4

КОЙ ПРИТЕЖАВА ДИСЦИПЛИНАТА?

Първо, смеете ли да дисциплинирате?

Второ, ако смеете, дали държавата ще продължи да ви позволява да наказвате вашите деца?

Не бързайте да отговаряте на тези въпроси докато не чуете ужасното преживяване на Пол Снайдър, разказано от Джон Уайтхед в неговата превъзходна книга, Родителски права (John Whitehead, Parent’s Rights). Господин Уайтхед е конституционен правист; счетох за подходящо да го цитирам, дума по дума. Разберете, не си измислям нищо. Моята тревога се основава на един ужасяващ правен прецедент. Адвокат Уайтхед пише:

На 18 юни 1973 Пол Снайдър завежда своята петнадесетгодишна дъщеря Синтия в Центъра за работа с младежта към Отдела за непълнолетни към съда в окръг Кинг в щата Вашингтон. От известно време Синтия се е бунтувала срещу своите родители. Както съдът обяснява ситуацията:

Бивайки строги в дисциплината, родителите на Синтия поставят многобройни ограничения върху дейностите на своята дъщеря, като ограничаване на нейния избор на приятели, отказ да й позволят да пуши, да ходи на срещи или да участва в определени извънкласни дейности в училище, като всичко това предизвиква Синтия да се разбунтува срещу тяхната власт.

Г-н и г-жа Снайдър се надяват, че служителят от Отдела за непълнолетни ще “разреши семейния спор като напомни на Синди нейните отговорности към родителите.” Синтия била поставена в приемно семейство.

След един месец, обаче, Синтия, с помощта на служители от Отдела за Социални и здравни услуги, попълва молба в съда, в която твърди, че е дете под опеката на щатския закон. Законът определя подопечно дете като дете под осемнадесетгодишна възраст:

Което няма родител, настойник или друг отговорен човек; или което няма родител или настойник, желаещ да упражнява или способен да упражнява правилен родителски контрол; или . . . чийто дом по причина на занемаряване, жестокост или извращение от страна на двамата родители или на един от тях, или от страна на настойника, или от страна на личността, под чието попечителство или грижа то е, или по някоя друга причина, не е подходящо място за такова дете.

След това Синтия е поставена под временното попечителство на Отдела за социални и здравни услуги, и съдът определя за нея адвокат. На 12 октомври, приблизително пет месеца след като семейство Снайдър се обръща към Отдела за непълнолетни, Окръжният съд не открива никаква неспособност в родителите. Съдът отрежда Синтия да бъде върната под попечителството на нейните родители.

Синтия остава с родителите си приблизително един месец. След още повече спорове в къщи, тя отива при Младежки адвокати, група, която подпомага непълнолетни с проблеми. От там тя е насочена към Центъра за работа с младежта.

На 21 ноември 1973 държавен чиновник от Центъра за работа с младежта попълва молба в съда, която твърди, че Синтия е непоправима, според определението на закона. Под това условие, подопечно дете е дете под осемнадесетгодишна възраст:

което е непоправимо; тоест, което е извън контрола и властта на своите родители, настойник, или попечител по причина на поведението или на природата на въпросното дете. . . .

Като следствие от тази молба Синтия е поставена в сиропиталище. Няколко дни по-късно се разглежда дело, в което съдът определя Синтия за непоправима. Решението е обжалвано пред Върховния Съд на щата Вашингтон.

Върховният съд на щата Вашингтон . . . откривайки “пълна разруха” на взаимоотношенията родител-дете, определя момичето за непоправимо.”

Кой притежава дисциплината?

Дисциплината е поверена на родителите

Успяхте ли да проследите какво става в делото Снайдър? “Ужасните” родители, които не искали тяхното дете да “пуши,” и освен всичко се осмелили да ограничат дейностите на тяхната дъщеря, били определени като неспособни. Така момичето и държавните служители изкривяват закона, за да я отнемат от дисциплината на нейните родители. Когато единият съд отредил, че родителите не били “неспособни” и че Синтия трябва да се върне, момичето и държавните служители променили своята стратегия. Те открили, че Синтия е “непоправима”: за да може да избяга от своите родители.

