5

КОЙ ПРИТЕЖАВА ВАШЕТО НАСЛЕДСТВО?

Преди няколко години исках да насадя морава около моята къща. Човекът в местния разсадник каза, че има два начина. Можех да поставя разсад или да я засея.

“Кой начин е най-бързият?” попитах аз. Без да се замисли, той отговори “разсад.”

“Кой е най-евтин?” продължих аз.

“Със семена,” отговори той.

Аз предпочитах начина с разсада. Но моят портфейл ми каза, че ще трябва да отгледам морава по бавния, труден начин чрез семена.

Ако имах парите, можех да започна с по-добра основа за своята морава и щях по-бързо да свърша работата. Това означаваше, че можех по-рано да продължа с останалата част от градинското оформление.

Тази случка показва важността на наследството. Когато човек придобива наследство от предишно поколение, ако не е некадърник, той има основа, върху която да гради. Това няма напълно да определи неговия успех, но може да го направи по-успешен. Това е разликата между опита да насади морава от началото и възможността да се строи върху разсада от предишното поколение.

Западът е основан върху този богат принцип. Може би сте чували поговорката “Не се опитвай да откриваш колелото.” Това следва от идеята, че не е необходимо да се опитваме да правим наново всичко, което е постигнато за последните 6,000 години. Това означава, че има прогрес. В настоящето можем да градим върху откритията на миналото, за да правим нови открития. Не е необходимо да започваме отначало.

Независимо дали го осъзнавате, всичко това е основано върху важния принцип за наследството. А това, което е вярно в голям мащаб, е вярно и в по-малкия, семейството.

Всъщност принципът на наследството произхожда от семейството. Помислете какво би било, ако семействата можеха да изграждат наследство и изпращаха децата си в бъдещето с основа от миналото. Това би означавало, че те ще имат по-добър старт. Както третият пост в щафетно бягане, той има по-добра възможност да помогне за победата на своя отбор, ако вторият пост му предаде щафетата преди втория пост на другия отбор.

По някаква причина всички ние интуитивно приемаме, че по-добър старт означава по-добър финал. Тоест всички ние, без Федералното правителство. Федералното правителство е решило, че “за да бъде състезанието честно,” ако един бегач се откъсне твърде напред от конкуренцията, той трябва да бъде задължен по закон да се забави, преди да предаде щафетата.

Какво имам предвид?

В продължение на повече от 80 години една нова философия за наследството е навлязла в нашето общество. Всичко започва в началото на двадесети век.

Подоходен данък

“Конгресът ще има власт да постановява и да събира подоходен данък от всякакъв източник, без пропорционално разпределение между отделните щати, и без отношение към данни от преброяване” (16-та поправка в Конституцията на Съединените Щати).

16-та поправка напълно промени възгледа на тази страна за наследството и семейството. Това дело не е като другите съдебни дела, които съм представил в тази книга, но то определено е правно действие, което повлия върху семейния живот в Америка.

Как?

Няма по-добър начин да развия своята теза от това да цитирам едно твърдение, направено от президента Уилиям Хауърд Тафт през юни 1909 в подписано послание до Сената и до Камарата на представителите. Неговото изказване препоръчва налагането на корпоративен акцизен данък, но коментарите му говорят за вече съществуващ проектозакон за подоходен данък. Неговите думи също образуват логическата основа за по-късната, действителна поправка за подоходния данък от 1913.

Федералното правителство изпада в бюджетен дефицит. Той предлага да покрият дефицита чрез увеличаване на данъците, не чрез орязване на разходите. (Нещо ново дотук?). Той казва:

Конституционно задължение на президента е от време на време да предлага за разглеждане в конгреса такива мерки, каквито той счита за необходими и целесъобразни. Сега се предлага да се покрие дефицита чрез налагането на общ подоходен данък, по форма и съдържание с почти същия характер като това, което в делото Pollock v. Farmer’s Loan and Trust Co. беше определено от Върховния съд като пряк данък, и затова извън правомощията на Федералното правителство да го налага, освен ако не се разпредели между отделните Щати според населението.

