10

КОЙ ПРИТЕЖАВА БЪДЕЩОТО ПОКОЛЕНИЕ?

Този, който контролира младежта на това поколение, ще владее следващото поколение. Почти всички големи движения и ръководители са осъзнавали този принцип. Затова фашизмът инвестира толкова много в своята младеж през 30-те и началото на 40-те години, до края на Втората Световна война.

В нашето време се води яростна война относно това кой притежава бъдещото поколение, днешните деца. Няма нищо, което държавата да обича така, както пленяването на децата. Но нашите съдилища отдавна са отговорили на този проблем.

През 1842 съдебната система на Пенсилвания е трябвало да отсъди едно интересно дело. Някой си г-н Армстронг имал 17-годишна дъщеря, която местен служител искал да кръсти във вода. Г-н Армстронг (презвитерианец) твърдял, че неговата дъщеря вече е била кръстена като бебе, и че служителят нямал никакво право да взема дъщеря му без негово позволение. В нарушение на конкретните изисквания на бащата служителят все пак кръстил момичето. Армстронг бил толкова разгневен, че заплашил служителя. Съдът накарал Армстронг да даде 500 долара парична гаранция, че ще се държи мирно в продължение на шест месеца, докато се реши спорът. Когато дошло време да се определи кой трябва да плати съдебните разноски, съдът отредил в полза на бащата. Коментарите на съдията отразяват много интересно разбиране на Библията.

Съдия Луис казва:

Правилно се отбелязва от Хори, професор по морална философия, в неговия труд по този предмет, че думите “възпитавай детето в подходящия за него път” включват и правото и задължението на родителя да обучава детето по правилния начин. Това означава, по начина, който родителят смята за правилен.

Вижда се, че правото на бащата да заповядва, и задължението на детето да се подчинява, на основа на авторитета на Стария Завет, са установени от самия Бог. А учението на Новия Завет изобилно доказва, че вместо да се отменя в някакъв смисъл, задължението за покорство към родителите бива подсилено с всички тържествени санкции, които могат да бъдат извлечени от Новата Диспенсация. Петата заповед, “Почитай баща си и майка си,” се повтаря и разширява от св. Павел в неговото Послание към Ефесяните. Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно. Ефесяни 6:1.

Съдията казва, че Старият Завет учи, че децата трябва да бъдат поставени “в Господа.” А Новият Завет не променя този възглед, защото Павел казва децата да се възпитават “в Господа” (Ефесяни 6:1), не извън Него.

И така, каква е идеята?

Принципът на поколенията

Това е принципът на поколенията. Библията учи, че християнството трябва да расте от поколение на поколение. Това е петият принцип на завета: приемствеността. Църквата трябва да се разширява чрез евангелизиране, но тя също трябва да расте и чрез отглеждането на “свято потомство.”

Навсякъде в Библията Бог изисква за Себе Си децата на вярващите. Авраам обряза целия си дом. Мойсей разказва: “В един и същ ден се обрязаха Авраам и син му Исмаил. И всичките мъже от дома му, както родените у дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него” (Битие 17:26-27).

Новозаветните автори градят върху същия поколенчески възглед за вярата. Лука разказва за обръщането на Лидия “И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки, ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и седнете (Деяния 15:16). (курсивът мой)

Забележете, че Лидия искаше от тях да я “признаят.” Защо да не признаят всеки от нейния дом? Нямаше нужда, след като те признаеха нея. Тя беше възрастният вярващ, представляващ останалите. Тя отговаряше за своите деца, и те бяха включени в завета заради нейната вяра. Тя знаеше това, и по тази причина постави своите деца “в Господа.”

Никъде този принцип на поколенията не е по-ясен от Божиите думи на планината Синай. Бог казва в Третата Заповед “Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди” (Изход 20:5-6). (курсивът мой)

Необходимо е повече от едно поколение, за да се изгради ефективно християнско ръководство. Твърде често съвременното християнство мисли за изграждането на “характер” само за няколко години. Погледнете колко бързо новоповярвалите биват поставени на ръководни позиции, или дори се заемат да пишат книги, да говорят и да поемат многобройни важни отговорности. Но Писанието показва, че са необходими няколко поколения библейско хранене, за да се възпитат ефективни ръководители.

