3

ПО КАКЪВ СТАНДАРТ?

Адвокатът Дейвид Гибс посвещава много години на защита на законната независимост на семейството от посегателствата на държавата. Той твърди, че християните трябва да развият ясен стандарт за праведност, ако искат да запазят целостта на своите семейства. За да докаже своето твърдение, той казва, че следният разговор би могъл да се проведе ако някой християнски родител застане в съда като свидетел.

“. . . Те ще ви попитат това: ‘Имате ли телевизор?’

И вие ще кажете ‘Да, имам’

‘Колко струва този телевизор? Петстотин долара?’ ‘Къде сте поставили телевизора? В хола или във всекидневната?’ ‘Защо го държите там?’

‘Поставили сме го там, за да може да го гледат най-много хора.’

‘Сега, отговорете на моите въпроси относно този телевизор. Не е ли вярно, че ако не включите този телевизор в контакта и не го пуснете, той не може да работи? Този телевизор не може да направи нищо за вас докато вие не направите нещо с него. За да може да ви достигне, вие трябва да направите нещо, не е ли вярно?’

‘Да, всичко това е вярно.’

‘След като казахте всичко това, нека да ви попитам следното, от този телевизор чувате ли някога нецензурни думи? Чувате ли някога да се псува?’

‘Да. . . .’

‘Няма нито една вечер, когато гледате, без той да използва във ваше присъствие ругатни и нецензурни думи.’

‘Има ли голота или порнография?’ . . . ‘Виждали ли сте някога на този телевизор да се възвишават нечестиви неща?’

‘По всяко време.’

‘Виждали ли сте някога да бъдат принизявани праведни неща?’

‘Да.’

‘И вие нямате проблем да гледате такива неща и да имате това нещо във вашия дом . . . инструмент, за който трябва да платите стотици долари . . . който поставяте в най-посещаваната част на дома си . . . и който вие самият трябва да направите да ви причини тези неща, преди той да може да ви ги причини?’ ‘Какво стана с вашите убеждения?’”

Според г-н Гибс, християните трябва да знаят по какъв стандарт живеят, и да живеят колкото е възможно по-съобразено с него!

Не мисля, че е важно дали имаме телевизор в къщи или не. По-скоро мисля, че проблемът е по какъв стандарт?: да знаем какъв е той, и как да го прилагаме без компромис в езическо общество.

Но още по-важен е въпросът, “Кой определя по какъв стандарт трябва да живеят християнските семейства?” През 1984 имаше едно известно съдебно дело, Nebraska ex rel. Douglas v. Faith Baptist Church. Пасторът и родителите от Баптистка църква “Вяра” биват обявени за виновни. Какво се е случило?

Тези християнски родители се осмелили да кажат на държавата, че тя няма право да определя стандарта за образованието на техните деца. Какво е искала да направи държавата? Тя е казала, че всички учители в това християнско училище е трябвало да отговарят на “държавните регулации,” т.е. учителите е трябвало да бъдат лицензирани от държавата. Пасторът и родителите отказали, защото това е християнско училище, а държавата няма власт над Църквата.

Нещо повече, един християнски образователен експерт – Робърт Тобърн от Християнско училище Феърфакс близо до столицата Вашингтон – обича да казва, “Ако се съобразявам с държавата, ще трябва да снижа моите образователни стандарти.” Колкото до способностите на учениците в това малко християнско училище в Небраска, по оценки те далеч превъзхождали децата от държавното училище! И така, проблемът не е бил в “качеството на образованието.”

Обикновено проблемът не е в това. По тази причина християнското образование превъзхожда образованието на държавните училища. Винаги е било така.

Истинският проблем в Небраска е по какъв стандарт? В тази глава ще отговорим на този въпрос. Това е третият заветен принцип на семейството: етиката, тоест моралният закон.

По какъв стандарт трябва да се управляват семействата? Кой определя стандарта за живота на семейството? Дали това е държавният закон? Не.

Десетте заповеди

Стандартът е обобщен от Мойсей. Той конкретно каза на родителите в Израел, че те трябва да учат децата си. Той каза:

А ето заповедите, повеленията и съдбите, които Господ вашият Бог заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я притежавате, за да се боиш от Господа твоя Бог, да пазиш всичките Му повеления и заповедите Му, които ти заповядвам, ти, синът ти, и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните. Чуй, прочее, Израилю, и внимавай да ги вършиш, за да ти бъде добре, и да се размножите много в земята, където текат мляко и мед, според както Господ, Бог на бащите ти, ти е обещал. Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно децата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти. И да ги написваш на стълповете на вратите на къщата си и на портите си (Второзаконие 6:1-9). (курсивът е мой)

Бог призовава всички родители да живеят по Божия стандарт, Божието Слово. Това е принципът. Всъщност, Мойсей конкретно заповяда на родителите да учат своите деца на Божия закон. В един смисъл Божият закон е цялата Библия. В друг смисъл, той е обобщен в самите Десет Заповеди. Така че стандартът е ясен, затова нека да разгледаме някои от приложенията на Десетте заповеди за семейството.

