2

С ЧИЯ ВЛАСТ?

Кой или какво има власт над семейството?

Държавата? Църквата? Самото семейство?

Целият въпрос за властта е голяма тема в областта на образованието. За нещастие, противоречията в системата на държавните училища са повлияли върху родителската власт.

През 1985 един сериозен съдебен спор в щата Ню Джърси бива представен пред Върховния Съд. Изглежда един от учителите е отишъл твърде далеч при претърсването на един ученик. Родителите подават оплакване и в крайна сметка стига до съдебно дело, Ню Джърси срещу Т.Л.О. Решението на съда по делото поставя ограничения върху служителите на държавните училища.

Звучи добре! Но почакайте, докато чуете как са ограничени държавните училища: не чрез по-висшата власт на родителите, а чрез по-важната власт на държавата въобще. Ето част от съдебното решение в думите на съдия Уайт:

Казва се, че учителите и училищните администратори действуват in loco parentis (лат. юрид. – “от името на родителя”; бел. прев.) в своята работа с учениците: Тяхната власт е властта на родителя, не на държавата. . . . Тази логика е в противоречие със съвременната действителност и с постановленията на съда. . . . Ако училищните власти са държавни служебни лица за целите на конституционните гаранции за свобода на словото и обществена дейност, трудно е да се разбере защо те трябва да се определят като упражняващи родителска, а не обществена власт, когато извършват обиски на своите ученици.

По общо, Съдът признава, че “концепцията за родителските задължения” като източник на училищната власт не е напълно “в съгласие със законите за задължително образование.” . . . Служителите в съвременните държавни училища не упражняват власт, която им е поверена доброволно от индивидуални родители; те действуват за изпълнението на общесвено задължителна образователна и дисциплинарна политика . . . [У]чилищните власти действуват като представители на държавата, не просто като заместници на родителите . . .

Виждате ли какво е решението в това дело?

Властта е прехвърлена от родителя на държавата. Разбира се, всеки, който поставя своето дете в държавно училище вече неявно е подарил такава власт на държавата. Но това дело създава прецедент за всички други дела в Ню Джърси. И можем да сме сигурни, че други щати ще се позовават на това решение.

С чия власт? Наскоро държавата определи, че властта е на държавата. Смяната на властта е предизвикателство пред родителите.

Нови права за децата

(Обобщени от Джон Уайтхед в John Whitehead, Parent’s Rights, pp. 24-25)

Книгата Права по рождение на Ричард Фарсън (Richard Farson, Birthrights) изброява десет права на децата, които са специално създадени за да бъдат пряка атака срещу родителската власт.

1. Правото за самоопределение. Децата трябва да имат правото да решават въпросите, които пряко ги засягат.

2. Правото да се сменя семейната среда: Самоопределящите се деца трябва да са способни да избират между множество жизнени среди; домове, управлявани от деца, програми за размяна на деца, денонощни центрове за детски грижи и различни видове училища и професионални възможности.

3. Правото на подходящо обкръжение: Обществото трябва да се съобрази с ръста на децата и с тяхната нужда от безопасни места.

4. Правото на информация: Едно дете трябва да има правото на цялата информация, която обикновено се предоставя на възрастните – включително, и може би особено, информация, която кара възрастните да се чувстват неудобно.

5. Правото на самообразоване: Децата трябва да са свободни да определят своето образование, като избират между много възможности видовете учебни занимания, които искат, включително възможността да не посещават никакво училище.

6. Правото на свобода от физическо наказание: Децата трябва да живеят свободни от физическа заплаха, идваща от онези, които са по-големи и по-силни от тях.

7. Правото на сексуална свобода: Децата трябва да имат правото да извършват своята сексуална дейност не по-ограничено, отколкото възрастните.

