11

КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИ СЕМЕЙСТВОТО?

Във въведението казах, че има две части в тази книга: принципи и приложения. Частта на принципите отговаря на въпроса “Кой притежава семейството?” Нека да не изпадаме в недоразумение, макар и в последните глави от тази книга. Бог притежава семейството. Всяко семейство. Той му е поверил няколко свещени задължения. Така, използвайки заветния модел, представен в първата глава, разгледах десетте важни области, в които Бог е дал правилното настойничество, и където държавата се опитва да отнеме добрите дарове от Господа към семейството.

Сега трябва да разгледаме някои практически въпроси. “Чудесно,” може би си казвате, “Приемам тези принципи, но все пак не започваме ли малко късно тази игра? Какво може да направи моето семейство за да върне собствеността върху семейството в правилните ръце?”

Отличен въпрос. Аз също си го задавам относно моето семейство. В последните три глави на тази книга ще говоря как собствеността върху семейството трябва да се върне в ръцете на правилните настойници!

Първо, искам да ви кажа какво може да направи вашето семейство.

Второ, бих желал да ви посъветвам какво може да направи вашата църква.

Трето, накрая трябва да изложа план за това какво може да направи държавата.

Вие сте напълно прав, ако мислите: “Вече е късно.” Но никога не е твърде късно. Бог е на наша страна, и това е всичко, което има значение.

И преди е имало случаи на паднали християнски общества, които са се обръщали. Вземете например Англия през 18 век. Тя е станала загниваща. Църквата е слаба. Семейството е още по-слабо, а християните започват да се питат какво ще стане с този народ, който е бил толкова велик в миналото.

Божиите хора запрятат ръкави и се заема да възстанови една страна, която е принадлежала на Бога. Те Го призовават да зачете Своето Слово, както е обещал:

Ако заключа небето да не вали дъжд, или ако заповядам на скакалците да изпоядат земята, или ако изпратя мор между хората Си, и хората Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им (2 Летописи 7:13-14).

Англия възстановява своето християнско наследство чрез великото проповядване на Джордж Уитфийлд и Джон Уесли. Проповедите на Уесли буквално отрезвяват стотици хиляди английски работници. Те ги правят спестовни, ориентирани към бъдещето хора. Неговото послание за вечно спасение и земна отговорност поставят основата на Индустриалната Революция, която започва през 80-те години на 18 век.

Сравнете Англия с Франция. Французите също са народ, който преди е бил верен на Бога, но се е отвърнал от своя завет. Връщат ли се те към Бога? Не. Вместо това техните ръководители слушат философите, група от езически, мразещи Бога философи, които учат, че бъдещето на Франция е в еволюционния и революционния възглед за човека, не в Бога.

От този момент нататък историята на Англия и на Франция тръгва по различни пътища. От 1789 до 1795 Франция преминава през кървава революция. В края на 90-те години на 18 век идва на власт безмилостният военен диктатор Наполеон Бонапарт. Той води Франция първо към военни победи, а след това към пълно поражение. Френският политически живот е разстроен от Революцията и никога не се възстановява напълно. Политическа нестабилност, съчетана с мудна бюрокрация стават отличителните черти на френския живот в продължение на почти два века.

Англия, от друга страна, започва в една от своите най-блестящи епохи след 80-те години на 18 век. Английският дял в световната търговия набъбва; Англия става господарка на моретата. Промишленото производство се увеличава рязко с Индустриалната революция. Към 1850 Англия е най-богатата нация на света, чест, която Франция има осемдесет години преди това. Все още има проблеми, но те са нищо в сравнение с проблемите на Франция.

Америка днес е на същия кръстопът. Тя може да върви по пътя на Англия от деветнадесети век, или да западне като Франция.

Трябва да помним, обаче, че е късно; не трябва да пропиляваме никое от нашите усилия. “Християнският капитал” на нашите бащи е почти изчерпан. Трябва да помним думите на Езекия, древния цар на Израел, който дойде на власт, когато Израел беше в грях. Бог го изобличи и ето това каза той на народа.