Това, което откриваме, е, че Десетте Заповеди са разделени на две групи по пет заповеди всяка. Също откриваме, че и двете групи от пет точки съответствуват на заветната структура от пет части, която очертах в първа глава.

А. Първите пет Заповеди

Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза:

(1) Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен мене.

(2) Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.

(3) Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

(4) Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

(5) Почитай майка си и баща си, за да се продължат дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог.

Б. Вторите пет заповеди

(6) Не убивай.

(7) Не прелюбодействувай.

(8) Не кради.

(9) Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.

(10) Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито магарето му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти (Изх. 20:1-17).

Заповед 1

Първата част на библейския завет показва, че Бог е върховната власт. Той притежава света. Това определя Бога като източник на завета.

Първата заповед определя Бога като освободител. Тя учи, че Божието изкупление изисква пълна вярност. Заповедта започва с “Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя (20:2). Бог освободи Израел от робство. Неговото условие: “Да нямаш други богове” (20:3). Тъй като Бог е дал спасение, Израел трябваше да Му даде своята непоколебима вярност.

Две неща. Първо, родителите трябва да осъзнаят, че Бог има право на собственост върху цялото тяхно семейство, дори техните деца, защото Христос изкупи света. “Понеже Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16). Точно както Бог изведе Израел от Египет – включително семействата, а не само отделни хора, и така поиска пълна вярност от всяко семейство – така Христос има право на собственост върху семействата в света.

Павел прави това сравнение, когато казва: “Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето, и в облака и в морето всички [дори децата] да са кръстени от Мойсей, и всички [дори децата] да са яли от същата духовна храна, и всички [дори децата] да са пили от същото духовно питие, защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара беше Христос” (1 Коринтяни 10:1-4).

Родителите трябва да учат своите деца, че те трябва да зависят от Христос, защото Той е изкупил техния свят.

Второ, “този, който е спасител, има правото да изисква пълно посвещение.” Държавата разбира това. Затова тя иска да заповядва пълно подчинение на нейната воля, искайки от хората да мислят, че тя може да ни осигурява от утробата до гроба. Най-добрият начин да се противостои на такъв лъжлив бог е с истинския Спасител и Бог, Исус Христос. Правилният метод за събарянето на лъжливите богове е да обучаваме поколение, което познава истинския Бог. Тогава те няма да позволят на държавата да действува като “Спасител”!

Заповед 2

Втората част на библейския завет установява Божията власт и изискваната от Него йерархия на отговорност. След като започва със Своето изявяване като освободител, Бог заповядва поклонение. Помислете за това. Поклонението е втората най-важна заповед: като следващите две са по-нататъшни приложения на втората, а всички останали следват по важност. Да не се покланяме на Бога е по-лошо от убийство! Това е по-лошо от прелюбодейство! По-лошо е от кражба!

Авторът на Посланието към Евреите казва, “Нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло измито в чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал; и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно [в поклонение], както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава” (Евреи 10:22-25). (курсивът е мой)

Най-висшата привилегия на всяко семейство е поклонението. Родителите трябва да водят своите деца на църква, за да могат да се покланят като семейство. Семейство, което “се моли заедно, устоява заедно.” Но семействата трябва също да се покланят заедно в къщи. Поклонението трябва да бъде най-главната от дейностите на семейството.

Заповед 3

Третата част на библейския завет установява принципа на покорството. Тя се занимава със закона.

Тази заповед е малко по-трудна за прилагане. Бог казва, че Неговото име не трябва да се споменава “напразно.” Дали това е касае “ругаенето”? Макар да не приемам за добро да се използват ругатни, не мисля, че Бог говори за това тук, освен косвено.

Същата еврейска дума се използва от Йов, когато казва, “Защото Той [Бог] знае заблудителните [“празни”] хора, Той вижда и нечестието” (Йов 11:11). “Заблудата” в този стих се сравнява с нечестието. Така, да се изговаря “напразно” Божието име означава да се използва заблудително. Как може да стане това? Например, би могло да означава заклеване в нещо и опит да се добави повече власт или авторитет на вашето свидетелство като се използва Божието име. Вие призовавате Божия авторитет да подкрепи вашите думи, сякаш Бог e винаги на разположение на човека. Божието име не може да бъде манипулирано за човешки цели.