Това е пълно извращение на библейския закон.

Това също е извращение на американското гражданско право. Това продължава повече от едно поколение, тихо и постепенно, и родителите не знаят за тази промяна. И някой ден, действителността ги изненадва.

Библията учи, че Бог е поверил на родителите властта да дисциплинират. Тук виждаме четвъртия принцип на библейския завет: санкциите. На родителите е дадена отговорността да налагат санкции на своите деца: наказания и награди.

Ако родителите счетат за необходимо да предадат своето дете на дисциплината на държавата, държавните служители трябва да подкрепят тази семейна дисциплина, не да я атакуват.

Наистина, има изключения. Родителите нямат правна неприкосновеност, ако застрашават живота на своите деца. Семейството не е автономно от Божия закон. Нищо не е автономно от Божия закон. Но с изключение на опасно за живота физическо насилие или от такива извращения като принуждаване на деца към неморални и незаконни дейности, държавата не трябва да се намесва в семейното дисциплиниране на децата, докато родителите не я поканят. Също, ако едно дете е извършило престъпление на възрастен, тогава, разбира се, трябва да бъде наложено наказание за възрастен. Нормално, обаче, в случая на юношески бунт, родителите първи трябва да предадат децата си. Ето какво казва Мойсей:

Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша думите на баща си или думите на майка си, и при все, че те го наказват, пак той не ще да ги слуша, тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при портата на местожителството му, и да кажат на старейшините на града му: Тоя наш син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и пияница. Тогава всичките мъже от града му да го убият с камъни, та да умре; така да отмахнеш злото отсред себе си; и целият Израил ще чуе и ще се убои (Второзаконие 21:18-21).

Тези думи може да ни изглеждат жестоки в нашето съвременно общество. Имайте предвид две важни неща:

Първо, този закон ограничава семейството. В своята превъзходна книга, Институти на библейския закон (R. J. Rushdoony, The Institutes of Biblical Law), Р. Дж. Ръшдуни отбелязва, че древният езически свят позволявал на семейството да екзекутира своите собствени членове (виж също Carle Zimmerman, Family and Civilization [New York: Harper and Brothers, 1947], pp. 359-383). Библейският закон, обаче, ограничава степента, до която семействата трябва да прилагат дисциплина. Властта за екзекуция е дадена на другите членове на обществото, и само чрез държавната власт. Семейството управлява тоягата, докато тя не е станала меч (екзекуция).

От друга страна, това ограничение върху семейната власт в дългосрочен план може да защитава семействата от управление на “престъпна класа.” Отново се връщаме към превъзходните прозрения на Ръшдуни. По-нататък той твърди, че “Семейство, което предава собствения си син на закона, ще предаде всеки друг” (p. 187). Така, за да може семейството да се предпази от “престъпна класа,” то трябва да позволи на държавата да наказва неговите собствени престъпни деца. То трябва да почита Божия закон преди да почита кръвните връзки или семейното име. Божието име и репутация са по-важни.

Почти всеки, който се е опитвал да работи с чужди деца – в църква, младежка организация и т.н. – знае, че повечето родители защитават децата си дори когато те не са прави! Иронично, този вид защита на семейството води до неговата собствена вреда. Конкретно, в крайна сметка държавата започва да злоупотребява със семейството, когато се опитва да компенсира “тоталното семейство” с “тотална държава.” Такъв е случаят в нашето общество. Днес държавата се занимава с всичко, освен с неморалността, именно защото семейството не желае да позволи неговите собствени членове да бъдат наказвани за злотворство! С други думи, семейството иска да постави себе си над закона.

Второ, смъртното наказание е задължително само в случая на едно углавно престъпление: убийство. Има други углавни престъпления. Прелюбодейството е едно от тях (Левит 18:20). Прелюбодейството не винаги се наказва със смърт, макар Библията да разрешава това наказание по желание на ощетения брачен партньор. Матей казва: “Йосиф, понеже беше праведен . . . намисли да я напусне тайно” (Мат. 1:19). Той беше “праведен” и можеше да не иска смъртно наказание. Очевидно престъплението на прелюбодейството не изисква смъртно наказание в този случай.