Деца на Израил, обърнете се към Господа Бога на Авраам, на Исаак и на Израил, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе. Не бъдете като бащите ви и както братята ви, които престъпваха против Господа Бога на бащите си, така щото Той ги предаде на опустошение, както виждате. Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се на Господа и влезте в светилището Му, което е осветил за винаги, и служете на Господа вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв. Защото ако се обърнете към Господа, то на братята ви и децата ви ще се покаже милост от тия, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази земя; защото щедър и милостив е Господ вашия Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него (2 Летописи 30:6-9).

Не би ли било чудесно, ако Президентът на Съединените Щати произнесе реч като тази на Езекия? Същите думи се отнасят за Божия народ днес! Павел казва, че Църквата е новият Божий Израел, когато казва на църквата в Галатия “И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил” (Галатяни 6:16). (курсивът мой)

Църквата на Исус Христос отдавна е предявила своите права над Америка. Нашите президенти са се клели с ръцете си върху отворена Библия. Те са полагали встъпителната клетва с посвещение към християнската вяра. Наистина, много от тях не са зачитали своята клетва, но Бог е възприемал сериозно това, което те са правели. Така, Америка е била тържествено обречена на Христос. Тя е длъжна да се върне към Господа, точно както Израел в миналото.

Нека да започнем със семейството. Връщането на собствеността върху семейството в правилните настойници ще трябва да бъде част от завръщането на Америка към Христос. В тази глава ще представя три неща които вие можете да направите с вашето семейство, за да върнете собствеността в правилните ръце.

Църковно членство

Първото нещо, което трябва да направите с вашето семейство, е да се присъедините към добра църква, и да подчините своето семейство на дисциплината на поклонението. Помните ли текста, който цитирах по-горе за цар Езекия? Чуйте какво направиха хората, след като чуха, че трябва да се върнат към Божия дом.

И събраха се в Ерусалим много народ, за да пазят празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание. И станаха та отмахнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, отмахнаха и всичките кадилни олтари, та ги хвърлиха в потока Кедрон. Тогава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите засрамени се осветиха, и внесоха всеизгаряния в Господния дом. И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Мойсей; и свещениците пръскаха кръвта, като я вземаха от ръката на левитите. Защото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; за това левитите взеха грижата да заколят пасхалните агнета, за всеки, който не беше чист, за да се осветят на Господа. Понеже голяма част от хората, мнозина от Ефрем, Манасия, Исахар и Завулон, не бяха се очистили, но ядоха пасхата не според предписанието; защото Езекия беше се помолил за тях, казвайки: Добрият Господ да бъде милостив към всекиго, който утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е очистен според очистването изисквано за светилището. И Господ послуша Езекия та изцели хората. . . . И развеселиха се всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани надошли от Израил, и чужденците надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда. И имаше голяма радост в Ерусалим. . . . След това левитите, свещениците станаха та благословиха людете; и гласът им беше послушан от Господа, и молитвата им възлезе на небето, Неговото свето обиталище. А като се свърши всичко това, целият Израил, които се намираха там, излязоха по Юдовите градове, та изпотрошиха кумирите, изсякоха ашерите и събориха високите места и жертвениците из целия Юда и Вениамин, също и в Ефрем и Манасия, докато ги унищожиха всички. Тогава всичките израилтяни се върнаха в градовете си, всеки в своята собственост (2 Летописи 30:13-21:1). (курсивът мой)

Езекия каза на хората, че те трябва да се обърнат. Откъде започнаха? Поклонението. Къде свършиха? “Всеки в своята собственост.” С други думи, собствеността се върна към правилните настойници на семейството. Искате ли това? Тогава трябва да започнете около Божия престол.

Библията започва тук. По-рано говорих как Христос възстанови семейството. Принципът, на който наблегнах, беше “Почитай семейството на Бога, и Той ще почита твоето семейство.”

Искате да знаете защо семейният живот е западнал в Америка? Защото семействата са се отвърнали от Господа. Ако те не почитат Бога, тогава Той няма да почете тях.

Погледнете всички усилия за спасяване на семейството: президентски комисии, милиони книги, статии в списания, психологически изследвания и дори телевизионни програми. Колко от тях дори споменават Църквата и поклонението пред Божия престол? Николко!

В края на 40-те имаше радиопрограма, наречена (ако си спомням добре) “Часът на семейството.” (Естествено, тя траеше само половин час.) Всяко излъчване завършваше с тези думи: “Семейството, което се моли заедно, устоява заедно.” Трябва да започнем от Църквата, около Божия престол, поклонението и Божия дом.