Библейски пример за това е случаят, когато някои юдейски заклинатели се опитаха да използват името на Исус за да изгонват бесове. Но тъй като Божието име не може да се използва “напразно,” нито трябва да бъде употребявано манипулативно, те бяха нападнати от бесовете. Те не бяха под Христовата власт, затова използваха Неговото име напразно в своето заклинание. Бесовете обаче не бяха заблудени и ги набиха жестоко (Деяния 19:13-16).

Семейството трябва да учи своите членове, че Божието име не е “вълшебна пръчка.” Бог иска Неговите хора да “уповават и да се покоряват.” Той не може да бъде манипулиран от човека за човешки цели.

Заповед 4

Четвъртата част на библейския завет е съдът: налагането на санкции. Божият закон трябва да се прилага към конкретни исторически ситуации. Това винаги се свързва с “Господния ден,” тоест с последния съд. Упражняването на съд на земята е аналогично на произнасянето на Божия съд в този последен ден.

Четвъртата заповед се занимава със седмичния ден на Господа, Господния ден. В Стария Завет той се наричаше събота. Това е ден на седмична самооценка. Ние изпитваме себе си и делата от предишната седмица, в подготовка за следващата работна седмица. Много църкви имат седмично причастие, за да има изпитване на хората преди причастието.

В четвъртата заповед Бог се занимава с въпроса за времето. Човекът трябва да работи шест дни и да се покланя и да почива един ден. Старите пуритани вярвали, че това е толкова заповед за работа, колкото е за почивка. Всъщност, цялата “протестантска трудова етика” е изградена върху силното ударение върху “съботата” на ранните “протестантски” християни.

Дали християните трябва още да работят шест дни и да почиват един? Авторът на Евреи казва: “Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка” (Евреи 4:9). Голямата разлика, обаче, е, че новозаветните хора трябва да пазят своята почивка в неделя, деня на Възкресението на Христос. Ранните новозаветни християни спазвали тази практика според свидетелството на Лука: “И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба” (Деяния 20:7).

От четвъртата заповед семействата научават две неща. Първо, работата е добро нещо и се върши преди удоволствието. Децата трябва да се научат първо да работят и после да играят.

Второ, също толкова важно е да се научим как да “почиваме.” Един ден седмично трябва да е посветен на поклонение и почивка. Неделята е била “традиционният” семеен ден в нашето общество, време, когато всеки е почивал. Днес много магазини са отворени денонощно, седем дни в седмицата. С тази забързаност нашата цивилизация сама ще се срине.

В нашето общество откриваме две крайности: Работохолици и мързеливци. Четвъртата заповед обуздава и двете неща.

Заповед 5

Петата част на библейския завет се грижи за наследството. Тя установява основата за продължителност във времето.

Петата заповед е предимно заповед за наследство, макар да говори за “почитане на баща си и майка си.” Забележете, обещанието, което е прикрепено към нея, е, “за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоят Бог” (20:12).

Апостол Павел цитира същия стих, като разширява леко смисъла. Той казва: “за да живееш много години на земята” (Ефесяни 6:3). Виждате ли разликата? Изход 20:12 казва “земята” в смисъла на Обещаната земя на Ханаан. А Павел казва “земята,” говорейки за целия свят. Така, като се покоряваме на родителите (библейските родители), получаваме богато наследство. Точно както Исус каза: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята” (Матей 5:5).

Семействата трябва да бъдат учени, че Божият народ наследява всичко. Децата трябва да бъдат обучавани, че светът принадлежи на тях, ако те се покоряват на Бога. Това е било мисленето, с което нашите прадеди са дошли в тази страна. Този свят е бил техен и те са дошли за да го изискат. Разбира се, Библията ни казва също как трябва да се вземе наследството: “Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Божия Дух” (Захария 4:6).

Това е истинско “видение” за успех и благосъстояние!

Заповед 6

Започваме повторение на пет-точковата заветна структура. Първата заповед говори за Божието върховенство. Шестата заповед забранява унищожаването на образа на това Господство. Тъй като човекът е образ на Бога, той изобразява Божието върховенство. Убийството на човек е равносилно на предизвикателство срещу Божието върховенство. “Който пролива човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека (Битие 9:6).

