7

КОЙ ПРИТЕЖАВА СЕКСУАЛНАТА ИНТИМНОСТ?

Знам, сексът е един от предметите, както религията и политиката, за които не трябва да се говори. (Срамно е, че хората не мислят за религия и политика толкова често.)

Но в наши дни, изглежда всеки по телевизионните развлекателни програми обсъжда това нещо. Така прави и държавата.

Може би си мислите: “Защо пък държавата ще се занимава с въпроса за секса?”

Мисля, че това е добър въпрос, защото е наистина странно, че държавата се е впуснала в такива “лични неща.” Какво става? Държавата осъзнава, че това е още една от областите, които определят кой притежава семейството.

Как така?

В делото People v. Onofre (1980) Апелативният съд на Ню Йорк разширява “конституционното право на неприкосновен личен живот” за да защити правата на неомъжени възрастни да търсят “сексуално удовлетворение.”

Схванахте ли смисъла?

В книгата Родителски права конституционният адвокат Джон Уайтхед (John Whitehead, Parent’s Rights) обяснява по какъв начин целият въпрос за сексуалната интимност е свързан със семейството. Той казва,

Макар сексуалната интимност да изглежда на пръв поглед несвързана с въпроса за формите на семейството, това дело (People v. Onofre) беше ключов фактор в последвалото решение на един съд на по-ниско ниво в Ню Йорк през 1981 да позволи на един възрастен мъж да осинови друг възрастен мъж. Като разновидност на теорията за неприкосновеността, Върховният Съд в Пенсилвания дал конституционна защита върху сексуални действия извършени в обществен салон между професионални танцьорки и посетители.

Така в много отношение идеята за сексуална интимност извън традиционния брак стана част от основния закон. По-старият възглед, че такива практики трябва да се защитават само в границите на семейството, беше премахнат.

С упадъка на неприкосновеността на семейството, обаче, се наблюдават поне две последствия. Първо, пренебрегват се нуждите на децата и в резултат децата биват ощетени. Второ, властта на държавата се увеличава. Ако тези последствия не бъдат възпрени, те ще имат унищожително въздействие върху стабилността на американското общество.” (курсивът мой)

Уайтхед е абсолютно прав!

Ето още една област, която държавата се опитва да дефинира в опит да отнеме това, което е било поверено на семейството. Бог създаде секса, така че Той не е против него. Една цяла книга в Библията е посветена на предмета на сексуалната връзка между мъж и жена, Песента на Соломон (понякога наричана Песен на Песните). Той поверява на семейството тази важна страна на живота. Семейството е отговорно за нейното правилно използване и обучение.

За нещастие, войната за сексуалната интимност не се води само в “гражданската” област. Тя се води и в други области.

Нововъведено конституционно право

Това, което е доста забележително, е следното: в Конституцията на САЩ никъде не е споменато правото на неприкосновеност! Цялата доктрина за неприкосновеността е измислена от Върховния Съд през последните две десетилетия.

Върховният Съд изброява това конституционно право на неприкосновеност за първи път в преломното дело Griswold v. Connecticut. Щатът Кънектикът определя за незаконно да се продават противозачатъчни. Това се оспорва в делото Грисуълд, и Върховният съд признава правото на личен живот в границите на брака, произтичащо от 14-та Поправка.

През 1973, този новооткрит конституционен принцип е използван от Съда да отмени щатските закони срещу аборта. Майките и техните лицензирани медицински съучастници предполагаемо притежават такова право на неприкосновеност. Това “право” е извън юридическите граници на закрилата, дадена преди това на семейството в делото Грисуълд. Детето, което ще бъде абортирано, не е част от въведената от Върховния Съд област на закрила “лекар – пациент.”

Но това беше само началото. През същата година професорът по право в Калифорнийския Университет Уолтър Барнет написа книга, защитавайки идеята, че щатските закони срещу хомосексуализма трябва също да бъдат отменени по силата на този конституционен принцип. Неговата защита на тази идея беше финансирана от данъкоплатците на щата Ню Мексико, когато издателството на щатския университет на Ню Мексико публикува книгата на Барнет Сексуалната свобода и Конституцията (Walter Barnett, Sexual Freedom and the Constitution). Думите от вътрешната страна на корицата говорят много:

След издаването на труда на Кинси върху човешкото сексуално поведение през 1948 и 1953, периодично са правени опити да бъдат преразгледани американските наказателни закони за секса, за да се изключи от техния обхват всяка лична дейност между съгласни пълнолетни. В действителност никой от експертите по право, обществени и поведенчески науки или психиатрия не вярва, че законовите ограничения на такава дейност служат на някаква основателна цел.

