13

ОТГОВОРНОСТИ НА ДЪРЖАВАТА

Да не извършиш неправда в съд; да не покажеш лицеприятие към сиромаха, нито да се стесниш от личността на големеца; но по правда да съдиш ближния си (Левит 19:15).

Държавната власт притежава монопол: монопол върху насилието. Единствена тя има правото да налага глоби, физически наказания и смърт на онези, които нарушават Божиите закони и постановленията, написани от хората съобразно Божиите законови принципи.

Проблемът е, че може да се злоупотребява с този монопол върху насилието. От самото начало хората искат политическа власт, за да владеят над своите лични съперници. Те използват насилие срещу своите конкуренти, всичко в името на справедливостта.

Резултатът е постоянно нарастваща държава. Всяка група иска специално икономическо облагодетелствуване от държавата: пряка финансова помощ, както и непряка финансова помощ: финансирана от данъкоплатците застраховка срещу загуба, ограничения върху търговията за конкурентите (а така и за потребителите), по-високи данъчни ставки за съперниците, държавно професионално лицензиране, което изключва конкурентите, мита и квоти срещу вносни стоки, ценови ограничения (в селското стопанство такава схема се нарича “изравняване”), които правят доброволното договаряне незаконно, и т.н. Всяка схема бива защитавана като необходимо изключение от общите принципи на икономическа свобода. Всяка бива защитавана в името на “обществения интерес.” Всяка включва кражба на пари, отнемане на свободата между няколко възможности или недопускането на бъдещи нововъведения.

(Гарантирам ви, че точно сега един значителен процент от моите читатели си мислят: “Добре, дотук съм напълно съгласен с Норт! Но той отива твърде далеч! Той предизвиква напълно законното право на държавата да регулира продажбите на [моите стоки или услуги]. Следователно цялата книга е една глупост.” Забележка: ако мислите по този начин, държавата вече е пленила вашия живот, вашия ум и вашето бъдеще. Вие сте в морално и интелектуално робство, защото в момента съществувате благодарение на временен и условен подарък от държавата на икономически монопол към вашата специална професионална група. Ще бъдете принуден да си платите за тази специална финансова помощ, по един или друг начин. Няма безплатни обеди в живота. Държавата няма намерение да ви помага безплатно.)

Всяка група се опитва да доведе своите конкуренти до бедност. Неизбежно, в същото време всички потребители биват ощетени. Този, който се стреми към облагодетелствуване, иска да попречи на потребителите да сключат сделка с неговите конкуренти на цена, която той не желае или не може да си позволи. Той смята такива сделки за нечестна конкуренция. Можете да си представите какво биха направили с Хенри Форд производителите на камшици за карети, ако държавата беше по-голяма по онова време.

Спомням си една политическа кампания в Калифорния през 60-те за забрана на платената телевизия. Съществуващите “безплатни” телевизии успяха да поискат референдум за забрана на платената телевизия. (Може би беше обратното; забравил съм. Може би привържениците на платена телевизия искаха да се прокара някакъв закон, за да могат да предлагат своите услуги за продажба.) “Безплатните” телевизии започнаха пропагандна война във вестниците срещу този нов “нечестен” източник на забавления. Особено добре си спомням една реклама на цяла страница във вестник, която показваше дете пред телевизора. То питаше баща си защо не иска да плати, за да гледа някаква програма.

Това беше възмутително позоваване на страха от финансови загуби от страна на родителите, тоест нисшата средна класа и бедните родители. Свободата на избора беше пренебрегната. Ползите за възрастните бяха пренебрегнати. Днес, както знаем, родителите са хората, които гледат абонатна телевизия, тъй като повечето програми са насочени към възрастните. Мисля, че “безплатните” телевизии знаеха това още през 60-те. Но гласоподавателите одобриха инициативата; платената телевизия беше забранена в Калифорния в продължение на повече от десетилетие. Гласоподавателите не позволиха на “богатите” да ползват тази услуга; не позволиха и на самите себе си да я ползват.

Платената телевизия днес започва да подкопава основите на държавния (лицензиран от Федералната комисия по комуникациите) монопол на “безплатната” телевизия. Именно от това се страхуваха безплатните телевизии преди едно поколение. Монополистите искат да държат потребителите в желязна хватка. Именно затова са всички държавни ограничения върху търговията. Когато се стигне до държавно наложени ограничения върху търговията, въпросът не е с монопол или без монопол; въпросът винаги е кой получава монопола.