Убийството също е заплаха за семейството. Как? “Образът” на Бога е “мъж и жена” заедно. Мойсей казва “Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде” (Битие 1:27). Бракът изобразява Бога. Следователно, убийството на Божия образ е в крайна сметка атака срещу цялото семейство. Много преди да се узакони абортът, убийството беше премахнато от категорията “углавни престъпления.” Можете ли да видите връзката? В общество, което търпи убийството на 1.5 милиона неродени американски бебета всяка година, има отчаяна нужда това да бъде разбрано.

Няма нужда да се казва, че значението на шестата заповед е объркано в мисленето на хората през тези дни. На хората им е позволено да “убиват невинни деца,” а политиците не желаят да се изправят срещу комунистически бунтовници, дори когато те са на самите ни граници. Но тези, които прокарват такива възгледи, също се обявяват срещу смъртното наказание. На убийците трябва да се дават по-леки присъди. Извършващите аборти трябва да бъдат оставени.

Накратко, виновните трябва да бъдат защитавани, докато невинните са убивани. Нуждаем се от поколение родители, които да изградят бъдещо поколение от деца, които разбират, че убийството е атака срещу цялото семейство!

Заповед 7

Втората част от библейския завет се занимава с властта и йерархията.

Тази заповед говори за йерархията и отговорността в семейството. Прелюбодейството пряко засяга семейството. То има отношение към верността на брачните клетви. Соломон, който беше експерт по прелюбодейство – имаше над 900 жени и наложници[1] - произнася тези смразяващи думи за всеки, който би помислил за прелюбодейство:

Защото заповедта им е светилник, и наставлението им е светлина, и поучителните им изобличения са път към живот. За да те пазят от лоша жена, от ласкателния език на чужда жена. Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; да не те улови с клепачите си; Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; а прелюбодейката лови скъпоценната душа. Може ли някой да тури огън в пазвата си, и дрехите му да не изгорят? Може ли някой да ходи по разпалени въглища, и нозете му да се не опекат? Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; който се допре до нея не ще остане ненаказан (Притчи 6:23-29).

Родителите трябва да учат своите деца, че верността към брачната клетва засяга целия живот. Става въпрос за спазване на този “свещен завет,” за който говорих в първа глава. “Прелюбодейството” означава точно това: нарушаване на свещена клетва. Ако това не се научи в семейния живот, цялото общество става прелюбодейно. Народ, който мами своите съпруги, няма да бъде народ, който държи на думата си.

Заповед 8

Третата част на библейския завет се занимава с това да живеем етично (според Божия закон), а не манипулативно.

Тази заповед забранява една от най-очевидните форми на манипулация: кражбата. Апостол Павел казва, че крадецът има два проблема: “Който е крал да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда” (Ефесяни 4:28). Крадецът трябва да работи и да дава на човек, който има нужда. Накратко, той трябва да спре да мисли за своите нужди за сметка на нуждите на своите жертви; той трябва да спре да живее чрез манипулиране на чужда собственост и да стане покорен.

Има еврейска поговорка, която казва: “Човек, който не учи сина си на занаят, го учи да стане крадец.” Трудът развива господството; кражбата го ограничава, включително кражбата чрез неограничено, небиблейско данъчно облагане.

Семействата трябва да се учат да работят и да плащат десятък на Църквата. Човек, който не работи, няма да дава десятък. И ако не прави и двете, той е майстор-манипулатор: крадец.

Заповед 9

Четвъртата част на библейския завет се занимава със съда: налагането на санкции.

Тази заповед е свързана със забраната срещу лъжливо свидетелство, говорейки за “езика” и неговата правилна употреба. Какво общо има това със санкционирането? С “езика” човек свидетелствува лъжливо и санкционира лъжливо. От друга страна, Яков казва, че той е последната глава от историята на “упражняването на господство”: правилната форма на санкционирането. Ето какво казва той:

Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва! И езикът, този цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла. Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството; но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова. С него благославяме Господа и Бащата, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие! (Яков 3:5-9) (курсивът е мой)

Семействата и децата трябва да се научат как да контролират “езика.” Децата трябва да се научат, че има време за говорене и време за мълчене. Яков казва, че човек не може да контролира останалата част на своето тяло ако не може да се справи със своя “език.” Ако семействата искат да господствуват за Христос, те ще трябва да обучат своя “език.”

Когато държавата се опитва да контролира какво родителите могат да “учат” своите деца, тя се опитва да узаконява или да санкционира устата; тя се стреми да забрани това, което Бог казва на родителите да правят: да преподават правилната употреба на мозъка и устата.

Заповед 10

Петата част на библейския завет се занимава с наследството (приемственост във времето).

