|
II. Йерархия/Власт 7ДЪЛГОВО РОБСТВО
Опасността от дълга е постоянна тема и в Стария, и в Новия Завет. Библията е ясна: длъжникът е слуга на заемодателя. Този принцип на живот без дълг е част от втория принцип на библейския завет. Вторият принцип на библейския завет е принципът власт-йерархия. Не може да се избяга от властта и йерархията: господството на едни хора над други според техните способности. Йерархията е неизбежна реалност. Въпросът никога не е да има или да няма йерархия. Въпросът винаги е каква йерархия. Въпросът е кой кого управлява в кои области на живота. В областта на приложната икономика, принципът на властта се прилага в няколко отношения: работник-работодател, господар-слуга, учител-чирак и т.н. Библейският отговор към Бога в областта на личната икономика е десятъкът: Бог трябва да бъде почетен чрез плащане на десет процента от нашите печалби след данъците. (Бог не очаква ние да му плащаме за всеки доход, който е изяден от скакалците или от съвременната форма на скакалците, бирниците.) Ние показваме своето покорство към Него като Му плащаме десятък. Десятъкът казва на Бога и на хората кой е нашият Господар. Той им казва, че ние сме под Божията власт, не само в бъдещия свят, но и днес, на земята. Ние дължим на Бога десятък, но само когато ни е дал печалби. Той “печели,” когато ние печелим. Ние не Му дължим плащане за бъдещето, ако нямаме печалба. Ако живеем само от сегашния си капитал, не Му дължим никакво плащане. Накратко, “няма печалба, няма болка.” Дълг и подчинение Нещата не стоят по този начин с човека, който е в дълг. Той може и да няма бъдещи печалби, но ще има бъдещи болки. Длъжникът е поставил себе си под господар. Той е продал част от своята бъдеща печалба. Той е заявил по принцип, че ще получи тази печалба. Рискувал е да стане слуга, защото чрез договор се е похвалил относно своето икономическо бъдеще. Библията ни учи много ясно, че човек не може да служи на двама господари. Той служи или на Бог или на мамона, бога на алчността. Смисълът е ясен: Бог е абсолютен господар и собственик на цялото създание и е единственият, към когото човекът трябва да е задължен. Когато човек заеме пари от друг човек, той обещава, че ще върне тези пари и и обикновено обещава да върне с тях и допълнителни пари (лихва). Следователно той полага клетва пред другия. Той дава обещание. Ако обещанието е правна сделка, той залага не само своето име и свята чест, но и своето бъдеще. Старият Завет гледа много сериозно на дълга. Старозаветният закон позволява на човека и неговото семейство да бъдат продадени като временни слуги за да изплатят своя дълг (Левит 25:39-43). Той става обществено равностоен на пришълец, човек с чужда вяра, който живее в Израел (Левит 25:40) – унизително положение за евреин. Ако човек вземе назаем пари или стоки от друг човек в Израел, човекът, чийто дълг не е върнат, можеше да да изиска от властите да продадат длъжника като роб. Можеше да се намеси трети човек, който да плати дълга и да вземе в робство длъжника. Годината на освобождаването Имало е времево ограничение върху това колко дълго един човек е можело да бъде слуга заради своя дълг. Във Второзаконие 15 ни е дадено сведение за този ограничен период, през който един евреин е можел да бъде роб: “В края на всяка седма година да правиш опрощаване. И ето правилото за опрощаването: всеки заемодавец да опрости заема, който е дал на ближния си; да го не изисква от ближния си или от брата си; защото се провъзгласява опрощаване заради Господа” (Второзаконие 15:1-2). Тази специална година е била наричана съботна година. Това е била всяка седма година. Очевидно с наближаване на годината за освобождаване длъжникът се е доближавал до времето, когато по закон заемодателят се лишавал от правото да си получи обратно дадения заем. Това е означавало, че заемодателят е можел да понесе значителни загуби при благотворителни заеми. Ето защо Бог предупреждава Своите хора: “Внимавай да не би да влезе подла мисъл в сърцето ти, та да си речеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да не погледнеш лошо против бедния си брат и му не дадеш, та извика към Гспода против тебе, и това ти се счете за грях. Непременно да му дадеш и да не ти е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това Господ твоят Бог ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти предприятия” (Второзаконие 15:9-10). Забележете, тук говорим за бедния брат в Господа. Ние говорим за благотворителен заем. Бог предупреждава потенциалния заемодател да не възпира своята щедрост спрямо своя брат в нужда само защото заемът е ставал все по-рисков с приближаването на годината за освобождаване. Ако човекът е възпирал щедростта си, братът в нужда е можел законно да извика към Господа и Господ ще го счете за грях от страна на заемодателя. От друга страна, ако заемодателят е давал заем на човека, то той е можел да очаква Божиите благословения в бъдещето. Лихварство Има и друга страна на заема към бедните, която трябва да бъде разгледана. Било е незаконно в Израел да се налага лихва на еврейски брат, дошъл за благотворителен заем. Налагането на лихва за такъв заем се е наричало лихварство (Левит 25:35-38). Било е законно да се взема главницата, но не е било незаконно да се извлича допълнителна сума. “Лихварство” в Библията означава всяко увеличение във върнатата сума над главницата, но само в случай на благотворителен заем. В историята това е погрешно тълкувано от много църкви, особено през средните векове. Църковните власти са приели, че тази забрана върху лихвата важи както за благотворителни заеми, така и за делови заеми. Това не е вярно. Забраната се отнася само за благотворителни заеми. Подобно, някои църкви разглеждат високата лихва като лихварство. Това също е неправилно. Лихварството не е висока лихва, а всяка лихва върху благотворителни заеми. И така, заемодателят помага на наемателя. Заемодателят е можел да задържи парите, можел е да ги инвестира в някой бизнес с надеждата да получи печалба. Но не е можел да направи това когато дава заем на брат евреин в нужда. Бог е източникът на лихвеното плащане. Бог обещава да награди човека, който е милостив към своя брат в Господа. С други думи, Бог обещава да се намеси и да осигури печалба за отворени ръце и отворено сърце. Това сочи към Божията милост като едно от качествата на Бога. Това също показва нуждата на всички хора Бог да се намеси и да покрие всяко всяко тяхно заемно задължение, тъй като всички хора са длъжници към Бога. Още веднъж виждаме, че икономическите отношения са тясно свързани с теологичните и етичните въпроси. Ние сме длъжници към Бога и се нуждаем някой да ни помогне – не просто да извърши следващото лихвено плащане, но и да се намеси и да извърши действителното плащане на главницата към Бога Баща. Това е, което Исус Христос направи на Голгота. “Защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии” (1 Коринтяни 6:20). Човекът, който е безмилостен към някой в нужда когато има излишни средства за да помогне на човека, всъщност отрича, че той също е длъжник към Бога и е в отчаяна нужда Бог да се намеси и да плати неговия дълг вместо него. С други думи, това е заявление за автономност, заявление за живот без грях, и накрая, заявление, че няма Съдия, който се намесва в името на праведните и носи разорение за неправедните. Заробване на неправедните длъжници Означава ли това, че ние трябва да даваме на всеки, който иска заем? Не. Трябва да оценяваме действителното състояние на човека, който иска заем. Трябва да решим дали той целенасочено и беззаконно е пропилял своя капитал. Например ако знаем, че човекът, който иска заем, ще отиде направо в бара за да се напие и така да пренебрегне своето семейство, не трябва да му даваме нищо. Можем да потърсим неговата жена и деца за да им помогнем, но не дължим нищо на него. Ние не подпомагаме злото. В Стария Завет, когато чужденец е идвал при евреин да иска заем, заемодателят е имал право не само да иска лихва, но е можел да изисква плащане и след седмата година на освобождаване. Това нечестно ли е? Не. Това показва, че човекът, който отказва да следва Божиите закони, всъщност утвърждава своята независимост от Бога, своето безгрешно състояние и своята вяра, че няма върховен Съдия, какъвто е описан в Библията. Такъв човек отказва да служи на Бога. Следователно е било позволено към такъв човек да се отнасят като към истински роб, защото има само една алтернатива на служението към Бога: служение към дявола. За да бъдат доведени последователите на дявола под господство, за евреина е било