Второ, решението на делото Полък остави на Националното правителство властта да налага акцизен данък, който изпълнява същата цел като корпоративен подоходен данък, и свободен от някои възражения, отправени срещу предложената мярка за подоходен данък. Това е акцизен данък върху привилегията да се прави бизнес като юридическо лице и върху свободата от общите партньорски задължения, притежавана от собствениците на основния капитал. Решението на Върховния Съд в случая Spreckels Sugar ясно установява принципа, че данък като този е акциз върху привилегия, а не пряк данък върху собственост, и е в пълномощията на федералните власти без разпределение спрямо населението. Данъкът върху нетния приход е по-добър от пропорционалния на процент от брутните приходи, защото той е данък върху печалбите, а не върху загубите. Друго предимство на този данък е федералният надзор, който трябва да се упражнява над годишните отчети и бизнес-сделките на всички корпорации, за да бъде ефективен законът.

Макар възможността за регистриране на корпорация е била от най-голяма полза за света на бизнеса, също е вярно, че по същество всички злоупотреби и всички злини, които са събудили обществеността за необходимостта от реформа, са станали възможни именно чрез употребата на тази възможност. Ако сега, чрез съвършено законна и ефективна система на данъчно облагане, ние можем съответно да запознаем правителството, акционерите и обществеността с реалните бизнес-сделки и с придобивките и печалбите на всяка корпорация в страната, ние сме направили голяма крачка към този надзорен контрол върху корпорациите, който може да предотврати бъдещи злоупотреби с властта. (курсивът мой)

Ако не сте разбрали нищо, нека да обобщя важните елементи в коментара на Тафт. Първо, до това време данъчното облагане се е преценявало според населението и е трябвало да се извършва от щатите. С други думи, Федералното правителство не е можело да облага без тях.

Второ, Тафт всъщност дава логическата основа за подоходния данък, този, който облага “успеха.” Колкото повече печелите, толкова повече плащате като процент от вашия доход. Схванахте ли нещата? Преди 1913 всеки е трябвало да плаща еднаква сума (например, акцизен данък или данък върху продажбата на конкретен продукт). Но подоходният данък е конкретно насочен към преуспелите.

Някои казват, че това било началото на “преразпределящото общество,” тоест общество, където парите се преразпределят от една група на друга. Това е играта на Робин Худ: да вземеш от богатия и да дадеш на бедния (минус 20% удръжка за прехвърлянето). Освен че по същество е нямало държавни социални програми през 1913, тъй като бедните са били подпомагани чрез частни агенции и чрез Църквата. Държавният Робин Худ взема от богатия в името на бедния и дава парите на себе си.

Трето, Тафт ясно разбира, че такова данъчно облагане би изисквало по-голяма държавна намеса в живота на населението. Както той се изразява, “федерален надзор.” Всъщност, Службата за Вътрешни Приходи (IRS) е автономна държавна агенция, която има повече власт от всяка друга държавна организация. Пред IRS гражданинът е юридически виновен докато не се докаже неговата невинност, за разлика от закрилата, която получава под общия закон: невинен до доказване на вината.

Логиката на Тафт печели общественото мнение. До няколко години се гласува 16-та поправка и животът на семейството се променя, създавайки верижна реакция от събития. Федералното правителство стига от един милиард долара национален дълг през 1913 до 17 милиарда долара национален дълг през 1918. Дотук с “балансирането на бюджета чрез повишаване на данъците.”

През периода на 30-те, вместо да освободи обикновения човек, правителството се възползва от възможността да заграби повече лични свободи, в Съединените Щати и навсякъде по света. Нарастването на централната власт е повсеместно явление в Запада. Защо? Защото Западът постепенно изостави и последните следи от християнството. Въведе се поклонение на нов Бог; Държавата.

Постепенно от хората се отнема все повече лична свобода. Сега буквално всеки човек в нашето общество гледа на Федералното правителство по начина, по който нашите прадеди са гледали на своите родители. Ето как това промени семейството.

