1

ЗАВЕТ, А НЕ ДОГОВОР

Кой притежава семейството? Държавата? Църквата? Родителите? Всички тези отговори са грешни.

Бог притежава семейството!

Всеки път, когато се опитвате да твърдите, че някой човек или някоя “институция” притежава семейството, ще стигнете до извода, че семейството е просто човешко творение, просто договор. Ако това е всичко, тогава няма причина държавата да не го нарушава, точно както нарушава всякакви други частни договори. Кой принцип трябва да попречи на държавата да отнема от семейството децата, да ги пре-образова, или да разрушава семейството винаги, когато това изглежда обществено или политически изгодно?

Иронично е, че едно време държавата беше най-големият защитник на семейството и на родителските права над децата, тъй като Върховният Съд на САЩ беше определил, че бракът е повече от договор. Почти преди 100 години е било водено важно съдебно дело, Мейнард срещу Хил (1888), което води до това съдебно решение. Върховният Съд на Съединените Щати казва:

Макар бракът често да се определя от авторите на закони и съдебните решения като граждански договор . . . той е повече от просто договор. Разбира се, съгласието на страните е важно за неговото съществуване, но когато договорът за бракосъчетание се изпълни чрез сватбата, между страните се установяват отношения, които те не могат да променят. Другите договори могат да се променят, ограничават, или разширяват, или изцяло прекратяват при съгласието на страните.

Не е така с брака. Щом веднъж се формират отношенията, законът се намесва и поставя страните под различни задължения и отговорности. Това е институция, от запазването на чиято чистота обществото е дълбоко заинтересовано, защото тя е основата на семейството и на обществото, без която няма да има нито цивилизация, нито прогрес (курсивът е мой).

Знам, че е трудно да се повярва, че някога Върховният Съд е казал такова нещо, но това е вярно. Има истински законов прецедент, че бракът не е просто договор.

Е, ако не е договор, тогава какво е? Думите на Върховният съд са, че той е институция. И какво от това? Тъй като бракът е “институция,” той е свещен завет.

Свещен завет

Преди няколко години бях на гости при приятели. След вечеря забелязах пожълтял, стар документ на масата. Не можех да прочета всички думи, но с големи черни букви в горната част на документа беше написано, “Брачен Завет между. . . .”

Не можах да повярвам на очите си. Попитах моя приятел какво е това. Той ми каза, че това е брачен завет, сключен в местното съдилище между неговите пра-пра-пра-дядо и баба.

В главата ми се появи незабавния въпрос: “Кога хората са престанали да сключват брачни завети?”

Отговорът на този въпрос се превърна в увлекателно проучване, което сега не мога да описвам подробно. Но е доста ясно, че браковете в тази страна преди 100, 200 и дори 300 години са били възприемани като свещени завети. По-долу ще намерите завет от 1664/1665. (Написани са двете години, защото в миналото – през 17 век – още не е било извършено преминаването към съвременния календар. Новата година идвала през март. Така това, което те наричат 1664, ние можем да наречем 1665). Макар че се нарича “договор,” забележете, че документа говори за себе си като за завет.

