8

ЧИЙ МИРОГЛЕД?

Преди две десетилетия фундаменталистките християни започнаха да изваждат своите деца от държавните училища. Лутеранските, римокатолическите и холандски реформистки родители от дълго време поддържаха енорийски (управлявани от църквата) училища като важни защитни институции за имигрантските общности, но евангелските християни винаги са считали държавните училища за “свои” училища. (Римокатолиците са съгласни с тях, което е причината те да създадат енорийски училища.)

В средата на 60-те все по-голям брой евангелисти осъзнават това, което трябваше да осъзнаят от 1830: че държавните училища са създадени от хуманистите с цел да разрушат християнската цивилизация. Хорас Ман казва това открито, когато ги организира през 30-те години на 19 век, а до 1965, само малцина от жертвите бяха започнали да го осъзнават.

На всеки три дена се създава ново християнско училище, според една оценка. Те може да са малки, но такива са и термитите. В края на краищата термитите побеждават, а къщата се срутва. Това става с държавните училища в Америка.

За последното десетилетие страната беше залята от домашни училища. Над един милион семейства сега учат децата си в някаква програма за домашно училище.

Държавните училища понесоха тежки загуби, понеже множества от най-добрите и най-умните напуснаха. По-конкретно, принципните и дисциплинираните напуснаха. Държавните учители се разгневиха.

Резултатът: светското образование се опита да разшири законите за задължително образование, за да принуди децата да влязат в държавните училища.

Как?

“Провалът” на семейството

Логиката работи по този начин: държавата изисква децата да бъдат образовани; държавата използва данъчни пари за да създаде финансови институции за тези деца, които са задължени да бъдат образовани; държавата плаща, така че държавата може законно да определя какво се преподава; накрая, всички деца трябва да посещават държавните институции.

Ако нещо ви звучи нередно в тези умозаключения, чудесно! За да помогна на всеки да види какво е нередното в тази логика, нека да добавя думата “религиозно” към “образование.”

Държавата изисква децата да бъдат религиозно образовани; държавата използва данъчни пари за да създаде финансови институции за тези деца, които са задължени да бъдат религиозно образовани; държавата плаща, така че държавата може законно да определя каква религия се преподава; накрая всички деца са задължени да посещават държавните религиозни институции.

Какво нередно има тук? Не е ли вярно, че децата се нуждаят от религиозно образование, за да бъдат добри граждани? Разбира се, че е вярно. Ние също знаем, че някои родители просто няма да дадат на своите деца правилното религиозно обучение. (Това неизбежно предполага съществуването на определена от Бога дефиниция на “правилно.” Но това също изисква институция, която да я налага. Въпросът е: Коя институция?) Още повече, ние знаем, че други родители са нехайни и няма да изразходват пари, за да купят добро религиозно образование за своите деца. Трябва ли поради това да заключим: “Затова държавата трябва да се намеси и да направи задължително и да плати такова религиозно обучение”?

Но, по-осъзнатите ще стигнат до извода: “Това прави държавата владетел над семейството.” Точно това прави. Целостта на семейството бива разрушена. А семейството е институцията, която Бог е определил за религиозното обучение на децата (Второзаконие 6:6-7). Семейството трябва да определи какво е правилното религиозно обучение за децата, за добро или за лошо.

Следователно по-осъзнатите ще заключат: “Не си струва риска. Никога не позволявайте на държавата да изврати семейството до такава степен, независимо колко родители не дават правилно религиозно обучение на своите деца.” Накратко, долу ръцете!

Продажбата

Пропагандаторите на държавното образование ни казват, че някои родители неизбежно няма да успеят да дадат на децата си основното (т.нар. “нерелигиозно”) образование. Те твърдят, че държавната принуда е необходимият мотивиращ фактор, тъй като толкова много родители не биха действували отговорно, че държавата е принудена да създаде задължителна училищна система.