8. Правото на икономическа власт: Децата трябва да имат правото да работят, да придобиват и управляват пари, да получават равноправно заплащане, да избират професионално стажуване като алтернатива на училището, да бъдат избирани на ръководни позиции, да притежават собственост, да взимат заеми, да влизат в обвързващи договорни отношения, да развиват предприемачество, да имат право на гарантирана подкрепа вън от семейството, да постигат финансова независимост.

9. Правото на политическа власт: Децата трябва да притежават същите политически права като възрастните, като гласуване, държавни постове и други.

10. Правото на правосъдие: Децата трябва да имат гаранцията за честен процес с дължимите съдебни процедури, адвокат да защитава техните права срещу родителите, както и срещу системата, и единен стандарт за задържане.

Какво нередно има в този списък от “права” на деца? Много християни биха се съгласили с някои от тях – информация за децата, възможност за младите хора да работят, и т.н. – но те са примесени с толкова много неща, които напълно премахват властта от родителите.

От друга страна, цялата презумпция за “човешки права” е погрешна. Човекът загуби своите права, когато се разбунтува срещу Бога в градината (Битие 3). Той няма право на нищо от Бога. Всичко, което човекът – майки, бащи, деца – има, е подарък от Бога, резултат от смъртта на Исус Христос на Кръста (Яков 1:17). Така единственото право, което деца и родители имат, е чрез Христос!

Няма “права за нещо.” Има само законова неприкосновеност от нещо. Има само области на отговорност: индивидуална, семейна, църковна и държавна.

Накрая, властта в тази десет-точкова система на права се прехвърля от възрастния към детето. Големият стремеж в нашето общество е да “овъзрасти” детето, отнемайки с това властта от родителите. Десетте заповеди на Фарсън са опит на практика да се поставят деца на власт. Това е белег за времената – лоши времена. И преди сме виждали времена като тези в историята на Божия народ, времена на съд:

И ще им дам деца за князе,
които детински ще владеят над тях
и хората ще бъдат угнетявани
човек от човека и всеки от ближния си;
Детето ще се големее против стареца,
И нищожният против почтения (Исая 3:4-5)

И така, къде е властта? Стигаме до втория основен принцип на завета на брака и семейството: йерархия, или власт. Но, изглежда, че в нашето общество целият въпрос за властта се е обърнал “с главата надолу.” С чия власт семейството, или кой да е друг, е призвано да изпълни своите отговорности?

Две системи на власт

В действителност в света има само две системи на власт: Теизъм и Хуманизъм.

Теизмът учи, че Божието Слово е непогрешимото правило на вяра и живот, върховната власт. Исус се моли за Църквата, “Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина” (Йоан 17:17). За кое “слово” говори Исус? Библията. И така, теизмът поставя върховната и пълна власт в Бога и Неговото Слово.

Хуманизмът от друга страна поставя върховната власт в човека. Човекът е съдия на Бога и на всички неща. По думите на френския революционер от 18 век Жан Жак Русо, “Гласът на народа е глас Божи.” (Той само повтаря думите на друг хуманист, римския юрист и оратор Цицерон). Схванахте ли значението на това твърдение? Волята на мнозинството е върховната власт.

Хуманизмът в своята по-“научна” форма казва, че има “естествени закони,” или природни закони, които управляват човешките дела. Забележете как дори това отнема властта от личностното Божие Слово. Използвайки същата логика един от съвременниците на Русо, маркиз дьо Сад, оправдава всякакъв вид разврат и убийства! Как? Той наблюдавал в природата, че животните открито правят секс и убиват когато и когото си поискат. Така “естественият закон” позволява всички извращения, на които Сад е защитник.

В действителност има само два източника на власт в живота: Божието Слово или човешкото слово. Властта или бива поставена в Бога, или в човека. Този е дебатът, който се води от векове в тази страна. Това е кризата на нашето общество днес.

Винаги преди в американския живот е имало някакъв вид “християнски консенсус.” Но толкова отдавна е нямало истинско съживление в нашия народ, че моралният консенсус се е променил. Противно на Русо, мнозинството не винаги е право. Сега на християните им се налага да се съпротивяват срещу човешки власти, защото тези хора и агенции са във война с истинската власт, Божието Слово.