Какво трябва да търсите в една църква?

1. Трябва да намерите църква, която вярва в Божието Слово. Как можете да разберете? Ето списък от въпроси, които да попитате, за да разберете какво вярва църквата. Питайте пастора и служителите.

Ако една църква не вярва тези неща, тогава открийте такава, която ги вярва. Помнете, идеите имат последствия. Може би си мислите, че можете да посещавате църква и да пренебрегнете нейната теология. Може би си мислите, че проповядването няма да повлияе върху вас и вашето семейство. Може би си мислите, че ако църквата е ръководена от жена, това не може да навреди на никого. Помислете отново.

Познавах един консервативен човек, който не искаше да напусне своята либерална църква. Той беше доста богат и неговото семейство лично е дарило хиляди, може би дори няколко милиона на деноминацията. Той не искаше да напусне. Първо, неговата църква даваше достъп до амвона на хора, които не вярват в непогрешимостта на Библията. Второ, неговата църква позволяваше ръкополагането на жени. Трето, ръкополагането на хомосексуалисти. Четвърто, молитви към баща/майка Бог.

През цялото време той мислеше, че може да се защитава от последствията от лошата теология. С години наблюдаваше как неговите деца израстват в неговата голяма, красива, но либерална църква. Тъжно, едно по едно неговите деца станаха социалисти второ поколение. Той имаше силата да се бори с лошата теология – дали я е имал, като виждаме какво е направил на своето семейство – но децата нямаха тази сила.

Той загуби всичките си деца. Наистина, неговата църква имаше много младежи, пари, красота, хорове, приятни служби, женски и мъжки събирания, и т.н. Но в крайна сметка каква е стойността на всичко това? Никаква. Затова намерете църква, която вярва правилните неща.

2. Второто нещо, което трябва да търсите в една църква, е праведни дела. Има два критерия: християнско образование и проповядване против абортите. Ако църквата няма тези неща или поне не работи в такава посока, забравете за нея. Няма неутралност. Не можете да си позволите семейството ви да е в църква, която е против християнското образование и в защита на смъртта.

Служителите на църквата изпращат ли своите деца в християнски училища? Ако не, не се присъединявайте, освен ако в града няма друга църква. (А може би трябва да се преместите в друг град.) Църковното ръководство е слабо.

Ръководителите на църквата активно ли се противопоставят на абортите? Дали те редовно протестират пред местната клиника за аборти? Ако не, тогава не се присъединявайте, освен ако няма друга алтернатива в града. (А може би трябва да помислите за преместване.) Църковното ръководство е слабо.

И така, първото нещо, което трябва да направите със своето семейство, е да намерите добра църква, да станете част от нея, да давате десятъка на Господа чрез нея, и да я подкрепяте по всякакъв начин. Помнете какво научихме от делото Карен Ан Куинлън? Индивидът не е достатъчен. Необходима е силна Църква, която да се противопостави на държавните тенденции. Ако искате собствеността върху семейството да се върне в правилните настойници, Църквата е мястото, откъдето да започнете.

Християнско образование

Второто най-важно нещо, което вие и вашето семейство можете да направите, е да се включите в движението за християнски училища. От практическа гледна точка, помислете колко време прекарва едно дете в училищна възраст със своите учители. Ако учителите не са посветени християни, те вероятно ще имат по-голямо влияние върху детето. Както казва римокатолическата църква: “Дайте ни едно дете до деветгодишна възраст, и то вероятно винаги ще бъде католик.” Затова, без съмнение, след библейското поклонение, християнското образование е направило повече и ще направи повече от всяко друго нещо за промяната на нацията. Движението за християнско образование е направило две неща, за да промени нашия свят.

Креационизъм

Знаете ли, че повече от 100 години еволюционните идеи засипват християнската цивилизация? През повечето време, християнството е било губещо. Положението в нашето общество започна да се променя едва след като движението за независими християнски училища възприе креационизма.

Еволюцията казва, че материалният свят е вечен, правейки “Бога” част от еволюционното развитие на сътворението, а не Създател.