Библията често поставя ударение върху третото поколение. Вземете Тимотей за пример. Павел казва: “Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в теб” (2 Тимотей 1:5). Забележете трите поколения: баба, майка, син.

Историята на християнството също потвърждава този принцип. Много, всъщност повечето от големите християнски ръководители не са били християни “първо поколение.” Чарлз Спърджън е бил седмо поколение. Чарлз Уесли идва от дълго родословие на християни. Матю Хенри, автор на известния еднотомен коментар, произлиза от няколко поколения верни пуритани. Джонатан Едуардс също е бил седмо поколение. Р. Дж. Ръшдуни е седмо поколение служител в своя род. Списъкът може да продължава още и още.

Съвременното християнство е твърде късогледо. Това “мислене, ограничено в едно поколение” ми беше наскоро представено от една жена, която каза: “Не смятам, че трябва да уча своето дете да чете, защото мисля, че грабването ще стане преди това.” С възглед като този чудно ли е, че държавата пленява бъдещото поколение? И така, вярата расте от поколение в поколение, като всяко гради и стои върху основата на добрите дела на предишното поколение.

Има ли желаещи за заветна династия?

Писанието изяснява, че има три съставки, необходими за изграждането на християнска династия. За Авраам Библията казва: “Защото съм го избрал (познал), за да заповяда на децата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраам онова, което е говорил за него” (Битие 18:19) (курсивът мой)

Тъй като всички истински вярващи са Авраамово “потомство” (Галатяни 3:29), пред нас пред нас са очертани три важни неща: предназначение, дисциплина и господство. Бог имаше воля и план за Авраам, което му даде предназначение. Той дисциплинира своите деца. И той упражняваше господство чрез тях. Всеки, който иска да продължи своята вяра от едно поколение в друго, трябва да запечата в ума на бъдещото поколение тези съставки.

Любопитното нещо, обаче, е, че нехристияните често са по-успешни в продължаването на своята религия и морал във поколенията. Някои от тези семейства са били толкова успешни, че са станали династии.

През май 1979 Wall Street Journal публикува поредица от статии под заглавието “Семействата-Основатели” (7 май 1979). Това беше интересна поредица за големите американски династии като Кабът, Астор и Рокфелер. В много отношения статиите в тази поредица са документално изследване на особеностите и различията на тези велики семейства. Все пак открих, че тази поредица, съчетана с по-нататъшно изучаване на династични семейства, открива определени закономерности. Едно семейство успява да стане династия до степента, в която може да развие тези качества.

Предназначение

Първо, вярата в предназначението. Водещите успешни династии са били хора с предназначение – поне те са гледали на себе си по този начин. Да се вярва в предназначението означава, че един човек приема, че някой или нещо са определили неговия живот за някаква специална цел. Независимо дали човек вярва, че той е предназначен от съдбата, от Бога, или от случайността, той счита себе си за специален.

Всички велики мъже и жени – Юлий Цезар, Джордж Патън, Клара Бартън – са се придържали към някакъв възглед за предназначение. Те са виждали, че има някаква цел на съществуването, която превъзхожда техния живот. Това се отнася не само за великите хора, но и всички големи идеологии на света са се придържали към някакъв възглед за предназначение: християнство, ислям и марксизъм. И трите съдържат в себе си учение за предназначение. Тоест, всеки човек вярва, че светът му принадлежи, и че някой ден светът ще е управляван от неговата религия.

И така, възгледът за предназначението не е чужд нито на великите личности, нито на идеологиите на човечеството. Той не е чужд и на великите семейства. В известните американски династии вярата в предназначението се изявява по два начина.