Тъй като властта е в Бога (теизъм), означава ли това, че човекът няма никаква власт? Какво да кажем за родителите? Какво да кажем за Църквата? Какво да кажем за държавата? Има три важни библейски истини, с които трябва да сме запознати.

Библейска власт

Тук говорим не само за държавната власт като институция, а за всяка институционална власт.

Представителна власт

Първо, библейската власт е представителна. Християнството учи, че Бог е Триединен: едновременно (и във вечността) Трима и Един, често наричан “Един и Много.” Политическият смисъл на Триединството е, че властта не е нито анархистка, нито тиранична. Защо? Библейската власт е възложена власт. Мойсей описва на Израел този вид “представителна” власт, като казва:

Как ще мога аз сам да нося тази тежест – вас, и товара от вас и вашите спорове? Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас. И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим. Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели над племената ви. И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него. В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам (Второзаконие 1:12-17).

Тези нови власти над Израел бяха “избрани” от хората, и тогава “одобрени” от Мойсей. Тази връзка между установената власт и народа означава, че ръководителите са “представители.” Всяка власт е представителна. Америка е построена върху такъв възглед за властта.

Властта на тези древни ръководители не е в тях самите. Тя е “външна,” или “обективна” спрямо тях. Те представляват Божията власт. Тяхната власт е напълно според това, което Бог им е дал. Те не трябваше да се възприемат като върховна власт, нито трябваше да забравят, че тяхното положение идва от Бога.

Множествени власти

Второ, Библията изисква множество власти. Забележете, че нямаше само един “ръководител,” избран от израилтяните. Имаше множество от ръководители. Защо? Библейската религия създава система на “взаимен контрол и възпиране.” Отново, можем да видим влиянието на библейския модел върху нашето собствено общество. Америка, повече от всеки друг народ, набляга на необходимостта от конституционен “контрол и възпиране.”

Основополагащата презумпция на библейския плурализъм на властите е, че човек е “напълно извратен” по принцип (макар и никога в историята, защото Бог възпира греха на човека). На никой човек и никоя институция не е позволено да се стремят към абсолютна власт, защото самият стремеж към абсолютна власт извращава човека – не абсолютно, защото нищо, което човек прави или се опитва да прави, не е абсолютно, но такъв стремеж наистина покварява. Това е стремеж да бъде като Бога, първоначалният грях (Битие 3:5). Абсолютната власт принадлежи само на Бога. Затова трябва да има система на контрол и възпиране.

Исторически, християнската вяра е приела възгледа за ограничената власт. Ограничената власт казва, че има три области на заветно управление в обществото: Семейство, Църква и Държава. Макар че те се припокриват – членът на семейството е също член на държавата и може да бъде член на Църквата – управленията на тези три области са “самостоятелни.” С това имам предвид, че всяка област има определени управленски отговорности, които принадлежат “изключително” на нея.

Положително, семейството има монопол над продължаването на рода и притежава законна власт над децата. (Деца, родени извън тази законна семейна власт все още се наричат незаконородени). Негативно, семейството носи “тоягата.” Библията казва, че “родителят” може да наказва с тояга детето си. Книгата Притчи, говорейки на “бащите,” казва, “Безумието е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го изгони от него” (Притчи 22:15).

Положително, Църквата има монопол над отслужването на тайнствата. Негативно, само на Църквата са дадени “ключовете на царството.” Исус каза (като Петър представляваше Църквата) “Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата” (Матей 16:19). “Ключовете” заключват и отключват врати. Така Църквата има “възложената” власт да приема и отхвърля (отлъчва) от царството.

Положително, държавата има монопол да осигурява защита от смърт. Негативно, само държавата може да екзекутира, или да използва “меча.” Когато става въпрос за “гражданско” непокорство, държавата има тази власт. Павел казва: “Понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, възмездител за докарване гняв върху този, който върши зло” (Римляни 13:4).