Подоходният данък е данък върху успеха. Той означава, че родителите не могат вече да предават толкова много на децата си. Тяхното наследство бива изядено. Вече не семейството, а държавата става най-големият благодетел.

Но държавата, за разлика от семейството, не е производителна. Тя не произвежда нищо освен (но не и в наши дни) обществен ред. Тя живее като извлича богатство от други, а не като създава богатство. В най-добрия случай тя е съдия; в най-лошия, паразит.

И така, кой притежава наследството? Според 16-та поправка на Конституцията, държавата има голям дял в него. По принцип, тя притежава цялото наследство. Зависи само от това колко политиците ще могат да извлекат от данъкоплатците. Границата е ясна: “Колкото е възможно повече.” Колкото повече имате, толкова по-голям процент е определен за правителството. Това библейско ли е? Дали те притежават вашето наследство и всяко друго наследство? Както видяхме преди, Бог го притежава, но го възлага чрез семейството.

Но Петата Заповед е пре-написана: “Почитай държавата, за да се удължат дните ти на земята, която бюрократите от поземленото планиране временно са ти възложили.”

Проблемът с наследството в нашия народ е този: до степента, в която Америка се е отвърнала от Бога на небето и земята, Който притежава наследството, до същата степен американците са загубили своето наследство. Виждате ли какво е станало? Америка се е отвърнала от Господа и е започнала да губи своето благословение. Подоходното данъчно облагане е проклятие, изпратено от Бога да накаже бунтовния народ.

(Между другото, има сериозни исторически доказателства, че от процедурна гледна точка 16-та поправка не е била никога законно ратифицирана. Правителството просто е обявило, че тя е ратифицирана, въпреки нередовните процедури за гласуване на щатско ниво, които анулират нейното прокарване. За нейното приемане са необходими тридесет и шест щата. Законодателното събрание на Кентъки, например, не приело 16-та поправка, но е погрешно преброено “за.”. Когато гласовете се броят правилно, излиза, че само 32 щата ратифицират 16-та поправка. Но гласоподавателите били задоволени с обявената ратификация, както е сега, и никой не си направил труда да провери нейната законност до средата на 80-те.)[1]

Гласоподавателите са се отвърнали от Бога, Който дава истинската свобода. Същността на Благовестието е свободата. Христос каза: “Ще познаете истината (Христос) и истината ще ви направи свободни” (Йоан 8:32). Без Благовестието хората стават роби. Какви са били хората преди мисионерите да донесат посланието за Христос на Запад? Просто орда от скитащи варвари. Бог освободи Запада от това подтисничество, и Америка се роди върху наследството от свободата на Благовестието. Но днес американците искат да бъдат роби, защото са се отвърнали от Христос. Докато не се върнат при Него и не се покаят, те ще останат роби.

Робите обичат данъците, само докато вярват (погрешно), че богатите плащат по-голям дял. Ако могат да “станат равни” с богатите чрез поробването на всички, те ще гласуват за робство всеки път. Това е грехът на завистта: унищожение с цел обедняването на богатите.

И така, как да се покаем? Как да си върнем наследството? Идваме до петия принцип на семейния завет: Приемственост, или наследство. Трябва да се обърнем към Божието Слово, за да видим какво изисква Бог. Само като разбираме и точно изпълняваме това, което Бог ни казва, можем да си възвърнем наследството и да го предадем на нашите деца. Нека да разгледаме няколко съставни части на принципа на наследството.

Принципът на наследството

Веднъж при мен дойде един изключително богат човек и искаше да разбере кое от неговите деца трябва да получи неговото наследство. Той имаше един син, който беше много богат, успешен, но извратен. Другият му син беше млад, енергичен, беден, но посветен на Христос. Едната от неговите дъщери се е била разбунтувала по-рано, но се е върнала към семейството. Другата дъщеря е била вярна, но наскоро се е отвърнала от Господа.

Кои според вас трябва да получат наследството? Вярвате ли, че те трябва да получат “равно” количество? Трябва ли някои да бъдат лишени от наследство? Трябва ли някои да получат повече от другите?