И какво от това? Всичко се променя! Този древен езически възглед е възкресен, за да повлияе върху всяка област на мисленето. Ако светът е сътворен от Бога, тогава материята не е вечна; има един истинен Бог; има абсолютен стандарт. Ако хората не вярват в Него, тогава това, което Той казва, че ще се случи, ще се случи.

Ако от друга страна няма истински Създател, тогава няма абсолютна истина. Всичко е движение. Всяка процесна теология е еволюционистка и релативистка.

Като говорим за религията, казват процесните теолози, няма една правилна религия, защото според еволюцията в началото човекът е вярвал в много богове (политеизъм) и е еволюирал към вяра в един Бог. Християнството учи, че в началото човекът е вярвал в един Бог, а след Падението е деволюирал да вярва в много богове.

Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на хората, които препятствуват на истината чрез неправда. Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че хората остават без извинение. Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но развратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици; на четириноги и на гадини (Римляни 1:18-23).

Разликата между креациониста и еволюциониста се проявява във всяка академична дисциплина, тъй като човекът е религиозно създание. В икономиката няма конкретен, определен стандарт как да бъде управлявана икономиката. В правото няма непроменим закон, пред който човекът е отговорен, който да се издига над неговите национални конституции или тълкувания.

Започвате ли да схващате положението? Креационизмът е в центъра на битката за цялото общество. С него идва истинското вярване, че има само един път към Бога и само един стандарт, християнството. Затова християнските училища играят толкова важна роля за връщането на семейството в ръцете на правилните настойници.

Ако християнското училище “спестява пари” като използва “безплатни,” одобрени от държавата учебници, намерете друго училище. Няма смисъл да плащате такса, за да получите претоплен хуманизъм със сутрешна молитва. Тези молитви просто са твърде скъпи.

Морална среда

Второто последствие от християнското образование е създаването на по-добра морална среда за децата. Едно изследване наскоро откри, че ако детето прекарва 40 или повече часове на седмица в занималня, то ще бъде трайно психологически увредено. Защо?

Това е моралната среда. В много християнски кръгове обкръжението силно се подценява. Соломон не го подценява. Чуйте какво казва на бащите да учат своите синове, още в самото начало на своята книга.

Сине мой, ако грешните те прилъгват, да се не съгласиш. Ако рекат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния, както ада нека ги погълнем живи, даже съвършените, като ония, слизат в рова, ще намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с користи, ще хвърлиш жребието си с нас като един от нас, една кесия ще имаме всички; сине мой, не ходи на път с тях. Въздържай крака си от пътеката им. Защото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв. Защото напразно се простира мрежа пред очите на каква да било птица. И тия поставят засада против своята си кръв. Причакват собствения си живот. Такива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него (Притчи 1:10-19).

Защо според вас Соломон започва най-практическата книга на мъдростта в Библията с раздел за отдалечаване от лошите другари? Средата е може би най-важният принцип да станеш мъдър човек. Не сте ли чували поговорката, че великите хора обикновено са заедно с други велики хора? Това е вярно. Също толкова вярно е, че добрата морална среда е нещото, за което трябва да плащат християнските родители.

Познавам християнски родители, които изпращат своите деца в държавни училища, защото родителите мислят (или поне казват, че мислят), че държавните училища дават по-добро образование. Те определят образованието като морално неутрални технически умения, и приемат държавните училища като морално неутрална среда.

Все пак, вече от около месец в местната гимназия не са откривали наркотици. Нито една война между училищни банди през този срок. И дори няма значение, че организацията Семейно Планиране току-що е започнала да дава безплатни съвети в училището, дори ако те казват на момичетата откъде да вземат противозачатъчни и как да извършат аборт без знанието или съгласието на родителите. Като изключим това, всичко е съвсем чисто в морално отношение.

Но през 1958 родителите щяха да свикат училищния съвет, да уволнят директора, и да извикат полицията. “Ужасите,” на които се противопоставя Глен Форд в “Джунгла в класната стая” през 1954, са навсякъде в предградията. Никой не вземаше наркотици в “Джунгла в класната стая.” Семейно Планиране не съществуваше през 1954.