Нека да ви задам един въпрос: Как би могъл някой да продаде тази идея на народ от неграмотни хора? Как защитниците на държавното образование могат да накарат данъкоплатците да финансират училищата, ако данъкоплатците не вярват в плащането за образование? Това е смешно! Единствените гласоподаватели, които биха приели такъв аргумент, вече са решили в полза на образованието на своите деца. Да спечелиш мнозинство за такава програма на задължително държавно образование, първо ще трябва да намериш гласоподаватели, които вече са преобладаващо грамотни и които са заинтересовани от образованието на своите деца.

Накратко, хуманистите правят този призив към хора, които не са изоставили своите семейни задължения да образоват своите деца.

Нарушаване на ограничената земна власт

Проблемът в двата примера на държавно финансирано образование – религиозно образование или общо образование – е, че държавата иска да определя стандарта за всичко, като започва със задължителното образование. Ако задължителното държавно религиозно образование е погрешно, тогава задължителното държавно общо образование е също погрешно. Ако държавата не трябва да се намесва в религиозното образование на децата, защото това е изключително семейна отговорност, тогава трябва също да й се забрани да се намесва в общото (или колежанското, или университетското) образование. Принципът на семейната власт и семейната отговорност трябва да бъде спазван.

(Има едно законно изключение от тази забрана: националните военни академии. Държавата купува бъдещи офицери. Може би тя би могла да ги купи по-евтино чрез наемането на частни фирми, притежавани от пенсионирани офицери, които да извършват това обучение, но това е политическо-военно решение.)

Но веднъж като това държавно задължително образование от всякакъв вид се приеме от християнина, той е попаднал в капан. Християнинът вече действа според държавния стандарт. Тъжно, аргументите в християнските кръгове относно образованието обикновено започват с предположението, че държавата може да принуждава. Но ако това предположение бъде отхвърлено, тогава държавата е извадена от образователния бизнес. Нейният стандарт се премахва напълно. Защо?

Който пише закони за “задължително образование,” той ще трябва неизбежно да определя образованието. Държавните служители винаги ще определят образованието според държавните нужди от образование. Единственото изключение би било, ако държавните служители са християни. Но ако те са християни, тогава няма да има нужда държавата да определя нещо, защото те ще я извадят от образователния бизнес. Държавата просто няма библейско основание да “принуждава” хората да бъдат образовани. Тиранията е по-лоша от необразоваността, а хора, образовани под тиранията, все още имат “робско” съзнание. Така, ако държавата определя стандартите, това унищожава частното образование. Въпросът “Кой притежава образованието?” вече получава своя отговор, а отговорът на хуманистите е “Държавата.”

Съдебно дело

В Ohio v. Whisner (1976) държавата постановява, че минималните “стандарти са толкова широко разпространени и всеобхватни, че пълното съобразяване с всеки един стандарт на недържавното училище всъщност ще премахне разликата между държавно и недържавно образование, и така ще лиши ищците от техния традиционен интерес като родители да насочват възпитанието и образованието на своите деца.”

На друго място същото решение казва:

Истинският въпрос тук е не каква е най-добрата религия, но как тази най-добра религия ще бъде запазена? Аз отговарям, че тя може да бъде запазена чрез приемането на доктрината на седмата точка от нашата собствена декларация за правата, и която аз обобщавам с две думи, като я наричам доктрината за “долу ръцете.” Нека държавата да държи долу не само своите ръце, но да се грижи също и религиозните секти да държат долу ръцете си една от друга. . . . Това е златната истина, за чието разбиране ни трябваха осемнадесет века, и която най-накрая разреши ужасната енигма на “църква и държава.”

Между многото форми на изразяването на тази истина като принцип на управление, според мен тя никъде не е изложена по-ясно и красиво, отколкото в нашата собствена конституция. Ако беше в моята власт, не бих променил и сричка от формата, в която тя е записана там. Това е истинската републиканска доктрина. Тя е проста и лесно разбираема. Тя означава свободен конфликт на мнения относно божествените неща; и тя означава съвършено бездействие от страна на държавата освен при необходимост да поддържа конфликта свободен, и предотвратяването на нарушаване частните права или на обществения ред (курсивът добавен от съда).

