греха в Църквата.

Това е вярно. Ако в Църквата всичко е наред, държавата ще се промени. Но Бог се справя с извратеността в Църквата като изпраща външно противопоставяне и преследване. Това е един от Неговите изпитани и верни методи за справяне с “греха отвътре.” Когато Израел влезе в Обещаната земя и завладя Ерихон, хората не трябваше да вземат нищо от града. Един човек на име Ахан не се покори. Израел не успя да спечели битка докато не се справи с Ахан (Исус Навиев 7).

Виждаме същото нещо в цялата история на Израел. Накрая Бог довежда асирийците и вавилонците, тиранични държави, върху израилтяните, заради греха отвътре. Когато стигаме до Новия Завет, виждаме един разказ, за който вече споменах: разказа за Анания и Сапфира (Деяния 5:1). В същата глава Лука записва как Църквата се сблъсква със сериозна съпротива. Отново важи същият принцип, че когато има “грях отвътре,” Църквата е преследвана.

Какво общо има причастието с всичко това? Причастието е точно това, общение с Христос. Когато Църквата общува правилно с Него, тя не бива съдена със света и от света. Но докато Църквата не се върне към седмичното причастие, тя няма да има възможността да разбере да осъзнае своя грях. Докато тя не осъзнае своя грях, тя не може да се справи правилно с него, тоест да го изхвърли и да се освободи от него.

Но в седмицата, когато вашата църква възстанови седмичното причастие, бъдете внимателни. Причастието изисква самооценка. Седмичното причастие изисква седмична самооценка. Тези, чиито грехове ги осъждат, се изчервяват и обикновено доста бързо. Натискът на себеосъждането е като пукването на цирей: ако не се премахне чрез вътрешно изцеление, той ще създаде проблеми, когато се спука. Църквата, която не е готова да отлъчва и да го прави систематично, ще бъде разкъсана от последствията на седмичното причастие.

Не, това не се отнася за отдавна мъртвите либерални църкви. Седмичното причастие не ги притеснява. Всички хора вътре са духовно слаби или спящи, така че Бог не се занимава вече с тях. Те не страдат от експлозии; те просто западат.

Изцеление

Павел прави още една важна връзка с причастието. Изцеление! Как така?

Павел казва “по тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали” (1 Коринтяни 11:30). Здравето е свързано с тайнството. Затова седмичното причастие води до изцелително служение в Църквата.

Колко е важно изцелителното служение? Можем да се поучим от нашите харизматични братя по този въпрос. Изцелението е свързано с тайнственото общение с Христос. Църковното послание трябва да казва, че има изцеление в общението с Исус. Разбира се, това не важи за всеки случай, защото грехът все още присъствува в света. Но със сигурност Павел прави такава връзка пред Коринтската църква.

Така прави и Яков. Той казва: “Болен ли е някой от вас? Нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят. И тъй, изповядвайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете” (Яков 5:14-16).

Яков набляга върху правилното справяне с греха, точно както Павел прави. Изцелението е важно служение на Църквата, свързано с общението с Христос.

Но как изцелението влияе върху останалата част на обществото? Покажете ми Църква, която лекува болни, и вие намерите влиятелна Църква в обществото. Нека да осъзнаем това. Ако Църквата е излекувала хора, тогава обществото ще застане на нейна страна. Също и държавата.

В Римската империя един епископ бил изпратен в определен град. Той срещнал яростна съпротива от местните власти. Един ден епидемия ударила града. Дъщерята на един от градските началници се разболяла. Той чул, че епископът можел да лекува, и завел дъщеря си в Църквата. Чрез Божията благодат, момичето било изцелено. Познайте какво станало? Почти целият град се обърнал!

Така, второто нещо, което Църквата може да направи, за да промени обществото и да върне пълномощията над семейството в ръцете на родителите, е да въведе седмично причастие.

Дисциплина

Трето, църквата може да промени обществото чрез дисциплина. Какво общо има църковната дисциплина с промяната на държавата? Павел дава отговора:

Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите? Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи? Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи; тогава ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии ония, които от църквата се считат за нищо? Казвам това за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си, но брат с брата се съди, и то пред невярващите? (1 Коринтяни 6:1-6). (курсивът мой)

Павел казва по същество, че Църквата трябва да съди света. Църквата е върховният институционален съдия – не държавата, а Църквата. Още по-важно, Павел укорява Коринтяните, защото те не са дисциплинирали своите собствени членове. Те не решават своите собствени проблеми. Така, проблемът в църквата се прехвърля в обществото и позволява на държавата да се намеси. Равносметката е, че държавата поема нещата и съди Църквата, което е равносилно на това да съди Христос!