Първо, чувство за призвание. Вземете за пример рода Кабът от Бостън. Тази династия, като повечето династии, има своите корени далеч в миналото. След като избират страната на победителите в Революцията – винаги е полезно да избереш страната на победителите – родът Кабът изгражда семейно богатство върху разнообразието от призвания на своите деца. Не просто професия, обаче, защото всяко дете израства, за да стане професионалист, който заковава още един стълб на своя род в обществото. Може би никой друг род няма толкова голямо разнообразие на професионалисти – индустриалци, търговци, лекари, адвокати, архитекти, сенатори, посланици, съдии и морски капитани. Голямото богатство на семейството започва да се изявява едва след края на 19 век. По това време Годфри Л. Кабът основава своето известно предприятие Карбън Блек. Въпреки това, разнообразието от професионални призвания и чувството за общо предназначение поддържат рода Кабът в продължение на повече от един век.

Второ, видение. По-рано казахме, че човекът с чувство на предназначение вижда себе си като специален. Това виждане се превръща в способност да виждане на възможността и успеха. Почти всички основатели на велики династии са притежавали видение.

Майер Гугенхайм е бил човек с видение. В средата на 19 век той видял, че производителите правят големи печалби от стоките, които той продавал на дребно. Така, той започнал да произвежда няколко стоки в малко количество. Един ден спечелил достатъчно пари за да купи няколко мини в Колорадо. Когато неговите съдружници разпродали своите дялове, защото мините били наводнени, той имал по-добра идея. Той имал видението за това, което лежи в тези мини. Това видение произвело творчество.

Той отишъл до Колорадо, организирал изпомпването на водата от мините и основал една от най-големите сребърни мини в Колорадо. Тя донесла 750,000 долара през първата година. Каква била разликата между Гугенхайм и неговите съдружници? Той имал видението, което се превърнало в творчество и смелост. Той е бил човек с предназначение.

Интересно е да се види колко много от големите богатства са резултат на въображаема “случайност.” Известният нефтен кладенец “Дейзи Брадфърд” в Източен Тексас, който донася семейното богатство на Хънт, е такъв пример. Първоначалното място на кладенеца било на няколкостотин метра от известния нефтен извор. Историята е, че дъждът и калта пречели на мулетата да довлекат съоръженията на първоначалното място. Единственото нещо, което е могло да се направи, е да се спре сондата и да се направи кладенец на мястото, до което са можели да стигнат колите. Дали това е случайност? Това е предназначение. Родът Хънт все още не е династия, тъй като е необходим поне един век, за да се образува такава. Без съмнение, обаче, това е род с предназначение. (Всъщност, има два рода с предназначение: те произлизат от двете съпруги на Х. Л. Хънт.) За да изградят велика династия, те трябва да осъзнаят този факт и да възпроизведат това династично мислене в своето потомство.

Дисциплина

Второ, заедно с предназначението откриваме, че чувството за предназначение трябва да бъде придружавано от дисциплина. Гугенхайм е трябвало да бъде достатъчно дисциплиниран, за да организира докрай работата по изпомпването на тези сребърни мини. Той е трябвало да желае да работи. Големите финансови династии са изградени върху усилен труд. Те не са се появили случайно.

Обикновеният човек има митичен възглед за децата на тези династии. Той си мисли, че децата тънат в богатство, с което могат да си купят всяка възможна играчка. Наистина е така в някои случаи. Но ако едно семейство иска да запази своето богатство, децата трябва да научат стойността на всеки долар.

Всъщност, много от тези големи семейства са имали навика да не оставят големи парични суми на децата. Общият принцип бил: “не оставяй толкова много пари, че децата да трябва да посвещават всичкото си време в тяхното харчене.” Много пъти това правило е било допълвано от някакъв тип ограничаващо наследство, което да накара наследниците сами да си пробиват път в живота.

Годфри Кабът, например, не оставил на своите наследници голяма сума пари. Защо? Той вярвал, че истинското благосъстояние трябва да дойде при тях чрез тяхното собствено усърдие, а не чрез неговата смърт. Затова още докато бил жив той им е помогнал да навлязат в бизнеса. Ако опитът се е провалял, наследникът не получавал никакво наследство. С други думи, верният е получавал благословението. Вършейки това, той ги направил дисциплинирани.