Казах на този загрижен баща да има предвид три библейски принципа за наследството.

Материално и нематериално

Наследството е материално и нематериално. Писанията поставят по-голямо ударение върху нематериалното, макар да не изключват материалното богатство.

Нематериалното богатство е свързано с “характера” и “етиката.” Знаете старата поговорка: “Дай на човек риба, и той ще се нахрани за един ден. Научи го да лови риба, и той няма да се нуждае от повече подаръци.” Това е идеята. Ако родителите просто дадат на своите деца материални неща, но не ги научат на основните етични принципи на живота, децата ще пропилеят тяхното богатство. Точно това става в нашето общество.

Знаете ли че Библията има цяла книга върху етичните принципи, които трябва да се предадат на следващото поколение? Тя се нарича Книга на Притчите. Повечето от тях са написани от Соломон, като самият той е бил най-богатият човек на света в своето време.

Смисълът на книгата Притчи се обобщава в едно събитие в живота на Соломон, точно след като той стана цар. То показва материалното и нематериалното наследство, и кое е по-важното.

А в Гаваон Господ се яви на Соломон на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам. А Соломон каза: “Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давид, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и със сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес. И сега, Господи, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид; а аз съм малко момче; не зная как да се обхождам. И слугата Ти е всред Твоите хора, които Ти си избрал, хора много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат. Затова дай на слугата Си разумно сърце, за да съди хората Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ; И тия думи бяха угодни на Господа, понеже Соломон поиска това нещо. И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие, ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така че преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе. А при това ти дадох каквото не си поискал – и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни (3 Царе 3:5-13).

Ако Бог ви даде право на едно желание, какво бихте поискали? Соломон първоначално беше верен човек. Неговите цели бяха правилни, поне докато не започна да се жени за стотици чуждестранни съпруги. Той пожела мъдрост. Може би това е причината Бог да изпълни това желание. Обикновено Бог не дава на хората това, което искат, докато техните цели не станат правилни.

Това, което животът на Соломон показва, e, че не е възможно да останеш мъдър, ако с всяка изминала година нарушаваш една важна Божия заповед. Соломон остана умен; той просто загуби своята мъдрост за продължителен период. Мъдростта е плод от покорство на Божиите закони; непокорството към законите е същото като да станеш глупав.

Въпреки това, наследството на Соломон беше материално и нематериално. Той стана богат – достатъчно богат, за да си позволи всичките тези жени. Първоначално нематериалното означаваше повече за него. Той знаеше, че ако има мъдрост, може да има всичко. Неговият проблем дойде тогава, когато нещата, които можеше да си позволи, се оказаха забранени.

Условно

Вторият принцип, който казах на бащата, който ме попита за своите деца, беше относно “условния” характер на наследството. В горния текст Бог продължава, казвайки на Соломон, “И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти” (3 Царе 3:14).

Бог даде на Соломон мъдрост и богатство на основа на неговата вярност. Но ако Соломон се отвърнеше от Господа, тогава той щеше да изгуби своето наследство. Всъщност, Соломон наистина отпадна и неговото царство беше разделено. След Соломон Книгата на Царете описва една тъжна последователност от събития.

Разбира се, посланието е, че Соломон е като първия Адам, който се остави да бъде заблуден от жени. Неговото падение в крайна сметка доведе до идването на Христос, верният Син, Който никога не оказа неподчинение на Своя Баща.

Но в думите, които Господ казва на Соломон в 3 Царе 3, трябва да видим, че наследството не трябва да се дава безразборно. Не е задължително всички деца да получат равно наследство. Нито е необходимо всички деца да получат нещо.

Само верните трябва да получат наследство. Ако всички деца са верни, тогава всички трябва да имат равен дял. Но смисълът е, че верността определя кой получава наследството.

Попечителство приживе

Накрая казах на бащата, че наследството трябва да се дава като попечителство докато е жив. Дори в настоящето, това се нарича попечителство “inter vivos.”[*]

Какво е това?