Нека да вземем предвид още нещо. Образованието не е главният въпрос. Господството е истинската точка на конфликт. Ако на християните им е позволено да образоват своите деца така, както Бог заповядва, тогава те ще господствуват в обществото. Нека да изясним това още в началото. Християнството е непобедимо, превъзхождащо всяка друга религиозна система. Ако е свободно да се развива, никой не може да го спре. Защо според вас светските учители отчаяно се стремят към контрол над християнските деца? Защо според вас държавата управлява всички училища в комунистическите страни?

Това е въпрос на индоктриниране на децата на враговете на държавата с чужд възглед за света и живота. Възгледът за света и живота е рамка, през която гледаме на света. Властта да се формира мирогледа на младия човек е същността на образованието. Това се осъзнава още откакто Джон Дюи, един от основателите на държавното образование, пръв подписва и прокарва първия Хуманистически Манифест. Време е и християните да го научат.

Същността на образованието

Същността на образованието е отговорът на този въпрос: “Чий възглед за света и живота?” Християнските родители се борят със среда, която внася враждебен мироглед, наречен хуманизъм. Хуманистите разбират това. Те знаят, че ако могат да отнемат децата от тяхното християнско семейно възпитание, християнският мироглед може да бъде съборен. Изминалите 100 години образование доказват това. (Най-добрата книга по този предмет, изследване на 25 главни дейци на “прогресивното образование,” е R. J. Rushdoony, The Messianic Character of American Education, издадена още през 1963. Сега тя е станала “Библия” за защитниците на християнското училище.)

Християнското образование, било домашно или училищно, държи детето в морална среда, която засилва цялостния християнски поглед. Няма значение какви са недостатъците, детето все пак чува по-последователен християнски мироглед.

Някои хора мислят, че е по-добре християните да бъдат изложени на хуманистичния мироглед от ранна възраст. Познавам човек, който се поддаде на тази пропаганда. Той отписа своя 11-годишен син от християнско училище и го записа в местното държавно училище. В първата седмица от учебната година учителката по английски дала домашно. Учениците е трябвало да напишат съчинение за съвременна “рок-звезда,” като списъкът бил съставен от учителката.

Младият човек знаел достатъчно за да схване, че списъкът обхващал само езичници. Той попитал учителката дали може да използва съвременен “християнски” певец. Тя казала: “Не, защото трябва да разшириш своя мироглед.” Момчето отговорило, “Но аз дори никога не съм чувал някои от тези музиканти.” Учителката се усмихнала и използвала възможността да каже: “Е, просто ще трябва да ги чуеш и да пишеш за това, което слушаш.”

Защо учителката е била толкова неотстъпчива? Тя е искала да разклати традиционния мироглед на момчето, и то на 11-годишна възраст. Не мислете, че държавните учители не разбират това. Ето защо те воюват толкова усърдно да попречат на християните да дават на своите деца християнско образование.

Само християните не разбират това – християните, които търсят начин да оправдаят по-евтиното решение да поставят децата си в напълно враждебна религиозна и морална среда. Все пак, това оставя допълнителни пари за “важни” неща като нова стерео уредба или за почивка.

Мойсей ясно постановява чий мироглед трябва да бъде преподаван.

А ето заповедите, повеленията и съдбите, които Господ вашият Бог заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я притежавате, за да се боиш от Господа твоя Бог, да пазиш всичките Му повеления и заповедите Му, които ти заповядвам, ти, синът ти, и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните. . . . Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно децата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти. И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си (Второзаконие 6:1-9).

Бог е поверил на родителите отговорността да образоват своите деца. Причината за това е, че Той иска Неговият народ да израства под цялостен библейски мироглед. Това е най-важният принцип в образованието.

Заветен мироглед

Трябва да осигурим на своите деца християнски мироглед в тяхното образование. Но какво е това? Помните ли заветния модел, който представих в първата глава и който съм следвал в тази книга? Той ни дава същността на християнския мироглед. Третата точка на завета е етиката, или закона. Законът установява етичната рамка за образованието.