Както споменахме, единственото изключение на принципа “не е задължително” е убийството. Защо? Смъртта е единственото правилно обезщетение в случая на човекоубийство. Така, не е необходимо непоправимият младеж да се умъртвява във всеки случай, и крайното насилие вероятно се използва само в крайни случаи.

Също трябва да помним, че преди Христос да дойде в историята, изкуплението не е действувало напълно. Смъртното наказание е трябвало да се прилага по-строго. Но след смъртта на Христос възможността за промяна е по-голяма. Християнският подход към непоправимия юноша трябва да намали нуждата от смъртно наказание. Небиблейският хуманистичен подход – “децата са си деца” – със сигурност увеличава необходимостта от смъртно наказание, ако не когато те са деца, то по-късно, когато станат убийци.

Държавата трябва да защитава Божия закон в семейството. Родителите не са неразумни, когато очакват от своите деца, особено от юношите, да се покоряват. Родителите не изискват твърде много, когато искат от децата да са трезви и да стоят далеч от пиянството и наркотиците.

Твърде често, обаче, когато се отправи призив към държавата, тя възприема ролята на родител. В Библията държавата само изпълнява наказание вместо родителите, което те нямат право да налагат: екзекуцията. Семейството не е служител на държавата. Държавата трябва да бъде служител на семейството.

Кой притежава дисциплината? Преди всичко “Бог я притежава,” както видяхме във всяка област. Да, Той я е поверил на родителите, но ние трябва да сме последователни в своите аргументи. На родителите е дадена властта да наказват, но Библията дава строги насоки. Поверяването на домашната дисциплина на родителите от Бога не означава, че те могат да правят всичко, което поискат! Има пет библейски метода. Нека да ги разгледаме.

Библейски методи за домашна дисциплина

Библията изхожда от Божиите методи за справяне с Божия народ. Тъй като родителите представляват Бога пред своите деца, те трябва да виждат Божия пример. Един библейски автор казва:

Сине мой, не презирай наказанието от Господа, и да ти не дотяга, когато Той те изобличава, защото Господ изобличава оня, когото обича, както и бащата сина, който му е мил (Притчи 3:11-12). (курсивът мой)

Дисциплината и любовта не се изключват взаимно. Дисциплината е действие на любов. Както Бог дисциплинира Своите деца, така родителите трябва да наказват техните. Бог наказа Христос на кръста заради бунтовното човечество; това трябва да посочи връзката между любовта и наказанието. Бог използва пет метода.

Словесна дисциплина

Бог говореше на Своя народ от планината или чрез пророка. Когато Израел съгреши срещу Бога, пророците бяха изпращани да смъмрят Израел с думи. Това се вижда в служението на всеки един от тях. Те изговориха предупреждения и упреци с надеждата, че нищо повече няма да бъде необходимо, за да се промени пътят на Израел. Така, има нужда от словесни увещания и поправления при работата с деца. Както Бог говори твърдо, така родителите трябва да знаят как и кога да говорят с твърдост.

Дисциплина чрез отказ

В частта с проклятията на Второзаконие 28 Бог казва, че ще отнеме увеличаването на производството и благосъстоянието, ако Израел наруши Неговите закони (Второзаконие 28:38). Когато Израел не искаше да влезе в Обещаната земя, Бог отне земята от народа за четиридесет години. Отказът е ефективен начин за справяне с децата.

През летните месеци моите деца на училищна възраст трябва да четат една книга на седмица и после да пишат преглед на книгата. Веднъж двете най-големи момчета искаха да започнат курс по карате към спортния клуб, на който сме членове. Казахме им, че могат да отидат там, ако са завършили прегледа за седмицата. Те не го бяха завършили, затова не отидоха.