Накратко, книгата се позовава на предполагаемо единодушните съвременни “експерти,” особено д-р Кинси, чиято академична специалност преди неговите известни книги върху сексуалното поведение в Америка била изследване на оси. Нямам предвид Бели Англо-Саксонски Протестанти[*]; имам предвид оси. Той е бил ентомолог, не психиатър. Но той е приет от психиатрите и други експерти защото те харесали неговите изводи, именно, че сексуалните отклонения са толкова чести, че не можем да дефинираме какво е отклонение.

Всъщност това, което Кинси доказва, е много по-маловажно: че хората, които са се съгласили да попълнят неговите въпросници, били склонни да признаят за отклонения в своето сексуално поведение. Но, отново ще кажа, критиците премълчават това: те са харесали неговите изводи.

Тогава обложката на книгата на Барнет признава много важен факт: “Почти никой не е обмислял възможността реформата да се наложи чрез съдилищата, чрез конституционна отмяна на съществуващите закони.” Спомнете си, това е написано през 1973.

Оттогава предполагаемото право на неприкосновен личен живот, но сега извън семейния завет, се разширява още повече, точно както препоръчва книгата на Барнет, макар и не дотам, докъдето той препоръчва. Професор Барнет желае принципът на неприкосновеност да се разшири напълно: “Следователно закон за содомията, който е написан толкова широко, че да се прилага към доброволни отношения между съпруг и съпруга, както и за други отношения, трябва да бъде обявен за противоконституционен.” (Barnett, Sexual Freedom and the Constitution, p. 52). Вижте и това: “Вече трябва да е ясно, че Griswold v. Connecticut създава дълбок пролом в стената на традиционната конституционна мъдрост относно законите за содомията” (p. 67). (Може да представлява интерес за читателя, че проф. Барнет е бил юридически съветник към Държавния департамент на САЩ преди да замине за Сан Франциско, за да се присъедини към Юридическия колеж в Хейстингс.)

Накратко, защитниците на “сексуалната свобода” твърдят:

1. Семейното управление има право на неприкосновеност.
2. Майките и аборционистите имат право на неприкосновеност.
3. Содомитите имат право на неприкосновеност.

Те са забравили да споменат четвърта точка:

4. Бог има право да ни нанесе СПИН.

Общество, което приема изводите на проф. Барнет, ще се окаже обезлюдено поради СПИН, както това става днес в Уганда. Но тази възможност не е тревожела “експертите” през 1973. А днес те просто не я споменават. В днешния управляван от хуманистите свят, СПИН е политически закриляна смъртоносна епидемия.

Моето предположение е, че тя няма да бъде вечно политически закриляна.

Война срещу традиционните ценности

Нашите деца са засипвани със система от ценности, която е напълно противоположна на традиционния библейски модел. Вижте медиите. Слушайте говорителите (не ви ли харесва тази дума, “говорител”?) на всяко ниво на нашето общество, и ще чуете: “Сексът в алтернативни форми (хомосексуализъм) и сексът извън брака са добро. Може би дори НАЙ-доброто.”

В Хуманистически манифест II се казва: “Ние вярваме, че нетолерантните възгледи, често подхранвани от ортодоксални религии и пуритански общества, неправилно подтискат сексуалното поведение. . . . Множеството разнообразни форми на сексуален интерес не трябва да бъдат смятани за зли сами по себе си. . . . На хората трябва да се позволи да изразяват своите сексуални наклонности и да се стремят към начина на живот, който желаят.”

Брошурата за младежи на организацията Семейно планиране (Planned Parenthood booklet for teenagers) казва: “Сексът е приятен и весел, ухажването е приятно и весело, и всички видове и начини, в които се среща, са добри. Правете това, което ви носи удоволствие и се наслаждавайте на това, което ви носи удоволствие, и търсете това, което ви носи удоволствие. Не се отказвайте от радост, като се придържате към старомодни идеи за това какво е ‘нормално’ и ‘прилично.’”