Църковната дисциплина е могъщо оръжие срещу държавата. Тя казва на правителството: “Ние сме отделно царство, оставете ни на мира.”

Как действува църковната дисциплина? Чуйте думите на Христос.

И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си. Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник. Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което поискат, ще им бъде дадено от Баща Ми, Който е на небесата. Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях (Матей 18:15-20).

Ето принципът на “връзването,” за който говорихме в началото на главата. Църквата може да “върже” някой и да го изхвърли от събранието. Дали това “не е любов”? Не, Библията казва, че дисциплината е върховно действие на любов. Авторът на Пъсланието към Евреите казва: “И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: Сине мой, не презирай наказанието на Господа, нито да отслабваш, когато те изобличава Той; защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема.” (Евреи 12:5-6). (курсивът мой)

Ако това е вярно за Бога, колко повече трябва да е вярно за Църквата? Любовта не е противна на дисциплината. Двете вървят заедно. Но текстът в Матей дава конкретни насоки: (1) иди лично; (2) после иди със свидетели; (3) накрая отнеси въпроса до цялата църква. Как се прави това? Когато се достигне третият етап на дисциплината, трябва да се съберат църковните служители. Те представляват църквата, и са тези, които трябва да действуват в случая “кажи това на църквата.” Може да се наложи те да определят съд и да действуват като съдии, точно както Павел казва в текста от 1 Коринтяни 6. Ако се стигне до решение, че човекът е виновен, а той е все още “непокаял се,” тогава за негово добро и за доброто на църквата той трябва да бъде изключен.

Но забележете много внимателно, че горният текст казва, че този, който е изхвърлен от църквата, трябва да бъде “като езичник и бирник” (Матей 18:17). Защо текстът не казва, че човекът “е” езичник? Църквата се произнася “юридически,” не “непогрешимо,” което означава, че отлъчването предава виновния човек на Сатана. Но той може още да е вярващ. Бивайки “обявен” за “отлъчен,” обаче, той е изправен пред вечни последствия, ако не се покае. Той е юридически мъртъв и е в процес на възвръщане към живота. Също, отлъчването е обвързващо само ако Църквата действува според Писанията. Ако Църквата греши, тогава отлъчването не е валидно. Във всеки случай, дисциплината е “правно изявление.”

Дисциплината е за доброто на църквата и на обществото. Помнете, Павел казва, че когато не се учредяват “църковни съдилища,” държавата идва за да наложи своя съд над Църквата. Обратното също е вярно. Когато Църквата налага своята дисциплина, тя показва на държавата нейните граници. Вероятно това е причината държавата да иска да се намесва в “църковната дисциплина.”

Преди две години една църква в Оклахома отлъчва непокаяна жена, която живеела в открито прелюбодейство с местен общински служител. Тя се обърнала към съда и осъдила църквата. Църквата загубила делото. Защо? Държавата не желае дисциплинираща Църква, защото дисциплиниращата Църква става влиятелна в обществото. Тя става достатъчно могъща, за да казва на държавата да стои настрана от семейните и църковните дела, които не са нейна работа. Църковната дисциплина наистина има такава сила.

Но, какво става, ако държавата се опитва да спре църковната дисциплина? Църквите нищо ли не могат да направят? Не, има още един етап от дисциплината, който може да влезе в действие.

Проклинащи псалми

На Църквата (като институция) не е позволено да използва “плътски” оръжия срещу държавата. Но това не означава, че Църквата е беззащитна. Бог дава на Своя народ най-могъщото оръжие на земята, по-могъщо и от атомното, или всеки друг вид “плътска” мощ. Той дава на Своята Църква проклинащите псалми.

Проклинащият псалм е вид псалм, който е молитва на “прокълнаване” (“произнасяне на зло срещу”) върху “враговете на Църквата.” Псалм 83 е добър пример. Ето друг пример:

Господи Боже, Комуто принадлежи отмъщението, Боже, Комуто принадлежи отмъщението, възсияй. Издигни се, Ти, Съдия на земята, отдай на горделивите това, което им се пада. Господи, до кога нечестивите, до кога нечестивите ще тържествуват? . . . Кой ще стане с мен против злодейците, кой ще стане с мен против ония, които вършат беззаконие? Ако не беше ми помогнал Господ, душата ми без малко би се преселила в мълчанието. Когато казвах: Подхлъзна се ногата ми, тогава, Господи, Твоята милост ме подпря. Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми. Щ е има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, което е хитро да върши зло чрез закон? Те се опълчват против душата на праведния и осъждат невинна кръв. Но Господ е високата моя кула, и Бог мой е канара, при която прибягвам. Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие, и ще ги отсече от нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече (Псалм 94:1-23).