Дисциплина чрез оттегляне

Давид се страхуваше от едно нещо повече от всичко друго – оттеглянето на Божията ръка (Пс. 119). Понякога Бог се оттегляше от Своя народ, за да им покаже какво би било да бъдат напълно отсечени. Така, изпращането на детето в неговата стая, или премахването му от масата за вечеря, може да бъде подходящо наказание. Това може да бъде опасен метод. Когато е само, детето има склонността да се самосъжалява. Затова родителят трябва да внимава за тази негативна реакция и да бъде подготвен да се справи с нея.

Физическо наказание

Второзаконие 28, която току що споменах, казва, че Бог щеше да нанесе циреи и други физически нещастия върху Израел, ако той постоянствува в своя бунт. Когато този принцип се приложи към семейната дисциплина, Библията говори за тоягата. Тоягата става главният символ на дисциплината. Защо?

Тоягата представлява област на власт. Има различни еврейски думи за “тояга,” но основата е matteh (от natah, което означава “удрям”). Matteh е бил отсечен клон от дърво. Следователно, matteh е продължение на дървото.

Това е много важно от теологична гледна точка. “Дървото” в Писанието представлява Божията област на власт, живот и закрила. Докато човек живее под Божието “дърво,” той има Божията власт, живот и закрила. Библията многократно се позовава на този преобраз, когато описва живота на благословение като “дърво при водни потоци” (Псалм 1), чрез броя началници под “дървото” (Съдии 4:4), и чрез сравняването на Божието царство с дърво (Лука 13:19).

Затова тоягата трябва да бъде продължение на Божията власт. Всъщност, начинът, по който родителят използва тоягата, говори много за неговия възглед за Бога и предава на детето цяла теология. По тази причина тоягата трябва да се използва правилно.

(1) Отказът да се използва тоягата означава, че няма ад, съд, болка, или лоши последствия за злотворството. Бог става Дядо Коледа вместо нашия праведен и справедлив Владетел. Нещо повече, отказът да се използва тоягата е най-лесният начин за реакция. Когато родителят наказва своето дете, той наказва част от себе си, тъй като детето е негово продължение – греховно продължение в този случай. Това ни напомня на върховното наказание, което заслужаваме: смърт.

Тази смърт е само символична, благодарение на жертвата на Христос на кръста. Притчи казва: “Да не ти се свиди да наказваш детето, защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре. Ти, като го биеш с пръчката, ще избавиш душата му от ада” (Притчи 23:13-14). Дете без дисциплина става човек без вътрешен контрол. То ще порасне и няма да може да работи под натиск, или няма да е способно да възпира своето греховно поведение. Книгата Притчи е права, когато казва, “ако жалиш тоягата, разваляш детето.”

(2) Тоягата се използва вместо ръката защото наказанието не е действие на родителската власт. Затова е важно родителят да не действува от своя гняв, когато дисциплинира. Ако родителската власт е отражение на Божията система на властта, а тя трябва да бъде, тогава дисциплината трябва да бъде поради нарушаване на Божията власт. Естествената склонност е да не се използва тоягата. Детето ще разбере това, когато порасне. Книгата Притчи казва, че отказът да се използва тоягата означава, че родителят мрази своето дете (Притчи 13:24). Когато родител използва тоягата, той показва своята любов. В нашето съвременно мислене чуваме обратното.

(3) Тъй като употребата на тоягата е толкова тясно свързана със спасението на детето, е добре да се молим с детето след като е било наказано. Детето трябва да изповяда своя грях, а родителят трябва да се моли Бог да използва своята дисциплина да освети детето.

(4) Тоягата трябва да се използва насаме. Публичния бой с тояга е най-лошата форма на унижение, и може да се употребява само от държавните владетели.

(5) Тоягата трябва да се използва само върху задните части на детето (Притчи 10:13). Родителят не трябва никога да удря дете в лицето. Защо? “Лицето” е мястото на славата в Писанието. Боят в лицето разрушава достойнството, а това не е целта на дисциплината. (Заплюването в лицето беше позволено само в един случай в Писанията: бездетната съпруга на починал човек можеше да заплюе в лицето брата на мъжа си, ако откажеше да изпълни длъжността на сродник, да се омъжи и да е баща на деца в името на починалия човек [Второзаконие 25:9]. Това беше голям грях срещу заветното родословие в Стария Завет.)