Загуба на свобода

Като се разраства, държавата получава подкрепа за още по-голямо разрастване като обещава облаги на своите поддръжници. Тя обещава финансови подаръци, които предполагаемо ще обезщетят онези, които са ощетени от съществуващите държавно създадени монополи. Това е безкрайна конкурентна борба за власт над даването на монополи.

И зад всеки монопол стои върховният институционален монопол: законовият монопол върху насилието.

Проблемът искащите справедливост е, че като загябват своята свобода, хората стават все по-зависими от своя господар, държавата. Те искат все повече. В крайна сметка, при цена по-ниска от пазарната търсенето винаги е повече от предлагането. А държавата предлага “безплатни” услуги. Ще има огромно търсене за тях. Държавата казва на хората, че те имат “право” на тези “безплатни” услуги. Сега, гласоподавателите искат “права” – много по-могъщ призив от просто молба за милостиня или политическа отплата.

Държавата открива, че не може да си позволи да защитава нацията и да налага правосъдие, когато трябва да нахрани гладните, да облече бедните, да подслони бездомните и да даде висше образование за всеки полуграмотен ученик, който иска още няколко години да не работи. Така че политиците поемат по пътя на най-малкото съпротивление: купуват гласовете на безотговорните. Опитват се да изоставят отговорностите в малкото области, които Бог е възложил на държавата: национална отбрана, правораздаване, обществена сигурност и медицинска безопасност.

Когато себевладението под Бога и Божиите закони изчезне, държавата трябва да се намеси. Няма “вакуум на отговорностите.” Когато държавата подкупва гласоподавателите с обещания за държавно гарантирана сигурност, гражданите стават все по-безотговорни. Те са обучени да търсят някой друг, или някоя друга институция, които да поемат отговорност за техните грешки или слабости.

Това е в противоречие с основните принципи на християнското господство. Това е отношението, което казва, “Някой друг ме накара да сбъркам.” Това беше отговорът на Адам в градината: “Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.” (Битие 3:12) Това също беше отговорът на Ева: “Змията ме подмами, та ядох.” (3:13) Както комедийният актьор Флип Уилсън казва в ролята на Жералдин: “Дяволът ме накара да го направя!” Накратко, “Вината е твоя, Боже, че си направил моята среда толкова трудна!”

Това не беше Божия грешка. Това беше грешка на човека. Човекът е напълно отговорен за своите действия пред Бога и пред другите хора. Той е вечно отговорен пред Бога. Бунтовният човек мрази тази мисъл. Той иска да я отхвърли. Така че той иска държава, която да му позволи да отхвърли тази мисъл. Той иска държава, която да го спаси от неговата вина, неговата отговорност и неговите грешки. Той иска Държава Спасител.

Намаляване на държавата

Първата стъпка е морална и религиозна. Тя е да потвърдим личната отговорност за нашите действия. В наши дни това ще изисква или религиозно съживление, или такова пълно срутване на държавата, че нито един човек да няма избор освен да се изправи пред неизбежната действителност на личната отговорност. Може да станат и двете. Вероятно ще станат и двете.

Втората стъпка е да започнете да се изтегляте от държавните помощи. Престанете да приемате пари. Престанете да пращате лобисти във Вашингтон, които да уреждат специални блага за вашата група. Пратете лобисти единствено да намалят държавния контрол във вашата област от пазара, а не да го увеличават за другите.

Третата стъпка е да засилите своето посвещение към семейството и църквата. Това означава да давате десятък. Това означава да спестявате за пенсия, да изпращате децата си в християнско училище и да издържате родителите си, които са в нужда. Трябва да се изградят алтернативни институции, които постепенно да поемат отговорността за социалните “дейности,” с които държавата се е нагърбила.

Четвърто, това означава участие в местната обществена дейност. Това може да започне с протест срещу клиника за аборти. Може да означава протест срещу магазини, които продават порнография – да, дори “мека порнография за средната класа.” Може да започне с изграждането (или финансирането) на център за проблемна бременност. Това означава начало.

Пето, тези дейности трябва да се разрастнат до политическо участие. Политиката, като всяка друга област на живота, е област на християнска отговорност и християнско господство. Но в почти всички случаи това участие трябва да започне с местна политика.

Местното ниво

Християните искат да се кандидатират за губернатори преди да са служили като улични чистачи. Искат да са конгресмени преди да са били окръжни съветници. Посягат прибързано към символите на властта. Именно това Адам направи в градината. Той искаше цялото познание, дори с цената на неподчинение пред Бога. Християните искат да бягат преди да са се научили да пълзят.