Тъй като центърът на завета е закона, нека да използваме цялата заветна структура за да представим този етичен подход към християнския възглед за света и живота. Мога да нарека това заветен мироглед. Да припомня, казах, че има пет части на завета.

1. Трансцендентност: Бог е Господар, “стоящ над” като създател и управител на създанието.
2. Йерархия: Власт.
3. Етика: Вярност към Божия свят стандарт.
4. Санкции: Награда и наказание според покорството.
5. Приемственост: Връзка, създадена и поддържана чрез вярност към завета.

Нека да видим как тази заветна рамка оформя мирогледа за образованието. Ще го сравня и ще го противопоставя на мирогледа на хуманизма. Използвал съм Хуманистически манифест I и II, защото те са “Библията” на държавното образование. Това, което манифестите казват по един начин, учебниците се опитват да “въплътят” по друг.

Трансцендентност

Вече казах, че това означава “издигане над.” Но в какъв смисъл? Бог “се издига над” създанието в това, че Той е Създател, различен в Своето естество от човека. Библията започва “В началото Бог създаде небето и земята” (Битие 1:1). Преди това събитие нямаше “нищо.” Така Бог и създанието са различни по своето естество.

И какво от това?

В сърцето на всяко езическо мислене е еволюционното твърдение, че човек става “Бог,” независимо дали говорим за гърци, мормони, марксисти или за Хуманистически манифест I. Всъщност, Хуманистически манифест I започва с Твърдение I, “Религиозните хуманисти смятат вселената за само-съществуваща, а не сътворена.” Кой е Бог според тази система на мислене? Човекът.

Това е сърцето и душа на еволюционното мислене. Еволюцията е в сърцето и душата на хуманистичното образование. Накъдето и да се обърне ученикът, той винаги чете нещо, което е предназначено да подкрепи основния еволюционен възглед за живота.

Хуманистичните учебници са изпълнени с изречения като “Бебетата могат да хванат предмет, например пръст, толкова силно, че да могат да бъдат повдигнати във въздуха. Ние подозираме, че този рефлекс е останал от по-ранен етап в еволюцията на човека, когато бебетата е трябвало да се държат за маймунската козина на своите майки, докато майките са се катерели или са търсели храна” (Understanding Psychology, Random House, 1977).

Или, “. . . Изминали още 1.5 милиарда години. Тогава започнала епохата на многоклетъчните растения и животните. Като минали още половин милиард години, моретата гъмжали от червеи, медузи, гъби и корали. . . . преди 5 до 2 милиона години се появяват човешките същества” (Land and People: A World Geography, Scott-Freeman, 1982).

Логично е всеки предмет да засяга въпроса за произхода. Хуманистите знаят, че възгледът на човека за сътворението определя целия мироглед. И християните трябва да разбират това. Трансцендентността е или в Бога, или в човека. Когато трансцендентността се поставя на друго място, а не в Бога, човекът става “Бог” в своите очи. Затова библейската трансцендентност е точка 1 в християнския мироглед.

Йерархия

След трансцендентността следва въпросът за властта. Християнството казва, че Бог установява йерархия на властта, която отразява Неговата трансцендентност. Всички земни “ръководители” Го представляват: бащата в дома, старейшината (епископът или пасторът) в Църквата, и владетелят в държавата.

Хуманизмът също осъзнава важността на този въпрос. Хуманистически манифест II, принцип 1, казва: “. . . Твърде често традиционните вярвания насърчават зависимост вместо независимост, покорство вместо утвърждаване, страх вместо смелост. . . .” Принцип 5 също казва “Ние вярваме в максимална индивидуална автономност в съгласие с обществената отговорност . . . възможностите за индивидуална свобода на избора съществуват в човешкия живот и трябва да бъдат увеличавани.”

Учебниците в държавните училища следват същия модел на мислене в многобройни примери. Текст за семейно възпитание от 1982 казва: “В ранното юношество битката за лична независимост обикновено започва с думи. Действията следват по-късно. Когато младежите израснат достатъчно големи и силни, конфликтът с родителите може да се разгори с борба, която включва крясъци и удари” (Me: Understanding Myself and Others, Bennett, 1982).