законно да дава дългосрочни заеми на чужденци и да прибира всички дължими пари или стоки. По този Бог ще получи поне десятък върху печалбата. Отново виждаме, че теологични и етични теми управляват икономическите отношения. Чужденецът е невярващ. Той не би посветил себе си на лично общение с Бога. Затова чужденецът е смятан за враг на Бога и няма право на същата икономическа милост, която Бог иска в отношенията между вярващите. Тъй като чужденецът, ако остане извън Божия завет, отива към крайния съд, Бог позволява на евреина да изисква лихвени плащания и плащания след седмата година на освобождение. Тази липса на милост сочи точно към бъдещето на чужденеца във вечността. Напомня му се, че тъй като не иска да постави себе си под земната милост на Бога, той няма да има право да постави себе си и под вечната милост на Бога. Така заемните отношения стават заплаха за него, поради принципа, че длъжникът е слуга на заемодателя. Разгледайте обещанието за благословения във Второзаконие 28. “Господ ще ти отвори доброто Си съкровище, небето, за да дава дъжд на земята ти на времето му и да благославя всичките дела на ръцете ти; и ти ще заемаш на много народи, а няма да вземаш назаем” (Второзаконие 28:12). Израел трябваше да стане господствуващ народ на земята, но само докато хората в Израел са оставали верни на условията на Божия завет. Това означава, че Израел е щял да дава пари назаем в чужбина и така да владее над чужди земи. Това не означава, че държавата Израел, тоест държавната власт в Израел, трябва да се превърне в заемна институция. Това вероятно се отнася за търговците, които са излизали да продават стоки и услуги в чужди земи и са давали пари назаем, за да могат чужденците да закупят тези стоки, и които постепенно са придобивали господствуващо влияние в тези страни. Разгледайте двете проклятия във Второзаконие 28: “Чужденецът, който е всред тебе, ще се издига горе и по-горе над тебе; а ти ще пропадаш долу и по-долу. Той ще заема на тебе, а ти не ще заемаш на него; той ще бъде глава, а ти ще бъдеш опашка” (Второзаконие 28:43-44). Тук отново виждаме дълга като инструмент за завладяване и в този случай чужденецът вътре в портите е господствуващата страна в сделката. Той е този, който има капоталови активи дава назаем на евреите. Той определя условията на заема и затова той е, “който кара влака.” Заробване на кредиторите Разглеждаме днешния свят и откриваме, че отношението длъжник-слуга не е вече в сила. Днес, Западът е дал назаем стотици милиарди долари на банкрутиралите изостанали народи, които не са в състояние да върнат парите. Конкретно, Западните банки и Западните правителства дават пари назаем да финансират политически схеми в изостаналите народи. Сега тези изостанали народи заплашват самата банкова система на Запада. Ако всички те обявят мораториум върху плащанията едновременно, банкова система на Запада ще се срути. Това изглежда обратно на това, което Библията ни учи. Изглежда днес заемодателят е слуга на длъжника. Днес е недостатък да си заемодател и предимство да си длъжник. Защо съвременният свят изглежда като опровержение на библейския принцип на дълга и робството?  Не, . . . това е нашият най-добър клиент - дължи ни МИЛИАРДИ! Съвременната масова инфлация Основната разлика е, че в съвременния свят държавата има властта да създава пари. Не е било така в древния Израел. Тъй като държавата има този монопол върху създаването на пари, длъжниците се стремят да завземат властта и тогава да създадат огромни количества обезценени пари за да върнат на заемодателите много по-малоценни активи. Тъй като парите са монопол на държавата, контролът върху парите става политическа цел. Следователно, контролът върху парите чрез политиката обръща взаимоотношението на сила и власт между длъжника и заемодателя: в икономика, основана на политически контролирани пари, заемодателят може да стане политически пленник на длъжника. Почти навсякъде в съвременния свят дългосрочният заемодател в крайна сметка бива унищожен от инфлацията. Дългосрочният длъжник от своя страна има възможност да изплати своите задължения с пари без стойност. Класическият пример за това е Германия през 1923. Темпът на инфлация е толкова висок през 1921-23, че в края на инфлационния период, през ноември 1923, е било