Авторът започва този псалм с обикновената молба Господ да “накаже” нечестивите, враговете на Божието царство. Правилно ли е християнинът да се моли по този начин? Не казва ли Господ на християните, “молете за тези, които ви гонят” (Матей 5:44)?

Първо, Павел казва на християните да се молят с Псалмите, със всички от тях. Той казва: “и разговаряйте се с псалми и химни и духовни песни” (Ефесяни 5:19). Така, Новият Завет определено иска Божият народ да се моли с проклинащите псалми. Но как да разбираме думите на Исус?

Второ, Исус ни казва да се “молим за враговете си,” но Той конкретно говори в този контекст за “лични” врагове, а не задължително за врагове на Църквата. Освен това Псалмите ни дават конкретни молитви, които да се принасят, дори ако Той говори за “врагове на Църквата.” Проклинащите псалми са тези, с които трябва да се моли Църквата. Но помнете, че дисциплината е юридическа. С други думи, унищожението на нечестивите идва по един от двата начина: действително унищожение или обръщане. Това е вярно. Бог може да унищожи нечестието на държавата като я обърне. Той със сигурност направи това с Римската империя при Константин.

Така, аз ви насърчавам да се опитате да накарате вашата църква да се моли с проклинащите псалми, дори на редовната служба на поклонение. Псалмите, помнете, трябва да се принасят като молитва от Църквата. Ние не трябва да ги използваме срещу нашите “лични” врагове. Става въпрос за враговете на Църквата!

Църковната дисциплина в “проклинаща” и вътрешно църковна форма е могъщо оръжие. Ако Църквата я използва, нашият свят ще се промени. Нашето общество ще остави семейството на мира и ще позволи на Църквата да бъде негов страж.

Мъри Норис от Християнски университет Вали в Кловис, Калифорния, показва силата на проклинащите псалми. Той се противопоставя от години на порнографията. Макар че е учител, той е експерт в борбата срещу неморалността. Градове и църковни групи редовно го канят да води техните местни кампании срещу порнографията.

Нивото на неговия успех е феноменално. Той твърди, че ако се следват неговите осем стъпки, порнографията може да бъде спряна във всяка ситуация. Каква е неговата тайна? Не знам какво би казал той, но мисля, че нивото на неговия успех се дължи на една от тези осем точки, която защитава използването на проклинащите псалми.

Обикновено войната срещу порнографията се свежда до шепа извратени личности, които се изправят на пътя на моралността. Мъри настоява най-вече да се молите Бог да премахне този, който стои на пътя. Молете се те или да се обърнат или да бъдат пряко премахнати от Бога.

Резултатите са много силни. Почти без изключение, когато се принася проклинаща молитва, противниците на почтеността се пенсионират, разболяват се (понякога смъртоносно), губят следващите избори или умират!

Както Божиите заветни белези на кръщението и причастието, обаче, проклинащите псалми действуват двупосочно: към тези, към които са отправени, и към духовната слабост на тези, които се молят с тях. Те са като ръчни гранати. Ако не възнамерявате да ги хвърляте, не дърпайте предпазителите.

Обобщение

Представих какво може да прави Църквата в обществото. Посочих три неща.

1. Призовах за истинско пророческо проповядване от вида, който предизвиква обществото. Това е проповядване, което прогласява и призовава Божия съд.

2. Посочих, че вярното “седмично причастие” ще пази Църквата да не бъде осъдена от света. А ако светът остави Църквата на мира, идва свобода за семейството, особено за семействата в Църквата.

3. Казах, че църковната дисциплина отдалечава държавата от Църквата. Само когато Църквата не дисциплинира своите собствени членове, държавата може да се намеси. Бог казва, че Църквата ще “съди света,” тоест ако тя дисциплинира своите членове.

Също обясних едно оръжие на дисциплината, проклинащите псалми, които Църквата може да използва срещу държавата. Яков казва, “Нямате, защото не просите” (Яков 4:2). Не е ли време да поискаме от Бога да повали враговете на Църквата чрез унищожение или обръщане?

Времето е дошло. Ако Църквата не отговори поне с тези три плана на действие, тогава нашето общество ще изгуби. Ние ще изгубим. Нашите деца ще изгубят. И, църквата със сигурност ще изгуби, защото “съдът започва от Божия дом” (1 Петър 4:17)!!!