На работен семинар във Вашингтон на учители по сексуална култура, ноември 1981, се казва: “Родителите с традиционни ценности са ‘нетолерантни, невежи и тесногръди’ . . . Учителите по сексуална култура подхождат с към следните теми с ‘откритост,’ за да ‘облекчат’ силните желания на детето: извънбрачен секс, хомосексуализъм, мастурбация, аборт, предпазване от бременност и кръвосмешение.”

Мери Лий Тейтъм докладва на същия работен семинар, “Основната тема . . . децата от шести клас нагоре трябва да са го [хомосексуализма] възприели като нормален” . . . “добър учебен опит е две десетгодишни момичета да изиграят като роля двама мъже-любовници. Родители, които цитират Писанието срещу хомосексуализма са ‘нерационални’; техните умове са извратени.”

След твърдения като тези мисля, че повечето хора ще се съгласят с Барбара Морис в книгата Фактори за промяна в училищата (Barbara Morris, Change Agents In The Schools), че “Целта на сексуалното възпитание е да се изкоренят християнските ценности и християнското поведение относно сексуалното поведение и да се заменят с хуманистически ценности и поведение.”

Ясно е, че има война срещу семейството, и сексът е една от областите, които са атакувани. Казано по-точно, монополът върху брачния секс се атакува в името на произволния секс. Но произволният секс е проблем, ако семейството има законен монопол върху сексуалните отношения между хората.

Това ни връща върху тезата на тази книга, а именно, че семейството е един от Божиите три заветни монопола, заедно с Църквата и държавата. Държавата има монопол върху меча. Църквата има монопол върху тайнствата. Семейството има монопол върху сексуалните отношения между хората.

Точно това отрича отчаяно тълпата защитници на сексуалната свобода. Ако тя успее да накара другите две власти да приемат тази доктрина, тогава заветната, законова цялост на семейството е премахната, и неговото право на закрила от страна на другите върховни власти също е премахнато.

Стратегията на хуманистите е ясна: да създадат неоспорван държавен монопол. Днес е най-лесно да се отрече юридически семейният монопол в името на “разделението между секса и държавата,” т.е. разделението на анти-семейния секс от държавно преследване. Това става чрез съгласувана кампания. Интересно е, че тази съзнателна кампания атакува всичките пет части на библейския завет.

1. Определя автономния човек като Бог (върховенство)
2. Премахва определението за семейство (йерархия)
3. Премахва определението за сексуално отклонение (стандарти)
4. Отменя законите срещу извършителите на сексуални отклонения (санкции)
5. Отрича държавната закрила на бебетата (наследство)

Тактиката на хуманистите е ясна: семейството е политически най-слабото звено в съвременния релативистичен обществен ред, и затова е главната политическа цел на хуманистите. Ако те успеят да разрушат неговата цялост като законен заветен монопол, тогава става “един по-малко, остава още един.” Църквата ще е следващата. В края на процеса ще има само един заветен монопол, държавата. Мечът ще управлява всичко.

Дали Библията има какво да каже относно правилната принципна защита срещу тази хуманистична стратегия? Да. Писанието не само осъжда секса във всяка форма извън семейството, то говори много положително за секса в границите на святите семейни отношения. То предлага положителна и защитна кампания.

Секс извън брака

Библията осъжда всяка форма на секс, която не се извършва в брачния завет.

Хомосексуализъм и лесбийство

Затова според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на нечистота, така че да се обезчестят телата им между сами тях – те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин. Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие (Римляни 1:24-27).

Прелюбодейство

Ако се намери някой лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити, мъжът, който е лежал с жената и жената (Второзаконие 22:22).

Предбрачен секс със сгодени и несгодени девици

Ако някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея, тогава да изведете и двамата пред портата на оня град, и да ги убиете с камъни, та да умрат – момата, защото не е извикала, като е била в града, и мъжа, защото е обезчестил жената на ближния си. Така да отмахнеш злото изсред себе си. Но ако някой намери на полето сгодена мома и я изнасили, тогава само мъжът, който е лежал с нея, да бъде убит; а на момата да не направиш нищо; в момата няма грях, който заслужава смърт; защото това нещо е, както кога някой се спусне върху ближния си и го убие, понеже, като я е намерил на полето, сгодената мома е извикала, но не е имало, кой да я отърве.

Ако някой намери млада несгодена девица и като я хване лежи с нея, и ги намерят, тогава оня, който е лежал с нея, да даде на бащата на момата петдесет сребърни сикли; и тя да му стане жена понеже я е обезчестил; не бива да я напуска през целия си живот (Второзаконие 22:23-29).