(6) Родителите трябва да са бдителни за роптаене. Това може да бъде много ефективна пасивна форма на бунт. Библията казва, че ние трябва да се покоряваме с радост (Второзаконие 28:47). Това е сериозен проблем, който изразява бунт в лошо настроение.

Дисциплина чрез лишаване от наследство

Петият, и най-суров метод за дисциплина, беше лишаването от наследство, или отсичане от семейството. Този метод се вижда в действията на Бога спрямо Каин. Каин беше изгонен от семейството и от Божия народ (Битие 4:14). В Новия Завет виждаме този метод на дисциплина в притчата за блудния син (Лука 15:11). Когато едно дете израсне до юноша и стане непоправимо, и дори влияе лошо и върху другите деца, това може да е единственият начин родителят да спаси своето семейство. Разбира се, детето трябва да бъде прието обратно, ако желае да се върне и да живее според закона на дома. Това е драматичното следствие от притчата за блудния син.

Този метод може да се прилага дори към възрастен член на семейството. Имаше едно християнско семейство, където бащата напусна жената, която му беше съпруга от двадесет и пет години, извърши прелюбодейство и изостави вярата. Неговата дъщеря беше малка, когато той напусна. След няколко години дъщерята се влюби и започна да планира сватба. Бащата искаше да участвува в сватбата и да я предаде на младоженеца. Това разстрои всички. Майката беше особено ядосана. Трябваше ли на този баща да се позволи да участвува в радостта на християнския брак без да се е покаял? Не. В действителност, когато семейството не му позволи да дойде на сватбата, той се покая! Това му помогна да види вечното си бъдеще без покаяние!

Тези пет метода на дисциплина дават на родителя постепенна система. Мъдростта на възпитаването на деца е да знаеш кога и как да ги прилагаш. Дисциплината е жизнено важна за установяването на библейския завет. Защото без нея няма закон.

Забележете, какво нямат право да правят родителите: да не измъчват, да не правят нищо, което заплашва живота. Библията защитава детето, както и постановява методите за дисциплина.

Какво би станало, ако родителите злоупотребят със своите права? Те могат да бъдат съдени. Но те не могат да бъдат съдени заради подчинение на Божия закон, както семейство Снайдър. Ако имахме библейско общество, държавата щеше да наказва тези, които нарушават Божия закон. Съжалявам, че трябва да кажа, че сме отпаднали от благодатта.

Обобщение

Има надежда за бунтовните хора, защото има ясно послание от Бога. Той дисциплинира онези, които обича. Той обича този народ. Затова Той го дисциплинира и ще го дисциплинира.

Принципът в тази глава беше, че дисциплината е на Господа, поверена на родителите в дома. (“Поверяването” включва упълномощаване.)

1. Започнах проблема за дисциплината с делото Снайдър. Пол Снайдър не е могъл да дисциплинира ефективно своята дъщеря, защото тя е намерила закрила в държавата. Това не е нищо друго освен открита атака срещу семейството. Г-н Снайдър по никакъв начин не е злоупотребявал със своята дъщеря. Той просто е правел това, което е трябвало да прави под библейския закон.

2. Бог поверява отговорността за дисциплина на родителите. Използвах за това Второзаконие 21:18-21.

3. Конкретните видове дисциплина, които родителите могат да използват, са:

А. Словесна дисциплина
Б. Дисциплина чрез отказ
В. Оттегляне
Г. Телесна
Д. Лишаване от наследство

Други форми на дисциплина са дадени на държавата и на Църквата. Вече споменах за тях. Но, това, което Господ дава на семейството, трябва да бъде поддържано от държавата и от Църквата.

В следващата глава ще обърна вашето внимание към наследството. Кой го притежава? Защо държавата се опитва да пречи на семействата да натрупват големи състояния? Откъде знам, че това е проблем? Искате ли децата ви да продължат във вярата и в благосъстоянието, което им предавате?

Нека продължим да четем!