Господство

Трето, способността за господство е последната характеристика. Много са направили и могат да направят бързо богатство, или чрез наследство, или чрез лотария, удар на фондовата борса, или по други начини. Но е съвсем друго нещо да останеш на върха. Още повече, да стоиш на върха е трудно, но още по-трудно е да използваш богатството за да господствуваш над други хора и идеи. С други думи, да упражняваш господство.

Избягване на извратеността

В свръхдинастиите, като Сасун и Ротшилд, дисциплината и господството се съчетават по интересен начин: способността да се използва порока без пристрастяване към порока. Това показва общия библейски принцип, че дори ако сърцата на хората не са покорни на Бога, Бог ще благослови видимо техните усилия, ако те следват известни основополагащи принципи. Самодисциплината да се избягва порока, година след година, независимо колко близо е той, е един такъв пример.

Вземете за пример Сасун. Стенли Джаксън написва биография за династията Сасун, където той ги нарича “Ротшилд на Изтока.” (Stanley Jackson, The Sassoons [New York: E. P. Dutton & Co., 1968], p. 3). Тяхната династия води произхода си от Шейх Сасон (неговите наследници използват съвременния вариант Сасун) през 1778. Той израства от колекционер на монети до най-влиятелния банкер на Багдад. Те били ортодоксални евреи, като първоначалните Ротшилд, и силно посветени на разпространението на юдаизма.

Джаксън обобщава: “Шейх Сасон надзиравал светското благосъстояние на своите хора, но също осигурявал средства за религиозно образование. Заедно с равините той наглеждал ритуалните бани и проверявал кланиците и мандрите дали спазват строго законите относно храната. Вратните стълбове трябвало да се проверяват веднъж на всеки три години за да се види дали мезуза – тънки свитъци на Святия Закон, затворени в железни шини – са в добро състояние. На момичета сираци била давана зестра; равини, пътници, и поклонници в Святата Земя, дори от далечен Китай, били приемани в дома на Наси (официалната титла на Шейх Сасон), където си отпочивали сред оградени дворове под сянката на портокалови дървета и храсти” (стр. 3-4). Шейх Сасон дори държал да помогне за построяването на синагога, ако нямало такава, във всеки град, през който минавал.

Под такъв вид дисциплина неговият син Давид Сасун започва да учи занаята на баща си. От най-ранна възраст той седял в обменната къща със своя баща и се учел относно парите, вземането и даването на заем. В неговия случай, той повече давал на заем и правил пари.

Поради смяната на властта в Багдад семейството трябвало да се премести. Давид бил първият, който напуснал, за да търси щастието в друг град. С монети, зашити в подплатата на дрехите, той избягал, за да спаси своя живот. Накрая завършил търсенето на нов дом в Бомбай, Индия. Там, чрез своите синове, той постигнал голямото богатство на Сасун. Дисциплината води до господство! Джаксън добавя: “Памучният магнат и пръв баронет Парси, сър Джеймситджи Джеджибхой, веднъж заявява категорично, че ‘главната причина за успеха на Давид Сасун е начинът, по който той използва синовете си.’ Той ги обучил да бъдат хорови певци, а самият той бил диригент на хора” (стр. 31). “Диригентът” и “хоровите певци” направили семейните богатства чрез недвижими имоти, памук и опиум в Изтока.

Елиас бил син на Давид Сасун. Джаксън го определя като черната овца, така да се каже, и този, който вижда възможността на пазара на опиум (стр. 51). Иронично, точно тук научаваме един от най-великите примери за господство в извратен вид. Нека първо да видим извратения вид, за да подчертаем библейския пример.