Основна христоматия, използвана повсеместно в държавните училища, изразява бунтовен възглед за властта, “помислете за ситуация, която вероятно би довела до различно мнение между вашите родители и вас” (Rebels, Ginn & Co., 1969).

Текст по английски казва “Срещу кого може да негодувате получавайки някакъв нежелан съвет относно това как да се обличате, как да носите грим, или как да се държите? Защо? От някои учители, ‘старомодни’ родители, от налагащи се по-големи братя и сестри” (Macmillan Gateway English, Macmillan, 1970).

Властта е необходима за правилното християнско образование и възглед. Училището, действувайки като пълномощник на родителя, трябва да отразява Божията йерархия във всеки момент. Когато ученикът отговаря покорно на своя учител, той трябва да разбира, че отговаря на Божия представител, нает от неговите родители. Да се разбунтува е бунт срещу Бога. Хуманизмът поставя окончателната власт в собственото “аз.” Човекът е смятан за автономен и напълно свободен от отговорност. Неговата система казва, че няма Бог, така че в края на краищата няма основание за покорство освен грубата сила, тирания или анархия. Човекът с “най-голямата тояга” е ръководителят.

Етика

Християнството учи, че Божият Закон е основата на всяка власт и на живота. Има абсолютен стандарт за добро и зло. Преди време почти всяко дете научаваше тези неща. Защо? Децата трябва да научат етичните “граници” на живота. Ако не го направят, тогава те никога няма да са способни да вземат добри решения.

Хуманизмът се е заел да унищожи библейския стандарт. Той мрази Десетте Заповеди толкова силно, че дори не е позволено те да се поставят на стената на никое обществено здание. Хуманистически манифест II казва, “Ние отхвърляме всички религиозни, идеологически или морални закони, които омаловажават индивидуалността, подтискат свободата, притъпяват интелекта, и лишават личността от човешкото естество.”

И в учебниците за държавните училища, има такива примери като този от учебник за трети клас, разглеждащ “разговор относно вашите собствени идеи.” Той казва: “Повечето хора мислят, че измамата е лошо нещо, дори ако е само за да се вземе едно пени, както направи Шан. Мислите ли, че може да има време, когато измамата да е добро нещо?” (Communicating: The Heath English Series, 1973).

Този пример е характерен за начина, по който хуманистичното образование винаги се опитва да принуди ученика да постави под въпрос християнските ценности. Християнското образование, от друга страна, дава ясна система на етика, библейския закон. Коя е най-добрата среда за ученика? Тази, в която Божият стандарт постоянно бива оспорван, или тази, в която той бива поддържан? Във време, когато няма нищо от християнския морал в нашето общество, етичната страна на християнския мироглед е от съществена важност.

Санкции

Християнският мироглед казва, че има последствия от всяко действие. Покорството се награждава с благословение, а непокорството се наказва. Има “етична” връзка между причината и следствието. Мойсей казва: “Затова пазете думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко, което правите” (Второзаконие 29:9). Отново, това е едно от петте най-важни неща, които един човек трябва да научи в живота.

Но хуманизмът учи, че няма трайни последствия от неморалността, нито дори и ад, където хората биват вечно наказвани. Хуманистически манифест II, принцип 3, казва: “Ние твърдим, че моралните ценности водят своя произход от човешкия опит. Етиката е автономна и ситуационна, и не се нуждае от никаква теологична или идеологическа санкция.” Санкция. Отново тази дума.

Един текст по психология казва: “Ако една ситуация притиска даден човек да действува по определен начин, тогава човекът вероятно да бъде осъден като причина за действието” (Experiencing Psychology, Science Research Associates, 1978).

Няма съд? Ха, тези хуманистични автори ще бъдат сериозно изненадани, когато умрат! Библията категорично учи, че има вечни последствия. Посланието към Евреите казва: “И тъй като е определено на хората веднъж да умрат, а след това настава съд, така и Христос беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина” (Евреи 9:27-28).