Брачен договор
20 януари 1664/1665
Плимът, Масачусетс

Този писмен документ е свидетелство между Томас Кларк, от Плимът, земевладелец, и Алис Никълс от Бостън, вдовица, че тъй като има желание за брак между двете страни, Господ увенчава с успех техните намерения в подходящо време; затова се съгласяват, че къщата и земята, които сега са в притежание на гореспоменатата Алис Никълс, да бъдат запазени като дял за нейния син, Джон Никълс, той да им се радва и да ги притежава на възраст двадесет и една години, а междувременно да бъдат използвани от родителите за неговото образование. Също, че всеки имот, притежаван от гореспоменатата Алис, се наследява от гореспоменатия г-н Кларк, ако е угодно на Господ да вземе гореспоменатата Алис от този живот преди гореспоменатия Томас Кларк, като дотогава тя ще има властта да се разпорежда с цялото гореспоменато имущество, принадлежало някога на нея, както на нея се вижда за добре. Освен това, ако е угодно на Господ да вземе гореспоменатия Томас Кларк чрез смърт преди гореспоменатата Алис, а тя остане жива, тогава гореспоменатата Алис ще притежава и ще се радва на своето имущество, което е донесла със себе си, или на неговата равностойност, и на двеста паунда, прибавени към него от имота, останал от гореспоменатия Томас Кларк. Това е всичко, което гореспоменатият Томас Кларк обещава и се обвързва да го признава и да го изпълнява като завет при тяхното бракосъчетание. В свидетелство на всичко това, гореспоменатият Томас Кларк подписва и подпечатва този писмен документ пред Питър Оливър и Уилиям Бартолъмю от Бостън, за употреба и в полза на посочената Алис Никълс. Сключен в двадесетия ден на януари 1664.

от мен, Томас Кларк

Брачни завети като този са били общоприети. Когато някой е встъпвал в брак, двамата партньори са изработвали завет. Днес, обаче, е доста различно. Използват се брачни удостоверения, написани от държавата. За какво се използват те? Някои щати спорят относно тяхното значение, но като цяло има прецедент, че брачното свидетелство е здравно свидетелство. То не е документ за разрешение. (Имало е време в американската история, когато в определени южни щати това е означавало и разрешение, когато е включвало хора от две раси.)

Не мисля, че в това има нещо лошо, доколкото не се превърне в нещо повече от здравно свидетелство. Всъщност във време, когато СПИН става все по-голяма опасност, мисля, че всеки би желал да се увери, че не се жени за човек с тази или някаква друга ужасна сексуална болест. Тогава това би поставило свидетелството за граждански брак под общите условия за обществена карантина на Левит 13 и 14.

Проблемът не е толкова в брачното свидетелство, а във факта, че това е всичко. Няма завет – няма вложен смисъл, че бракът е повече от обикновен договор.

Причината е ясна. Когато в съда се попълни и подпише брачен завет, е трудно да се постигне развод. Много трудно! Така във време, когато нашият народ се е отвърнал от Бога, трябва да очакваме да бъде пренебрегвана и цялата “заветна” сила на брака.

Но какво е завет? Ако държавата е постановила, че това е, което прави брака повече от обикновен договор, “институция,” и ако това доказва, че Бог притежава семейството, тогава трябва да започнем с определение за завет.

Библейският завет

“Завет” е библейска дума, намираща се на много места в цялото Писание. Дори Божието слово е разделено на Стар Завет и Нов Завет (Евреи 8:7, 13).

“Завет” е създадена от Бога връзка. Старозаветната книга Второзаконие ни дава пример за това. Как разбираме, че тя е завет? Понеже това е второто (“второ-”) даване на Десетте Заповеди (“-законие”). За първия екземпляр Мойсей казва: “И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, тоест, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи” (Второзаконие 4:13). Тъй като Второзаконие е второто даване на закона, то е втори “завет” с Израел.

В края на Второзаконие Мойсей също нарича цялата книга завет, когато казва: “Пазете, прочие, думите на този завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко, което правите” (Второзаконие 29:9).

Програма от пет части

Тъй като книгата Второзаконие е завет, тя става ръководство. Един бърз поглед ще ни помогне за да разберем нейните пет части.

1. Трансцендентност (Второзаконие 1:1-3). Библейски завет се установява от Бога, не от човека. Следователно заветът винаги започва с посочване на трансцендентността на Бога. Тази дума означава “издигам се над.” Библейски, тя означава, че Бог е различен. Бог е Божественият автор на завета.

Първата част на завета във Второзаконие казва: “Мойсей говори на израилтяните според всичко, което Господ му заповяда за тях” (Второзаконие 1:3). Този завет не започна от човека; той не беше просто удобно споразумение между две равноправни страни. Той беше създаден от Бога; той се издигна над човека; той беше повече от обикновен договор; той беше свещен.