Кръвосмешение

Никой да не приближи при някоя своя кръвна роднина, за да открие голотата й. Аз съм Йеова (Левит 18:6).

Скотоложство

Всеки скотоложник непременно да се умъртви (Изход 22:19).

Това определено са най-преобладаващите видове сексуален грях в нашето общество. Но защо Библията ги осъжда?

Писанието прави важно сравнение между Бога и Неговата невяста, Църквата, и човешкия брак. Павел казва:

Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа; защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже. Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна (Ефесяни 5:22-27).

Така, човешкият брак е отражение на брака между Бога и Неговия народ. Целта на брака е именно в това, не само да се създават деца или просто да се постига сексуално удовлетворение. Това са вторични цели. Основанието за брака е той да изобрази най-великата човешка аналогия на съюза между Бога и Неговата невяста. Всяка незаконна сексуална връзка изобразява погрешна картина на взаимоотношението между Бога и Неговата невяста.

Сексът е зло нещо, когато е извън брака между мъж и жена. Дали това означава, че сексът е зло нещо въобще? Очевидно не. Бог е изцяло за секса. В края на краищата, Той създаде мъжа и жената със способността да го правят. Той иска мъжът и жената да бъдат сексуално удовлетворени. Откъде знам? Ние изследвахме сексът извън брака. Нека сега да видим какво казва Библията за правилната сексуална връзка.

Секс в брака

Сексът винаги е свързан с властта. Помнете, вторият принцип на завета разглежда библейската йерархия: така правят Втората и Седмата заповеди. Но какво точно е общото между секса и властта? Сексът включва подчинение към партньора. Апостол Павел казва следното на църквата в Коринт:

Но, за да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя жена, и всяка жена да има свой мъж. Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа. Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената. Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате (1 Коринтяни 7:2-5).

Бог не е против секса. Когато е ограничен в брачния завет, сексът е духовен. Павел ни дава няколко основни идеи, показвайки връзката между секса и властта.

Първо, има същностна взаимно осигурена зависимост, създадена от завета. Жената зависи от мъжа, а той зависи от нея. Мъжът е зависим от жената, като й позволява да изпълва специалната празнота в своя живот, която беше създадена когато Бог отне ребро от страната на Адам, за да създаде жената. Ако тази празнота се запълва от нещо друго, тогава той действува автономно.

Жената зависи от мъжа като позволява на мъжа да й даде функционален смисъл на живота (не етичен). Това е същността на приемането на фамилията на мъжа. Така, двамата са зависими един от друг.

Ако тя позволи на някой друг да й даде смисъл на живота, тогава, подобно на мъжа, се появява нейния автономен бунт. Ева позволи на Сатана да й даде нов смисъл на живота: да бъде като Бога (Битие 3:5). Тя се подчини етично на Сатана като яде от забранения плод, и след това упражни господство над своя съпруг като го изкуши да се възпротиви на Бога. Двамата изоставиха Божията етика, и това разстрои (преобърна) тяхното определено от Бога отношение на функционална власт.

Второ, сексуалното подчинение е въпрос на власт. В Битие виждаме, че Бог каза на жената “Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее” (Битие 3:16). Практическият, физически резултат е обобщен от един автор “вместо радостта от непроменимото различие на другия, партньорите изпитват желание за егоистично притежаване (Битие 3:16). Сексуалното желание, което е естествено обърнато навън, е разстроено от движение навътре: Вместо да се обърне към другия, то се обръща към себе си!”

С други думи, Падението на човека го прави да се обърне към себе си. Сексуалното изражение на това е мастурбацията и отхвърлянето на Божията наредба за секса. Изкуплението донася ново обръщане навън в брака, така че Божият народ да има най-прекрасните бракове, които са изпълнени с това сексуално обръщане навън. Ако не е така, тогава има бунт. Където фригидността се дължи на бунт, сексуалните проблеми са етични, а не психологични.

Трето, всички неща са законни в брачното легло като се имат предвид границите на взаимното покорство. Разнообразието е благословение от Бога. Но съпругът (или съпругата) не трябва да опитват разнообразие, което отблъсква брачния партньор. Сексът е действие на подчинение. Опитът за сексуални деяния в бунт срещу брачния партньор подкопава цялото сексуално взаимоотношение.