“Попечителство приживе” е когато наследството преминава на наследниците преди смъртта на завещателя. Основата на това понятие идва от Писанието. Патриарсите, например, завещавали своето наследство на наследниците преди смъртта си.

След това известиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него. И известиха на Яков, казвайки: Ето, син ти Йосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото. И Яков каза на Йосиф: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза: Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи от тебе; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за всегдашно притежание. И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон. А децата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тия свои братя. А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрат, (който е Витлеем). И като съгледа Йосифовите синове, рече Израил: Кои са тия? А Йосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя (Битие 48:1-9).

Проследихте ли какво се случи? Яков (Израил) щеше да умре. Преди да умре, обаче, той остави своето наследство на своите наследници, правейки това наследство “попечителство приживе.”

Предимствата от такова попечителство са тройни. Първо, наследниците обикновено повече се нуждаят от наследството, когато са млади, когато нямат “старт” в живота.

Второ, подходът на “попечителство приживе” позволява на родителите да дадат постепенно имот на своите наследници. Ако имотът е голям, наследниците трябва да свикнат с наследството, затова не получават всичко наведнъж. Те могат да “израснат” в богатството.

Трето, родителите могат да видят как наследниците реагират на наследството, докато са живи. Ако се прилага “подходът за прогресивно наследство,” родителите могат да придобият доста добра представа кои деца ще бъдат отговорни.

“Попечителството приживе” е библейско и практично. Точно както другите страни на принципа за наследството, то създава ръководство за бащата, който иска да знае кои деца трябва да получат неговия имот.

Заключение

Въпросът, на който отговорих, е, “Кой притежава вашето наследство?” Наследството е важно, защото то дава на следващото поколение основа, върху която да гради. В тази глава направих две неща:

1. Използвах 16-та поправка, за да въведа цялата идея за наследството. След закона за подоходния данък от 1913, който никога не е ратифициран законно, все по-малко е това, което родителите могат да дават на своите деца. Подоходният данък е данък върху успеха. Тези, които са най-благословени, са най-много наказани. Правителството воюва срещу семейството, опитвайки се да стане “родител” на семейството. Това правилно ли е? Не. Както виждаме отново и отново, държавата не трябва да бъде родител. Тя не трябва да заплашва съществуването на семейството, нито да отнема това, което му принадлежи.

2. Бог притежава наследството на семейството, и Той го поверява на основа на три принципа.

А. Материално и нематериално наследство. Наследството е в две форми. Библията поставя по-голямо ударение върху нематериалния характер. В случая със Соломон, обаче, видяхме, че голямото материално богатство идва, когато човек “търси първо Божието царство” (Матей 6:33).

Б. Условно наследство. Бог никога не дава нещо без да изисква вярност. И родителите трябва да правят така. Когато те дават наследство на неверни деца, те подценяват благодатта. Те учат, че Бог награждава нечестивите.

В. Попечителство приживе. Библейското наследство се дава, докато е жив завещателят.

Тези страни на принципа на наследството дават възможност на родителите да оставят нещо за бъдещето. Ако няма материално наследство за бъдещето, тогава има по-малко надежда.

Вярно е, че държавата не може пряко да облага нематериалното наследство, но тя се опитва. Системата на държавните училища е главният инструмент на държавата при облагането на нематериалното (моралното) богатство. Ориентираната към печалба, управлявана от хуманисти телевизия е неин съюзник в това усилие.

Много важна личност за бъдещето е детето. То представлява бъдещето. Но в наши дни бъдещето е застрашено поради бруталното убийство на деца, преди те да са родени, аборта. В следващата глава искаме да видим “Кой притежава живота?” Върховният Съд? Майката? Кой? Сигурно е, че всичко, което казах за наследството, е безсмислено, ако човек убие всичките си деца преди да станат наследници. В известен смисъл именно това става в нашето общество. Няма наследство. Няма наследници.

Нека да отворим следващата глава, за да научим как да спасим нашите наследници.