Това не е библейският начин. Трябва да се научим да служим на по-ниските нива преди да служим на по-високите. Това е Божието изискване за църковните служители (1 Тимотей 3). Това трябвада бъде нормалният път и за държавните служители.

Трябва също да разбираме, че главната политическа цел е децентрализацията. Тези дейности, които централното правителство контролира сега, трябва да бъдат отговорност на щатските или местните власти. Властта трябва да бъде разположена по-близо до дома. Същото важи за данъците. Централната власт е по същество един апелативен съд. То трябва да решава спорове, които местните власти не могат да решат.

Йотор, тъстът на Мойсей, изяснява това в своя съвет към Мойсей, който Мойсей прие като закон за Израел.

И поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат. Но при това измежду всички хора избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над хората такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници; и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред теб, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят товара заедно с теб (Изход 18:20-22).

Спомнете си, че Мойсей общуваше пряко с Бога. Той можеше да налага съвършено правосъдие. Но беше затрупан с куп неразгледани дела. За Израел беше по-добре да има несъвършено правосъдие от честни съдии, отколкото да чака безкрайно за възможност да получи съвършено правосъдие от Бога.

Днес не очакваме съвършено правосъдие от никого. Бихме били доволни от бързо правосъдие от местните съдилища.

Първата стъпка за всеки християнин, който бъде избран на местно ниво, е да гласува срещу всякакви подаяния от Вашингтон. Никакви федерални пари за местни дейности. И никакъв федерален контрол заедно с тези пари. Никакво “споделяне на приходи” от банкрутирало централно правителство, което има годишен бюджетен дефицит от 200 милиарда долара. То няма приходи, които да споделя.

Местната власт трябва сама да плаща своите сметки, да взема свои решения и да е готова да започне възстановяване след финансов срив или сериозен военен неуспех. Имаме нужда от алтернативна, законна държавна власт. Трябва да избегнем революциите. Това означава, че трябва да започнем да завземаме местната власт под носа на федералните бюрократи.

Всеки иска да бъде в политическия елит. Всеки иска да се кандидатира за губернатор. Оставете ги. Междувременно нека завземем онези постове, които днешните политици смятат за маловажни. Трябва да придобием първоначален опит като управляваме на местно ниво. Трябва да се приготвим за дългосрочна политическа битка. Започваме като редници и ефрейтори, а не като полковници или генерали. Ще правим това по Божия начин.

Гласувай “Не”

Много проста първа стъпка в себевладението под Бога е да извадим държавата от робството на дълга. Гласувайте “Не” на всяко издаване на облигации. Без изключение. Отговорът е “Не.”

След това, ако искате, кандидатирайте се училищен настоятел. Ако ви изберат, вашата работа е да казвате “не.” Искат ли учителите повишение? Гласувайте против. Иска ли общината да пусне нови облигации? Гласувайте против. Искат да построят нова гимназия? Гласувайте против. Искат да купят нови учебници? Гласувайте против.

Можете да направите това политически от името на данъкоплатеца. А в крайна сметка го правите в Божието име. Той е враг на държавните училища. Те са негов враг. Бог иска всички те да бъдат затворени, вероятно с изключение на националните военни училища и местните полицейски училища (където правителството купува своите бъдещи военни ръководители и полицейски служители, и двете законни функции на държавата). Те искат да затворят Него (никакви молитви в училищата, никакво религиозно обучение в училище и т.н.). Това е война. Трябва да застанете на Божията страна.

Може би общинският съвет иска да построи тенис кортове в парка? Гласувайте против. Властта не трябва да участвува в спортния или развлекателния бизнес.

Може би общинският съвет иска да предлага повече безплатни услуги? Гласувайте “не.”

Гласувай “Да”

Не искам да ви изглеждам негативен. Има много неща, за които можете да гласувате. Едно нещо, за което можете да гласувате, е налагането на плащане за всяка общинска услуга, която не е свързана със защитата на живота и собствеността или налагането на правосъдие.

Може ли някоя общинска услуга да бъде извършвана от частна фирма? Гласувайте “да.” Нека общината да престане да събира сметта безплатно. В крайна сметка хората не получават вестници безплатно. Защо общината трябва да плаща, за ги изхвърля?