Четвърто, моментът на изкушение идва, когато съпругът и съпругата се въздържат. Забележете, че въздържанието не е правилно, когато е по причина на брачен конфликт (изискването на Павел да не се въздържат освен по причина на пост и молитва). И това означава, че физическото отделяне един от друг не трябва да бъде за дълги периоди от време. Също, сексът никога не е бил създаден само за продължение на потомството. Бог иска сексът да носи взаимно задоволство.

Следователно, сексът беше сътворен от Бога и определен да бъде част от семейните отношения. Физическата част на “една плът” е Божият милостив дар. Сериозен проблем е, когато двойката има сексуални проблеми, и това никога не трябва да бъде подценявано. Сексът е изражение на целия брачен съюз.

Винаги, когато сексът бива отнет от семейството или поставен извън семейството, семейството е пряко атакувано от Сатана. Когато държавата позволява извратени сексуални връзки, тя се подчинява на Сатана, а не на Бога.

Когато държавата се опитва да образова децата по сексуалните въпроси, ако не потвърждава библейския възглед, тя играе на страната на дявола. Държавата по принцип не трябва да бъде в “образователния бизнес.” Чудели ли сте се някога защо държавата никога не защитава библейската позиция при всичките си опити за “сексуално образование”?

Държавата не трябва да се занимава с никакво образование. Би било много трудно за нея да подкрепя библейската позиция в една област, когато нарушава Писанието в почти всички други области.

Бог е много ясен относно физическите отношения между мъжа и жената. Той ги осъжда, когато са извън брака. Той ги заповядва, когато са в брака. Сексът, дори и образованието за него, трябва да се ограничава в границите на семейството.

Обобщение

Какво изясних в тази глава? Зададох въпроса, “Кой притежава сексуалната интимност?”

Вярвам, че това е важен въпрос, защото държавата е наложила чрез закон сексуалната интимност извън семейството. Това е още един опит да се разрушат традиционните ценности, за да могат да се заменят с други. Джоузеф Собран в “Какво е това нещо наречено секс?” (Joseph Sobran, “What Is This Thing Called Sex,” National Review, 1/1/81), казва: “Не е случайност, че те взаимно се допълват (сексуалните образователни програми и социализма) . . . Социалистическият проект за хомогенизиране на обществото изисква семейството да бъде извратено или унищожено. Това може лесно да се осъществи чрез очернянето (на семейната любов) и прекратяването на моногамната връзка между секса и вярността.”

1. Започнах с делото People v. Onofre за да покажа отнемането на сексуалната интимност от семейството.

2. Второ, разгледах едно “нововъведено конституционно право,” предназначено да разшири границите на сексуалната интимност. Тук показах как делото Griswold v. Connecticut проправя пътя за Roe v. Wade.

3. Говорих за войната срещу традиционните ценности.

4. Библията осъжда секса извън брака във всички негови форми: скотоложство, хомосексуализъм, прелюбодейство, и т.н.

5. Бог, обаче, не е против секса. Всъщност, Бог показва как да имаме успешна сексуална връзка вътре в брака със следните принципи:

А. Взаимно осигурена зависимост
Б. Сексуалното подчинение е въпрос на власт
В. Разрешено разнообразие на условията на взаимното подчинение
Г. Въздържанието води до изкушение

И така, Бог е толкова много за секса, че посвещава цяла книга на този предмет, Песента на Соломон. Соломон живописно разглежда въпроса за любовта между мъжа и жената. Бог не е против секса! Той е изцяло за него, когато се прави според Неговото Слово.

И така, кой притежава сексуалната интимност? Семейството, защото Бог я поверява на тази институция и на никоя друга. Още веднъж виждаме, че държавата се опитва да законодателствува против Бога като узаконява секса извън брака, и като използва сексуални образователни програми в държавните училища, за да промени “нагласата” на американския живот.

Цялата дискусия за сексуалната интимност ни води до въпроса за образованието. Може би сега ще започнете да виждате защо се надигат такива крясъци и викове от либералите (и техните хуманистично образовани християнски съучастници) относно християнското образование. Християнското образование осуетява техния опит да индоктринират следващото поколение.

Защо? Християнското образование дава различен мироглед за света и живота. В следващата глава искам да преминем в областта на образованието, но не образованието въобще. По-скоро, ще отговоря на такива въпроси като: “Как образованието осигурява цялостен възглед за света и живота? Какво следва от това? Какво е християнски мироглед?” Нека да отворим на следващата глава, за да намерим отговорите на тези въпроси.