По време на своите пътувания в Китай Елиас осъзнава (видение), че от опиума могат да се направят големи състояния. Той бил бунтовник, неофициално изпаднал в немилост пред семейството заради наемането на външни хора (не-юдеи) в семейния бизнес. Но във всичко това Елиас Сасун показва рядката способност да използва порока без да се пристрастява към порока.

Дори ако Джаксън греши в своите открития относно произхода на състоянието на Сасун – макар това да не е много вероятно – ние виждаме същият принцип да действува навсякъде. Италианците и евреите, които са имигрирали в тази страна и са се включили в организираната престъпност, показват същото нещо. През целия си живот те са пиели вино с храната и са се научили как да пият без да стават пияници. Как им помага това да станат могъщи в организираната престъпност? Томас Соуел обяснява в следното описание на възхода на италианците като сила сред организираната престъпност през 20-те:

Организираната престъпност е съществувала в Съединените Щати преди италианците да станат част от нея. Водещите гангстери са били ирландци или евреи, и така до 20-те. Въвеждането на Сухия режим силно увеличи обхвата на организираната престъпност в Съединените Щати, приблизително по същото време, когато италианците се издигнаха като сила в нея. Контрабандният внос на спиртни напитки и отварянето на незаконни заведения за пиене (често в съчетание с хазарт и проституция) станаха голям бизнес – и силно конкурентен бизнес. Италианските гангстери имаха две решителни предимства в тази насилствена и смъртоносна конкуренция: (1) те можеха да търгуват с алкохол без самите да стават алкохолици, и (2) предаността към семейството е така характерна за италианския престъпен свят, както и за италианския живот като цяло. Трезвеността и вярността са особено важни в един бизнес на живот и смърт” (Thomas Sowell, Ethnic America, New York: Basic Books Inc., 1981, p. 125). (курсивът мой)

Принципът да се използва порока без пристрастяване към порока се е доказал като безценен за всички династични семейства, дори за родовете от Мафията. Принципът работи, защото е извращение на една изключително важна библейска истина, на която мъдрите християнски родители учат своите деца: да си близо до порока без губиш своята почтеност! Говорим за съгледвачите, които се приютиха в дома на Раав (Исус Навиев 2). Говорим за Мойсей, който беше в дома на Фараона 40 години.

През едно от най-лошите времена в историята на Израел на престола беше един нечестив тираничен цар, Ахав (3 Царе 16-21). Бог издигна двама важни библейски ръководители, единият отвън, Илия, а другият отвътре, Авдия (3 Царе 18). Много християни знаят за великия пророк Илия, който призоваваше огън от небето. За нещастие, малко дори са чували за вътрешния човек, Авдия. Той беше втори по власт след Ахав, така че имаше много висока и важна съветническа позиция пред царя. При все това, през цялото време, докато съветваше царя, той можеше да укрие сто пророци в пещери. Той използваше своята позиция пред един тираничен цар, за да скрие пророците и да не стане подчинен на тиранията или поклонението пред Ваал.

Мъдрият човек, който живее сред невярващи и техните езически пътища, може да изгражда Божието царство като работи с порока без да губи своята почтеност. Това е трудно и изисква зрялост в Христос, но великите мъже и жени на Библията са правели това многократно. За да сме конкретни, това дори може да означава използване на порока без влизане в грях.

Първоначалната стратегия на Пат Робъртсън

Съвременен пример е историята на бързия растеж на телевизионното служение на Пат Робъртсън. Той искаше хората да притежават собствени сателитни антени, за да гледат неговите програми. Собствениците на кабелните телевизии осъзнават, че Робъртсън (като адвокат) се е досетил, че производството на сателитни антени би могла да бъде спряно, ако телевизионните или сателитните мрежи успеят да убедят Конгреса да направи частните, домашно притежавани сателитни антени незаконни. Така той измисля находчив отговор: той премахва авторското право от своите програми. Всеки е можел законно да гледа неговите сателитни излъчвания. Ако някой държавен бюрократ дойде и нареди на собственика да свали своята антена, той може винаги да каже: “Купих я, за да гледам Клуб 700.” Така за Федералното правителство става много трудно да спре продажбата и инсталирането на сателитни антени: “свобода на словото, свобода на религията.”