Християнско лицемерие

Попитайте такива родители защо изпращат своите деца на църква или на неделно училище. “Как защо, за да получат добра морална основа!” За цели два часа на седмица. Въпрос: Защо децата се нуждаят от морална основа? “За да ги предпазва от съвременната неморална среда!” Въпрос: В каква точно неморална среда се намират те? Мълчание. Гневно мълчание. Току що разбихте тяхното оправдание. Току-що им показахте явно тяхното лицемерие.

Децата биват изпращани от своите родители в най-неморалната среда, която някога ще срещнат като американци (освен ако не претърпим военно поражение), най-последователната антихристиянска среда в Америка: системата на държавните училища.

Те може да изтърсят: “Ние искаме възможно най-доброто образование за своите деца.” Глупости. В продължение на едно поколение средните оценки на завършващите гимназии намаляват. Резултатите от тестовете в християнските училища са винаги над общото ниво. Всеки знае това, особено родителите, които отказват да действуват според това знание.

Но дори ако държавните училища подготвят децата по-добре за полагането на изпитите, подготвяни от държавните учители, това не би имало значение. Християнският философ Корнилиъс Ван Тил го изразява най-добре: “Няма значение колко добре точите острието на трион, който е поставен под неправилен ъгъл; той никога няма да отреже правилно. Наточете го, и той пак ще реже погрешно, само че по-бързо.” Няма значение колко технически компетентно е местното държавно училище – а снижаващите се тестови оценки в продължение на едно поколение показват, че то не е въобще компетентно – проблемът не е в техническата компетентност; проблемите са религиозните презумпции и моралната среда.

Не трябва да се заблуждаваме. Християнските родители знаят какво правят, когато изпращат своите деца в държавните училища. Те знаят, че държавните училища са покланящи се на Ваал морални бунища. Основният проблем е, че родителите са твърде стиснати, за да плащат таксите на християнското училище. Всичките приказки за религиозно неутрални учебници и неутрална морална среда са глупости, и те го знаят. Няма неутралност във войната между доброто и злото, между Христос и Сатана, и всеки християнин знае това. Някои просто не искат да го признаят, когато е свързано с пари.

Може би, само може би, не става въпрос за пари. Може би Татко иска Синчето да бъде някой ден капитан на футболния отбор, или Мама иска Щерката да стане кралица на випуска. Може би местното християнско училище няма футболен отбор или ежегодна промоция на завършилите. Такива родители имат объркани, антихристиянски приоритети, и са склонни да пожертвуват моралната, интелектуалната, и дори физическата сигурност на своите деца върху олтара на неосъществените желания на възрастните.

Предизвикателство против хуманистичната цивилизация

И така, креационизмът и моралната среда са двете най-големи сили на християнското образование. Те са разгърнати срещу хуманистичното общество, а също предизвикват мудното, отстъпническо християнство на последното поколение.

Трябва да осъзнаем, че ние едва сега започваме нова програма за обществено обновление в нашето поколение. Повечето от нас и повечето от хората, които четат тази книга, ще бъдат християни първо поколение, които са образовани в държавните училища. Нашите деца ще бъдат тези, които ще започнат да виждат истинското възкресение на християнството и неговото обществено влияние.

Но трябва да започнем точно сега! Ако искаме да върнем семейството такова, каквото Бог ни го е дал, ще трябва да поставим децата си в християнски училища и да влезем в битката. Има две възможности: християнски училища и домашно училище. Моята цел не е да противопоставям едното срещу другото в тази книга. И двете са важни и валидни.

Именно валидността на двете ни дава ясен поглед върху проблема. Родителите, а не държавата, имат отговорността да избират какъв начин на образование ще използват. Не държавата. Докато позволяваме на държавата да взема нашите деца, докато отделяме малко време за да ги поставим в християнски училища, ние вероятно ще изгубим битката. Но ако сега започнем действия и платим цената, дори двойна цена за това поколение (данъци и училищни такси), можем да спечелим обратно собствеността върху семейството в бъдещето.

Християнска обществена дейност

Третото нещо, което вие и вашето семейство можете да направите, е да станете християнски активисти. Не казах революционери. Каква е разликата?

Революционерът действува извън закона: той взривява сгради, краде, отвлича бизнесмени, фалшифицира пари и пр.

Християнският активист действува в рамките на закона: пише до своя депутат, плаща своите данъци докато се противопоставя на данъчно облагане, което е по-високо от десятъка за Божия дом, протестира пред клиники за аборти, участвува в дейността на християнското училище и т.н.