Виждате ли връзката, която прави Библията? Ако няма съд, тогава няма истинско заплащане за греха, няма Христос. Именно това цели хуманистичният мироглед. Християните вярват, че тъй като техният мироглед включва истински санкции, има нужда от истинско избавление, спасение. “Няма вечни санкции – няма спасение. Няма вечни санкции – няма нужда от кръста.”

Продължителност

Последната точка от заветния мироглед говори за всичко, от това кой живее и кой умира, до наследството. Приемствеността е връзката между хората и всичко останало. Писанието казва, че заветът е връзката, която свързва живота. Нарушете я, и следва смърт, която унищожава връзката и предизвиква Божия съд.

Нека да вземем смъртта за пример. Бог казва, “Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека” (Битие 9:6). Ако човекът наруши продължителността на живота на друг човек, като го убие, тогава той трябва да умре, изгубвайки своята връзка със живите.

Хуманизмът се опитва да свърже продължителността с нещо друго освен с верността към Божието Слово. Използвайки същия пример за смъртта, Хуманистически Манифест II, принцип 2, казва: “Обещанията за безсмъртно спасение или страхът от вечно осъждане са илюзорни и вредни. . . . Няма никакво надеждно свидетелство, че животът продължава след смъртта на тялото. Ние продължаваме да вярваме в нашите потомци и в начина, по който нашият живот влияе върху другите хора в нашето общество.”

Тогава, в един разказ от държавното училище, текст по обществени науки за пети клас, хуманизмът разглежда продължителността на живота и смъртта по много различен от Святото Писание начин. В приказка за ескимос четем, “Той трябваше да спаси своя живот като изяде жена си. В началото той само отрязваше малки парчета от нейните дрехи и ги ядеше. . . . Тя избяга, за да спаси живота си, и тогава сякаш Тунек я видя само като плячка, която иска да му се изплъзне; той побягна след нея и я наръга с нож. След това преживяваше от нея, а костите й събра накуп” (Man: A Course of Study, 1970).

Виждате ли разликата? В християнството продължителността на живота се основава върху Божието Слово. Но в езическите религии, които изразяват посланието на хуманизма, като ужасната история по-горе, продължителността на живота е според непокорството. Този, който наруши Божия закон и убие друг човек, е този, който живее.

И така мирогледът на Библията е заветен. Последната точка от Божията система е продължителността. Християнството учи, че истинските наследници на живота ще бъдат християните. Невярващите са лишени от наследство.

Обобщение

В тази глава се впуснах в същността на християнското образование: правилния възглед за света и живота. Чий мироглед? Божия или човешкия?

1. Започнах с разглеждане на предполагаемия “неуспех” на семейството да образова. Държавата е подлъгала семейството да приеме законите за “задължително образование.” Държавата е убедила родителите, че тя има правото да напише такива закони. Но не биха могли да съществуват закони за задължително образование, ако нямаше родители, които вече да вярват в образованието на своите деца. Но важното тук е, че този, който пише закони за задължително образование, има правото да определя образованието.

2. Използвах съдебното дело Ohio v. Whisner, за да покажа, че властта да дефинираш е власт да решаваш какъв мироглед ще бъде преподаван.

3. Същността на способността да преподаваш даден мироглед е моралната среда на детето.

4. Използвах заветния модел, за да очертая правилния възглед за света и живота. Заедно с това се опитах да използвам примери от учебници на държавните училища, за да покажа, че хуманистичният мироглед е диаметрално противоположен на християнството.

Но някой може да зададе въпроса: “Ако няма задължително държавно образование, тогава къде е гаранцията за грамотността?” С други думи, “Няма ли да падне нивото на образованието, ако държавата се оттегли от образованието?” И, “Ако държавата се оттегли от семейството в тази област, няма ли семейството да е беззащитно в нашето общество?”

Това са основателни въпроси. В следващата глава ще отговорим на въпроса “Кой закриля семейството?” Държавата? Църквата? Или семейството е оставено да се справя само?

Нека да видим в следващите страници.