2. Йерархия (Второзаконие 1:6-49). Втората част на завета излага взаимоотношенията между Божията структура на властта (йерархията) и развитието (историята) на Неговия народ. Мойсей започва раздела така: “Затова взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви” (Второзаконие 1:15). Тези ръководители представляват Господната власт: Божието Слово. Докато ръководителите на Израел се подчиняваха на Писанието, имаше успех. Бунтът, обаче, доведе до поражение.

3. Етика (Второзаконие 5-26). Третата част се нарича “етика,” защото тя обобщава и развива Десетте заповеди. Вършенето на правда (верността) е същността на завета. Бивайки най-голямата част от Второзаконие, тя определя два вида хора: пазител на завета, който е награден с благословение, и нарушител на завета, който получава проклятие.

4. Санкции (Второзаконие 27-30). “Санкциите” бяха положителни и отрицателни: благословение и проклятие. Тази част описва как заветът всъщност е създаден чрез свещена клетва, “обет.” В стария завет, този обет се съпровожда от символ, наречен обрязване (Битие 17). Тук, във Второзаконие, клетвата беше всъщност подновяване на обрязването чрез служението на поклонение.

Тази клетва, обаче, е себе-осъдителна (“да призова зло върху себе си”). Когато човек сключва завет с Господа, той се заклева за смърт. С други думи, ако той се отвърне от своя завет, се смята, че губи своя живот. Само Бог може да изисква такова нещо. Така единственото място, където такава клетва е валидна и обвързваща, е в заветна структура под Бога. Ако няма такава клетва, явна или неявна, тогава структурата не е завет.

5. Приемственост (Второзаконие 31-34). Накрая заветът създава специална “връзка,” приемственост. Всеки, който се заклева чрез себе-осъдителната клетва влиза във връзка с Бога и с Неговия народ. Верността към тази връзка, чрез спазването на описаното в главите 5-26 (частта за етиката), води до наследство. Пазителите на завета са законните наследници. Нарушителите на завета са незаконни и са лишавани от наследство, изгубвайки приемствеността.

Библейският завет е създадена от Бога връзка, състояща се от тези пет части. Какво общо има това със семейството? Спомнете си, държавата обяви, че семейството е свещен завет, “институция.”

Нека да приложим заветния модел към семейството.

Брачният завет

Писанията наричат брака завет. Пророк Малахия казва: “Господ стана свидетел между тебе и жената на младостта ти. . . . тя ти е съпруга и жена по завет” (Малахия 2:14). Ако бракът е завет, създаването на първото семейство има същата структура от пет части.

И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.

Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и напълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. А човекът каза:

“Тази вече е кост от костите ми
И плът от плътта ми;
Тя ще се нарече Жена;
Защото от Мъжа беше взета.”

Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха (Битие 2:18-25).

1. Трансцендентност (Битие 2:18). Брачният завет започва “И Господ Бог каза.” Забележете подобието между този коментар и началото на Второзаконие. И в двата случая Божието слово установява завета.

Бог създаде семейството, което го прави “Божествена” институция. Няма предвид “Божествена” в смисъл, че то става Бог. То има Божествен произход. В традиционната църковна брачна церемония служителят цитира Исус и казва: “И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва” (Марка 10:9). Бог образува брачния съюз, точно както Той създаде първото семейство.

Това е най-голямата защита на семейството срещу настъплението на държавата. Бог дава на родителите Божествено пълномощие. Когато държавата атакува семейството, тя влиза във война срещу свещен завет; тя влиза във война срещу Бога.

2. Йерархия (Битие 2:19-22). Библейската йерархия е свързана с властта. Каква е властта на семейството? На семейството е дадена задачата да покорява земята за Божията слава. Понякога наричаме това “обществен мандат.” Не само мъжът, но мъжът и жената са призвани да имат власт и господство над земята. Бог каза “Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята” (Битие 1:26).

Бог показа на Адам тази йерархия, като му даде задача да назове животните. Адам научи две неща. Едното, че има власт над цялата земя. Второто, че не може сам да изпълни мандата. Той се нуждае от помощник.