възможно да се изплати целият вътрешен дълг на Германия преди войната (около 40 милиарда германски марки) с марките, които сте можел да си купите на черния пазар за около 1/3 американски цента по това време (един долар = 100 цента). Ако пък се ограничите със сделки на законния валутен пазар, вие бихте изплатили този дълг с 1 цент. Това е било отнемане на пари, законно принадлежащи на заемодателите, невиждано в историята досега. В Стария Завет държавата не управлява парите. Тя закриля парите, защото налага библейския закон относно честните мерки и теглилки, но държавата не издава пари. Парите са се състояли от парчета злато и сребро с определено тегло, форма и чистота. (Обяснил съм подробно тази библейска парична система в моята книга от Biblical Blueprint Series, Honest Money.)* Така, когато длъжникът трябва да изплати вашия дълг в частно издадени, но определени от държавата пари, които не могат да бъдат законово обезценени, той всъщност става слуга на заемателя. Ако длъжникът иска отново друг заем, ако иска да избегне унижението на дълговото робство, той трябва да изплати своя дълг. Когато държавата зачита принципа на честните мерки и теглилки и когато държавата позволява временното договорно слугуване на длъжника, за да плати на заемодателя, тогава е вярно, че длъжникът е слуга на заемодателя. Бягство от Бога Това, което виждаме в съвременния свят, е опит на съвременния хуманистичен човек да избегне Божия закон. Това, което виждаме, е опит от страна на беззаконните хора е да обърнат отношението между заемодателя и длъжника. Съвременният човек иска да обърне своята слабост като длъжник в положение на власт над заемодателя. С други думи, това е опит на човека, който има по-малко активи и повече задължения, да владее над човека с по-голям брой активи и по-малко или никакви задължения. И отново, виждаме отразено в икономиката на човека изявление на определена теологична гледна точка. Съвременният човек не иска да признае, че е длъжник към Бога. Той иска да се разплати с Бога с “обезценени пари.” Това означава, че той иска сам да изработи своя път към небето. Той очаква неговите мръсни дрипи, както Библията нарича опитите на човека да живее независимо от Бога (Исая 64:6), да бъдат достатъчни да се разплати с Бога за бунта на Адам в градината и за бунта на всеки човек от момента на неговото раждане до деня на неговата смърт. Хуманистичният, отхвърлящ Бога длъжник налага своето върховенство и своята власт върху заемодателя. Така теологичният бунт от страна на човека довежда до икономически бунт от страна на човека. Комарджията Комарджията вярва в късмета, който може да го споходи за една нощ или най-много в продължение на няколко седмици. Той знае, че късметът не продължава вечно, така че е готов да рискува всичко на една карта или на един зар. Ако смята, че късметът го е споходил, той ще жертвува всичко за да продължи да увеличава своя капитал в краткосрочни дейности. Помислете върху психологията на човек, който използва дълг, за да постигне своите цели. Той смята своя живот за относително ограничен. Не вярва във възможността да изгради семейна капиталова база в продължение на няколко поколения. В най-добрия случай той смята, че има един живот за да успее, за да издигне своето име в очите на света. Затова той ще се натовари с много дългове, за да се възползва от специалните възможности, които “идват един път в живота,” но това, което той наистина има предвид, е, че това са възможностите в живота на един човек. Затова комарджията и задлъжнелият спекулатор са склонни да рискуват всичко “на ръба.” Много често става точно това: те падат от ръба. Рискуват всичко за голямата сделка. Опитват се да направят един голям удар в живота си и това, което най-често става, е, че биват убити финансово. Автономност и съд Има много причини, поради които дългосрочният дълг е забранен в Библията. Главната причина е тази, която вече разгледахме: длъжникът е слуга на заемодателя. Хората трябва да бъдат слуги на Бога, не на други хора. Има и втора причина. Хората не са Бог. Те не знаят всичко. Не могат да виждат в бъдещето с голяма яснота. Определено не могат да виждат далечното бъдеще с каква да е яснота. Един от най-добрите начини да се подиграете на експертите е да се върнете назад и да