Християнският активист действува законно, за да създаде християнско общество. Той прави конкретни, практически неща.

Но някои християни мислят, че това е твърде много. В града, където живея, има много християни, които мислят, че е погрешно да се протестира пред клиника за аборти. Те казват: “Ние трябва просто да се молим и да оставим останалото на Бога.”

Правилно ли е това?

Не. Молитвата е мястото, откъдето започваме. Молитвата е мястото, където свършваме. Но ние говорим за нещата, които се вършат между молитвите.

Знаехте ли, че е имало време, когато молитвата не е била достатъчна? Чуйте думите на Исая.

Чуйте словото Господно, князе содомски, слушайте поуката на нашия Бог, хора гоморски. Защо ми е множеството на жертвите ви? Казва Господ: Сит съм от всеизгаряне на овни и от тлъстина на угоени; и не ми е угодна кръв от юнци, или от агнета, или от едри козли. Когато идвате да се явявате пред Мене, кой е поискал от вас това, да тъпчете дворовете Ми? Не принасяйте вече суетни приноси; тамянът е мерзост за Мене, също и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; не мога да търпя беззаконието заедно с тържественото събрание. Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви. Досада са на Мене; дотегна Ми да ги търпя. И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви не ща да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се. Отмахнете от очите Ми злото на делата си. Престанете да вършите зло. Научете се да струвате добро. Настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя. Отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата. Елате сега та да разискваме, казва Господ; ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна. Ако слушате доброволно ще ядете благото на земята; но ако откажете и се разбунтувате, ще бъдете изпоядени от нож, защото устата Господни изговориха това (Исая 1:10-20).

Молитвата не е достатъчна! Знам, че това може да звучи ужасно “недуховно” в дни като нашите, но това е вярно. Молитвата не е достатъчна! Никога не е била.

Бог очаква ние да бъдем обществено активни за своята вяра. Мислили ли сте някога, че в Америка повече хора принадлежат към “институционалната” църква, отколкото към коя да е друга организация? Това е вярно. Какво би станало, ако християните наистина се изправят и започнат да действуват обществото?

Какво би станало, ако отидат в избирателната секция и дадат своите бюлетини? Какво би станало, ако просто гласуват “не” на всички избори за училищни облигации?

Само неколцината християни, които са застанали на поста си, са са всели политически смут в редовете на либералните хуманисти. Например, през последните 50 години политическите либерали използваха служители и религиозни хора за да подкрепят тяхната кауза. “Християните имат морална отговорност да излязат от своите стаички и да се включат в политиката,” проповядваше Националния Съвет на Църквите в продължение на половин век. Добре, те най-после излязоха. Сега хората от Националния Съвет са ужасени. Чуйте либералните вопли и писъци срещу участието на “фундаменталистите” в политиката. Всичко това е само лицемерие.

Християните трябва да се включват във всичко, защото те са единствените хора с правилните отговори. Основани върху Библията отговори. Отговори против Националния Съвет на Църквите.

Когато либералите крещят, това е много добре. Това, което трябва да правим, е християнска обществена дейност. Точно това вие трябва да правите. Точно това милиони християни започват да правят. Точно това много повече ще започнат да правят. Битката започва. Но вие трябва да започнете сега. Не е толкова от значение “какво” правите, доколкото то е законно. Просто правете нещо!

Станете християнски активист и дайте пример на посвещение на вашите деца. Когато учех за учител, ми казваха, че хората запомнят много повече когато виждат, чуват и правят това, което се преподава. Имате много възможности да учите своите деца как да бъдат посветени християни. Както казва Яков:

Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе. Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, той като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си (Яков 1:22-25). (курсивът мой)

Обобщение

Можете ли да си спомните заглавието на тази глава? Можете ли да си спомните трите неща, които вие трябва да направите, ако искате да помогнете за завръщането на семейството в ръцете на правилните настойници?

Заглавието на главата е, “Какво може да направи семейството?” Това е първата от трите глави за приложението на всичко, което научихме от десетте принципа в първата част на книгата.

Трите неща, които едно семейство може да направи са: (1) да се присъедини към добра църква и да стане вярно, (2) да се включи в движението на християнските училища, и (3) да стане християнски активист.