Бог доведе “помощника,” от който се нуждаеше Адам. Да цитирам един теолог, “Той не създаде Ева от крака на Адам, за да я смаже. Нито я създаде от главата му, за да владее над него. Затова тя беше взета от неговия хълбок, за да управлява с него.”

Но при сътворяването на “Жената” Бог прави друга йерархична разлика. Макар че мъжът и жената трябваше да господствуват заедно, на мъжа беше дадено специална “функционална власт” над жената. Павел казва: “А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа . . . защото първо Адам беше създаден, а после Ева” (1 Тимотей 2:12-13).

Функционалното разграничение не предполага нищо като сравнителна етика или сравнителна стойност. Всичко, което то прави, е да установи факта, че във взаимоотношенията единият има различни отговорности от другия. Исус Се покори на Бащата функционално. Той вършеше работата на Баща Си. Той не Се подчини в смисъла на своето “естество” или на Своята етика. Той беше и е равен с Бащата в слава и величие. Просто има различна задача в историята.

И така, мъжът и жената трябва да господствуват заедно над земята. Но мъжът беше определен за организационен ръководител. Както надписа на бюрото на бившия президент Хари Труман “Дотук с прехвърлянето на отговорността,” така съпругът трябва да поеме крайната отговорност за своето семейство пред Бога. Жената е първият съветник на мъжа. Съпругът не може законно да прехвърли отговорността като обвини жена си. Точно това се опита да направи Адам в градината. Той каза на Бога: “Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох” (Битие 3:12). Тя, на свой ред, обвини Сатана. Тя трябваше да бъде под властта на своя съпруг и заедно с него над Сатана; в своя грях те обърнаха нещата. Сатана стана победител. Въпреки това отговорността ги настигна, в определеното от Бога време. Но Той им показа какво място трябваше всеки от тях да заема когато на Свой ред ги разпита поотделно: Адам, Ева и Сатана.

3. Етика (Битие 2:23). “Етиката” е законовата система на завета. В този стих, обаче, Адам назовава жената. Какво общо има “назоваването” с Божия закон? Бог “заповяда” господство над животните, и тогава ги доведе при Адам, за да ги “назове.” Тяхното “класифициране” беше заветът за господство, законът, даден на Адам. Така когато Адам “назова” жената, той изпълни Божия закон. Божият закон владее първото семейство.

Свободата е дадената от Бога свобода да се покоряваш, свободата да избегнеш непокорството пред Бога. Най-големият довод на семейството срещу враждебната държавна власт е, че то отстоява на дадената от Бога власт да се подчинява на Божия закон. Когато държавната власт не позволява на родителите да отгледат своите деца според Божия закон, тогава тя прави себе си “Бог.” Това е довод, който Бог благославя; това беше причината за идването на нашите прадеди на този континент. Те вярваха, че етиката на семейния завет е Божието Слово.

4. Санкции (Битие 2:24). Библейският завет се създава чрез “клетва,” церемониално приемане на санкциите. Така е и в брака. Както посочват традиционните брачни клетви, брачният обет е “себе-осъдителен”: “Докато смъртта ни раздели.” Това е заклеване в смърт. То е обвързващо до смъртта на единия от партньорите. Също, обаче, заклеването включва смърт за този, който не постоянствува в брака до смъртта на партньора.

Как участвува брачната клетва в думите “напуска, привързва, една плът”? Битие 2:24 говори за “юридически” процес на разделяне от родителите и образуване на ново семейство. Преди някой да може да “напусне майка си и баща си,” той трябва да изясни подробностите относно наследството. Не може просто да си тръгне от своите родители. Необходимо е законово “преместване” от “стария дом,” което изисква официална церемония.

Ето къде клетвата играе роля. Преди родителите да пуснат своите деца, трябва да бъде положена законова клетва. Може би се е извършвал и някакъв символичен жест. В наши дни брачният пръстен е белегът на клетвата. В християнските общества не поставяме пръстените на носовете на хората, както го правим с прасетата и кравите, но значението е същото. Всеки от двамата има законна власт върху поведението на другия. Така Мойсеевото описание сочи към санкциите, идващи чрез някакво законно и официално действие на полагане на клетва.