В тази заповед Бог говори много неща за собствеността на ближния, като казва да не пожелаваме това, което не е наше. “Пожелаването” означава да се иска нещо, което принадлежи на друг, и да се пожелава до такава степен, че човекът дори да започне да мисли за кражба. Тази заповед се отнася за незаконния опит да се отнеме чуждият “имот”: съпруга, животни, собственост, къща (недвижима собственост), пр. Тази заповед задушава в зародиш и кражбата и прелюбодейството. Тя признава, че окото е мястото на греха, което е причината Исус да предупреди “ако окото ти те съблазнява, извади го и хвърли го” (Матей 5:29). Ако то те води към грях, тогава е по-добре да си сляп. Накратко, грехът е ужасно зло, с по-лоши последствия от слепотата.

Няма нищо лошо в желанието за по-добър живот. Но семействата трябва да учат децата си, че пожелаването е грях. Съсредоточаването върху чуждите притежанията до такава степен, че завистливият човек да стигне до кражба или до повреда на имота (“бащинията”) на някой друг, е разрушаваща душата похот. Тъй като нашето общество е общество на социални грижи, управлявано от завистливо правителство, това е свят на пожелаване и похот. Децата трябва отрано да се научат, че трябва да работят за своите притежания, и да махнат “погледа” си от това, което имат другите деца.

Заключение

Десетте заповеди представят двойно свидетелство за Божията заветна структура. Те призовават хората да се покоряват на Бога, Който ги е освободил от робство. Да откажат да Му се покоряват е да приемат моралното робство като начин на живот. Задачата на родителите е да възпитат поколение, което желае морална свобода да се покорява на Бога. Десетте Заповеди са стандарта за всяко семейство.

Обобщение

Всяко семейство се нуждае от стандарт. Божият изявен стандарт е в основата на законната, дадена от Бога независимост на семейството като отделна заветна структура.

Опитах се да отговоря на един основен въпрос: По какъв стандарт?

1. Започнах с делото Nebraska ex rel. Douglas v. Faith Baptist Church. Какъв e бил спорът? Стандартът, по който родителите имат право да възпитават своите деца. Какъв е стандартът? Десетте Заповеди.

2. Накратко обобщих заповедите според тяхното приложение за семейството.

А. Първа Заповед: Да нямаш други богове означава, че Бог притежава семейството.

Б. Втора Заповед: Да не се покланяш на друг бог означава, че семейството, което се моли заедно, устоява заедно.

В. Трета Заповед: Да не се манипулира Божието име означава, че човек трябва да живее чрез покорство на Божия закон и да уповава на Него за последствията.

Г. Четвърта Заповед: Семейството трябва да позволи на Бога да го санкционира като се покорява на Божията времева структура: един ден поклонение и почивка и шест дни работа.

Д. Пета Заповед: Наследството идва чрез вярност.

Е. Шеста Заповед: Атаката срещу човека е унищожаване на Божия образ. Тъй като “образът” е “мъж и жена” (семейство), убийството е нападение срещу семейството.

Ж. Седма Заповед: Прелюбодейството пряко засяга брачния завет.

З. Осма Заповед: Кражбата е опит за манипулиране на човека. Както видяхме в Третата Заповед (съответствуваща на Осмата), човек трябва да живее чрез етика, не чрез магия.

И. Девета Заповед: Децата трябва да се научат как да санкционират правилно. Лъжесвидетелството е незаконна санкция.

К. Десета Заповед: Пожелаването на това, което принадлежи на друг, е опит да се отнеме нечие притежание.

Какво може да се прибави към този етичен стандарт? Исус със сигурност не се опита да прибави нещо. Той каза: “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците, не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне” (Матей 5:17-18). Така, когато човек приеме Исус Христос за свой Господар и Спасител, той приема Божия праведен стандарт за своя живот. Това е стандартът за всички семейства. Ако те живеят чрез него и учат своите деца да го следват, представете си какво общество ще имаме!

Нашите прадеди са избягали в тази страна за да могат да спазват тези заповеди. За тях свободата е била свобода да се покоряват на Бога, а не да Му противостоят. Колко са се променили нещата! Държавата не трябва да определя друг стандарт, а да налага този. Родителите не трябва да учат друг стандарт, а да обучават своите деца на този. Стандартът се определя от Бога.

В следващата глава ще продължим към целия въпрос за дисциплината. Една от важните области на атаката на държавата срещу семейството е тук. Кой определя дали родителите могат да наказват физически децата си? Докъде могат да стигат родителите? Дали Библията определя някакви насоки за дисциплинирането на децата?

Нека да обърнем на следващата глава и да разберем.