Привидно изключение от тази власт на меча е така нареченото “право на самозащита.” То не е изключение. Отново, не трябва да говорим за човешки права; трябва да говорим за правна неприкосновеност. Човек има правна неприкосновеност срещу това да бъде екзекутиран за убийство на човек, който е заплашил неговия или нечий друг живот, но това “право” на самоотбрана – тази законова неприкосновеност от държавна екзекуция – му е възложено от Бога чрез държавата, в чието име той действува. Той не действува като баща или като служител на Църквата; той действува като представител на държавата. Държавата установява граници на тези действия, дори и в семейството (Изход 22:2-3).

Важно е да се наблегне на това разграничение в нашето време, което е белязано от съживление на радикалния фамилизъм или “клан-изъм,” в който агресивни мъже защитават своето предполагаемо право да екзекутират други като право на семейството или на някаква въображаема племенна Църква. Тук конкретно говоря за малцинството от радикални противници на данъците, които се обявяват за насилие срещу държавата в името на теологични учения, най-общо наричани “Британски Израелизъм.” (Ужасяващ пример за такова мислене, примесено с явен расизъм, е литературата, написана от покойния Уесли Суифт, чиито трудове са използвани за създаването на тежко въоръжена паравоенна група в Калифорния в края на 50-те и началото на 60-те, и чиито памфлети са все още в обръщение.)

На никоя области не е позволено да установи върховна власт в другите области. Всяка има определени отговорности и права, които другите нямат. Това е “контролът и възпирането” на “множественото” управление. Има три вида ръководители: старейшини в Църквата, бащи в дома и държавни служители в обществото. Всяка област ограничава другите области. Например, ако Държавата стане извратена, гласът на институционалната Църква трябва да стане по-силен и да се опита да поправи държавата по законен и пророчески начин.

Власти на различно ниво

Трето, библейската власт е на различни нива. Забележете в текста от Второзаконие, че се говори за “апелативна” система. Отново се появява характеристиката “контрол и възпиране.” Но действието на “различните нива” означава, че никоя земна власт не е абсолютна.

Понякога властите се извращават и трябва да им бъде отказано подчинение чрез позоваване на по-висша власт, някой, към когото може да се “апелира.” Такъв беше случая с приятелите на Данаил, Седрах, Мисах и Авденаго, които не се поклониха пред златния образ на Навуходоносор (Данаил 3:1-18). Какво стана? Те бяха хвърлени в огнената пещ (Данаил 3:19). Тази пещ символизира “съдебен процес.” Чий процес? Божият! Макар царят да мислеше, че това беше неговата присъда, позоваването беше към Божия съд. Тримата праведници бяха счетени за невинни и бяха защитени.

Дори семейната власт не е абсолютна. Рано в историята на Църквата, една жена трябваше да не се покори на мъжа си! Ето историята:

А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот, и задържа нещо от цената със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите. А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от цената на нивата? Докато стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се продаде не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога. И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха. И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото. И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата. А тя рече: За толкова. А Петър й рече: Защо се съгласихте да изкусите Божия Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе. И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й. И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това (Деяния 5:1-11).

Сапфира умря, понеже не оказа неподчинение на своя бунтовен съпруг. Никоя власт не е абсолютна, нито дори тази на бащата в дома. Какво трябваше да направи тя? Тя трябваше да оспори решението на съпруга си пред старейшините в църквата. Отново, всяка власт е представителна (възложена), множествена (контрол и възпиране) и многослойна (апелативна). Именно защото бащата е само “възложена” власт, Сапфира можеше да апелира към друга “възложена” власт за помощ.