Има и още една тайна на неговия успех. Когато местните кабелни мрежи започват да излъчват, собствениците са знаели, че ще има праведни протести срещу прикритата порнография и насилие. Филми, забранени за деца под 17-годишна възраст, били определени за излъчване от HBO и техните конкуренти, и те е трябвало да станат финансовата основа на среднощните излъчвания на кабелните телевизии. Кабелните оператори се нуждаели от средство да се противопоставят на критиките. Пат Робъртсън става извинението на всеки оператор.

“Вижте,” е можел да каже той на местните контрольори, “ние предлагаме широк обхват от програми. Имаме за всеки по нещо. Имаме и християнски програми също.” Познайте чии християнски програми? На този, който пръв е стигнал там. Пат Робъртсън, човек с предназначение и дисциплина, е видял възможността. Макар че HBO щяла да излъчва неприемливи филми – филми, които Робъртсън не би позволил да бъдат показвани, ако е имал властта да ги спре – той все пак предлага своите безплатни програми на кабелните станции.

Резултатът: всяка станция, която е вземала HBO, е излъчвала също Клуб 700 на абонатите си като безплатна добавка. Това не само се оказва трамплин за широката популярност на станцията, но като резултат мнозина били обърнати към вярата. Това е тази дисциплина, която, съчетана с предназначение и господство, изгражда династии.

Трябва обаче да разбираме, че идването на греха в света извращава волята на човека да владее. Но кръстът на Христос обновява не само волята, но и способността за господство. За съжаление, съвременното християнско семейство е забравило или се е скрило от това, което невярващият осъзнава. Няма никакво съмнение, че великите династични родове се опитват да упражняват господство. Те не виждат нищо лошо в господството, в желанието за господство, в упражняването на господство, в изучаването на принципите на господството, и затова имат господство.

Всъщност тези семейства като цяло осъзнават основните правила, които наблюдавахме в повечето езически семейни империи – предназначение, дисциплина и господство. Те могат да не наричат тези принципи със същите имена, но важното е, че тези езически династии са самоосъзнати. Средностатистическото християнско семейство дори не знае, че Бог иска неговият род да расте и да има голямо влияние за поколения. Не само едно поколение. Влиянието в поколенията е могъща сила. Затова християнското семейство губи по презумпция.

Обобщение

Опитах се да отговоря на един основен въпрос: Кой притежава бъдещото поколение?

1. Отговорих на този въпрос като започнах с делото относно бащата на момиче, което вече е било в завета. Един служител желаел да я кръсти повторно. Когато тази ситуация стигнала до съда, съдът решил, че момичето вече е било в завета. Това показва определена логическа основа.

2. Наричам това принцип на поколенията. Децата на вярващите трябва да бъдат поставени в завета и да бъдат обучени в пътищата на завета. Бог притежава бъдещото поколение чрез принципа за растежа на вярата в поколенията. Затова държавата се опитва да прекрати този растеж по всеки възможен начин. По тази причина трябва да станем самоосъзнати относно изграждането в бъдещето чрез нашите деца.

3. Заветна династия. Посочих три библейски правила, необходими за растежа в поколенията: предназначение, дисциплина и господство. Този свят принадлежи на Божия народ. Той ще е тук, докато всички неща не дойдат под властта на Христос. Начинът да се постигне победата е чрез възпитаването на “свято потомство,” от поколение на поколение.

Това е завършекът на нашите “десет принципа.” Сега е време да приложим това познание и да видим какво могат да направят семейството, Църквата и държавата, за да върнат собствеността в правилните ръце. Преди да направим това, обаче, ще обобщя в следващата глава какво сме разгледали досега.

Можете ли да назовете всички десет принципа? Можете ли да си спомните някои от съдебните дела? Можете ли да си припомните пет-точковия заветен модел? Нека да обърнем на следващата глава, и да преговорим, преди да продължим към “приложната” част.