5. Приемственост (Битие 2:25). Приемствеността означава продължение във времето. Неприемствеността означава отсичане насред времето, прекратяване.

Мойсей казва, че Адам и Ева бяха “голи и не се срамуваха.” Това ни показва разрушаване в тяхната първоначална приемственост. Как? Мойсей иска да видим, че преди падението мъжът и жената живееха в съвършен морален съюз. Тяхната голота не беше източник на срам. След тяхното падане в грях, обаче, тяхната голота стана източник на вина. Всеки осъзна в себе си надвисналото очакване за смърт, когато дойде Божият съд. Това означава бъдещо разтрогване на техния брак: развод чрез смърт. Един за друг те бяха партньори, които по принцип вече не бяха законови брачни партньори. Те станаха законово отчуждени.

Спазването на завета води до приемственост, а нарушаването на завета води до прекъсване. Семейната приемственост е създадена да бъде основана върху вярността към Божия завет. Следващите глави от Битие са добър пример. След Падението на Адам и Ева четем разказа за Каин и Авел, първите двама синове от този брак (Битие 4). Каин уби Авел. Заради това той беше отсечен от семейството и изгонен (Битие 4:14). Така, ако член на семейството се разбунтува срещу Божието Слово, той трябва да бъде отсечен от наследството. Но, ако е верен, трябва да получи наследство.

Замисляли ли сте се някога как държавната власт се намесва в библейските закони за наследството? Най-малкото в това, че от началото на този век подоходните данъци сериозно възпират способността на всеки човек да завещае голямо финансово наследство на своите наследници. Това е един от най-тежките удари, нанасян на семейството.

Но тук е уместно да отбележим, че библейската приемственост е на основата на завета, а не според “кръвните връзки.” Ако помислите за това, всички семейства се установяват в началото чрез заветна клетва. Законното е основа на физическото. Така, семейните “връзки” трябва да се основават на Божия завет. Спазващите семейния завет трябва да получат наследството. Нарушителите на завета не трябва да получат нищо.

И така, семейството е свещен завет, повече от договор. Големият извод е, че Бог е начинателят. Не държавата. Не Църквата. Не дори и семейството. Божието семейство е пълномощник на свещен завет от пет части.

Обобщение

Какво разгледах в тази глава? Опитах се да отговоря на въпроса “Кой притежава семейството?”

Правилният отговор е Бог!

1. Започнах като посочих, че Върховният Съд вече е признал “институционалното” положение на семейството като го обявява “по същество” за завет: завет, създаден от Бога и образуван на основата на Неговия завет с човека.

2. Второ, показах, че Второзаконие разделя завета на пет части:

3. След това направих сравнението между Божия завет с човека и брачния завет. Библията наистина нарича брака завет, и петточковата структура се пренася и там.

В заключение трябва да отбележим още нещо. Структурата на принципите в тази книга по същество следва заветния модел. Също, тъй като Второзаконие е второто даване на Божия “Завет на Десетте заповеди,” самите заповеди повтарят тази заветна структура два пъти. Първите пет заповеди са насочени към Бога, а вторите пет са насочени към човека. Затова ще развия тези принципа два пъти, веднъж в обща посока към Бога, и втори път с ударение върху човека.

В тази глава наблегнах на факта, че бракът е “създадена от Бога връзка,” а не просто човешко изобретение. Макар че беше представен целият заветен модел, това стана с основната цел да докаже, че бракът е свещен завет, а също и първата точка в петточковата структура: Трансцендентност. И така, Бог притежава семейството.

А сега ще продължим към втория принцип. Следващият въпрос, на който ще отговорим, е “С чия власт?” Чия власт управлява семейството? С чия власт родителите могат да образоват децата си? Властта на държавата? Властта на семейството? Коя от всички?

Нека да отворим следващата глава и да отговорим на тези въпроси.