Важно е да разбираме ясно тези характеристики на библейската власт. Често чувам християни да се опитват да се справят със “злоупотребите” на държавата като абсолютизират семейството. Това е изгодно за държавата, защото използва презумпциите на Държавата: Човешката власт може да се абсолютизира. Какъв е отговорът? Библейски възглед за властта!

Родителска власт

Каква е конкретната власт, която Библията дава на родителите?

1. Бог казва на родителите, “плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я завладейте” (Битие 1:2-6-28). Родителите имат властта да определят колко деца ще имат и да ги използват за да доведат света под господството на Христос. Всеки опит от страна на държавата да се ограничи броя на децата е всъщност пряк опит да се спре господството на Христос.

2. Родителите представляват Господа пред своите деца. Павел заповядва на децата в Църквата в Ефес, “покорявайте се на родителите си в Господа” (Ефесяни 6:1).

3. Заради това висше призвание, което е дадено на родителите, те трябва да “дисциплинират” своите деца. Обикновено мислим за дисциплината само в негативна светлина. Но в книгата Притчи дисциплината е “наставляваща” (положителна) и “поправителна” (негативна). Соломон, например, казва на бащите да извеждат децата си да изучават животните, като мравките, за да се научат на прилежност и самоконтрол (Притчи 6:6-11). Но както видяхме, Соломон също казва на родителите да използват тоягата, за да поправят детето. Така родителите имат властта да образоват и да наказват децата, които Бог им е поверил.

Родителите са просто пълномощници над това, което принадлежи на Бога. Отново, трябва да подчертая, че християните трябва да са внимателни какво говорят пред света, който ги наблюдава. Техните деца не им принадлежат, нито принадлежат на държавата. Те принадлежат на Бога! Бог е възложил определена власт на родителите за да изпълнят пълномощията, които са им възложени. Ако държавата се намесва, Бог ще се разправи с държавата!

Обобщение

С чия власт? С властта на Божието Слово. Всяка власт в крайна сметка е основана върху него, и всяка друга власт произлиза от Бога. Именно защото само властта на Бога е абсолютна, държавата няма право да нарушава пространството и територията на другите области, било на семейството или на църквата.

1. В тази глава започнах със съдебното дело Ню Джърси срещу Т.Л.О. моята идея е, че държавата се опитва да отнеме властта от родителите, дори ако тя трябва да прехвърли тази власт първо на децата. Показах три основни характеристики на библейската власт.

2. Второ, показвам, че има само две възможни власти: Бог и човек. Следователно има две системи на власт: теизъм и хуманизъм. Теизмът приема, че властта е вън от човека в Бога. Хуманизмът се опитва да постави властта извън Бога в човека и природата.

3. След като развих “теистичен” възглед за властта, се обърнах към Библията за да отбележа три основни принципа на властта.

А. Библейската власт е представителна. Всяка власт е възложена, а не произтичаща от себе си.

Б. Библейската власт е множествена. Има система на контрол и възпиране, тъй като човекът е напълно извратен.

В. Библейската власт е многослойна. Бог осигурява “апелативни нива,” тъй като никоя област на власт не е абсолютна. Ако беше, тя щеше да бъде Бог.

4. Накрая очертах конкретните родителски отговорности и права. Родителите имат всяко право, което Библията им дава. Те могат:

А. Да дисциплинират своите деца според библейските стандарти (Ще говорим за това в принцип №4.).

Б. Да решават колко голямо ще бъде тяхното собствено семейство.

В. Да образоват своите деца според своя избор, домашно училище или други форми на християнско образование.

Разбира се, всяко семейство ще отговаря пред Бога за своето управление и власт. Но Бог “поверява” на семейството този вид библейска власт.

В следващата глава ще отговорим на въпроса “По какъв стандарт?” По какъв стандарт трябва да живеят семействата? На чий закон трябва да се подчиняват? Дали християнските училища трябва да бъдат държавно удостоверени?

Дали домашните училища трябва да се стремят към държавно удостоверение?

Нека да продължим, за да открием отговорите на тези въпроси.