видите какво са прогнозирали преди двадесет или двадесет и пет години. Такива прогнози са едно упражнение по безсмисленост. Ако някой се опита да предскаже толкова далеч в бъдещето, той едва ли би направил нещо друго освен себе си на глупак. Това означава, че човекът, който задължава своето лично бъдеще за период над седем години и вероятно дори бъдещето на своите деца, за да осигури някакви активи в настоящето, си присвоява способност, която Бог казва, че той не притежава. Той казва, че може да прогнозира в бъдещето толкова ясно, че знае какво ще спечели в бъдещето, колко пари ще му останат след като плати всички разходи, че няма да бъде уволнен и че няма да има депресия. Следователно той ще може да изплати дълга навреме без някой да дойде и да вземе обезпечението за дълга. Следователно той всъщност заявява, че има почти съвършена способност да прогнозира. Библията казва, че той няма такава способност да прогнозира. Бунтът на длъжниците За да защити себе си от възходите и спадовете в икономиката, особено от спадовете, длъжникът ще се обедини с други длъжници, за да получи политически контрол над парите. Длъжниците имат причина да се съюзяват и да поддържат илюзията, че действително спазват задълженията по своите заеми. Те правят това като упражняват натиск върху държавата да създаде обезценени, необезпечени, “декретни” пари. “Декретните” пари са създадени от държавата “на думи” пари, които частните граждани по закон не могат да върнат на правителството и да получат в замяна законово определен курс злато или сребро или други конкретни стоки. Държавата може да напечата толкова пари, колкото иска. Тя не е ограничена от страха, че държавният златен резерв ще свърши. Когато огромни количества от тези необезпечени пари се пуснат в обръщение от държавата, длъжниците могат да изсипят тези новосъздадени пари в скута на кредиторите. Това е лъжливо разплащане, но то удовлетворява законовите изисквания на дълговия договор. Когато мнозинството от обществото се впусне в огромни дългове, следва почти неустоим политически натиск от страна на длъжниците за обезценяване на парите. Това води до унищожаване на стойностите, унищожаване на сътрудничеството в икономиката, унищожаване на международните кредити и т.н. С други думи, това има много лоши дългосрочни последствия. Да го кажем направо, това е форма на кражба. Ето защо, ако обществата искат да намалят политическата опасност от масова инфлация, те трябва да сложат ограничения върху правните възможности на хората да влизат в дългосрочни дългове. Това е една от причините, поради която в Израел е било задължително анулирането на всички дългове на всяка седма година. Тридесетгодишната облигация, било държавна или на частна корпорация, е противна на библейския закон. Такива са и тридесетгодишните ипотеки, макар че повечето американци използват точно такива за финансиране на своите домове. В мирно време дългосрочният дълг винаги е съпътствуван от масова инфлация. Заключение Това, което Библията представя, е система на ограничен дълг и предупреждение против дълга като цяло. Повечето хора са с впечатление, че Старият Завет съдържа много строги закони, а Новият Завет е милостив и има много по-свободни изисквания. В действителност е точно обратното. Старият Завет е много по-свободен от Новия, защото новозаветните вярващи имат много повече познание. Колкото повече познание имаме, толкова по-голяма е нашата лична отговорност. От този, на когото много е дадено, много ще се изисква (Лука 12:48). Старозаветните вярващи нямат същото знание и възможности, които новозаветните вярващи имат. В Римляни 13:8 намираме новозаветния принцип за дълга: “Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате.” Старият Завет позволява краткосрочен дълг, а Новият Завет ни предупреждава да нямаме никакъв дълг. Бог ни казва да не служим на двама господари. Затова Той ни казва да не влизаме в дългови отношения, за да запазим своето положение на свободни хора. Съвременният свят пренебрегва това правило и затова е изправен пред икономическа разруха поради своя бунт относно дълга. Ние трябва да разберем Божието предупреждение срещу дълговото робство, ако искаме да запазим своята лична свобода:
* Тази книга е преведена на български под заглавие Честни пари. Бел. прев. |