Ако не нещо друго, нека частни фирми наддават да извършват общинските услуги по-евтино. Известният спонсор на американски състезателни автомобили, покойният Дж. К. Агаджанян, произхожда от финансово преуспяло арменско семейство, което първоначално е забогатяло от договори за събиране на смет в Южна Калифорния. Неговият баща Дж. Т. е държал ферма за прасета в (тогава) малкия град Нюхол, Калифорния. Местните общини му плащали, за да им събира сметта. А той хранил прасетата си с нея, а после продавал прасетата. После събирал остатъците от прасетата в сметта – всичко на печалба. Това е “икономическа екология” от най-добрия вид. Това е начинът, по който арменците правят бизнес: на печалба. Изненада ли е, че Армения е била първата страна приела християнството, десетилетия преди Константин да го направи основна религия в Рим? (Между другото, аз съм женен за арменка. Исках да разбера как го правят. Тя ръководеше моят издателски бизнес през първите пет години, периода, в който повечето нови фирми фалират. Моята успя.)

Можете ли да откриете някоя част от властта, която може да бъде продадена на служителите и да се превърне частен източник на печалба? Навсякъде във Великобритания това се случва всекидневно. Този процес се нарича приватизация. Това спестява на британските данъкоплатци милиарди лири стерлинги всяка година и им дава по-добро обслужване. Националната телефонна система, Бритиш Еъруейз, британският природен газ, дори летищата бяха приватизирани.

Това може да стане на местно ниво. То трябва да бъде направено. Функцията на държавната власт не е да преразпределя богатство от един гражданин на друг. Държавната власт трябва да осигури справедливост за всички чрез предсказуемия, достъпен за всички библейски закон. Затова Бог изискваше от Израел законът да се чете на целия народ всеки седем години, в годината на освобождението, съботната година (Второзаконие 31:10-13).

Когато властта започне да се занимава с “безплатни” услуги, тя неизбежно се въвлича преразпределяне на богатство чрез сила (закони) и насилие. Затова е толкова наложително държавната власт да бъде ограничена до услуги, от които всеки гражданин се нуждае и са изисквани от Бога: закрилата на библейския закон и възпирането на библейския закон.

Ако настоящата система продължи

Ние вървим към национален банкрут. Това е само въпрос на време. Също е въпрос на каква форма на банкрут. Дали ще бъде открито изявление, че “федералното правителство не може да се справи с всички свои социалните, паричните и военните си задължения”? Или ще бъде прикрита криза: масова инфлация, контрол върху цените и купонна система за стоки и услуги? Или първо ще видим ново повишение на данъците, особено на данъка върху продажбите (или “данъка добавена стойност”)?

Аз прогнозирам масова инфлация, последвана от ценови контрол и купонна система. Наричам това “управление на извънредно положение.” Дори съм написал книга с такова заглавие, със съвети за семействата и църквите как да се предпазят от такава форма на национален банкрут.

Никоя държава не е в състояние да подражава успешно на Бога. Никоя държава не е спасител. Спасението чрез закон, особено държавен закон, е лъжа на дявола. Това означава, че в края на краищата ще има съд върху всяка държава, която си присвоява божествено положение. Християните трябва да дадат най-доброто от себе си, за да избегнат каквато и да е зависимост от такава държава, така че когато тя падне, да не бъдат смазани или повлечени от нея.

Всички програми ще фалират: социалното осигуряване, пенсионното осигуряване, плащанията по държавния дълг, субсидирането на почти фалирали компании (особено големите международни банки), създаването на държавно защитени монополи (включително профсъюзите) и всичко останало. Когато държавата банкрутира, тя ще бъде безсилна. Тя ще трябва да бъде орязана до своята първоначална, дадена от Бога функция: защитата на живота и собствеността от насилие.

По време на кризата християните ще бъдат призвани както никога преди да упражняват благотворителност и праведно господство. Тогава ще видим цялостна промяна във властта. Властта ще отиде в ръцете на онези, които упражняват отговорност и благотворителност, и които могат да покажат на хората как да възстановят своя живот. Ако това не е църквата, християнските благотворителни организации и християнските семейства, кой друг ще бъде?

Заключение

Християните трябва да започнат дългосрочна стратегия за завземане на властта на всяко ниво на държавна власт. Те няма да успеят докато не повярват, че Бог ги призовава към освобождение от държавата. Също, това няма да стане докато не започнат да подкрепят частните благотворителни организации (започвайки със задълженията на семейството в социалните грижи) със своите спечелени с усилен труд пари. Вероятно няма да стане докато държавата не банкрутира себе си и милиони гласоподаватели във вълна от финансови кризи, създадени от политиката на самата държава.

Целта е да ограничим държавата. Целта е да извадим ръцете на държавата от нашите портфейли, дори тя да прави това “в името на Народа.” Християните трябва да се съгласят на тази програма: “Моите ръце извън твоя портфейл; твоите ръце извън моя портфейл; и белезници на ръцете на крадците.”